BgLOG.net
Любовни мъки, рани, терзания, тъга
By blackmoon , 17 February 2011

Тя отново стоеше пред монитора, чакайки да се появи един непознат . Тя можеше да го нарече „непознат приятел”,  защото Тя  сподели почти всичко с него и все пак беше непознат, защото не беше го виждала никога. Той успяваше да й подари усмивка, дори мъничко настроение в началото.... И сега тя си тананикаше една песен, която й  напомняше за него. Нощта напредваше. Но и тази вечер той не й писа....Не, че не беше там....Но просто за него тя си беше все онази непозната, с която просто си говореше отвреме - навреме, когато нямаше какво друго да прави. А  Тя очакваше твърде много от  него , тя желаеше той да бъде част от нейния живот....Но това нямаше никога да се случи, защото сърцето му беше обвито със студена обвивка и нейните думи и сълзи нямаше как да  го впечатлят, нито да разтопят този лед , който го обграждаше.... Той не се интересуваше от това, че за нея беше като мъничка искрица, която озаряваше мрака в деня й,  и вероятно не предполагаше ,че ако го нямаше него тя вероятно щеше да потъне напълно в  царството на  Тъмнината....
Тя се обърна и погледна леглото. Страхуваше се да си легне в неговата самота и безнадеждност. Но песента беше толкова хубава – какво пък, ще си легне, на пук на всичко, на пук на самотата, на страха, на спомените... Тя изключи компютъра и легна. Зави се хубаво – студено е. Затвори очи и зачака съня....
Изведнъж усети нечия ръка да я гали по челото. Не смееше да мръдне или да отвори очи. Просто лежеше, а ръката продължаваше да я гали. Прокара ледените си пръсти по бузата й, по леко извитата шия, стигна до рамото... Тя събра смелост и попита без думи:
- Кой си ти?
Аз съм Самотата. Хайде да се любим!
Но ти си жена... и си толкова студена...
Тя усети още една ръка, още по-студена.
Аз съм мъж и съм по-силен от нея, люби се с мен.
- А ти кой си?
- Аз съм Страхът.
Но аз не се страхувам.
- Страхуваш се – от нея.
Самотата и Страхът продължаваха да я галят със студените си длани. А тя искаше да крещи, но гласът замираше в гърлото и. Изведнъж усети малки топли ръчички, които галеха краката и.
А ти кой си?
Аз съм Надеждата.
Допирът ти е приятен, продължавай, моля те!
И Надеждата вливаше топлина във вкочанените и крака – нагоре и все по-нагоре... Надеждата я целуваше, галеше я нежно с топлите си ръце, но колкото по-топло и ставаше от Надеждата, толкова по-студени, непоносимо студени ставаха ръцете на Страхът и Самотата. Те не искаха да я оставят, те я желаеха толкова силно и не можеха, да й позволят, да се отдаде на една малка никаквица, каквато според тях беше Надеждата. Душата на жената изкрещя вместо нея. И... Тя усети как по-студените следи, оставени от Страха и Самотата премина една силна, топла и нежна ръка.
- Аз съм Сънят за твоя рицар на бял кон. Люби се с мен, аз ще те стопля, ще те отведа на най-прекрасните места, ще те закрилям и ще отнема болката от теб, ще те накарам да се чувстваш като преродена...
- Да, остани, искам да се любя с теб!- почти извика тя. И той остана. Но Страхът, Надеждата и Самотата не си тръгнаха. Усещаше и други – по-мънички или по-големи, по-студени или по-топли ръце. Това бяха нейните Спомени. Ръцете и усещанията се преплитаха... Тя разбра – това са нейните чувства и мисли. С отчаяние се огледа, потърси Вярата. Та нали точно тя се бе появила, когато си тананикаше онази хубава песничка. Но Вярата я нямаше никъде. Тя се отпусна в галещите я ръце, безсилна да се бори повече. Но когато към тях се появиха и черните дращещи ръце на Болката, тя намери своя глас и изкрещя. Всички се отдръпнаха. Тя взе от пода своето плюшено мече. Самотата я зави със своите студени завивки. Страхът се скри под възглавницата й. Надеждата се сви като вярно кученце в ъгъла на леглото, до краката и. Спомените се мушнаха бързо в раклата, където... откриха уплашената Вяра, Болката се настани на топличко до сърцето й, а Сънят за Рицаря на бял кон седна на раклата до главата и и започна да пее.
На сутринта Тя се събуди . Разбудиха се и нейните нощни приятели. Сънят избяга, уплашен от светлината на утрото. Спомените подадоха рошави глави от раклата, с бързи, топуркащи крачки се разпръснаха из всеки ъгъл на дома й. Страхът се почуди какво да прави и реши да ходи все по стъпките й, за да не я изгуби. Вярата се поогледа и остана свита в раклата. Болката не искаше да мърда от топлото местенце в сърцето й и си остана там. Самотата реши да остане в сигурното си убежище – леглото, защото от там никой не можеше да я изгони. А Надеждата се повъртя като вярно кученце в краката й и после се сгуши в скута и, като една мнооого мъничка надежда, че денят ще я дари с поне една усмивка.
Тя пусна отново компютъра , който в последно време й беше станал единстеният приятел... А някъде там в ъгъла се спотайваше плахо Любовта, която беше причината да я преследват всичките тези чувства....


