(тема с продължение)

Силата на добродетелите се крие в тяхната нравственост. Те учат на нравственост и създават най-стабилната морална опора за живота. В това отношение всеки човек, който иска да постигне благоразумен живот трябва да познава истинското слово, с което работят добродетелите. А то е благото слово, което носи много жизнерадост и любов за хората. Истинското слово, с което работят добродетелите е източник на мъдрост и воля. Ето какво ни казват петте добродетели, чието опознаване гарантира стабилни и добронамерени човешки отношения в посока нравственост и добруване. Петте добродетли призовават за благоразумие, благородство, добродушие, достойноство и човеколюбие. Тяхното слово е обединено от една обща идея  - добруване. Разгледана в детайли тази идея подсказва истиската роля на добродетелите, тяхната способност да облагородяват знанието и живота въобще. Добруването като идея носи в себе си смисъла и съдържанието на разумните човешки отношения , при които хората имат себеуважение, и уважение към другия човек -зачитане на неговите права и създаване на възможност за изява на неговите способности. За да бъде постигнато това е необходимо да се живее на принципа на благоразумието.

КАКВО Е БЛАГОРАЗУМИЕ?

Способност за хармонично отношение между чувства и мисли.

Как да откриете това качество в себе си?

1.Винаги, когато трябва да вземете решение по някакъв въпрос се постарайте да усетите имате ли в себе си  спокойствие. Спокойствието ще ви помогне да разсъждавате правилно.

2. Какво е чувството, което имате след като сте взели решение? Ако то е удовлетворение, значи сте в правилната посока. Ако имате чувството за тревожност или напрежение, задължително потърсете причината, защото със сигурност това е вашата грешка.

3. За доброто отношение между вашите мисли и чувства, ще помогне способността да се дистанцирате за миг макар от проблема, който ви вълнува. Ако постигнете умението да се дистанцирате от проблема и да го погледнете с очите на уравновесен човек, значи вие притежавате благоразумието като качество, което ще ви гарантира успех.

КАКВО Е БЛАГОРОДСТВО?

Качество, което дава възможност на душата да изяви божествената сила, която притежава.

Как да откриете това качество в себе си?

 Винаги когато вършите или сте извършили нещо, потърсете чувството,  което ви съпровожда. Ако то е усещане за изпълнен дълг или благоразположение, значи благородството ви води.

 КАКВО Е ДОБРОДУШИЕ?

Качеството, което ви помага добронамерено да се отнасяте към всеки човек.

Как да откриете това качество в себе си?

Тогава когато трябва да услужите или да направите нещо за някого измъчвате ли се, съжалявате ли, гневите ли се? Ако е така вие не сте добродушен човек. Добродушието оставя радостно усещане от стореното.

КАКВО Е ДОСТОЙНСТВО?

Умението да покажете и да запазите своята човешка гордост.

Как да се убедите, че притежавате това качество?

Ако се отнасяте  със самоуважение към това, което сте, ако и другите ви уважават  значи имате достойнство.

КАКВО Е ЧОВЕКОЛЮБИЕ?

Благоразположението към всеки човек.

Как да откриете това качество в себе си?

Като се попитате какво сте в състояние да направите за човека до вас. Желанието да сторите добро ще ви покаже, че обичате хората.

КАК ДА ЗАТВЪРДИМ ТЕЗИ КАЧЕСТВА?

Като ги поставяме на изпитание всеки ден. Всеки ден животът ни предлага най-различни ситуации. Във всяка от тях се изисква нещо от нас. Ако ние сме достатъчно будни, за да оценим стойността на конкретния момент, ще можем да го използваме като урок за съответния случай.

Ако живеем с мисълта, че целият ни живот е едно училище, ще оставяме много по-малко време за междучасие.

 Добродетелите са много, но тези пет стоят в основата на човешките взаимоотношения и определят културата на живота. Затова трябва да ги познаваме добре.

За да можем да ги усвоим правилно, е добре да имаме конкретна работа с тях за продължителен период. За целта предлагаме

седмична програма за работа с петте добродетели.

понеделник

Работа с добродетелта “ Благоразумие”.

 Формула:” Аз съм спокоен и уравновесен човек” Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутринта, на обед и вечерта отделете по три минути, в които да си казвате:”Аз обичам живота, обичам себе си, обичам хората и нищо не може да ме разгневи”. Тези думи трябва да са придружени с чувството на благост и радост от живота.

През деня носете светлосиня дреха, шал или кърпа. Използвайте минутите за почивка и визуализирайте в съзнанието си синия цвят като ефирна нежна мъгла, която ви обгръща. Трябва да  усетите спокойствие в целият си организъм. Това е усещането, което носи благоразумието -  спокойствие и уравновесеност. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Благоразумие”.

вторник

Работа с добродетелта “Благородство”.

Формула:” Силата на Божията любов е сила на моята душа” Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате:”Божията мъдрост изпълва моето съзнание”.

През деня носете светло жълта дреха, шал или кърпа. В минутите за почивка визуализирайте светло жълти лъчи, които ви обливат като душ. Вие се къпете в тази светлина и чувствате радост от живота. Владее ви желанието да творите добро. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Благородство”.

сряда

Работа с добродетелта “Добродушие”.

Формула:” Добрата душа носи радост за света” Повтаря се на ум през деня във всеки удобен момент. 

