BgLOG.net
By ladyfrost , 26 September 2007
Само преди няколко години думата''бременност'' се асоциираше с необходимостта да се носят безформени,скучни рокли, няколко пъти в месеца да се чака на дълги опашки предженската консултация, за да се получи поредния списък от забрани.Жените възприемаха този период като неизбежна цена за щастието дастанеш майка. Но дойдоха времена, когато да си бременна стана приятно,даже престижно. От екрана кино-звезди и певици с нескрита гордост иудоволствие говорят за своето «интересно положение». По улиците серазхождат красиви жени в предизвикателни дрехи, които по-скороподчертават, отколкото скриват закръглените им коремчета. Много бъдещимайки се занимават активно със спорт, рисуване, музика. И все повече сеналага представата, че бременността не е болест, не е диагноза, апериод на разцвет на женската същност, нейните творчески способности,еманация на нейната духовност и сексуалност.

Ако възприемамесексуалността не толкова като способност за извършване на полов акт, акато дълбоко преживяване на любов и пълнота, като начин да се познаятвсички прекрасни и очарователни усещания на единението с друг човек, тотемата за сексуалността по време на бременност придобива ново звучене.Известният американски психолог Александър Лоуън твърди, че ''здравитедеца са имали родители, които са били щастливи в леглото''. Проблемитена невротичните хора често се коренят в сексуалната неприспособимост иконфликти с родителите. Жената, която води удовлетворяващ сексуаленживот по-леко приема трудностите около отглеждането на детето,по-внимателна и нежна е към него, тъй като самата тя получавадостатъчно внимание и нежност. В периода на вътреутробно развитие ипрез първата година от живота си бебето се отъждествява с майката.Затова отношенията майка-дете са много важни, на тяхната основа сеградят отношенията на детето с околните през целия му останал живот, тестават прототип и на интимните му връзки с бъдещи партньори.

Майчинствотои сексуалността не бива да се изключват взаимно, нито да сепротивопоставят, те са тясно свързани помежду си и заедно представляватсърцевината на женската същност.
Класическата медицина като поинерция препоръчва ограничаване на сексуалните контакти през първитетри и последните три месеца на бременността. Ноеднозначна забрана катотази не винаги помага за нормалното протичане на бременността и дориможе да навреди. Психолозите, занимаващи се с проблемите набременността знаят, че хармоничните интимни отношения в двойката бъдещиродители са полезни за успешното протичане на този период. Тъй катоспецификата му предполага криза в отношенията между мъжа и женатазабраната за сексуални контакти може да утежни положението. Част отмъжете трудно възприемат промените, които настъпват в организма, а и вдушевността на бъдещата майка. В семейството могат да се появятнапрежение, неразбиране и проблеми. Като към всичко това прибавим илипсата на секс, животът на двамата се превръща в скучен и аскетичен.

Зада не се стига до абсолютно въздържание мъжът трябва да се съобразява снякои особености в сексуалността на бременната си партньорка. На първомясто тя изпитва повишена нужна от тактилен контакт – ласки, прегръдки,масаж. На второ място в женския организъм през този период се наблюдаваповишено производство на полови хормони, които от една страна усилватудоволствието от интимна близост, но в същото време могат дапредизвикат повишена чувствителност и раздразнение. Допирът на любимиямъж помага на жената да опознае новото състояние на своето тяло, отнемаизлишното напрежение, създава чувство за емоционален комфорт исигурност. Много бременни с помощта на секса се спасяват от неприятнитеусещания на токсикозата и неприятната болка в кръста. Ако лекарите понякакви причини забраняват сексуалния контакт съществуват алтернативниформи на интимно общуване. От всички тях може да поставим акцент нанежния еротичен масаж. Основите зони на женското тяло, заслужаващиподобаващо внимание са главата, раменете, кръста, гърдите и стъпалатана краката. Съветът е - намерете подходящата форма и бъдете внимателниедин към друг, обсъждайте всички свои чувства.

Едно от най-разпространените заблуждения е, че интимните отношения по време на бременност мога да навредят на бебето.Това не е вярно. Плодът се намира в матката, заобиколен от околоплоднатечност, която добре го защитава даже при най-активно практикуване насекс. Освен това жената интуитивно чувства най-подходящата поза, прикоято няма натиск на корема си. Лишено от основания е и мнението, чедетето може да получи психологически шок, ако родителите му се любят.Бебето не е способно да оценява действията, то само получава информацияза състоянието на майкаси по химичен път, чрез отделянето на хормони.Тоест, ако жената изпитва удоволствие и радост от правенето на секс, тобебето също ще се чувства добре. Не на последно място трябва да сеотбележи, че хармоничното развитие на вашето дете е възможно само ватмосфера на любов и нежност.

Ако говорим за физиологическатастрана на сексуалния контакт, то е добре да споменем неговата важноствъв физиологичната подготовка на женския организъм за раждане.Семенната течност на мъжа съдържа хормона простагландин, койтоомекотява шийката на матката и я прави по-еластична. Така се понижавариска от травми при преминаване на плода. По време на оргазъм се отделяхормона окситоцин, който кара мускулите на матката да се съкращават ипредизвиква много приятни усещания. Същият този хормон е жизненоваженза процеса нараждане. Освен това сексуалното общуване се съпровожда спроизводството на голямо количество ендорфини – хормоните на радостта иудоволствието, които се явяват естествени обезболяващи вещества повреме на естествено протеклото раждане. Не са ли това прекалено многосъвпадения?

В края на краищата без преувеличение може да секаже, че раждането представлява процес, тясно свързан съссексуалността, освен че е естествено продължение на пълноценнитесексуални контакти на двойката. Сексуално активните и разкрепостенижени като правило раждат по-лесно.

Но трябва да се припомни, чемеханизма на произвеждането на тези хормони е много крехък, той силносе влияе от емоционалното състояние на жената. Любовта и доверието сепревръщат в основно условие за удовлетворителен сексуален контакт. Всъщото време страхът и напрежението могат дастанат причина запроизводството на други хормони, което сериозно да навредят нанормалното протичане на раждането. За съжаление в преобладаващата частот болнични заведения от самото начало на приемане на родилката сесъздава неприятна, стресираща атмосфера, а по-късно се прибягва домедикаменти, за да се регулира родовата дейност. А както се знае,медикаментите носят, макар и минимален, риск за майката и бебето.
Ражданетоне е задължително болезнен процес. При хармонични сексуални отношенияжената не изпитва неприятни усещания. Болката е обичайна заизнасилванията, а не при правенето на любов. Ако раждането бъдепроведено в духа на изнасилването – без да си даваме сметка заемоционалното и физическо състояние на майката, ако средата енедружелюбна, персоналът не обръща необходимото внимание и е бездушен,естествената реакция на организма е напрежение, което нараства внепоносима физическа болка. Има жени, които са раждали в обстановкатана внимание, грижа и любов, говорят с добри чувства за раждането. Етозащо подкрепата от близки и любими хора, ведрата атмосфера испокойствието в по-голямата част от случаите са по-важни отмедицинската техника и стерилните условия.
Сега става ясно, защо повече от хиляда московчанки всяка година раждат в домашна обстановка.

Впоследно време особено активно се обсъжда темата за присъствието намъжа по време на раждането. Едни специалисти компетентно твъдят, че забащата гледката не е препоръчителна, тъй като се отразява негативно насексуалното му желание към жената. Други отстояват мнението, чеприсъствието на бащата е необходимо условие за успешно раждане. Иедното, и другото не е напълно вярно. Трябва да напомним, чеотношенията във всяко семейство са уникални. За едни мъже пълнотосъпреживяване наравно с майката, тесния контакт, помощта по време насъбитието са желани и важни. И действително такава двойка се сближаваоще повече, ако по време раждането бъдещият татко участва активно. Ноако мъжът не е готов да присъства в родилната зала, но се съгласява дабъде там само по настояване на жена си, то вероятността да получипсихологически шок е голяма. Бъдете внимателни и откровени един къмдруг. Ако искате нещата да преминат добре и сте се решили на''съвместно'' раждане се погрижете от рано за организацията ипредварителната подготовка – емоционална и практическа. Неоставяйтетакъв важен момент от вашия живот на сляпата случайност.
Начинът,покойто протича раждането оказва голямо влияние на женскатасексуалност, на себеуважението, на развитието на майчински чувства.Неприятните преживявания по време на раждането могат да лишат за дългоедна жена от удоволствието на секса. Подсъзнателно тя може да започнеда обвинява за тази нежелана промяна своя мъж или детето си. Такива жениса по-склонни да развият следродова депресия. Хармоничните раждания саспособни да усилят сексуалността, да подобрят самооценката на жената ида се отразят превъзходно на желанието й за интимност.

