Най- важното е да разговарят с децата си. Забелязвате ли колко малко родители го правят с истински интерес и съпричастност? Не е важна оценката, а знанието - какво е придобило детето  като опит от наученото. Как бихте реагирали на следното отношение - в час по изобразително изкуство ученик прекъсва постоянно учителя с подвикване и подкани - "ама /ка/кво че рисуваме" и бърза да надраска нещо върху листа си, за да изтича и да иска да му се пише оценка. И когато тази оценка не го удовлетвори     /защото не са спазени елементарни изисквания и т.н./, да къса листа си, да блъска чина си, да обижда другарчетата си и учителя. И да заявява с висок тон: епа нема да ставам художник...без да се вслуша в добронамерения съвет на преподавателя....

В темата за първокласниците пък родители споделят обратния случай, на учители, които пишат "4-" още в първи клас (нищо, че официално няма оценки).Ако не съществуваше въобще практиката да се пишат оценки в началния курс, може би нямаше да се случва гореописаната ситуация, която, признавам, звучи много грозно.  В горния курс нещата стават още по-страшни - с директор, който казва на учителя да си занижи критериите, защото ако не подари тройката на ученика, училището пари губи! (ситуацията е с майка ми). Въобще мисля, че гоненето на бележки измества много силно истинския фокус на образованието, а именно знанията и уменията, които бихме искали да дадем на децата.

 

 

 

 

Здрасти. Имам едно поздравление и 2 въпроса.

Поздравленито, е за труда да обясниш ползата от споделянето и популяризирането на КК.

Въпорсите ми, нямат нищо общо с екселската таблица като средство, а по-скоро със съдържанието й, когато я попълните.

1. Как определяте учениците роми? Вероятно по-правиланта форма на въпроса е кой определя кои ученици са роми и какви признаци има наум като ги определя.

2. Кога (след колко дълго необяснено по никакъв начин отстъвие) броите един ученик за отпаднал?

Здравей

Отговарям на въпросите:

1. Не знам как ги определят, предполагам класните ръководители знаят всяка за своя клас кои от децата са, или определят "на око". Аз просто обобщавах резултатите по готова бланка която ми бяха дали, явно изисквана от инспектората. За мене лично едно такова деление е нелепо - нали уж би трябвало да живеем в съвременно демократично общество, в което хората не се делят по етнически или расов признак?!? Донякъде си обяснявам необходимостта с това, че ромите се водят малцинствена група и сигурно има някакви политики за интегрирането им, зради които такава информация се изисква. За мен лично обаче това е твърде изкуствено и неточно деление - аз съм имал и имам такива ученици роми, които са  направо мечта - културни, любознателни, възпитани и толкова систематични и последователни в знанията си, каквито другите ми ученици отдавна, отдавна не са. Имал съм, разбира се, и от другите, които не желаят да четат, както и много българи такива. Така че какво означава това деление? Просто има хора които са в по-трудна социална среда и такива които не са, и това не зависи (само) от етноса им.

2. Не знам - аз само обобщавах данните :-( 

Таблицата е добра, но на мен повече ми върши работа ето тази:VI_Klas.xls

Проблемът й е, че не мога да добавям повече от 26 ученици, а така също и да променям предметите. Ако може да помогнете. Благодаря! 

1

mit boi wrote :

Таблицата е добра, но на мен повече ми върши работа ето тази:VI_Klas.xls

Проблемът й е, че не мога да добавям повече от 26 ученици, а така също и да променям предметите. Ако може да помогнете. Благодаря! 

 mit boi, таблицата която си пратила е заключена за промени с парола, явно от някой който не желае друг да ползва труда му :-) Освен това има твърдо указани стойности за средния успех, а не формули които автоматично се преизчисляват, както е при мен.

 В Интернет има програми с които може да се отключат така заключени файлове, но в случая не си струва търсенето. Ако искаш да ползваш таблицата, просто маркирай това от нея, което ти е нужно, копирай го и го постави в нов празен MS Excel документ.

 

 Няма държава в света, която да не е съставена от основно население и етноси-  около 200 нации, които са обединили в себе си повече от 10 000 етноси.
Нормално и не е необходимо да се крие, нито по света се крие.

 

В България има над 15 етноса. Но се обръща внимание най-вече на два от тях (роми и турци), като често пъти останалите са подложени на апартейт и опити за претопяване (къде по-успешни, къде не). Да не говорим, че това броене на ученици е вероятно направено без писменото съгласие на родителите, което може да бъде разглеждано като противоречащо на законите в страната ни.

