Рьорих винаги е бил загадъчен, Както акварелите му, така и сагите и притчите, които е преразказвал или творил. Интересът ми към него нарастна, след като разбрах, и то с голяма доза сигурност, че е бил в митичната тибетска Шамбала. Както говорят легендите, пътят до там е известен на малцина, но пътя за връщане – на никого. Въпреки това Рьорих се е върнал – по-мъдър от преди, по-зрял от  преди, по-щастлив от преди...

Ето един от вечните въпроси без разумен и смислен отговор – какво е щастието? Да говорим на тази тема ще ни трябва сигурно още един живот. Ще използвам изпитания подход за да се опитам да мотивирам разсъжденията си. Цитат от Wikipedia: ”Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Антиподът на щастието се явява нещастието...” Този, който е написал това определение е като че ли малко настрани от истината. Това обаче не бива да бъде осъждано, защото щастието си е строго индивидуално изживяване. Точно тук се крие невъзможността да се даде точно определение. Защото щастието за един е нещастие за друг. Ето ти завистта! Изживявал съм го. През годините, когато учех ме бяха завладели най-благородните амбиции за тази възраст – да постигна това, към което се стремях по най-добрия начин, като получавам най-високите оценки. Да, за известен период от време бях щастлив. Докато разбрах, че приятелите вече ги няма. Само аз бях в състояние да ги върна. И го направих. Преминах в златната среда. Пак имах приятели - вярно, вече бяха други – онези,  предните, прецениха, че не съм им в категорията и останаха затворени в своя стерилно потребителски кръг. Само защото аз можех да си избирам размера на щастието. Те също бяха щастливи по своему. Дори заради това, че са създали интрига или  са се подписали като „доброжелател”. Така че всеки е щастлив по своему. Май така продължи и в живота...

Не обичам спорта. Няма да кажа по-силна дума, за да не предизвикам атаки към себе си. Но в продължение на горното бих казал, че в спорта победителите градят своето щастие от победата върху нещастието на другите от загубата. Съжалявам, ако по някакъв начин съм засегнал нечии различни разбирания. За мен спорта е психотерор над тълпата, която обезумява адреналинно само защото любимецът (любимците) са победили. Ето какво се получава. Победителите, тези, които са щастливи от победата, мигом се обграждат от фенове, които едва ли ги познават лично и изпадат в делириум само ако успеят да ги докоснат или да получат автограф, и от ласкатели, които са в близкото им обкръжение. Щастието изчезва при следващата загуба, феновете преадресират емоциите си към другия щастливец, който вече е заел свободното място. Ласкателите... хм, ласкателите могат и да останат. Те са подготвили почвата, върху която грижливо ще израстне користта, ще подготвят новия имидж и в един хубав ден бившият победител отново ще бъде носен на ръце. Той вече може и да не е победител, но със сигурност ще бъде щастлив, защото толкова са се старали за да се случи. Така планктона около него ще оцелее и ще се радва на хранителната среда, която той им осигурява. Впрочем нищо различно и в политиката. Затова казах в началото, че два живота няма да стигнат.

Каквото и да говорим, пак стигаме до завистта. Защото щастието е мимолетно изживяване, а завистта съпътства всичко останало.

Впрочем написаното по-горе е само един малък щастлив за мен момент, че имах тази прекрасна възможност да споделя мислите си. Не знам какво ще стане утре. Утре ще броя приятелите си...

Борисов и Фандъкова откриват „Пътища за никъде”

Откриването на „първия реконструиран участък” от бул. „Ломско шосе” в столичния район „Надежда” бе широко отразено от сервилните медии. Ухилен до уши, свойски безцеремонен, бате Бойко обогати колекцията си от прерязани ленти и заедно със столичната кметица проглушиха микрофоните за скъпата инфрастуктурна „придобивка”. Но жителите и гостите на столицата за пореден път се сблъскаха с обратната страна на евтината управленска самореклама.

Покрай пищното тържество някак встрани мина уточнението, че участъкът от 700 метра, който свързва обновения булевард с надлез „Надежда”, ще бъде готов чак наесен. И само часове след тържественото откриване се образуваха километрични опашки от автомобили и автобуси в „дяволския триъгълник” пред надлеза, където „Ломско шосе” пресича улиците „Хан Кубрат” и „Република”. Секундите скорост по разширения булевард, се изкупват болезнено от хиляди шофьори и пътници с дълги минути чакане пред „тапата” на посоченото кръстовище.

Явно никой от правителствените „експерти” не е успял да внуши на пожарникаря и училищната директорка, че прибързаното, предизборно откриване на недовършения булевард не облекчава, а утежнява пътната обстановка в комплекса. Всъщност надежденци още помнят подобни „транспортни” гафове на кмет и премиер. Като „историческия” ремонт на пътя край „Бакърена фабрика”, продължил повече от 2 години и никому ненужния мост над река Суходолска до глуха уличка в квартал „Триъгълника”.

Поредната тържествена изцепка с „Ломско шосе” отново демонстрира същината на „герберското” управление – евтин PR, съчетан с липса на елементарен разум. "Този квартал и булевард са типичен пример за това, което се случва в България" – отсече премиерът. И едва ли някой може да отрече правотата му в предвид множащите се „Пътища за никъде” в „Надежда” и цяла София.

