Лъв и Птица

Опитвам се да те забравя,
опитвам вече месеци наред,
опитвам се, в зори и в здрач го правя,
но знам, че трябва пак да вдигна поглед,
и знам, че трябва да вървя напред.

Недей да идваш в сънищата мокри,
недей и през деня ме споменава;
недей да си играеш!.. Но ето, пак сме потни...
Аз знам, не трябва да го правя,
аз знам, че трябва да забравя!

Иди, върви си, вече не издържам,
хлопни последната останала вратичка.
Ти прав бе, аз не исках да повярвам,
не заслужаваш ни една сълзичка,
защото
лъвица съм, а ти БЕ прелетна птичка!

02.01.2007

Знаеш, че те обичам. Разбира се,че знаеш...Ако не те обичах, нямаше да се разкъсвам между 4 града, работа и университет заради теб...Затова те моля да ми простиш за нещата,които сега пиша. Не, че те раняват, не че ти нямам доверие...Просто спомените са прекалено болезнени и дълбоки...
***********
Усещам я, разбираш ли? Сянката и, до теб. Промъква се между нас. Опитвам се да се убедя, че се лъжа, но интуицията ми е прекалено силна. Никога преди не съм усещала нещо подобно за която и да е от жените, които се навъртат около теб. И много боли, когато вечер се обадя да те чуя, а ти си в нейната стая и чувам смеха и...Казваш, че не би позволил нищо да се случи. Тя е просто съседката, имала те за съквартирант...Вярвам ти. Но на нея не.
Преди две години и половина се влюбих за първи път, знаеш тази история. Обожавах го. Той също беше красавец, като теб, макар и с не толкова агресивна красота. Много жени имаше около него, а той първо на шега, после наистина избра мен. Ревнувах го, безумно го ревнувах от всичките, макар да знаех, че няма нищо с приятелките си. Докато един ден не се появи Тя. Бяхме в чата и още от момента, в който я видях, че влиза в канала , сърцето ми се обърна. Същото разяждащо чувство, че тя ще го поиска, което изпитвам сега за онова момиче край теб. Историята нататък е ясна. Той започна да ми се изплъзва, да лъже, а аз не усещах. Докато накрая се разделихме, заради нея. А аз ,не знам дали защото съм много наивна или много добра, после и помогнах за някои неща в София. Глупачка, нали? Не ме заболя от изневярата, не ме заболя от лъжите. Заболя ме,защото той си отиде, тя ми го отне. Поигра си и се разделиха...Сега той е щастлив с първата си любов и му пожелавам още много години това щастие, защото въпреки всичко, той е добър като човек ...Както и да е.
Същото изпитвам сега, разбираш ли? Не ме е страх, че ще спиш с нея. Дори ти казах - давай, ако ти харесва, мен не ме боли от това. Пораснала съм достатъчно, за да знам, че един мъж не може да бъде моя собственост. Освен това сме на 200 км, виждаме се през седмица - две и последното, което успявам, е да задоволявам нуждата ти от секс. Така че ако искаш - опитай. Няма да се сърдя. Но никога не и позволявай да ни раздели. Да скъса онова, което има помежду ни (и което не е просто едно брачно свидетелство).
Щях да кажа, че ако си отидеш, този път или ще умра, или ще се откажа от любовта, но това са глупости. Няма да направя нито едно от двете, защото смятам ,че всеки има право на щастие и аз съм готова да се боря за моето.Бих те преживяла, но не искам! Искам те до себе си, както досега си бил, без да гоня сенки, без да чувам зловещ смях, без да мразя моите неща, които тя е докосвала...
Мразя интуицията си.
Мразя неувереността в себе си.
Мразя нея, без да я познавам.
Мразя ревността си.
Прости ми всички тези думи ...
Обичам те.

Леле, мноо се кефя на сякви обички по цялото тяло.Мислех и аз да си слагам първо на пъпчето щото мнооо ме кефи даже си купих обица ама все още не сам си сложила.Казват, че много боляло, не че ме е страх ама искам да сам подготвена, да няма неприятни изненади.Сега сам се вманиачила да си слагам обичка на езика.Ама не сам много сигурна,щото тва е много специално място.Могат да си изгубя някоя от вкусовите зони разни такиа не че не бих рискувала, ама ме е страх от инфекция и че няма да мога да говоря правилно ше ми се надуе устата.Ама си струва да се рискува,след това целувките ше бъдат супер яки. Не знам дали някой въобще го заслужава, но може би ще го направя заради себе си!

