Ами да :) Нали и аз това бях писала - малките дечица растат бързо и никога не могат да износят съвсем дрехите си. А има и чисто нови, защото хората подаряват, подаряват , те му омаляват, докато дойде ред да му ги облечеш и така.. :)
На моята баба никога не би и дошла такава идея...

Мисля, че всичко опира до комплекси. Винаги сме можели да си позволим всякакви дрехи за децата ни и винаги са носили и употребявани дрехи от познати и непознати. Стига да изглеждат добре и да ни харесват, няма никакво значение, че някой друг ги е носил преди и че после се предават на следващите с малки деца...

Ами че как иначе? Това е разхищение на дрехи и пари! Прекрасни дрешки, които омаляват само за месеци - това не е ли толкова жалко?! Децата ни винаги са носили чужди дрехи и са раздавали своите с удоволствие. Не можете да си представите колко възпитателно (според мен, поне!) е детето ви да види приятелче облеченос негови дрешки - вместо да изпадне в егоистичен яд, да изпадне в умиление, че тази дреха е била негова и че то самото е било такова малко сладурче! Полезно е и им дава познанието за преходността на всичко...

Раздават и играчките си, а после се умиляват да си спомнят как са изграли с тях. И никога не са си поискал дреха или играчка обратно. И още повече се стимулират да отделят и раздават всичко, което няма да им е нужно...

Когато заминавахме за САЩ, те раздадоха 2/3 от всичките си налични играчки за всякакви възрасти (от 2 до 10 г.) с радост, и не са съжалили нито за секунда.

Мисля, че износването на стари дрехи е не само практично, но има и много полезно въздействие върху самите деца. Не стават контета и се научават, че онова, което те вече не използват - отива за някой друг, който има нужда от него.

Тук също напълнихме 3 огромни чувала с хубави дрехи, но вместо на Salvation Army, ги занесохме на учителката на Калоян по английски като чужд език - тя каза за негов съученик от Латинска Америка, няколко деца, буквално нямат дрехи. Не говорим за мода и суета изобщо..

Калоян каза, че един от най-щастливите му мигове бил, когато видял момчето, облечено в наше яке. Децата го гледали и му се радвали на "новото яке", а Калоян призна, че от кеф нещо "му застанало на гърлото"... Всички знаем какво е.

Ако децата ви не се научат да носят чужди дрехи и да се радват на всяко нещо, което получават, ново или не - никога не биха и дали с радост, не мислите ли?