Съгласна съм с това:

"За мен лично обаче това е твърде изкуствено и неточно деление - аз съм имал и имам такива ученици роми, които са  направо мечта - културни, любознателни, възпитани и толкова систематични и последователни в знанията си, каквито другите ми ученици отдавна, отдавна не са. Имал съм, разбира се, и от другите, които не желаят да четат, както и много българи такива. Така че какво означава това деление? Просто има хора които са в по-трудна социална среда и такива които не са, и това не зависи (само) от етноса им."

Благодаря Свободен. Учениците роми се отчитат, точно защото има програми за интеграцията им. Друг въпрос е при такова отчитане и при такива програми - дали може да има напредък интеграцията изобщо*. Принципно вашите обобщения стават на едни общонационални числа, гледат ги едни експерти в МОМН, около 5 минути и ги слагат по папките без някакви особени изводи да си правят от тях. За съжаление.

-----------

* ромите са разни видове и сред тях има както сред българите хора от "различни черги".  На училището най-първият му проблем са ромчетата, които говорят на майчин ромски (не са повече от половината от всички ромчета) и не са излизали от чисто ромска среда преди да попаднат в училище. Ама тях ако искат управленците ни да ги знаят колко са - по друг начин трябва/ щяха ви питат при обобщението.  Голата истина е че не искат да знаят колко са, защото няма нито специални програми за учене на български като чужд език от деца, нито някоя от образователните и интеграционните програми е правена за ясно определена група деца. По обратния начин се прави - имаме едни пари Х, с тях ще направим програма. При прилагане става ясно колко са децата в "целеват група" и тогава се оказва като със закуските - по 0,35 лв. на дете, ама да е "здравословно", или по 8 часа допълнителна помощ по български език, ама че дефицита е за 100 часа допълнителна помощ - ми толкова са ни срудствата - криза е. Същото е и други по-уязвими групи деца. Децата със СОП масово получават ...2 часа ресурсна помощ на седмица, ако изобщо получат. Пък иначе по процедура са едни екипи, едни индивидуални планове, една отчетност, едни координации - обаче ресурсите са за по два часа. Това е. Впорчем не-ресурсните учители и толкова помощ не получават, за работа със деца със СОП. А в начален етап те се занимават с децата със СОП по 32 часа, а ресурсните - обикновено по 2. Такива мити работи. Няма да ги впишем в златната книга на българското образование, ми дано не се самоувековечат с тази фискална политика и тази рехава професионална експертиза на държавните експерти, че има сериозна опасност.

Благодаря много! Илко Тасев, чудесен си! Таблицата ми е от полза при докладите в края на срока, но сега класът е по- голям и не можех да я ползвам. Още веднъж благодаря! Виждам, че си вещ в програмите. Може ли да ми предложиш безплатна програма за заключване на папка/да не пипат учениците оценките си/.

Чудесна е!!

Съжалявам само , че я видях след...края на срока!!

Браво!!

1.Издържливост- проверка- психо-тест.

Това си мисля, че е първи инструмент за мерене, ако искаш да си на тази състезателна пътека.

1. Анкети с ученици

2. Проверки на компетенти и непредубедени екипи млади хора - по три проверки на учител - с предварително дадени критерии. По възможност прости и яснички - дали Н В Учителят е

- чист и спретнат

- с ясна дикция

- обяснява разбираемо

- поддържа ведра обстановка

- провокира творческа атмосфера

Това всичко в скала 1, 2, 3, 4 - напълно, почти, донякъде, никак -

и готово.

:-)))))

За една година го правя този проект - може за европейски пари да се кандидатства, ама ...

кой ти има интерес от всичко това?!?!?

Някой трябва да го е еня...

 

 

Този път мога да помогна по- скоро с отговор как НЕ искам да ме оценяват. Но май само повече ще попреча.

Ани, тези млади хора какви са - ученици, случайни граждани, специално обучени за проекта ?

А, специално подбрани и обучени, добросъвестни и работили вече в училище около 30 годишни хора. И критериите предварително се знаят от всички.

Ананан,

Много интересно, но ми изглежда ... един вид инспекторат. Това ли е идеята? Тя твоя оригинална ли е или някъде вече работят така?

И тези предварително познати на всички критерии какви са? Онези, които бистрихме в блога Мерки и теглилки за оценка на ЕДИН учител или други?

Казваш, че можем да кандидатстваме за финансиране на такъв един проект?

Прощавай за разпита, обаче ми разпали страшно въображението.