Взаключение искам да подчертая, че жена, която е способна да ценибременността ираждането като част от собствената си женственост,чувственост и проявана жизнени сили получава истинско удовлетворение оттози специфичен житейски период. Поддържайте в себе си чувство наувереност в собствената привлекателност, радвайте се на новитепроявления на чувствителност и сексуалност и ще бъдете удивени колколесно и приятно ще протече вашата бременност и появата на бял свят навашето бебе.

Източник: BG-Mamma
Legacy hit count
11172
Legacy blog alias
14789
Legacy friendly alias
Секс-и-бременност
Ежедневие
Нещата от живота
Семейство
Коментари
съвети
Здраве

Comments7

Eowyn
Eowyn преди 18 години и 7 месеца
Много интересно и полезно. Пък и хубаво написано. Благодаря, Фрости :) Ще го сложа в библиотеката.
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 7 месеца
На мен пък ми харесва това, че всичко което изчетох за секса и бременността, потвърждава, че сеска е препоръчителен при това и много полезен(освен, когато няма медицински причини за обратното).
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 7 месеца

Така е и според моите източници. След малко ще дам link и към статия, която разглежда нещата от смешната им страна ;)


 

mishe
mishe преди 18 години и 7 месеца
Много интересна статия, а и темата като цяло е интересна. Иска ми се обаче да прочета мнението на жени, които са раждали вече и могат да споделят личен опит.
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 7 месеца
И такива мнения съм чела. Обикновено мъжете им отказват секс, да не направят нещо на бебето... Направо е отчайващо понякога какво прави дезинформацията... Естествено има и такива жени, които също смятат, че могат да навредят на бебето. А някои просто се чувстват толкова зле, че не им е до секс... Все пак всичко си е въпрос на личен избор! Но аз подкрепям с две ръце правенето на секса по време на бременност. Мисля, че е изключително важно, особено от емоционална гледна точка.

Мише, ако държиш, ще ти изровя статии с коментари на бременни и раждали жени по въпроса.
Tanichka
Tanichka преди 18 години и 7 месеца
Причината човек да се откаже от секс е лична: не се чувства добре, не му е приятно, срамува се от разрастналите се форми, и такива ми ти разни... Слушала съм всякакви разкази, особено докато лежах с Траяна месец и половина. Има си жени, дето и без да са бременни, си търсят причина да го изтласкат тоя секс на четвърти план....

Лично мнение на дважди раждала жена :))) - ако за вас сексът е удоволствие, значи - няма спиране! А пък ако ви остават две седмици до термина и не искате "да пробиете главичката на бебето" (това съм го чувала с ушите си :)) - е, сигурно ще се сетите и за други способи, а?

Хайде, смело! И с чувство! И хич да не ви пука! И двете ни деца са нормални, умни, чувствителни и пичове отвсякъде..... Това беше от личния ми опит (или може би "отличния" ми опит?)

Целувки на всички сексуващи се по време на бременност!!!
By Eowyn , 25 September 2007
Да, да, това беше нещото, за което мислех цяла сутрин. Когато видях онзи ден новината за бебето на Кекла, съобщена от Фрости, не ми направи впечетление...Обаче тази сутрин реших, че когато аз родя (след 1323465 години), ще искам аз да си публикувам новината. По възможност още в деня на самото събитие ;) Което означава, че ще трябва да си избера болница с интернет. Безжичен. Интересно дали в българските болници има интернет? В тази, в която лежах миналата година с пневмония, нямаше...Всъщност, не съм сигурна, тогава нямах лаптоп. Та прочетох 4 френски романа. Не че си взех изпита. Ениуей. Мисля си, че в частните болници е по-вероятно да има интернет...Аз и без това съм се насочила към частна клиника в Пловдив, макар че то я камилата, я камиларя, може да си сменя решението...Но, разбера ли, че съм бременна, почвам да звъня по клиниките да питам дали имат интернет и дали планират да включат.Хехе, сигурно ще си помислят, че съм луда...Или ще ме включат в програма за лечение на зависимост.
А всъщност, една приятелка каза, че хич няма да ми е до интернет не само в деня на раждането, ами и месец след това :):):):) Но човек трябва да е подисгурен.
Legacy hit count
1236
Legacy blog alias
14780
Legacy friendly alias
Интернет-в-болница-------
Интернет
Коментари

Comments17

Terkoto
Terkoto преди 18 години и 7 месеца
И аз съм си го мислила това :) Макар че тук във Варна изборът не е голям и най-вероятно ще трябва да се примиря с каквото има. За сметка на това обаче мога да ползвам интернет през GSM-а :))) А за това дали ще ти е до интернет нямам представа, аз не мога да си представя че няма да ми е до интернет. Даже преди имах някакви амбиции в деня, в който се роди детето да му направя имейл и акаунт в Неопетс :)
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 7 месеца

Кой ще му пише, бре Бухти :):):)


То и в Пловдив, в сравнение със София, болниците и клиниките не са много, но все си мисля, че там ще ми е по-спокойно - при роднините ми...Остава ми да се надявам до 2 - 3 години да са пуснали Уаи-Фи покритие не само в болниците, ами навсякъде ;)

svetlina
svetlina преди 18 години и 7 месеца
Аз пък смятам, че съществуват цял куп моменти, когато интернет е излишен... Хубаво е всички да знаят, че си щастлива, но не е ли хубаво и да си насаме със своето бебче и щастието? Никакъв интернет и телевизия и книги докато си карам следродилния болничен престой - ако някой ден родя, де - смятам да си лежа и да се усмихвам на тавана и да си мириша полските цветя във пластмасова чашка от автомат и редовно да си кърмя бебчето...

Мога да съм щастлива и без мейл за детето. Е, някой ден ще го науча да се рови из нета, но много се надявам то да предпочете природата или поне, че няма да се влюби в купчина железария (отт англ. хардуер = железария)

Ай дано бебета да има, пък другото е лесно...
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 7 месеца
Виж сега...Всеки си има различна настройка ;) Аз съм убедена, че ще откача без интернет. Това е мястото, в което се чувствам добре, в което споделям радостите и тъгите си...Къде, ако не там, да споделя, че съм щастлива? Няма да вися както сега по 12-13-14 часа на ден, пределно ясно...Но се познавам. Много по-тежко ще си изкарам следродилната депресия и хормоналния дисбаланс, ако ми дръпнат кабела на нета....Тъй че всички е по-добре да имам достъп ;) Телевизия не ми трябва, никога не съм я ползвала особено. Виж, книгите са друго...Но най-вероятно 8 месеца ще съм се бъгнала от четене...:)
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 7 месеца
Ало, Враца!!! Мацки, вие въобще за едно и също нещо ли говорите?!
Винке, ако пък след раждането баш ти е до Интернет и имаш сили да стоиш пред компа - евалата на наркоманията ти...
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 7 месеца
Никой не говори за 3 минути след това...А за другия ден, например. Уотевър.
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 7 месеца
Именно... Никой не говори за 3 минути след това...А за другия ден, например. Уотевър... :)
kekla
kekla преди 18 години и 7 месеца
Eeeeх.. хора, хора... и аз си мислех като вас... Моята беба от как се роди е много кротка, родих я за три часа като истинските болки бяха след като ми пукнаха мехура с водите и час и половина след това родих... Но!Мога да ви кажа, че не нет, ами хора не щях да видя след самото раждане, че и след това, а малката на практика бях във възприемчиво състояние да видя чак вечерта няколко часа след като родих и ми я донесоха в стаята...та...не знам как е по частните болници и кой основно се грижи за децата там... но в тази болница където бях... оставям на страна хлебарките в стаята... значи беба ми я дадоха след раждането и денонощно си седеше, спеше, ядеше, сереше и пикаеше и плачкаше при мен! Взимаха ми я само за да я изкъпят и да й сменнят памперса... това ставаше за максимум 10 минути... ей богу, какъв ти нет?! То човек не може да заспи и до тоалетната да иде, когато не плаче и не е гладно се чудиш кое по-напред да направиш - де си цедиш млякото ли, което не е тръгнало още и гърдите те болят и са на буци и трябва да се предпазиш от мастит.. да спиш, или да ядеш... аз не можех даже да ям...Та нетът е хубаво нещо, едва сега мога да си го поззволя, но в болницата... :) Там няма баби :) а аз останах в болницата двойно повече дни от останалите родилки поради усложнения... съответно толкова нощи и дни почти не съм спала... да е жива и здрава малката трътла, дето не ревеше колкото другите бебета... най-гадното беше, когато от температурата ми понякога не можех да я кърмя... нетът е последна грижа :)

Tanichka
Tanichka преди 18 години и 7 месеца
А пък аз родих Калоян за 10 часа, и беше 4.050 кг, и си мислех, че като проплаче, ми остава само да умра кротко, след последния 32-ри шев на отверстието ми....

