BgLOG.net
By kordon , 19 September 2010

"ГЕРМАНИЯ СЕ САМОУНИЩОЖАВА"-КНИГАТА,КОЯТО РАЗТЪРСИ ГЕРМАНИЯ

Наскоро в Германия излезе книгата на видния политик и финансист Тило Сарацин "Германия се самоунищожава" («Deutschland schafft sich ab»),която предизвика остри полемики в германското общество и особено сред политическата каста.Тило Сарацин (Thilo Sarrazin) е член на Социал-демократическата партия, работил е в компанията Deutsche Bahn-Немския релсов транспорт,бил е сенатор по финансовите въпроси в сената на град Берлин,а от май 2009 участва в съвета на директорите на Deutsche Bundesbank- Немската централна банка.Изобщо той в никакъв случай не е случаен човек.И именно поради това неговите изказвания и изводи,противоречащи на обичайната политкоректност,обладала политическите среди в Германия (а всъщност битува навсякъде по света),шокира политическия елит,свикнал да обитава високо в облаците на конформилността и опортюнизма, далеч от ежедневните проблеми на обикновените граждани.Но с какво точно г-н Сарацин предизвика политическия земетръс,който още не е стихнал във Федералната република?Ето част от неговите аргументи:"Всички наши главни културни и икономически проблеми са концентрирани в група от 5-8 милиона емигранти от мюсюлманските страни"."С емигрантите от Източна Европа,Индия и Виетнам ние не изпитваме нищо подобно. След първата вълна те са неотличими от останалите групи от населението на Германия".Г-н Сарацин доказва също,че мюсюлманите се явяват тежко бреме за системата за социална защита,тъй като голяма часта от тях живеят от държавни помощи,като в същото време икономическите изгоди от мюсюлманските емигранти са минимални.Главния тезис на автора се заключава в следващото твърдение: демографския спад в Германия,наред с масираната мюсюлманска емиграция и ниското ниво на култура и интеграция на мюсюлманите ще доведат в крайна сметка до окончателното унищожение на немската култура.В своята книга г-н Тило Сарацин привежда и кокнкретизира,привличайки статистически данни,своите нееднократно озвучени идеи за гибелната демографска,социална, имиграционна и образователна политика,провеждана в продължение на много години от либералните власти в Германия.Общият извод е,че при съхраняване динамиката на съществуващите процеси, населението на Германия не само ще се съкрати до минимума,но ще се влоши и неговото "качество".Изводите на автора напълно се потвърждават от официалните цифри:съгласно данните на Федералното статистическо ведомство за 2009 г.,в Германия живеят 82 млн. души,от които 15,5 млн. не са немци.Предисловието на книгата е дело на активистката за борба с ислямизацията  в Германия Неджла Келек,която всъщност е туркиня по произход.Тук ще приведа няколко извадки от книгата "Германия се самоунищожава" на Тило Сарацин,преводът на които е дело на Милен Радев.  „През последните 45 години никога не бе воден разумен дебат за демографското развитие в Германия. Който не бе готов да се включи в строя на оптимистите и вечните успокоители, на рицарите на безпроблемността, който дръзнеше да прояви загриженост, бързо констатираше фрустриран, че остава сам самичък. Нерядко такъв индивидуалист се оказваше натикан в ъгъла в ролята на реакционен националист. Общественият дискурс в Германия се намира в едно странно противоречие: от една страна в публичното пространство преобладава страстта към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга в него господстват евфемизмите на политическата условност:

- десетилетия не беше позволено да кажеш и дума за спада на раждаемостта, без да рискуваш заклеймяването ти като реакционен шовинист 
- социалното бреме на неуправляваната миграция бе табу, а разговорът за това, че хората са различни - едни интелектуално по-надарени, други - по-малко, едни по-мързеливи, други по-трудолюбиви, някои повече, други по-малко морално устойчиви, бе съвършено невъзможен
- табу беше да се казва, че може и да избуташ 90 % от учениците от дадена година до матура, но едва ли и 10 % от тях ще отговарят на изискванията да следват математика
- табу бе да се твърди, че като народ губим средностатистически интелигентност, щом по-интелигентните сред жените раждат по-малко на брой деца от средното или въобще нямат деца
- табу бе да се твърди, че индивидът е сам отговорен за своето поведение, а не обществото...”
* * *

„Като икономист и политик съм констатирал постоянно, че когато си на отговорна позиция може и да не е невъзможно, но поне е изключително трудно да изговаряш неудобни истини. Има разбира се политическа мъдрост в това да се концентрираш върху решими проблеми и върху предложения, които мнозинството би подкрепило. Но такъв подход усложнява както ясния анализ така и необходимата терапия и ако човек не внимава, умът му може бързо да се замъгли до пълна загуба на способността за лична преценка. Всички водещи политици са в това положение; мнозина от тях търсят спасение в плитки води. А същевременно в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи обаче, който реши да задоволи тази потребност, поема голям политически риск и лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните....”

* * *

„Икономически погледнато Германия се намира в късната фаза на онази златна епоха, която започна около 1950 г. и сега бавно отива към своя край. От 20 години реалният доход на трудово заетите не се покачва, след най-късно 10 години той ще почне да спада и вследствие на демографските деформации този тренд ще се запази. Такава прогноза не се връзва с актуалните успехи на германския експортен бизнес, не пасва към инициативите за елитно качество на образованието на германските университети и не пасва към многобройните други хубави новини, с които ни радват всекидневно. Каква полза има обаче от такива краткосрочни успехи, когато пропиляваме базата за бъдещ растеж на жизнения стандарт и то и количествено, и качествено:

- количествено, защото от 45 години насам всяко ново поколение е с около 1/3 по-малко от предходното, при същевременно запазване на средната продължителност на живота,
- качествено, защото способностите за образование и предпоставките за образование на новородените устойчиво се влошават, а в манталитета на новите поколения закърняват онези качества, които са основа на всеки продуктивен възход...”

* * *

„... Броят на мигрантите мюсюлмани в Германия възлиза по мои изчисления на 6 до 7 милиона. Средната им възраст е под 30 години, докато средната възраст на автохтонното немско население е 45 години. Дялът на мюсюлманите между под 15-годишните е вече 10 %, техният дял сред новородените е значително по-висок.

От 15-те милиона души в Германия с миграционен произход, 25 до 45 % произхождат от мюсюлмански страни. Но в тази група са концентрирани 70 до 80 % от проблемите на мигрантите, свързани с комплексите образование, трудов пазар, социални трансферни плащания и престъпност. Недиференцираното вкарване на всички мигранти в „един кюп”, както се прави в Годишния статистически доклад на правителството е заблуждаващо. То пресилва проблемите на успешните групи сред мигрантите или дори внушава проблеми там, където такива няма. Същевременно този метод завоалира специфичните интеграционни проблеми, свързани с мигрантите от мюсюлмански страни. Много по-ниско отколкото сред другите групи е средностатистическото участие на мюсюлманите в Германия на пазара на труда и в областта на образованието, а много над средното е тяхната квота сред получаващите социални трансферни плащания и в престъпността с употреба на насилие...”

* * *

„Надеждите, че интеграцията на мигрантите мюсюлмани, която се измерва с успехите в областта на образованието, представеността на пазара на труда и при владеенето на езика ще отбележи успехи в течение на годините не се изпълниха. Напротив, степента на интеграция и готовността за интеграция изглежда че спадат и това се отнася с особена сила за второто и трето поколение. Причините се крият в недостатъчните успехи на мюсюлманските младежи в системите за образование и професионално обучение, в преобладаващото сключване на бракове с партньори от родината, но и в прекомерната фиксация върху традиционната родна култура..”

* * *

„Неджла Келек, Сейран Атеш, Гюнер Балджъ са израснали в Германия публицистки от турски произход. Те, също както забягналата от Холандия Хирси Али, от години се опитват да убедят германската общественост, че ислямските общества са колективистични по характер, че на тях са им присъщи презрението и потискането на жената, които често ескалират до прояви на насилие.

Част от германците - включително от обществения елит - не могат да схванат проблема. В техния непосредствен битов, семеен, работен свят мюсюлманските мигранти не присъстват пряко или ако ги има, то само като домашни чистачки или като екзотични статисти по време на Карнавала на културите в берлинския квартал Кройцберг. Нещо повече, част от интелектуалците и либералните медии дори изпитват зле прикрито злорадство от факта, че мюсюлманската миграция руши устоите на Германия...”

* * *

„Завършвам тази книга с два постулата:
1. Всяка държава има правото да решава, кой може да имигрира на територията й и кой не.
2. Западните и европейски ценности и съответните културни особености на народите си струва да бъдат запазени. И след 100 години датчаните трябва да могат да живеят като датчани сред датчани, а германците като германци сред германци, стига да го желаят.

Срещу изразената в двата постулата ценностна система на една гражданска средна класа се води в Германия от десетилетия ожесточена борба - с открити и с прикрити средства. Който мисли по този начин бива отритнат в ъгъла на реакционната десница. Разпространеният в Германия мним либерализъм в традициите на поколението от 68-година, смята всяка форма на демографска политика за осъдителна и всяка имиграция за по принцип добра. Управлението или ограничаването на миграцията е според тези кръгове нещо незаконно или поне неморално. Във всички случаи то се смята за израз на мрачни националистически стремежи за запазване на германския характер на Германия.

Аз желая обаче моите потомци и след 50, и след 100 години все още да живеят в една Германия, в която езикът на общуване ще е немски и в която хората ще се чувстват германци, страна, която ще е запазила и развила своите културни и духовни способности, страна, улегнала сред Европа на отечествата. Ще ме извините, но за мен този въпрос е по-важен от въпроса дали през следващите 100 години нивото на Северно море ще се покачи с 10 или с 20 см. Сигурен съм, че и нашите източни съседи в Полша желаят и след 50, и след 100 години да са поляци, също както французите, датчаните, холандците и чехите желаят съответно същото за своите народи и страни...”

* * *

„... Ако обаче масовата имиграция на чужди на образованието и културата групи от Африка, от Близкия и Среден Изток продължи, проблемите ще се задълбочат. Мнозина не желаят да чуят това. Продължим ли в този дух, всяко ново поколение германци ще бъде с една трета на брой по-малко от предходното и при това образованите слоеве ще се свиват все по-ускорено. Липсата ще попълваме с анадолски селяни, с палестински бежанци и с бежанци от зоната Сахел.

Германия няма да загине с внезапен гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал. Германското в Германия се разрежда и изтънява все повече и повече, интелектуалният потенциал се губи още по-бързо. Кой ще познава след 100 години „Нощната песен на скитника” на Гьоте? Ученикът на Корана от съседната джамия едва ли...

Но дори и да няма повече германци, Северогерманската низина няма да остане безлюдна. В Централна Европа винаги ще живеят хора. Климатът е приятен, централното местоположение дава предимства, а наследената инфраструктура е добра. Само германските острови на територията, която носи названието Германия, ще стават все по-малки и малки, ако не се промени нещо фундаментално. Няма да е нужно кой знае колко време - нашите внуци и правнуци ще го преживеят. Германският елемент може да изчезне от Централна Европа, както е изчезнал гръцкият от Мала Азия. Само дето ще е по-бързо и вероятно ще е без кръвопролитие. Нас, германците няма да е нужно да ни прогонват, ние се сбогуваме тихичко от историята, според закономерностите на таблицата на смъртността на Федералната статистическа служба...”

Превод: Милен Радев
 
Legacy hit count
426
Legacy blog alias
41183
Legacy friendly alias
-ГЕРМАНИЯ-СЕ-САМОУНИЩОЖАВА--КНИГАТА-КОЯТО-РАЗТЪРСИ-ГЕРМАНИЯ
  • германия
  • политика
  • криза
  • мюсюлмани
  • демография
  • либерализъм
  • самоунищожаване

Comments

By kordon , 17 September 2010

"ГЕРМАНИЯ СЕ САМОУНИЩОЖАВА"-КНИГАТА,КОЯТО РАЗТЪРСИ ГЕРМАНИЯ

Наскоро в Германия излезе книгата на видния политик и финансист Тило Сарацин "Германия се самоунищожава" («Deutschland schafft sich ab»),която предизвика остри полемики в германското общество и особено сред политическата каста.Тило Сарацин (Thilo Sarrazin) е член на Социал-демократическата партия, работил е в компанията Deutsche Bahn-Немския релсов транспорт,бил е сенатор по финансовите въпроси в сената на град Берлин,а от май 2009 участва в съвета на директорите на Deutsche Bundesbank- Немската централна банка.Изобщо той в никакъв случай не е случаен човек.И именно поради това неговите изказвания и изводи,противоречащи на обичайната политкоректност,обладала политическите среди в Германия (а всъщност битува навсякъде по света),шокира политическия елит,свикнал да обитава високо в облаците на конформилността и опортюнизма, далеч от ежедневните проблеми на обикновените граждани.Но с какво точно г-н Сарацин предизвика политическия земетръс,който още не е стихнал във Федералната република?Ето част от неговите аргументи:"Всички наши главни културни и икономически проблеми са концентрирани в група от 5-8 милиона емигранти от мюсюлманските страни"."С емигрантите от Източна Европа,Индия и Виетнам ние не изпитваме нищо подобно. След първата вълна те са неотличими от останалите групи от населението на Германия".Г-н Сарацин доказва също,че мюсюлманите се явяват тежко бреме за системата за социална защита,тъй като голяма часта от тях живеят от държавни помощи,като в същото време икономическите изгоди от мюсюлманските емигранти са минимални.Главния тезис на автора се заключава в следващото твърдение: демографския спад в Германия,наред с масираната мюсюлманска емиграция и ниското ниво на култура и интеграция на мюсюлманите ще доведат в крайна сметка до окончателното унищожение на немската култура.В своята книга г-н Тило Сарацин привежда и кокнкретизира,привличайки статистически данни,своите нееднократно озвучени идеи за гибелната демографска,социална, имиграционна и образователна политика,провеждана в продължение на много години от либералните власти в Германия.Общият извод е,че при съхраняване динамиката на съществуващите процеси, населението на Германия не само ще се съкрати до минимума,но ще се влоши и неговото "качество".Изводите на автора напълно се потвърждават от официалните цифри:съгласно данните на Федералното статистическо ведомство за 2009 г.,в Германия живеят 82 млн. души,от които 15,5 млн. не са немци.Предисловието на книгата е дело на активистката за борба с ислямизацията  в Германия Неджла Келек,която всъщност е туркиня по произход.Тук ще приведа няколко извадки от книгата "Германия се самоунищожава" на Тило Сарацин,преводът на които е дело на Милен Радев.   „През последните 45 години никога не бе воден разумен дебат за демографското развитие в Германия. Който не бе готов да се включи в строя на оптимистите и вечните успокоители, на рицарите на безпроблемността, който дръзнеше да прояви загриженост, бързо констатираше фрустриран, че остава сам самичък. Нерядко такъв индивидуалист се оказваше натикан в ъгъла в ролята на реакционен националист. Общественият дискурс в Германия се намира в едно странно противоречие: от една страна в публичното пространство преобладава страстта към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга в него господстват евфемизмите на политическата условност:

- десетилетия не беше позволено да кажеш и дума за спада на раждаемостта, без да рискуваш заклеймяването ти като реакционен шовинист 
- социалното бреме на неуправляваната миграция бе табу, а разговорът за това, че хората са различни - едни интелектуално по-надарени, други - по-малко, едни по-мързеливи, други по-трудолюбиви, някои повече, други по-малко морално устойчиви, бе съвършено невъзможен
- табу беше да се казва, че може и да избуташ 90 % от учениците от дадена година до матура, но едва ли и 10 % от тях ще отговарят на изискванията да следват математика
- табу бе да се твърди, че като народ губим средностатистически интелигентност, щом по-интелигентните сред жените раждат по-малко на брой деца от средното или въобще нямат деца
- табу бе да се твърди, че индивидът е сам отговорен за своето поведение, а не обществото...”
* * *

„Като икономист и политик съм констатирал постоянно, че когато си на отговорна позиция може и да не е невъзможно, но поне е изключително трудно да изговаряш неудобни истини. Има разбира се политическа мъдрост в това да се концентрираш върху решими проблеми и върху предложения, които мнозинството би подкрепило. Но такъв подход усложнява както ясния анализ така и необходимата терапия и ако човек не внимава, умът му може бързо да се замъгли до пълна загуба на способността за лична преценка. Всички водещи политици са в това положение; мнозина от тях търсят спасение в плитки води. А същевременно в обществото е налице много силна потребност към неразкрасената истина. Онзи обаче, който реши да задоволи тази потребност, поема голям политически риск и лесно става жертва на медийната власт, която упражняват политически коректните....”

* * *

„Икономически погледнато Германия се намира в късната фаза на онази златна епоха, която започна около 1950 г. и сега бавно отива към своя край. От 20 години реалният доход на трудово заетите не се покачва, след най-късно 10 години той ще почне да спада и вследствие на демографските деформации този тренд ще се запази. Такава прогноза не се връзва с актуалните успехи на германския експортен бизнес, не пасва към инициативите за елитно качество на образованието на германските университети и не пасва към многобройните други хубави новини, с които ни радват всекидневно. Каква полза има обаче от такива краткосрочни успехи, когато пропиляваме базата за бъдещ растеж на жизнения стандарт и то и количествено, и качествено:

- количествено, защото от 45 години насам всяко ново поколение е с около 1/3 по-малко от предходното, при същевременно запазване на средната продължителност на живота,
- качествено, защото способностите за образование и предпоставките за образование на новородените устойчиво се влошават, а в манталитета на новите поколения закърняват онези качества, които са основа на всеки продуктивен възход...”

* * *

„... Броят на мигрантите мюсюлмани в Германия възлиза по мои изчисления на 6 до 7 милиона. Средната им възраст е под 30 години, докато средната възраст на автохтонното немско население е 45 години. Дялът на мюсюлманите между под 15-годишните е вече 10 %, техният дял сред новородените е значително по-висок.