Legacy hit count
1050
Legacy blog alias
43889
Legacy friendly alias
Прави-любов-с-мен-
Любов
Болка
Вдъхновение

Comments

By Deneb_50 , 10 September 2007

Очите ти прекрасни,окъпани са  в сълзи ,

  знам че ме обичаш и плачеш ти за мен.

Но тръгвам си,обичам те,но те

                            не заслужавам,

         само проблеми ти създавам.

     Сърцето мое ме боли и не знае

         то дали греши,че те оставям

        въпреки обичта ала не мога да

те гледам как измъчваш се покрай мен 
                                                    и ти.

Legacy hit count
910
Legacy blog alias
14583
Legacy friendly alias
Обич--невъзможна
Любов
42
Поезия
Болка

Comments2

svetlina
svetlina преди 18 години и 6 месеца
А мога ли да позная, че това е по действителен случай? :)
Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 6 месеца
Да,разбира се но е смесено  и и с неща,които съм си представял
By becksi777 , 4 September 2007

Път осеян с тъга и самота. Вече беше дошъл краят му и аз гледах напред към кръстопът извисил се пред мен. Питайки себе си, коя посока да поема и няма ли да сгреша, ако избера сама. Винаги се влияех от някого и никога не съумяхда бъда истинска пред самата себе си. Стоях някъде там, а времето сякаш  беше спряло. Времето вече не беше величината, която изпълваше съществото ми. Трябваше да направя избора, от който после щях да се ръководя.

            Избързах крачка напред и застанах на средата на кръстопътя. Нямаше какво дагубя. Затворих очите си и започнах да се въртя. За момент се отпуснах и направих крачка в дясно. Това беше една от възможните посоки. Избрах я.

            Закрачих бавно, загърбвайки миналото и тъгата си. Обърнах гръб на лицата и на хората изграждали живота ми до днес. Обърнах им гръб, за да ги намеря някой ден по-силни от сега. Вървя сега напред пълна с надежда и вяра.Онези две неща, които ми липсваха до сега. Заради тях се съмнявах в себе си. Те бяха причината до сега живота ми да се ръководи от друг.

            Никога повече няма да разреша живота ми да бъде ръководен от друг или други. Днес сама ще решавам съдбата си, защото вярвам, че мога. И крача напред към бъдеще неизвестно, с реално непознатия му край.

            Сега съм тук, на това място, във времето, което вече тече. Сега искам и мога, защото вярвам.

Legacy hit count
480
Legacy blog alias
14486
Legacy friendly alias
Кръстопът-61D16917A1C4413298408CFA0BD45B05
Болка

Comments5

Nejnichka
Nejnichka преди 18 години и 8 месеца
"Никога повече няма да разреша живота ми да бъде ръководен от друг или други. Днес сама ще решавам съдбата си, защото вярвам, че мога. И крача напред към бъдеще неизвестно, с реално непознатия му край."

Страхотно!!!
Понякога сме по-силни, от колкото сме си мислили, че можем да бъдем!!!
Бъди себе си и се радвай на новия път, който те зове!