Виж, Павка, например ТУК в Сткруктурните фондове - на МОН

- брой 8-мия материал на страницата -

точка 4 от него -

„Разработване на система за оценка качеството на средното образование и рейтингова система за висшите училища в Република България"

Това са европейски средства.

Доколкото ми разбира главата - по-точно насочени за нашата цел пари от това няма.

Това горе беше за средствата.

Сега за системата на оценяване - мислила съм го тоз проект още през лятото на миналата година, когато за пръв път се постави въпросът за оценката на учителите.

Според мои сметки е нужна само малко организация, стегнат екип - и за една година, за около 300 000 лева - с проект - в София например могат да се оценят всички действащи учители по три пъти. Нужни са 2 месеца подготовка и обучение на екипите, 6 месеца работа по проверки и 2 месеца за отчет на свършеното.

Възможно е, зависи кой го прави. Не става оценка без констативни проверки, Павка. След това тези оценки могат да се съпоставят и разделят с някакъв коефициент на тежест с оценката на учениците и родителите, както и с оценката на работодателя на този учител.

При нас в 138 например така се определя диференцираното заплащане - изработена е една карта с параметри на работата на учителя.  Всеки учител се самооценява по тези критерии като си пише точки за всяка дейност, която счита, че е извършвал, после по същите критерии точки му поставя комисия от училището и накрая работодателят. Дели се на три.

Но без проверка не е сериозно да се говори за оценка. Все едно да пиша оценка на ученик, чието есе не съм чела, но той е ми е много симпатичен! ...

;-)

 

Ани, защо не се обади, че имаш "карта с параметри на работата на учителя"?

Я, я дай насам, да я погледнем. (Или е тайна?)
Да видим как работи при вас. Може и да ни хареса и да я обявим за "добра практика" за радост на всички.

Еми таз карта я видях наскоро завършена, преди две седмици, когато ми се наложи да я попълвам за себе си. Тя ще служи за определяне на новото диференцирано заплащане за изтеклата 2007-08 учебна година, дето ще вземем "средно по около 330 лева", както някъде пишеше...

;-)

 Е, резултатът от тези карти - доста подробни, между другото - шест странички - ще определи за нас в 138-мо кой 200, кой 500 лв. - за изминалата година. Не е кой знае що, ама си е важно, де. Човек изпитва някакво чувство на удовлетворение като види, че има някакви критерии все пак, по които ще се мери заплащането. Все е някакво начало... Те са доста обективни - например - дали попълваш картони на ученици, т. е. задачите на класния р-л; дали правиш разпределение за ЗИП, не само за ЗП - ЗИПът това са едни по-големи чаршафи, които трябва да бродираш есента преди началото на уч. година; дали си провеждал уроци извън училищната сграда с ученици, дали си участвал в международни или от национално значение дейности с ученици.... ей такива ми ти работи, съвсем измерими. За всяка дейност си пишеш по една точка. И сега комисията във вид на една моя инак добра колежка ходи по мене и досадничи - ти кога си имала навънка уроци? Ами с кои класове? ... Обяснявам й, че поне 5 пъти съм карала диктовка с 12 клас под бора на Гагарин в двора на даскало поради липса на нормална стая - ние преграждаме коридорите за да можем да учим езиците на групи...

 Та така.

Анкетната карта е направена е от екип на училището, каза шефката, ще питам дали може да се публикува.

 

Павле, изчетох почти всичко, с което присъстваш в блога. Нещата много ми харесаха, спор няма. Измислено-премислено... Ще подходя обаче малко нетрадиционно. На времето един човек, който гледал на нещата така, както дяволът чете евангелието, е казал: "Кадры решают все". Всички тези идеи са нещо чудесно, но ако няма кой да задвижи тези схеми, ако директорите въобще не им пука, а колегите по-скоро са готови да се хванат за косите нежели да се питат дали колегата Лазаров е преподавал по-добре от тях информатика или не, то за какво говорим тогава? Кой и как ще прилага тези оценъчни подходи - ето това ме интересува мен.

Еми то, Stormbringer, парижани няма да дойдат да ни прилагат оценките, ние ще сме.

Каквото си направим сами - това ще е.

И в училищен, и в национален аспект.

 

Stormbringer, 

Позволи ми да ти отговоря и аз нетрадиционно: на мен не ми пука дали в момента има някой, който да задвижи схемите, и дали директорите ще се заинтересуват от тях или не. Ще ги задвижа аз ... и ти също. 

Аз имам вас тук. И с вас ще продължавам да променям този свят! Другите - особено онези, които не са се замисляли никога през живота си за подобни неща, или онези, които се чувстват безсилни и безпомощни,-  не ме интересуват. Не съществуват!