От 15-те милиона души в Германия с миграционен произход, 25 до 45 % произхождат от мюсюлмански страни. Но в тази група са концентрирани 70 до 80 % от проблемите на мигрантите, свързани с комплексите образование, трудов пазар, социални трансферни плащания и престъпност. Недиференцираното вкарване на всички мигранти в „един кюп”, както се прави в Годишния статистически доклад на правителството е заблуждаващо. То пресилва проблемите на успешните групи сред мигрантите или дори внушава проблеми там, където такива няма. Същевременно този метод завоалира специфичните интеграционни проблеми, свързани с мигрантите от мюсюлмански страни. Много по-ниско отколкото сред другите групи е средностатистическото участие на мюсюлманите в Германия на пазара на труда и в областта на образованието, а много над средното е тяхната квота сред получаващите социални трансферни плащания и в престъпността с употреба на насилие...”

* * *

„Надеждите, че интеграцията на мигрантите мюсюлмани, която се измерва с успехите в областта на образованието, представеността на пазара на труда и при владеенето на езика ще отбележи успехи в течение на годините не се изпълниха. Напротив, степента на интеграция и готовността за интеграция изглежда че спадат и това се отнася с особена сила за второто и трето поколение. Причините се крият в недостатъчните успехи на мюсюлманските младежи в системите за образование и професионално обучение, в преобладаващото сключване на бракове с партньори от родината, но и в прекомерната фиксация върху традиционната родна култура..”

* * *

„Неджла Келек, Сейран Атеш, Гюнер Балджъ са израснали в Германия публицистки от турски произход. Те, също както забягналата от Холандия Хирси Али, от години се опитват да убедят германската общественост, че ислямските общества са колективистични по характер, че на тях са им присъщи презрението и потискането на жената, които често ескалират до прояви на насилие.

Част от германците - включително от обществения елит - не могат да схванат проблема. В техния непосредствен битов, семеен, работен свят мюсюлманските мигранти не присъстват пряко или ако ги има, то само като домашни чистачки или като екзотични статисти по време на Карнавала на културите в берлинския квартал Кройцберг. Нещо повече, част от интелектуалците и либералните медии дори изпитват зле прикрито злорадство от факта, че мюсюлманската миграция руши устоите на Германия...”

* * *

„Завършвам тази книга с два постулата:
1. Всяка държава има правото да решава, кой може да имигрира на територията й и кой не.
2. Западните и европейски ценности и съответните културни особености на народите си струва да бъдат запазени. И след 100 години датчаните трябва да могат да живеят като датчани сред датчани, а германците като германци сред германци, стига да го желаят.

Срещу изразената в двата постулата ценностна система на една гражданска средна класа се води в Германия от десетилетия ожесточена борба - с открити и с прикрити средства. Който мисли по този начин бива отритнат в ъгъла на реакционната десница. Разпространеният в Германия мним либерализъм в традициите на поколението от 68-година, смята всяка форма на демографска политика за осъдителна и всяка имиграция за по принцип добра. Управлението или ограничаването на миграцията е според тези кръгове нещо незаконно или поне неморално. Във всички случаи то се смята за израз на мрачни националистически стремежи за запазване на германския характер на Германия.

Аз желая обаче моите потомци и след 50, и след 100 години все още да живеят в една Германия, в която езикът на общуване ще е немски и в която хората ще се чувстват германци, страна, която ще е запазила и развила своите културни и духовни способности, страна, улегнала сред Европа на отечествата. Ще ме извините, но за мен този въпрос е по-важен от въпроса дали през следващите 100 години нивото на Северно море ще се покачи с 10 или с 20 см. Сигурен съм, че и нашите източни съседи в Полша желаят и след 50, и след 100 години да са поляци, също както французите, датчаните, холандците и чехите желаят съответно същото за своите народи и страни...”

* * *

„... Ако обаче масовата имиграция на чужди на образованието и културата групи от Африка, от Близкия и Среден Изток продължи, проблемите ще се задълбочат. Мнозина не желаят да чуят това. Продължим ли в този дух, всяко ново поколение германци ще бъде с една трета на брой по-малко от предходното и при това образованите слоеве ще се свиват все по-ускорено. Липсата ще попълваме с анадолски селяни, с палестински бежанци и с бежанци от зоната Сахел.

Германия няма да загине с внезапен гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал. Германското в Германия се разрежда и изтънява все повече и повече, интелектуалният потенциал се губи още по-бързо. Кой ще познава след 100 години „Нощната песен на скитника” на Гьоте? Ученикът на Корана от съседната джамия едва ли...

Но дори и да няма повече германци, Северогерманската низина няма да остане безлюдна. В Централна Европа винаги ще живеят хора. Климатът е приятен, централното местоположение дава предимства, а наследената инфраструктура е добра. Само германските острови на територията, която носи названието Германия, ще стават все по-малки и малки, ако не се промени нещо фундаментално. Няма да е нужно кой знае колко време - нашите внуци и правнуци ще го преживеят. Германският елемент може да изчезне от Централна Европа, както е изчезнал гръцкият от Мала Азия. Само дето ще е по-бързо и вероятно ще е без кръвопролитие. Нас, германците няма да е нужно да ни прогонват, ние се сбогуваме тихичко от историята, според закономерностите на таблицата на смъртността на Федералната статистическа служба...”

Превод: Милен Радев
 
Legacy hit count
517
Legacy blog alias
41144
Legacy friendly alias
-ГЕРМАНИЯ-СЕ-САМОУНИЩОЖАВА--КНИГАТА-КОЯТО-РАЗТЪРСИ-ГЕРМАНИЯ-C452B9DE8E75496F8000C570E975B3AC
  • германия
  • политика
  • мюсюлмани
  • демография
  • либерализъм
  • германия се самоунищожава

Comments

By PaulaLight , 27 July 2010

КОНТРАБАНДАТА - НАЧИН НА УПОТРЕБА

КОНТРАБАНДАТА - НАЧИН  НА  УПОТРЕБА

(Мoже да се разпространява и публикува)

Отдавна, много отдавна, още от зората на държавността, се играе една и съща любима игра на котка и мишка. Котката е държавата с ненаситната си хазна, високите мита и акцизи, рояка бдящи чиновници, митничари, данъчни служители и пр. Мишката е символ на групите храбреци и тарикати, чиято заветна цел е да погълнат плячката сами, без да оставят и парченце за лакомата паст на котката. Играта се нарича контрабанда.

Предполагам, като ученици също сте чели за подвизите на интересните мъжаги-злодеи с мечове и револвери, които, в безлунни нощи, са акостирали на пусти брегове и, под самия душещ нос на ченгетата, са стоварвали сандъци с ямайски ром, хавански пури и други благинки. Имало само една малка, досадна подробност. При цялото си усърдие и заетост, тия смели мъже някак забравяли да се отчетат на държавата.

Книги като „Странноприемница Ямайка” на Дафне дьо Морие са придали на контрабандната игра блясъка на тайнственост, романтика и героизъм.

В ония славни времена, преди два-три века, въпросът се решавал с храбри хайки в мрака, с престрелки и някоя и друга бесилка за назидание.

Тук и сега, в първата половина на двадесет и първия век, в обновена България, поела по пътя на своето европейско развитие, играта продължава, но с доста променени правила.

В епохата на прехода, котката на българската държавност много измършавяла. Ребрата й се брояли, преплитала кълки и, както става с всяко изтощено животно, чиновниците-бълхи изпивали сетните капки на разредената й кръв.

На бълхите хич и не им пукало за котката. Малките им, гладки и затлъстели мозъци дори не си давали сметка, че, ако тя гушне букета, те също ще загинат от глад! Не, нито една бълха не си мислела как плячката да остане в устата на котката, неин приемник. Било ги яд, обаче, че всичките благинки са за мишките, а те, великите народни трибуни, могъщите управници, нямат никакъв дял в купона.

Така, българските политически бълхи били окончателно шута на държавната котка и сами мутирали в лакоми, охранени котараци.

После, управляващата котка привикала мишките, една по една, и ги „открехнала” за новите правила на играта контрабанда:

- Виж к’во, брато - казала им. - Дай да не се дърляме за глупости, а да си поделим плячката. Майната й на държавата! Нема да плащаш разните му мита и акцизи, ама ша кихнеш и за нас от печалбата. Ша стане добра далавера.

По-умните мишки решили, че новите правила ще намалят търговския риск и били лапи с котката. Сделката била скрепена.

Бедата, обаче, била в туй, че, на няколко години, управляващите котараци в парламентарната ни демократична република се сменяли. Те си знаели, че, не след дълго, плячката ще попадат в други муцуни и това ги правело още по-кръвожадни и по-лакоми.

Най-лесно било за червения котарак. Той си имал контрабандни канали, тайни сметки и престъпни аверчета още от епохата на развития социализъм. С посредничеството на братските комунистически партии, отдавна бил организирал вида на стоката, вноса, пая си. Даже си бил отгледал своя собствена порода мишоци, по-точно, свирепи пристанищни плъхове, еволюирали от някогашни барети, охранители в УБО, шпиони или спортисти. Тандемът работел в пълна хармония.

Не така просто било дереджето на синия котарак. Той все още си бил млад, до вчера, малко котенце, родило се на площадите в зората на демокрацията. Нямал си котешки роднини зад граница, нямал опит и стаж в лова на мишки и, понякога, контрабандистите направо се бъзикали с него.

Но младокът набързо отърсил козина и схванал правилата на играта: вместо в хазната, плячката отивала в партийната каса, откъдето се разпределяла по-лесно, или във фондации с благопристойни имена и дваж по-благопристойни цели.

След няколко откъснати или смазани опашки, изгризани уши и заложени капани с отрова, мишките най-после схванали намека, че с новия шеф шега не бива и се вградили в схемата. За това се погрижил един особено гаден, духовно скопен котешки екземпляр с прякор „Сивия кардинал”.

Оригинално решение намерил жълтият котарак, който си мислел, че още носи корона и се изживявал като лъв и цар на всички животни в гората.

Той черпел опита си в престъпните далавери от Лондонския финансов клуб, в който ултра червени пролетарски котараци и ултра жълти монархисти отдавна лочели от една и съща купичка.

Така, жълтият замяукал, че ще покани на държавната трапеза мъдри кучета, които да сложат край на контрабандата. Така, на българския финансов небосклон се появили хрътките от, служители на короната, чиято задача била да изпират отмъкнатата плячка, отчитана като техни хонорари и да я връщат в муцуните на жълтите котки, узаконена. Квотата на мишките малко намаляла, но, все още, имали достатъчно интерес да си сътрудничат с котешкото племе.

Но дошло времето на трите котки. Тогава зейнали три лакоми муцуни: на червения,  жълтия и на лукавия чер котарак, който бил най-охранен от тримата, но вечно хленчел за права и свободи на черните котки.

Та, появил се голям зор при решаването на въпроса как ще се дели плячката. Спасението дошло от друг, четвърти котарак, който се пишел пъстър, въпреки че червените му петна били най-много. Тримата напълнили купичката му с гъста сметана и той приел да посредничи как да си поделят плячката по Контролно пропусквателните пунктове и видовете стоки. Вярно, неведнъж партньорите се зъбели и хвърчели фъндъци козина в три цвята, но някак се оправяли. Всеки от тях си имал собствена кохорта от обслужващи ги мишки-контрабандисти.

Но, за кой ли път в злощастната ни родина завял вятърът на промяната!

Появил се нов, хищен, самоуверен котарак, мускулест и едър, със снежнобяла козина на когото дали името Пожарникаря.

- Ох, сладкият ни пухчо! - въздишали булките и мечтаели да отглеждат новия котарак върху меки родопски китеници и да го гушкат в собствените си легла.

- Какъв юнак, какъв хубавец!- дърпали мъжете оределите си мустаци и философствали над чаша ракия. - Той ще изгони ония свирепи и алчни котараци, ще натика плъховете в мишата дупка, дето им е мястото, ще напълни хазната и коремите ни!

Никой не искал да види лукавия жълт блясък в зениците на животното. Не! Хората гледали на него като на бяла лястовичка на надеждата. Те знаели за това, че гаси пожари, но не знаели, че може и да ги разпалва. Знаели, че е ужас за плъхове и мишки, но не знаели, че често се пазари край мишите дупки за сирене. Знаели, че ненавижда алчните котараци в познатите им цветове, но не знаели, че просто иска да грабне плячката им и то не за да я сложи в хазната, а в своята собствена муцуна.

Когато седнал на владетелския трон, белият котарак си имал пая от тринадесет фирми, някои прекратени, а други, действащи, както и банка на името на своята писана, през която минавали всичките по-солидни финансови операции на държавния бюджет. Нямал си, обаче, дял от плячката, носена отвъд границата ни от плъхове и мишки, а това много го тормозело. Наред с всичко друго, трябвало да пази и имиджа си на борец срещу престъпността и за народно благоденствие.

Така, белият котарак, който с гордост носел името си Пожарникаря набързо овладял всичките трикове на илюзионизма.

Под блясъка на телевизионни камери, той вкарал в миша дупка няколко измършавели, тъпи мишки, които просто не умеели да преговарят адекватно с котешкото племе, а хората засияли от радост, че новакът ще сложи край на кражбите, анархията и разсипията.

После албиносът тихо като мишка, лукаво като хиена и ловко като маймуна започнал да гради своята собствена котешка империя.

Няма да се спирам на сортовете плячка като дрога, месо или горива. Не знам дали котаракът е успял да сложи лапа и върху тези блага.

Ще се спра само на въпроса за цигарите.

Когато албиносът се възкачи на трона на държавното управление, търговията с цигари беше доста стабилна и спокойна. Цените не се бяха менили скоро и голяма част от дължимите акцизи действително постъпваха в държавната хазна. А българинът просто не може без тютюна. Може да се лиши от брачен партньор, от имоти, от хляба дори, стига да има възможност, след всяка загуба, нервно да си запали цигара.

Лукавият албинос видял огромния потенциал в тази наша национална страст. Той започнал жално да мяука пред достатъчно на брой телевизионни камери колко ограбена била хазната след управлението на останалите котараци, колко е тежка световната криза, как трудно било да върже бюджета. После, драстично увеличил акциза върху цигарите.

Земята българска екнала от жаловити стонове, писъци и проклятия.

Видиотени от никотинов глад старци търсели по улиците недопушени фасове. Съпруги и съпрузи се карали помежду си и крещели на децата си: „Аз нямам пари за цигари, а те шоколад взели да ми искат!”

Почтени учителки сънували как разбиват павилиони с цигари, университетски професори, с разтреперани пръсти, просели по някой и друг къс от доста по-заможните си студенти.

Появило се ново чудо. Електронната цигара, с която може да откажеш истинските. Така, сериозни и улегнали граждани засвяткали с чудатото приспособление като извънземни. Но после смутено шепнели:

- Колега, още не съм отвикнал от тютюна. ‘Айде, черпи с една истинска цигарка!

На всеки ъгъл се появили надписи: „Продавам тютюн и машинки за свиване на цигари.”

Предприемчиви работници-хигиенисти от цигарените фабрики започнали да търгуват с тютюнеца, който измитали от земята.

Конкуренцията загрубяла. Производители на електронни цигари гръмко обвинявали съперниците си, че продават „китайски боклуци”, които увреждали мозъка.

Албиносът се хилел доволно. Стореното от него било дало небивал шанс на родната контрабанда с цигари.

От времето на революционните комитети, никого не били посрещали с такъв възторг мишоците. От гадни плъхове, контрабандистите станали „симпатяги”, „наши момчета”, „смелчаги”.

Дори стариците открехвали съседите си къде са чули за най-близък контрабанден пункт, а предприемчиви безработни булки вземали по няколко стека на консигнация и тръгвали да ги продават на дребно, от врата на врата срещу малка печалба.

Всеки благославял контрабандиста като съвременен Робин Худ, народен спасител и юнак.

А котаракът албинос доволно се облизвал. Сам бивш мишок, съсобственик на фабрика за „Марлборо” и „Мелник” уличена в производство на фалшиви цигари - ментев Крайморие, той знаел как да дресира и организира бандата си от плъхове. Фабриката му била разследвана през 1995 г., но, някак на магия, продължила да работи до 1997 г. Съдружник му бил и небезизвестният подземен плъх Румен Николов-Пашата. Тогава шеф на местното РПУ бил Георги Пенев, който след това станал шеф на Бургаския клон от охранителната фирма на пожарникаря. По време на разследването, нашият все още мъничек плъх изобщо не бил разпитван.

И така, в резултат на добре организираната цигарена афера сега, личната хазна на котарака-албинос прелива, а в народната се гонят ветровете.

Но, поне според мен, „Белият” си има и друга заветна цел. Ако успее да съхрани това статукво, докато е на власт, тютюневите предприятия съвсем ще фалират. После, колко му е да ги приватизира чрез подставени лица на безценица?!

Стъпка по стъпка, нашият герой с хищните си лапи, претърпява интересна еволюция: От плъх, в котарак, а от котарак, в хищен тигър.

Но стига съм ви разказвала приказки в този хубав неделен ден! Я да взема да си запаля една контрабандна цигарка, да си сипя от домашната ракийка, произведена без акцизи, в нелегален казан от барабаните на две стари перални и да си направя салатка от генно обработени доматени мутанти.

Наздраве! Да живее контрабандата!

 

Паула Лайт - 25.07.2010 г.

http://bg.netlog.com/paula_light

 

 

(Мoже да се разпространява и публикува)

 

Отдавна, много отдавна, още от зората на държавността, се играе една и съща любима игра на котка и мишка. Котката е държавата с ненаситната си хазна, високите мита и акцизи, рояка бдящи чиновници, митничари, данъчни служители и пр. Мишката е символ на групите храбреци и тарикати, чиято заветна цел е да погълнат плячката сами, без да оставят и парченце за лакомата паст на котката. Играта се нарича контрабанда.

