Лена: За изхождането аз разбрах от инструктора, идващ в къщи и обучаващ за грижите за детето: къпане, свободно повиване, в това число беше показано и изхождане. На мен това ми се видя необичайно, но налице веднага се виждаше изгодата: камара икономисано чисто бельо. А когато разбрах, че това е и полезно за бебето, то не останаха никакви съмнения. Много съм доволна, че успях да се науча на това и с удоволствие прилагам своето умение вече не на първо бебе.
Наташа: На мен ми харесва да изхождам бебето, защото не ми допада идеята за памперсите. Пробвайте вие сами да походите в такива дебели гащи, та на всичкото отгоре и със съдържание. В рекламите, разбира се, всичко е прекрасно, но нали не можеш да попиташ бебето, дали наистина на него всичко това му е удобно. Да, изхождането изисква повече старания отколкото смяната на памперси 6-7 пъти на ден. Но в изхождането има много плюсове, превишаващи това неудобство. От моя гледна точка, това е на първо място удобство за бебето, отсъствие на притеснения на движенията, бебето се учи да контролира своите „работи” при това от най-ранна възраст, а майката се учи да разбира и общува със своето бебе.
Кира: Аз не знаех, че бебетата могат да се „изхождат”, за първи път чух за това от инструктора, идващ да помага да се справим с грижите за бебето след неговото раждане. Оказа се, че това е съвсем просто: върти се, трябва да се подържи. Беше ми много удобно през нощта, т.к. бебето през цялото време спи сухо, а когато иска да пишка се върти. Надвесвам се над легенчето, давам гърда и продължаваме да си спим. Много е удобно да се изхожда преди разходка, т.к. бебето, свикнало да пишка по мамина молба, лесно излива от себе си това, което има, когато е нужно.
Юля: Мен ме научи за изхождането мама. Оказа се, тя и мен е изхождала, и това е било наложено от суровата необходимост. Живели сме в малка стая в панелка, да се сушат голямо количество пелени просто е нямало къде. Към три месеца аз вече съм била изключително чистоплътно бебе. Мама ми казваше, че в това няма нищо сложно, трябва просто да си внимателен и съсредоточен на бебето. Помислих си, че моята дъщеря никак не е по-лоша от мен, а аз ще се постарая да бъда толкова внимателна към нея, както и моята майка към мен. И всичко отлично се получи.
просто мама: Здравейте, аз съм тук за първи път, приемете ме в своите редици, страхотно е, че има такова съобщество „Голодупевци”! Ето, реших да напиша за своя собствен опит по изхождането, може би на някой това ще се окаже интересно. Моето детенце е вече на годинка, а започнахме да се изхождаме на 1,5 месеца. До тогава ползвахме памперси по време на сън и на разходка, а иначе марлеви пеленки. Към 1,5 месеца ми писна постоянното пране, даже с използването на автоматична пералня, и аз реших изцяло да мина на памперси, когато прочетох статията на Л.Казакова от сайта mother.ru за изхождането и кърменето на поискване. Реших да пробвам просто от любопитство, т.к. не ми се вярваше много, че това е възможно. Започнах да правя както е написано в статията (ние си се кърмехме на поискване и спяхме заедно) при плач и безпокойство, а също след сън давах гърдата и държах над легенче или мивката. И за мое учудване всичко веднага се получи, и още от първите дни почти нямаше неудачи, това беше удивително! Оказа се, че бебето не пишка по време на дневните спанета, затова е нужно да се събуди, след няколко дена се опитах да сваля памперса и за през нощта, това беше най-сложното, защото памперсът сутринта беше доста тежък. Но се оказа, че е достатъчно да изходя бебето си два пъти през нощта, просто детенцето започваше да се върти, аз го слагах на гърдата и го изхождах. За всеки случай бебето спеше върху еднократна пелена, върху която постилах дебела пелена, така ни беше по-удобно. Ние се родихме през зимата, така че на разходка, естествено, слагахме памперс, но ние на едно излизане повече от един час не се разхождахме, а освен това и бебето спеше по това време, така че се изхождахме след разходката. За един ден се получаваха около 12-16 изхождания, самата процедура никак не ме уморяваше. От 3-4 месеца бебето започна често да се отказва от изхождането, без проблем всичко се получаваше само след сън или разходка, бебето често пишкаше само няколко минутки след като поставях да се изходи, заобича да чишка лежейки на корем, както аз разбирам децата в тази възраст започват вече да се отделят от майките си и се опитват сами да контролират естествените си нужди. Независимо от това, прането не се увеличи много, имаше по 5-6 неудачи за един ден, напиканите пеленки, аз просто изплаквах добре с чиста вода и изсушавах, а ги изпирах след два дена използване. От 4 месеца започнахме да се разхождаме на улицата само по време на бодърстванията и за мое удивление бебето на разходка много рядко пишкаше, можеше да търпи по 40-60 минути, когато в къщи пишкаше на всеки 15-20 минути. Също така след 4 месеца при нас станаха много редки нощните пишкания, бебето просто спеше цяла нощ сухо и с едно изхождане сутринта, а вече събуден се изхождаше няколко пъти. След 3-4 месеца аз престанах да го изхождам с гърдата, това ми беше станало неудобно, но затова пък често го изхождах непосредствено след сукане. След тази възраст бебето спря да подава ясни сигнали за изхождане (т.