Краят на околосветското им турне наближаваше.
Оставаха им още три концерта след днешния – един на „Маракана”, един на „Уембли” и последният – както винаги- на прекрасната и незаменима родна Българска земя – на стадион „Васил Левски”.
Почти 6-месечният маратон из целия свят, макар и изтощавайки ги физически, отново зареди великолепната седморка с огромна енергия. И още докато пътуваха от едно до друго място за поредния концерт, вдъхновението…не, по-точно Вдъхновението изригваше в поредната им нова песен.
Странника, Скитника, Ангела, Веселяка, Баси Ди, ГеоргАта и Ледения, или както ги знаеше целия свят „Raving Lions”, вече трета година доказваха на всички авторитети в музикалния бизнес не само, че хеви-метълът не е умрял, но и че няколко до вчера неизвестни музиканти можеха да продадат повече дискове от „Бийтълс”, „Металика”, Майкъл Джексън и Мадона взети заедно и да спечелят всички престижни музикални награди по целия свят.
Разтърсващия грохот от концертите им се помнеше дълго от Китай до Бразилия.
А ентусиазираните им фенове, приветстващи подгряващите „Judas Priest”, „Def Leppard” или Ozzy Osbourne, направо побесняваха при излизането им на сцената.
Раздиращите мозъка сола на Странника, Скитника и Ангела, виртуозните изпълнения на Баси Ди, наричан Паганини на бас-китарата, подсилвани от срутващата всичко наоколо батарея на двамата барабанисти - ГеоргАта и Ледения Айс, създаваха продородната почва, върху която израстваше сякаш създадения в някой научно-фантастичен разказ неповторим вокал на Веселяка.
Откакто се появи на световния небосклон, звездната седморка интригуваше почитатели и завистници не само с неповторимата си музика, но и с една неразрешена загадка. Какво точно означаваше името им?
Въпреки стотиците интервюта за световноизвестни музикални списания и радио и телевизионни станции, тази тайна все още стоеше неразбулена.
Някои фенове казваха, че когато избирали името на групата, седмината били толкова яко надрусани /съответно- пияни/, че в бълнуванията им се родило името, което ги прославило след това из целия свят- Бълнуващи лъвове. Каква глупава заблуда- всички те не само не употребяваха опиати, но ако трябва да сме честни ще кажем веднага, че са виждали наркотици само по американските филми и репортажите за операция „Лунна светлина”.
Други обсъждаха поведението им по концертите – сиреч, оттам идвало и името им – Беснеещи лъвове.
Трети – главно фенки от женски род, се кълняха, че името на групата не означавало нищо друго, освен Пленителни лъвове или Очарователни лъвове.
Всички тези обсъждания обаче, не пречеха фанатизираните фенове на групата да се умножават като вълни - цунами след земен трус от 9-та степен по скалата на Рихтер.
След няколко минути българските лъвове щяха да излязат на Олимпийския стадион в Берлин.
Докато се приготвяха, в гримьорната се втурна импресариото им – къдрокосата Щепс, която крещейки от ентусиазъм им съобщи невероятна новина – че на стадиона има над 780 000 души. И, че са счупили поредния рекорд на U2 по брой присъствали на концерт на стадион зрители.
Седмината се спогледаха, а Баси Ди, след като засмука цигарен дим отбеляза дълбокомислено с нескрит сарказъм:
- U2 ? Това не беше ли немска подводница от Втората световна?
Бурният смях на ГеоргАта и една яка десница, стоварила се върху рамото му със силата на парен чук, му показаха, че шегата му е оценена по достойнство.
- Ще ги разбием ли? Напрееед! – изрева както преди всяко излизане на сцената Странника, размахвайки над главата си любимия черен „Fender Stratocaster”
- Да ги разбиееееем! – изреваха и останалите и се втурнаха по тесните коридори към поредното си приключение.
Щепс едва успя да се отмести, докато седмината се изнизваха на пълна скорост през вратата. После хукна на две крачки след последния от групата.
След малко яките момчета от охраната отвориха вратите към сцената.
С бясно темпо седемте мъже, облечени в черни кожени дрехи се втурнаха сред заслепяващите светлини на мощните прожектори и взривовете на пиротехническите ефекти.
Щепс ги последва и направи няколко крачки, преди да спре.
Някаква неземна енергия сякаш ги засмука и ги захвърли в един от ръкавите на Ада.
……………….
Всичко изведнъж утихна.
Когато очите им посвикнаха с мощните светлини, всички се спряха, неможейки да възприемат невероятната картина, която видяха пред себе си.
Странника реагира пръв и като изрева като ранен дявол се хвърли на земята:
- Легниииииииии!
Добре, че и останалите имаха тренинг от казармата – всички залегнаха и покриха с ръце главите си. Веселяка, който беше най-отзад инстинктивно се обърна и направи плонж, помитайки под себе си ококорената Щепс.
В следващия момент един снаряд избухна на трийсетина метра от тях и върху главите им се посипаха буци топла пръст.
Една сигнална ракета освети околността. На около километър пред тях няколко танка „Пантера” с изрисувани по куполите пречупени кръстове напредваха и търсеха нови цели за обстрел.
Трябваше да се махнат колкото се може по-бързо…
Но къде?!
Всички: 1 ,
2 ,
3 ,
4 ,
5 ,
6 , 7, 8 :)))
Comments14
Маряяя, днес не е ли ден за почивка? Страхотни неща! И в нашата градина имаме група " Мечо пух"- Ще ги препоръчам на колежките !
Много благодаря!!!
А защо не го разбирах тогава - не мога да ви кажа. Не ми беше фаворит и това е. Но минаха години и "философията" му започна малко по малко "да ми се изяснява"...И започнах да го харесвам...Мечо Пух...
Маря, у дома още се сещаме за Мечопуховския летен ден...
Току-що вмъкнах в публикацията още 6 кратки Мечопуховски ррt.
"Мечо Пух" , А.Милн