Песента е по принцип на Die Aerzte, но ми хареса и тази версия, в акустично изпълнение :)

Минават, дните някак бързо,
минава час по час нощта.
Живота, без любов е нищо,
любов ли е?-Да има болка и тъга.

В дни коварни, дни сурови
в нощи тъмни с проблясващи звезди,
всеки, тук сега се бори,
да не е роб на своите мечти.

Любов-какво ли означава?
Любов-какви са тез сълзи?
Любов-желание наслада!
Любов-да, сбъднати мечти........

Пореден ден днес... Учих вчера докъм един вечерта, защото много се разсейвах с блога, станах към 7 за работа и до един бях там.
Едва смогнах да си хвана влака, за да отида и на лекция, и даже четох и по път... :) Тая дискретна математика е доста интересна, не че съм толкова ученолюбив по принцип :)

Лекцията - както обикновено. Слава богу, че го нямаше професора, при който всички оклюмват глави и аха, аха - да заспят. Днес имахме само упражнения и поради тази причина половината група не дойде и очевидно щеше да се изсипе по средата на упражнението.
Как да е - скучно, преписвай тия уравнения и прерисувай схеми с надеждата да ги разбереш после като ги прегледаш вкъщи...
Общо взето - ден като ден...

И по едно време - към края на упражнението, след като почти всички, които не бяха дошли в началото, бяха вече в стаята, влиза едно момиче, което се промушва измежду редиците и сяда зад мен.
На пръв поглед изглежда като нормална туркиня, която си е завила косата с кърпа, но ... само на пръв поглед.
Очите й бяха толкова привлекателни, че нямам търпение да ги видя отново. Но някак не върви да се обърнеш просто така...

-Hey, Vesko - обажда се зад мен един приятел от Кения, който също беше закъснял, и явно седеше до въпросното момиче и то го питаше нещо.

И... пак - този поглед! Прекрасни зелени очи и вишневи устни...

Едва включих какво ме питат и им обясних какво горе долу се е получило и кои задачи сме минали досега.
Имам чувството, че като ни се пресякоха погледите на няколко пъти, се привличаха като с магнит. Не ми се искаше да се обръщам напред и да продължава лекцията...

Зачудих се какво прави това момиче на тая скучна лекция по аналогови филтри. Не съм свикнал в нашата техническа специалност да виждам толкова привлекателни девойки.
Не. Такива жени не се срещат всеки ден. Особено в Германия.

Пак чувам, че някой ме пита нещо отзад. Този път не е Kenneth, а въпросното момиче :

- Sprichst du Deutsch? - включва на немски.
- Ja. - включвам се и аз :)

Попита ме дали имам всички лекции и упражнения досега и й обясних, че само тези от последния път ми липсват.
Тя съжали, че ги няма също, за да ми услужи и ме помоли или да отида с нея, за да ги копира след края на упражнението, или да й услужа с тетрадката си до другата седмица, ако нямам време.

Щеше ми се да я опозная малко повече и се зарадвах на перспективата да отидем след упражнението до библиотеката. Излъгах, че сигурно ще уча през седмицата и затова - по добре да ги копираме. :)

В този момент свърши упражнението и докато си събирах нещата, тя каза, че набързо ще попита момчето, което води упражненията нещо и ще дойде.

Сега имах възможност да се вгледам и по-спокойно. Беше много стилно облечена и ... много чаровна...

След като свърши разговора си, дойде при мен и ми каза, че всички упражнения ги имало в секретариата и щяла да ги вземе направо оттам...

Жалко...

Имам чувството, че няма да ми излезе от съзнанието до другата седмица...

Леле, мноо се кефя на сякви обички по цялото тяло.Мислех и аз да си слагам първо на пъпчето щото мнооо ме кефи даже си купих обица ама все още не сам си сложила.Казват, че много боляло, не че ме е страх ама искам да сам подготвена, да няма неприятни изненади.Сега сам се вманиачила да си слагам обичка на езика.Ама не сам много сигурна,щото тва е много специално място.Могат да си изгубя някоя от вкусовите зони разни такиа не че не бих рискувала, ама ме е страх от инфекция и че няма да мога да говоря правилно ше ми се надуе устата.Ама си струва да се рискува,след това целувките ше бъдат супер яки. Не знам дали някой въобще го заслужава, но може би ще го направя заради себе си!

Сутрин. Разбъркани сатенени чаршафи. Две тела, прегърнати. Дългите черни коси се преплитат по възглавницата - къдрави и прави.Тя се опитва да стане, но той не я пуска, инстинктивно я придърпва към себе си и я прегръща толкова силно, че тя има чувството , че ще я задуши. Страх го е тя да не си тръгне. Защото всеки път се разделят, за да се съберат пак.Тя се отпуска в силната мъжка прегръдка и го целува.Той се успокоява и тя се измъква.Намята светлосин халат и отива до кухнята.Прави кафе. Силно черно кафе, с мляко. Носи го в спалнята, оставя го на нощното шкафче и се обръща  към гардероба.Ароматът му буди мъжа, той се навдига и отваря очи.Поглежда я . Тя е вдигнала ръце и връзва косата си. Той отпива глътка и се приближава към нея. Раздърпва халата и целува раменете и. Халатът се приплъзва по голото и тяло.Вдига я и я занася до леглото. После капва няколко капчици кафе по корема и. Само те двамата и чаша кафе. Светът не съществува повече.
____________________________________________________________________

Жалко, че не пием кафе. Но пък нищо не ни пречи да пробваме с топъл шоколад. Или с ром. Или с вино.

