Как да си направим слинг?

Носенето на бебето в слинг е много удобно и за вас и за бебето. Подобно на "кенгуруто" ръцете Ви са свободни, но за разлика от него, можете да използвате слинга много по-дълго време.

Всеки може сам да си направи слинг, стига да има желание. Ще ви трябват 90 см здрав памучен плат /например хасе/ с ширина 2,20 м и 2 бр. метални /или здрави пластмасови/ халки с диаметър 7-8 см. Добре е плата да няма опакова страна, тоест от двете страни да изглежда еднакво. Подгънете плата, където е необходимо. Желателно е металните халките да бъдат никелирани, за да не пускат ръжда при изпиране. Такива халки може да намерите в магазините за кинкалерия. Ако използвате пластмасови халки, важното е те да не се огъват, защото при носене на бебето може едната халка да се промуши в другата. Ако това се случи, бебето ще падне и ще се нарани.

Разпънете плата. Ширината 2,20 ще бъде дължина на слинга. От късата страна /90см/ надиплете плата с размер 15 см. Достатъчно е само в единия край да надиплите на разстояние около 20 см. Промушете халките в единия край и премятате плата както е показано на картинките. След това зашийте здраво на 6-8 см от халките, ето така (вижте пунктираната линия):

Преди да го зашиете може да го пробвате как ще стои на рамото. Сложете края на слинга с халките на рамо, така че халките да са отпред, а останалата част от плата – на гърба. Трябва началото на долното плисе да бъде от страната на врата ви. По този начин горното плисе също ще завършва от тази страна. При зашиването пропуснете горното плисе. То ще се разстила върху рамото ви и няма да позволи на слинга да се приплъзне към рамото ви. По този начин се разпределя и равномерно теглото на детето на гърба ви.

А ето и крайния резултат:

Може да посетите страницата на Maya Wrap Instructional Video, за да се научите как да използвате новия си слинг.

Автор: Снежана Любенова

Различни позиции за носене на бебе в слинг

1. Люлка – носене на новородено

А. Поставете слинга обратно, така че подплънката за рамо да може да се използва за възглавница. Поставете главата на бебето близо до ринговете върху възглавницата. Ако е нужна допълнителна подпора, сложете нагънато одеяло под главата и тялото на бебето. След няколко седмици няма да имате нужда от това допълнение.

В. Люлка – носене на по-голямо дете.
Когато бебето порасне, ще му бъде по-удобно ако главата му се постави на обратната страна. Слинга ще се пригоди към порасналото бебе. Докато бебето расте, носете слинга в нормална позиция.

2. Притисната – за новородено и по-голямо дете

Сложете бебето на рамо. С другата ръка издърпайте края на слинга навън и нагоре над бебето. Издърпайте краката на бебето под долния край на слинга. Пристегнете слинга, така че бебето да се настани удобно върху вашите гърди. Уверете се, че долния край на слинга плътно прилепва по бебешките крачета и горния край на слинга плътно прилепва по задната част на главата и вратлето.

3. Кенгуру – носене след 3-тия месец

Тази позиция с гледане напред е за бебета с добър контрол на главата. За да поставите бебето в тази позиция, хванете бебето отдолу за крачета с една ръка и облегнете гръбчето му върху гърдите си. Със свободната ръка хванете външния край на слинга, така че да се получи торба. Плъзнете бебето надолу в торбата. Повечето бебета кръстосват краката си в "Индианска поза".

4. Странична – носене след 3-тия месец

В тази позиция бебето седи изправено на една страна и краката са прибрани в слинга. Поставете бебето в слинга като за Кенгуру-носене, с крака на едната страна. По-малките бебета, които се нуждаят от опора за гърба, може да сядат от страната на ринговете.

5. На хълбок – след 4-тия месец

Особено подходяща за по-големи бебета. Задръжте бебето високо на рамо. С другата ръка изтеглете бебешките крака през слинга. Нагласете долния край на слинга зад неговите колена. Пристегнете слинга. Горният край трябва да бъде високо на гърба.

Източник:www.askdrsears.com
Превод от английски език: Снежана Любенова
източник - http://www.zadecata.com/sb/index.php?page=0_3

ДЪРВЕТА

Бук (Fagus sylvatica)

Воден габър (Ostrya carpinifolia)

Бяла мура (Pinus peuce)

Обикновен тис (Taxus baccata L.)

Борисова ела (Abies boris–regis)

Обикновено бясно дърво (Daphne mezereum L.)