Предполагам, като ученици също сте чели за подвизите на интересните мъжаги-злодеи с мечове и револвери, които, в безлунни нощи, са акостирали на пусти брегове и, под самия душещ нос на ченгетата, са стоварвали сандъци с ямайски ром, хавански пури и други благинки. Имало само една малка, досадна подробност. При цялото си усърдие и заетост, тия смели мъже някак забравяли да се отчетат на държавата.

Книги като „Странноприемница Ямайка” на Дафне дьо Морие са придали на контрабандната игра блясъка на тайнственост, романтика и героизъм.

В ония славни времена, преди два-три века, въпросът се решавал с храбри хайки в мрака, с престрелки и някоя и друга бесилка за назидание.

Тук и сега, в първата половина на двадесет и първия век, в обновена България, поела по пътя на своето европейско развитие, играта продължава, но с доста променени правила.

В епохата на прехода, котката на българската държавност много измършавяла. Ребрата й се брояли, преплитала кълки и, както става с всяко изтощено животно, чиновниците-бълхи изпивали сетните капки на разредената й кръв.

На бълхите хич и не им пукало за котката. Малките им, гладки и затлъстели мозъци дори не си давали сметка, че, ако тя гушне букета, те също ще загинат от глад! Не, нито една бълха не си мислела как плячката да остане в устата на котката, неин приемник. Било ги яд, обаче, че всичките благинки са за мишките, а те, великите народни трибуни, могъщите управници, нямат никакъв дял в купона.

Така, българските политически бълхи били окончателно шута на държавната котка и сами мутирали в лакоми, охранени котараци.

После, управляващата котка привикала мишките, една по една, и ги „открехнала” за новите правила на играта контрабанда:

- Виж к’во, брато - казала им. - Дай да не се дърляме за глупости, а да си поделим плячката. Майната й на държавата! Нема да плащаш разните му мита и акцизи, ама ша кихнеш и за нас от печалбата. Ша стане добра далавера.

По-умните мишки решили, че новите правила ще намалят търговския риск и били лапи с котката. Сделката била скрепена.

Бедата, обаче, била в туй, че, на няколко години, управляващите котараци в парламентарната ни демократична република се сменяли. Те си знаели, че, не след дълго, плячката ще попадат в други муцуни и това ги правело още по-кръвожадни и по-лакоми.

Най-лесно било за червения котарак. Той си имал контрабандни канали, тайни сметки и престъпни аверчета още от епохата на развития социализъм. С посредничеството на братските комунистически партии, отдавна бил организирал вида на стоката, вноса, пая си. Даже си бил отгледал своя собствена порода мишоци, по-точно, свирепи пристанищни плъхове, еволюирали от някогашни барети, охранители в УБО, шпиони или спортисти. Тандемът работел в пълна хармония.

Не така просто било дереджето на синия котарак. Той все още си бил млад, до вчера, малко котенце, родило се на площадите в зората на демокрацията. Нямал си котешки роднини зад граница, нямал опит и стаж в лова на мишки и, понякога, контрабандистите направо се бъзикали с него.

Но младокът набързо отърсил козина и схванал правилата на играта: вместо в хазната, плячката отивала в партийната каса, откъдето се разпределяла по-лесно, или във фондации с благопристойни имена и дваж по-благопристойни цели.

След няколко откъснати или смазани опашки, изгризани уши и заложени капани с отрова, мишките най-после схванали намека, че с новия шеф шега не бива и се вградили в схемата. За това се погрижил един особено гаден, духовно скопен котешки екземпляр с прякор „Сивия кардинал”.

Оригинално решение намерил жълтият котарак, който си мислел, че още носи корона и се изживявал като лъв и цар на всички животни в гората.

Той черпел опита си в престъпните далавери от Лондонския финансов клуб, в който ултра червени пролетарски котараци и ултра жълти монархисти отдавна лочели от една и съща купичка.

Така, жълтият замяукал, че ще покани на държавната трапеза мъдри кучета, които да сложат край на контрабандата. Така, на българския финансов небосклон се появили хрътките от, служители на короната, чиято задача била да изпират отмъкнатата плячка, отчитана като техни хонорари и да я връщат в муцуните на жълтите котки, узаконена. Квотата на мишките малко намаляла, но, все още, имали достатъчно интерес да си сътрудничат с котешкото племе.

Но дошло времето на трите котки. Тогава зейнали три лакоми муцуни: на червения,  жълтия и на лукавия чер котарак, който бил най-охранен от тримата, но вечно хленчел за права и свободи на черните котки.

Та, появил се голям зор при решаването на въпроса как ще се дели плячката. Спасението дошло от друг, четвърти котарак, който се пишел пъстър, въпреки че червените му петна били най-много. Тримата напълнили купичката му с гъста сметана и той приел да посредничи как да си поделят плячката по Контролно пропусквателните пунктове и видовете стоки. Вярно, неведнъж партньорите се зъбели и хвърчели фъндъци козина в три цвята, но някак се оправяли. Всеки от тях си имал собствена кохорта от обслужващи ги мишки-контрабандисти.

Но, за кой ли път в злощастната ни родина завял вятърът на промяната!

Появил се нов, хищен, самоуверен котарак, мускулест и едър, със снежнобяла козина на когото дали името Пожарникаря.

- Ох, сладкият ни пухчо! - въздишали булките и мечтаели да отглеждат новия котарак върху меки родопски китеници и да го гушкат в собствените си легла.

- Какъв юнак, какъв хубавец!- дърпали мъжете оределите си мустаци и философствали над чаша ракия. - Той ще изгони ония свирепи и алчни котараци, ще натика плъховете в мишата дупка, дето им е мястото, ще напълни хазната и коремите ни!

Никой не искал да види лукавия жълт блясък в зениците на животното. Не! Хората гледали на него като на бяла лястовичка на надеждата. Те знаели за това, че гаси пожари, но не знаели, че може и да ги разпалва. Знаели, че е ужас за плъхове и мишки, но не знаели, че често се пазари край мишите дупки за сирене. Знаели, че ненавижда алчните котараци в познатите им цветове, но не знаели, че просто иска да грабне плячката им и то не за да я сложи в хазната, а в своята собствена муцуна.

Когато седнал на владетелския трон, белият котарак си имал пая от тринадесет фирми, някои прекратени, а други, действащи, както и банка на името на своята писана, през която минавали всичките по-солидни финансови операции на държавния бюджет. Нямал си, обаче, дял от плячката, носена отвъд границата ни от плъхове и мишки, а това много го тормозело. Наред с всичко друго, трябвало да пази и имиджа си на борец срещу престъпността и за народно благоденствие.

Така, белият котарак, който с гордост носел името си Пожарникаря набързо овладял всичките трикове на илюзионизма.

Под блясъка на телевизионни камери, той вкарал в миша дупка няколко измършавели, тъпи мишки, които просто не умеели да преговарят адекватно с котешкото племе, а хората засияли от радост, че новакът ще сложи край на кражбите, анархията и разсипията.

После албиносът тихо като мишка, лукаво като хиена и ловко като маймуна започнал да гради своята собствена котешка империя.

Няма да се спирам на сортовете плячка като дрога, месо или горива. Не знам дали котаракът е успял да сложи лапа и върху тези блага.

Ще се спра само на въпроса за цигарите.

Когато албиносът се възкачи на трона на държавното управление, търговията с цигари беше доста стабилна и спокойна. Цените не се бяха менили скоро и голяма част от дължимите акцизи действително постъпваха в държавната хазна. А българинът просто не може без тютюна. Може да се лиши от брачен партньор, от имоти, от хляба дори, стига да има възможност, след всяка загуба, нервно да си запали цигара.

Лукавият албинос видял огромния потенциал в тази наша национална страст. Той започнал жално да мяука пред достатъчно на брой телевизионни камери колко ограбена била хазната след управлението на останалите котараци, колко е тежка световната криза, как трудно било да върже бюджета. После, драстично увеличил акциза върху цигарите.

Земята българска екнала от жаловити стонове, писъци и проклятия.

Видиотени от никотинов глад старци търсели по улиците недопушени фасове. Съпруги и съпрузи се карали помежду си и крещели на децата си: „Аз нямам пари за цигари, а те шоколад взели да ми искат!”

Почтени учителки сънували как разбиват павилиони с цигари, университетски професори, с разтреперани пръсти, просели по някой и друг къс от доста по-заможните си студенти.

Появило се ново чудо. Електронната цигара, с която може да откажеш истинските. Така, сериозни и улегнали граждани засвяткали с чудатото приспособление като извънземни. Но после смутено шепнели:

- Колега, още не съм отвикнал от тютюна. ‘Айде, черпи с една истинска цигарка!

На всеки ъгъл се появили надписи: „Продавам тютюн и машинки за свиване на цигари.”

Предприемчиви работници-хигиенисти от цигарените фабрики започнали да търгуват с тютюнеца, който измитали от земята.

Конкуренцията загрубяла. Производители на електронни цигари гръмко обвинявали съперниците си, че продават „китайски боклуци”, които увреждали мозъка.

Албиносът се хилел доволно. Стореното от него било дало небивал шанс на родната контрабанда с цигари.

От времето на революционните комитети, никого не били посрещали с такъв възторг мишоците. От гадни плъхове, контрабандистите станали „симпатяги”, „наши момчета”, „смелчаги”.

Дори стариците открехвали съседите си къде са чули за най-близък контрабанден пункт, а предприемчиви безработни булки вземали по няколко стека на консигнация и тръгвали да ги продават на дребно, от врата на врата срещу малка печалба.

Всеки благославял контрабандиста като съвременен Робин Худ, народен спасител и юнак.

А котаракът албинос доволно се облизвал. Сам бивш мишок, съсобственик на фабрика за „Марлборо” и „Мелник” уличена в производство на фалшиви цигари - ментев Крайморие, той знаел как да дресира и организира бандата си от плъхове. Фабриката му била разследвана през 1995 г., но, някак на магия, продължила да работи до 1997 г. Съдружник му бил и небезизвестният подземен плъх Румен Николов-Пашата. Тогава шеф на местното РПУ бил Георги Пенев, който след това станал шеф на Бургаския клон от охранителната фирма на пожарникаря. По време на разследването, нашият все още мъничек плъх изобщо не бил разпитван.

И така, в резултат на добре организираната цигарена афера сега, личната хазна на котарака-албинос прелива, а в народната се гонят ветровете.

Но, поне според мен, „Белият” си има и друга заветна цел. Ако успее да съхрани това статукво, докато е на власт, тютюневите предприятия съвсем ще фалират. После, колко му е да ги приватизира чрез подставени лица на безценица?!

Стъпка по стъпка, нашият герой с хищните си лапи, претърпява интересна еволюция: От плъх, в котарак, а от котарак, в хищен тигър.

Но стига съм ви разказвала приказки в този хубав неделен ден! Я да взема да си запаля една контрабандна цигарка, да си сипя от домашната ракийка, произведена без акцизи, в нелегален казан от барабаните на две стари перални и да си направя салатка от генно обработени доматени мутанти.

Наздраве! Да живее контрабандата!

Паула Лайт - 25.07.2010 г.

http://bg.netlog.com/paula_light

 

Legacy hit count
352
Legacy blog alias
40404
Legacy friendly alias
КОНТРАБАНДАТА---НАЧИН--НА--УПОТРЕБА
  • политика

Comments

By kordon , 7 February 2010

ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ И РУСИЯ

Най-големият ни неприятел днес е официална Русия      Захарий Стоянов


Тъжни времена прекарва днес нашето Отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв – всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.

Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход тая държава начело с нейний Гирс* (Николай фон Гирс, 1820 1895 г., руски дипломат, министър на външните работи на Русия по това време) и Катков* (Михаил Катков, 1820-1887 г., известен руски реакционен публицист и панславист. Чест прицел на перото на Захарий Стоянов, бел. ред.) от 6-ий септемврий насам, т.е. от тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване. В Цариград ли, в Пирот ли, в Букурещ ли, се засмее и българский Бог, руското правителство тича да свари да разваля и да пакостничи. Ако то днес иска, щото Румелия да си остане пак пашовска страна, а байонетите на българските синове в един прекрасен ден бутват дипломатическата мастилница на Гирса и му изкривяват ченето, то това същото правителство забравя своите първи думи и предлага вече Санстефанска България. А защо я то прередлага? Защо такава глупа непоследователност? – “Желае ни доброто, не ни е забравила”, отговарят кокошите умове, в това число и ония наши изменници братя, които си продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато. – “Вие сте идиоти”, казваме ние. Руското правителство желае две неща. Първо да протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание помежду ни, и то, руското правителство, като всяко покровителско, да каже: “Ето, че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите камбани, камшици и бесилки да наредя работите”. Второ, че като стане съединението, както и да е, извършено само от българи, то руский пловдивский консул ще може да интригува само между калугерите на Шипченский манастир, няма той да управлява вече Румелия, не ще има възможност да сее разврат и да проповядва шпионско-полицейските начала на страшното III-то отделение* (Трето отделение – императорска тайна полиция. Изпитан предшественик на КГБ).Лъжат се ония, които мислят, че руските дипломати са поначало против съединението. Те са готови днес да направят това съединение, но забележете, те да го направят сами, а не българите. Те желаят, щото това съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от ордени, някой Обручев* (Николай Обручев, 1830-1904 г., военен и държавен деятел, бел. ред.) или Сомов, когото да срещат по всички градове гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, се да излизат само из устата му думите ”так приказано”, “не разсуждать”, “не бунтовать”, “Воля Его Императорского величества такая”, “Ви народ неопитный”, “Вие трябва да слушате и се покорявате”, “има за вас кой да се грижи” и пр., и пр. А руский консул върви подире му и му шепне на ухото: “Прибавете още на тия братушки, че аз като минувам из пазара, трябва да ми стават на крака, думата ми да не правят на две, името ми да бъде свято във вестниците им, да се пише с големи букви”. По-нататък следват руските инструктори-офицери, облечени парадно, по-главните от тях шепнат на генерала да доведе до сведение на непокорните братушки, да не търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове се зъбят на големите братушки и казват: “Познахте ли сега какво значи Русия? Един път проливахме кръв, сега пък ви носим наготово съединението, а вие, пършивци, само печелите парички и викате “ура”. А братушките цъфнали и не завързали. С турена на гърдите ръка, с тяло прегънато като въпросителна, хилят се като заклани и казват: “Благодарим на ваше високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото ваше високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и наший алъш-вериш”. “Так, так”, отговаря високото благородие и издрънчава от удоволствие своята обкована със сибирско сребро сабля. А камбаните гърмят ли гърмят!
О, пусто да остане подобно съединение! Ние го нежелаеме и на най-върлите си душмани. Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше “ура”. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градовете, украсени с имена: “Московска”, “Александровска”, “Аксаковска”, “Паренсова”, “Гуркова”, “Славянска”, “Николаевская”, “Невская” и пр. да блешука и нещо като “6-ий септемврий”, “Сливница”, “Драгоман”, “Батенберг” и т.н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи…
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия* (В царска Русия така наричали днешна Украйна, бел. ред.) и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.
Но ще да кажат мнозина: “Русия беше, която ни освободи”. Да това е вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново – нещо, което тя доказа вече от 6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време, благодарни сме и на покойний император, но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има : бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки,камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!...
В днешно време, когато това правиелство, състоящо се от Гирса, Толстой, Победоносцев* (Константин Победоносцев, 1827-1907 г. – руски държавник, прокурор при Светия синод, покрит с мрачна слава при царуването на Александър III и Николай II. Бел. ред.), Катков и пр., е подигнало върху ни чисти и нечисти средства, когато то иска да ни задуши с една лъжица вода, гдето се е казало, когато неговите безконтролни рубли се пръскат безбожно из България за цели беззнакови и погански – ние намислихме да обадим на читателите си мнението на Г.С.Раковски, както той е гледал на официална Русия и на нейната външна политика. А кой е Раковски – срам ще бъде за всеки българин, ако не отговори, че той е българско светило, че той се е мъчил и трудил за България цели 25 години, че той е вече умрял (за да не кажат Цанков, и Икономов, че е бил радикал и анархист), че миналата година му се донесоха костите в София, на които се поклони целият български народ. Тоя Раковски е написал брошурата под заглавие: “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, която брошура днес предлагаме на читателите. Тая брошура е написана в 1859 г., когато е почнало преселението на видинските българи, печатана е за първи път в “Дунавски лебед” като подлистник. Тя е писана в такива времена тъжни и усилни, когато България е била неизвестна, когато сме нямали княжество, войска, Сливница, Пирот, когато само той, един Раковски, е бил защитник на България. В такива тежки времена той пак не е казвал: “Не му е времето, трябва да се помълчи, да не закачаме Русия”, както днес обичат да философстват нашите дипломати.
Поклон върху праха на великий български мъченик, че в днешните времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр. Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския…

Русчук, 1-й март 1886 г.

