Седя си и си мисляяяя.... (дано накрая само не се окаже, че само си седя... )
А бе мама му стара... как успявам все да се вкарам в някой филм?!
Актриса да бях нямаше да ми намират толкова работа!
Най-забавното в цялата история е, че така "добре" успявам да си изиграя картите, че накрая дори нямам право да се накрещя едно хубаво на субекта, ами си рева кротко и тайно да не ме усетят всички, които с удоволствие ще се възползват от случая да кажат: "аз казах ли ти!"

 

Та такааа и тоз път така съм се оплела, че направо не ми се разплита... като си представя какво трябва да си причиня... И в тоя ред на мисли продължавам да си сънувам феерии, да очаквам залдо романтични сбъдки и да стрелям погледи нахалост белким дъ спешъл уан се завърти накъмто мене и реши да ме открадне някъде...

 

А иначе давам вид на много оправна... Народът се води по мене, задава въпроси, аз давам адекватни отговори (да се чуди човек откъде ми идват), народът ги имплементира и най-важното дават ефект! Само дето при мене нещо нъцки...

 

Че попадам на гадове, вярно е ... неееее, всъщност не е вярно - не попадам на гадове - аз си попадам на най-различни хорица, повечето от които много свестни, умни, интелигентни и своего рода специални хора, ама аз си избирам гадовете. Избирам си такива, които са свикнали да са сами, да мислят само за себе си, които са достатъчно горди, че да не се обаждат първи, да те мъчат дълго време с игрички и със закачки,  да те докарат до лудост с близостта си и в следващия момент да са толкова далечни, сякаш са съвсем други хора, да се заяждат докато ти говорят, да те обсипват с нежност докато мълчат, да те мъчат с думите си, докато не издържиш и си тръгнеш и после да те върнат безпомощна насила в прегръдките им с целувки. Избирам си такива които са .... като мен. Защото аз се оказва, че съм такава...с много трудно преодолима гордост, свалям картите изключително бързо, съответно ставам съвсем уязвима  и съответно всяка малка шега си е удар, който ме прибира скорострелно в черупката и после сама оттам не мога да изляза.. А като изляза, излизам пак напълно гола и  пак същата работа...

 

Та не е лесно ми е мисълта ... да си един себеуважаващ се влюбен рапан през цялото време! Някак си уморително е.. и доста болезнено... естествено има много хубави пърхащи моменти - затова живеем.. ние... рапаните, щото иначе практически няма как да полетим.... Ей така като има някой дето да ти каже, че имаш крила и да видиш как нависоко се летииииии!! Страшна работа!

 

Та сега е един от онези моменти, в които съм в черупката... затова пиша... Щото по време на летенето за какво му е на един рапан да пише?! И за какво му е да мисли въобще?! Ми не му трябват тия работи - когато нещата се случват - всичко е наред, ама като спрат да се случват и тъпата коруба се пълни освен с обиденото тъжно рапанче и с разни мисли, дето го човъркат и щипят и бутат и не могат да си намерят място, докато не им обърне внимание... А започне ли да им обръща сериозно внимание - край на летенето! Видят ли, че им се вързва и направо си го овързват здраво за корубата и никакви облачета не само че не могат да го издърпат, ами и не го съблазняват вече! Е да де... ама нали, когато един рапан се  закотви по собствено желание в черупчицата и е съвсем кристал клиър наясно, че по принцип може да лети, ръбиръш ли... и става много тегава тая черупка бееее! Ама така е - като е направена от разни страхове, егоизми, страхове, опит, страхове, спомени, страхове... и много тежи...

 

Еми това е! Както всеки средностатистически притежател на черупка, прикрит на сигурно и оплетен от щипещи мисли в момента, а до скоро, влачейки корубата зад себе си, пърхащ някъде нагоре с едно облаче, се отдавам на оплакване от теснотията вътре и от гадните белези дето ми оставят мислите...