е. престана да плаче и да се безпокои преди чишкането), но у нас вече се беше изработил определен ритъм, и аз просто чувствах кога на бебето му е нужно да се изходи. От началото на периода на пълзене в 6-7 месеца изхождането при нас се измени. Дневните и нощните спанета предимно бяха сухи, бебето спокойно се изхождаше след сън или през нощта, а през останалото време никак не му се искаше да го взимам да го изхождам. Появи се ново развлечение само като се научи да става, започна да пишка стоейки, внимателно гледайки под краката си, а след това непременно трябваше да поцопа в локвата. Тук аз се придържах към следващата тактика - изхождах след сън, преди сън, преди и след разходки, и също ако ми се струваше, че бебето отдавна не е чишкало, а иначе престанах да бягам след детенцето, нека сам да си пишка. Между другото, по голяма нужда, на мен почти винаги ми се удаваше да го изходя. На 7 месеца бебето за 2 дена съвсем се отказа да го изхождам, което аз свързвам с прорязването на зъбите, но след това всичко си дойде по местата. От 8 до 12 месеца с нашето изхождане нищо принципно не се измени. Мога само да отбележа, че се увеличи „сухия период” до 2-3 часа по време на бодърстванията ако детето не се намира в къщи, а на разходка, в поликлиниката, на път и други. Т.е. бебето на чуждо за него място не искаше да пишка, затова пък като се върнем вкъщи понякога едвам успявахме да дотичаме до легенчето. На гости бебето много старателно пишка по моя молба, така че неочаквани изпълнения почти не сме имали. А вкъщи често чишка сам, независимо от това пода не страда силно, в това число и килима. Явно урината на бебето е съвсем рядка, а локвичките много удобно се избърсват с останалите от новорождения период марлеви пеленки. Сега сме на годинка, в къщи се появи гърне, синът ми понякога седи на него, но чишка там рядко, само ако много му се иска. С изхожданията постъпвам така - след дневните спанета, преди и след разходка, преди нощния сън, по време на нощния сън рано сутрин (понякога не се налага), през останалото време също периодически го изхождам, но ако детето не иска не настоявам. На улицата, имайки предвид зимния период за подсигуровка слагахме памперс. Последните няколко дни се появи нещо ново - детето може да се изчишка и сам да отиде за парцал, или да се изпишка и след това да ми донесе легенчето или гърнето. За един ден се случват 2-3 самостоятелни изпишквания, по моему никак не е много. Уфф, нещо май много се разписах, извинете, но ми се иска да формулирам още няколко принципа, към които се придържах:
1.Изхождането не е за ранно приучаване към гърнето, а разбиране потребностите на детето. На бебето му е по-удобно да бъде сухо без памперс, отколкото сухо в най-добрия памперс. Памперса е нужен не на бебето, а на майката! (това е от Комаровски). Всички деца, и теза, които са изхождани и тези, които не са, се учат съзнателно да ползват гърнето не по-рано от 1,5 години.
2.Да изхожда бебето или не това е решение на МАЙКАТА, но нищо страшно няма да стане ако бебето не се изхожда, а се започне това да се прави след годинката. Не знам дали щеше да ми се удаде на изхождам бебето, ако работех или ако имах още 2 деца?
3.Вас може да не ви разбират околните, считайки, че всичко това се прави от желание да се икономиса на бебето, не се обиждайте. А още може да чуете много пъти, че бебето не може, не трябва, не е способно да се контролира до 1,5-2-3 години, не обръщайте внимание.
4.Аз изхождах бебето си не с цел да икономисам памперси или да съхранявам околната среда, но все пак пресметнах, че за една година сме изразходвали 4 пакета памперси (по 30 бройки) и 20 еднократни пеленки. А прането не се е увеличило много.
5.Бебето има право да се напикае, при изхожданията има неудачи, не си струва силно за тях да се преживява.
6.Най-удобно е да се държи бебето с потник, но без гащички, първо нищо не трябва да се сваля по много пъти на ден, а и прането е по-малко. Ако аз, все пак, му обличам гащички по молба на роднините, то използвам леки памучни гащички, които много бързо съхнат.
7.След 6 месеца не се стремете да хванете всички пишкания, това така или иначе няма да се получи, изхождайте само за важните работи, преди и след сън, разходки, преди да се качи на дивана и т.п., оставете възможност на бебето да свърши своите работи самостоятелно.
8.Не изхождайте капризничещо бебе, нека всичко върши самичко или се опитайте да го успокоите и чак след това го изходете. Благодаря за вниманието, може би някой е прочел до края.
Преведе Poli. от http://www.mother.ru/uhod/?m=0&a=0&t=3
И сега нещо от мен (Poli). Ако сте решили да изхождате бебето си, но сте пропуснали първите 6 месеца, не се шашкайте, както аз направих! След 6-ия месец (по-точно след пропълзяването) поведението на бебето доста се различава от това на новороденото, така че и подходът в изхождането се различава доста. Според опита на други майки, не е задължително това да се прави с гърдата. Всъщност, това е единствената статия, която съм срещнала, в която се говори за това. Звукът, който се издава може да е „пссс”, „пиш”, „чиш” или всичко друго, което ви се вижда удачно. Аз използвам „псссс” за пишкането и „аки-аки” за акането. Потупването по половите органи също не е задължително. В някои страни, например, подухват, но в повечето нищо допълнително не правят. В различните страни се започва на различна възраст (но винаги до 6 месеца) и по различен начин - например, някои започват само през нощта, някои само след сън. В крайна сметка, може да го направите така, както вие го чувствате и както ви е удобно и разбираемо. Познавам доста майки, които си изхождат малките бебета и разбрах, че в това няма нищо необичайно, както в началото ми се струваше. По улиците достатъчно често виждам голи бебенца или поне без гащички.
Comments1