Когато изпитваш любов имаш нужда с някой да я споделиш.
Аз споделих моята с теб и в началото получих това, което сега ми липсва.
Сигурно ще се запиташ кое е това нещо? , което не си ми дал, но едвали ще намериш отговор.
Може би ще ме попиташ, ако все още чустваш нещо към мен.
НО аз не мога да го изрека, защото това е една скрита болка.
Болката, когато сърцето типрелива от любов - по чиста от водата и няма кой да те разбере, няма кой да ме прегърнеи целуне.
Но нищо, аз зная - ти не си виновен.
Сърцето е това, което определя кого да обичаш, за кого да страдаш.

Затворих очи и засънувах. Сън чуден. Ето го изгрева. Слънцето тъй силно пече, че чак изгаря. Не е ли това знак от съдбата? Ах не, нека пече. Красиво е! Сякаш не е истина.. Чудно, като в приказките! И там се срещнахме двамата. Пътувахме заедно, едно цяло, ти дишаше, аз гледах. Едно дърво - ти корените, а аз листата. Намерихме любовта! И я имахме, една малка вечност, но не я опазихме.

Дано всеки от нас пак я срещне, със свещица ще трябва да я търсим. Сега знам, че ще е вечна, защото вече няма да бъдем заедно. Остана едно малко прозорче в сърцето ми, да, прозорче, а не вратичка. Вратичката я затворих. Заключих я дори. Скоро ще хвърля и ключето, съвсем скоро. "Като ключе от пощенска кутия!" Две сърца били в едно, а сега са поотделно. Нелепо е! Съдбата е жестока, но ни води.

Беше ми хубаво в ръцете ти, беше ми хубаво да се отпусна в теб, беше ми хубаво, защото и на теб ти бе хубаво. Може би всичко трябваше да свърши още тогава, за да остане толкова хубаво, чисто и истинско. Но думите вече са казани. Като хвърления камък. Хвърляхме, хвърляхме и ето я една голяма камара, висока, широка, та чак вече не можем да се видим.

Обръщаме си гръб и се отдалечаваме. И странно - всеки път като се обърна да те зърна се отдалечавам все повече. Гледай ме по-често!.. Вървим в обратни посоки. А пътувахме заедно... Странно, ти винаги бе разума, а аз сърцето. Допълвахме се. Но защо тогава? Защо? Може би не намерихме острова, а бяхме само на моста, две инатливи магарета. Пропука се и аз паднах. Потъвах. Това ли е дъното?

Това вече е залеза. Ярък, огромен, пак палещ, и парещ, страшен, червен, пълен с болка и писъци. Скрива се. Чакай, не още! Почакай ме! Бавно, но скрива се!... Аз вече също съм разума, нали си заключих вратичката?

Илюзия, хубав сън беше, но спах тежко. Събудих се и слънцето пак грееше...

Фаворитка
Нима ти нищо не разбираш, ей, момиче?
Той новото сърце избра и теб предаде
и свободата си избра, а теб остави...
Ти повече не ме обичаш!

Надявам се да бъда фаворитка
в един живот без страх, надежда, битка,
Без мъка, обич и раздяла,
и без страдание, душа,
и без вина, игра, лъжа...
Самотница, но оцеляла!

Отиде си! Повърна!
И всичко си ми върна!
Надеждата за светлината
и чистотата на душата
остават утопични на земята.
Сами! Но заедно със самотата.

Не издържа, сломи се и умря,
игра играта с твойте правила.
Надеждата? Какво е тя?
Не те разбрах, не ми и даде
но жалко, сякаш себе си предаде.
И тя не съществува, като любовта...

Но аз ще оживея,
а ти железен, но самотен ще се рееш.
Отлитна като грозна птица.
Сърдечно се надявам да успееш.
На нов глас пак тъй приказно да пееш.
След тебе няма вече и частица...

Ти всичко заличи;
сега те слушам с трезвени очи.
Мечта? Лъжа.
УМРЯ!14.10.2006

I love the way ya look tonight

With your hair hangin' down on your shoulders

N' I love the way ya dance your slow sweet tango

The way ya wanna do everything but talk

And how ya stare at me with those undress me eyes

Your breath on my body makes me warm inside



Let's make out - let's do something amazing

Let's do something that's all the way

Cuz I've never touched somebody like the way I touch

your body

Now I never want to let your body go...



