ГЕНИ ИЛИ НАВИЦИ?
Според статистическите данни пълните деца по-често имат пълни родители. Освен това има доказателства, които дават основание да се смята, че пълните деца най-вероятно ще си останат пълни и като пораснат. Въпреки че тези закономерности поддържат идеята за генетично заложена пълнота, редица факти поставят под съмнение такъв извод. Първо, установено е, че теглото на детето повече корелира с теглото на майката, отколкото с това на бащата. Ако теглото се обуславяше изключително от гените на родителите, то корелациите би следвало да са еднакви.

Второ, с течение на времето близнаците, и дори еднояйчните близнаци, започват все повече да се отличават по тегло. Това позволява да се предположи, че за теглото са отговорни фактори, различни от генетичните.

Как могат да се обяснят тези закономерности? Причината, че теглото на детето по-често корелира с теглото на майката, може да се обясни с това, че по-често майката е тази, която създава хранителните навици на детето, или с това, че именно майката регулира достъпа до храната. Ако тя например е склонна към преяждане, то може би слага в чинията на детето си повече храна, отколкото му е нужна, или просто оставя храната на достъпно място. Ако детето се поощрява, когато изяжда всичко в чинията си, или за това, че честичко си похапва, то скоро започва да преработва излишъците в тлъстини. Като порасне, то запазва склонността си към преяждане: за него такова поведение вече е станало навик.

Има и друго обяснение: пълните майки обичат да готвят вкусно. Децата, които ядат вкусно приготвени ястия, може би свикват да свързват яденето с приятни стимули. По такъв начин храната с определени вкусови качества, текстура или аромат автоматично предизвиква у тях хранителен рефлекс. По подобен начин се обяснява и общоизвестният факт, че някои хора ядат повече, когато са разстроени или стресирани. Ако майката се опитва да успокои разстроеното дете с ядене, то ще свикне да се успокоява с ядене и в бъдеще.

ЯДЕМ ЛИ ПОВЕЧЕ ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СТРЕС?
Повечето учени са единодушни, че съвременните културни норми за идеално тяло оказват силен натиск върху хората и ги подтикват да стават стройни и слаби. За мнозина, опитващи се да отслабнат, постигането на културния идеал е много трудно, а може би дори и невъзможно и това ги подлага на силен физически и психически стрес.

Въпреки това между емоционалните проблеми и преяждането не е открита пряка връзка. Обикновено потиснатостта се характеризира със загуба на тегло, а не със склонност към преяждане.

При експерименти, в които било предизвикано състояние на потиснатост у участниците, тези, които били на диета, започнали да ядат повече в сравнение с тези, които не били на диета. Тази закономерност има смисъл, ако предположим, че хората вероятно губят способността и желанието си да контролират ситуацията в потиснато състояние. Тогава те дават пълна воля на желанието си за храна. Това засилва усещането, че са загубили контрол над живота си.

Въпреки това хората с наднормено тегло по правило са по-малко потиснати от хората с нормално тегло (или както се казва, пълен, но доволен!).

Има обаче множество доказателства и примери, че хората с излишно тегло по-често са в потиснато, депресивно състояние в сравнение с хората с нормално тегло. В никакъв случай не може да се твърди еднозначно, че потиснатостта е причина за пълнотата и наднорменото тегло. Пълните хора може да са по-склонни към потиснатост просто заради повечето килограми.

Оказва се, че стресът влияе върху количеството на изяжданата храна. Но на хората, които се ограничават в яденето, той влияе по един начин, а на тези, които не се ограничават - по друг. По време на прожекция на филм за тежки производствени аварии хората, които не били на диета, спирали да ядат, а тези, които спазвали диета, увеличавали количеството на изяденото, като отдавали предпочитание на сладката и с неутрален вкус храна пред солената.

 
ЕФЕКТЪТ НА „ПРОВАЛЕНАТА ДИЕТА”
Когато опитите на човек, спазващ диета, да ограничи храненето си, претърпява провал, той си казва: „По дяволите!” и се отпуска. Казва си: „Щом вече загубих контрол, сега ще ям колкото си искам.” Колко дълго остава човек в такова отпуснато състояние? Обикновено той се взема в ръце още на следващия ден и отново започва да се самоограничава. Този ефект на „отпускане на края” може да бъде значително намален, ако човек обърне внимание на поведението си или ако някой друг му обърне внимание върху него.

 
ЯДЕМ ЛИ, ЗАЩОТО НИ Е ВКУСНО?
Вкусът играе важна, ако не и решаваща роля в избора на храна. Човек се ражда с две основни вкусови предпочитания - към сладко и към мазно. Смята се, че предпочитанието към солено се придобива впоследствие.

Някои продукти ядем не само защото ни харесва техният вкус, но и защото ни харесва текстурата им. Такива продукти ядем дори тогава, когато те не съдържат полезни хранителни вещества.

