От най-дълбоката, от най-светлата, от най-ефирната част на „Извора на живота” се сътвори тя – душата на твореца. Идването и’ бе съпроводено с невиждан блясък и другите души, които бяха сътворени в същия момент разбираха, че тази е някак по-различна, по-специална и очакваха с нетърпение да видят какъв избор ще направи душата на твореца. Дали ще остане векове да танцува своя ефирен бляскав танц около бялата светлина на „Извора на живота” или ще предпочете оковите на материалното тяло?

Но тя – душата на твореца - бързаше да твори и с нетърпение избра първото тяло дошло на бял свят заедно със собственото и’ сътворение. Беше едно много сладко момченце, което в първите дни изключително много зарадва своите родители, но с времето започна да се превръща в истинско изпитание за тях, докато в един момент те разбраха, че той е тяхното съдбовно наказание.

В началото плачеше, после ревеше, накрая направо се дереше от рев, но душата на твореца намираше във всеки тон на този непрестанен рев някаква красота и живееше с надеждата, че този ревльо ще стане изключителен певец.

Трябваше и’ доста време, за да разбере, че никой друг не се диви от способността на бебето да издава ужасяващи тонове, но въпреки че със всеки изминат ден да разбираше, че пеенето е изгубена кауза за този малък човек, душата на твореца знаеше, че той има някакъв изключителен талант и все някога ще го изяви. И точно, когато бебето проходи, душата на твореца разбра, че от него няма да стане танцьор.

Просто до този момент изключителният му талант не се беше проявил, но пък имаше безкрайно много време да го изяви. Затова душата на твореца проявяваше разбиране към растящото дете и чакаше онзи изключителен момент, в който той щеше да стане творец и да сътвори нещо изключително.

Така на душата творческа и’ се наложи да почака докато човечето поне се научи да чете. И той се научи. Но това не беше най-любимото му занимание, а понеже четенето не го привличаше душата скоро откри, че и’ писането няма как да го привлече, следователно от това дете нямаше да стане писател. Уморена от чакане душата на твореца започна неистово да крещи:

-         Гладна съм! Глаааадна съм! Гладна съм!

Усетил позива на глад отвътре малкия човек се зарови в хладилника и започна да омита всичко що можеше да се изяде. Когато се измори да нагъва салами, кашкавали и какви ли не други боклуци отиде в хола пусна си телевизора на детския канал и продължи да набива чипс, пуканки, семки.

Когато душата се умори да крещи колко е гладна, хлапето хвърли небрежно поредния изпразнен плик от някаква храна, оригна се шумно и се замисли какво да прави, а едновременно с това се учуди, че може и да мисли. И като се замисли само...

Душата на творецът пък се зачуди какъв гладко шлифован мозък може да роди такива мисли.

Та мислите бяха: „Ами сега, като няма какво да се прави, дали да не взема да викна някой да си поиграем? Но мама като не дава да си играем у нас, къде да идем да си играем?”

В края на краищата малкия човек не достигна до никакви мислителски открития и душата съвсем отчаяна от резултата реши да си почине от своя приемник и се сгуши в най-тихата част на пухкавото му телце, прииска и’ се да заплаче, но после мислено и съвсем добронамерено се самоуспокои и си каза:

-         Та той е още дете. Още не е открил твореца в себе си. Аз малко ще почакам. Може би след няколко години той ще намери своята същност и тогава ще сътвори нещо голямо.

Така сгушена в дълбините на едно незаслужаващо я тяло душата на твореца прекара тихо няколко години в очакване детето да открие себе си, но с времето нищо не се променяше. Малкия човек стана голям човек и душата откри, че малкият мързеливец вместо в творец се е превърнал в голям мързеливец.

Това може би щеше да продължи още мнооого дълго, но в един прекрасен момент се появи ТЯ – неговата първа любов. Усетила трепета на сърцето душата на твореца се размърда, направо изскочи от убежището си и с нетърпение зачака момчето да прояви таланта си. Душата така жадуваше този миг, че закрещя:

-         Жадна съм! Жаднааа съм! Жадна съм!

А младия човек вместо да запретне ръкави и да сътвори нещо изключително в името на любовта просто измъкна една бутилка с алкохол и се напи до безсъзнание.

Душата се отчая и за първи път заплака, но пияното тяло, което я държеше в плен изобщо не чу болката и’, така както през всичките тези години не бе разбрало нито предназначението и’, нито нуждите и’.

Душата бавно събра смачканите си ефирни крилца, избърса сълзичките си и пак се прибра в убежището си.

Беше сигурна, че ще чака още много дълго миг на прозрение, а може би този миг изобщо никога нямаше да  дойде, защото въпреки че тя беше душа на творец все пак не беше избрала за свой дом тяло на творец и затова с цялата си същност вече разбираше, че това тяло няма да разгърне творчески способности, защото по никакъв начин не разбираше душата, която носеше в себе си, така както душата не бе разбрала какво тяло е избрала да я носи твърде многооо земни години.

Фотографът Майкъл Денис-Хют, който засне тези удивителни кадри по време на сафари в Кения през октомври миналата година, е бил потресен от това, което е видял.