09,10,2006

Ще ми се той да е до мен и да ме гушне, да ме смачка в обятията си и да не ме пусне. Не ща целувки. Не ща разговори. Просто една най-човешка прегръдка. Да знам, че не съм сама и топлото съществува. Дори ми се ще да ме целуне по късия врат. Знам, че там не давам. По принцип. Но сега това ми се иска. Искам да съм пасивна и той да ме приспи. Както аз приспивам Вики и Мими и както правя масаж на Дамян след дълъг работен ден. Както ми е хубаво. Да се сгуша в него и да му  е хубаво. Искам да усетя дъха му до любимото ми ляво ухо. Да заспя и да сънувам китари. Да ме събуди най-нежната целувка. В града да изкукурига петел. Искам да се разплача и той да изпие сълзите ми. И събрала сили да го целуна и да кажа:
-Добре дошъл.

Нещо трепна в мен... Още с първите думи които си разменихме... Те не бяха точно за него, и аз не знам за кого бяха. Но той откликна някак по-различно от другите... Тогава нямаше име, нито лице, нито глас... И когато за пърив път го видях, някак не исках, не можех да поварвам, че това е същото онова същество зад думите... Тази среща мина и замина - други неща ме тревожеха тогава, друг ми късаше сърцето. Ала една невероятна лъчезарна усмивка честичко изплуваше в мислите ми... И този прекрасен глас... И думите му - така уверени, успокоителни, искрени, загрижени... Но аз не схващах, че това е ТОЙ. Оплетена в глупавите си самосъжалеиня и неоснователна неувереност не подозирах какво ми се случва...

Влюбвах се неподозирано от мен самата. Влюбване, различно от всички други. Някак нежно и спокойно, уверено - като него самия. Усещах в него голямо сърце и душа, усещах някаква тъга и непримиримост. Но това не му пречеше да се усмихва и да се радва на света... Тази моя любов не ми се натрапваше и за това не й обръщах внимание. Той беше непрекъснато в мислите ми, без да се натрапва - също като любовта ми към него...

До следващата ни среща няколко месеца по-късно... Не мога да опиша какво се случи тогава. На пръв поглед нищо. Но сякаш усещах погледа му върху себе през цялото време, а аз бях щастлива, че имах възможност да прекарам повечко време с него... Цялата компания много се веселихме, пийнахме, хапнахме, танцувахме, говорехме си... И изведнъж се оказах в обятията му. Вървеше някаква песен и един приятел буквално ме набута в ръцете му да танцуваме... Бях се сгушила в него - трепереща, уплашена, невярваща, че това се е случило. А той ме беше притиснал към себе си така сякаш ще му избягам и в същото време много нежно... И танцувахме... Най-странния танц в живота ми... И изведнъж песента свърши и сякаш магията си отиде...

Или аз си мислех, че си е отишла. Мислех си, че съм го прежалила, а всъщност любовта ми растеше. Започваше да си показва рогцата, да ме тормози - искаше да я покажа, да престана да я крия в себе си. А мен ме беше страх... Страх да не бъда отхвърлена, страх от това, което става с мен... Да знаете, много е лесно да си сам и да не ти пука за никого. Да не обичаш никого освен себе си. Но веднъж разбереш ли какво е няма връщане назад... Изглежда много страшно и непосилно. Но не е така... Сега го знам, но тогава ми се струваше страшно и нечестно...

Но за добро или лошо тогава бях в кофти период. Закотвена у дома за много време, без интернет, депресирана, отчаяна и много самотна... И понякога си мисля, че той ме спаси... Не знам точно как - обаждаше ми се от време на време, а аз съответно буквално го побърквах с SMS-и... Тогава продължавах най-упорито да отричам... Но накрая се предадох и изпратих един по-особен SMS... И от там като се почна... Не знам как да го нарека - щастие или мъчение... Понякога беше мъчение за мен, защото май не бях наясно със себе си и се страхувах... Страхувах се да не бъда отблъсната, страхувах се от това да бъда щастлива, дали ще се справя...

Но пък той явно е бил наясно със себе си, а дори подозирам и че с мен е бил наясно... Не знам как да разкажа останалата част от историята, малко ми е някак мътна... След този SMS започнах да усещам някаква промяна в отношението му към мен. Промяна, която ми харесваше, макар да не схващах съвсем ясно в какво се състои. Имах чувството, че някак леда се е пропукал. Дали аз съм успяла да го пропукам или той ми е позволил - не знам. Не знам кой кого успя да спечели. Но дълбоко в себе си вече знаех, че ТОЙ е Човекът... И на една поредна среща нещата просто проследиха естествения си ход... Това което се случи тогава, някак си знаех, че ще се случи... Беше сън някакъв, от моите странни сънища. И все пак знаех, че е истинско...

Седмица по-късно той ми предложи да се омъжа за него... Аз приех! Понякога си мисля, че с него не можем да бъдем просто гаджета. Каквото и да приказват всички аз съм дълбоко убедена, че той е човекът с когото искам да остареем заедно и той да е бащата на децата ми...

Понякога тази моя любов боли. Там, някъде вляво те стяга нещо... Някаква огромна лапа - мека, но с дълги и остри нокти... Сладка болка... Болката от ляво... Липсва ми понякога... Всъщност непрекъснато, когато не сме заедно... Той се шегува с мен, че съм пристрастена към него... Но знам, че ме разбира... И може да не го показва, но знам, че и той се чувства така... Той е моето сърце и душа! Моето слънце и звезди! Моята тиха земна човешка любов...

Имам си няколко любими сцени от филма "Наистина Любов", които са оставили незабравим отпечатък в съзнанието ми. И намерих видеоклипове на тях в Youtube, които искам да споделя с вас. Вярвам, че ще ви харесат :) Карол и Марк За съжаление я няма частта с песента на Дидо, която ми е също много любима... To me you are perfect Утре ще продължа постинга, има и някои много хубави други клипове, които искам да намеря, а намирането им е трудно.