Четвъртото издание на „София Прайд” или тазгодишния гей-парад в София, въпреки „братската” помощ на емблематични за хомо-движението фигури като Джеймс Уорлик и Георги Кадиев, бе огромен провал за своите организатори и вдъхновители!

Наистина жалка картинка представляваха тези 250-300 изрисувани човечета (повечето сеирджии и „гости” от чужбина), оградени от плътен полицейски кордон, наброяващ над 500 пазители на реда. То не бяха полицаи с кучета, то не бяха конни патрули и жандармерийски платформи за опазване на демонстриращите от „народната любов” и „толерантност”.... Полицията задържаше за „установяване на самоличност” и „предупредителен протокол” всеки гражданин, погледнал накриво, но това не направи зрелището по-многобройно, морално и приемливо.

Веднага след приключването на „прайда”, организаторите му, очевидно взели  светъл пример от своите политически патрони, направиха несръчен опит да изкривят истината. Телевизионните репортажи недвусмислено показаха камерния брой участници в шествието. Дори активисти на гей-движението се оправдавахав гузни интервюта за два пъти по-малкия брой демонстриращи в сравнение с миналата година. На следващия ден обаче учудената публика разбра, че не трябва да вярва на очите си и камерите, а на... раздадените лентички! По този фиктивен показател участниците в „София прайд” бяха надути до 1200, за да се отчете някакъв измислен рекорд и необходимост от нови гей-сборища.

Чиста демагогия са и прокламираните по медиите „толерантност” и „разбиране” на столичани към „различните” и техните щения. Не само заради платената полицейска закрила. Въпреки ловко манипулираните репортажи всеки втори гражданин определяше мероприятието с красноречивия епитет „гнусно”. Нормалните хора, даже върлия „симпатизант” на движението Георги Кадиев, категорично се разграничиха от исканията на гей-лесбо обществото за хомосексуалните бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки.  

В крайна сметка най-доброто е, че „София Прайд” премина без насилие. Обществото издигна безмълвна, но непробиваема стена на присмех и презрение към „модерните” индивиди и техните политическите закрилници, за да остане вярно на християнските и семейни традиции, опазили българската нация през вековете!

ТУРСКИЯТ "РЕНЕСАНС" В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

В битката при Клокотница цар Иван Асен ІІ (1218-1241) побеждава войските на Епирското деспотство начело с Теодор Комнин на 9 март 1230 г.

На 9 март 2011 г., сряда, денят на Св. 40 мъченици Севастийски, в българския Парламент пред герба на Република България прозвуча следното зловещо изречение:

 - Турско робство може би е имало...

Какъв свръх позор! Станете и умрете от свръх срам!

"На колене, любезни читателю."

 - Вие българин, или гагаузин сте?

 - Геноцид над места с читалище и училище не е имало.

Годината е вече 2011 и с оглед запазване на добрите отношения между България и Турция, не е желателно да се обсъждат въпроси, свързани със злокобния свръх геноцид, извършен от османските поробители на българския народ по време на турското робство, което продължи цели 482 г. Твърди се от еди къде си, че Иван Срацимир продължава да владее още 30 г. Видинското царство след исторически зловещата 1396 г. Не трябва да вървите срещу икономическите интереси на България и да разваляте хатъра на турските инвеститори. Известно е, че интересът клати феса, интерес, интерес – ти ми носиш златна вест, няма вечни приятели има вечни интереси.

Турция успя да се превърне в 12 – та икономическа сила в света – о, хама, нама. В тази държава никога не е имало диктатура на пролетариата. Поробените български земи бяха житницата на Османската империя. След възстановяването си, Третата Българска Държава е плащала на Турция 30 г. данък като васално княжество. Владяха ни чалмите столетия наред, владяха ни и ни асимилираха. Клали, яли, пили и се веселили, но за нищо не платили. Добре, че беше Русия – слънцето на Славянския свят – защото и днес щяхме да сме любимия Булгаристан на Турция. България беше унищожена от връх до корен от агарянците по начин, който никога не може да бъде забравен. От трета политическа сила в Европа, българската държавност беше запокитена от чалмите на дръвника. Златният век беше низвергнат, българската аристокрация – ликвидирана. Турските поробители ни отсвириха от свободата и цивилизацията, от изключително важни исторически процеси, те ни откраднаха история, престиж, репутация, откраднаха ни 482 г. от държавното родословно дърво. Всеки ден колеха, бесеха, изнасилваха и крадяха от труда на българския народ. Добре си живееше ти, Турция – о, хама нама. Толкова много векове смучеше българска кръв и се гавреше с достойнството на този народ. Ти живееше като нагъл и безскрупулен консуматор, Турция и два лева не даде на България като обезщетение. С нищо не сме ти длъжни, Турция, ти си ни длъжна и то много си ни длъжна.

Даваш ли, даваш, Република България,

българска земя хубава на турски колонизатори?

Даваш ли, даваш, Република България

Шипка и Орлово гнездо на чалми?

Днес е много удобно да се каже, че нямаше никакво турско робство, а имаше турски "Ренесанс" по българските земи.

