На сина ми

Пронизвай ме със детските зеници

по-бистри от небесния простор,

искрящи зад решетките-къдрици

и нежнозвучни като птичи хор.


Не би ги спряла никаква преграда

да бъдат извор на истинността.

Очичките ти парят без пощада

във вече съгрешилата душа.


Но ти, дете, не ме вини, защото

във детството си също нямах грях.

С годините натрупах във живота

по малко: злоба, алчност, грубост, страх.


Сега, повярвал в твоята магия,

съветвам те – подобно не греши!

Пази си детските мечти-светини

и остани с пронизващи очи!


Че най-голямо чудо на земята

е туй: да бъдеш винаги дете -

с очите си да раждаш свободата,

която не стои на колене.

Тодор Гошев е роден в град Пловдив.Завършва Художествената академия в София - специалност скулптура.Дългогодишен преподавател по рисуване."Шарени случки" е първата му книга и е посветена на внучето му Тошко.

Днес улисана в "пролетно" почистване, попаднах на една книжка,
издадена през далечната 1993г., с детски стихове, написани от
Тодор Гошев.Надписана е от самия автор, но за съжаление
напоследък съм толкова уморена, че изобщо не мога да събудя спомена от самото събитие.

Мисля, че доста ме развесели, особено първото стихче, с което
ще започна:

АНИ

Аз съм внучката на баба
и ми викат Ани.
Казват, че съм много слаба,
всеки иска да ме храни.

Мама ми приготвя чая,
баба дава ми колбас.
Татко иска да призная,
че съм още гладна аз.

Вечно с грижи ме обсаждат,
Не разбират, че досаждат.
Устни стискам, не рева,
но боли ме пак глава.

Аз не искам зарад тях
да се тъпча, като мях,
че на слон да заприличам,
ако във игра не тичам!


СЪСТЕЗАНИЕ

Тук на малката поляна
от слънце пролетно огряна,
Охлювът и Костенурката
(всеки грабнал си къщурката)
състезание си обявиха
и на старт се подредиха.
Тръгнаха те бавно, бавно
към финала с темпо равно.
Но за обща изненада
костенурката в миг пада.
Корен някакъв я спъна
и краката тя опъна.
После бавно се изправи,
ала много се забави.
Тъй без всякакви беди
Охлювът я победи.


ХУДОЖНИК

Тошко с пъргави ръчички
грабна водните боички.
С тях пред блокчето застана
и за работа се хвана.
Сякаш мястото е тясно -
мести блока в ляво, в дясно,
бърка с четка във водата,
после в чашата с бозата.
Със език ръка облиза,
изцапа бялата си риза.
Стана тя беля голяма -
как ще каже той на мама?


ПЪРВОЛАЧЕ

Буквичките вече зная,
мога да чета на глас.
Сам се чудя и се мая,
колко промених се аз!

Даже с Шаро не играя,
иска той да дойде в клас.
Ала нищичко не знае -
ще остане сам у нас!


ГОШКО БЕЛЯТА

Всички наричат го Гошко Белята -
прочут е с това в махалата.
Послушен да бъде все обещава,
а пък с белите си миг не престава.
Вчера, например, пуснал в комина
бялата котка на леля Калина.
Котката цялата станала черна,
защото така била по - модерна!
Мимито боцнал с остра карфица,
размазал на пода своята пица,
купата с мляко излял на килима,
счупил прозорец в студената зима...
Неуморен е Гошко в белята,
всеки го хока във махалата:
-Стига си правил бели, човече,
няма да стигнеш с тях надалече!


ПАЛАВНИК

Мило котенце красиво,
колко много си страхливо!
Видиш ли мъничка мишка,
даже на картинка в книжка,
разтреперваш се от страх.
Ставаш ти за срам и смях.
Зная колко си страхливо,
ама пък си пакостливо.
Вместо кротко да си мъркаш,
преждата на баба бъркаш.
Баба ти се люто мръщи,
не те иска вече в къщи.
Моли баба, тя прощава,
че без теб какво ще правя?


