Представи си следната ситуация.
_______________________________________________
Министърът на финансите, застанал пред теб, ти говори почти човешки: „Зная, зная. За дъщеричката си желаеш най-хубавото училище – близко, приветливо и спокойно – и най-добрите учители – ведри, компетентни и с авторитет. Но не мога да ти дам парите за всичко това. Нямам ги! А и да ги имах, щяха да са ми необходими разрешенията на 10 банки кредитори, което е много сложна работа. Обаче, ако си късметлия, кварталното ти училище може да се окаже много добро. Ако не си, какво да ти кажа, ... Остава ти възможността за едно частно училище, таксата е 4-5-6 хиляди годишно, или ... Я да видим пак сметките ... Ами да, разбира се! След 3 години, за 1 януари 2010 ще ги имаш парите! Естествено има и някои условия ... Ето ги тук.
През идната решаваща 2008 година трябва:
- да ядеш много повече, до пръсване! (И само купешка храна!);
- да пушиш и пиеш повече (купешки алкохол!);
- да съсипваш природата на България по-чевръсто (Колкото повече дървета изсечеш и повече бетон излееш, толкова по добре!);
- да ти крадат колата и телевизора по-често;
- да седиш повече време задръстен в градския трафик;
- да си болнав, за да си купуваш мно-о-о-о-ого лекарства!
- да има поне 1 наводнение и да паднат поне една сграда и 2 електрически стълба;
- да има пожари;
- въздухът да стане отровен.
Споразумяхме ли се? ...
_____________________________________________________
Как се чувстваш, приятелю? Шокиран? Объркан? Гневен? Аз съм бесен!
„Та това е гавра!? Кой би го взел на сериозно?! ...!” – възкликваш озадачено. Ето я и изненадата – ВСИЧКИ! Всички българи сме се подписали под този абсурден договор! Защото това е нещото, което ти казват и което вършат господата министри на финансите и на образованието.
*
Виждаш ли, някои от манипулациите на управляващите са безобидни, докато други са особено опасни, защото карат нас, активното гражданство, да градим претенциите си към властта на една нестабилна, фалшива основа.
В първата категория трикове попадат със сигурност изказванията на министъра на науката и образованието, че бил просто администратор на отпуснатите от министерството на финансите средства[1]. Докато във втората категория откриваме следната особено опасна измама: Докато за образование се отделят едва 4,2% от брутния вътрешен продукт (БВП)(а не 5 или 9%, бел. моя), положението ще остане все такова. Тя беше изказана от Сдружението на общините[2], но получава мълчаливото съгласие на МОН и МФ. Този анализ цели да я разобличи.
Що е Брутен вътрешен продукт (БВП)
Най-общо определението за БВП е стойността на продуктите и услугите произведени и пласирани на пазара от една национална икономика.
Всеки път, когато някой заговори за увеличение на учителски или лекарски заплати, за повече материали или за ремонт на сгради със социални функции, съответният министър излиза с редовното „Пари няма. Питайте министъра на финансите.” Последният задължително изкарва на преден план „стабилността на финансовата рамка” и изтърканите вече обяснения как допълнителния харч би генерирал страховита инфлация. После заявява, че бюджетът не бива да се пипа и за стотен път пояснява, че повече пари за образование и здравеопазване ще има чак когато порасне БВП[3]. Гневните учители или лекари се сепват. Знаят, че зад думите на финансовия министър със сигурност седят Международният валутен фонд и Световна банка, които ни дават „жизненоважни кредити”. Гледат, че тези думи са подкрепени и от 10-ина, макар и недотам ясни, таблици, обаче остават твърдо на позициите си за полагащото им се увеличение. После изкарват на масата за преговори своите цифри и ги изразяват задължително в проценти от БВП (Той е в основата на всеки лев изхарчен в обществения сектор!). Отговорът на първия финансист, в най-добрия случай, е „Ще видим.”, което означава „не”, и така търсенето на решението на проблема е отложено до ... другия път. Картинката е позната до болка, както са болезнени и резултатите от това „мижи да те лажем”.
Сега да оставим социалните сфери като цяло и да се концентрираме върху образованието.
Към края на тази статия ще стане ясно защо, ако искаме да постигнем някаква положителна промяна, БВП не може да продължава да бъде величината, диктуваща финансирането на българското образование.
Не казвай БВП!
Ето причините, обясняващи вредата от използването на БВП за изразяване на размера на парите за образование.
I.БВП не съдържа всичката необходима информация за състоянието на икономиката ни. Той отчита само стойностите, за които държавната администрация има информация, т.е. онези декларираните - документираните с фактури. Остават извън обсега му всичките пари генерирани от черната икономика, която у нас е все още доминираща[4].Следователно средствата за образование трябва да растат независимо от движението и размера на БВП!