Обаче 6 часа след раждането, в 7 сутринта, слязох до долу и собственоръчно СЕДНАХ в колата до Жоро да си говорим. Можех да вдигна колата, или да я бутам, или поне Жоро да понося нанякъде.... Толкова бях щастлива от себе си.

Та, ако тогава имах GSM, щях да се обадя на поне 200 души... А ако имаше компютър, сигурно щях да си разпоря шевовете от седене пред него.А с Траяна - просто докторът ме заплаши, че ако не спра да говоря все така нонстоп по GSM-a, което още повече ми повишавало кръвното налягане, ще ме остави без контакт със света, което силно и задълбочено ме стресна.

Аз имам нужда от връзки с обществеността, дори и като ми е зле - не от лежане и тръшкане какви велики съм ги свършила. Затова съм съгласна с Еовин, особено пък, ако ви се и наложи да сте под лекарско наблюдение да речем седмица преди самото раждане. Ако ще и цялата библиотека романи на любими автори да изчетете, дружко си е здравия контакт с небременни хора :)))) Но, разбира се - всеки си е различен, това ни е хубавото...

ПС. Винке, мисля че в Пловдив в болница Селена (на Пещерско шосе) имат интернет в стаите. Поне такъв спомен ми остана като я разглеждах 2006 г, когато още беше в строеж....
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 7 месеца
Таничка, спести ми телефонно обаждане, точно към нея съм се насочила, живот и здраве след някоя и друга година:) И е близо до апартамента, в който ще живеем (или поне аз преди раждането), и е много добре оборудвана...Абе харесала съм си я :)
Tanichka
Tanichka преди 18 години и 7 месеца
А, значи ще си пишем на ЛС по въпроса. Един от собствениците на болницата ни е лична приятелка и кръстница на Траяна - супер АГ специалист, ще ти дам координати, когато решиш, че имаш нужда!

Мисля, че ще родиш с кеф там, само го почвай това бебе, че ми се начака чакалото...
Teri
Teri преди 18 години и 6 месеца
Айде бе, почвайте да раждате! :)  Че ми се четат още добри новини :)
Изчетох всичко тук за интернета в болниците и съм съгласен, че трябва да има за родилките! Някъде бях чувал, че след раждане те са много чувствителни и имат нужда от социални контакти. А и най-малкото това, което може да ги надъха да запазят повече дух е да почнат да споделят за бебчето! Друго си е да имаш някакво занимание, а когато си родил със сигурност ти идва да извикаш от радост и да разпространиш новината! :)
svetlina
svetlina преди 18 години и 6 месеца
хахаха - дайте ми интернет, дайте ми телефон, телевизор и всичко друго, което ме прави социална - аз съм чувствителна и имам нужда от всичко, освен от моето бебе! Трябват ми и 93569329368 човека, които да ме убедят да се позанимая с него, но едва след като съм се похвалила/оплакала на целия свят!
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 6 месеца
Светлина, разбрахме твоето мнение вече. Не е нужно да продължаваш със сарказма. Не мога да ви разбера - едни хора имат един тип чувствителност и настроения, други - друг тип. Не можем да бъдем еднакви...Аз така мисля, че ще реагирам на моето раждане и на моето бебе, ти по друг начин ...Защо трябва да ме съдиш и иронизираш?
Teri
Teri преди 18 години и 6 месеца
Светлина, не разбирам злобата, с която си написала това, но определено е неуместна!
kekla
kekla преди 18 години и 6 месеца
Сега остава и да се счепкате :) И то за неродения Гъргалчо :) и аз казах мнението си, ама пак се обаждам :) Вземете да родите и тогава то ще си покаже до какво ще ви е  :) може и да не ви е до нет, ама друго си е да има, ако ти се прииска :)
svetlina
svetlina преди 18 години и 6 месеца
Явно трябва да се изразя малко по-внимателно... Аз просто исках да обясня на Тери нагледно, че социализацията може да стане и когато в стаята са само мамата и нейното бебче. Не е нужно да общуваме с някого, за да ни е добре в следродилния период. В общия случай не. Но признавам, че всеки си има право на избор, а един кабел повече в стаята не е излишен - мен няма да ми пречи, но няма и да ми трябва. Колкото до Винка - абе, явно трябва да слагам обръщения в началото на коментарите си...
By ladyfrost , 18 July 2007

Вера Давидова-Поут - Етнолог

Родена в София, 1975 година.
Завършила английската гимназия.
В университета - археология и етнология.
Работила по един социологически проект, участвала в две етнографски (антропологически) експедиции - една в България и една в Румъния, като преводач от и на английски.
В момента живее в Англия с мъжа си. Има две деца - Даниил на пет и Анна на една година.
Интересите й са в областта на антропологията, обществото, отглеждането на децата, религията, литература, музика.

Имам две деца. Син, Даниил, на пет години, и дъщеря, Анна, на една. Носила съм и двете си деца – в кенгуру, раница за бебе, шал, който се увива около тялото.

Когато бях малка, омагьосана разглеждах календарите на УНИЦЕФ, пъстрите хора в различните части на света. По-късно записах да уча етнология в университета. Когато забременях, си мечтаех да нося бебето си в шарена цедилка като бабите на село или като индианците! Не само красота - намирах някаква очарователна хармония във връзката майка-дете – майката работи, детето – заспало на рамото й!

Но дали достатъчно носех своите бебета?

Нашите майки и свекърви, докторите, а не по-малко и ние самите смятаме, че не бива да «разглезваме» бебето, като го носим на ръце прекомерно много.

Но дали индианките, ескимоските, африканките, носещи своите бебета, ги разглезват?

Нека ви представя друг поглед върху носенето на бебето!

Оказва се, че много хора се занимават професионално с ползата от носенето на бебето и, ако щете, дори и възможната вреда от недостатъчното носене!


Става дума не за носене на ръце – това е физически невъзможно в по-продължителни периоди и би ни лишило от възможността да свършим каквато и да е било работа! Става дума за така нареченото «babywearing» (Бел. ав.:  Често използвам английския термин, тъй като е въведен от англо-езични) - носене на бебето в специално предназначен плат (това би могло да бъде така известното на български «кенгуру» /то не е подходящо за бебе до три месеца, защото не придържа бебето достатъчно близо до майката/, «слинг» - представлява нещо като хамак от плат, който носим през рамо, или просто шал или дълго парче плат, увито около тялото ни. Тъй като терминът няма точен превод на български, в статията ще използвам условно думата «носило».).

Терминът «babywearing» е въведен от педиатрите д-р Уилям Сиърс и съпругата му Марта Сиърс. Родители на осем деца, те казват: «Младите родители най-често си представят бебето, лежащо си кротко в люлката, зяпащо безучастно клатещата се въртележка над главата му; него го взимат и носят, само когато трябва да го нахранят или да си поиграят с него, а после отново го поставят в легълцето. Те смятат, че миговете, в които бебето е на ръце, са интервали, в които ТРЯБВА да успокоят бебето си, след което веднага го слагат обратно в креватчето му.» Сиърс преобръщат тази идея: «Носете бебето си в «носило» часове наред и след това го слагайте да спи само!»

Разбира се, много хора ще възразят!

Но не само някои психолози на запад, а и самият ми опит показва: едно бебе или дете не може да се «възпита» чрез спартански режим на лишения. Но нека да видим какво казват различни изследователи!

Според психиатъра М. Скот Пек през първите няколко месеца от живота си бебето не може да направи разлика между себе си и останалия свят. Когато маха с крачета и ръчички, за него целият свят маха с крака и ръце, когато майка му пее, то не може да разбере дали тя пее или то пее. Няма разлика между одушевеното и неодушевеното, между него самото и неговото креватче. То не разграничава между «аз» и «ти». Не съществуват граници, няма и само-определение.

Постепенно детето започва да изгражда така наречените «граници на Аз-а». В първите месеци до първата една година от живота му ролята на майката или родителя, грижещ се за него, е много важна за изграждането на неговата самостоятелност и светоусещане. Колкото по-хармонична е връзката между бебето и родителя, толкова по-самостоятелно психически и физически здраво израства детето.

В книгата си «Аз съм добър – ти си добър»   (Бел. ав.: Thomas Harris “I’m OK, You’re OK” Pan Books. London. 1973, p. 38-42) Томас Харис говори за няколко момента на раждане. Първото раждане (или «за-раждане») е клетъчното, или зачатието. През тези първи девет месеца човек се намира в най-хубавото състояние - на сигурност и топлина. Следващият момент е физическото раждане. То представлява шок за човека, който бива изхвърлен в крайните условия на студ (в сравнение с температурата в утробата), грубост на усещанията, налягане, шум, ярка светлина, отделеност и изоставеност. Но за по-малко от минута детето бива «спасено» - то е дадено на друго човешко същество (майката), което го поема, притиска до себе си, започва да кърми, повива… Оказва се, че този свят все пак не е чак толкова лош. Това е моментът, който Харис нарича «социално раждане». Това е моментът, в който започва да се осъществява така нареченото от него «милване». Милването, възстановената близост, е от изключително значение за малкия човек. То възвръща волята за живот, и без него човекът може да умре, ако не физически (макар че Харис ни представя и такива случаи), то психологически.