Помниш ли как те владяхме, България и те въртяхме на малкия си пръст? Ти беше наша, разбираш ли, ти беше наша робиня и можехме да си правим каквото си поискаме с теб. Преди години покойният вече турски президент Тургут Йозал беше споменал, че ХХІ в. ще бъде века на възстановяването на Османската империя.

"Един ден Булгаристан ще бъде наш, само че този път ще го купим." – казва Тургут Йозал на митинг през 1991 г. Какво ли си намислила пак, Турция? Нищо не можеш да ни направиш, защото Русия ще ни спаси. Знаеш ли ти, Турция коя е Русия? Много по-силна от теб и номер едно в света! Значи мераците на исляма нямат свършване, ислямът е много страшно нещо. И днес личат чудовищните следи, оставени от турските собственици на българския народ, които го угнетяваха близо 5 века. Най-интересното е, че т. нар. български турци са наричани гяури в Турция. Няма стига с това турско робство! Турция и до ден днешен не чувства и грам вина за робските години, които ни причини. Помните ли как през 2010 г. турският генерал Левент Чолак забрани честването на Националния празник на България 3 март в Афганистан? Майор Даниела Благоева беше наказана от български полковник, защото споменала за турското робство и това било причина за напрежение между военните в Кабул. Полковник Петко Лилов веднага отстранил недоразумението, а Министерството на отбраната в Република България незабавно се погрижи да приключи този въпрос по възможно най-сервилния начин. Явно такава е нагласата в Турция и до днес. Нямаше турско робство, а изключителен и плодотворен турски "Ренесанс". И то какъв "Ренесанс" – ряпа да яде италианският Ренесанс пред този турски "Ренесанс", който битуваше в българските географски ширини 5 века. Османските управници знаеха как да оставят рани в душата на българския народ, така че да личат и до днес. Ти остави много страшни следи, Турция, ти отвори много гробове на родени и неродени българи, ти прекъсна устрема на една християнска земя. Защо в центъра на Атина не отидат турски недоброжелатели и не проведат следното допитване:

 - Желаете ли, драги гърци да сложим турски имена на населените Ви места? Какво ще кажете по този въпрос?

Подобен фарс никога няма да се случи, защото гърците веднага ще смачкат фасона на тези персони и ще ги изхвърлят моментално от Гърция. Обаче в България този експеримент успя и то пред храм – паметника "Св. Александър Невски" напук на Русия. Последва скандал, който отново беше потушен от т. нар български политици. Кажи какво още искаш, Турция, кажи! Какви са тези мераци и какво означават те? Политиците винаги са били най-мразената прослойка от обществото. На нацията и втръснаха т.нар. политически причини. Според т. нар. български депутати никога не е имало свръх геноцид в Османската империя над поробените християнски народи. Браво! Ашколсун! Аферим! Евала! Друго е естеството на ситуацията на състоянието на обществените отношения в България и друга е вече визията на изгубените векове. Ето заради тази депутатска евтиния не бива да се гласува на избори за непознати хора. "Тополчице моя, с червена забрадчица" ли беше Османската империя за поробения български народ? В България има дефицит на 5 вековно историческо развитие от обществени отношения и този факт не може да бъде компенсиран по никакъв начин и с никакви средства. Чалмите ни откраднаха 5 века държавност. Нека си представим как би изглеждала свободна България в барокови одежди.

"Ти сън ли си, или те има", България?

"Не предавай, сине род, Родина".

"Ти бъди докрай човек в душата".

"Че човек се ражда на земята да остави дух и светлина".

"България пази докрай в душата".

"Аз знам, Българийо, аз знам, че друга няма като теб!

На колене не би застанала ти в този свят!

И в теб се кълнем!"

"Моя страна, моя България,

моя любов, моя България,

моя тъга, моя България..."

Великият Карл Маркс беше казал, че политиката е най-голямата руспия. Политиката е като мазна Гана, цялата в захар и мед.

"Еничари ходят, мамо от село на село..."

"Че на света е само една, една -
нашата мила родна страна.
Че на света е България само една, една -
нашата мила родна страна."

Нека си представим как би изглеждала свободна България през ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ в. до 1878 г. В името на народа ли работят българските депутати, или в името на грозния материален интерес, който няма морал?

"Защо се продавате, българи?

От Левски не Ви ли е грях?"

Ще има ли ден в календара, който да бъде посветен на избитите българи от турските завоеватели и какво по-точно означават т. нар. новини на турски език по БНТ? Нима в България няма и други малцинства? Турците в България са 9,5%, ромите – 4,6%, други общности – 2,3%, а българите – 83,6% според неофициална статистика. Тогава трябва по тази логика да има новини на цигански, арменски, еврейски, арабски и т. н. език, т. к. е известно, че в Родината ни живеят твърде много малцинства. Преди да си замине за Турция по времето на т. нар. Възродителен процес, една от туркините извикала:

 - Гяури, едвам съм Ви понасяла!

До 1992 г. в с. Кирково бяха командировани учители, които да преподават български език на децата в училище. Село Кирково е друга България, обстановката там е направо отчайваща. Пълно е с помаци, а помаците са помъчен народ. Дали турските поробители не промениха ДНК-то на българите и дали не предизвикаха непоправими антропологични изменения, които личат и до днес? Най- страшното е, че България изостана безвъзвратно от Белия свят и много трудно ще го стигне. Османската империя на злото асимилирваше по доста зловещ начин - за това пише и италианският проф. Санте Грачоти.