С вас ще пометем каквото има за помитане и ще създадем поколенията, които ще градят смело и ведро нова България, понеже не знаят какво означава "не мога" и "не зная".

Не си ли съгласен с моя план?
Ще помагаш ли или предпочиташ да се вайкаш?

Прекрасно, ЛЕЛ, много навременна схема!

Лично аз бих изчистила скалата на качествената оценка от 1 до 6  на от

 1 до 4.

Екипите трябва да бъдат от ВЪНШНИ за училището оценители. Поне за български условия на този етап мисля, че е най-добре така. Ние все още сме царе на завистта към другарчето - и това много ще попречи на обективната оценка.

 

 

 

Майчице, Лел! 

На мен това ми се вижда по-сложно отколкото е действителността, но се надявам проблемът да е само мой (аз и формулите, особено континуумите, сме трудно съвместими от край време). Може би ще ми стане по-ясно, ако дадеш един конкретен пример с 2 критерия и 3-ма оценители ... В една табличка, а? 

Да не се разбягате!

Ще съм пак онлайн в сряда (16 юли).

На вашето внимание синтеза на това, което си казахме тук и в другата тема относно качествата на учителя и измерването им.

Схема за оценяване на учител - верс. 1.0

Каня ви да коментирате и да ми помогнете да го допълня подобаващо.

Нужно ли е да нагнетяваме напрежение допълнително около себе си и своята работа? На малко ли проверки сме подложени постоянно, че сега пък да е необходимо и да мислим за "оценяването" ни и от ученици? Тук някой беше казал нещо от рода на: За ученика "готиния учител" е този, който не изисква от него,не му пише отсъствия и двойки, ходи "на кафе" и т.н. А за оценка от родители какво да кажем. Повечето от тях, за съжаление, така са погълнати от своите проблеми около насъщния, че нямат нито време, нито сили, нито дори възможност да се занимават с училищни дела. А и много ученици са оставени на грижите на баби и дядовци, които са още  по-далеч от училищните проблеми.

Така че, поставяйки въпроса за оценяването на учителя, няма нищо да спечелим. Дори напротив, отново ще загубим. Призовавам да не си вкарваме поредния автогол. Както със стачката, впрочем.

Стачката беше една от най-достойните прояви на българите

в последните 100 години.

Беше проведена с много хъс, талант и артистизъм от Негово Величество Българският Учител.

И резултатите от нея скоро ще се видят.

:-)

Нели,

Мисля, че за всички ни тук е ясно, че без оценяването ви нищо ново и хубаво не можем да очакваме. Оценяването ви е нужно, за да се сбогуваме окончателно с хората, за които присъствието в училище е единствено начин да вземат ... някаква заплата. Те вредят ужасно на цялата ви гилдия! В този смисъл смятам, че напрежение се нагнетява не от оценяването ви изобщо, ами от липсата на оценяване (допускаща идиоти в училище) или от оценяването ви според глупави критерии, като сегашните министерски 10, които поощряват старите за сметка на младите и хитрите за сметка на честните.

Аз съм твърдо убеден, че в оценяването ви трябва да се включват и мненията на децата и на родителите им, но може би не като доминиращи, ами по-скоро като ... сигнални за аномалии и неточности при оценяването с ... другите методи. За това съм говорил неведнъж (за последен път тук).

А за стачката, я мисля като Ананан.

Не казваш нищо за другите начини, различни от анкетите с ученици, за оценяването ви!?

Нека не откриваме топлата вода - сбогуването с хора, които присъстват само заради заплатата (а понякога и заради каприз, да си покажат новите костюмчета или за осигуровки) се извършва от директора и то откакто съществува училищната институция. Има минимум от задължения, които трябва да се изпълняват, за да се остане на работа - и критерии за това са редица косвени показатели, които (добрият) работодател познава и използва. Мнението на родители и ученици също е показател и директорът ги има предвид, независимо, че не са онлайн анкети.

 В момента съществуват критерии, изготвяни от самите учители, но за съжаление диференцираното заплащане създава повече проблеми, отколкото решава.

Може би,трябва да сме търпеливи,защото трудно се поправя нещо в движение.Старо и ново са в една каша-доста отсяване е нужно,за да получиш нужната чистота.Варвам, че е възможно! Със смирение по пътя!

Стефанов, 

И кои са тези "косвени показатели", които "добрият работодател познава и използва" и които така грижовно са покрити в най-скришното му чекмедже (предвид, че от 2 години насам говорим за тези работи, а те така и не се показват, ами излизат на бял свят нелепиците на МОН и Янка Такева)?

