Благодаря за снимките! Изглежда много идилично и спокойно...Странно, не си го представях с толкова много зеленина...

За съжаление зеленината и там намалява, защото като капят листа, цапат плочките. Такива неща.

Малко успокоение е че наблизо е Олимп.

Красиви снимки (:

Би могло да се пипнат малко с редактираща програма. Може и аз да опитам, само тоя нет да се оправи...

Редактирай колкото си искаш. Не съм се занимавала с редактиране, защото не са ми особено важни, имам оше доста, така че дерзай!

Браво! Добър начин да се настроиш за новата учебна година!

Но защо в 2 часа през нощта?!:-)

Галя, и аз благодаря....Защо в 2 часа през нощта ли??? Защото съм "нощна" птица и музата ми идва по малките часове...или ме е "хванала" безсъницата...

 mama, децата в детската градина трябва да се чувстват страхотно и добре....

Знаеш, че харесвам Пикаса. А знаеш ли, че мн.мн.мн.ми допадат снимките ти, Дале?!

Ще станат вече три мечешки прегръдки и спирам да ги броя.....И какво по-точно ти допада в тях, в снимките, Маря??? Любопитко съм си, а и съм любител фотограф от съвсем скоро....

Ще седна да поизчета някоя и друга книга за фотографията и за правенето на снимки....Сериозно. Това търсене на кадри, подходяща светлина, акцент....но тръгнеш ли да фотографираш по "научному" и си мисля че ще избяга момента, чара на уловения миг....запечатването на първичното и ще стане много нагласено....точно като "хоп, Марийке на портрет"....

Ще ти пиша на лични!

Уау, аз имам фобия от височина, но обожавам да гледам снимки напарвени на обекти от високо. Тези снимки са си направо находка. Браво ! Чувал съм, че наемат основно индианци за тези високи строежи, защото вестибуларният им апарат бил по-добър и по-малко аварии в кавички имало с тях.

А тия защо не носят каски?  А ако си паднат на главите :р... :)))))

Chopar, и аз имам такава  фобия, затова гледам тези снимки, здраво стиснала зъби от ужас. Находка са, верно, радвам се, че ги открих.

Професоре, thanks!

Edinotvas, вероятно са тренирани, ако паднат, да падат на крака....

 

Във връзка с фобията - миналата година имах(ме) чудовищно изживяване.

Посетихме Големия Каньон, докато бяхме в Лас Вегас. Най-близката до Вегас точка с прекрасен изглед над каньона е в индиански резерват. Караш по черен път, и стигаш до широко-рекламираното място Skywalk, което представлява тераса, от което гледката била просто един път... (ето и линк към сайта им: Grand Canyon West)



И така стигаме, паркираме до площадката за хеликоптери, които превозват туристи, жега, прах, виждаш само най-горната част на скалите на Каньона и бързаш да стигнеш до прословутата Skywalk тераса, че да се насладиш на красотата, създадена от една неголяма река с име р.Колорадо (Colorado River).

Виждаме отстрани терасата, пълна с народ, който гледа в захлас; плащаме си входа за терасата, посреща ни едър индианец с всички подобаващи доспехи и огромни пера; дават ни найлонови терлички за обуване, за да не зацапаме скъпоценната тераса и напред към .... какво? Да, една тераса със стъклен под, висяща над пропастта!!! Просто крачиш във въздуха, а под тебе нищо.

Егати тиквите сме били - хем гледахме и снимки (ама не и сайт, щото много бързахме и накрая стана "бързата кучка" работата) - ама пусто някак отгоре-отгоре ще да е било предварителното ни информиране, щом ни е убягнало, че ще ходим във въздуха.

Жоро и Калоян смело тръгнах напред, но след десетина стъпки над нищото, Калоян бавничко се върна и каза, че не му било много комфортно. Траяна писна от самото начало и отказа да мине по стъклото. Аз, зарязвайки двете си деца прегърнати на твърда земя, пробвах да гледам само напред и направих две-три крачки. После се върнах бързо-бързо. Само Жорката стоеше в средата на терасата и ни се хилеше какви смешни хора сме били....

Значи, това не е мястото, на което да идеш да гледаш Каньона - съвет от мен :) Пробвай другите точки.

Още като разбрах, че са го пуснали  този Skywalk, си помислих с леко изтръпване в ръцете как ли ще се почувствам там...нали за едната снимка съм готова на всичко. А сигурно е много впечатляващо да снимаш оттам.
Можеш ли да мислиш за нещо изобщо, докато си там :)?
Например какъв режим на снимане да използваш, че по-добре да предадеш дълбочината :)?