"Българска земя. Път и легенда." (Владислав Алексиев)

Колко много изпитания преминаха през теб, България и колко ли още остават? Имаше една много тъжна народна песен, която разказваше за най-страшния сън на цар Иван Шишман (1371-1395) и от този сън българският владетел разбира, че:

"Ще загине българското царство."

Да, така е, истина е, сънят се сбъдва и това е краят на един православен устрем.

"Розите цъфтят и прецъфтяват..."

"Ах, мой, мили Августин, всичко е свършено."

Край с България и то защо? Ноторно е каква "хубавица" е била Втората Българска държава в края на ХІV в. и колко зловеща е била враждата между двамата братя Иван Срацимир и Иван Шишман заради венецианската еврейка Сара, втората съпруга на цар Иван Александар (1331 – 1371). Феодалната разпокъсаност на България е добре дошла за агарянските пълчища. Предатели и подлеци – колкото искаш. Никой на земята не успя да измъкне давещата се българска държавност.

Тимари, зиамети, хасове, джизие, десятък, кръвен данък и т. н. и т. н. Най-чудовищното е, че предатели от български произход помагаха на турските завоеватели. Чужденци, които са чели османски регистри възкликнали удивени:

 - Горките турци, те на предателство от българите са се учили. Българин означава предател, двама българи - чета, а трима българи – чета с предател.

Българите са продавали и предавали за пари и келепир. Това е най-предателският народ и затова не успяха да счупят сами оковите на 5 - вековното Османско робство. Те предадоха Велчовата завера от 1835 г., Априлското въстание, Георги Бенковски и какво ли още не. Помните ли последните думи на безсмъртния Апостол Георги Бенковски:

" – Ти трябва да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския Балкан на река Костиня." ("Записки по българските въстания", Захари Стоянов)

Какво се случва след това – естествено засада.

" – Вурун! Тутун! Дейн бре! Басън!"

Георги Бенковски "трепереше, с разперени ръце, а после се изкриви на една страна и рухна на земята по очите си..."

"Бенковски държеше в ръката си един от своите револвери."

" – Домуз – ханзър – гяуру! Каква Ви беше клетвата? Не се ли кълняхте един други, че сто души турци да дойдат, пак ще се хванете за оръжие и ще умрете като бабаити? – говореше един от турците със скръцнати зъби, вероятно на някои от издъхващите трупове на моите другари и ножът му захващаше да ги сече, което се познаваше по плющенето на костите." ("Записки по българските въстания", Захари Стоянов)

Какво направих аз за България, какво направи, ти читателю за България?

Нима е възможно някога да бъде забравено стихотворението на Иван Тургенев "Крикет в Уиндзор"? В тази поетична творба се разказва за английската кралица Виктория, която изведнъж не вижда играта на крикет, а търкалящи се глави,

"опръскани с кал и със кърви:

глави на жени, на юноши, деца –

в очите с предсмъртно страдание,

понесли пред страшните бледи лица

от зверски нокти изтерзание."

Кралицата пищи ужасена, а придворният лекар и казва, че вероятно е чела в-к "Таймс" и затова има подобно кошмарно видение.

" – По-скоро вода! Нека всичко измий!

На помощ реки на Британия!

Не, Ваше Величество! Кой ще изтрий

Тез кърви, невинно проляни!?"

Хубава си, моя Родино, любава си, имаш чуден и трудолюбив народ, но защо са ти толкова подли, зли и грозни велможите? Докога търгаши и сервилни диванета ще определят съдбините на българската държавност? Колко от българските политици наистина обичат по най-свещен начин своя народ и са му предани и верни от начало до край? Пропастта между българските боляри и българския народ е повече от чудовищна. "Докопа ли кокала – дръж!" – ето кой е девизът на болшинството от т.нар. български политици. Днес вече не е изгодно да се говори за турско робство, защото бизнесът има съвсем други представи и планове. Бизнес и бизнес, покупко – продажба на какво ли не. Дано не се стигне дотам, че да се продаде и Кирилицата.

Преди време си говорехме с мой колега за турските филми и той с горчивина изрече:

 - Ще видиш ти турски филми! Как можеш да се излагаш така!? Ти да си ми жена веднага ще те изхвърля на поляната!

Добре, добре, на поляната при Кумчо Вълчо и Кума Лиса. Всъщност има доста интересни турски филми. Днес Турция е друга, но дали? Да, ама друг път. Вярно ли е, че Република Турция се завръща на Балканите? Не се ли прави на светска държава? Стяга се госпожа Турция, но за какво?

Прабаба ми Куна разказваше доста зловещ разказ, който чула като дете от своята баба. Случило се най-страшното, когато турците похлопали на вратата на къщата. Нахлули като подивели и нагли врагове, наяли се, напили се и т. к. било времето на турското иго, отсекли чудната главица на едно от дечицата, което било на двора. Ей така за кеф по случай заминаването си от българския дом. Така беше, любезни читателю.

