Кога?
Има ли подходящо време за бебе? И въобще да създадеш семейство?
Защото откакто разбраха, че ще се омъжвам мнозинството от роднините и част от приятелите ми натякват каква лудост е това и колко съм малка, и едва ли не недорасла, разбирала ли съм аз каква отговорност е това и прочие... Направо ми иде да се гръмна на моменти... Само ме тровят със съмнения и най-черни прогнози.
Защото аз съм уверена в себе си и в решението (макар понякога наистина да ме глождят съмнения). И не просто ще се омъжа, но твърдо съм решила, че ще си имаме бебе. Всъщност най-малко две.
Вярно, нямаме пари, намаме къде да живеем и още куп неизвестни. Както и Винка беше казала - едно бебе не се храни с любов. Но пък си мисля, че щом наистина го искаме, можем да се справим. Сигурна съм, че можем да създадем един прекрасен дом за децата си. Ище са облечени и нахранени и с добро образование и много, много, много обичани...
Преди две-три седмици имах съмнения че може да съм бременна. Чаках и се надявах да не съм... Но когато разбрах, че няма бебче ми стана много мъчно и разбрах всъщност колко много искам.
Вярно, че след три-четери месеца ставам на 21. Наистина съм млада откъдето и да го погледнеш, но аз се чувствам готова за това предизвикателство и... Ако не сега то кога?
Защото откакто разбраха, че ще се омъжвам мнозинството от роднините и част от приятелите ми натякват каква лудост е това и колко съм малка, и едва ли не недорасла, разбирала ли съм аз каква отговорност е това и прочие... Направо ми иде да се гръмна на моменти... Само ме тровят със съмнения и най-черни прогнози.
Защото аз съм уверена в себе си и в решението (макар понякога наистина да ме глождят съмнения). И не просто ще се омъжа, но твърдо съм решила, че ще си имаме бебе. Всъщност най-малко две.
Вярно, нямаме пари, намаме къде да живеем и още куп неизвестни. Както и Винка беше казала - едно бебе не се храни с любов. Но пък си мисля, че щом наистина го искаме, можем да се справим. Сигурна съм, че можем да създадем един прекрасен дом за децата си. Ище са облечени и нахранени и с добро образование и много, много, много обичани...
Преди две-три седмици имах съмнения че може да съм бременна. Чаках и се надявах да не съм... Но когато разбрах, че няма бебче ми стана много мъчно и разбрах всъщност колко много искам.
Вярно, че след три-четери месеца ставам на 21. Наистина съм млада откъдето и да го погледнеш, но аз се чувствам готова за това предизвикателство и... Ако не сега то кога?
А относно роднините ти и реакциите им, пределно ми е ясно,че не можеш да си затвориш ушите...Кажи,че се се чувстваш достатъчно голяма и отговорна за тази стъпка,че имаш доверие на човека до себе си и че техните приказки няма да те разубедят подникакъв параграф. Ако искат да си щастлива и доволна - да го приемат.
П.С.То ако беше толкоз лесно и аз щях да го направя, но вие поне първата крачка направихте.Тази ще е по-лесна.:)
Разбирам те и мога да си представя какво е чувството на очакване - аз очаквам едно такова щастливо събитие някъде началото на Януари :)... Аз съм на 28 и с половинката сме вече 10 години заедно, но тук си говорим за теб :) Ти си само на 20 и си жена, разбира се че си готова да приемеш предизвикателството и така или иначе това ще ти се случи рано или късно. Помисли си дали не време на тези години на които си сега да приемеш други предизвикателства, защото такива животът ни предлага достатъчно и аз си мисля е добре да приемем някои от тях точно на тези години, защото после вече е невъзможно. Накратко: нещата е хубаво да се вършат във времето си и последоваделно, като строеж на къща - полагаш основите, а после покрива. Незнам дали успях да ти обясня какво точно исках да кажа и как ще ме разбереш, но се пазех нарочно от това да ти размахвам поучително пръст.