 

Мдам... знам, че трябва сама да се измъкна...и че по принцип мога... но това е точно моментът, в който още заздравявам ... т.е. преломният момент, след който, ако изляза здрава от черупката, няма да ми пука хич за онова облаче. Имам още малко време докато го поожаля още хубаво и продължа напред... и по тоя повод мисля да си го изживея :) заедно с всичките му хапещи и драскащи мисли, със страховете и спомените - с всичко, което може да мъчи, та или облачето да ме измъкне леко одраскана отвътре и полетът да продължи, или да изляза един нормален оздравял обикновен охлюв, който си влачи кротко къщичката на гърба си и е готов за приключения... пък били те и несвързани с летене ;)))

Съвети разни... може би не непременно безполезни.

Попаднах на едни съвети, и си помислих, че ако се погледне на тях творчески, може и да са полезни. Творчески, в смисъл, ако се пречупчт през личността на този, който ги прилага. Успех! :)

7 правила за първа среща
Предстои ви първа среща с човек, когото много харесвате. Но изникват въпросите като „Къде да отидем”, така че и двамата да го харесаме; „Как да се държа”, за да покажа най-добрата си страна; „Да нося ли подарък”… Всичко това ви обърква и не знаете как да походите? Нашите съвети ще ви помогнат да решите.

1. Мъжете трябва да излъчват доверие

Въпреки че е много трудно за голяма част от мъжете, от тях се очаква да направят първата стъпка. Най-важната дума която не трябва да забравят е доверие.

Така че трябва да излъчват доверие, да не се паникьосват и да не говорят плахо, когато правят първата стъпка. От друга страна внимавайте да не изглеждате студени и незаинтересовани.

Трябва да намерите правилната комбинация от самоувереност, доверие и желание, за да успеете да получите очакваното „ДА”.

2. Къде да отидем на първа среща?

Когато избирате мястото на срещата не бива да забравяте целта й. Вие най-вероятно искате да опознаете човека с когото излизате колкото се може повече. Шумни места, като нощни клубове, барове и кръчми директно отпадат.
Тихи заведения, където може лесно да комуникирате, са най-удобни за първа среща. Разходката в парка е много добра алтернатива, стига да е хубаво времето. Пък и ще ви излезе по евтино.

Кафенетата са класика, но често са прекалено тривиални.

3. Как да се държим на първа среща?

Спокойствие

Това е просто една среща. Обикновено нищо интересно не се случва. (Това като цяло зависи от вас и от дамата/мъжът на сърцето ви.) Първата среща е като интервю, целящо да разберем дали сме открили човека на нашите мечти. В повечето случаи няма как да го разберете веднага, но все пак може да получите някакъв знак... Затова гледайте внимателно.

Бъдете себе си

Ако не сте честни на първа среща, а нещо между вас се получи, то вие се обричате да се преструвате през цялото време, докато имате връзка с този човек.

4. Подарък за вашият любим/а

Не прекалявайте с подаръците.

Много хора няма да се чувстват удобно, ако получат скъп подарък и то на първа среща. Затова е по-добре да не рискувате. Много важно е да показвате вашата креативност и да подарявате интересни и уникални подаръци. Преди да се втурнете в покупки, открийте какво харесва тя/той и изберете нещо символично със същата тематика.

5. Правила, които трябва да спазваме на среща

1. Не закъснявайте. Ако хората винаги ви чакат, не карайте и вашият/ата любима да го прави.
2. Комплиментите са основна част от първата среща. Всеки един от нас обича да се чувства специален, така че правете комплименти. Само не прекалявайте и не преувеличавайте.
3. Не лъжете. Ако нещата тръгнат добре, вашата среща съвсем скоро ще се запознае с вашите приятели и колеги, така че не лъжете за себе си – рано или късно нещата ще бъдат разкрити.
4. Срещите трябва да са забавни. Ако правите нещо, което обичате, ще се отпуснете повече на вашата среща и ще бъдете по естествени. Но не карайте насила другата страна да се забавлява също.

6. Креативност

Ако първите няколко срещи са били успешни, трябва да се убедите, че не сте отегчителни, като правите едно и също. Може да отиде на разходка или на кафе през първите няколко срещи, но все пак ще трябва да покажете някаква креативност.

Излезте на интересно пътуване или да направите нещо различно. Концерти, картинг, каране на колело, боулинг, билярд, караоке – има хиляди възможности! Просто всичко зависи от вашето желание.

