Schmetterlinge im Bauch :)

Пореден ден днес... Учих вчера докъм един вечерта, защото много се разсейвах с блога, станах към 7 за работа и до един бях там.
Едва смогнах да си хвана влака, за да отида и на лекция, и даже четох и по път... :) Тая дискретна математика е доста интересна, не че съм толкова ученолюбив по принцип :)

Лекцията - както обикновено. Слава богу, че го нямаше професора, при който всички оклюмват глави и аха, аха - да заспят. Днес имахме само упражнения и поради тази причина половината група не дойде и очевидно щеше да се изсипе по средата на упражнението.
Как да е - скучно, преписвай тия уравнения и прерисувай схеми с надеждата да ги разбереш после като ги прегледаш вкъщи...
Общо взето - ден като ден...

И по едно време - към края на упражнението, след като почти всички, които не бяха дошли в началото, бяха вече в стаята, влиза едно момиче, което се промушва измежду редиците и сяда зад мен.
На пръв поглед изглежда като нормална туркиня, която си е завила косата с кърпа, но ... само на пръв поглед.
Очите й бяха толкова привлекателни, че нямам търпение да ги видя отново. Но някак не върви да се обърнеш просто така...

-Hey, Vesko - обажда се зад мен един приятел от Кения, който също беше закъснял, и явно седеше до въпросното момиче и то го питаше нещо.

И... пак - този поглед! Прекрасни зелени очи и вишневи устни...

Едва включих какво ме питат и им обясних какво горе долу се е получило и кои задачи сме минали досега.
Имам чувството, че като ни се пресякоха погледите на няколко пъти, се привличаха като с магнит. Не ми се искаше да се обръщам напред и да продължава лекцията...

Зачудих се какво прави това момиче на тая скучна лекция по аналогови филтри. Не съм свикнал в нашата техническа специалност да виждам толкова привлекателни девойки.
Не. Такива жени не се срещат всеки ден. Особено в Германия.

Пак чувам, че някой ме пита нещо отзад. Този път не е Kenneth, а въпросното момиче :

- Sprichst du Deutsch? - включва на немски.
- Ja. - включвам се и аз :)

Попита ме дали имам всички лекции и упражнения досега и й обясних, че само тези от последния път ми липсват.
Тя съжали, че ги няма също, за да ми услужи и ме помоли или да отида с нея, за да ги копира след края на упражнението, или да й услужа с тетрадката си до другата седмица, ако нямам време.

Щеше ми се да я опозная малко повече и се зарадвах на перспективата да отидем след упражнението до библиотеката. Излъгах, че сигурно ще уча през седмицата и затова - по добре да ги копираме. :)

В този момент свърши упражнението и докато си събирах нещата, тя каза, че набързо ще попита момчето, което води упражненията нещо и ще дойде.

Сега имах възможност да се вгледам и по-спокойно. Беше много стилно облечена и ... много чаровна...

След като свърши разговора си, дойде при мен и ми каза, че всички упражнения ги имало в секретариата и щяла да ги вземе направо оттам...

Жалко...

Имам чувството, че няма да ми излезе от съзнанието до другата седмица...