Let's make a night - to remember

From January - to December

Let's make love - to excite us

A memory - to ignite us

Let's make honey baby - soft and tender

Let's make sugar darlin' - sweet surrender

Let's make a night - to remember - all life long



I love the way ya move tonight

Beads of sweat drippin' down your skin

Me lying here - n' you lyin' there

Our shadows on the wall and our hands everywhere



Let's make out - let's do something amazing

Let's do something that's all the way

Cuz I've never touched somebody like the way I touch

your body

Now I never want to let your body go...



Let's make a night - to remember

From January - to December

Let's make love - to excite us

A memory - to ignite us

Let's make honey baby - soft and tender

Let's make sugar darlin' - sweet surrender

Let's make a night - to remember - all life long



I think about ya all the time

Can't you see you drive me outta my mind

Well I'm never holdin' back again

Ya I never want this night to end

Cuz I've never touched somebody like the way I touch

your body

Now I never want to let your body go...


Да му се не видят и хормоните и чудото ,дето така ме разревават от едната песен..
Къде отиде силното момиче,чийто мъж не и липсваше...Което беше отхвърлило варианта да заплаче някога,защото него го няма,
понеже от самото начало си знаеше,че ще са далеч един от друг..Искам си я обратно...Момичето,което
плачеше за нещастните хора по света,но не и за мъжа си, защото знаеше,че той ще дойде и ще бъдат заедно...
Толкоз.Не мога да си позволя повече, защото съвсм ще ми отиде силата , а тогава ще стане лошо...

Миналата година.

По това време на ноща,
ме обичаше една жена.

Как времето отнесе,
любовта и толкова далече.

(17.07.2006)

Нещо като разширен коментар на Фростиевото писание  .

Теб те няма. Или по-точно мен ме няма. В началото, когато избрахме този тип връзка, когато се оженихме авантюристично, знаехме, че ще стане така - ту заедно , ту далече . Изкарахме късмет с програмите, с това , че напуснах работа и можех почти всяка седмица да съм при теб за  по 3-4 дни...
Мен не ме боли , когато си тръгвам! Не ме боли, когато те няма...Защото се затворих за болката още тогава.Реших, че щом сме го избрали, нямам право да боли, нямам право да ми тежи. Наистина, липсваш ми, но не е онази болезнена липса , в която плача или мисля постоянно за теб - не. Липсваш вечер, когато заспивам сама,негушната.Липсваш сутрин,когато се будя сама, негушната и няма чии коси да галя,чие носле да целуна, чии мускул да захапя, за да те събудя и да се любим - най-хубавото добро утро :) Липсват усмивките ти, липсва ми и цупенето ти ..И все пак не болезнено...Някак си , когато те чуя по телефона, се успокоявам и  забравям, че си на 200 километра, че има още седмица-две ,докато те видя...
Има една приказка, че очи ,които не се виждат, лесно се забравят...Аз не мога да те забравя, та как биха могла, след като сърцето ми бие за теб. Ивсе пак ме е страх...Страх ме е че по начина, по който се изолирах от болката, всъщност се изолирах от теб. Не те допускам до себе си, за да не плача после,когато се разделим за по-дълго. А ти страдаш от това мое студено и хлъзгаво отношение...което дори не мога да ти обясня на какво се дължи, колкото ида съм се опитвала. А ти от своя страна се опитваш да не ми се сърдиш, да показваш разбиране, да ме отвориш за себе си...Свикнах.Свикнах да те няма...И сега не знам как ще свикна да си всеки ден до мен, да се ровиш в същността ми,  да четеш мислите ми...А моите мисли са моята крепост, всяко тяхно разкриване е болезнено, дотолкова,че да чувствам,че предавам себе си. И макар на теб да се предам - на съпруга ми, това  няма да направи предателството по-малко.
Обичам те, винаги ще те обичам, помни го. Не съм объркана, знам,че те обичам и те искам до себе си.Но, моля те,когато  сме заедно, не се плаши от  хладината ми, не се опитвай да ме променяш,не ме карай да се разкривам. Бъди нежен и търпелив, стените сами ще паднат и ще те допусна до най-вътрешния кръг...и ще бъдеш не само любовник и съпруг,не само бъдещ баща на бъдещото ми бебе, ще бъдеш човекът, от който зависи животът ми . Това е положението, любов моя, това съм аз - крайна и упорита в крайността си. Засега ще имаш хладната, но когато заживеем заедно - ще имаш истински отдадената ти съпруга.Ако успееш да  ме понесеш дотогава...