II. Ако парите за образование зависят от БВП за предходната година. Това означава, че образователната ни система е привързана към един минал момент, към нещо било, но отминало: „Понеже е станало това и това, аз ще ти отпусна толкова и толкова.” Това обрича образованието ни на изостаналост. За да поправим тази грешка трябва да направим така, че средствата за образование да растат независимо от движението и размера на БВП!
III. Икономиката ни бележи бърз растеж и покачване на БВП. Това предизвиква и повишено търсене на работна ръка.
Който е по-чувствителен към тези феномени, е разбрал вече, че става въпрос за неквалифицирана работна ръка. Защо неквалифицирана? – Защото структурата на икономиката ни е мафиотска, т.е. тук няма значима стопанска инициатива разкачена от волята на политическа партия или местния деребей. Това определя и внушителният превес на търсенето на „бачкатори”[5] вместо на „интелектуални” работници. Растежът на българския БВП означава днес все по-малък стремеж към учене - работа има колкото щеш дори за неграмотни. („По-добре неграмотни!” – биха казали мнозина наши предприемачи.)
На българския пазар на труда все още няма търсене на квалифициран персонал, на управленски кадри от среден калибър и на учени хора – такива с критично мислене. Най-красноречивото доказателство за това е неспирният приток на бачкатори в София, в по-големите градове и в курортите[6], и бягството на „учените” на ... където им видят очите.
Ето изводът: Ако парите за образование не растат с темп много по-бърз от растежа на БВП, ефектите ще бъдат 1. стимулиране на неграмотност и 2. „резервация” за катастрофални социални проблеми в близките 20-30 години! Със застаряването си неграмотните просто ще загубят работата си, изтласкани от други - по-млади неграмотни, които са традиционно по-енергични, по-непретенциозни и по-ниско платени (такива са обикновено и имигрантите от всеки по-беден район). Налага се изводът, че средствата за образование трябва да растат независимо от движението и размера на БВП!
IV. Информацията за размера на БВП не е надеждна. На пръв поглед това твърдение припокрива казаното в точка I. Но тук не говоря за липсваща, ами за фалшифицирана, преднамерено изкривена, нагласена информация! Както знаем, достоверната информация и статистика са много силни оръжия. По настоящем те са изцяло в ръцете на централното управление на страната, т.е. на правителството на Република България с отделните му министерства. Управляващите трябва да са луди, за да ги предоставят за ползване на някой друг хей така. А те не са. Официалните статистики са били многократно подправяни и в Италия, и в Гърция. Няма причина в България да е различно. Затова средствата за образование трябва да растат независимо от движението и размера на БВП!
V. БВП е стойност, която расте при появата на особено негативни битови, обществени и екологични сътресения. Ето най-фрапиращите:
Кражби на лично имущество. Една открадната кола например предизвиква следните възможни последствия: собственикът си я откупва или си купува друга, или остава без кола, ако е неплатежоспособен (обаче това е рядък случай, защото престъпниците не са вчерашни). В първия случай разбойниците все едно са продали услуга. Имат повече пари в джобовете си, които да похарчат за дрешки, часовник, ядене и пиене; пък и да им останат за поредната инвестиция (Кой знае защо ми идва на акъла един хотел по черноморието ... ?!). Търговията живва! Във втория случай расте оборотът на търговеца на автомобили. В третия случай на пазара се появява поредният автомобил за продан – може и на части.
Паднала сграда, на улица „Алабин”. Разчистването и новият строеж са добре дошли за фирмите изпълнители. Този пример важи и за всеки друг инцидент с постоянна инфраструктура (пътища, електрически стълбове, язовири и т.н.).
Взривена кола, асансьор или офис. Също и шоуто с половин дузина кирки набучени по колата на някой недисциплиниран бизнесмен/ бизнесдама.
Хронични заболявания и епидемии. Човек за друго пари може и да няма, но за здравето си ... Колкото повече са тези нещастници, толкова по-голям е БВП! За по-голяма компактност вкарвам в тази категория и алкохолизма и пристрастеното пушене.
Интензивно земеделие. Модерното земеделие поглъща много повече вода, химикали и енергия от един старомоден чифлик. Търговията, транзакциите, сделките обаче са супер. Пари падат за модерния земеделец, за химическите заводи и за братушките (в растящ порядък). Онази минимална част от тях, която държавата успява да проследи, повишава БВП. А, пропуснах да спомена за качеството на модерната селскостопанска продукция, – колкото по-отровна е, толкова по-добре! Разпространението на алергиите е като манна небесна за БВП (виж предишната точка).
Унищожаване на горите за целите на масовия туризъм. Има и дървесина за продан. БВП расте!