7. Слушайте

Вие трябва да запознаете вашата половинка с какъв всъщност сте и същевременно да слушате, без да се отнасяте.

Не говорете само за себе си. Трябва да откриете нещо и за вашата среща, иначе ще изглеждате арогантен и надут.
Слушайте. Вашата “работа” е да слушате и разбирате човека отсреща, а ако това не стане, нещата между вас са обречени на неуспех.

Шумни места, като нощни клубове, барове и кръчми са неподходящи за първа среща!

Ако не сте честни на първа среща, а нещо между вас се получи, то вие се обричате да се преструвате през цялото време, докато имате връзка с този човек.

Не закъснявайте.

Попаднах за втори път на един прекрасен руски клип за любовта. Прииска ми се и него да преведа и да го споделя с вас.

Любовта – това е награда, получена без заслуги.

Да обичаш, означава да виждаш чудо, невидимо за другите.

То е усамотяване на двама души в огромния свят.

Любовта е слънчев блясък и дъждът, идващ след него.

Любовта е винаги свежа като вишнев цвят.

Любовта е едно дихание на двама души.

Любов – това е мълчание...

... Това е съприкосновение.

... Това е обещание...

... Това е тайната на двама...

... И отсъствие на всякакви тайни.

Любов е, когато държиш някого за ръка и той чувства твоето сърце.

Любов – това е изкуството да прощаваш.

Любовта винаги говори на своя език – езикът на погледа...

... Езикът на жеста...

... Тя е мълчаливо признание...

Любовта проявява себе си във всичко.

... И във всички...

Тя се ражда от нищото и умира от всичко.

... Не приема насилия, фалш и лъжи...

... Защото Любовта – това е Свобода.

Свободата да бъдеш самия себе си покрай този, който те приема такъв, какъвто си.

Любовта е начало на всички начала на света. Тя ражда всяко нещо в света.

Любовта те съпровожда през целия живот, от първата целувка...

... От първата раздяла...

... До дълбока старост...

Думите „Аз те обичам” отнемат няколко секунди, а да го покажеш – цял един живот.

Ако изкрещиш, ще те чуе всеки.

Ако пошепнеш, ще те чуе стоящият наблизо.

Ако ти мълчиш, само аз ще чуя мълчанието ти.

Ако тя е първото, за което си помислиш, когато се събудиш,

единственото, когато си буден,

и последното, за което мислиш преди сън,

значи това е Любовта.

1. Всичко започва от „едно малко” някоя вечер.
2. Трудно е да спреш, защото ти харесва.
3. Колкото и лошо да ти става, винаги повтаряш.
4. Забелязва се рязка смяна на настроенията и вариации в силата им
5. За приятното изкарване един човек никога не е достатъчен.
6. Околните наричат навика ти „болестно състояние”.
7. Очите ти са влажни, зениците разширени, а погледът често е глупаво щастлив.
8. Прекаляването обикновено води към леглото.
9. Най-тежко винаги е сутринта.

10. И ако в удоволствието сте повече, то в болката си непременно сам.
11. Различния брой и смесването се смятат за екзотика.
12. Концентрацията става все по-трудно постижима.
13. Куражът идва в най-неподходящия момент.
14. Понякога от действията ти се гади.
15. Винаги си обещаваш, че следващият път няма да е така.
16. Често ти се вие свят.
17. Работата изостава.
18. Винаги има опасност от липса на качество.
19. Изпитото на „екс” винаги ти излиза през носа.
20. Сладките питиета обикновено са най-коварни.

Снощи разбрах, че ти ме обичаш
и, че няма значение "Кога?" и "Къде?",
снощи, изгубен в сълзите ти, сричах
отдавна забравени думички две.
Думи, които във мене зарових
и надписах отгоре: "Ненужно!",
думи, които ти ми припомни
и замени надписа с "Трудно!".
Да, трудно е отново да вярваш,
свикнал веднъж на "Кога?" и "Къде?",
и, дори да поискаш отново да кажеш
двете думички, те хваща шубе.
Страх, че пак си нещо прибързал
или пак неразбран си от всички.
Но сега намерих, при кого да се върна...
"Обичам те, моя луничке!"...