А критериите "изготвяни от самите учители" кои са?

(Нека не намесваме диференцираното плащане тука, моля те.)

Стефанов, 

И кои са тези "косвени показатели", които "добрият работодател познава и използва" и които са така грижовно са покрити в най-скришното му чекмедже (предвид, че от 2 години насам говорим за тези работи, а те така и не се показват, ами излизат на бял свят нелепиците на МОН и Янка Такева)?

А критериите "изготвяни от самите учители" кои са?

(Нека не намесваме диференцираното плащане тука, моля те.)

Ако не знаем кои са косвените показатели на труда на учителя, няма смисъл да говорим за образование. Когато известно време работиш с някого разбираш, разбираш колко струва професионализма му. Това е ясно и за родители, личи и от отношението на учениците, но да се чака на онлайн анкети да диференцират заплатите на учителя е префърцунено и не се приема сериозно от колегията - дори хора, които не използват интерент, знаят колко лесно е манипулирането им.

Аз не настоявам за интернет анкети. За анкети (без "интернет"! На лист хартия там на място.), да.

Не можеш ли да ми изредиш тук няколко от "косвените критерии"? Моля те. За мен те са чиста мистика.

Не разбирам докрай постинга ти. Рядко, много рядко виждам материал с отрицателен баланс. А пък "който го е страх от пилци, да не сее просо!". Едва ли по-новите блогери и блогерите - "ветерани" очакват само подкрепа, адмирации, плюсове и аплодисменти. Нормално е да има различни мнения и противоположни оценки. Вярно на титулната страница една г-жа  злобее редовно по повод на общността, но да е жива и здрава!
Относно мен, без да издавам тайни ще кажа ,че не съм броил натиснатите плюсове - много са. А за 2-та минуса през месеца си отговарям и държа на мнението си.

Не говорех за баланс, а за отрицателни вотове. Отрицателните оценки не са приятни, дори ако е само една, особено в случаите, когато са несправедливи и немотивирани, нали?

Следя какво се случва тук и мога дори да кажа от коя дата започна голямото настръхване, а също така знам на какво се дължи то, по простата причина, че обитавам мястото отдавна (през декември ще стане втора година, откакто съм блогер в БГлог) и познавам доста хора. Този факт не ме прави нещо повече от другите блогъри в каквото и да е отношение – понеже някъде мернах и такова изказване за разделението на специални и не толкова специални личности – а чисто и просто разполагам с повече информация.

Характерно за всяко по-продължително познанство е, че хората навлизат в различни взаимоотношения, които са твърде динамични и променящи се заради разнообразните човешки прояви, намерили конкретен израз при изказването на мнения, позиции по най-различни въпроси, а също така произтичащи от ангажираността на отделни блогъри със сайта - поради съвместното им участие в общи дейности.

И ако аз гледам с насмешка на двойките, защото за мен те са равни на шестици, когато са написани от недоброжелателни хора, не всички блогери биха се почувствали удовлетворени, когато, след написан постинг, в който са вложили усилия и са заделили ценно време, някой им цъкне ниска оценка, с която всъщност казва: „Хей, ти това, което си написал, е тъпо, ненужно, невярно...”. Ето така звучи лошата оценка на всеки човек – от малкия до големия.

А иначе що се отнася до отрицателни вотове – моят се изразява в „негласуване” за дадена статия, а не в неодобрение. Изключително рядко си позволявам да избера „минус”, може би се броят на пръсти тези случаи.

"Кралице", ще дойде време, според мен, когато оценяването няма да е нужно, защото самооценяването ще бъде достатъчно истинско. Вярвам в добрата същност на всеки човек и затова до днес не съм гласувал нито веднъж нито с плюс, нито с минус. Даже и не знаех как се прави. Днес гласувах два пъти два плюса, а минуси не обичам да "пиша". Вярвам, че децата в училище не трябва да бъдат оценявани по никакво-бална система, а само насочвани с "топло" и "студено", за да се научат да търсят, да мислят. А не да зубрят и повтарят като папагали. Не се притеснявай за минусите, защото те отразяват самооценката на оценяващите. А те също ще се променят, когато се справят с тъмните си чувства.
Лека нощ,
Топло към всички колеги,
Росен Ангелов от Благоевград

Росене, идеята ти да отпаднат оценките, а да останат само ориентирите от типа "топло-студено" страшно ми допада :)

Повечето хора ползват тази функция. Значи, сигурно им харесва. Освен това, оценяването е един от критериите за отсяване на публикации, които обществото е харесало и е сметнало, че са важни да бъдат прочетени от повече хора.
Друг е въпросът, че оценката е субективна. Затова и тя е с много нисък коефициент, по-важни са коментарите и броя прочити.
Но си прав. Изкуството и написаните от човек неща - те не подлежат на оценка.
Затова тя е по-скоро технически и морален стимул. Да кажем на автора - хей, харесваш ми, пишеш добре. Не всички пишат коментари, някои просто гласуват и четат.