ЗАЛА НА СМЕХА

Чудо, чудо невидяно,
рядко то е преживяно -
да се смееш до премала
във една вълшебна зала.
Гледаш се в огледала,
ставаш мигом "трала - ла".
Образите отразени
в тях така са разкривени,
че ти става жал за тебе.
Тук си малка като бебе,
там пък със глава огромна,
сякаш не глава, а стомна,
с тяло на грамаден слон,
тежък повече от тон.
Май, че лошо си скроена,
толкова си разкривена.
Никога не съм се смяла,
както там в онази зала.

А.. имам тук едни неща, които преди време бях написала... Веско, ти хубава тема измисли... да вземе да се побвам и за Коледа ли да пиша... за сега ви поднасям нещо забавно, дано ви хареса :)

Скука

Скучно е на наш Емил.
Днес оставиха го сам-самичък!
Родителите му заминаха зо Кюстендил –
няма си приятел той едничък.

Чуди се какво да стори,
види се, играе му се май.
Излеза насред бащини се двори,
но какво да прави сам незнай.

Блесва изведнъж в главата му идея,
тичешком се връща удома.
- Ей, че се гордея!
Ще си сготвя сам храна!

И вади юнакът от шкафа
сол, яйце, брашно,
Взема и ванилия – два праха.
Ще омеси днес тесто!

Сети се, че слага мам сода,
Но забрави колко туряше от нея.
- Важно е, че ще нахраня аз народа
и пред никой няма да бледнея!

И така омеси всичко,
Няколко лъжици сода си прибави...
- Аз съм Майстор Тричко!
Никой гозбата ми няма да забрави.

Сложи той във фурната тестото,
след това отиде да нагледа Шарко.
Кучето и то самичко бе горкото,
Толковаа е тъжно! И е жалко!

Когато си прибра у тях
С ококорени очи остана.
- Ах! Във пот се цял облях!
Тя каквото стана...

А сладкишът се уголемил,
Изкочил бе от фурната голяма
и нашия Емил –
побягна калпазана!

Ето, че родителите му дойдоха,
завърнаха се те от Кюстендил.
Настана цяла суматоха,
но няма и следа от синковеца мил.

Емо, къде си немирнико славен? –
викаше мама засмяна –
готвач ли искаше да станеш главен?
Ще те взема за отмяна.

Емо вече се показа,
надзърно плахо зад вратата,
таткото не го наказа,
а майката посочи към „храната” :

- В това една лъжичка сода се добавя,
така ще стане пухкав нашия сладкиш.
Това никой майстор не бива да забравя!
Стана късно вече... бягай да поспиш!

Както обещах, отварям тема, в която всеки желаещ да може да се включи със стихче, което ще зарадва едно дете по време на Коледните празници.
Стиховете ще са част от представлението, което BGLog.net ще изпълни в някой от домовете за сираци и ще бъдат изтеглени като късметчета, или надписани върху картички.
Участващите в написването на стихчетата могат да се включат с повече от един стих.. т.е. - колкото повече стихчета, толкова по-добре.
Надявам се Elfina да се съгласи да подбере тези, които ще са най-подходящи за участие... От днес нататък имаме не повече от 2-3 седмици.

Благодаря най-сърдечно на всички, които ще вземат участие!

Кралица Далия

Първо действие

Имало е надалече,
във владения потайни,
някаква страна обречена
със красавици омайни...

В палещото слънце
на горещата Анталия
властвала кралица дръзка,
Името й било Далия.

Имала омайващи къдрици
и градини, пълни с птици...
А гласът й бил от мандолина,
кожата й - с цват на глина ...

Но не щеш ли в слънчев ден,
влюбила се тя в един ерген.
Кралят на Анталия разбрал,
че това е бил един овчар
и войските наредил във строй
и подготвил ги за бой.
Обявил награда
за главата на злодея,
който влюбил се във нея.

Сто жълтици били обявени
за залавянето на ергена,
който щял позорно да загине
изпод дворцовата гилотина.

И в една вълшебна нощ,
с песен на щурци и мандолини
Се промъкнал някой с нож
в кралските градини.