Защо днес трябва да забравим за тези зверства, за грозната историческа вина на Османската империя? Защо да забравим и какво да забравим, когато е известно, че лошото чувство остава.

Пълен фарс беше Хатихумаюна от 1856 г. и Хатишерифа от 1839 г., които прокламираха реформи в империята на ятаганите и бесилките.

"Турция ке падне!"

Който е забравил "Под игото" от Иван Вазов и "Време разделно" от Антон Дончев, значи кръвта и земята си е забравил, значи себе си и достойнството си е забравил. Един от героите на Марк Твен казваше, че патриотизмът е низко чувство. Днес няма патриотизъм, а безскрупулен капитализъм.

"Караибрахим изкачи превала и спря коня си. Пред краката му се простираше долината."

"Когато ей тая вода спре да тече, тогава ще спра да се наричам българин и ще стана турчин."

"Долината Елинденя загина." ("Време разделно", Антон Дончев)

Дали на 9 март 2011 г. не изтръпна църквата "Св. 40 мъченици" в гр. Велико Търново? А Габровският (Соколският) манастир, а Батак, а Перущица и т. н. В Соколския манастир на 13 май 1876 г. се създава габровската въстаническа чета начело с войводата Цанко Дюстабанов. Какво ли каза течащата вода от каменната чешма с 8 чучура, изградена от майстор Кольо Фичето в двора на този манастир, когато чу:

 - Турско робство може би е имало...

Не искам да мисля за всичките български светии, които са на небето. Колко зловещи бяха изтезанията на Св. Вмч. Злата Мъгленска от турците.

Защо Гърция има коренно различна народопсихология и защо народът и е истински със запазена сакрална памет? Нима гърците са забравили турското робство и този злокобен 29 май 1453 г., когато Константинопол бива превзет от войските на султан Мехмед ІІ Фатих? Помниш ли, Гърция 9 април 1463 г. – денят на Св. Митилински новомъченици, когато турци убиха по особено жесток и мъчителен начин свещениците Рафаил, Николай и невръстната Ирина?

"В Лезвия мъченичество сте приели за Христа Бога

и нея сте осветили блажени с намирането на Вашите мощи.

Затова и ние Ви почитаме: Рафаиле, Богоносни,

Заедно с Николая и девицата Ирина като наши святи защитници

и молитвеници към Господа."

Защо да се забрави Молебния канон за тези новомъченици:

"Радвай се, Свето клонче на Итака,

Рафаиле Преблажени и закрилник на остров Лезвос;

Радвай се, Николае, светла похвала на дяконския чин;

Радвай се, благочестива Ирини,

Христово благоухание."

Малолетната Ирина, това чудно русокосо създание е било напъхано в делва от турските главорези и умъртвяването и е било повече от потресаващо. Защо гърците са толкова споена нация, а българите - не? Какво означава появата на порнографската картичка на евродепутата Слави Бинев по случай Националния празник 3 март т. г.? Какво крушение на ценности и всъщност има ли днес истинска българщина? Едни и същи депутати вече 20 г. работят в Народното Събрание на Република България. Някой познава ли тези странни птици?

Изродената българска нация се е превърнала в една безропотна колониална маса. Истинската същност на повечето от българските политици е тотално прозрачна – търгаши, шушумиги, тарикати, келемета – винаги готови за евтина покупко-продажба на държавността. Няма ги Апостолите на българската революционна мисъл. Няма ги. Къде ще видите днес в политическия живот на България личности като даскал Бачо Киро Петров, Васил Петлешков, Тодор Каблешков, Ангел Кънчев, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Захари Стоянов, капитан Георги Мамарчев, Рада Госпожина, Бойчо Огнянов и т. н. и т. н.

Една швейцарска пътешественичка ми каза, че Швейцария няма такива славни герои и няма и да има.

Теомира – Десислава Петкова

22 март 2011 г.

София – България

Не бих искала читателите да бъдат заблудени от това романтично заглавие. Уви, материалът не е вълшебна приказка, а малко тъжна и доста смешна хроника за това как се формира едрият капитал в България, кой държи юздите на икономическата колесница и какъв е коренът на най-богатите и привилегировани наши съграждани. Героиня на моя разказ е една особено забележителна „дама”, Цветелина Бориславова Карагьозова, банкерка и инвеститор в туристическия бизнес и голямата „любов” на премиера-пожарникар, Бойко Борисов.

         Съгласно статистиката, тя е сред десетте най-богати българи, а личният й капитал възлиза на над триста милиона лева.

         Неотдавна, на едно интервю, дамата заяви, че е привърженик на езотеричния, духовен подход към парите, усетени през призмата на личното израстване, защото не можем да използваме за лично израстване нещо, което не сме придобили със собствени усилия и не се отнасяме към него с грижа и любов.

         Ако не беше толкова смешно, щеше да е наистина печално, защото в отношението на Бориславова към парите и натрупването им, към бизнеспартньорите и интересите на другите хора има толкова грижа и любов, колкото в чувствата на една хиена към плячката й. Забележете, хиена, а не лъвица или бенгалска тигрица. Защото Цветелина не трупа собствени пари и не заграбва собствена плячка, а грабва по някой кървав къс месо от муцуните на истинските хищници, около които се върти пълзешком. Но, като всяка хиена, е готова да разкъса някой, който е по-слаб от нея.