В подкрепа на това е историята за експеримента, проведен от императора на Свещената Римска империя над новородени деца. Той искал да разбере на какъв език ще проговорят децата, ако никога не чуват човешка реч. Взели младенците от майките им и ги дали на дойки, които трябвало да ги къпят и хранят. Забранено им било, обаче, да носят бебетата и да им говорят. Експериментът завършил с провал. Всички бебета умрели. Един историк от ХIII в. заключил: «Фридрих е положил напразни усилия – едно дете не може да живее без ласка!
Но коя ли от нас оставя бебето си без ласка, не го къпе, повива, кърми или храни; не му говори, носи, гушка и целува? Това казва и Томас Харис: «В повечето случаи в първата година от живота си детето винаги бива «милвано», дори само поради факта, че трябва да бъде взето на ръце, за да го преповият или нахранят. Без минималното количество «манипулации», както вече се спомена и по-горе, детето не би могло да оцелее.» При все това смятаме, обаче, че не винаги, когато плачат, трябва да носим бебетата си: «За да не ги разглезим». Вярваме, че ако не обръщаме внимание на капризите на детето, то ще се научи да бъде самостоятелно. Но кое наричаме каприз – да речем плача за нещо - да бъде взето на ръце, или някакъв необясним за нас плач. И дали това е каприз? Не е ли някаква потребност, която ние не разпознаваме като такава и погрешно назоваваме «каприз”. И психолозите предпочитат вече да говорят за потребности, вместо за капризи. Във връзка с плачещото бебе, което според нас няма «основателни причини» да плаче, Жан Лидлоф казва: «Природата дава ясни сигнали, че някой преживява страдание, само в случаи, когато това наистина е така.» (Бел. ав.: Jean Liedloff, The Continuum Concept (In Search of Happiness Lost) p. 63
Лишаването от «милване» се нарича «синдром на депривация» (лишаване) и е изследвано от Жан Лидлоф, друг теоретик на носенето на бебето.

Лидлоф прави своите наблюдения върху индианците йекуана в Южна Америка, чийто стадий на развитие отговарял все още на Каменната епоха. Тя открива, че бебетата, носени през повечето време, плачели по-малко и изненадващо за нас не размахвали ръце, не ритали, не се извивали, нито свивали пръстчетата на стъпалата си и ръчичките си в юмручета. Те седяли кротко в «носилата» си или спяли на нечий хълбок. Освен това те не връщали храна (освен ако не били много болни), нито страдали от колики. Когато за пръв път щастливи пропълзявали или прохождали, не очаквали някой да отиде при тях да ги вземе; вместо това те сами отивали при майките си или друг възрастен техен опекун. Оставяни без наблюдение, дори най-малките много рядко се наранявали.

Чери Бонд, детска сестра в болницата Куин Шарлот, Лондон, магистър по бихейвиоризъм (наука за поведението), отбелязва: «Изключително голямата употреба на колички и столчета за кола може да доведе до лека форма на сензорна депривация при бебетата. В период от живота си, в който се развива сензорният център на мозъка им, бебетата прекарват много повече време в количка или в столче, отколкото някога.»

Ето няколко обобщения, направени от привържениците на «babywearing»:

Носените бебета:

  1. Плачат по-малко. Произволен контролен тест, докладван за Педиатрията, показва, че носенето на бебето, завързано за майката, намалява плача и нервността при бебетата с 43% през деня и 51% нощно време.
  2. Растат и се развиват по-добре, във физически и психологически план. «Скачените майка-бебе» (или «тандемът майка-бебе») представляват не само психологическа, но и (което е много важно) физическа връзка! Колкото по-голяма е близостта на майката до бебето, толкова по-големи са заложбите за развитието на детето като пълноценно човешко същество (д-р Мизин Кавазаки, Родителски грижи, есента на 1997).
  3. Когато едно бебе се носи завързано за своя родител/опекун, то е защитено от излишно количество стимули, идващи от заобикалящия го свят. Според д-р Т. Бери Бразелтън всяко бебе има собствен праг на възприемане на стимули, които то може да използва за организиране и изучаване. Стимулиране от страна на външния свят, което превишава този праг, пренатоварва детето и създава бариери, които много често представляват препятствия в по-нататъшното му развитие. (Nugent, 1985)
  4. Клинични проучвания показват, че честото носене прави бебето по-малко податливо на нежелани пристрастия в бъдеще. Чуството за несигурност ни прави по-неспособни да се справяме по подходящ начин с трудностите в живота. Като компенсация развиваме нездравословни пристрастия – от алкохол и наркотици, до ядене в големи количества, неограничено харчене, работохолизъм.

С две думи, носените бебета научават повече, те са по-подредени и по-схватливи.

Идеята на Лидлоф като цяло е, че чувството за сигурност, продължаването по изкуствен начин на условията, в които бебето е живяло девет месеца в утробата, помагат на малкото дете да се адаптира по-добре в новата среда и, противно на нашите представи, по-леснода развие чувство за независимост. Освен това бебето има нужда от стимула «движение» (защо не сравним това с успокояващото чувство, което изпитваме, докато се движим в превозно средство, любовта на децата към люлките, удоволствието от карането на велосипед или от това да се носим надолу по пистата със ски или с шейна, и още многодруги?), както и да бъде подлагано на различни стимули – на случващия се наоколо му свят, без да бъде оставяно извън сигурността на ръцете, които го държат. Човешкото същество става независимо от майката единствено чрез майката (или бидейки с майката), само ако тя изиграе вярната си (заложена от природата) роля, като му дава опита, от който то се нуждае, да бъде носено и като му позволи то да постепенно да го израсте, съдавайки в него правилното чувство за връзка с и увереност в обкръжаващия го свят! (Бел. На автора:  Jean Liedloff, с. ХIV – ХV)

Това за мен е най-силният аргумент на Лидлоф:

«Родител, чиито грижи се концентрират главно върху детето, не само е най-вероятно застрашен от това да изпита скука и да изгуби мотивация, както и да стане скучен за околните - такъв родител най-вероятно не би предоставял и най-пълноценния вид грижи на детето си. Едно бебе има необходимостта да се намира не в центъра на вниманието, а в центъра на активен личен живот, в постоянен допир с него, като става свидетел на всички онези дейности, които по-късно в живота то самото ще може да упражнява. Докато е носено, детето е пасивно и наблюдаващо с всичките си сетива. Разбира се, то е щастливо в моментите, когато вниманието е насочено и към него: целувки, гъделичкане, подхвърляне във въздуха. Но основната му работа е да възприема и поглъща дейности, взаимоотношения (общуване) и заобикалящата среда на родителя си. Всичката тази информация му помага да разбере какво вършат обкръжаващите го същества и по този начин го подготвя да заеме мястото си сред тях.»  С две думи, за бебето и малкото дете отговорността да бъде център на внимание е твърде голяма! То иска да бъде пасивен наблюдател и участник вътре в самия «случващ се наоколо» свят!

Бебетата, прикачени към родителя си, като участват в неговите дейности, не само улесняват родителя, докато той работи или върши домашната работа (стига да не готвите или пиете горещ чай, което може да е опасно). По този начин и бебето участва активно в живота - дали работите, разговаряте с приятел или се разхождате, - а това сякаш го прави по-спокойно. Освен това така то се научава, че работата, дейността не означават «неприятно задължение», а удоволствие, игра, общуване. Може би по такъв начин децата ни не само няма да намразят, но и ще обикнат да готвят, чистят, подреждат стаите си? Като си помислим, ние защо често смятаме работата за неприятно задължение? Защото е самотна, нали? Вероятно, ако се разровим в етнографските сборници, ще открием, че седенките са били весели и забавни!

Но, действително, когато Анна не иска да заспи, връзвам я на гръб и започвам да готвя. И тя съвсем скоро е заспала! А моята Анна много трудно заспива! Може би защото не я нося достатъчно?

И да не забравим едно безспорно предимство от носенето на бебето! Близкият контакт с бебето, както при носенето му, така и ако спите заедно, има лактогонен ефект! Сиреч спомага за образуването на кърмата.