п.с.-имаш поща! :))
becksi777
becksi777 преди 18 години и 8 месеца
Пощата е получена и е приета :))
becksi777
becksi777 преди 18 години и 8 месеца
Това беше нещо като удър под кръста!! :-))
А етоп това е за теб щом си ценителка на хубавата музика:


Nejnichka
Nejnichka преди 18 години и 8 месеца
...Имаш поща :))
becksi777
becksi777 преди 18 години и 8 месеца
ПРОЧЕТОХ И МИСЛЯ ОТГОВОРИХ!
:-)
By becksi777 , 4 September 2007
                   Не го прави повече. Не изпращай вятъра да гали косите ми и да шепне твоето име. Моля те, не пускай полъха носещ словата ти  към мен. Не позволявай на мислите ти да идват в деня ми, като неканени гости. Не знаеш как пари сърцето, когато усетя нещо твое, а всъщност всичко е мираж. Просто не знаеш колко париш сърцето с всяко изречено слово, с всяко движение, с всеки знак, всяко дихание, всеки допир.

            Усещаш ли ме любов? Може би така както аз те усещам или по-силно,по-замъгляващо съзнанието и ума, по-непринудено, по-силно от всякога. Можеш ли да познаеш как бях преди да те срещна, можеш ли да сравниш днес със тогава? Можеш ли да се пресегнеш в нощта и да целунеш пеперуда, която ще донесе целувката ти до мен? Можеш ли да не бъдеш само тъмен образ в нощта към който клоня? Образът, който мислите ми създадоха, а ти им помогна да израснат. И сега боли, но не е като онази болка от преди, защото сега щастието донасяш ми ти - любов.

           Странно е, но днес усетих това, за което ми разказа. Усетих присъствието ти зад гърба си под формата на леден полъх. Ти беше до мен и усетих целувката ти, ръката на рамото ми, прохладна прегръдка на парещата ти страст. Не прави повече така… моля те, мислите ми са при теб… любовта ми е при теб… цялото ми същество копнее за теб.

Legacy hit count
660
Legacy blog alias
14484
Legacy friendly alias
Спри-порива-на-любовта
Болка

Comments

By becksi777 , 21 August 2007

Вече втори ден усещам хладната пареща болка в гърдите си. Нищо не може да ме върне към светлината и топлината, който усещам с твоето присъствие. Единствено се опитвам да свикна с мисълта, че вече втори ден те няма, но ще се прибереш. Някой ден - когато тогава, ще разкриеш пред мен тайните, които очите ти са видели без мен. Някой ден, но не както преди, ще разкриеш пред мен мислите, когато не съм била до теб. Ще ми разкажеш за слънчевите лъчи, погалили очите, когато аз не съм била в прегръдките ти. Как вятъра е свистял между кичутите коса. Как Луната е залязвала без мен в усмивката ти. Същата тази усмивка, с която ме събуди. Бях забравила какво е, или никога не бях усещала тази топлина. Бях свикнала аз да я дарявам на другите. Да ги събуждам с усмивката на деня. Всеки ден събуждах с усмивка и усмихнат за другите беше деня.Така и не виждах, че с тази отдавана топлина няма да спра тъжните симисли и няма да забравя болката…

    Сега,когато видях усмивката ти да ме събужда, нямам думи да опиша, това топло чувство, което ме връхлетя. Думите няма да стигнат, за да опиша каквото и да е от твоята плът. Тя е просто плът, която с всяко следващо докосване, започвам да обичам още повече.

    Исках да определя някак това, което изпитвам към теб, но няма дума която даго определи. Започнах с привързаност, но не е това думата. Нещо по-силно е, нещо което може да издържи на всичко. Тогава се сетих заедна думичка – приятелство, но и това не си за мен, защото има нещо повече в теб, от едно просто приятелство. Тогава стигнах до един извод– няма реална причина да ме боли толкова много, когато не си до мен и няма реална причина, когато се сетя за усмивката, очите, нослето и кожата ти да не мога да нарека ЛЮБОВ.

    Любов– това си ти. Единственото нещо, което ме спаси от мрака и ме накара да се стопля, само с една усмивка. Онази първа усмивка. Помниш ли я? Минаха толкова малко дни и колкото много още да минат, аз все ще я помня. Може би тя беше нещото, което ме грабна и ме разтресе, като земетресение. Преди да позная теб, видях очите ти. И същата вечер ги сънувах, без лице и плът,просто очи, които и до днес не излизат от мислите ми. Дори, когато са тъжни, очите ти се смеят. Затварям своите и виждам твоите пред тях. Не искам да сънувам нищо друго освен теб. И се моля, всеки следващ ден без теб да е сън и да те сънувам преди да се събудя и ти да застанеш до мен.