Изключително красиви снимки. Аз нямам аерофобия и като така ме впечатли най-много спокойствието, което излъчват работиницте. Особено полегналия на травеса с радио до главата е абсолютен хит.

ПП. Дами, вие които правите такивя готини снимки, как си представяте  фотографа, направил тези по-горе? Трябва да е бил много куул. Малко му завиждам.

Ела, на никаква цена дори не бих се качила на подобно място- отрязват ми се краката само докато гледам. Доколкото си спомням и на виенско колело съм се качвала само веднъж. И ми беше предостатъчно.

Снимките са страхотни, права е Мария да зададе въпрос за фотографа- голям куражлия ще да е бил. Аз пък се запитах по какъв ли начин мъжете от осмата снимка ще се върнат на работните си места. Така са насядали на гредата... А мъжът с костюма вероятно се явява технически ръководител. Не мога да си представя нашия тате, който е строителен инженер, на такъв "обект".

Ела, благодаря за поздрава! :) Наистина, впечатляваща професия. Аз съм чела, че строителите на Емпайър Стейт Билдинг за били толкова зле осигурени, че са падали като гнили круши от огромни височини. Един от строителите, вече стар човек, разказваше, че веднъж си стоял и нещо си работел, и изведнъж край него прелетял (посока надолу) един негов колега, с когото половин час по-рано си говорели. Бррррр.....

Таничка, с тази информация за прозрачната площадка ми заформи нова мечта - искам да отида там!!!!!! Ще е наистина куул. (Ама да не се върна и аз бързо-бързо... ;) )

Шогун, аз тази мечта си я имам от много отдавна, но някак си все ми се изплъзва. Таничка, лично аз бих седнала по турски в средата на платформата и бих стояла сигурно с часове. Обичам такива места, зареждат ме с енергия.

 

Всъщност, осигуряването на сграда е доста по-лесно според мен от осигуряването на скала. Просто по това време още не са били измислени джаджите, въжетата и системите за осигуровка, които ползваме днес и затова е било доста по- опасно. Наистина трябва да са били доста смели тия строители, защото всъщност не виждам да имат каквато и да било осигуровка. Ела, благодаря, интересна разходка :)

Галя, според мен мъжът с костюма се явява фотограф - това което размахва ми прилича на тогавашна "сапунерка", но аз не разбирам много от снимане...

Уау! Ето на това му казвам медитация!

Супер! Всичките клипчета ми харесаха много. Професоре, благодаря.Все пак, продължавам да си мечтая, че ще стигна някой ден до там :)

Само не мога да разбера защо всички си гледат в краката. А трябва да се гледа напред и нагоре - като индианеца :)

Клипчето е прекрасно, Професоре! Само да добавя една подробност - по пътя до Каньона се минава през пустинята Мохаве на територията на щата Аризона. Най-характерната растителност там е дървото Джошуа - ако пуснете отново клипа на професора, това е кактусовото дърво в първите няколко кадъра.

снимка: Уикипедия

То е от семейството на юките и успешно оцелява в сухотата и жегите - много е интересно на вид. И страшно пасва на пейзажа.

Хъм, дааа. еволюцията на вида "височинен работник" е претърпяла огромно развитие от онези години. На лице са една камара правилници, почти всяка точка от които е подписана с кръв. За съвременните височинни работници и особенно за тези работещи под системи като АРАС ИРАТА и други сходни такива мога само да кажа че до такава степен сме овързани с хиляди върви, щуротии, кила желязо и аломиний, че трудно си вършим работата за която всъщност сме се качили там :) Разработват се и нови по ефективни начини за спасяването на пострадали алпийски работници, въобще мисли се много повече за живота и сигурността на хората. Но все си мисля че "необвързаните" ни колеги са извършвали доста по голямо количество работа от нас, съвременните еквиваленти на кучета на къси вериги. Но като винаги свободата се заплаща, е понякога цената е живота.

    Всъщност няма нищо страшно в самото падане (падал съм вече няколко пъти и въже късах, за разнообразия) страшна е всъщност срещата със замната твърд, на което толкова се уповаваме :)

  Поздрави за хубавият постинг Ела, накара ме да се замисля че май съм си збъркал времето :)

Хареса ми това - "Свободата се заплаща".
Поздрави и ти желая безаварийна и безопасна работа!

Красота! Като гледам снимките ти, Поли, направо ми иде да събера куфарите и бегом към морето... Истината е, че предпочитам планината- там се зареждам и си почивам, но това което виждам ме  кара да желая и морето, да чуя плясъка на вълните, да усетя соления вкус на водата и да заравям ръце в пясъка...