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате:” С доброта и разумност градя живота си”

През деня носете дреха, шал или кърпа в светло зелен цвят. В минутите за почивка визуализирайте светлозелени лъчи, които се вливат в очите ви и вие се изпълвате от чувството за жизнерадост. В ума ви са пожелания за добруване на всички хора. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Добродушие”.

четвъртък

Работа с добродетелта “Достойнство”.

Формула:”С вяра в собствените сили” Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате:”Вярата в собствените ми сили, е вяра в Божественото у мен”.

През деня носете дреха, шал или кърпа във виолетов цвят. В минутите за почивка визуализирайте поток от виолетова светлина , от който гребете с пълни шепи и обливате лицето си. Усещате как увереност обзема съзнанието ви. Владее ви мисълта за чиста, човешка гордост от това, което сте. Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Достойнство”.

петък

Работа с добродетелта “Човеколюбие”.

Формула:”Всички хора са мои братя и сестри”  Повтаря се на ум през целия ден във всеки удобен момент.

Сутрин, обед и вечер отделете по три минути, в които да си казвате “С благост и обич е богато сърцето ми”.

През деня носете дреха, шал или кърпа в розов цвят. В минутите за почивка визуализирайте розова светлина. Нека тя да изпълва пространството около вас, а въздуха, който дишате да има розов цвят. Усещате, че благост се разлива по цялото ви тяло. Изпитвате нежно чувство на обич към всичко живо.Свържете този цвят и преживяното с добродетелта “Човеколюбие”.

събота

Ден за размишление. Необходимо е да се разсъждава за връзката между добродетелите и чувствата, които те предизвикват.  Петте добродетели се свързват предимно с чувството на благост, жизнерадост, увереност, спокойствие. Постарайте се в удобно за вас време да визуализирате някои от тях. Представете си дъгата и с благо, радостно чувство мислете за нея, защото в нея като в букет се съдържат цветовете на петте добродетели. Добре е, ако до края на деня сте имали възможност да помислите за всеки от тях и  сте преживели чувството, което носят те.

неделя

Ден за самонаблюдение. Желателно е да не мислите специално за упражненията, които сте имали през седмицата, но на всяка цена трябва да наблюдавате себе си. Потърсете през деня възможност да проявите в подходящия момент всяка от петте добродетели. Това е ден за приложение на усвоеното през седмицата. Той слага началото на добродетелното отношение към хората и природата, което ще ви съпътства през целия ви живот.

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com

Себе си

Да бъда себе си,не се срамувам,

за пръв път истинска се чувствам аз,

не искам пак на друг да се преструвам,

да бъда себе си съм горда в този час.

Достатъчно бях тъжна и унила

как иска ми се да разперя пак крила.

Напук на хорската омраза да съм мила

и своя птичи полет да осъществя.

Дори да плача,да крещя,да страдам,

омраза във сърцето си не ще допусна.

С подпухнали очи ще се оглеждам,

ще търся любовта,за да не я пропусна.

От обич даже да умирам,

напразна смърт не ще е тя.

Доброто в себе си да преоткривам-

това е моята мечта.

Аз вярвам,искам,боря се и ще успея.

Не ще удавя се в сълзи.

До сетен дъх на глас пак ще се смея,

ще бъда себе си,напук на упреците зли.

Да плача-не,не се срамувам,

да плачеш е велико,може би.

Страхът в очите да погледнеш,

да търсиш изход,колкото и да боли.

"Аз съм това, което пия!"
Буквално! =)

Ето и рецептата ми!

 „- Не мога да пиша. Ти и Поморой ме убедихте в това.

- Прекалено много залагаш на реторичните въпроси.”

Джоузеф Хелър, диалог из романа "Чисто злато"

Струва ли си при неизбежната ти участ да поставяш в края на гората още едно начало на нов път към билата на планината? Ако приемем, че това е твоята цел. Или пък към хоризонта? С какво можеш да помогнеш на света при така или иначе неотклонимия му ход напред? Как с това помагаш на себе си? Не виждаш ли, че тази планина е разорана от усилия, които водят до никъде? Или най-малкото водят до едно и също място. Как намираш сили в себе си за такова безсмислено преследване? Как успяваш да се изправяш при знанието за собственото си безсилие? И какъв е този чудодеен извор на стремежи, при все че чудеса няма?

Не знаеш ли, че този свят е прекалено стар и прекалено инертен, за да можеш да го промениш. Не смяташ ли, че всичко вече е казано преди теб? Че всичко вече е открито? Че всичко вече е сторено? И не намираш ли за тъпо звученето на думата "претворение", самото й съществуване?

Как бих искал да съм прост човек. Да съм тъп и гладък като камък. И където и да се търкулна, все да съм доволен. Защото колко по-лесно е да си прост, несъпротивляващ се и все пак нужен на този свят. Свят, който има нужда от лесни пътища за постигане на каквото и да било. Животът на простия е много по-прост от твоя и много по-лесен.

Вземи библиотеките. Те са пълни с непрочетени и неизследвани новини и старини. И се замисли над безсмислието да бъдат написани, за да бъдат забравени, запокитени, оставени под господството на праха и мухъла. Началата на колко нови пътища са поставили и къде са ни довели.

Запитай се, има ли смисъл да ми отговаряш!? Или просто трябва да бъдеш? Да бъдеш в участта си да живееш! Не да се бориш с живота, а да го живееш. Защото да се бориш с него е най-малкото тъпо. Животът е прекалено стар и прекалено инертен като света, за да можеш да го промениш.

И накрая да те попитам за последно: кога ще обичаш?