Ще ми е интересно да прочета какво мислят по този въпрос повече хора, да добия по-пълна представа за отношението на потребителите към тази функция.

Е, аз те оцених. Улавям се, че оценяването вече се е превърнало за мен в задължителен ритуал, или по-скоро навик, но признавам, че никак не съм обективна. Много често поставям петици и в изключително редки случаи - други оценки. По-скоро, когато един постинг не ми хареса с нещо, не го оценявам. Освен това на мен ми влияе и мнението, което имам за човека - нещо, което не допускам в работата си, защото би било много погрешно и опасно.

На въпроса дали трябва да се слагат оценки, аз мисля, че оценките изобщо не са нужни при определяне на най-добрите публикации, защото това се вижда от броя прочити и броя коментари. Освен това ниските оценки наистина имат свойството да създават едно неприятно чувство у автора и заради тях той би се отдръпнал и не би пожелал да пише по-нататък.

Ако махнем оценките, ще е за добро.

Оценката, Тери, е цифра.
Мотивират думите.

qeen_blunder, благодаря. Ще покажа бележника на мама :)

Нищо лично, колеги.

.

Кибер, благодаря за линка към статията на Петър.
И си прав, че коментарите са важни.

Ето какво предлагам - да могат да оценяват само онези, които са коментирали текста на автора.
Така ще е справелдиво.
Пък и ще видим на кой колко му стиска.

Нищо лично.

.

Забелязвам, че в БГлог може да се води и културна дискусия.

Браво, колеги.

Нищо лично.

.

Кибер, успокоителните не помагат.
При теб, например, се наблюдава синдромът "автор под обстрел". Често губиш самообладание.
Истината е, че не ти избождат очите. Рисуват ти вежди.
Ако внимателно се взреш във войната, която се води тук, ще видиш, че съм прав.
Избягвай противопоставянето ТИ - ТЕ.
Ще ти е от полза.

Нищо лично.

.

БГлог помни прекрасни мигове с чудесни хора. Само че нещо напоследък се изнерви обстановката и аз като човек, който наблюдава нещата в развитие, без да навлизам в детайли, мога да кажа, че беше поставено началото на един неприятен начин на комуникация, от който като че ли не се опитваме да се отървем.

Ако обаче не се променят нещата, възможно е красивата идея на блога да си остане само блян и никога да не се реализира. И наистина, мисля си, че за да не се стига до това, може би оценките трябва да отпаднат или да бъдат разрешавани от автора, защото този състезателен елемент пречи на спонтанността и, съзнателно или не, влияе на много хора.

Стимулът в нашия случай се явява, само ако оценката е максимална и ако са гласували повече хора. Във всички останали случаи тя действа негативно на нагласата за писане и на желанието за споделяне с останалите блогери.

.

Две отметки и от мен...

Коментари винаги е имало и ще има. И в момента авторът може да реши да ги има или няма. Това е така откакто сме на Блогтроникс системата.

Оценъчната система обаче ще се промени в следващата версия - ще има само положителни или отрицателни вотове - харесва ми, не ми харесва. Искам само да ви кажа, че оценъчната система е много важна и показателна фумкция на всички софтуерни системи за социално общуване и изграждане на онлайн общества (малийй, на БГ никак не звучи правилно, ама ще си го напиша и на ингилизки - social networking and community building software systems)

Ще се взимат предвид броя на гласуванията и ще пише - 7 вота, оценка 1+, което ще рече че е имало 4 положителни и 3 отрицателни вота. Такава е тенденцията от тази страна на голямата вода засега ...