Разбира се, в живота на модерния човек не е толкова лесно да носиш бебето си, както изглежда, че е при индианците или ескимосите, или пък е било с нашите баби и прабаби с цедилките на село. Но малко повече носене едва ли ще е от вреда? И колкото по-малко е бебето, толкова по-добре е за него и толкова по-лесно за нас! Както казва Жан Лидлоф, идеята да носим бебета си не е да го правим, защото някой ни е казал. Нека носим бебетата си, защото е полезно за тях, но и ако открием колко хубаво, очарователно и удобно е това за нас. Топлината на малкото човече до тялото Ви, личицето му, толкова близо до Вашето, сладостта, която изпитвате, докато спи, забило носле в пазвата Ви или опряло бузка на рамото Ви – вие сами ще откриете това вълшебство! Във всеки случай, това е времето да ги носим – докато са мънички! След това са вече големи, тежки и искат да тичат сами!…

Източник: Български бебе център

Дискусия по темата

Legacy hit count
2549
Legacy blog alias
13753
Legacy friendly alias
По-близко-до-сърцето
Ежедневие
Любов
Интересни линкове
Нещата от живота
Семейство
Коментари
съвети
Здраве
Статии
Възпитание

Comments3

ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 9 месеца
Аз мисля да си го нося бебчо, каквото и да ми струва това. Не знам дали има нещо по-важно от контакта между майката и детето.
Darla
Darla преди 18 години и 9 месеца
"Топлината на малкото човече до тялото Ви, личицето му, толкова близо доВашето, сладостта, която изпитвате, докато спи, забило носле в пазватаВи или опряло бузка на рамото Ви – вие сами ще откриете товавълшебство!" -  абсолютно  вярно  в  моя  случай! 

Носила съм и големия, сега  нося  и  малкия.  Не  успях  да  прочета  цялата  статия ( очитезапочнаха да ме болят)   и   не разбрах  далисе  акцентува  върху  по-продължителното носене,  или  се  одобрява  ипо-краткотрайното.   В  случая аз говоря запо-краткотрайно.   И  двамата ми сина  са  ситежички  и  физически   не  мога да  издържа  да  ги  нося  дълго  наръце. Заболява ме кръста, ръцете, раменете....Но, интересното е, че  тази статия  затвърждава  моята увереност, че няма  нищо нередно, че бебчо заспива вечер (не по-рано от 23 часа)предимно  като съм го гушнала  и го разхождам из стаята, иликато го кърмя.  Ето че, близкият ни контакт вероятно му действадобре  и  затова като заспи към 23 часа  се пробужда чаккъм 9.30-10.00 ч. сутринта.  Хайде  и  аз отивам  вече да спя, пък като  съм  по-добре  сочите ще  прочета  статията по-подробно. Благодаря, Фрости,че я сподели с нас!
ladyfrost
ladyfrost преди 18 години и 9 месеца
Ами доколкото схванах идеята целта да носим бебчо колкото се може повече. =)

Ох, като четох статия толкова мило ми стана.
By Eowyn , 16 February 2007

Ами ядохме. ;)

Братовчед ми стана на една годинка днес.

Това същество  вече изглежда така:

 Един малък мъж.

Не е ли вълшебно? Първата годинка е тази, в която ти се случват най-много неща. От бебе се превръщаш човече. Имаш зъбки, държиш сам чашата, отваряш подаръци:

,

можеш да покажеш колко голям ще пораснеш:

Можеш да ходиш, нищо, че все още е буквално “прав под масата”:

И за първия си рожден ден получаваш красива торта с крем ;)

Честит рожден ден, мъниче! И нали запомни - когато дойдем на гости с бате ти Ицо, сядаш ми в скута и се усмихваш. Никакъв рев. Трябва да го убедиш, че ми отиваш, както почти успя на 40 дни. Само дето аз тогава не успях да го напия достатъчно. :mrgreen:

П.С. Изводи от детското парти - децата са пораснали и вече не съм бавачка!Амин. Сами се гледаха. Аз трябваше само след Борис да тичам, но това е нищо работа.

1. Извод - детско парти за моето дете у нас? - Никога. Има си партицентрове за тая работа.Да ми посипват къщата със солети, чипс и…бр…Да крещят и тичат насам-натам и въобще - беше си жив ужас, момичетата голяма лига ги беше прихванала, а момчетата бяха съвсем тихи. Дали да не си преориентирам щенията към мъжко, а не женско чедо…

2. Извод - никакви пищящи играчки да не се подаряват!!! Подлудиха ме с онова светкащо и свирещо патенце…

3. Извод - не ми харесаха много дрехите му за подаръци. Тъй като аз ще ги наследя, смятам да започна да му купувам дрехи, каквито аз харесвам.

Стига толкоз.

Сега очакваме 9 рожден ден на сестра му :)

Legacy hit count
2705
Legacy blog alias
11337
Legacy friendly alias
Ще-ядем--ще-ядем-вкусна-торта-с-крем---
Купон
Събития
Забавление
Семейство
Коментари
Снимки

Comments

By Eowyn , 28 December 2006
http://www.iglookids.co.uk/images/categories/1777.jpg
Снощи приятелят на кумата ми се похвали, че е станал вуйчо :) Много се зарадвах, а тя наизвади няколко дрешчици, които е донесла за бебето от Франция. Едни такива мънички, пухкавки. Та стана на въпрос за детските дрешки, гаджето и каза, че като имат бебе, ще ги вземат тези френските от сестра му. И тя като рипна - нови щяла да купува, как така щяло да износва чужди дрехи, други щяла да донесе. И аз тъпо се почесох па главата. Честно казано - не виждам нищо лошо в износването на дрешки. Пък  не ми е ясно защо покрай всички други разходи около бебето, да хукна да му купувам дрехи, при положение, че леля ми има от двете си деца дрехи, които НЕ са обличани или са обличани по 2-3 пъти - едно бебе расте страшно бързо, нещата му омаляват за месец-два - кога да ги износи до парцал, който не може повече да бъде облечен...Може би гледам твърде практично на нещата, а може би така мисля, защото ние с братовчедите ми наистина сме износвали до късане - първо братовчедката , после аз, накрая братът на братовчедката. Наистина има купища сладки дрешки, които ще ми се иска да има моето отроче и ще му купувам...Но чак пък да се заричам, че никога няма да облече носена дрешка...
Ми аз пък и количка и столче за кола  не искам да купувам. Ей на, на леля ми количката и столчето  са прекрасни, ако успее да ги запази до 2 години - защо да не ги взема, а да трябва да давам 200-300 лева за количка и още 100 и нещо за столче...При положение, че можем да си позволим всичко да е ново - разбира се, защо не...Но тъй като това ме съмнява да стане скоро, не виждам нищо лошо да ползваме старите неща...
Legacy hit count
1755
Legacy blog alias
10258
Legacy friendly alias
Новите-дрехи-на-царя
Невчесани мисли
Коментари

Comments2

Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
разбира се, че няма нищо лошо бебето да износва старите дрехи на други бебчета :))) ако не бяха приятелите, които имат малки деца да ни дадат - количка, кошче, столчета (за байк, за хранене), кенгуру (3 броя), вана за къпане и мноооого дрехи, дори легълце (но то остана при бабата и дядото, пък те ни дадоха парички за ново легло и шкаф за преобличане) не ми се мисли как щяхме да се справим :((( трудно, мнооооого трудно...
Tanichka
Tanichka преди 19 години и 4 месеца
Разбира се, толкова е полезно да ти дадат неща - какво лошо има в това, че са ползвани никога не съм могла да проумея... Затова и все си мисля, че са комплекси - да се покаже колко сме заможни и как искаме сами да си купим всичко..

А децата растат толкова бързо и количката от 180 лв (или от 390 лв, зависи от възможностите) омалява безвъзвратно...

Писах дълъг коментар към поста на Серенити - може ли тук само линкче да сложа, за да не се повтарям...;))
By Eowyn , 13 October 2006
Днес с няколко момичета от форума на БГМама бяхме на посещение в дом Св. Параскева.

