"Коте ще си имам! Ще ми вземат коте!"
   С песен заподскача мъничката Злата,
   припна тя към Баба, дръпна ù полата
-  Кой ти каза?! - Гневно Баба избоботи. 

  Знаеш, чедо, не обича Баба Цона
  никакви животни да се носят вкъщи…
- Аз пък, ще си имам! - Злата се намръщи –
  Дядо чух, как тихичко по телефона

  каза: "Коте, знаеш ли, че взех заплата?!
  Щом се стъмни... ще те взема със колата..."

Мистър Симеон
пори икономиката като
същински галеон.
Гребците напъват мишци
                                 здраво,
та да държи курса право.
Но защо ли отстрани,
изглежда,че галеона
едва,едва върви.
Може би нещо му тежи
Или пък твърде лек е
        за тези ширини.
Нещо трябва да се промени,
Може би лоцмана или капитана,
вторият да се смени?
Ето отпред изниква риф,
на картата,отбелязан  със
секретен гриф.
С 2% променя курса свой.
Рифа е забравен вече
Но препятствие ново
изниква на далече,
ала какво ли е,кой и как ще разбере.
Мъгла се стеле като пара
от пица  топла,чудя се
ще успее ли галеона туй море
коварно да преплава?

      (със съгласието на жените)

Патриоти, България гине!

Демографският срив я душѝ!

Към спасение пътят един е –

повсеместно рода да множим!

Не изтъквайте куп оправдания.

Иде криза и глад… Може би…

Но без бебета майка България,

като мартенски сняг се топи!

С други „пушки” на „фронтове” други

днес е време да водим войни –

с наш`те верни, любими съпруги

и с неверните чужди жени!

Всички сили да хвърлим на „фронта”!

За Родината – смело напред!

Нарушете си малко комфорта.

Народете дечица безчет.

За мъжете проблемът решим е –

„боеприпаси” колкото щеш.

Ако всички жени убедим. Ех…

Ще надминем Китай по растеж!

Това стихче е провокирано (вдъхновено) от действителен случай. Само, че главните герои бяха дъщеря ми и баба й.

Хитруша
(на дъщеря ми)

Преди около десет дена*
изпратих щерка си Елена
да купи хляб от магазина.
Пари й дадох и замина…

Ала за моя изненада
със станиол от шоколада,
изяден бързичко с наслада

oт магазина тя пристигна.
„За хляб …за малко не ми стигна”
ми каза тя и се усмихна,

облизвайки се дяволито,
когато строго я попитах:
„Нали да купиш хляб те пратих”?!
- Ела ми тук! Ще си изпатиш!...

--------------------------------------------------- -------------------
* - Всъщност беше преди десет години, а сякаш беше вчера.

Една свиня в кочината си разтревожено грухтеше,

прасенцето и`,болно от грип лежеше.

Стопанинът и` не разбрал кога и как се разболял

 и на чедото и`тази болест тъй човешка му предал.

С Тамифлу,Риленца опита той, с болестта  да се

                                                               пребори,

                               но уви нищо не можа стори**…

--------------------------------------------------------

*ACN-анимал корпорейшън нюз

** Пояснение-главният и подглавния герои са живи-както се казва

“думите не са това,което бяха”

Сънувах днес,как един поет на съд,

пред “литературни скелети” бе

                                       изправен

Разкъсваха му те душата поетична

с много злъч и стръв.

Говорейки един през друг,как

по тяхно време били неразбрани,

но днес в очите са си литературни

                                       великани.

Горкият млад поет съсипан след

тази критика градивна, се почувства

                                      тъй нищожен,

но в душата му пламъче едно гореше

 и той разбра,че е по добре е да си млад

отколкото “скелет"дори  и "литературен”
в този тъй объркан  свят

потънал в кал,

защото...

Синод е!

/пък макар заешки/

Той е пийнал осем мастики

и краката надига

на двете нахални жени

в стаята.

нещо като басня

Имало нявга в царските покои

леген,който така се възгордял

защото слугата,царските одежди

                        в него все перял.

Говорел той безспир  пред

домашните потреби,с апломб и жар,

че пръв помощник е на своя цар.

Как бил пълен с ум и чар и как

 без него не можел неговият господар.

Но  защо ли щом мантията  изпрана

                   обгърнела  царската снага,

легенът си оставал само с мръсната

                                                  вода?