А аз крещях на Бог,
повтаряйки отчаяно името ти ...
Опитвах се да те изтръгна от него
и да те скрия ... за себе си ...
За всички онези,
които останахме след теб.
Днес е вече късно .
Ти отмина, аз мълча ...
Живея в непрестанна мъка
и отчаяно търся лицето ти,
потънало завинаги в света на сенките ...
Отблясъците на светлата ти усмивка
светват за миг край нас
докато вървим по лъскавите
черни плочки
на мокрите
дъждовни улици
на осиротелия град,
заслушан тревожно да чуе
сред нашите стъпки и твоите..
Няма те ... и нищо не може да те върне,
за да ни дадеш малко от твоя покой
и една последна усмивка...
А гневните ни, скрити
тихи сълзи
се смесват със студения дъжд
и крещят безмълвни името ти ...
29.09.2005
Аз принципно много обичам зимата, ан напоследък чета все разни неща, които я представят в няккав атежка тъжна светлина - ето защо твоето още повече ми харесва, защото ми носи хубаво усещане, нищо, че е носталгично
...
Comments1
Много силен стих си написала!
Pagination