Телцата ми червени,кръвни напоследък

май рисуват не твърде розова

                                      за мен картина.

На белите, не ще им трябва  камертон

                   за да са с червените в тон.

Холестерола- лош,на пържола вече

не ще трябва да вадя вилица и нож.

Стреснат от таз картина,падна ми

                                хемоглобина.

За да го засиля,ще трябва да излапам

                 май доста лапад и коприва.

То се знае,че все нявга ще се мре,

но защо да е нагъвайки коприва.

Я сервирайте ми бързо тук,пържоли сочни

                           със студена бира.

Тя сигурно отпива облаци.
Най-вече нощем – пие четири.
Щом съмне гърло е пресъхнало -
бутилката мастика
                          се е свършила.
Тогава среща себе си,
но толкова,
че да се види двойна.
Тя сигурно си порка облаци,
или пък
кърти вечер
в изтрезвителя...

 
The Maker, из поемата "Зададе се облак темен"

Не е поетмоя татко

и майка ми не е поетеса.

Коя ли ме

                          ориса

с рими,ритъм  и стъпки стихотворни

                     да се  боря?

Да ходя като отнесен,когато

в тях стихът ми се препъва.

Да  вдигат шум  в моята глава

и убеждават ямб,хорей,дактил,

че с тях стихотворенията ми ще са в

ритъм и прекрасен стил

На Веско
(с елементи на horor)

 Тя бръсне през пръсти
          брадата подръпва
в устата наливавино.
Толкова меки,
          са космитегъсти,
сресанипак навидноместо.
Гали бръснача,
     нещо му шепне.
После намушквамъжа…
Щом се събуди
     в гроб гонамества
и пропищява света.

На Веско

Кръчмарят вписва в своето старание

една мастичка, забравена от фризера

където са кристалите призвание

и бутилки са се свили във очакване.

Там пъплят хората пияни,

погълнали ракия со салатка.

Кънти звукът от кака Радка

В душите им

            Помнят таз Пиратка…

Дрегерът на цялото безумие

е да опиташ ти да метнеш полицая,

щом пиячката превръща са във промили,

талонът ти – изсъхнал троскот…

И цяла нощ пиянство е потъване

във тишината на любезно изтрезвително

Мастидо сигурно е авантюра

или пък просто

            усет към кристала…

и в наведената си глава,

за таз култура чуждоземна,

                строфи аз редя.

Мисля си,ако бях още в

                  ТеКеЗеСе-то,

след време, вместо с кофи

тез картофи,щях да ги

            вадя с ДТ*-то.

Ех,ако бяха пържени,ал англе

или пък  на суфле ,

и някой ако се беше сетил,

малко по преди кашонче “тъмно”

  да посади поне ,си мисля:

*ДТ-марка трактор по време на социализма

По къдрите сиви на мократа мутра

се струпва пърхотът и космите пукват.

С такава коса не стой във дъжда!

Я поркай резливите облаци,

            в чашките рукнали…

На малкото кичури, сгушени нейде над челото

с прозявка  отваря очи косопада…

Протяга се славно. После тържествено

темето лъсва

            до блясък, че даже и крясък…