*Предисловие към брошурата на Г.С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите".                                                   статията е от
Legacy hit count
1487
Legacy blog alias
37131
Legacy friendly alias
ЗАХАРИЙ-СТОЯНОВ-И-РУСИЯ
  • българия
  • политика
  • русия
  • захарий стоянов

Comments8

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 16 години и 3 месеца
Не е страшно, че Русия е най-големият ни неприятел, страшното е, че е била най-големият ни приятел...
kordon
kordon преди 16 години и 3 месеца
Здравей,Ела!Споделям твоето мнение,че като приятел Русия ни нанесе повече вреди и поражения,предимно от морален характер,отколкото който и да е неприятел.Аз,собствено,не съм склонен да упреквам за това състояние на нещата руския народ или неговите управници.Вината (ако изобщо може да става дума за вина) си е наша,защото нашето политическо и историческо невежество не ни позволява да избираме успешно своите приятели (както и управляващи) доколкото в политиката може да има приятелски отношения. Някои наши сънародници все още живеят с наивния мит за благородните намерения на Русия спрямо българския народ и като пример за това им служи освобождаването ни от турското владичество и повторното ни освобождение от "фашизма" и "капитализма".Това простодушно лековерие продължава да ни създава проблеми и в настоящия момент.За съжаление има твърде много хора,които, къде от наивност,къде от корист,са готови да предоставят ключовете на националния ни суверенитет на руснаци, американци,турци и кой ли още не. Именно срещу тези троянски коне  в българската крепост,освен срещу преките ни врагове,са се борили много славни българи-Ботев,Левски, Каравелов, Захарий Стоянов,Стефан Стамболов и т.н.Те, както и всеки разумен човек,са прозрели,че зад всеки политически акт стоят определени материални интереси,а не благородни подбуди,макар лозунгите да прокламират обратното.Точно поради тази причина публикувах статии от З. Стоянов и Г. Марков,които особено ярко,всеки по своя си начин,разработват тази щекотлива и деликатна тема,засягаща твърде дълбоко българското общество.Бъди здрава!   коrdon
Shogun
Shogun преди 16 години и 3 месеца
Много се радвам, че ги публикува, макар отначало да имаше повече минуси, но мисля, че всички сме над тези неща. :) Трябва да се четат такива статии, независимо дали човек в крайна сметка ще се съгласи или не с автора - все пак малко мислене, от време на време, не вреди МНОГО. Иначе рискуваме да повтаряме клишета и да вярваме в щампи, а това за съжаление изобщо не е рядкост.
Kopriva
Kopriva преди 16 години и 3 месеца
 Да, добре е да се четат разкази и анализи на очевидци. Едва ли остана човек, който да не знае, че голяма част от историята, преподавана в училищата е била преправена, нагласена за нуждите на Партията!
divedi
divedi преди 16 години и 3 месеца
Простотиите на овчаря Джендо. Тъпа, лъжлива пропаганда. Смесил е истина, полуистина и лъжа. Поинтересувайте се кой му е плащал сметките в Русе.

Стамболов и Джендо докараха династията на Фердинанд Саксофонски, която ни набута в четири национални катастрофи.

 


divedi
divedi преди 16 години и 3 месеца
"Първо и най-важно, ако се анализира справедливо онова време,
Съединението го дължим на оперативната работа на агентурата
на Руското Имперско Военно Разузнаване (РИВР) по нашите земи.

Съединението не е резултат от бабаитлък и хорски ентусиазъм,
както го изкарват прошляци като Джендо.

Това са хората и ресурсите организирани от резидента на РИВР
граф Игнатиев.

Лъкатушните изяви на официалната руска имперска външна политика
никак не се връзват с това, което на практика се е правило от
агентурата на РВИР (предшественика на ГРУ) за Съединението.

Именно тези противоречия, между официалната политика и
фактическата работа, която се е вършила, днес, дават "основанията"
на разни мекерета
(Стамболов е именно едно от тогавашните мекерета),
да твърдят простотия след простотия за близката ни история.

Англия или Италия или Русия положи основите на новата ни държавност
след Освобождението?!!!
Я си припомни, какво пише за "английското" в Англия нашия дядо Вазов!!!

Народът няма зрение, но Народът види и знае, как е било и тачи Истината
за онова време..."
divedi
divedi преди 16 години и 3 месеца
Интересен цитат от книгата на Франц Меринг "Карл Маркс“:

"За Маркс бе важна преди всичко непримиримата борба против оная варварска държава, чиято глава се намираше в Петербург, а ръцете и ровеха във всички европейски правителства. Маркс виждаше в руския царизъм не само голямата и главна крепост на европейската реакция, дори простото пасивно съществуване на която представлява постоянна заплаха и опасност, но и главния враг, който с непрестанната си намеса в работите на Запада спъва и смущава нормалното развитие, с цел да завоюва географски позиции, коита да му осигурят господство над Европа, за да направи невъзможно освобождението на европейския пролетариат. Решителното значение, което Маркс придаваше на това гледище, обуславяше от този момент нататък във все по-значителна степен неговата работническа политика, много повече, отколкото през годините на революцията."
kordon
kordon преди 16 години и 3 месеца
Здравей, divedi ! Цитатът на Меринг (който,трябва да призная,бе непознат за мен) е показателен за методите на действие на руското правителство.Но те не се различават особено от способите,с които боравят политиците и дипломатите на другите Велики сили.Далеч съм от идеята да обвинявам русите за тяхната политическа методика спрямо България или която и да било друга страна. Повече съм склонен да търся вина за незавидното състояние на българската държава тогава (а и сега) у онези користни и нечистоплътни сили в българското общество, готови да служат на интересите на чужди фактори къде от материални подбуди, къде от невежествена наивност.Моето мнение е,че Русия не е  гледала благосклонно на създаването на една силна държава,със сравнително самостоятелна или поне неконтролирана от Императора политическа линия,на подстъпите към проливите-заветната цел на всички руски управници от Петър I нататък.Именно контролът над Босфора и Дарданелите беше един от главните мотиви за руско-турската война от 1877-1878 г.,а не някакви благородни подбуди,както гласят официалните прокламации.Очакваният от русите резултат от войната беше формулиран в поне два варианта-максимален и минимаен.Максималният,и най изгоден за Царското правителство, предвиждаше придобиване на прословутите протоци,които даваха възможност да се контролират морските комуникации и транспорт в Черно море,както и корабоплаването в Източното Средиземноморие. Тази позиция дава възможност да се надзирава и част от стоко и човекооборота между Европа и Азия,като трафикът в този район е особено натоварен.Владеенето на този стратегически участък създава условия за изграждането на плацдарм за по-нататъшно усвояване на Мала Азия,а защо не и на Суецкия канал,с което вече ще се наложи контрол над водния транспорт между Атлантическия океан,Средиземно море,Индийския океан и Пасифика и ще се разстроят връзките между британската и френската метрополии и техните доминиони и колонии.Това е доста опасна перспектива за колониалните империи.Така че гео-политическите планове на руския императорски двор са били далеч по-сложни,дълбоки и дългосрочни, отколкото някои хора си представят.Ролята на България в този грандиозен сценарий е била да се превърне в поредната руска губерния,също като Крим,Полша, Армения,Финландия,Сибир и още много други.Причина тези намерения да не се осъществят е раздразнението на останалите сили от "европейския концерт", които не биха допуснали такава опасна експанзия от страна на Русия,на каквато и да  цена.В крайна сметка целите на  Божиею милостию император и самодержец всероссийский, царь польский, великий князь финляндский, и прочая, и прочая, и прочая,на балканите не бяха реализирани и руската страна понесе чувствителни човешки и материални загуби.Така ние се сдобихме малко неочаквано със свобода,с която за съжаление не знаехме що да сторим,защото както бе казал някой :"Подарената свобода не прави хората свободни" (цитирам по памет).Такава в общи линии е моята позиция.Бъди здрав!    kordon
By AlinaIojenova , 17 January 2010

Една некомпетентна и нагла постъпка

Тази седмица се състоя дълго-очакваното представяне на г-жа Желева пред Европейския Парламент, с което тя трябваше да убеди неговите представители, че е достатъчно компетентна за длъжността, за която беше номинирана. Няколко дни по-късно, на всички е ясно, че тя не е компетентна и въпреки всичко тя не оттегля кандидатурата си. Постъпка, която за пореден път демострира от неина страна липса на познание за това как функционират Европейските институции и за това какво трябва да бъде поведението на политик на такова ниво - с други думи тази си постъпка е не само проява на некомпетентност, но и на изключителна наглост.

Повярвайте ми, не завиждам на г-жа Желева, както се твърди, че  и завиждат  българските Евродепутати, а според някои може би и целия Европейски Парламент. Те всички този пост искат и затова задават на нашата  кандидатка такива неудобни въпроси, а тя е толкова елегантна и красива. Не разбират тез европейци, как се прави политика в съвременния свят - с близост до народа,  с постоянни появи в шоу-програми по телевизията, с една привлекателна външност и, разбира се ,... с бизнес зад гърба на кандидата. Не разбират какъв е смисала на толкова много показност и повърхностност и затова задават конкретни въпроси по темата,  чиито отговор в България е да обидиш този, който ти ги задава.

От къде тогава да знае нашият външен министър, че трябва да има дълбоки познания по някаква тема, след като в България с приятна външност, наглост и пари всичко се постига. В Европейския съюз тези качества също се оценяват и оценката е: 1,5 от 5.

Независимите медии в  България не спират да тръбят кой и как  е подлял вода на нашата перфектна кандидатка и основните виновници, разбира се,  са българските представителите на партиите от опозицията в Европейския парламент. Как може тези зависници, да покажат на света, че нашето момиче за нищо не става? Не разбират ли, че това беше отлична възможност за тях, да покажат, че са истински българи? Че те да не са там, да избират най-подходящия кандидат, не им ли е ясно, че са там за да  защитават с всички сили повърхностността, наглостта и некомпетентността, просто защото се българи.

Кое е по-достойно, да защитаваш човек, който не може да си върши работата или да демонстрираш, че не може да си я върши и е за доброто на всички, ако се заеме с нещо, което му подхожда повече - състезателни танци, например? Справедливо ли е да ти казва какво да правиш човек, който няма представа от работата ти? Не е ли това справедливостта, от която искаше да спаси България настоящето правителство, справедливостта на самозабравилите се политици, които всячески защитават собствените си инереси и от толкова лъжа и лицемерие не могат да видят нищо  достойното и справедливо поведението на противника, за да не им се налага да признаят собствената си некомпетентност?
Legacy hit count
601
Legacy blog alias
36552
Legacy friendly alias
Една-некомпетентна-и-нагла-постъпка
  • политика
  • европейски съюз
  • желева

Comments

By plankov , 27 December 2009

НЕ на "Българската Коледа"

То всяка година биват едни такива коледни духове, коледни чудеса, коледни настроения... та чак да ти се доповръща...

Аз Коледата освен с ходене на Църква, с друго вече не искам да я асоциирам и по възможност дори ми се ще някак си да я затрият от календара.

Почна се с Договор за дядо Коледа, всички опции, сам вкъщи, сам с мама, елфи, елени, снежанки и тям подобни...

Продължи се с кичознаа украса, която сякаш всеки момент ще ти каже: "Коледа е", "Коледа е"

Серия три: лудо пазаруване по магазините, едене, пиене, акане (това наистина е вярно, проверете колко бързо свършва тоалетната хартия след празниците - във всички супер маркети се пращат извънредно хора, които да зареждат по щанда WC-хартия)

Серия четири: милосърдие, милостиня, благородни каузи и други подобни форми на безгранично вменяване на дълг към бедстващите.

Аз съм един съвестен данъкоплатец, който внася стабилни данъци в държавния бюджет. Като такъв, имам задължението да си плащам в срок осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, фонд Трудова злополука и професионална болест, фонд гарантиране на вземанията на работници и служители, данък общ доход, данък върху добавената стойност, акциз върху цигари, алкохол и електрическа енергия, както и акциз върху горивата. Плащам естествено и данък върху недвижимите имоти, както и такса битови отпадъци, здравно-осигурителни вноски (при това с пълна забрана да имам правото да държавно здравеопазване, но това не пречи на държавата да си ми иска парите за здравни осигуровки и да ми казва как тея 160 лева щели да идат за бедните, дето немали пари за здраве, пък аз нали съм имал - нямало да ползвам държавни здравни услуги)

В същото време на майка ми й дават едни подаяния, които официално се водят пенсия. Естествено от мен се очаква да й помагам финансово.

В същото това време, тея горните неща дето ги плащам, възлизат на има няма - около 1500 лева месечно. 

Пита се в задачата, абе тоя президент, що не вземе да извади от джоба си пари, за да вземе и да запълни дупките, вместо да седи и да взима пари от държавата под формата на субсидии за политическа партия БСП?

Пита се в задачата, абе аз ли съм баламата, дето да плаща всякакви работи и после некъв си чиновник, при това комунист, да ми обяснява как било милосърдно, християнско, и как едва ли не, след като са ме изрекетирали с данъци тоя месец, аз пак трябвало да дам пари за някого си?

А да питам - онези 20% ДДС, които ще се плати за изпращането на SMS, дали ще идат в джоба на БСП-то под формата на държавна субсидия на парламентарно представена политическа формация?

Абе, Гоцето ли точно е човекът, който ще ми вменява дълг?  И следва ли именно някакъв си чиновник да раздава морални оценки (Един вид, ако не дариш - значи си неморален човек)

Та, НЕ на Българската Коледа

 


Legacy hit count
1270
Legacy blog alias
36011
Legacy friendly alias
НЕ-на--Българската-Коледа-
  • данъци
  • българия
  • политика
  • милосърдие
  • българска коледа

Comments41

chopar
chopar преди 16 години и 4 месеца
Евала Планков, винаги ме радваш с посответе си. Тук си прав в абсолютно всичко. Някъде из тукашните постове бях писал, че мразя Коледата поради сходни причини и преди всичко поради прекомерната комерсиализация. Повръща ми се честно казано.

За 20% ДДС при Гоцевата Коледа - напапрвете си сметка само колко пари гушват операторите при 1,5 млн. приходи от нея тази година. И колко лицемерно е всичко в Гоцевата Коледа. Вече не пращам есемеси към нея. Докато патрон е ченге от ДС и операторите забогатяват за сметка на болни деца.


shellysun
shellysun преди 16 години и 4 месеца
Хо, хо, хоо. Тези кампании са като индулгенции - реално не служат толкова за помощ на нуждаещите се, колкото за успокояване съвестта на помагащите и пълнене джобовете на корпорациите. Все старата игра - помните ли масовата приватизация? Бедните помагат на богатите да стават по-богати.
  Не е ли по-коледно и по-добре всеки един от нас да се огледа наоколо и да помогне реално на най-близко стоящия до него нуждаещ се човек. Без посредници.По-човешко е, изисква сърдечно усилие и отделено време. Принася полза както на този в нужда, така и на помагащия. Защото го учи да вижда човека до себе си и да не забравя, че понякога малкият жест е огромен, когато е направен навреме. Както и да види светлинката в очите на другия.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
А защо пък само на БСП? Само те ли получават субсидии за партии? И защо така или иначе не се освободят от ДДС такива смс-и. И защо мобилните оператори не се откажат напълно от печалба (т.е. те ще дарят като платят от джоба си за услугата).Това са общи въпроси, които милите ни управляващи полицайчета да обмислят през 1месечния си отпуск.

Аз разбира се не съм съгласна съвсем с поста,  с изключение на частта за комерсиализирането на Коледа, което е една от любимите ми причини да мразя Кока Кола. Но аз лично не празнувам точно тази версия на Коледа, нямам нищо против да подарявам подаръци на хората, които обичам точно в този ден (дори и това да допринася значително за финансовото ми нещастие след това), нямам против да ям много, да пия много (но сега не мога, за съжаление), и след това да се освобождавам от отпадъчните продукти. Общо взето не разбирам защо пък трябва всички да сме нон-стоп сърдити. Няма да пратя смс за българската Коледа, защото още чакам да видя за какво ще изхарчат парите от вип брадър. Но това не значи, че трябва да съм вечно намръщена и мразеща всички празници.

8март - социалистически, Коледа - капиталистическа, от рождените дни ни е срам, Великден и Гьоргьовден пък водят до цяла седмица празници и намеци, че сме мързеливи. И какво остана? А, да, да сме вечно намръщени. Е, благодаря. Аз съм в момента доста по-намръщена от обикновено поради химически причини и ми е много скапано от което. И изобщо не мога да разбера как човек можещ да бъде щастлив и усмихнат и радостен ще избере да се мръщи и да пита какво празнуваме. Ами какво празнуваме, празнуваме раждането на Слънцето, новото начало, увеличаващият се ден, новата надежда и всичко ново и хубаво, което може би ще ни се случи през следващата година. Това не е ли достатъчна причина да се наядем като прасета, да се напием доволно и да изпразним кредитни и дебитни карти. Просто ей така. За да ни е хубаво.

Май от много висене по компютрите и зад бюрата сме забравили защо прадедите ни са празнували Коледа и са слагали коледната трапеза с такова удоволствие. Друго си е като имаш я Била, я Кауфланд да си влезеш да си купиш де що има и да мрънкаш срещу държавата, капитализмът и коледните глупости.

И ми е много интересно ако отпишем тези празници като безмислени за сегашното общество, какво ще празнуваме ако трябва сега да си изберем. Дните на намаления в големите магазини? Нещо не се сещам за много циклични хубави дни в нашия жизнен цикъл.

Shogun
Shogun преди 16 години и 4 месеца
Аз пък пращам смс-и само за Българската Коледа, понеже само тях не съм чула да са ги гепили в злоупотреби. Струва ми се, че са достатъчно под зоркото око на всякакви журналисти - да са живи и здрави журналистите, голяма работа вършат.

Наистина е странно, че няма пари за всичките болни деца, но пък е абсолютен факт. Нямам никаква възможност да подпомогна сериозно когото и да е, да не говорим, че нямам и желание, понеже на мен задължението ми е да се грижа за семейството си. Но ако 3 милиона души дадат само по левче, на доста горки дечица ще им дойде добре, и не мисля, че два, три или пет лева ще ме докарат до фалит. Получава се нещо като - с малко да се направи много.На мен това ми харесва.

А че политиците са еди какви си, че политическите партии са по-еди какви си и че системата е скапана - това не бих оспорвала. Но пък ми харесва да получавам подаръци и да давам подаръци. Тези неща някак не ми се свързват по никакъв начин.

plankov
plankov преди 16 години и 4 месеца
Пращайте есемеси и плащайте данъци, няма лошо, даже вземе и всичко раздайте, за да сте истински алтруисти. Заебете грижата за хората, които са доказали пред Вас, че заслужават вашата подкрепа, дайте я на тея дето с нищо не са доказали нищо пред вас. Направете от незаслужилите консуматори и преебете заслужилите и достойните, преебете тея които всъщност ви осигуряват лукса у вас, измисляйки компютри, интернет, нови разни джаджи. 

Визирах БСП щото те като социалисти, мислят на принципа "от всеки според възможностите, на всеки според нуждите"

Дали дарявам - това не е ваша работа, Христос е казал, че квото прави лявата ръка, дясната да не го знае (или обратното), за да съм милосърден не ми трябва БГ Коледа, нито Помощ за могилино.