ТРЕВИ

Венерин косъм (Adiantum capillus veneris)

Маслиновидно вълче лико (Daphne Oleoides)

Алпийска крехка папрат (Cystopteris alpina)

Гръцка ведрица (Fritillaria graeca Boiss). Снимките на това растение са копирани от този сайт: http://bgflora.net/

Дряновска ведрица (Fritillaria drenovskii)

Пролетно котенце (Pulsatilla vernalis)

Дългошпореста теменуга (Viola delfinanta)

ЖИВОТНИ

Македонски гущер (Podarcis erhardii)

Котешка змия (Telescopus fallax)

Сърна (Capreolus capreolus)

Дива свиня (Sus scrofa)

Лисица (Vulpes vulpes)

Язовец (Meles meles)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Вчера, на връщане от работа, минах по друг маршрут. Покрай оградата на една необитаема сграда се натъкнах на шест малки котета, които, щом ме видяха, се спуснаха към мен. Толкова бяха мънички, че за да си представите размерите им, трябва да видите снимката, на която едно от котенцата е близо до тревите.

Извадих фотоапарата, за да снимам пухкавите сладуранчета. На тях обаче изобщо не им беше до снимки – те имаха голям проблем. Не е нужно да говориш езика на животните, за да разбереш какво ти казват.

Изглежда майка им или може би някой собственик на котка, родила шест рожби, ги беше изоставил и те плачеха и се молеха да бъдат приютени някъде.

Първо ме наобиколиха и започнаха да се опитват да се изкачат нагоре по дрехите ми. Едно се мушна под десния крачол на панталона ми.

Аз клекнах, за да ги видя отблизо и да си поговоря с тях. Бяха много красиви. Светлобежовите котета бяха синеоки, ама едно много интересно петролено синьо.

Сивите – зеленооки със син оттенък.

Пъстрото имаше тъмножълти очи.

Накачулиха се върху мен.

„Вижте какво”, рекох им, „виждам, че страшно сте го закъсали, но разберете - аз съм най-неподходящият човек за ваш осиновител! Не мога да ви взема вкъщи, защото развивам много силна алергия с пристъпи на задушаване, когато съм заедно с котки под един покрив. Толкова силна, че веднъж бях на гости у едни хора, дето гледаха котка от години, и заради това, че по едно време почти престанах да дишам и посинях, домакините викнаха „Бърза помощ”. Добре че действието се разви в провинцията и там лекарите дойдоха на 4-тата минута, че ако бях в София, нямаше сега да си говоря сега с вас”.

„Моля те вземи ни със себе си! Не ни изоставяй на произвола на съдбата! Ние ще умрем тук, без някой да се грижи за нас! Идва зима – ще погинем от глад и студ!”.

Едно сивичко се опита да влезе в джоба ми. („Джебчия!”, както по-късно духовито изкоментира един ученик, докато разказвах на моя клас същата тази история).

Започнаха да мяукат по такъв сърцераздирателен начин, сякаш плачеха малки деца.

„Ако ви взема аз, не след дълго ще останете без стопанин и отново ще бъдете захвърлени на произвола на съдбата” - продължих с обясненията аз. - „Но вие не се тревожете! Толкова сте малки, сладки и пухкави, че скоро ще бъдете настанени някъде. Обещавам ви, че ще се опитам да ви намеря грижовен собственик. А сега си тръгвам и утре пак ще дойда.” – и се изправих.

„Не, не те пускаме никъде да ходиш!” – зареваха още по-силно те.

Едно сиво котенце – изглежда най-мускулестото – заби здраво ноктите си в дрехите ми и се покатери почти до гърдите ми. Другите след него започнаха да правят същите опити.

Почнах да ги разкачам и когато оставих и последното, им казах: „Довиждане до утре!”.

Те се върнаха на старото си място до купчината сухи есенни листа, които май използваха като завивка и ме изпратиха с тъжни погледи, много разочаровани от моето поведение.

Днес сутринта излязох по-рано, за да успея да ги видя преди работа. Нямаше ги там, на онова място. В училището разказах на моите ученици тази тъжна случка с котетата и веднага се явиха желаещи да ги вземат за отглеждане. Казах на децата, че ще ги донеса, но ако ги намеря.

На връщане от работа пуханковците пак ги нямаше там. Иска ми се да вярвам, че тяхната история е завършила щастливо и сега малките писита са някъде на топло, където се чувстват сити, доволни и щастливи.