Красивите дрешки подарени от баба
- Познайте какво купих миналата седмица - каза тайнствено баба и изчезна в другата стая.
С майка ми се спогледахме в тих ужас, но решени да харесаме каквото ни е взела, дори то да е плетена блуза в яркосин цвят или вълнена пола на кафяви ромбоидчета... Повечето й подаръци към нас бяха определено не по вкуса ни, но обичта ни към нея никога не позволяваше да й кажем направо да спре да купува с повод и без повод...
След секунди обаче баба донесе с щастлива усмивка купчинка детски дрешки, една от друга по-красиви.
- Ето - казва ми - да имаш момичченце, ще го облечем царски, най-хубавото ще е.
Зарових ръце в дрехите, на гърлото ми се спря подозрително щастлива буца. Дрешките бяха невероятни! Червено, плътно и мекичко якенце с апликация на мече на гърба, невероятно елегантно изглеждащо, на вид за детенце на 6-7 месеца. Рокличка тип гащеризонче (която се облича върху ританки и блузка), на нежнорозови и сини цветчета. Бяла рокличка с бухнали ръкавчета. Друго якенце, мекичко, жълто, по-тънко, с ципче. Пижамка - горнище и долнище - беличка, със сини ръбчета и синя якичка и синьо зайче избродирано отпред. И още красиви блузки, панталонки, роклички...
Толкова се ядосах, че не си нося фотоапарата! Не можах да снимам тия красоти, но определено ги запечатах в съзнанието си. Баба беше толкова щастлива докато ми ги показваше и говореше колко иска да си има правнучка от мен. Каза че е взела дрешките (забележете!) от втора употреба - което просто ме възхити - как е успяла да ги намери толкова запазени и красиви дрешки, кажи-речи неизползвани (а една рокличка си беше и с етикета!). Пак се замислих колко е важни дрешките да се дават с любов, а не да са задължително нови!!! И пак започнаха да ми минават луди мисли за бебето-момиченце, което искам, искам, искам, а не мога да имам... (все още)...
Но когато и да го имам знам че баба ми е приготвила най-хубавите дрешки, с които да го посрещна и об(л)ичам :) :) :)
С майка ми се спогледахме в тих ужас, но решени да харесаме каквото ни е взела, дори то да е плетена блуза в яркосин цвят или вълнена пола на кафяви ромбоидчета... Повечето й подаръци към нас бяха определено не по вкуса ни, но обичта ни към нея никога не позволяваше да й кажем направо да спре да купува с повод и без повод...
След секунди обаче баба донесе с щастлива усмивка купчинка детски дрешки, една от друга по-красиви.
- Ето - казва ми - да имаш момичченце, ще го облечем царски, най-хубавото ще е.
Зарових ръце в дрехите, на гърлото ми се спря подозрително щастлива буца. Дрешките бяха невероятни! Червено, плътно и мекичко якенце с апликация на мече на гърба, невероятно елегантно изглеждащо, на вид за детенце на 6-7 месеца. Рокличка тип гащеризонче (която се облича върху ританки и блузка), на нежнорозови и сини цветчета. Бяла рокличка с бухнали ръкавчета. Друго якенце, мекичко, жълто, по-тънко, с ципче. Пижамка - горнище и долнище - беличка, със сини ръбчета и синя якичка и синьо зайче избродирано отпред. И още красиви блузки, панталонки, роклички...
Толкова се ядосах, че не си нося фотоапарата! Не можах да снимам тия красоти, но определено ги запечатах в съзнанието си. Баба беше толкова щастлива докато ми ги показваше и говореше колко иска да си има правнучка от мен. Каза че е взела дрешките (забележете!) от втора употреба - което просто ме възхити - как е успяла да ги намери толкова запазени и красиви дрешки, кажи-речи неизползвани (а една рокличка си беше и с етикета!). Пак се замислих колко е важни дрешките да се дават с любов, а не да са задължително нови!!! И пак започнаха да ми минават луди мисли за бебето-момиченце, което искам, искам, искам, а не мога да имам... (все още)...
Но когато и да го имам знам че баба ми е приготвила най-хубавите дрешки, с които да го посрещна и об(л)ичам :) :) :)
На моята баба никога не би и дошла такава идея...
Ами че как иначе? Това е разхищение на дрехи и пари! Прекрасни дрешки, които омаляват само за месеци - това не е ли толкова жалко?! Децата ни винаги са носили чужди дрехи и са раздавали своите с удоволствие. Не можете да си представите колко възпитателно (според мен, поне!) е детето ви да види приятелче облеченос негови дрешки - вместо да изпадне в егоистичен яд, да изпадне в умиление, че тази дреха е била негова и че то самото е било такова малко сладурче! Полезно е и им дава познанието за преходността на всичко...
Раздават и играчките си, а после се умиляват да си спомнят как са изграли с тях. И никога не са си поискал дреха или играчка обратно. И още повече се стимулират да отделят и раздават всичко, което няма да им е нужно...
Когато заминавахме за САЩ, те раздадоха 2/3 от всичките си налични играчки за всякакви възрасти (от 2 до 10 г.) с радост, и не са съжалили нито за секунда.
Мисля, че износването на стари дрехи е не само практично, но има и много полезно въздействие върху самите деца. Не стават контета и се научават, че онова, което те вече не използват - отива за някой друг, който има нужда от него.
Тук също напълнихме 3 огромни чувала с хубави дрехи, но вместо на Salvation Army, ги занесохме на учителката на Калоян по английски като чужд език - тя каза за негов съученик от Латинска Америка, няколко деца, буквално нямат дрехи. Не говорим за мода и суета изобщо..
Калоян каза, че един от най-щастливите му мигове бил, когато видял момчето, облечено в наше яке. Децата го гледали и му се радвали на "новото яке", а Калоян призна, че от кеф нещо "му застанало на гърлото"... Всички знаем какво е.
Ако децата ви не се научат да носят чужди дрехи и да се радват на всяко нещо, което получават, ново или не - никога не биха и дали с радост, не мислите ли?