поздрави

  Hell, мислим еднакво по въпроса. Тия дни ми се въртят едни мисли по въпроса за оценките, но все нямам време да го споделя с вас.
   Навремето една мая учителка по литература в края на учебната годинани възлагаше писането на есе. И по този начин оценката за срока задължително се повишаваше. Всички есета, независимо от стила и съдържанието им, се оценяваха с шестица. Според нея никое творчество не бивало да подлежи на оценяване, но тъй като системата го изисква, тя все пак го правеше, но по свой си начин. Веднъж темата бе под формата на въпрос. Не си спомням точно, но например "Хуманни ли са героите на...в произведението...?" Та един мой съученик бе предал работата си,съдържаща една единствена дума : "Да!" . Неговата оценка бе отново шестица. "Но защо така!", негодуваха повечето. Нима е честно едни да влагат труд и време, а други да напишат единствено "Да" , като отговор на тема, а оценките им все същите. Тогава учителката ни разясни, че да оцени дадена мисъл с двойка, било против принципите й. Всяка мисъл или идея заслужава уважение, независимо дали съвпада с нашето виждане по въпроса.
   Все едно да ви попитам кой е любимият ви цвят и да оценя някого с двойка, понеже той смятал, че предпочита бялото, което пък е напълно неправилно, тъй като според мен черният цвят си има повече достойнства.
   Не отричам напълно принципа на оценяването. Все пак понякога той е наложителен. Едно е да сгрешиш дадена физична формула например или да посочиш погрешна дата на събитие в контролно по история. Но да отговориш на въпрос, чийто смисъл се крие именно в индивидуалното му тълкуване, то тогава какъв е смисълът въобще да бъде отправян.
   Често отличниците си извоюват прозвището "зубрачи". Естествено това не важи за всекиго. А така наречените "двойкаджии", смятаме за недостойни. Е, какво се получава, след като напуснем училището. Животът винаги обича да си прави разни шегички. Сега, като се замисля, повечето"двойкаджии" , които познавам, се оказаха доста преуспели - добра кариера или печеливш бизнес, завидно семейно положение. И не знам защо,но онези - "отличниците" (повечето от тях) - поеха кариера на редови работници, с ниски заплати и вечно недоволни от живота. Това,естествено, се отразява и върху личния или семеен живот, понеже недоволният винаги прави така, че заразява с неудовлетворението си целия свят.
   Животът не можеш да изучиш, той не се "назубря" и няма рамки. Защоли се получава така? Предполагам, че повечето "отличници" са станали такива, понеже са се бояли от оценката или от родителите си, от това,как ще ги възприеме светът. А има и такива, които сами поставят оценките си. Не във бележник, естествено. Но те не се боят от своя учител, нито от родителите си, от своите приятели. И как се получаватака, че спомените ми за такива хора никога не са избледнявали. Не си спомням кога и как някой е получил похвала и висока оценка в училище.Но си спомням за онова момче, което веднъж бе имало смелостта да предаде своята контролна с единственото "Да". Да , за това се иска смелост и не на всеки му стиска. Да не мислите, че и той не би могъл да напише нещо по въпроса. Но той провокира всички ни със своята свобода и сега, убедена съм, няма човек от класа, който да не помни постъпката му.
   Познавам едно момче, чиято майка навремето все се оплакваше, че синът й бил много слаб ученик.Никак не се интересувал от учебния материал. Сега е програмист и продава доста успешно компютърна техника.Печели много и пред офиса му винаги чакат хора. Дори и аз често го посещавам като го закъсам с компа. Отивам там и се възхищавам на умението и бързината, с която работи. Гледам го и все си мисля за думите на майка му, която сега се гордее със своя син и чака издръжката си именно от него. Вярно е, навремето не се интересуваше особено от химия,биология или история. Но какво стана с онези, които разбираха от всичко, но по малко. Дали сега помнят хилядите формули и дати или просто попълват разните формуляри, които отдавна са изтрили всичката информация от главите им.
   Та какво е това оценката. За какво точно ни служи? За да покаже на самите нас колко сме знаещи и ценени или да принизи останалия свят -това също е начин да изпъкнем - на гърба и за сметка на другите.

Зефира, много мъдро казано! Браво!

В образователната сфера се прави разлика между оценка и преценка. Оценката се отнася до измерването на знанията и уменията на ученика по определени механизми и с определени критерии, изразено с цифри по шестобалната система, а преценката включва мнението на преподавателя изобщо за представянето на детето в училището, на неговите качества и достойнства, и тя няма цифрово изражение.

Дали тук не говорим все пак за преценка, която може да се даде единствено в ролята й на мнение за дадена публикация, но не като поставяне на цифра?

За вас не знам - на мен и още доста хора това помага. Как ми помага? Лесно, пести ми време, като влезна на Всички публикации и погледна последните 10 поста - гледам заглавията, авторите, датата, броя на коментарите, рейтинга и още едно две неща - аз и без това изкарвам по 14-16 часа пред компа - няма начин да отделя повече от 5 мин да прегледам новите неща, които не съм прегледал в RSS четеца. След това на 2 страница, ако има повече от 10 поста де, отдавна не е ставало.... Теркоооо

Ето пример как ще изглежда рейтинга после ...