Едното от тях, Еми, много отдавна беше пуснала тема, но аз тогава бях в Пловдив и не можах да отида. После пък в Букурещ и т.н., но вчера видях темата за днешното посещение и и писах. После тя ми се обади и днес ме взе с колата . Пред дома се срещнахме с още две момичета,Мира и Миглена, и така четирите и мъжа на Еми - Иво, влязохме в дома.Еми беше уредила дарение от пюренца и памперси. Запознахме се с директорката, която ми направи впечетление на много мила жена. Въобще всички работещи там бяха много любезни и приятни.Раздадоха ни маски и торбички за крака и влязохме да видим първо бебетата на една годинка. Аз си харесах едно и го вдигнах на ръчички, но той , милият така ревна...Казва се Лукас и има едни такива огромни черни очи...много беше сладък, но много се дърпаше. Другите дечица бяха по-спокойни и момичетата се занимаваха с тях. Учихме Мартина да ходи, тя беше най-мъничка, на годинка. Пълзеше много сладко...Всичките бяха много красивички .
После слязохме долу да си играем с по-големите. Те много ни се радваха и искаха да ги гушкаме. Имаше еди н Деян. Хе, това момченце като се качи да го гушкам и не искаше да ме пусне. Слагам го на земята да ми починат ръцете, той пак иска. Голям фитнес...Показвах му на картинките на стената кое е гъба, кое е мравка , кое калинка и той повтаряше след мен, само дето според него гъба беше гъга. Толкова беше гушлив, милият. А леличките, които ги гледат., също ми направиха хубаво впечетление, отнасяха се много добре с децата, а и като цяло домът беше добре уреден, имаха хубави стаи, хубави играчки, кошарки. Еми каза,че това е дом за първо посещение - не те стресира толкова, домовете за по-големи деца били ужасни. Което е много тъжно :(
Сега ще се опитвам да ходя с нея , когато мога, искам да и помагам. Всъщност не само на нея, а и на всичките тези дечица. Защо ли ги оставят...Тя каза, че повечето нямат отказ от родителски права и не могат да бъдат осиновени...Добре, искаш да го оставиш поради еди каква си причина, но поне защо шанс не им дават "родителите" им!? Ходели да ги виждат...Веднъж годишно...А ако можех, всичките щях да ги взема вкъщи...И Деян, и Карлос, и Мартина, и Лукас...Такива усмивки, такива красиви очи ...
Legacy hit count
4037
Legacy blog alias
9101
Legacy friendly alias
Посещение-в-дом--Св--Параскева
Нещата от живота
Коментари

Comments7

Darla
Darla преди 19 години и 6 месеца
Страхотно преживяване си имала, Еоуин! Cool
Едно е да си имаш свое дете и да си го обичаш, а съвсем друго да се докоснеш до копнежа на сираците за обич, топлина и гушкане, както ти си го описала. Поне едно нещо е нужно със сигурност - да обичаш децата (по принцип) !
Наскоро гредах по телевизията един филм за деца (по-големи бяха) от такъв дом - сърцето ми се късаше като слушах разказите им. Недоумявах, как е възможно да има толкова лоши родители, въобще може ли да се нарекат родители ? На едно от момичета родителите му го карали да проси, а вечер й прибирали парите и я заключвали сама в почти празна стая. Когато отказвала да ходи да проси, баща й я заплашвал, че ще й отреже косата (дълга хубава коса). И една вечер момичето чупи с главата си прозореца и бяга от дома си. И оттогава е все по домовете за сираци, белегът още й стои. Друго пък от момчетата каза, че родители, които си оставят децата трябва да се наказват. И аз съм съгласна да се държат отговорни такива родители  за избора им да си зарежат детето на държавата.  Това е повече от безотговорност. Бих използвала и по-силна дума - престъпление. Cry
Serenity
Serenity преди 19 години и 6 месеца
Един ден ще си взема едно такова детенце! Smile Ще го осиновя, за да бъде наистина мое и ще му бъда майка до края на съзнателният си живот. Толкова ме разчувства поста ти! Искам другия път и аз с вас? 
Ivanka_Stratieva
Ivanka_Stratieva преди 19 години и 6 месеца
      Скро в една книжка попаднах на едно стихотворение, но не беше написано името на автора, така че немога да го упомена.Но все пак, ето го и самото стихотворение.

              ОЧАКВАНЕ

          Огромна къща.Смях.Разхвърляни играчки...
          Аероплан от детски длани излетял...
          И уж е толкоз весело, а спираш крачка 
          в най-тъжния едноминутен интервал.

          "Дом майка и дете"...Дечица в дрешки сини
          играят в двора - пръснат пролетен букет!
          И уж е всичко като в детската градина,
          а ето, нйкой, никой ги не взема в пет.

          До портата едно момиченце цял час вече
          с кутре в устата минувачите следи,
          но неговата маминка и тази вечер
          я няма да го вземе, като по-преди.

          От цяла седмица немирницата Таня
          е най-послушното, най-кроткото дете;
          ах, обещаха и, ако послушна стане
          един вълшебник майка да и доведе.

          Но най-щастливото дете в света е Ради -
          от вчера той си има нов баща - летец!
          А майка му работи в цех за шоколади!
          "Ще падне ядене!" - мечтае тоз хитрец.
          ------------------------------------------------
          Нощ.Малките сънуват сън един и същи:
          уж дворът вън е пълен с майки и бащи.
          Те ги целуват.Хора, стъпвайте на пръсти,
          сънят вълшебен никой да не наруши!
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 6 месеца
Иванка (всъщност, как предпочиташ Иванка, Ваня? кажи си:) ), много е хубаво стихотворението, чак ме разплака...То не че е много трудно мен да ме разплаче нещо, де :)
Цвети, ще те вземем.Само да видим кога ще има друго посещение, макар че Еми каза,че може да уреди когато поискаме:)
Ivanka_Stratieva
Ivanka_Stratieva преди 19 години и 6 месеца
Еowyn,за обръщението, Ваня е добре, но както ти(ви) харесва!
Искам да ви споделя и още нещо .Имам една приятелка, която няколко пъти е водила сина си в дом за изоставени деца, за да покаже на собственото си дете, че животът не е само капризи и прищевки.Всъщност момченцето и(което вече навлиза в пубертета) е много чувствително и добро дете.Тя ми разказва, че когато са ходили по КОЛЕДА са им носили лакомства.Вярно, децата се радват, но онова което им липсва истински са прегръдки и целувки, а най-вече ОБИЧ...Аз още не съм ходила в такъв дом, но ми се иска да го сторя някой ден.Мъжът ми миналата година слага щори в един такъв дом и аз много се бях ентусиазирала да отида с него следващия път, но онова, което ми разказа направо ме потресе и не добих смелост -става въпрос за изоставени дечица, които освен това са и с умствени или физически увреждания...Еowyn, това място, което ти описваш е направо перфектно, но за жалост това е изключение, според мен.Мой всички хора трябва по-често да ходиме на такива места, та и нашите сърца да се размекнат, а и детската мъка да стане  по-поносима.... 
Terkoto
Terkoto преди 18 години и 7 месеца
Здравейте. бихте ли ми казали къде се намира този дом, в София ли е? Някакъв телефон?Не живея в БГ, но бих искала да помагам там като доброволка, когато идвам в България. Благодаря. Светла
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 5 месеца
Светла, телефон не мога да дам, мога да ви посъветвам да погледнете благотворителния форум на http://forum.bg-mamma.com, там със сигурност ще ви насочат. Успех и благодаря за интереса!
By Serenity , 3 August 2006
Така и така следя всичко, което се случва със семейството на любимата ми актриса, не мога да не отразя последната изява на медийната лудост покрай раждането на третото й дете, Шайло Нувел. Както вече сигурно сте чули, двумесечното момиченце беше увековечено с восъчна фигура, изложена в музея на Мадам Тюсо. Облечена с дрешките, с които беше на първите си снимки изнесени в медиите и легнала по същия начин като на тях, Шайло вече е и във восъчен вариант. Доста зловеща фигурка, ако питате мен.

























































Mама и тати също не липсват... восъчни, разбира се. И ужасно неестествени и също зловещи.














































Останалите снимки са ТУК

Аз съм възмутена. Да оставим настрани факта, че бебето е само на два месеца, а вече го третират като звезда, да оставим настрана и това, че фигурите са направени без знанието на Анджелина и Брад Пит. Факт е,  че това бебе е обграждано с прекалено много медийно внимание. Което не може да е добре.
Първо, восъчното бебе е грозно. Не прилича на оригинала. Изглежда зловещо и е несполучливо направено.
Другото, което ме възмути много е, че Мадокс и Захара ги няма в картинката на щастливото семейство. Какво сега, имаме мама и татко, наведени над своето единствено дете, без братче и сестриче!?  Обзалагам се, че на никой не му е хрумнало, че двете по-големи деца  също са от това семейство и ако ще се правят восъчни фигури на семейство Джоли-Пит, то трябва да е пълно. Но не, осиновените дечица просто липсват, сякаш не  заслужават внимание.
Възмутително е, че Мадокс и Захара са пренебрегнати по този начин. Когато Шайло се роди, всички зяпнаха и се даде едно всеобщо мнение, че сега родителите й (Анджелина и Брад) щели да я третират с преференции и различно от другите две деца. Но защо ми се струва, че единствените хора, които третират Шайло различно, са хората извън нейното семейство??
Ако един ден Мадокс и Захара отидат в този музей и видят  восъчната фигура на сестричката си заедно с майка си и баща си.. ще бъде повече от гадно :(

В крайна сметка обаче е важно Анджелина и Брад да не се държат по-различно с малката, което вярвам, че няма да е така. Въпреки всичко обаче с тази восъчна фигура се отиде твърде далеч.