         Каква е действителната природа на финансовата дейност на тази „бизнесдама”, почетен консул на Република Исландия и човек, когото спрягат като координатор и балансьор на едрия капитал? Ами, драги приятели, подобно на цяла плеяда женици, майки, съпруги, тъщи или любовници на властимащите, тя си е просто една перачка на пари. Такава, каквато е тъщата на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов, майката на Вальо Топлото и т.н. и т.н. Само че Цветелина пере гащите на премиера на нещастната ни държава и на кръговете около него. Затова мръсната пяна е повече, но възнаграждението, също.

         Сигурно някои от вас си казват, че с радост биха запретнали ръкави и биха се кандидатирали за перачи при такова възнаграждение. Хубаво, но, за да стане една жена перачка на пари са нужни определени качества. Те не са нито морални, нито интелектуални. Необходимо е най-вече да има подходящия класово-партиен произход и да е вкусвала от месото на социалистическата трапеза във времена, когато ние познавахме само вкуса на кокалите. Бориславова отговаря на това изискване. Тя е дъщеря на Борислав Карагьозов, служител на ПГУ на Държавна сигурност, който развива своята дейност под маската на техническо лице в редица посолства на НРБ, в САЩ, Индонезия, Румъния, Испания.

         До осемнадесетгодишната си възраст „малката перачка” рядко е стъпвала на нашата „земя като една човешка длан”. Тя придружава татенцето в различни дипломатически представителства, завършва руска гимназия в Букурещ и пак там започва да учи философия. Чудела съм се с какво философията привлича хора от една категория. Духовният събрат на дамата, Ахмед Доган също завършва тази специалност. Както и да е, поради отзоваване на баща й, Цветелина се завръща в България и завършва испанска и английска филология в Софийски университет и Международни икономически отношения в УНСС. Ползва се от всички привилегии на кръговете, близки до Държавна сигурност. Още като студентка работи в Международния отдел на университета. Когато завършва работи известно време в българското търговско дружество „Инко”, на което се носи славата на един от механизмите, с които червените източват пари. После е назначена да отговаря за Балканите в европейската фирма СПЕА, която се занимава с производство на тестово оборудване за електроника. Работи известно време и в стопанско обединение „Гъвкави автоматизирани производствени системи”(”ГАБС”). Изобщо, кариера на средно интелигентно и послушно социалистическо момиче, пръкнало се от подходящия класово-прогресивен корен. Ползва се от обичайните привилегии и върши обичайните малки подлости, които добрите червени девойки считат за свой партиен дълг. Сключва подходящ брак със Стефан Абаджиев, син наИван Абаджиев кандидат-член на политбюро на ЦК на БКП и посланик на НРБ в Румъния. Произвежда подходящия брой деца (две), движи се в подходящата за подобните й социална среда. Но през 1989 задухва вятърът на промяната…

         Според медийния фолклор, подобно на Жулиета, Цветелина среща своя Ромео, Бойко Борисов, в един автосервиз. Срещата е случайна и, както си ремонтират возилата, между тях спонтанно като тротил или динамит избухва дива, безумна любов. Жената изоставя семейство и деца и предано следва любимия си. Звучи много красиво, но абсурдно и невероятно. Как пък се случва тази романтична среща да съвпадне с промените, които изискват определени икономически мерки от Държавна сигурност, по-глобални и мащабни от смешните куфарни пари? И, дори да приемем, в името на безпристрастността, че тия двамата са събрани не от икономически задачи, а просто от стреличките на Амур, последвалите събития опровергават това.

         Двамата влюбени не се гушкат далеч от света, а усърдно се занимават с финансово-материалните му аспекти. Вместо цветя и шампанско в леглото, хобито им е трескава регистрация на фирми. Вместо на еротичен куитос и духовно единение, те се отдават на търговско съдружие.

         Същата година, (какво удивително съвпадение!), Цветелина напуска работата си и се захваща със собствен бизнес. В ранната й биография на перачка можем да я свържем със следните фирми:

         „Ипон-2”-ООД, където е съсобственик с Бойко Борисов с дял 50% от капитала; „Прахайм”-ООД- Червен бряг, регистрирана през 1996 г., където е в съдружие с Бойко Борисов и с „Прайм инвестмънт тръст”, един от основните акционери и учредители на ТС Банк; „Цебра”-ООД, регистрирана през 1994 г., където е съдружник с Бойко Борисов и Живко Делчев (последният контролира ТС банк, банката на мутрите, където се перат натрупаните от рекет и престъпна дейност пари и се участва в приватизацията, тъй като никой не обследва произхода на кредити. Тази банка е рефинансирана от ДСК на гърба на клетите дребни спестители); „Сириус-2”-ООД, регистрирана през 1992 г. в съсобственост 50% на 50% с Бойко Борисов. До 1997 г. в съдружие с днешния премиер Бориславова е и в „Химтекс”- АД, заедно с Мирослав Дерменджиев. След това, на мястото на Бойко Борисов в съвета на директорите влиза Веселинка Карагьозова, майката на нашата героиня. Междувременно, с неизчерпаема енергия Цветелина става председател и на две фондации и регистрира офшорката „Трол” със седалище в Лихтенщайн, чийто търговски представител е в България. Адресът на представителството е същия като на „Ипон”.