Установено е, че пълните хора много по-често избират храната именно поради сензорните й качества. На участници в експеримент била предложена диета, състояща се от еднородна течна каша с вкус на ванилия. Участниците били настанени в болница и можели да ядат колкото искат от тази каша, но без да общуват помежду си.

Хората с нормално тегло, които не спазвали диета, се придържали към обичайната си дневна норма от около 2400 калории, докато пълните намалили дневната си норма до 500 калории, което било с около 3000 калории по-малко от това, което изяждали преди експеримента.

В друг експеримент, в който трябвало да се оценява вкусът на различни храни, пълните хора изяждали много повече от слабите, но само когато продуктите били вкусни. Тези и множество други експерименти проследяват една и съща закономерност - пълните хора много по-силно се влияят от позитивните сензорни качества на употребяваната храна.

БИОЛОГИЧНИЯТ КОМПОНЕНТ
Прието е да се смята, че хората спират да ядат, когато се наситят. Както и гладът, ситостта също е биологично състояние. Появата й е свързана с биохимични съединения, изработвани в процеса на храносмилане.

Но хората често продължават да ядат и след като се наситят. Някои например ядат, докато не изпразнят чинията пред тях.

Една от твърдо установените причини за пълнотата е хипер-гликемията - състояние, свързано с прекалено високото производство на инсулин. При повишаване равнището на инсулина в кръвта намалява равнището на глюкозата, а излишната глюкоза се преработва в мазнини.

Учените са единодушни, че чувството за глад е свързано с понижаването на глюкозата в кръвта, затова хората с високо ниво на инсулин изпитват постоянно чувство на глад и ядат. В същото време те преработват все повече глюкоза в мазнини и разбира се, стават все по-пълни и по-пълни. Накрая стигат до хронично състояние.

В резултат на пониженото съдържание на глюкоза в кръвта им те постоянно искат да ядат. За да се излезе от този омагьосан кръг, може да се премине към по-активен начин на живот или да се спазва съответна диета.

Въз основа на изследвания на повредени участъци на хипоталамуса поради булимия и анорексия е била формулирана теорията за нормата на теглото. Според тази теория теглото ни се задава от хипоталамуса, затова едни хора имат тегло, близко до средното, други са по-склонни към напълняване, а трети проявяват признаци на анорексия. Създателите на тази теория смятат, че тя обяснява защо всички опити на хората, склонни към напълняване, да спазват диета, се провалят. Поради високата си норма на тегло тези хора постоянно изпитват чувство на глад и затова, стремейки се да се избавят от него, проявяват склонност към преяждане. В края на краищата те достигат обичайната си норма и започват да ядат по-малко. Да отслабнат могат само ако съзнателно и за продължителен период се ограничават в яденето. Всеки неуспешен опит да се ограничат незабавно се превръща в склонност към преяждане.

Хората, които пазят диета с цел да придобият елегантна фигура, заслужаваща социално одобрение, често изпитват върху себе си действието на феномен, известен като ефекта на йо-йо-то. Веднага щом постигнат желания резултат и свалят излишното тегло, се оказва, че не могат да го задържат на това положение и след кратко време отново възвръщат предишните си килограми. Мотивирани от желанието да бъдат стройни, те отново започват диета, но пак се получава същото. За свое най-голямо съжаление те рано или късно установяват, че известно време след всяка диета кантарът показва повече, отколкото преди диетата. Всеки път бавно, но сигурно напълняват.

Ето как може да се обясни ефектът на йо-йо-то: когато човек е на диета, организмът му възприема ситуацията като недостиг на храна. След края на диетата организмът си казва: „Не се бях запасил с достатъчно мазнини, за да се справя с това гладуване, но за следващия път ще се подготвя по-добре.” Човекът отново започва диета и сваля излишните килограми. След края й организмът пак си казва: „Смятах, че съм направил добри запаси, но очевидно съм се заблуждавал, затова трябва да се постарая повече този път, за да се запася както трябва.” И така всеки път, когато теглото на човек спадне толкова, че излезе от рамките на обичайната норма, организмът му започва да прилага все повече усилия, за да се подготви за следващото гладуване и човек в крайна сметка напълнява. Явно съществуват определени механизми, които сигнализират на организма, че трябва да наддаде на килограми.

Има и още едно обяснение на ефекта на йо-йо-то. Когато човек започне да яде по-малко, това води до намаляване скоростта на метаболитните процеси. Такава реакция позволява на човек да оцелее при глад. А ефектът на йо-йо-то може би е просто следствие от различното протичане на метаболизма. С други думи, човек след края на диетата може да яде толкова, колкото и преди диетата, но поради това, че метаболизмът му е бил забавен, същото количество храна ще доведе до покачване на теглото.