24 Април, 2007 г.

От няколко дни не съм писал... Явно не съм имал нужда да го сторя.
Днес беше много интересен ден.
Събудих се в 7:00 и бях спал едва 6 часа, защото предната вечер четох книга, която много ме бе завладяла и ми беше много интересна.
Трябваше да се запътя към лекции, които бяха на края на града и с голямо усилие на волята успях да се надигна от леглото, да си измия лицето и зъбите и да се запътя към университета.
До сградите, които са толкова далеч има около трийсетина минути пътуване, което мина отново в четене. Толкова бях вглъбен, че едва не си изпуснах спирката...
Та.. Влизам аз в университета, насочвам се към въпросната зала, където щяха да са лекциите и през прозорците виждам, че хората, които са там са прекалено малко за лекцията по механика 2 (където обикновено залата е почти пълна).
Влизам аз все пак вътре и установявам, че професорът не е нашият професор по механика и води лекциите на немски. Освен това на дъската се мъждукат уравнения в които присъстват неща от рода на C2H5OH, което ме навежда на мисълта, че иде реч за Химия и че съвсем не съм си попаднал на мястото.
В следващия момент разбирам, че днес е вторник, а във вторник по принцип имам лекции по Микровълни и Радио-честотни технологии (не знам как иначе да преведа), които се намират на около десет минути от вкъщи.
Нарамих раницата отново и се запътих към спирката, където зачаках. Бях си купил два кроасана с кашкавал, които похапнах набърже, докато трамваят дойде.
Връщането мина отново в четене и пак за малко да си изпусна спирката...
Тъй като бях значително закъснял за другата лекция, реших въобще да не ходя и се прибрах вкъщи, където продължих да чета.
По някое време се уморих и легнах за десетина минути, в които заспах дълбоко и после се събудих, за да поема към работа.
Минах през студентския стол, където похапнах набързо някаква гозба със зеленчуци, пържени картофи и зелена салата.
След това си хванах влака за работа и продължих да чета.
До работа имам около петдесетина минути, които минаха много неусетно. Там си взех едно кафе и заседнах пред компютъра, оправяйки някакви статистики и таблици, което напълно погълна времето ми за следващите четири часа.
Тук идва момента да вметна, че заедно с един колега (българин) от работа, посещаваме заедно курсове по руски за напреднали, които се намират в трети град, разположен между този, където работя и този, където живея.
Та, разбрахме се с него към 16:55 да мина да го забера и да си хванем влака за въпросния град, за да не закъснеем, но явно при него имаше много работа и не можа да си тръгне.
Отидох сам на курса по руски, който се посещава от около десетина души, сред които има един украинец и една украинка, един евреин, един турчин, четирима австрийци (две момчета и две момичета) и двама българи (ние). В случая бях сам.
Та... курсовете по руски са много приятни, защото са ми някак лесни, след като съм учил 4 години руски в България и протичат много интересено.
По-голямата част минава в диалози и ситуации, които разиграваме напълно реално и се получава нещо като импровизиван театър.
Учителката се оказа българка и това просто завърши цялостната картинка.
На края на курса всички заприбираха нещата си и се отправиха към вкъщи, а аз се заприказвах с нея и тя ме покани съвсем спонтанно на някакво българско събиране, където щели да представят Българската култура и традиции.
Тъй като нямах други планове, освен да се прибера вкъщи и да гледам Манчестър Юнайтед – Милан, пиейки бира, реших, че ще ми е по-интересно да я придружа и да присъствам на нещо, на което не съм присъствал досега...
Явно бяхме малко закъснели, но когато стигнахме до въпросното заведение и зала към университета, видях българския флаг и едно момче, което свиреше на цигулка някаква много приятна мелодия.
Учителката ми по руски каза, че е българин и, че живее в общежитието, в което бяхме...
Тук трябва да спомена, че това съвсем не ми приличаше на общежитие, или поне приземния етаж, защото заведението беше много приятно и имаше голяма видео стена, а също така имаше нещо като огромно фоайе, накъдето се насочихме малко по-късно.
