Моят свят е по-малък от шепа,
ала пълен с мечти милион
и населен от жълти мечета
и играчки безброй във кашон.

Под леглото е моята крепост,
защитена с оловни войници.
Имам истински щит от възглавница
и се бия с две малки лъжици.

Котаракът е пръв генерал
и без него светът ми е пяна,
но във цялата моя вселена
най-важната личност е мама.

momo


ПС. Въпрос към Веско - Не се повтаря твърде много (във всеки куплет) думата мой/моят? Как би могло да стане?

****  ****  ***
Изпуснало на майка си ръката,
останало минутка сам - само,
с ужасен рев се мушеше в тълпата -
топлийчица насред купа сено.
- Къде си мамо?... - Дребно безащитно.
- Аз търся мама!... - Безразличен град.
Един животец, сякаш че отритнат
и смлян в обувките на този свят.
 - Ела при мен!...Я дай ръчичка -
го грабнах. - Ще намерим мама с теб.
Защото аз съм най-добрият чичко
и ти си най-добричкото дете!
...Усмихна се. Как се усмихна само!
С каква любов ръчичка даде то.
И тръгнахме, но вече двама, двама
самотника в човепкото тесто.
И водейки детенцето, страхотна,
жестока мисъл ме прободе в миг:
 Не сме ли всички ний деца самотни
 сред този свят голям и многолик?
 Не викаме ли ежечасно нещо
 и някого? Разбира се без глас.
 И колко рядко случва се да срещнем
 в купа ръце студени и горещи
 ръката, която търси точно нас.

 Дамян П. Дамянов



  П.п. Това е любимият ми автор.С това неговото произведение искам да кажа на всички пораснали деца.ДА ПАЗИМ МЪНИЧКОТО ДЕТЕ В НАС И ДА ВНИМАВАМЕ ДА НЕ ГО ИЗГУБИМ.
 
 И НАЙ- ВЕЧЕ НА МОМО ОСТАНИ ТАКАВА КАКВАТО СИ.ЗАЩОТО НЕ ВСЕКИ МОЖЕ ДА БЪДЕ КАТО ТЕБ.
Благодаря.

Детски мечти

Мечтая за зимата –
пухкав снежец.
И скреж по прозорците.
Улици. Лед.
Мечтая за замъци,
груби шейни.
За снежни човеци -
детски мечти.