Нова, абсурдна в енергийно отношение сграда. Една стъклена недомислица на 5-6 етажа е заявка за луди пари за отопление зиме и за охлаждане лете. Доволни са руските газови босове, местните им душеприказчици и броячът на БВП.
Задръстването. То вдига БВП особено много! И няма значение дали трафикът се проявява в центъра на града, в периферията или в околията му. Пътниците в обществения транспорт и шофьорите (всички с изключение на таксиметрите, де) са поизнервени, а градският въздухът – все по-гаден, но какво да се прави ... Задръстените се разтушават с радиопредавания и мобилни телефони. Консумацията на телефонни импулси и на неизбежната радиореклама, както и смиреното гъгнене на двигателите, карат родната статистика да полудява от радост – БВП расте(!).
Ето някои други поразителни случаи, в които БВП би трябвало да расте - щом претендира да отчита някакъв напредък, - но не расте:
при посаждането на едно дърво и при всички човешки дейности, които не пораждат парична размяна (Те са познати повече като доброволнидейности.),
при по-високите резултати на учениците,
при използването на велосипед вместо автомобил,
при намаляването на сърдечносъдовите заболявания,
при консумацията на повече продукти от личното стопанство.
И накрая. Едно разплакано дете вдига БВП, докато едно сияещо дете не! (Оставам те да откриеш защо сам. Вече си напълно наясно с перверзния механизъм.)
Всичко казано дотук подсказва, че колкото по-скоро средствата за образование станат независими от движението и размера на БВП, толкова по-добре, защото този индикатор е показателен единствено за състоянието на ... търговията. И за нищо друго! Ако това не стане, ще продължават да ни правят на маймуни, набивайки ни в мозъците оня абсурден рефрен: „Образованието ще разполага с повече пари, когато ядете повече; когато пушите и пиете повече; ако съсипвате природата си по-чевръсто; ако по-често ви крадат колите и сте все болнави, па си купувате и мно-о-о-о-ого лекарства!”.
(Признавам, че в първия вариант на този текст, тук фигурираше една псувня от моя страна.)
Опитите да ни будалкат ще продължават. Изразяването и планирането на финансите за образованието в проценти от БВП е много удобно, но горните 5 аргумента показват изключителната му вреда. Те доказват, че с прилагането му парите за образование се умножават много по-бавно, отколкото негативните явления повишаващи БВП. Затова днес казваме
СТОП на обвързването на образованието
на българските деца с БВП!
... и отваряме дебата за „Новото финансиране на българското образование” – За механизмите, процедурите и законите, които да поставят в центъра си високите постижения на всяко българско дете, вместо някакви икономически показатели и волята на силните на деня.
[1] Стига един бърз поглед върху процедурата за съставяне на бюджет, за да разберем, че бюджетът на МОН, както на всяко едно друго министерство, се формира според претенциите му. Виж Решение N°76 на МФ – „За бюджетната процедура за 2008 г.” - http://minfin.bg/document/2885
[3] За привързването на парите за образованието с БВП четем и на стр. 6 в документ на Парламентарната комисия по бюджет и финанси, датиран ноември 2006 г.: „За функция „Образование” са разчетени средства в размер на 2.138,2 млн. лв., които представляват 4,2 % от размера на прогнозния БВП.” - http://www.parliament.bg/pub/cW/155DB-2007%20%D0%86-vo%20glasuvane.doc
[4] Целта на тази статия е различна от това, да коментира или защитава тази теза! Знаем, че Националният статистически институт, Българска народна банка, МВР и Министерство на финансите със сигурност разполагат с цифри, с които да я оборят. Но стига един по внимателен поглед върху това, кой кого назначава и кой кого финансира, за да разберем, че тази „официална” информация е нагодена в полза на управляващите и техните кукловоди.
[5] Под „бачкатори” имам предвид работници без специфично образование (или направо неграмотни), сред които най-ценени са шивачи, строители, шофьори, монтьори, продавачи, келнери, готвачи и охранители/ частни полицаи.
[6] „Шивачи и готвачи ще се търсят най-много през следващите три години у нас” – новина в NetInfo.bg от 04.07.2007 г. - http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1067763
_________________________________________________________
www.probujdane.com
) ще добавя към списъка и тези, които ми изреждаш сега. 
Comments2
Куини написа
... дали ще се намери сила, която да спре реално безумията в българското образование. Тоест да накара управляващите да променят лошата си политика по отношение на просветната сфера.
Да, ще се намери, Куини, и такава сила.
Ако трябва да съм точен, тази сила няма да се занимава изобщо да убеждава управляващите за каквото и да е. Тя ще ги помете!
И още: по-добре да не я разглеждаме, като нещо абстрактно и чуждо, защото ТАЗИ СИЛА СМЕ НИЕ! Ние и никой друг! Ако още не сме ги помели, означава, че още не сме съвсем готови.