Legacy hit count
2461
Legacy blog alias
8264
Legacy friendly alias
Шайло-Джоли---Пит----на-восъчна-фигура---
Размисли
Събития
Нещата от живота
Коментари

Comments

By Eowyn , 25 July 2006
статия
Автор Мария Кисимова, Капитал Лайт
Детето ми получи червена точка в детската градина, разказва Мария Касимова. За да стимулирам доброто му поведение, купувам шоколадово яйце куче марка (такова има в будката до кварталната градинка). Минават две минути и хлапето с омазана от евтин марципан уста поднася под носа ми подаръка и пита "мамооо, това какво е". Вглеждам се и... мъничко, черничко, детско... пепелниче! Триъгълничко, с места за три мънички детски цигарки! Просто да не повярваш.

Тази случка ме накара да преобърна коша за играчки вкъщи и да видя що за подобни възпитаващи направо в горчилките на живота неща го обитават. И ето какво открих:

кукли bratz

Това са съвременните наследнички на баба Барби. За разлика от нея те са отличават с изключителната си набиваща се несъразмерност. Перфектните пропорции на русата красавица са заменени с уродливо съжителство на голямо и малко. Те са слабички, с добре изразени напъпили гърди, хилави и леко свити в лактите ръчички, дупенца като детски палец и огромни хидроенцефалитни глави.

В абсолютен контраст с ренесансовите норми за 7-кратното нанасяне на главата върху тялото, тази на куклите Братс се нанася не повече от три пъти. Очите им са три пъти по-големи от устните, ушенцата им са на половината на очите, а нослетата... че имаше ли нослета изобщо?! За разлика от Барбитата, които са на видима възраст 18-25 години, Братските (така са популярни сред приятелките на дъщеря ми) са тийнейджърки.

Като се порових, разбрах, че Братс всъщност са над 20 различни кукли момиченца, всяка със свое име и биография. В интернет от създаването на куклата през 2001 г. съществува сайт (Bratz.com), в който се описват случки от живота на несъразмерните момиченца. Всяко от тях си има ник нейм, различна социална мисия и съдба, хобита, мании, приятелки. Имало и момченца Братс, които не са така популярни по простата причина, че живите момчета малко се интересуват от тях.

Характерен за всички Братски е техният стайлинг. Отчетливо кичозен, той бъка от къси лъскави полички, ламени блузки, лачени якенца, секси потничета и възтесни панталонки, достойни за гардероба на всяка фолкзвезда. Но най-забележителното в тази играчка остава екстравагантното решение на създателите им стъпалцата на куклите да се откачат при всяка смяна на обувките. Искам да кажа, че обувките са нарисувани направо върху цели стъпала, които се подменят. Така че, за да преобуе любимата си кукла, петгодишното момиченце трябва с поривисто движение да откъсне долната част на крака на своята любима Братска и след това на оголилата се пъпчица на върха на крака под прасеца да закачи с юнашко натискане новото обуто стъпалце...

Когато моето дете слага куклата си да спи, то естествено я събува. Тогава сексапилната голямоглава госпожица се просва в легълцето си без крачета, или по-скоро с нещо подобно на протезки. А сладките й стъпалца барабар с обувките върху тях дъщеря ми старателно подрежда до леглото.

момичетата witch

Първо впечатление - доста по-симпатични на вид. Поне са съразмерни. Но, разбира се, обикновеността и при тях се приема за недостатък, затова те са... вещици. Или, хайде, да го кажем по-меко - вещички!

Тези момиченца все още не съществуват като кукли, но за сметка на това се мъдрят от цялата индустрия за деца - чантички, пръстенчета, герданчета, тефтерчета, чашки, огледалца, списания. Тези малки магьоснички живеят дружно и в компания се борят да подредят света по добрия начин. Имат си и списание, което е хит сред 8-12-годишните, за които да си фен на Барби е голяма срамота.

new born baby

Кукла с размери на истинско новородено. Има го във вариант бяло или негърче. Отличителните му функции са, че може да яде, пишка и... ака. Продава се със специална кашичка в пакетчета, която се приготвя с вода. След това се натиква с лъжичка в устата на пластмасовото бебе, като то се държи легнало, а не седнало, каквато е логиката. За да се изака, се поставя върху гърненце (влиза в комплекта на куклата) и с две ръце и мъжка сила се натиска надолу. Рядката каша се изхлузва от дупчицата на дупето, играеща ролята на анус.

След това бебето се почиства. Това става като в гърлото му се излива хладка вода, устата му се запушва и тялото му се разклаща като бутилка във всички посоки. Ако храната в "коремчето" му се спече, едното краче се отстранява, а вътрешността се почиства с четка за буркани! Всичко това е препоръчително да не става пред очите на детето, за да не се създаде у него погрешното впечатление, че това е обичайният начин за отглеждане на бебета.

мишка дидл

Както е ясно, това е мишка. Бяла, плюшена, късокосместа. Има стъпала и длани с формата и размера на ресторантски хлебчета. Тялото й е повече човешко, отколкото мише, но има дълга опашка. Бузите й са огромни и боядисани в розовко точно под очите. Има мъжки Дидл и женска Диделина. Около нея няма история, но има лека промишленост - чаршафи, одеяла, завеси, посуда, бижута - всичко във формата на Дидл. Особено популярна е Диделина булка - с бяла рокля с розови акценти, панделка и блестяща чантичка.

мишка лилибай

Децата я наричат Лилибайка. "Микиии, ще си вземеш ли Лилибайката за двораааа", пита моето дете съседчето от горния етаж. "Дааа! Ама да взимам ли и Дидълката и Братската", отговаря то. Мишката Лилибай най-много прилича на мишка, въпреки че е бежова на цвят. За разлика от останалите играчки, изкривяващи детските възприятия, тази може да се нарече направо безобидна. Затова и преситените от уродливи пластмасови и плюшени приятелчета деца най-малко я предпочитат. Тя пък може да се похвали със здраво пришита за главата шапчица, която не може да се свали за нищо на света. Не, грешка, може - чрез изрязване на част от козината на главата...

Сред останалата част играчки в коша открих кукла, която се сгъва до размера на главата си, Барби каляска, изработена в абсолютните канони на кича, бебенце с биберонче, което буквално се зачуква в устичката му и бременна Барби, чийто корем се отстранява и оттам излиза бебче с дрешка. Върхът обаче беше главата на Братс. Представете си нещо като бюст-паметник или Елена в кутия от последните сцени на едноименния филм. Този къс пластмасово месо е снабден с дълга буйна коса и цял набор от щипчици, фибички и четчици. Всъщност идеята на играчката е да възпитава малките момиченца във вкус в прическите и грима. Но в действителност красивата главица на безтелесната Братс е толкова отвратителна, че би могла да послужи само за игра на дечицата в семейство Адамс.

Да не забравяме обаче, че целият този куп от зловещи играчки се оказа именно в детската стая на моите деца. И, което е още по-страшно, някои от тях бях купила аз съвсем доброволно. Без някой педофил или некроман да е опирал нож в гърлото ми. И като си дадох сметка за това, някак ми стана мъчно за моя Васил - жълто проскубано мече от стар тип, на повече от 40 години (наследство от студентските гаджета на баща ми), със съвсем обикновени лапи, уши и бродиран нос. И за времето, когато плачех, щом баба ми го просваше изпран на въжето, закачен с две големи щипки за ушите.
 

Мдааа, авторката е много права. Чудя се тези дизайнери как могат да измислят толкова грозновати неща. И са онези куклички с разкачащи се стъпълца е права - това е ужасно. Пък и на какво учат децата? Възпитавали ги в добър вкус. Какъв добър вкус са изрязани бюстиенца и къси панталонки, полички...Да не говорим за грозотата им - несъръзмерността е отвратителна просто, та те са си буквално грозни. Разбира се, в действителнастта срещаме всякакви хора, децата трябва да бъдат възпитани в толерантност към външния вид, да знаят, че по-важна е душевността на един човек.Тези куклички обаче, както и Барбитата, налагат някакъв вид "красота", който много изкривява детското възприятие.  Честно казано, не смятам за полезни и всчки онези играчки -моделчета тип Супермен,Спайдърмен,Батман и всякакви подобни глупости.Ами тези уж истински бебета, които всъщност пък изкривяват представата за това как да се грижеш за малко дете. Няма да се учудя, ако някоя майка завари по-голямата си дъщеря да натиска главата на малкото си братче , когато то е на гърнето например...
Когато карахме лекции по педагогика, имахме и въпрос за детските играчки. Малкото, което помна, беше,че най-полезни са играчките, които развиват детското мислене и въображение тип конструктори , пъзели, сглобяеми модели ( за по-малките кубчета, онези сфери, в които трябва да нацелиш формичката) .Плюшените играчки не развиват ума, но успокояват нервната система ...
Я сега като се замислих...Абе то мойто ще расте сред ножове, катани, бокени, арбалети, лъкове и баща-фен на бойните изкуства, а аз съм се затръшкала , заради някакви си разглабящи се стъпълца...
Legacy hit count
7354
Legacy blog alias
8173
Legacy friendly alias
За--детските-играчки
Ежедневие
Размисли
Нещата от живота
Коментари