    Колко много пари… ледената топлина. Знам, че ще се върнеш някой ден, може би много скоро, но аз те искам сега. Не е удобно да е сега, няма начин да е сега и се боря със себе си и своята душа. Искам да победя липсата по теб, когато е по-добре да й се отдам напълно и да сътворя нещо подобнона това:

 

Някога преди да бъда

Това което вече бях

Аз себе си и теб познах

 

Някога когато имаше страх

И бягах от първородния си грях

На клада душата си горях

 

Пишех стих обвит в мрак

Връщах се към грешките си пак

И не намирах никакъв знак

 

Сега, пусто и студено

В очакване да се завърнеш

отново ти при мен

 

Сълза без теб тихо се стича

Моето сърце нашепва, че обича

Обича, иска и желае само теб.

 

Ти образ изграден в моето сърце

До скоро любовта ти беше лишена от лице

А сега изпълва всичките ми светове

 

Ти като хиляди други,

Но само една на света

Една с гордост наричаща се ЛЮБОВТА.

 

Обичам те!

Пристрастих се към теб!



Legacy hit count
1023
Legacy blog alias
14257
Legacy friendly alias
Липсваш-ми
Болка

Comments

By Narichaite_me_… , 14 July 2007
    Последната ми любов беше информатик. Остави ми много неща - отвращение към някои видове мъже, куп излишни подаръци и спомени, знанието колко точно съм глупава. Но и ми взе доста - здравето (не искам да си спомням колко нощи съм плакала), спокойствието (защото вече се плаша от всеки по-настоятелен поглед), взе и част от сърцето ми. Вече не съм същата. Но така и не можа да ме отврати от писането и от математиката. Точно той ми отвори очите за информатиката - та нали тя свързва буквите и цифрите. След като скъсахме, си взех книжка на Сиела (внимателно прочетох условията ви за ползване, но не знам дали трябваше да напиша името на издателството). Научих се да работя с Интернет. На теория знам и какво е блог и какво е форум. Надявам се да съм попаднала на правилното място. Ако не - не ме съдете лошо - от незнание е [izchervqvam se]
Legacy hit count
1065
Legacy blog alias
13701
Legacy friendly alias
Той-ми-остави---
Размисли
Любов
Приятели
Невчесани мисли
Болка
Спомени
Връзка и отношения
Вдъхновение

Comments3

Narichaite_me_Rudolph
Narichaite_me_Rudolph преди 18 години и 9 месеца
Ох - моля ви, кажете ако нещо съм объркала. Дали не трябваше да започна с "Мило дневниче" или нещо такова?[shte poludeq] Или пък това не е точната общност. Избрах си я ей така - не исках да започна на главната страница и всички да ми се смеят
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 9 месеца
Спокс, мястото е правилно! =) И можеш да започваш както си щеш... Ама ти да нямаш нещо общо с Клубс.Дир.бг?
shtepselinka
shtepselinka преди 18 години и 9 месеца
Нищо не си объркала :о) Фрости е абсолютно права - както искаш така можеш да започнеш :о) Можеш да пишеш във всяка общност, която си избереш! :о)Добре дошла! Надяваме се да ти хареса! :о)
By Kalabria , 10 July 2007
 Знам.Това не е любов,а просто трепет.Знам.Единствената причина поради която пиша тук,е просто,че ми омръзна да си мълча.Това е просто някакво пубертетско увлечение.
 Не може да се каже,че го обичам, по-скоро го харесвам.Просто не знам той "харесва ли ме".И това е гадно.Наоколо има толкова много по-хубави момичета.И защо продължавам да се мисля за специална?Защо продължавам да си мисля,че той ще хареса именно мен?Защо продължавам да се залъгвам.Това честно ли е?Искам просто да разбера... Той ме накара да си мисля,че ме харесва.Идва у нас всеки ден и много се забавляваме.Станахме близки.Дори се радвам,че с едно момиче не си говорят.И отново си мисля това честно ли е?А може би това е едно лице.Една маска криеща същността...А може и да изпитва нещо към мен независимо увлечение ли е.Не мога да повярвам в тази възможност.На последния учебен ден подхвърлих на нашата суперготина психоложка, че ми е умръзнало от момчетата.И после се изтървах и за него.Той е колкото мен.Трябва да го изчакам да порастне.Да се усъзнае...Но дали мога да чакам толкова?Зна, че съм прекалено малко,но щом възрастните имат право да се чувстват като деца, защо не можем и ние дори и да не искаме да мислим като възрастни?
Legacy hit count
1408
Legacy blog alias
13632
Legacy friendly alias
Не-любов-а-увлечение
Болка
Връзка и отношения