         Да ви кажа честно, направо ми се къса сърцето! Горките влюбени! При такъв усърден и свръх натоварен делови живот едва ли им е останало много време за любов. Но стига циркове! Нека напуснем за малко света на романтичните балади. Ще ви споделя какво, според мен, е събрало двете гургулици, какво движи партньорството им и ги кара да делят една съдба.

         Мисля, че всичко опира до това как да се приватизира производствената и банкова дейност, да се изперат криминалните червени пари и да си вземат дължимото копоите на ДС. Необходимо е да се регистрират фирми на „наши хора”, подпомагани от босове на престъпния свят, през които да премине „голямото източване”. Офшорката сочи, че се касае и за пари, скатани зад граница. Повтарям, това е само хипотеза, но не виждам друг разумен начин, по който да се обяснят събитията. Пътищата на нашите герои се кръстосват с пътеките на тъмни субекти като Румен Николов - Пашата, Алексей Петров и други съмнителни особи, но, какво да се прави, класово-партиен дълг!

         В еволюцията на нашата перачка, обаче, към 2 000 година настъпва революционен скок. От съмнителна бизнесдама тя се издига до солидна банкерка. Как става това?

         Покрай СИК, „златната двойка” е доста гъста със Славчо Христов, който, от своя страна, е в центъра на известния кръг „Олимп”, свързан с хора от правителството на Иван Костов. През 2 000 г., чрез офшорни дружества, Славчо притежава над 40 % от капитала на „БРИБанк” и е председател на надзорния й съвет. През същата година, тази банка приватизира фалиралата Стопанска банка и двете се обединяват под името СИБанк. Тъй като Христов има контакти с правителството на Костов, през банката започват да минават почти всички държавни плащания: НОИ, БТК, НЕК, МВР, митници. След скандала с приватизацията на „Нефтохим”, банката започва да обслужва и парите на „Лукойл”. Малко след това охранителната фирма „Ипон”, която и дотогава охранява обекти на Славчо Христов, сключва договори за охрана на „Лукойл”, „Мобилтел” и други фирми, близки до властта.

         През 2001 г., следвайки декрети  накъде ще задуха вятърът, още преди изборите Бойко Борисов става охрана на Симеон Сакскобурготски, а преданата му „любима” започва да придружава царица Маргарита на различни светски събития. По това време Бориславова е член на Управителния съвет на „Бентонит” - Кърджали и „ОЦК” - Кърджали, които са акционери на СИБанк. След идването на Симеон на власт, на това основание, тя е издигната за директор на Надзорния съвет на банката.Така тя поема управлението на мястото, в което много от акционерите са офшорни фирми и е спрягано като една от най-големите перачници на пари в България. Целта на нашата перачка е да се отърве от съмнителните капитали, да легализира банката, да предаде на фасадата й порядъчен облик. Затова, тя започва процес на отърваване от офшорките, вдига няколко пъти капитала, продава дялове, строи хотели, финансира Водноелектрически централи.

         През 2003 г. офшорните фирми излизат окончателно. Бориславова започва да придобива дялове на свое име. Лично аз считам, че тия дялове не са нейни, а на Борисов, но това е само мое предположение. През въпросната година пожарникарят става главен секретар на МВР, погва съответните престъпни групировки, някога негови съратници и полага грижи голяма част от бизнеса на кръг „Олимп” да премине в нежните ръчички на неговата Цветелина. Очевидно, с оглед сомалийското отношение към правилата, законите и реда в България, по традиция този бизнес си върви с ония, които са на власт. Следваща задача на перачката е да сложи ръка върху колкото се може повече късове от българския туризъм. Така банката става основен кредитор на „Пампорово” - АД. През 2004 г. СИБанк финансира строителство в курорта на лифтове, писти, хотели. През същата година „Мултигруп” преотстъпва бившата резиденция на Тодор Живков в Приморско, „Перла” на банката. През 2006 г. Бориславова пряко или косвено вече притежава 46,78 % от банковия капитал.

         Тъй като задачата за изпиране на мръсните пари вече е изпълнена, а пожарникарят е кмет на столицата, 70 % от банката са продадени на белгийската КВС, а нашата героиня запазва на свое име само 22,3 % от капитала, но не се отказва от позицията на шеф на Надзорния съвет.

         За международните изяви на перачката също има какво да се каже. Сделката с исландския милиардер доказва, че акулите се надушват през седем морета и океани.

         Все пак, какво в СИБанк прави най-скандално впечатление?

         Обичайното е политиците, сами или чрез подставени лица, да се тъпчат с благинки до пръсване, докато са на власт, но в опозиция, макар и с болка в душите и глухо ръмжене да отстъпват кокала на новите управляващи муцуни. Тази банка, обаче, никой не я закача. Тя цъфти и процъфтява при Костов, при Симеон Сакскобургготски, при Станишев и тройната коалиция, а сега и при герберите. Тук са всички държавни плащания и клетите граждани се товарят с непосилни комисионни. При нито едно правителство не можа да се намери контролен орган, който да реагира на факта, че една съмнителна частна банка се е превърнала в трезор на държавата, както казва Велизар Енчев. Нещо повече, с използване на вътрешна информация банката смуче кръв по-ненаситно и от пиявица. Една година преди остатъчната приватизация на БТК тя започва трескаво изкупуване на компенсаторки, които, поради факта, че никъде не се котират, струват по 0,50 ст. парчето.