Трябва ми единствено желанието да ида и да дам пари на точно определен човек, който да ги изхарчи за точно определени неща. Дали го правя, само Оня горе знае, вас не ви засяга.

Що мразя Коледа, щото обичам Рождество Христово. (Дано ме разбрахте)

Darla
Darla преди 16 години и 4 месеца
Ако някой обича да празнува Рождество Христово ще говори (в случая пише) за значението на този празник и неговия смисъл, а няма да залива аудиторията със сърдит, назидателен, укорителен стил разкриваш личната неудовлетвореност и липса на вътрешно равновесие. С две думи - ако някой почувства празника като Рождество от него ще блика светлина, радост, мир, веселие и БЛАГОДАРНОСТ!

И защо да няма дни, които да са различни от ежедневния ни ритъм на забързани хора, омотани в рутината на всекидневието? Много е хубаво, че някой си плаща редовно данъците и помага на родителите пенсионери. Ако някой го прави драговолно и от сърце, не трябва дори и да го изтъква като преимущество пред другите. Именно, защото е дарено драговолно. И ако някой иска да дари своята "лепта" за Българската Коледа, коя съм аз да се сърдя на нечии доброволен акт?

Кой как ще си организира празника е въпрос на личен вкус и стил. Никой не ме принуждава да внеса кич и пошлост в дома си, само защото навсякъде ме залива такава украса. Ще украся елхата си, за да ми е приятно на мен и семейството и заради децата ми. Ще приготвя хубава храна и подбрани питиета и ще ги споделя с хората, с които ще ми е приятно да сме в компания. Ако дойдат и непоканени (както и се случи) и те ще бъдат добре дошли. Ще зарадвам децата си с подаръци, защото е невероятно да дариш радост на малките човечета около себе си.  Защо да се случва в един определен ден? Ами, защото е Рождество Христово! :-)


plankov
plankov преди 16 години и 4 месеца
Darla-Daisy - единствено доброто възпитание ми пречи да взема и аз да те квалифицирам, с нещо което да е равностойно на "неуравновесен и неудовлетворен"

За сметка на това, за теб този светъл празник не се ли ограничи единствено до еденье, пиенье и сранье? Отиде ли на Църква на 24 срещу 25, или доволно си седеше вкъщи и ядеше все едно света свършва? Че то по време на тия празници - българинът е свикнал да пазарува все едно след празниците идва потоп?

Задели ли си достатъчно пари за празника? Погладува ли, лиши ли се от нещо за да може да си напълниш бедния търбух?

Както и да е, онова горе звучи грозно, ама смисълът на този празник отдавна се е ограничил единствено до еденье, пиенье и аканье... Просто щото българинът така показва, че празнува.


Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
 Това е твоят блог, Планков и естествено изливаш своите чуства, настроения и мисли. Така си почуствал празника, така си го описал....Дарла е майка и е щастлива, когато децата и се радват, а на този празник децата в нормални, загрижени, любящи семейства са радостни и доволни. Аз лично бих помогнала на всички ония, които нямат семейство- бих осиновила, бих подарила, бих зарадвала.....Като малка им подарявах пръстенчета от станиол минавайки покрай дома и все им обещавах да ги взема в нас, мечтаейки си като порасна да го направя, но съм родена в БГ и до днес нямам възможност да изпълня обещанието си! Пиша, защото ме провокира за църквата и за смисъла на празника за българите.

 Не за всеки смисълът е в ядене, пиене и а...е. Смисълът не е и в църквата...."Вдигни камък и ще ме намериш, отпий глътка вода Аз съм там............."  24 срещу 25.12 не е ден за веселба, а за размисъл и дали си отишъл на църква не е критерий за добродетел или вяра. И аз ходя понякога, но когато няма стълпотворение от пияни пубертети, които смятат Коледа за атракция и преди две години ми подпалиха косата и нечленоразделно се опитаха да ми се извинят!


Darla
Darla преди 16 години и 4 месеца
plankov wrote :
Darla-Daisy - единствено доброто възпитание ми пречи да взема и аз да те квалифицирам, с нещо което да е равностойно на "неуравновесен и неудовлетворен"

Провокирах те и предизвиках реакцията ти (негативна) в духа на твоето разбиране за този християнски празник. Иначе хич не ме интересува кой си и какъв си. Коментирах  духа на поста ти, който не ми харесва и ми се вижда противоречив. От една страна, Коледата била само ядене и пиене и бла-бла комерс, а ти, някакво по-различно отношение да демонстрираш от непрекъснато натъртване на ядене, пиене и изхождане, за да се усети, че у теб има светлина? Или аз съм сляпа, или тя (светлината) липсва у теб.

За сметка на това, за теб този светъл празник не се ли ограничи единствено до еденье, пиенье и сранье? Отиде ли на Църква на 24 срещу 25, или доволно си седеше вкъщи и ядеше все едно света свършва? Че то по време на тия празници - българинът е свикнал да пазарува все едно след празниците идва потоп?

Доста елементарно и невъзпитано заключение. Не ти дължа обяснение!

Задели ли си достатъчно пари за празника? Погладува ли, лиши ли се от нещо за да може да си напълниш бедния търбух?

Точно тази изминала година ми беше много гладна, жадна и всякаква откъм липса на земни блага. Преди да си "заделя пари за празника" си платих сметките за ток, вода, телефон, заделих за училището на Мартин и скромни подаръци за двете си деца. На теб ли, съвестния данъкоплатец да се обяснявам, какво остана за храна ?  Може ли ситият да разбере гладният... :-)

Както и да е, онова горе звучи грозно, ама смисълът на този празник отдавна се е ограничил единствено до еденье, пиенье и аканье... Просто щото българинът така показва, че празнува.

 Ами дай пример на бедния българин как трябва да се празнува и след това ми напиши, колко са повлияни от примера ти. Най-добрият начин да разсееш тъмнината, е като запалиш (ти) светлина. Останалото е фарисейщина. Дано този път да се опиташ (поне) да вникнеш в написаното от мен.


Darla
Darla преди 16 години и 4 месеца
Koprina wrote :  Не за всеки смисълът е в ядене, пиене и а...е. Смисълът не е и в църквата...."Вдигни камък и ще ме намериш, отпий глътка вода Аз съм там............."  24 срещу 25.12 не е ден за веселба, а за размисъл и дали си отишъл на църква не е критерий за добродетел или вяра. И аз ходя понякога, но когато няма стълпотворение от пияни пубертети, които смятат Коледа за атракция и преди две години ми подпалиха косата и нечленоразделно се опитаха да ми се извинят!

Ох, Коприва, чак сега прочетох твоят коментар и не мога да не отбележа, че и аз мисля като теб. Иска ми се да успея да постна снимки от щастливото лице на майката на моя съпруг от тазгодишната Рождествена служба тук. Това, че тя се новороди докосната от Бог, е смисълът на този празник и ние с Денис сме щастливи за това, което стана с нея.


plankov
plankov преди 16 години и 4 месеца
Ами то този празник е християнски, като такъв си мисля, че най-подходящото място за празнуването му не е трапезата, а именно Църквата.

И не, не съм никак привърженик на идеята, че трябва да празнувам нещо, което даже не си давам какво е!

Щото това е денят, в който се е родила надеждата, че ние човеците можем да бъдем като Христос, че можем да се спасим от собствената си заблуденост, и именно това е денят, в който ние трябва да възвеличаем себе си като хора и индивиди.


Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
В църквата???? Бог е в сърцето ти!
plankov
plankov преди 16 години и 4 месеца
Ми след като Бог е в сърцето ти, и не признаваш : Там, където са се събрали двама в Мое име, там съм и аз", тогава що празнуваш църковния празник?

В смисъл след като не признаваш авторитета на Църквата, тогава що празнуваш нейните празници? Аз, като не съм мюсюлманин не празнувам Байрама, колкото и да е готин празника, или еврейската Пасха, или някакви други неща.

Вие твърдите, че сте християни - може би? Стига бе, християните ходят на Църква, другите са последователи на някакви техни си религии ... които може би включват и наложени от Църквата празници?

Малко противоречиво ми се струва...


Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
и аз ходя на църква, както вече писах, но не по задължение, а по желание и предпочитам самотата пред стълпотворенията по празници. От известно време правя (след няколко грозни издънки на "свещеници") разлика между религия и вяра! И точно пpеди Бъдни вечер молбата ми бе чута! Помолuх се искрено, почти изгубила надежда, не в църква, а у дома!
Darla
Darla преди 16 години и 4 месеца
Koprina wrote :
В църквата???? Бог е в сърцето ти!

Коприва, католиците са много ревностни в ходенето на църква. В близост до нас има много хубава Католическа църква и всяка неделя е пълна, като богослужението (меса мисля, че се нарича, не съм сигурна) започва в 8.30ч. Тук (в Аблион, където живея) да си католик и да ходиш на църква е въпрос на престиж. Един вид си по-извисена личност.

Но, и аз смятам, че да си християнин е нещо различно. Най-общо казано да си християнин е да си приел Бог в сърцето си и да бъдеш (живееш) като Исус Христос във всичко - мисли, думи, дела, поведение. P.S. Което не изключва ходенето на църква, но същината не е в институцията Църква, а във вярата в сърцето.

Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
И на Майорка е така, Дарла! Ориентираш се за всяко населено място, било то и от 5 къщи по - катедралата- тя е най- високата и осветена сграда. Престижът е пак човешка суета, но храмове трябва да има и да се множат- те влияят положително на мястото- било то и само с 5 къщи.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Аз празнувам Коледа, а не Рождество Христово. Дано да е ясно. И то не защото не съм християнка, а защото ми е много съмнително Исус Христос да е издигал рождения си ден в култ. Ако изобщо приемем, че въпросният рожден ден съвпада с Коледа.

И съвсем определено не мога да разбера как българите като станата църковно-набожни и стават сърдити. Не визирам само теб, Планков имам и други познати. Да не би да ви забраняват да се усмихвате там? Съжалявам, но една от причините християните вече да не убиват жени с камъни (за разлика от ортодоксалните евреи и мюсюлмани) е че са позволили на Бог да излезе от църквите и да влезе в сърцата им (на кой колкото може). Да се връщаш към средновековието е шамар към еволюцията на обществото. Но ти така или иначе вероятно не вярваш в нея.


DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 4 месеца
Започвам да се ядосвам от явното изкривяване и непознаване на традицията. Това не е, повтарям не е църковен празник. Както почти всички налични празници, той е заимстван, "насаден" върху езическата традиция, което означава, че празник е имало и преди идеята за Христос, преди някой да реши, че е удачно да има църква и въобще да има идея за монотеизъм. Етимологията на думата "Коледа" иде от простата славянска дума "коло" - колело. Преди да се измисли църквата и пр. условности, това е било празник на зимното слънцестоене и е ознаменувало края на годината, както и началото на новата година. Може да символизира раждането на всяка нова надежда. Всеки човек има своите собствени надежди. Ако на някой му се иска да се надява да е като Христос, за мен лично този празник няма нищо общо с църква, религия, канони и т.н. Това е прекрасен празник, на който човек може да си направи равносметка за изминалата година, за собствените си грешки, цели, постижения и желания. Празник, който се употребява като повод да бъдем щедри и показно добри - ами да, защото сме все още хора и имаме нужда от повод за да бъдем някакви. Като всяко нещо и той се комерсиализира, да. Това изобщо не значи за мен, че трябва да отрека празника, или пък, че трябва да престана да проявявам характерната за този ден добра воля и щедрост. Понеже това е празник, който аз и близките ми празнуваме, аз и близките ми правим празника такъв, какъвто ние го искаме. Ако някой го иска комерсиален - такъв да си го прави и употребява. Ако друг иска да задоволява физиологични нужди - негова работа. Всеки има правото да употребява празника както намери за добре.

П.с. Ако за някой акането е празник, препоръчвам да отиде на лекар, а не да очаква аплодисменти и последователи.


DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Sluchaina wrote :

П.с. Ако за някой акането е празник, препоръчвам да отиде на лекар, а не да очаква аплодисменти и последователи.


:)

Но струва ми се, че Планков е съвсем наясно за разликата между Коледа и Рождество.

DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 4 месеца
plankov wrote :
За сметка на това, за теб този светъл празник не се ли ограничи единствено до еденье, пиенье и сранье? Отиде ли на Църква на 24 срещу 25, или доволно си седеше вкъщи и ядеше все едно света свършва? Че то по време на тия празници - българинът е свикнал да пазарува все едно след празниците идва потоп?

Eто кое ме кара да се съмнявам, Дени. Не, не отидох на църква аз. И догодина няма да ида. Седях си доволно в къщи и играх "не се сърди човече" до 2 часа. Но това не влиза в работата на Планков. Не, не пращам смс-та. Дали и кому дарявам също не влиза в работата на Планков. Както и това какво правя или не правя в тоалетната. А не може ли просто да си празнувам както ми е необходимо? Какво му е лошото?

И изобщо, защо все трябва да се бъркаме в празнуването, светоусещането и идеалите на околните? С Планков няма да се разбера аз скоро - моята житейска философия се гради на моето правилно поведение, а не на пискане по всеки, който си е позволил да се опита да е щастлив и доволен от живота си.

 

Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
"и да, защото сме все още хора и имаме нужда от повод за да бъдем някакви. Като всяко нещо и той се комерсиализира, да."

 Това е разковничето! Защото сме хора.....Искаме да бъдем всеки ден добри и да помагаме, но делникът ни е засилил по инерцията на живота и имаме нужда от празници и подсещане за същественото, за важното, да се спрем и видим по- далеч от собствения си нос, да се съберем заедно,хората, които се обичаме и да помислим, да направим равносметка и да помонем на себе си и на Човечетвото. Естествено,че Иисус не би въздигнал Рождеството си в култ, когато и да било, но празникът е нужен на нас простосмъртните, да се огледаме и oсмислим!

Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
 О,да, искам да попитам и всички противници на празника, кога да се съберем цялото семейство, като сме разпръснати, благодарение на Държавната политика по цялото земно кълбо? На кой празник по цял свят се обявяват почивни дни та да се видим, да поговорим, да разберем кой какво е преживял, от какво има нужда и до какви изводи е стигнал през житейския си път?
chopar
chopar преди 16 години и 4 месеца
Коледа отдавна не е това, което е. Не виждам какво празнувате. Очевидно живеете в матрицата. Но то и това е целта.

Относно Коприва, че Бог е в сърцето. Това е от онези непризнати гностически евангелия. В евангелиято на Юда, мисля се казваше, че Бог е под всеки камък.

Относно Дени и Рождество Христово. Твоето мнение относно Месията няма никакво значение.


Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
Относно непризнатите евангелия- не ги признава Църквата, защото има финансова изгода от непризнаването в противоречие с духовнaта и принадлежност:))
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Ми Шопар, защо твоето мнение да има повече значение от моето? Както и да е, аз празнувам Коледа. Точка.

Тази Коледа ме пощуриха семейно с неуважението си към празника, така че в момента съм пълна с агресия към чуждите мнения :) И не мога да разбера, какво не ви харесва на Коледата - ми това си един страхотен празник изпълнен с магия. Колко дни в годината са ви изпълнени с магия? Е, не броя Хелуин и 8ми декември :)

Terkoto
Terkoto преди 16 години и 4 месеца

Не знам защо трябва да се чувствам виновна...като не се чувствам така. Празнувах Коледа, да. И Нова година ще празнувам, да. Ще работя до 5 на 31-ви, после ще седна със семейството си на масата, ще ям каквото ми се яде, после ще играя с детето на каквото ми се играе, после ще си легна пред телевизора и доволно ще проспя старателно подготвяните „празнични” програми. Няма да мисля за изоставените и болни деца, няма да мисля и за Палестина и Израел, изобщо няма да се досетя за изцепките на Румяна Желева и Симеон Дянков. Нито пък за това чий рожден ден се празнува и от кого. Искам един ден от живота си да прекарам в пазаруване със семейството си, в прости неща като правене на баница с късмети и чакане на гости, после да заспя уморен, празничен сън. И не виждам нищо лошо в това. Аз съм най- обикновенна жена с най- обикновенни желания и стремежи. Не искам да искам повече, отколкото мога да получа. Не искам да решавам глобални проблеми, защото не съм в състояние. Много е себично и егоистично, но искам да прекарам една тиха, спокойна вечер с любимите си хора, да се наслаждавам на техния смях, да ги зарадвам и да се оставя те да ме зарадват. Не ми пука дали някой смята, че това е егоистично. Смисълът на един празник е в  това, на този ден да се почувстваш различно – за разнообразие може да се почувстваш добре, спокойно, щастливо, патриархално - задушевно, очакващо, сбъдващо желания... И да поставиш начало на новата година с усмивка, с добро чувство. Ако някой не вижда смисъл в това или пък смята, че е комерсиално – не е моя грешката.

DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
И честно казано не разбирам какво пък толкова се вталясвате с църквата и евангелията. Вие и по въпроса с религията ли имате нужда от професионалисти да ви казват какво да правите?

Интересна работа, хората ходят на брачни консултанти, психолози за децата, психолози за тях самите, лекари за телата, механици за колата - всичко им го оправя някой друг. Какво изобщо можем да правим ние сами, и сами да определеме дали е правилно? Защо изведнъж си прехвърляме отговорността за целия и живот върху другите. Къде останаха личните неща? Аз поне не смятам, че има по лично нещо от собственото ти духовно израстване и докосване до Божественото под каквато и да е форма. И в този смисъл - бих се допитала до професионалист, но в крайна сметка, аз решавам. Защото никой не лежи с теб в болницата, никой не споделя болката ти и страха ти. В миговете на истината си САМ. Напълно сам. И щом си сам, значи сам трябва да решаваш. Всички остнали са само консултанти в случай на нужда.

А колкото до християнството - има евангелия, в тях е написано станалото с Христос и казаното от Него. Какво повече ви трябва? Хайде, едно време не са можели да четат хората, имали са нужда някой да им обяснява и разказва. Някой тук да не може да чете? Тогава?

DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 4 месеца

Не знам защо трябва да се чувствам виновна...като не се чувствам така. Празнувах Коледа, да. И Нова година ще празнувам, да. Ще работя до 5 на 31-ви, после ще седна със семейството си на масата, ще ям каквото ми се яде, после ще играя с детето на каквото ми се играе, после ще си легна пред телевизора и доволно ще проспя старателно подготвяните „празнични” програми. Няма да мисля за изоставените и болни деца, няма да мисля и за Палестина и Израел, изобщо няма да се досетя за изцепките на Румяна Желева и Симеон Дянков. Нито пък за това чий рожден ден се празнува и от кого. Искам един ден от живота си да прекарам в пазаруване със семейството си, в прости неща като правене на баница с късмети и чакане на гости, после да заспя уморен, празничен сън. И не виждам нищо лошо в това. Аз съм най- обикновенна жена с най- обикновенни желания и стремежи. Не искам да искам повече, отколкото мога да получа. Не искам да решавам глобални проблеми, защото не съм в състояние. Много е себично и егоистично, но искам да прекарам една тиха, спокойна вечер с любимите си хора, да се наслаждавам на техния смях, да ги зарадвам и да се оставя те да ме зарадват. Не ми пука дали някой смята, че това е егоистично. Смисълът на един празник е в  това, на този ден да се почувстваш различно – за разнообразие може да се почувстваш добре, спокойно, щастливо, патриархално - задушевно, сбъдващо желания, красиво, смислено. И да поставиш начало на новата година с усмивка, с добро чувство. Ако някой не вижда смисъл в това – не е моя грешката, смятам.

Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
Ти не искаш, но точно от нормалните хора, с нормалните желания зависят Глобалните проблеми, защото когато Човек е щастлив дарява щастие и на близките си, а те на други....и в геометрична прогресия на празник щастието целува Планетата!
Terkoto
Terkoto преди 16 години и 4 месеца
Ами именно. И аз така мисля. И мисля, че ако някой просто върши каквото трябва - това е смислено, поражда смисъл и т.н. в геометрична прогресия. Не е нужно да се омаловажава празника, да се търси дълбокия смисъл и да се давим в някакви сложни спорове. Нещата са прости - ако ти се празнува, празнувай както смяташ, че се празнува. Но ако смяташ да прекараш празника в щастливи обвинения към останалите празнуващи, явно нещо не е в ред.
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 4 месеца
Ами и аз така мисля. Мисля, че ако всеки посвети на празнуване един ден (по какъвто и да е повод), това няма да наруши природното равновесие, напротив. Мисля, че всеки трябва да празнува по начина, който го прави щастлив, за да направи и той щастливи хората около себе си, и т.н. в геометрична прогресия. А ако някой реши да прекара празника в щастливо обвиняване на останалите празнуващи - това не би било добре нито за него, нито за вселената, нито за равновесието.
chopar
chopar преди 16 години и 4 месеца
Малее, много се втелихте. Ама вие наистина у ред ли сте? За съвсем друго ставаше дума в поста. Наистина не мога да ви разбера.
Kopriva
Kopriva преди 16 години и 4 месеца
Използваш "втелихте се" в смисъл разговорихте се??? Да,този пост беше най- подходящ за "втеляване"- разговаряне....споделяне на мисли....идеи   равносметки!
plankov
plankov преди 16 години и 4 месеца
Нека да се разберем по следните неща:

1. Искаме да сме християни? Искаме да покажем, че сме християни? Какво значи християнин? 

Християнин е последовател на Христос. Последовател на философията на християнството, поне. Когато обяснявах същността на Рождеството, то вие или не ме разбрахте, или не ме прочетохте, или просто не съм го обяснил.

Същността на Рождеството като празник е появата, раждането на Свръх-човека, на идеала, появата на Онзи, Който трябва да бъде наш пример. Определено мога смело да твърдя, че съм готов да затапя 99% от читателите в този блог на тема християнство, юдаизъм и ислям. И определено мога да твърдя, че няма съвместимост между "нося Бог в сърцето си, в душата си" и "отричането на Катехизиса". Дори не говоря за Никейския катехизис, който е напълно признат от 95% от християнските деноминации. Говоря за "Да нямаш други богове освен мен", "Не си прави кумир" и такива подобни. 

Не, не осъждам никого, ако щете и на дърветата се кланяйте пак не ми дреме - ваша воля, ваше право. Определено обаче ме дразни - тази дезориентираност по отношение на християнството - ако кажа, че Бог е в сърцето ми, и в душата ми - това автоматически ме прави християнин. Тцъ, ако бяхте живяли в Египет щяхте да знаете, че там също е имало монотеизъм и то към Амон-Ра. Монотеизъм има и при зороастрийците, има и при юдеите има и при мюсюлманите (последните даже признават Исус за пророк, и майка му за девица ) Със същия този успех можете да кажете, че сте непрактикуващи мюсюлманки. Грижи нема! Ама що точно християни, баси?

 

2. Постът се отнасяше единствено и само до цялата лудница около Коледа и милосърдието около Коледата. Не за друго - ама какво точно се празнува на този празник от хора, които не тачат Рождеството и се наричат християни? Коледа?!? А какво точно се отбелязва на Коледа? И защо не например на 28 декември не се празнува нещо такова (каквото и да е то, това отбелязване), или на 1 декември или на 15 декември, пък ако щете и на 7 февруари?!? А целият този хаос се създава точно, когато ние християните отбелязваме Рождество - Защо?

ПП Идете някой път на коледна меса в католическа катедрала - празникът е огромен и няма нищо общо с традиционната ви представа за празнуване на Коледа и Рождество. После отидете да "отговеете" заедно с католиците. И особено ако това се случи след нощната меса, то определено едно качествено (не изобилно, натъпкващо търбуха) хапване ще ви даде сили да посрещнете и утрото на 25 декември. И да видите колко е хубаво всичко около вас и да оцените празника.

Еденье, пиенье, повръщанье, друсанье, сранье и всякакви подобни си ги правете, ако щете и на родженните си дни. Даже си разменяйте и колите, и апартаментите и други подобни подаръци, подарънченца, подаръцища и прочие.

Ама тоя кич, честно вече взе да ми идва в повече... бе едно време си беше хубаво като имаше Дедо Мраз и той се посращаше на Нова година. да бехте си го оставили, вместо да импортирате Дедо Коледа, барабар с алтруизма и други подобни неща, които гордо приписвате на някакъв измислен обществен морал и традиция.


pestizid
pestizid преди 16 години и 4 месеца
Аз пък искам да си празнувам, когато на мен ми харесва. А не някой да ми казва кога и как да празнувам. Може от небето да падат камъни, но на мен да ми е празнично. И не ми трябва някакъв празник, за да ме подсеща. Тогава празничното настроение ще струи в сърцето ми въпреки празника. И въпреки празнуващите.
Да, хубаво е да има повече почивни дни. Поспах си повече и това е едно от малкото удовлетворили ме неща през почивките. Да не забравяме, че и през тези два по четири почивни дни има хора, които не могат да бъдат с близките и любимите си поради най-различни причини. За тях празник ли е? Или не?
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Хм, аз празнувах с католик и протестант. И двамата се наядоха жестоко и после и доста пийнаха. Доста си приличаше на българско изкрарване, като изключим, че никой не зацепи частта с наричането.

Колкото до това християни ли сме, прав си донякъде. Но според мен, щом някой приема и следва доколкото може написаното в Евангелията, щом смята Христос за Божи син, който е възкръснал, значи е християнин. Все пак това точно са правели Апостолите струва ми се - обикаляли са и са разказвали за Исус на всички и са кръщавали в неговото име, тези които са вярвали в него. И тогава църквата е била в зародиш и е трудно да се говори за всичко останало свързано с нея. И за празници и за поведение и т.н. Всичко това е добавено после както дойде.

А за Коледа - не ние празнуваме на вашата дата, а вие на нашата. Просто защото този празник е доста по-стар от християнството. Християнството го е приело, защото е хубав празник, пасващ на религията. И е добър за разширяване на вярващите.


plankov
plankov преди 16 години и 4 месеца
Бе те и мормоните приемат Христос за Божи син, и се кръщават даже, и четат евангелията - ама нещо останалите християнски деноминации не ги приемат за християни... Щото според християнската философия, не християнската религия, а християнската философия - съществува само един Бог. Само един ИДЕАЛ. Само едно Съвършенство, само един ПЪТ. пък мормоните приемат и съществуването на други идеали, различни от БОГ, и ги наричат други богове.

между впрочем - непознаването на християнството като философия кара много хора да я отричат, или да спазват някакви слепи поверия и врътки.

А празникът, отбелязващ раждането на Съвършенството, наистина датата му е политически избрана. Но когато и да беше - щеше да се получи пак същото - комерс.. ех, след години ще гледаме филми за Великденския заек.


DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Е, за мормоните не знам. Имам някакво тяхно творение вкъщи, но така и не го прочетох.

За християнската философия, вероятно си доста по-добре информиран от мен, но аз винаги съдя от позицията на логиката. Бог очевидно е само 1 - самата дефиниция на Бог с голяма буква го прави 1, и това е така във всяка монотеистична религия и поне в 3, става въпрос за 1 и същ Бог. Съвършенството е само 1 и никой не го оспорва.                       А дали Пътят е 1, вече е друга работа. Не мисля, че е 1, напротив, има много привидно различни пътища и всеки от тях може да те заведе, където трябва, когато трябва. Това вероятно противоречи на частта "с мен или срещу мен", но пък и точно тази част ражда насилие. Така, че предпочитам без нея. Ако това ще ме направи по-малко християнка в твоя смисъл - все едно.

А за Коледа - е, радвам се, че се съгласи, че е хубав празник, от където и да го погледнеш. Празник на Светлината - в християнска и езическа форма. И след като Бог е Един, то в какъвто и вид да бъде почитан, почитта все отива където трябва.
plankov
plankov преди 16 години и 4 месеца
имаш Книгата на Мормон

ако приемем, че имаме само две позиции - правилно (вярно) и неправилно (невярно), то има само един единствен път, който трябва да извървиш за да станеш съвършен. - Винаги трябва да постъпваш правилно. Ако си решил, че това става като станеш християнин, то постъпваш така както изисква тази философия. Ако си решил, че начинът (не пътят) е чрез исляма, то постъпваш съгласно нейната философия.

Ако си решил да чрез философията на обективизма, то винаги постъпваш съобразно разума и оставяш емоциите назад при взимането на решения (чувствата също). Но пътят е един единствен - към постигането на целта, т.е. да бъдем съвършени. И той тоя път е - винаги да сме съвършени. Пък начини - еми, кой как реши.

Тцъ, не съм се съгласявал, че Коледа е хубав празник от където и да го погледнеш. Откъдето и да го погледна е ужас на ужасите.


DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 16 години и 4 месеца
Аз пък си мислех, че "раждането на Съвършенството" говори за симпатия от твоя страна :)

А за пътя - ами мисля, че това разделяне, за което ти говориш е вторично. Съвършенството според мен не се състои толкова в правене, колкото в откриване - откриване на това кой си, на това какво точно е Вселената и какво и кои точно са другите...Защото ти можеш да действаш само съобразно това кой си мислиш, че си. Изчиствайки се от всички заблуди, ще ставаш все по-чист и делата ти - все по-чисти. А как ще се наричаш е просто етикет и причисляване към някаква общност. И като така или иначе ще се причисляваш към нещо не толкова важно, по-добре поне то да те прави щастлив.


Terkoto
Terkoto преди 16 години и 4 месеца
За мен е много, ама много кичозно да лепнеш на човека етикетче "християнин" и да очакваш той да постъпва правилно в общочовешката норма. Не искам етикетче, благодаря. Може да съм кръстена в православната вяра, но това не ме прави никаква - освен малко по- мокра. Вярата и надеждата са винаги в сърцата на хората, независимо как се нарича съответния бог. Това, че някой вярва със сърцето си далеч не го прави автоматично християнин или будист, или пък съвършен. Много ми е интересно какво етикетче се лепва на човек, който иска и живее балансирано между разум и чувства, не спазва никакви пости и канони, не се определя като привърженик и последовател на никаква религия и все пак носи в себе си вяра в доброто и общочовешките ценности? Нормален човек? Та този човек има желание да празнува, намерил си е повод и си празнува както е решил. Какво те кара да мислиш, че можеш да го критикуваш, да отричаш празника му и да го обявяваш за ужас?
By Pavel_Lazarov , 10 November 2009

Политиката на Новото образование за учителите

Помислих си, че ще ви е полезно да видите картата на цялостната политика на Новото по отношение на учителите. Ето я тук:

(Щракни отгоре за оголемяване.)

Legacy hit count
44
Legacy blog alias
34718
Legacy friendly alias
Политиката-на-Новото-образование-за-учителите
  • учители
  • политика
  • заплати
  • кариерно
* Правила и методи - Закони
* Ресурси - Учителите

Comments6

Donkova
Donkova преди 16 години и 6 месеца

професионално формиране - не е ок.

или професионална подготовка или квалификация. знам че и квалификация е чуждица - но е добила гражданственост и се приема за общоразбираема.  има даже видове - първоначална, допълнителна, продължаваща и пр.

другото което ми липсва са връзки между елементите. или по-точно - източниците им. и още по-точно - кое е държавно определено и кое се определя от асоциация, училище, местен образователен съвет.

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 16 години и 6 месеца

"Подготовка" ще е. Ще го пипна по-нататък.

Хе, хееееееееее 
Ти пък искаш всичко да ти стане ясно веднага, Мария.
Ще ти/ни се изясни. Та нали затова рисувам тези картинки и превеждаме  всичките тези текстове!?

Важното за мен засега е да ви споделя и направя своята визия наша обща визия за нещата. Кажете, достатъчно ясни ли са документите и ключовите дейности, които ще са обект на нашата "Политика за учителите", или не?

Donkova
Donkova преди 16 години и 6 месеца

Хубаво, значи докато доусъвършенстваш картинката мислиш как точно са раположени оранжевките елементи. Защото помежду им има връзки. И освен това са от различне порядък. така на първа гледане ми се струва, че те са два вида:

в една група са : подготовка-сертифициране-оценяване

в друга са: нормативи за учителска работа-калкулация на заплащане

Но понеже заедно те правят учителсата кариера - на вероятно просто не са в линеяна или проста йерархичан вразка, а в някаква по-сложна.

 

Pavel_Lazarov
Pavel_Lazarov преди 16 години и 6 месеца

Внимание, Мария!

Вкарваш една нова категория, за което аз до момента не съм говорил - нормативите за работа. Калкулацията на заплатата е едно, нормативите са друго, според модела на канадците. (Поне до толкова, доклокото съм успял да вникна в него.)

А за групирането какво да ти кажа?... - Може и така да ги видим групирани. Въпросът е "Добавяме яснота с групирането им?".

Donkova
Donkova преди 16 години и 6 месеца
А как Слънчеви ще калкулираш заплата, само по продължетелност на работната седмица - тогава на всички учители се палага еднаква заплата? Според мен ще трябва и видовете задачи в училище да се вземат предвид. А щом има виидове - значи има продължителности различни. И от тях ще трябва да се глоби нормална работна седмица. Някои учители ще изъплняват по-малко видове Други - повече видове Трябват дози. И тогава - цена. Или пък цена на час. Но все пак не ми е известна система в която да няма специално регламнтирани поне часовете работа с учениците в клас на един учител на седмица. В нашия случай това не е досстатъчно. Трябва и останалите според мен са е опишат.
NinaGeorgieva3
NinaGeorgieva3 преди 15 години и 10 месеца

И тук да си сложа мнението:))

Училището е общинска собственост и управлението на собствеността и дейностите в него трябва да бъде  "вързано" с отговорности пред общинската власт. Смятам за разумно да има общински учителски колегии като междинна структура между училищна етична комисия и регионална (областна).

Нека да не откъсваме  учителската професия от общинската образователна политика, а да ги "залепим" за да има ефективност.  Професионализъм-учебна (материална) среда-финансиране-местен граждански контрол и участие на заинтерисовани страни.

By PaulaLight , 5 October 2009

СЛОВОТО (Долу цензурата!)