Comments4

Shogun
Shogun преди 18 години и 9 месеца
Мила Калабриа, много е красиво това, за което пишеш. Бих ти казала  "Просто си изживей увлечението, и каквото има да става-  ще стане". Но  явно съмненията са част от нас... Каквопък,  изживей си ги и тях. :)

А това за възрастни - деца...ти май сивече на 13? Жулиета, знаеш, е  била на 14... Не може да екъсно  или рано, нещата стават, или не.
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 9 месеца
Не бързай да пораснеш... Не е чак толкова забавно...

Мога само да те посъветвам следните неща:

Да, сигурно е само увлечение. Но това не значи че не можеш да обичаш. Любовта, обичта, това е сложно нещо... Има хиляди начини да обичаш... Позволи на тази любов да се случи по някакъв начин... И никога не бъди с някога само за да не бъдеш сама...
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 9 месеца
Ох, смешно ми стана. Няма какво да го чакаш. И на 35 ще е бебе :):)
Narichaite_me_Rudolph
Narichaite_me_Rudolph преди 18 години и 9 месеца

най-трудната част от живота е да живэш

останалото е лесно, но пък не си струва
усмихни се и живей
увлечи се ощте повече
мисля, че го заслужаваш (увлечението, де)

By Afrodita , 5 July 2007
Една "любов" ме прегърна!
Целуваше с жар
и със плам!
Аз опивах се-
чувствах я истинска!
А тя без преструвките
анемична била-
само воал!
С целувките тровеше бавно,
на глъдки!
Хранеше егото,
връщаше жлъч!
Любов на хартия,
на думи, бездушна!
Изсмукваше сили за своя живот!
А аз й повярвах,
че носи звездите във шепи!...
Изпи ме! Изплю ме!
И после ме стъпка-
да не съм светлина!
И ме ръфа и дъвка
и хвърли в нозете
на свойте любовници!...
И се смя зад гърба ми-
ехидна и зла!
А аз й повярвах,
че носи звездите във шепи...



(човешкото лицемерие визирам в думата  "любов")
Legacy hit count
794
Legacy blog alias
13580
Legacy friendly alias
АНЕМИЧНА-ЛЮБОВ
Болка

Comments2

Hristena
Hristena преди 18 години и 9 месеца
Много харесвам твойте стихове, да знаеш :)
Поздравления!
Afrodita
Afrodita преди 18 години и 9 месеца
Благодаря ти, Крис!
By edinotwas , 2 July 2007
Моето кутре,
колко малко го виждам, колко малко време му отделям, как ми се радва като ме види сутрин и вечер. Израстна и стана голямо куче, шест, скоро седем години ще направи а аз не съм бил с него дори една общо.

Липсваш ми, Обичам те Кутре мое.
Legacy hit count
590
Legacy blog alias
13513
Legacy friendly alias
Моето-Кутре
Размисли
Любов
Невчесани мисли
Семейство
Болка

Comments

By Afrodita , 29 June 2007
Сълзите плачат в сухотата на душата.
Жадна съм!
Но как да ги изплача?
Цената им не мога да платя,
тежестта на дните им...
Ненаситно ме поглъщат,
а после ме изплюват
и ме разнищват... да боли!
Разкъсват самотата
на безмълвието в мен.
Денят разтапят в мъка,
но те са вътре...
На повърхността е сухо!
Взимат от гласа на тишината,
разяждят вътрешностите...
От тях съня ми ромоли
и разпилява в безпосочност
красивата си образност!
Потъват брегове с надежди,
от тежестта им тъй боли...
До кога ще мога да ги нося?
Научих се да плача без сълзи.
Болка на раздиращ глас...
Крещи...
но вътре в мен!
О, как искам да му помогна днес!
Ако ги изплача...
ЩЕ ЗАВАЛИ !
Legacy hit count
605
Legacy blog alias
13489
Legacy friendly alias
ЦЕНАТА--НА-СЪЛЗИТЕ
Болка

Comments