Той разказва следното. “Тези трима братя гепарди живеят заедно откакто са напуснали майка си, когато са били на 18 месеца. Изглежда не са били гладни сутринта, когато ги видяхме. Придвижваха се бързо, понякога се спираха, за да поиграят. В един момент те срещнаха група антилопи, които веднага избягаха. Но една млада антилопа не успя да избяга и за братята беше лесно да я хванат.” След това последваха тези неочаквани сцени.

И те просто отминаха, без да причинят вреда на антилопата.

Животът е кратък…прощавай бързо, обичай във вярност, смей се без задръжки…никога не съжалявай за нищо, което е предизвикало усмивката ти.

Продукти:1 глава червен лук, 1 скилидка чесън, 100 г праз,75 г моркови, 1 супена лъжица олио,200 г ориз,1/2 л месен бульон, 100 мл бяло вино, 250 е раци,250 г миди,2 дафинови листа, 1 клонче чубрица,на върха на ножа шафран, сол.

Приготвяне: почистеният лук и чесън се нарязват на дребно, а празът на едри колелца. Почистените моркови се нарязват на слама. Зеленчуците се позапържват леко в горещата мазнина. Измитият ориз се отцежда. Позапържените зеленчуци се слагат в предварително подготвения керамичен гювеч и се посоляват. Шафранът се залива с малко вода и се излива върху ориза, който се разстила върху зеленчуците. Сместа се залива с бульона и бялото вино. Всичко се разбърква добре и се прибавя дафиновият лист. Захлупва се и се слага в студена фурна, която се загрява постепенно. Ястието се задушава при 200° С около 35 мин. След това морските продукти се поставят върху ориза и се посипват с листенца чубрица. Захлупва се и се задушава още 15 мин. След това всичко се разбърква внимателно и още веднъж се добавят подправките.

Уважаеми учителии родители,

На 10 декември световната организация SlowFood отбелязва за пореден път Деня на Майката Земя. Ние, българските членове на SlowFood, ви каним да се присъедините към тази инициатива като използвате вашия творчески потенциал и изобретателност, за да обърнете внимание на вашите ученици и деца на разнообразието от местни продукти, като по този начин ще дадете своя принос за популяризирането на качествената храна и общностите, които я произвеждат и съхраняват.

 Предлагаме ви това да бъде първата обща кампания на мрежата от училища, организации и родители, чието изграждане започна на срещата на Слоу Фуд България „Чиста, честна и социално отговорна храна за българските деца”. След приключване на кампанията ще изготвим информационен бюлетин от името на мрежата, който ще бъде представен в Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването, за да представим ясно своята позиция и насоките, в които ще се развива мрежата.

Моля, ако имате възможност да направите снимки и да ни опишете с няколко изречения как е протекъл вашият Ден на Майката Земя, а ние поемаме ангажимента да публикуваме всичко в сайта www.slowfood.com/terramadreday/, където може да прочетете за събитията, организирани в целия свят. Информация за Вашите събития ще поместим и в http://metsababa.net/phpBB3/index.php .

Как да организираме празника: Денят на Майката Земя може да бъде отпразнуван по различни начини – както с малки срещи на местно ниво, така и с по-мащабни събития. Събитията, които ще организирате, могат да бъдат през целия месец декември. Каним ви да изпратите кратко описание на вашето събитие, за да можем да го представим на сайта на Слоу Фуд.

Ето няколко идеи:

Празнична трапеза:пикници,закуски или обеди в училище, детската градина, в ресторант или във ферма или на друго обществено място ще помогне да достигнат идеите за чиста, честна и вкусна храна до широката публика. Ако поканите производители, това ще е начин участниците да разширят своите знания и да оценят по достойнство местните продукти. Тези сбирки ни помагат да си спомним, че храната носи в себе си удоволствие, култура и весело настроение и да отдадем заслуженото на хората, които я произвеждат за нас.

Екскурзия до производители:такива посещения във ферми и срещи с производители от даден регион дават отличен шанс за създаване на връзки между производители и потребители. В резултат на това хората могат да открият за себе си нови продукти и да научат много за производството им.

Срещи с готвачи:Това са хората, които знаят най-много за храната и могат да ни покажат как да я разбираме и оценяваме, как да правим правилен избор на продукти. Те могат да ни покажат и най-здравословния начин за приготвянето и.

Конкурси за рисунка, плакат, скулптура на тема „Плодовете на Майката Земя”: На ниво клас или училище /група или детска градина/ на децата ще се обърне внимание върху плодовете на Майката Земя, какъв е произходът на нашите храни, кои продукти с кои региони са свързани. Така те ще разберат по-добре връзката на човека с природата и земята.

Дискусиина тема „Храната – вкусна и здравословна” в часовете по Домашен бит и техника или Час на класа.

Разговор „Какво произвеждат баба и дядо на село”децата могат да разкажат и да покажат продукти, които са произведени от техни роднини, които живеят на село. Да се организира дегустация на такива храни, да се дискутират предимствата им и как могат да бъдат открити. По този начин може да се обърне внимание на приемствеността между поколенията.