...ами то след последните забележки на Тери, смее ли човек да пусне повече от 1 пост седмично ;) :р (шегичка Тери да не се засегнеш :))

Жоро, според мен въпросът е двустранен: от едната страна стоят читателите, а от другата - авторът. За удобство на читателите е добре да има класация, оценяване, подбор, по-лесно да се откриват добрите публикации, но нека да вземем под внимание и усещането, което получава един автор, когато постингът му не се възприема положително от една част от блогерите и как това му влияе на мотивацията за писане.

И още веднъж ще повторя, че това не означава непременно, че публикацията е лошо написана, а такова състояние на нещата се наблюдава най-вече при темите, по които имаме някакви разногласия.

Аз пак да се посея тук с мнение. Да се извинявам ли, че това е защото не ми е безразлично по какъв път ще поеме BGlog?

Продължавам да мисля върху думите на Жоро, че такава е тенденцията от тази страна на голямата вода засега, която тенденция показва, че оценяването е необходимо. Но ние, българите, сме много различни от американците и възприемаме оценяването като форма на изпитване, а не като идея за подобряване на качеството на писане. От моя педагогически опит и знания мога да споделя, че качеството на писане би се подобрило, ако оценките имат по-скоро стимулиращ характер. Затова имам предложение формата да бъде само с положителен вот и това също би могло да ориентира читателите (според броя на гласуванията) коя публикация е харесвана, и в каква степен, и коя - не, а в същото време да не се допуска неодобрение.

-

.

-

Оценяването е присъщо на хората. Когато получат подобна възможност, с охота се възползват от нея, защото така се чувстват значими.
Но оценката сама по себе си е нищо ако не е обоснована.

Айдеее, аз ще пиша на всички 5 като колегите от 9-та ФЕГ, в знак на солидарност с учителския протест, хохо.

Иначе, рядко оценявам. Или 1, или 5. Трябва или много да ми е харесало, или да ме вбесило, средните положения просто не ги дочитам...

Аз повече се дразня от това като се почне в коментарите към публикацията всеки да почне да обяснява колок е писал... Няма ли друг начин да си изразиш мнението?! =)

Предлагам, Лейди Фрост, друг начин.
Дуел.

   Господин Гаджоков, убеден ли сте, че именно учениците са най-точния и безпроблемен съдник на учителите? Не съм сигурна в идеята на това pomagalo.Четох някои неща, на които попаднах съвсем случайно, и мнението ми, че това не е честна идея, не се промени.Съществува реална опасност ученик, получил лоша оценка, да напише гадости за даскалката или даскала.После тръгват и други подобни.Не съм консервативна, дори бих се нарекла твърде разкрепостена след 22 години в училище, но не мога да приема, че оценките са обективни.Просто възрастта, възпитанието и много други фактори действат твърде силно в негативна посока.
    Има и още нещо.В списъка липсват училища в страната.Не знам на какво се дължи това.Може и аз да съм зле с материала.Обяснете, моля.Може би всяко училище би трябвало да въведе своите данни?

Калабриа, мила, ако бях на твое място, щях да се махна от там. Тези коментари са просто отвратителни и целят единствено да те обиждат. Това не се нарича нито спор, нито дискусия.

Мила Калабриа, няма смисъл човек да хаби душевна енергия, за да убеждава другите, когато спорът се води в такъв тон.

Не знам дали ти казвах, че от известно време ходя на даоска йога, татам категорично не се препоръчва да се хаби човек за такива безсмислении изнервящи неща. Факт, че е трудно, но е по-добре за теб самата, оттова да се включиш в "джафкането".

По този начин ще се оеднакви оценка от 100 гласували с 1 и 20 гласували с 5 :)) Не ми изглежда редно. Настоящата система за оценяване е доста прилична, като се отчете и факта, че в нея се включват броят прочити, броят коментари и изпратените препратки. Това, че в статистиката стоят публикации, които "не са достойни" за там, според мен се дължи на старата система за оценяване, чиито крайни оценки (предполагам) са в различни, по-високи порядъци, сравнени с настоящите крайни оценки (рейтинги).

Моето предложение е, ако може да се направи преоценка на старите публикации, отпреди въвеждане на новата система за рейтинговане. Тогава нещата би трябвало да се оправят от самосебе си.

Ето аз какво предложих по въпроса и какво ми отговориха.