Comments7

Katherine
Katherine преди 19 години и 9 месеца
Хем ми стана смешно от тази статия, хем тъжно. В какъв свят ще растат децата ни, направо не знам. Те не са само играчките - имам чувството, че цялата визия, която се представя на децата, е уродлива. Не мога да си обясня защо всички герои от новите анимационни филмчета са деформирани, грозни, с идиотски физиономии и т.н.  И с носталгия си спомням за Мечетата с нежни сърца и Капитан Планета.
Сигурно съм безнадежно остаряла...
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 9 месеца
От телевизията така съм се отрекла, че не искам въобще да купуваме телевизор. А филмчетата - каквото подбера - това. Вярно, че не може и в някаква абсолютно стерилна обстановка да се живее, но телевизионните предавания за малки деца в момента са под всякаква критика (освен 1-2 изключения) и бих направила всичко възможно да огранича достъпа на децата си до тях...
Пък и не си много стара :):) И аз ги помня тия филми, а съм само на 22 :) От друга страна като се замисля, костенурките нинджа също са някакви изродчета, обаче не съм се увредила чак толкова мозъчно...
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
Относно Дидл, живееме в Белгия и тук както и навсякъде по Европа и света има тази страхотна мишка, която е известна с първата история от 1990 година, незная в България дали е позната защото наскоро говорих със сестрата на съпругата ми и тя незнаеше абсолютно нищо по въпроса. Оказа се, че и аз не съм запознат достатъчно, въпреки, че дъщеря ми е обзаведена перфектно с всичко което съществува на Дидл и Дидлина. Това е Историята на Подскачащата Мишка която е наследила големите си крака от кенгуруто за да е бързоподвижна. Всичко което е създадено от Дидл е перфектно и децата разбират и научават различни истории с мишките, общо героите от Дидл са няколко, Дидл, Дидлина, Галупи, Пимболи, Аскатурбо и др. Надявам се в най-скоро време българските деца да имат възможност да се докоснат до перфектния свят на Дидл и да могат да направят достойна колекция от всичко което се нарича свят - Дидл.
Terkoto
Terkoto преди 19 години и 4 месеца
Относно детското възпитание и значението на различните герои - не е тайна, че децата в България са порастнали преждевременно. Защо, защото родителите им ги карат да порастнат бързо и трябва да научат и да знаят всичко. Като допълнение е загрижеността на бабите и дядовците които ги правят достойни квартални копия на леличките клюкарки, като им насаждат различни примитивни отношения към света и заобикалящата ги действителност. Учудващо е, че две съвременни жени, могат да имат такова отношение към съвременните филми и информация за допълнителното обогатяване фантазията на децата им. Това, че ги лишавате от тези филмчета може да ги ощети допълнително, защото тогава ще насърчите децата си да се захванат с нещо друго. Да не би да е за предпочитане да слушат българската чалга и да знаят имената на всички долнопробни сериали и саги. Много жалко, и тези деца ще бъдат един ден образа на Европейска България, да като се има предвид, че във всяко едно отношение българските деца са изостанали от европейските не се учудвам, че в скоро време може би ще забранят да се излъчват детски филмчета защото сигурно няма да има и деца които да ги гледат в България.
Eowyn
Eowyn преди 19 години и 4 месеца
Ми :) Двата ви поста (очевидно сте семейство или поне близки приятели) събудиха у мен искрен смях. Първият си помислих, че е ирония, но вторият просто...Няма да ги коментирам, защото е излишно да споря по въпрос, по който аз имам твърдо мнение, а явно и вие. Желая ви успех във възпитанието на децата.

Terkoto
Terkoto преди 19 години и 1 месец
много е тъп !
Eowyn
Eowyn преди 18 години и 8 месеца
Кирилица харесваме.
By Eowyn , 18 July 2006
Почнала-непочнала шофьорския курс и вече се стресирам от уличното движение. Тази публикация не е статия, не е и съвет...Просто споделям впечетление и ми се иска да обърна внимание на този въпрос, а в последствие ще потърся повече информация, законови положения и как те трябва да бъдат приложени на практика.
Ужасявянето ми възникна, когато слушах две девойки от теорията как коментират къде трябва да седи детето и каква била тая глупост, че в чужбина ги возели да 10 години в столчета, кви били тия столчета.Потресох се. Всъщност,може би няма какво толкова да се стряскам, може би е нормално 18-19-20 годишни момичета да не се интересуват от децата и да не знаят къде и как трябва да бъдат возени, но...Все пак, дори и след 10 години, те ще бъдат майки..и може би отново няма да обърнат внимание.
Та в чужбина децата до 10 годишна възраст задължително се возят на задната седалка , в специално столче - подобно на бебшкото, но с по-големи размери. Бебетата са задължително в кошчета.По-големите деца не се мотаят из колата, както правят повечето българчета (което и аз съм правила!!!), а са седнали спокойно и са завързани с колани. Коланите спасяват живота!Според мен детето от малко трябва да свикне да стои с колан отзад.Знам, че е трудно 5-6 годишна дете да стои мирно на дълъг път, но...Животът му и здравето му са по-важни от всякакви мърдания в колата. А и нешофиращият родител винаги може да стои с него отзад (ако не са две деца) и да ссе забавляват заедно.
Освен на безопасността в колата, важна е тази и когато детето е пешеходец.Блъсването от кола , може да е с много тежки последици.Всчки си казваме, че на нашето дете няма да му се случи, но на моето семейство се случи и братовчед ми все още е с много тежки последици от блъсване :( От пияни шофьори никой не може да ги спаси, но трябва да направим каквото зависи от нас. Всеки човек от обществото трябва да осъзнае ролята си във възпитанието на децата. Защото на пътя децата ни не гледат само нас, гледат как пресичат какчки,батковци, лелки и чичковци. А голяма част от тях определено не го правят правилно, рискувайки живота си. Аз винаги съм се старала да пресичам правилно,точно заради това, защото може би ще бъда нечий пример. За това много ви моля, пресичайте правилно и когато водите със себе си децата си, и когато сте сами.Ако детенцето е достатъчно голямо, можете да му обръщате внимание, ако видите неправилно пресичащ човек и да му обясните къде е грешката.
А за мен като бъдещ шофьор и бъдеща майка остава само да се надявам,че културата на българина по отношение на безопасността по улицата , ще се повиши. Защото и без това нацията ни се топи.Няма смисъл да убиваме децата си по невнимание. Само дето само с постове нищо няма да направя...:)
Legacy hit count
1143
Legacy blog alias
8094
Legacy friendly alias
За-детската-безопасност-на-улицата-
Невчесани мисли
Нещата от живота
Коментари

Comments2

Darla
Darla преди 19 години и 9 месеца
Напротив!  Изразила си гражданската си позиция, а също така действаш според нея и това е достатъчен пример за загрижените родители, шофьори и въобще всеки гражданин.
Много добър пост!  Напълно съм съгласна!

Аз в това отношение упражнявам свръх-протекция над сина ми, още повече, че той има навика да тича пред мен дори и в опасни участъци и аз трябва с викови команди да го навигирам.

От друга страна в детската градина ги учат, че светофара има три светлини и че на червено се спира, а на зелено се преминава и той това го спазва. Също така ги учат на правилата на движение и на пътните знаци. Случвало се е, Бобо да ме пита за значението на някой знак, а аз да не го знам, или разрешителните да ги объркам със забранителни и той да ме поправя. :-)
Понякога допускам грешката да не пресичам на пешеходна пътека и той ме завежда точно от там да преминем.

Един друг факт мен силно ме тревожи. Според моят съпруг, който работи на бензиностанция масово зареждат гориво пияни шофьори, вкл. таксиметрови!!!! 

Затова е крайно наложително от една страна да учим децата на безопасност, от друга да бъдем бдителни, пък дай Боже и самите шофьори да се стреснат и замислят за безопасността на децата на пътя!!!

Eowyn
Eowyn преди 19 години и 9 месеца
Сега ще говорят за това по Искрено и лично...
By Eowyn , 24 June 2006
Дойде лято!Вие сте бременна, но ви се ходи на плаж. Не се притеснявайте, дизайнерите са помислили и за вас :)
Най-важното,което трябва да прецените при избора на бански за бременни, са материите, които да ви осигурят удобство.Комбинациите от памук и найлон ще ви дадат подкрепата,от която имате нужда, а със спандекс ще запазят формата си,докато тялто ви се променя.
Най-подходящи според мен са т.нар. танкини. Стоят много елегантно :)
br1
br2
br3

br4br5
Повече модели :
бански за бременни
Legacy hit count
2455
Legacy blog alias
7713
Legacy friendly alias
Бременна-на-плажа
Забавление
Коментари
На пазар

Comments