След като момчето спря да свири и всички го аплодирахме, успяхме да се вмъкнем в заведението. Не беше препълнено и определено беше приятно да видиш толкова много хора в добро настроение, повечето от които – българи.
Г-жа Дамянова ме запозна с някаква компания и ме покани към фоайето, където щяха да се играят хора.
Хора съвсем не мога да играя, освен ако не съм пил, и то – подобаващо, но наскоро ме учиха да играя право хоро.
Та, това, което си спомнях бе – тръгване с десен крак, три стъки встрани, ляв крак напред, ляв крак назад, десен крак напред и пак – всичко отначало.
Взех си една бира и зачаках, докато малката зала се понапълни с хора и започнаха да се чуват български хорА.
Почти моментално повечето се хванаха на хорото и заиграха в много отмерени стъпки.
Мадамата, която водеше хорото бе някъде на моите години и развяваше някаква бяла кърпичка много умело. Определено имаше чувство за ритъм и стъпки и дори импровизираше на моменти.
При второто или третото завъртане на хорото, докато минаваше покрай мен, ме хвана за ръка и ме включи в него.
Нямах никакво време да протестирам или да се възпротивя, а ми стана и интересно. В началото ми беше трудно да си припомня какво тончо ми бяха показвали, а когато почти успях, ритъмът се забърза и съвсем се угелпих.
След като свърши хорото я помолих да ми покаже стъпките бавно и успях да възпроизведа всичко много бързо.
Започнаха други хора, в които нямаше шанс да се включа и заседнах на един стол, пийвайки бира.
От новото си местоположение успях да се вгледам в момичето по-добре.
Имаше някакво специално излъчване... не знам как да го обясня... Някои хора просто сияят и са много чаровни. В нейния случаи, чар и красота се преплитат много интересно.
Тъй като бирата ми свърши, отскочих до другото помещение, за да си взема още една.
Там вече излъчваха мача и се загледах за около 5 минути, като много се колебаех дали да не остана сам и да го изгледам целия, или да се върна в залата, където се играеха хора.
Все пак, усещането, че нещо интересно би могло да се случи надделя и се върнах отново точно в момент, когато отново пуснаха някакво право хоро, в което можеха да се включат и гостите австрийци.
Стъпките вече ми идваха от само себе си и ми беше някак приятно да участвам в танца, като това не ми костваше никакви усилия, а напротив – разтоварваше ме...
Има нещо магическо в хората и в това, че толкова много хора участват в тях... все едно енергиите им се сливат....
Вечерта продължи с още по-засукани хора, където останаха само най-добрите, но беше интересно дори само да се наблюдава.
Когато всичко свърши и всички започнаха малко по малко да се разотиват, видях, че въпросната девойка говори с някакви австрийци, които я питаха нещо и явно всички щяха да се разотиват.
Много ми се щеше да си кажем чао и точно в този момент, тя прекъсна разговора с тях и дойде при мен.
Оказа се, че е от Бургас и че също щяла да се записва на курса по руски, но нещо не съвпадал с лекциите й и не успяла. Попита ме дали съм отскоро в Австрия, а аз й казах, че съм тук от почти 3 години. Оказа се, че и тя е от горе-долу толкова.
Казах й, че ми е било много приятно да се запознаем и че ще се радвам да се видим пак... (В края на събирането казаха, че на 4ти Май ще има ново 4-часово събиране, където който иска може да присъства отново, което ми се стори добра перспектива да се видим отново, а не ми се щеше да настоявам за телефонен номер и т.н.)
Та така се разделихме...
Като се прибрах вкъщи влязох в един сайт на университетите тук, където много от студентите създават свой собствен профил и качват снимки и информация за тях. Нещо като www.Atol.bg за България.
Написах само първото й име (а и друго не знам), и сайтът веднага ми изкара нейния профил, където имаше качени и няколко снимки. Нямаше как да я объркам.
Добавих я в списъка си с „приятели” и й писах кратко съобщение.
Та...
Ще ми е интересно да се видим с въпросната лейди на 4-ти май (ако дойде) и ще разказвам какво по-нататък се е случило (ако се е случило нещо изобщо)... :)
Толкова от мен засега...
...продължението следва...

00:29, Сряда

...