Можете да използвате тези наши предложения или да приложите свои идеи. При организирането на този ден няма ограничения, използвайте въображението си, вложете сърцето си и сме убедени, че ще се получи чудесен празник.

През 2009 година SlowFood организира за първи път Денят на Майката Земя. Организацията подпомогна провеждането на повече от 1000 мероприятия в 120 страни  и даде начало на едно от най-сериозните събития в глобален мащаб, посветено на разнообразието на продуктите на нашата трапеза и провъзгласяването на правото на чиста, вкусна и честна храна. Конвивиумите на SlowFood и общностите на TerraMadre спомогнаха за привличане на вниманието към селските стопани и дребните производители, готвачите и отговорните  потребители.

TerraMadreе международна мрежа, чиято цел е да подкрепя дребните фермери и прозводители и свързването им с готвачи, преподаватели и младежи за подобряване на системата на хранене със съвместни усилия. Срещите се провеждат на международно, регионално и местно ниво, а възникналите в резултат проекти способстват за увеличаване на обмяната на опит в целия свят. България има водещо място в Югоизточна Европа. През 2010 г. в София се състоя първата по рода се регионална среща Тера Мадре Балкани, на която се събраха представителите на Слоу Фуд от Балканите.

Надявам се да намерите своя най-добър начин да отдадете почит на храната и хората, които я произвеждат.

Цонка Димитрова

/Координатор училищни дейности

Асоциация на конвивиумите на Slow Foodв България/

tsonkadim@abv.bg

Това е урок по Околен свят, от учебника на издателство "Анубис" с автор доц. Мирчева. Разработих го за програмата Енвижън, но естествено се подсигурявам и с РРТ :)). Надявам се да бъда полезна за на тези, които работят по този учебник. Темата е подходяща и за Часа на класа.

Нашата храна.ppt

   ~ Палачинки, макаронки, кексчета. /Искра/

   ~ Таратор, зеле с месо, киви. /Дани/

   ~ Боб, кюфте, сок. /Жоро/

   ~Супа-крем, пица, тиква. /Мони/

   ~ Различни вкуснотии, супа-боб, зеле, сок. /Виктор/

   ~ Супа-крем, кюфте, зеле, пюре, банан. /Асен/

   ~Супа-крем, спагети, пюре, пица, сок. /Ива/

   ~Супа-леща, банан, киви. /Ивана/

   ~ Супа-крем, пица, сандвич на МакДоналдс, картофки. /Васил/

   ~ Таратор, супа-крем, пица, сок. /Вики/

   ~ Таратор, спагети, сок, ябълка. /Люба/

   ~ Супа-крем, пица, сок. /Ема/

   ~ Таратор, кюфте, сок от ананас. /Лора/

   ~ Спаначен сладолед, маруля, кебабчета. /Иван/

   ~ Шницел, зеле, пюре, портокал, супа с чушки. /Алекс/

   ~ Супа-крем, пица, сок. /Дая/

   ~ Таратор, кюфте, пюре, кисели краставички, киви. /Стела/

   ~ Пиле-супа, пиле-фрикасе, ябълка. /Йоана/

   ~ Кока кола, супа-крем, спагети, пица, пюре, сок. /Ива-допълни кока кола/

   След дълго и уморително умуване за вземане на общо крайно решение, което да бъде връчено на леля сестра от децата от групата стигнахме до извода че всеки ден децата ще ядат без да им омръзне:

   ~ Супа-крем, /таратор/.

   ~ Спагети / Пица / Кюфте / Шницел - гарнитура - пюре, моркови, може и не рендосани, кисели краставички.

   ~ Сок, ябълки, киви, банан.

    За закуска предпочитаме сандвич, не е задължително да е от МакДоналдс в градината.

   Предложението беше прието от 20 деца от които 9 гласуваха с една ръка, а 11 с двете ръце...

   Какво обичат да ядат децата ни??? Оставям изводите за вас, а ние ще връчим списъка с любимите ястия на леля сестра !?!?

Отговор на Лайтман: Предишните удари не са засягали огромни маси от хора. На колкото повече хора можеш да въздействаш, толкова по-застрашени са тяхното здраве и парични загуби. Това е най-важното. Парите - те са също като храната. Храна и здраве - това е минимумът, необходим на човек за поддържане на неговото животинско съществуване.
Всички ние сме егоисти, разделени един от друг. А сега към нас се спуска форма на взаимовръзка, която се нарича Адам - нашето поправено състояние. То се приближава към нас отгоре надолу.
Преди, това се проявяваше във вид на криза в културата и образованието. Сега вече достига до храната- вярно, до здравето все още не се е докоснала. Т.е., засяга най-насъщните за човека неща. А пропастта между сегашното и поправеното ни състояние усещаме като криза. Точно него трябва да преодолеем.
Не можем да се скрием в някой бункер. А мрежата се спуска все по- ниско и по- ниско. Какво да направим ?
Ако не се уподобим на тази мрежа от сили, връзката между нас, попадаме под въздействието на принуждаващите ни към това сили. Изходът е само един - да станем подобни на Природата.

http://www.kabbalah.info/bulg