В началото на времето и пространството, преди материалната вселена да разцъфне като цвете, преди от хаоса и мрака да се зароди светлината и хармонията на битието, господар на всичко било мълчанието. В “Битие”/1:1/ е речено: “В началото бе Словото”… Думите са извор на живот, на творчество, на съзидателна сила. Те са божествени. Чрез тях блика светлината на божествената истина. Като техен антипод, мълчанието е свързано с мрака, студа, смъртта.
    Праведното слово е велика сила. То кърми сърцата и умовете. То зарежда пулсиращата душа на живота. Всеки творец, всеки, чието оръжие са думите, следва стъпките на нашия Създател. Обмяната на мисли, идеи, знания и вдъхновение чрез писаното и неписано слово ни превръща в хора, в мислещи създания. Когато в средновековните ръкописи става дума за животните, се използва израза “безсловесни твари”. Словото е израз на нашата човечност, на това, че от цялото творение на живота ние сме венецът, съществата, най-близо до Бог.
    Нека проникнем зад символите и образите, по-близо до сърцевината на Библейските истини.
    В Райската градина, Адам и Ева не познават срама от голотата, труда, болката, зачатието и раждането. Те са невинни, защото са невежи. Нима смятате, че Бог случайно е поставил дървото с ябълката на познанието на видно място? Дали първите човешки деца биха забелязали един-единствен плод сред изобилието, ако Създателят не беше пожелал това? Забраната е тест за еволюционното израстване на човека. Животните са покорни, а мислещите същества - любознателни, самостоятелни, дръзки. Когато пожелал да вкуси от забранения плод, човекът успешно издържал теста. Така в инертната животинска материя пламнала искрата на Божественото и творческо начало. Не гневен Бог прогонил първите хора от Рая, а натъжен, но горд Баща им дал благословията си да творят и, ако могат, да станат богоподобни. А преди съзиданието да стане прекрасно, винаги има студ, мрак, труд и болка. Така се ражда новото начало и се постига правото да бъдеш свободен. Подобно на своя Създател, Адам и Ева, изпратени да сътворят свой собствен Рай, са черпили вдъхновение от Словото, от размяната на мисли, облечени в думи, от песента. И Божественото начало у човека би ни възвисявало все повече и повече, ако не беше случилото се при градежа на кулата във Вавилон.
    Библията не бива да се възприема буквално, като наивна детска приказка. Тя е код, зад който се крият дълбоки и значителни духовни истини.
    Нима наистина възприемате сериозно представата, че хората някога запретнали ръкави и решили, с камъни и зидария, да издигнат кула до самото небе? Ето такова буквално възприемане на библейския текст дава основание на плиткоумните атеисти да твърдят, че Свещената книга е суеверна детинска глупост.
    Всъщност, Вавилонската кула символизира възвисяването и развитието на човешкия дух, неговото издигане до Божествената мъдрост и светлина. Кое е правело възможно човекът да разпери криле в светъл и дързък полет? Словото! Обмяната на мисли, знания и откровения. Духовното разбирателство на човеците и осъзнаването им, че са едно общо, задружно, любящо семейство.
    Кулата на духа рухва, когато рухва това разбиране. Говоренето на различни езици означава не едни да говорят български, други - турски, трети - английски, а четвърти - руски. Не, това е символ на загубата на силата на Словото. Сред хората свиват гнезда лицемерието, страха, фалшивите думи, лъжата, бягството от сърдечното откровение и възвишеният човешки дух рухва в развалини.
    Свободното, хармонично и честно човешко общуване е сила, сила, която може да ни издигне до самите небеса.
    Тази магическа, неповторима, велика сила на думите е намерила израз и в тайнствата на учението Кабала. Гебура, един от Божествените аспекти (сефирот) е израз на активната справедливост и строгостта. Това е ферментът, който ни тласка да унищожаваме злото, да рушим онова, което пречи на обновлението и светлината. Гебура зове да изпепелим старите, прогнили дървета, за да могат да израстнат младите фиданки; да разчистим развалините, за да съградим новото. Кабала говори за най-могъщото мистично оръжие и го зове “мечът на Гебура”. Мечът на Гебура, всъщност, е справедливото слово.
    Мистичната и свещена чаша на Граал не е материален съд, изкован от скъпоценни метали, в който са излели от Христовата кръв, както твърди легендата. Тя е символ на Словото на Сина Божи, на притчите за братство, любов и светлина, с които Той е вдъхновявал рибари, митари и блудници преди повече от 2000 години. Словото е квитесценцията на Божественото начало у Него.
    Словото! Без този израз на сияйната божественост и на събудилата се човечност ние бързо бихме деградирали и западнали до животинско тъпоумие и поквара. Общуването чрез думи, свещеният и волен обмен на истини, писани и изречени, е другата дума за цивилизация.
    Затова, още от зората на времето, егоцентриците и тираните, ония, които желаят Светлината да угасне, за да не осветява тъмните им дела и словото да замлъкне, за да не разобличава злото, което творят, мразят и преследват свободната човешка реч.
    В Древния Изток, когато вземали роби, отрязвали едновременно гениталиите и езиците им. Така желаели да унищожат онова, което ги прави мъже и онова, което ги превръща в човеци.
    Светата Инквизиция изгаряла на клада истините, облечени в думи, защото Църквата предпочитала да си има работа със стадо, а не с мислещи човешки същества.
    Векове и векове властници и диктаторски режими заключвали в килии, пронизвали, разстрелвали и смазвали словото, защото са се плашили от правдата. На крилете на изразените с думи истини идвала свободата, а свободните същества не могат да търпят нито лъжата, нито насилието.
    Неслучайно в Хартата за правата на човека и в Конституциите на всички цивилизовани държави свободата на словото заема толкова значимо място.
    Нека за миг влезем в тунела на времето и се върнем в недалечното свое минало. Живяхме при един странен и перверзен обществен строй, за който някои старци все още въздишат, сякаш е бил изгубеният Рай. Носталгията по социализма напомня силно носталгията на порастнали и разумни човешки същества по детството.
    Бяхме голи, но не съзнавахме това. Третираха ни точно като деца - да бъдем нахранени, с каквото господарите решат, да бъдем събрани в едно хомогенно, кротко и послушно овче стадо.
    Такъв живот напомня мрака на утробата - безмълвен, пасивен и, затова, много удобен. Не познавахме истинската болка, но и радостта от истинското творчество. Не се налагаше да вземаме решения, да се борим, да се лутаме. Гледахме с тъпо учудване как други, които се мислеха за богове, се тъпчеха до насита със забранения плод. Нас учеха, че този плод е загнил, отровен и горчив.
    Кротките и пасивни хора послушно скандираха: “Долу ябълката!”, а такива като мен често сънуваха, че вкусват от нея и копнееха за нея.
    В оня стерилен, безпросветен и безмислен псевдорай, където вървяхме под строй и не познавахме срама, словото бе дезинфекцирано, подкастрено, цензурирано и потъпкано. Помните ли идиотските лозунги и готовите, безмислени фрази, скандирани като мантри? А член 106 от Наказателния кодекс, който туряше пранги на езиците ни? Аз няма да ги забравя! И няма да въздишам по безмълвното и апатично животинско щастие, защото искам да бъда човек и творец. Колкото и да боли!
    Днес, озовали се в големия, ветровит свят на относителната свобода, често се усещаме смазани, осакатени, неадекватни. Просто не сме научени да бъдем самостоятелни, инициативни, свободни. А и детронираните червени богове набързо се гушнаха в нечестив акт със Златния телец и се трансформираха в глутница на нехуманния вълчи капитализъм. Оказа се, че словото може да бъде убивано не само с куршуми, заключвано не само с решетки и окови. То може да бъде скопено и укротено и с камшика на бедността и глада.
    Хората, говорещи нелицеприятни истини, се оказват неудобни, а оттам, много бързо стават безработни и гладни.
    Поетите зъзнат и ядат чер хляб, а чалга простащината се перчи с цици от силикон, златни ланци и чер хайвер.
    Неотдавна, млада жена ми сподели, че я изгонили от работа, защото, според шефа си, прекалено често четяла Кодекса на труда.
    Нужно е стадо, не човеци. Просветените - в ъгъла! Бавно и упорито, управляващата с нови методи стара върхушка си отглежда бъдещите роби. Високи такси за образование… Луди ли сте да си харчите парите за “глупости”?! Дайте ги за ракия, сланина и концерт на Ивана. Купонясвай, народе! Хич да не ти пука! Трябваш им точно такъв - неграмотен, заблуден, щракащ с пръсти под звуците на поредния чалга химн. Нужна ти била духовна храна? Капризи! Какъв ти е проблемът? Гледай ТВ! Българските книги били облагани с ДДС… За какво са ти книги? Щрак копчето и, без всякакъв зор ще си гледаш кефа. “Дързост и красота”, “Господарката на Троя”, “Перла” - сапунени наслади! Ако пък се правите на много отворени, ако твърдите, че имате мозъци, гледайте шото на Слави Трифонов, Азис, Милен Цветков. Те ще ви кажат всичко, което ви се полага да знаете и ще мислят вместо вас! На властниците хич не им трябват мислещи овце! Такива хибриди трудно ще се доят! Ако пък сте чак такива супер интелектуалци, четете “Труд”, “24 часа”, “Стандарт”. Фактите ще бъдат сведени до половин колона. Коментарите и, не дай Боже, анализите са забранени. Там журналистите трябва да отчитат събития, не да мислят и чувстват.
    Но искрата на Духа е странно нещо. Гасят я, тъпчат я, препикават я, заплюват я, крият я в недрата на помийните ями, а тя току припламне неочаквано с неземна красота. И изведнъж българинът отказва да мисли, че Левски е просто футбулен отбор, а иска да си спомни Апостола. Иска вместо “Перла” да гледа нови български филми. Иска инициативи като “Голямото четене”. Иска да знае и помни, че някога е знаел. Че е дал на света Паисий, Яворов, Лилиев, Дебелянов, Радичков, Фотев. Иска, вместо кълките на Азис да гледа театър, а в православните храмове да чуе истински красиви проповеди. Да…а…а! Духът може да изпадне в кома, да потъне в дрямка, да боледува много дълго, ама трудно умира. Хич и не се мъчете да го изтриете и да го заличите. Човек трудно се трансформира в животно.
    Отварям форумите и чета послания на млади хора, които са избрали тъгата и гнева пред затъпяването. Избрали са болката пред мълчанието. И нищо и никой не може да загаси тяхната светлина. Нито киселината, обезобразяваща лицето на истината, нито юмруци, нито микрофоните на ДАНС, нито заплахите, нито дори подигравките или предлаганите бали пари, нито упойката на видиотяващите захаросани заблуди.
    Мечът на Гебура е жив. Рано или късно, ще отсече главите на ламята! Рано или късно, войните на Светлината ще поемат на свещен поход за спасение на Духа!
    Помнете, Словото живее…  

Паула Лайт
http://dilok.net/article91.html
(internet supply).
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14
(internet supply).

Legacy hit count
372
Legacy blog alias
33639
Legacy friendly alias
СЛОВОТО--Долу-цензурата--
  • политика
  • наука
  • окултизъм

Comments

By PaulaLight , 25 August 2009

УЛОВЪТ ОТ ВЕЩИЦИ Е ИЗОБИЛЕН. БИВА ЛИ Я СВЕТАТА ИНКВИЗИЦИЯ?

(РЕЦЕПТА ЗА ОТВАРА ПРОТИВ ПОЛИТИЦИ)

    Неотдавна, пухкавото украинско дете-чудо, галеното чедо на БСП и бивш марионетен премиер Станишев нададе сърцераздирателни вопли, че в България е започнал лов на вещици. Не знаех какво да мисля по този въпрос и напрвих магически мост във времето. Озовах се в Средновековна Европа и посетих, черния сабат. Отидох право на една горска поляна, където вещиците служеха литургия в прослава на Сатаната.

    Срещнах зор, защото нямах делегатски пропуск (перо от сова, белязано със знак).

    Дебелата пазачка, чиито цици закриваха пъпа, а носът й беше осеян с куп брадавици, замислено запощи въшките си, а от беззъбата й уста лъхна смрад на чесън:

- Мно…ого хитро, моме! - изсумтя. – Идваш от бъдещето, а? Че де ти е метлата-турбо със самолетен двигател? Де ти е шлемът с рога? А коженият сутиен? Я си признай, че си шпионка на Пресветата Инквизиция, дано рогатите я отнесат в пъкъла!

Когато й обясних кротко, че представите й за бъдещето на човечеството са твърде фолклорни, изсумтя и ме попита какво искам от тяхното сборище.

- Аз съм от България, мъдра жено - поклоних се смирено и искам да ти разкажа как у нас ловят вещици.

С колкото повече подробности заливах грозницата, толкова по-гневно ставаше лицето й. Тя почервеня, та стана чак морава и имах чувството, че брадавиците й всеки миг ще се спукат от яд.

- Кротко, мамче! – помолих я. – В нашия век много старици мрат от една зла болест. Зоват я хипертония. Бедата става точно, когато се ядосат много.

- Млък! Стига с тия купешки лиготии! – изръмжа вещицата. – Ти, пъпчиво изчадие на дърт прилеп и крастава жаба! Как смееш да обиждаш така мен и сестрите ми?!

- Не съм искала никого да оскърбявам. Само попитах…

- Попитала! Ами нали току-що, кучко безсрамна, нарече куп от най-некадърните и нагли ваши апаши на дребно “вещици”! Как смееш?!

Позамислих се и разбрах, че жената е права. И аз бих побесняла, ако моя пра-пра-правнучка от бъдещето вземе да ме сравнява с посредствени и дебилни кокошкари. Кротко се извиних и я помолих да ме изслуша.

- Хубаво! – махна с ръка жената и се прозя отегчено. Започнах.
*   *   *
- У нас, стара майко, има повече магии как да се натъпчеш с парчета от държавната баница, отколкото за любов или за мор на тъщата или свекървата. Трите основни рецепти са заменки, ритуал “кон за кокошка” и шуро-баджанашка стратегия. Хич не ми е лесно да ти обясня, ама ще се опитам. Какво значи заменка? Ами, заменят, например, изсечени гори в пущинака, на гъза на нашата география за апетитни гори, близо до Голямата солена вода. У нас тя се нарича  “Черно море”. Разликата в цената между коня и кокошката отива в кесията на държавния чиновник. Един такъв вещер, на име Стефан Юруков, тартор на Държавната агенция по горите, е гушнал така три и половина милиона!

- Хайде де! И сам ли ги е гушнал? Та нали ортаците му в бандата щяха да му светят маслото?! – закачливо се изкиска старицата.

- Е, не е сам. Говори се, че всичките властници намазвали от тия заменки. Било с фесове, било с калпаци, всичките! Сега щели да разследват бивши министри и техните политически кабинети.

- А…а! И при нас, когато искат на кладата да иде пъдарят, а да се отърве господарят, говорят, че се води разследване! - радостно се разсмя вещицата. - И в нашето време Светата Инквизиция говори за разследване, когато грешникът и поклонник на Дявола си е платил поне 1000 жълтици. Разследват, разследват и току обявят, че върху разследваният кацнал бял гълъб и Светият дух рекъл, че е чист като изворна вода. Или, че нямало доказателства да е съгрешавал. Нищо, че мирише на сяра и редовно танцува гол по нашите сборища. Ама виж баламурниците, дребната цаца, жалките мошеници стават печено на скара без всякакви разследвания и тарикатлъци! Времената, моме, се менят, ама човеците - никак.

- Добре де, остави ме да продължа. В нашето Министерство на земеделието и храните се водят пет такива разследвания за разни злоупотреби. Да речем, оставили са празни места в свитъка на заменките, който се нарича “регистър”, за да могат да правят и вписват такива и след мораториума. Тоз Юруков за шест работни дни раздал 350 хектъра горски площи край морето на четиридесет и седем частни собственици. Продавал ги по четири евро за кв. метър при пазарна цена по 100 евро. На брата на нашия велик велможа Станишев, Георги се казва, продали така, на безценица, 92 хектъра на Карадере, на Северното Черноморие за построяване на туристически комплекс.

- И ‘кво? Туриха ли го вече в зандана тоя Георги? ‘Зе ли му земята кралската хазна? Жигосаха ли на рамото му знака за разбойник? – заразпитва ме ужасната бабичка възбудено.

- Виж, лелке, - въздъхнах. – Не могат да търсят отговорност от него. По закон всичко си е нормално. Той е невинен купувач. Ще разследват само държавния служител, подписал продажбата. Да не мислиш, че само Станишев питае братска любов? Нали и за брата на предишния министър, Милен Велчев уредиха верига от хотели на Черноморието? Да не искаш от властниците да загърбят родата си? Нали кръвта на вода не става? В края на краищата, и сегашният велик велможа, Бойко, има сестра. Вярно, засега нищо не й е подарил, ама няма ли да е жестоко тя да е единствената премиерска рода без хотели?!

Жената махна с ръка и само презрително изсумтя.

- Нищо не знаеш! – продължих възмутено. – Разследват и за злоупотреби по оперативни програми на Европейския съюз. За случаи, когато с пари по проекти за селски туризъм са строили хотели; за сключване на договори с фирми, свързани с представители на властта, както е правил бившият изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие. Ще проверяват и как са усвоени парите по програмите за развитие на селските райони. Дали не са взети пари за дейности, които не са извършени.

- Е, и колко тарикати ша идат в зандана или на кладата?

- Е, рано е да се каже! Нали се провежда разследване.

- А бе, момиче, щом се проточи разследване, целта е само една магия - измъкването!

Мрачно замълчах. После се замислих и разпалено й възразих:

- Има факти и имена. Един велможа, депутат от ДПС, Дурхан Мустафа, бивш кмет на Руен, е взел от държавния бюджет един милион за проекти, по които нищо не е сторено или резултатите са фалшифицирани. Например, проекти за укрепване на реки и язовири.

- Тъй, тъй, ша са издавите кат’ плъхове, заради крадливите чиновнически псета - запляска с ръце критичната ми слушателка. – Ами само в тоя Руен ли са крадили, вместо да правят заклинания за укротяване на водната стихия?

Ядосано замълчах.

- Добре де, добре! Не се цупи, момиче. Нещо друго ша ми разкажеш ли?

- В парламента са дали обществена поръчка за ремонт на депутатските жилища за 800000 лева, а за асансьори, които струват само 90000 лева, са дали 300000.

- Какво е това “асансьори”?

- Служат за левитация.

- А-ха! От тия работи не разбирам. Ама виж, ремонтите. Със злато ли облицовате стените на къщите си ма?! В тез жилища да не би да бълбукат фонтани от мед и вино?!

- Нищо не ти е ясно! – ядосах се. – Разликата в цените я прибират чиновниците.

- Ами тез занаятчии и търговци, дето изпълняват поръчката, слепи ли са, та да не видят разликата в парите, дето пише, че са им платили и това, което са им платили наистина?

- Не са слепци, а свои хора на чиновниците. Нищо, че уж има Закон за Обществените поръчки. Поръчките винаги ги печелят шуро-баджанаците.

- Ами, защо не се оплачете на съдията?

- Щото не се очаква да знаем тия неща. Обществените поръчки за тия ремонти са засекретени. Водят се държавна тайна.

- Че какво толкоз секретно има в хоросана и боята? – разсмя се вещицата.

- Почакай, още нищо не знаеш! – разпалих се. – В Министерството на труда и социалната политика са писали един милион за ремонт на една сграда. Само табелите струват над 35000. Правили са далавери и с помощни средства за инвалиди! А няма пари за детските надбавки и бавят средствата за лекарства на пенсионерите по болест… - Гласът ми изтъня, защото ми се доплака. Продължих:

- В Министерството на отбраната са купували за стола маси за шест човека по 1600 лева на бройка. В Министерство на вътрешните работи са вземали принтери по 1397 лева единия, а цената им е по триста, най-много - четиристотин. Купени са хиляда принтера и така са откраднати един милион лева.

