Вярно е, че не си ми първия.
Но това няма значение.
Наистина – пътуването към теб не беше лесно.
Имах проблеми още на границата с Унгария. Свалиха ме от автобуса. Върнаха ме обратно в Германия.
Трябваше да минат няколко месеца, докато стане възможно второто ми пътуване.
Но пристигнах в непознатата за мен България.
Няколко дни по-късно ти ме видя за първи път…
Полудях по теб още в мига, в който ме докосна за първи път – сякаш някакво електричество протече в жилите на тялото ми.
Не мога да забравя как ме докосваше, как ме галеше…
Не мога да забравя сълзите в очите ти…
И ставаше все по-хубаво – с всеки изминал ден, в който бяхме заедно…
Вярно е, че не си ми първия. Германецът беше студен като лед. Отнасяше се с мен като с вещ, не му пукаше дали имам душа – просто, когато му омръзвах ме захвърляше… До следващия път.
Ти си друг – топъл, жив, пращящ от енергия…
Имаш невероятно нежни ръце.
Обожавам моментите, в които ме галиш…
Сякаш огън ме изгаря всеки път, когато ме докоснеш!
Топлината ти се влива в мен…
И сякаш се разтапям. И вече не съм същата.
Обожавам моментите, в които танцуваме заедно.
Обичам да изпадам в екстаз, опиянена от твоето опиянение…
Ръцете ти…
... пробягващи бързо по цялото ми тяло…
С тези ръце можеш да ме накараш да стена, да плача, да вия, да крещя от радост…
…………………………………………
Следва продължение - в Литература, Алтернативни произведения ;)
Comments2