По терасите се покатерил,
и покойте на Далия намерил.
Тъй като със краля били разделени
се усмихнало и щастието на ергена.
Цяла нощ прекарали във аромати,
пушили хашиш и опиати...
После страстно се отдали
на порочни ритуали.
Тихо се унесли и заспали...

Второ действие

През зелените градини,
със кипариси напъппили
жълт поднос със мандарини
към двореца се запътил.

Бил решил тогава Кралят,
че обича още Далия
и с кафе и сладки кифли
би успял да я (накара
да) размисли..,

Но когато й потропал на вратата,
някой го халосал по главата
(със лопата)
и избягал надалече...

Трето действие

В стаята девойката красива
пийвала амброзия от сливи
и прегръщала ергена,
който, като крокодила Гена,
(плаващ във реката Сена ;)
се излегнал и нехаел
И за краля нищичко не знаел ...

В миг обаче заблестели шпаги
и лопати, и тояги...
В царството настанала война.
За една отсечена глава
сто жълтици би получил
оня, що ергена би набучил,
или със стрела го би улучил,
или да го залови би случил...

Щом отворил той вратата
и видял, че кралят се подмята.
(Във несвяст,
след удар със лопата,)
се стъписал и понечил да помогне,
ала не успял да смогне...

Две срели към него полетели
и едва - реакциите му умели
го избавили от смърт ужасна
(в тази ситуация опасна) ...


Той се втурнал към гората,
пътьом прекосил реката,
хукнал после сред полята,
и загубил се в мъглата,
сред овцете и стадата...

Четвърто действие

Далия затворили в тъмница
И убили най-любимата й птица.
Обявили десет дневен срок,
в който дръзкият младок
трябвало да бъде заловен
и на кладата да бъде изгорен.
После щяли да го разчленят с коне,
И, ако тогава не умре,
Чакала го гилотина,
А била измислена и бормашината ;)

Ако пък потънел вдън земя,
чакала я кралската жена
същата нерадостна съдба ...

Пето действие

А овчарят имал преди време
няколко приятели големи.
Заедно пасяли си стадата...
Заедно споделяли храната...

Но нещ ли го видели,
с Далия – във приказни дантели,
В ябълковите градини
да похапват сочни дини.

Взели, че му завидели,
И измислили тогава план,
че ще му скроят капан.

А пък братът на единия
бил министърът на дините.
И с амбиции големи,
натъкмен във гиздави премени,
искал той да става крал,
но да се кандидатира не посмял.
Дебнел някакъв преврат да стори,
Кралят да убие и от Втори,
Пръв да стане във властта,
Далия да вземе за жена...

Той подшушнал им умело,
че след гиздавото село
имало пролука край блатата
и оттам се стигало в палата.
Знаел също и кога глупеца
щял да бъде във двореца...

И така скройли плана пъклен
щом в уречения ден се мръкнело,
във двореца някой да се вмъкне.

Щял да дебне на вратата,
кралят да причака със лопата
и да го убие, ако може,
а овчарчето да бъде натопено –
тоже...

Шесто действие

Във тъмницата зловеща,
пълна с полудели вещици
било влажно и горещо.

Всичко лъхало на мухъл,
а един опърпан бухал,
окован в ръждясали вериги
нощем бдял и кукуригал...
Далия се чувствала ужасно
на това зловонно място.
Ала нямала какво да стори
и страха, за да пребори,
с другите се разговорила.

Точно на отсрещната стена,
окована в железа,
с чорлава глава и със брада
гледала я някаква жена.

- Ама вий не сте ли Далия,
чудната кралица на Анталия?

- Аз съм – отговорила кралицата.
В този миг изкукуригала и птицата.

- Как така се озовахте тук се чудя,
Или може би сега ще се събудя?

- Де да беше сън –
заплакала кралицата...
И разказала й как убили птицата.
За овчаря и за смъртната присъда,
на която ги били осъдили...

- Няма да се плашите кралицо,
Ще ви кажа как ще се оправи всичко...
- Ти да млъкваш, гадна птицо! ...

... седмо действие следва ...