- Не, не мога да ти обясня какво е това “принтер”! Важното е, че по този начин се краде. В най-голямото въгледобивно държавно дружество “Мини Марица - Изток” са присвоени няколко десетки милиона. Строили са и са ремонтирали за цени, с 50 % по- високи от нормалните. Купена е заседателна маса за 31000 лева и столове за по 3000 лева. Дадени са 32443 000 лева за поправка на техника, дето не може да бъде ремонтирана. И в енергийния държавен холдинг е така. Сега проверяват АЕЦ “Козлодуй” за продажба на ток по неизгодни договори.

- А бе, жено, кое е туй кралство България?! Ами вие сте по-богати от Франция, Англия и Венецианската република. Как може властниците ви да си играят така с жълтици? Блазе ви!

Побеснях:

- Богати ли?! – тропнах с крак. – Ние се водим най- бедната държава в Европейския съюз. Пфу, богати! Знаеш ли, че няма лекарства, които поддържат живота на болните от рак?! Знаеш ли, че гладуват дечица, а старците ровят в боклука за къшей хляб? Знаеш ли…

- Хайде, хайде! Не се измъчвай, чедо - съжали ме бабичката. То властник и свиня наяждане нямат. Пратете ги на каторга, обесете ги или ги продайте в робство, а имотите им конфискувайте.

-  Мно…ого лесно ти се струва!

- Лесно е, дъще, лесно е! Вие, модерните хора, много усложнявате живота си. Какви са тия безкрайни разследвания? Дигнал палат… Нека обясни на градската стража от кой лихвар е взел заема или как е спечелил жълтиците. Ако не може, събаряйте палата, а на крадеца отсечете дясната ръка. А който лъже народа, отрежете му подлия език!

- Ние не живеем в мрачното Средновековие!

- Хм, а много ли е “светло” младите ви хора да стават бежанци, без да има война, а старците ви да ровят с плъховете и псетата в сметта? Светлина ли е най-тъпите и престъпни бандити да стават най-богати и да се зоват “благородници”, а книжовниците ви да нямат пари да си купят билет за театър? Туй ли ви е цивилизацията?!

- Опитваме се да направим нещо!

- Не се опитвайте, а просто го направете! За да накажеш крадеца и измамника не ти трябва магия, а само да си мъничко по-смел и честен от тях. Стига с ваш’то лицемерие! Ша събаряте огнището на разбойника Доган, а палатите му си стоят несъборени. Отчитате кражбите на кокошки и в зандана влизат абдали кат’ Вальо Топлото, а тия, дето изнесоха страната ви си свиркат и щракат с броеници. Наказвате слугите на истинските демони, а те си вирят главите. Искаше ми съвет… Е, хубаво, ша ти го дам! Умната с тая Света Инквизиция! От опит знам, че често поповете стават най-зли черни магове, а съдиите - най-големи разбойници. Отваряйте си хубаво зъркелите, та да не би следващите управници да ви лъжат как ша разследват днешните и така, до края на времето! И ако продължите да обиждате вещиците, сърдете се на себе си! Ша ви превърнем в крастави жаби!

- Няма ли изход, няма ли спасение?! - изстенах.

- Хм, едно момче-търговче, дето се пише по театрото и има много опърничава булка, Уил Шекспир го викат, ни убеди да му дадем рецепта за нашата вълшебна отвара. После ‘зе да я повтаря в театрото, в една пиеса, “Макбет”. Говори се за безумието на властниците и за това, че кръвта, престъпленията и вината никога не могат да бъдат забравени. Ама май ваш’то време е много по-лошо и тежко. За вас тая отвара ша е слабичка. Затуй ша ти дам нова рецепта. Слушай и запомняй!

Вещицата затанцува и запя с дрезгав старчески глас:

    Хайде, бърже кръг сторете,
    Мърши всякакви назначете
    Да се смесят във котела
    Със червената повеля.
    Първо, жаба мекотела,
    Крадила един мандат
    В социалния палат.
    Своята крадлива гнус
    Пълнила с отровна слуз.

    Плам, пламти, котел, бълбукай,
    Адска смес мехури пукай!

    Мръвка Черноморски бряг,
заменена с пущинак,
куп със евро, кюлче злато
в ненаситното им блато.
Кълка от дъждовник гаден,
Ненаял се, вечно гладен,
Сейф на мутра, кост от пес
Със бомбе или със фес
В общото вариво влез!
Партийна люспа, депутатски зъб,
От преял министър пъп,
Пуздра от търбух акулов,
С недосмлян народен улов.
Мумия от дърта квачка
Със прическа за стотачка,
Бран по тъмно бучиниш,
От Станишев косъм риж,
Турски нос ала Доган.
И на тая гнусна сган
сокът за да стане гъст
царски черва и пръст
на детенце в глад родено
и от глад пак умъртвено.

Плам, пламти, котел, бълбукай,
Адска смес, мехури пукай!

- Като свариш отварата - ухили се дъртата вещица и разкри единствения си жълт зъб - капни от него в четирите посоки на цялата ви измъчена земя! И изречи: “Нека пламъците погълнат ония, дето са докарали до тоя хал клетия ни народ!”

Замълчах си с наведена глава. Нали си знаех, че споделих с далечната си пра-пра-пра баба само наистина кокошкарските дреболии? Все едно да й се оплача, че болният го хапят въшки, а да пропусна, че има бубонна чума. Едва ли вълшебната й отвара би ни помогнала. Но, все пак, не е зле да опитаме. От вас искам само да ми набавите съставките…

Паула Лайт
    http://www.bulgariasega.com/usa_canada_bulgari/5022.html

Legacy hit count
461
Legacy blog alias
32345
Legacy friendly alias
УЛОВЪТ--ОТ--ВЕЩИЦИ--Е--ИЗОБИЛЕН--БИВА--ЛИ--Я--СВЕТАТА--ИНКВИЗИЦИЯ-
  • политика
  • наука
  • окултизъм

Comments4

Shogun
Shogun преди 16 години и 8 месеца
Толкова добре е написано, че щях да се усмихна, ако не беше толкова тъжно.
kelvinator
kelvinator преди 16 години и 8 месеца

Хм... тъжно. Хич не е тъжно, щото си го заслужаваме. А си го заслужаваме щото ги търпяхме. И ако продължаваме по същия начин и тия ще започнат да го правят.

Защото с повечето хора с които говорих до скоро и ги съветвах да си търсят правата и да мърдат, ми отговаряха че от тях нищо не зависи и най-много да си навредят повече. А и деца имали, видиш ли. А че с това робско поведение дават такъв пример на децата си, че по-добре да ги няма, това е друга тема.

"Трябва да се мъчим да оцелеем", казват. И ония на това разчитат. Толкова да изпростеем, че да очакваме някой да ни оправи. И резултатът е на лице. Само, че аз нито ще дам на някого да ме "оправя" без съпротива, нито искам да оцелявам. Родил съм се да създавам и съзидавам и се мъча в това да привлеча колкото се може повече съучастници. И ще помета всичко което пресече пътя ми, колкото слабо и беззащитно да изглежда. Пък нека децата и внуците ми да ме съдят. Или... да ме повторят, ако поискат.

alexanderbeleff
alexanderbeleff преди 16 години и 8 месеца
   Eх Павле, много хубаво си го написала....чак ми прилича на Шлиферът на Леонардо.... Обаче Белефф изобщо не толерира такива изяви на национален нихилизъм...независимо за какво става въпрос!!!! Освен това, много вестници четеш.... Ти да не мислиш, че политиците от САЩ и КАНАДА са различни- и там са същите свине...че и по-големи...Лично мой приятел ми е казвал, как за контингентите в Средна Азия купували лаптопи по 11 000 долара, при положение че струват под 800....и т.н. и т.н. Айде холан....Това, че сме зле материално е кофти, но то си ни е дългосрочен подарък от промененото мислене на българина заради 60-те години комунизъм, не от нещо друго... Пък и не бих живял в лайня...та Канада....Там либерално демократичните лицемери са 100 пъти по-долни от нашите.....Който иска нещо да променя-да стои тук и да се пробва ....постоянно!!!!
AmonRa
AmonRa преди 16 години и 8 месеца
Tова ми напомня на една моя любима песен на Metallica "sad but true"
а основния порблем е ,че ние можем само да седим и да псуваме дотолкова е отнета власта от нас хората.
By PaulaLight , 3 August 2009

Румяна Желева и Божидар Димитров на изпит пред българското общество!

Винаги, когато в нашата страна се заговори за окаяната бедност, за гладуващите деца и старци, политиците се усмихват снизходително и произнасят неизменното клише “евтин популизъм”. А когато стане реч за отношението към българите и българските граждани в Република Македония, за смазаното ни национално достойнство, следва клишето “кресливо патриотарство”…
    Все пак, не ме интересува какви заключения, коментари и оценки ще получи този материал. Тук ще говоря за хуманността и отношението на нашите дипломати към българските граждани.    Тук, скъпи приятели, ще стане дума не за “македонския въпрос”, не за историческия генезис на тази земя, нито за генетичния произход на населението й. Няма да развивам политико-м исторически тези, въпреки че нито един човек с елементарни познания по история и лингвистика няма да отрече българо-славянския произход на населението и езика в Република Македония. Но тук ще говоря за простичката човещина, за това колко струва пред света името “български гражданин” и за това положили ли сме основите на гражданското общество.
    Ето малката и тъжна история, с която искам да започна и която научих от вестник “Струма” :
    Двадесет и три годишната Спаска Митрова е студентка по английска филология в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Тя е завършила семестриално, но й предстои полагането на държавен изпит. Подобно на много жени по цял свят, е направила грешката да се омъжи за тираничен, своеволен и груб съпруг, който системно я малтретирал физически и психически. Мъжът е със сръбски произход и е с маниакална антибългарска нагласа.
    По произход, Спаска осъзнава себе си като българка, а и по думите на майка й корените им са български и през 2005 г. подава молба за придобиване на българско гражданство. Наред с това, избира да учи в български университет. Отношенията в брака й се влошават и тя се развежда. Нейният партньор просто не желае да приеме елементарното й човешко право сама да определи своята национална идентичност и оказва на жена си натиск да оттегли документите си за гражданство.
    След раздялата им, отправя заплахи, че ще й отнеме дъщеря им, за да я възпита като “македонка”. Следва друга форма на тормоз, съдебният. По македонските закони, освен правото на лични контакти, Митрова трябва да осигури на бащата и стая и легло по време на срещите му с детето, независимо, че домът й е лична собственост на родителите й и на нея.
    Жената отказва такъв достъп на бившия си съпруг в дома си, заради страх от скандали и саморазправа. Той подава оплакване и българката е осъдена условно, а втори път - три месеца ефективно, защото не била изпълнила съдебно решение. Тя категорично отрича да е уведомявана за такова, а в цял свят съдебните книжа се връчват срещу подпис. Митрова обжалва присъдата, но Апелационният съд в Скопие я потвърждава. Съобразно този съдебен акт, на 14.06.2009 г. Спаска трябва да влезе в затвора за изтърпяване на присъдата.
    От април, 2009 г. тя е български гражданка, съгласно указ на вицепрезидента, господин Марин.
    Жената не получава помощта на българските власти, която отчаяно търси и на 29.07. (четвъртък) е отведена с въоръжен конвой в затвора “Идризово” в Скопие.
    Малко преди 22.00 часа я извадили насила от дома на родителите й и, заедно с майка й и малката й дъщеря, Сузана, ги заключили в стая в полицията. “Цяла нощ бяхме на един стол. Нито храна, нито вода, нищо не ни дадоха” - плакала по телефона Сузана Митрова, майка на осъдената пред журналисти от вестник “Струма”.
    Впоследствие социалните служби изтръгнали детето от ръцете на баба му. То било болно от пневмония, в период на интензивно лечение и още сучело. Спаска също била на лекарства, заради тумори в двете гърди. Задържането на кърма може да се окаже не само вредно, а и фатално за нея.
    Както виждате, изправени сме пред един неописуемо варварски акт. И в най-примитивните човешки общности майчинството се счита за нещо свято. Дори животните избягват да нападат женски, които кърмят своите малки. Тези действия водят до сериозен риск за живота и здравето както на детето, така и на майката.
    Вярно, има независима съдебна власт и законни процедури, но в цял свят съществува и възможност за отлагане изтърпяването на наказанието, помилване, екстрадиране в държавата, чиято гражданка е осъденото лице, искане за отмяна на присъдата от Върховния съд със спиране изпълнението й. Възможностите са много.
    Нека видим сега какви действия са предприели българските власти и доколко Спаска има основание да се гордее с новопридобитото си българско гражданство.
    Жената незабавно потърсила съдействие от своето правителство. Българските дипломати в Скопие мънкали, че ще проучат случая, но, верни на присъщите на нашите дипломатически представители мижитурщина и безгръбначие, нищо не предприели. Говорителят, Драговест Горанов, лъгал многократно журналисти и самата пострадала, че ще предприемат действия, но на 23.07.2009 г. се измъкнал и излязъл в отпуск.
    От външно министерство, премиер и президент последвало само глухо мълчание. Вероятно чиновниците, жалки и страхливи като героите на Чехов и Гогол, предпочели да се свиват зад бюрата си с оглед предстоящите избори. Президентът Гоце Първанов пък сигурно счита, че от висотата на Олимпийското си величие, не е нужно да предприема стъпки в защита на една обикновена българска жена. А се пише патриот и историк. Срамота!
    Ако пък българските власти смятат, че твърденията, изложени в вестник “Струма” и “Народна воля”, не отговарят на истината, защо не декларират това открито и ясно?!
    Господин Божидар Димитров пък е заклеймил станалото като “драстичен и нехуманен случай”, но побързал да се застрахова, че правомощията му не са големи и че щял да се намесва по “свой си начин”.
    Начинът, господин министър, е само един ОФИЦИАЛНА ДИПОЛОМАТИЧЕСКА ИНТЕРВЕНЦИЯ и неофициални политически способи.
    България е страна, членка на ЕС, а Македония иска да стане такава. Нима това обстоятелство не може да се използва? Няма европейска държава, която да не следва политиката на защита правата на малтретираните жени и деца. Защо не се потърси съдействието на Европейската народна партия? Или на европейските правозащитни организации?
    Ако нищо друго не помогне, следва да се предприемат по- драстични мерки като нота, изразяваща “крайно безпокойство”, “силно неудовлетворение” или “възмущение”?
    Външният ни министър, госпожа Румяна Желева, е член на един и същ екип с Вас и е жена и, вероятно, майка. Разговаряхте ли вече с нея? Премиерът открито заяви в ТВ ефира приятелските си чувства към Вас. Именно той създаде поста министър, отговарящ за българите в чужбина. Уведомен ли е? Какъв свой начин на действие ще използвате, министър Димитров? Дано вече не Ви е налегнал балканският синдром да преклоните глава и да се снишвате, та да не загубите скъпоценния си нов пост! Тогава бихте заслужавали да сте не само без портфейл, а и без кресло!
    Поне Вие сте добре запознат със случващото се с българите и българските граждани в Република Македония.
    В периода между 10 и 16.05. 2009 г. двадесет и три годишна българска гражданка от Петрич, Ани Паскова, е бита, унижавана и малтретирана само, защото е направила изявление, че е българка в един автобус. Това било обявено за “морални щети” за пътниците, македонски граждани.
    Мирослав Ризински бил арестуван, защото развял българското знаме.
    Гробовете на българските войници, за чието поддържане пледирахте и Вие, са безочливо поругавани.
    Премахната е мемориалната плоча на Мира Бунева на моста край река Вардар.
    По думите на човек, работил на българо-македонската граница, сънародниците ни, които пътуват към тази страна, системно са нагрубявани и малтретирани.
    Докога?!
    Нима, когато представяме български документи за самоличност, трябва да навеждаме засрамено глави? Защо тогава си харчим парите за данъци? Биха ли си позволили да третират по този начин гръцки, британски, руски или американски граждани?
    Бъдете не само политици, а и мъже! И запомнете: Цивилизованият свят уважава миролюбивата, но твърда и достойна външна политика. Никой не почита раболепието и пълзенето. Никой!
    Друго, което ме разтревожи във връзка с този случай, е реакцията на нашето така наречено гражданско общество. Чудя се защо петицията в защита на Спаска е подписана предимно от българи, живеещи в чужбина. Една наша сънародничка, госпожа Таскова, от далечна Австралия е сезирала със случая българския омбусман. А ние тук бездействаме. Даже прочетох някакъв премъдър коментар, че проблемът бил битов и това, че Митрова се била омъжила за деспот си било нейна грижа. Прозвуча ми като твърдение, че битите, малтретирани или изнасилвани жени си го “просят сами”. Каква гнусота! Или че, все пак, жената била нарушила закона. Що за европейска държава е тази, в която задължават бивши съпруги да пускат в собствения си дом мъжа, от когото съзнателно са се разделили и да му осигуряват легло?! А защо не и да му лъскат обувките и да му сервират кафето? А къде отива международната конвенция за човешките права и неприкосновеността на жилището? Аз също бих нарушила такива безумни изисквания!
    Трябва да осъзнаем, че сами сме безпомощни и беззащитни, а обединени - могъщи. Ако утре същото се случи на теб, на майка ти или сестра ти, от кого ще чакаш помощ, след като сега отказваш да подадеш ръка? Хайде да се вземем в ръце и от овче стадо да еволюираме в народ? Не е ли добра идея, а?
    А от Вас, господин Димитров, очаквам бързи и ефективни действия и да еволюирате от красиви думи към красиви дела!

Legacy hit count
371
Legacy blog alias
31722
Legacy friendly alias
Румяна-Желева-и-Божидар-Димитров-на-изпит-пред-българското-общество-
  • политика
  • призив

Comments1

PaulaLight
PaulaLight преди 16 години и 9 месеца
Включи се и ти!
политика