         След това правителството на Сакскобургготски обявява, че 30 % от БТК ще се купуват с компенсаторни бонове и само за една нощ тези акции скачат повече от двойно. Изглежда, СИБанк, за разлика от простосмъртните бизнесмени, е имала вътрешна информация. Откъде иначе да знае за това решение предварително? По това време пожарникарят е главен секретар на МВР. Ясно…Само че тия никому ненужни хартии, неподходящи и за тоалетна хартия са давани като компенсация за репресирани и ограбени българи, чиито имоти, придобити с усилия и труд, са национализирани след славния септември. Ограбвайки ги по този начин нашите герои се тъпчат с нечия кръв, сълзи и загуби. Да им е сладко!

         При конкурса на Държавна агенция Пътна инфраструктура за заплащане на винетките се случва тъй, че точно СИБанк прави най-изгодната оферта. Пак намирисва на получена под масата информация. И как да мислим това за щастлива случайност, когато министър Росен Плевнелиев е протеже на Бориславова, както и министъра на икономиката Трайко Трайков? Нима е случайност, че СИБанк, въпреки смяната на собствениците си, все още се нарича шеговито между хората „Цветелинбанк”?

         Иначе перачката продължава да вилнее и да граби, разбира се, не само за своя сметка най-апетитните остатъци от вече оглозганата ни до дъно държавица. Сега се цели в зимните курорти. Организирала е „Асоциация за устойчиво развитие на планините” и строи хотел съвместно с дясната ръка на Доган, на когото се водят като собственост Боянските сараи. Не е ли тъжно, че всички зулуми на онова нищожество ще се разминат, в крайна сметка с едно съборено барбекю?

         Интересен факт, който буди още размисли е и организацията Глобална България, чийто координатор е перачката. Там влизат особи като Валентин Златев („Лукойл”), Сашо Дечев („Овъргаз”), Светослав Божилов и Левон Хампарцунян (банкери), както и социолози, журналисти („Дневник”, „Капитал”, „24 часа”). Очевидно, нашата мафия е еволюирала и, за разлика от самотните акули преди е започнала да се движи и храни на пасажи. Горко на нас, дребните рибки.

         Питам се, все пак, щастлива ли е най-богатата дама в България? Носи ли й хармония и радост натрупаното имане? Приятно ли й е да бъде параван за имуществото на Борисов и подобните му?

         Наричат я Жената Вамп, но не са прави. Подобен прякор е подходящ за жени, които коват сами съдбата си, а не за перачки и слугини на червената мафия. Хиените не са лъвове. И, все пак, искрено казано, я съжалявам, колкото и смешно да ви звучи това. През 1997 г. мутри, опоненти на Борисов в бизнеса, взривяват джипа й и претърпява множество страдания. Щерките й не се развиват в естествена среда и приятелят на едната вече е впрегнат да пере. Фирмата му е спечелила конкурс за работа по метрото по време на кметуването на пожарникаря. После сигурно е ужасно да нямаш насита и да не можеш да се спреш.

         Веднъж, просто от любопитство изписах в търсачката „Цветелина Бориславова и благотворителност”. Не излезе нито един материал. Нито един! Очевидно, щедростта не е сред добродетелите на перачката.

         Та каква е тая любов към спечелените с труд пари? Това духовно отношение към плячката? Такова отношение може да има човек, който с усилия и с пот на чело е умножил спечеленото от дядо си и баща си, без да граби чуждото. Или изобретатели и творци, гладували преди да получат признание като Форд, Бил Гейтс, Джоан Роулинг. В насладата от честно спечелените пари няма нищо лошо, нито срамно. Но, подчертавам, ЧЕСТНО.

         Не знам как се чувства тази жена, когато отвори компютъра си и прочете някои коментари за себе си. Лично аз не одобрявам прекалената злоба и омраза на тия коментарии, но разбирам какво ги е породило. Гладни очи лошо гледат.

         Бих посъветвала Цветелина Бориславова да прочете „Легенда за Рен Богатия” от моите „Легенди от Сините планини” или, ако това е под достойнството й, тия пасажи от Светото Евангелие, които са свързани с богатия, камилата и игленото ухо. Тогава добре да се замисли щастлива ли е с мръсните си пари, щастливи ли са децата й, чието детство е ограбила, разделяйки ги след развода и, може би, да промени нещо в живота си, защото няма кой знае каква гордост в това да бъдеш перачка на мръсни червени пари.

Паула Лайт  - 20.03.2011 г.

http://bg.netlog.com/paula_light

http://www.facebook.com/PaulaVerityLight

ИЗЛЕЗЕ ПОРЕДНАТА МИ КНИГА „ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ” на Изд. „ДИЛОК”(във всички книжарници в страната)

http://dilok.net/article108.html 

Източник, платформа "Направи си онлайн списание"