    Чуeдсно настроение, страхотна топлина и светлина, много усмивки и добрина, а най-много - Слънце! То струи от всяка морска снимка, от всяко детско личице и най-вече от теб самата! Ето затова говорихме! Да живee позитивното желание да обичаме хората около нас! Благодаря ти за морската минутка, която ми подари! Няма по-красиво от нашето море, повярвайте ми! Казва се Черно, но е най-синьото и усмихнато, когато пожелае! Желая на теб и на себе си дълги години да се срещаме с него, за да си зареждаме батериите от неговата безкрайна сила и красота! :-)

Благодаря ви! Пожелавам ви, милички, да изживеете най-страхотната слънчева лятна почивка на морето!

Да съберете слънце, здраве, красота! И после да споделите с нас преживяното и видяното :)

Звездите в морето са просто дъхоспиращи! .... и различния цвят на морето също изумява.

Другото, което много ти харесвам Куини са миниатюрите - имам една любима калинка от миналата година, ето сега идва да й прави компания  скакалеца ...не съм знаела, че има толкова цветове по него.

Обичам тези снимки!

Страхотни снимки! За няколко мига бях там!

Благодаря за уловените мигове!

    Страхотна снимка, Деси!   А синът още по-страхотен!   Да ти е жив и здрав и много да те радва!   Той да бъде Слънцето в твоята ръка! :-)

   S pozdrav!

Така те харесвам.Усмихната и позитивна :) Винаги,в един момент везните спират да се люшкат и хармонията на духа става реалност.:) За кратко...но пък е толкова хубаво.:)

Красота!

Звездите в морето са фантастични, Куини! Прекрасни снимки! Права е Деси- умееш да спираш времето. И да държиш слънцето.

 При мен почти не се получава- или батериите са изтощени, или охлювът, препускайки, се е шмугнал в храстите, или направо съм зарязала апарата някъде.... Но не се отказвам...

 

На младини и аз се занимавах с фотография и то доста сериозно, така че ще се опитам да изкажа някакво мнение. Като говоря за младини, имам в предвид, че беше доста отдавна, тогава нямаше цветна фотография/масово развита/, а за цифрова дори не се беше чувало, така че съм започнал от А-то и Б-то на чернобялата. Като цяло снимките са доста типични за морски сюжет, но имаш някои много добри попадения, за слънцето в ръката щеше да е много добре ако не закриваше човека, иначе като ефек е много добре замислено. От всички фотоси си личи влечението ти към макрофотографии и детаили, тревичките на фона на морето са страхотни, а бликовете във водата "Звездичките в морето" са направо страхотни (с черно-бялата техника навремето така и неможах да постигна този ефект). Имаш талант продължавай напред!

Поли, както виждам, морето не е отминало покрай теб, ти си ни го донесла. Благодаря! :)

Куинка, страшни са ти снимките! Особено звездите са невероятни .... ама и другите де.... ама аз по принцип обичам много да гледам снимки! Особено ако някой скъп за мен блогер ги е правил лично!

 Да си призная, всъщност го видях този постинг още вчера вечерта. Но ми се обадиха по телефона и след това трябваше да си лягам много спешно. Та, днес се хващах на няколко пъти, че се сещам за тези снимки... мда :)

С черно-бялата техника ефекта се получаваше, обаче беше много труден процеса за обработка на лентите и хартията при правенето на снимката и там бликовете или се губеха или не ставаха както трябна.

  Тваоите снимки ме накараха да се разровя в остатъците от лабораторията ми, оказа се, че са останали няколко ленти от 84-85год. За проба промих 2 и за мое огромно учудване с 20 годишни химикали се появи образ. За съжаление нямам химикали за позитивния процес, иначе можех да пусна и аз някоя стара снимка.

Вики, наистина е много интересно, че си успял да проявиш лента на 24 години. А за позитива - аз нищо не разбирам от тези материали, но преди две години ми подариха работещ диапроектор. И аз реших да го ползвам. Наумих си да правя диапозитиви в помощ на учебната работа с учениците.

Оказа се, че материали за позитивен процес вече почти няма на пазара. Предлагаха се само на фирмата Кодак, но бяха много скъпи. Тогава разбрах, че май лентовата фотография наистина е останала в историята...

Негативно-позитивния процес на времето беше в основата на цялата фотография (сега май не е така) и си беше цяла наука и ако като мен си правиш снимките съвсем сам, трябваше да се знае. Съвсем накратко процеса протича през 2 етапа:

1.Снимане на лентата и химическа обработка до негатив / бялото - черно и обратното /.

2.Проектиране на негатива върху фотохартия(все едно прожектираш диапозитиви) и химическа обработка до готова снимка.

Ето ти пример:Негатив

снимка без ретуш

                                                                                   

И двата химически процеса бяха свързани с пличкане в различни химикали, а втория протича на червена или зелена светлина така че за правене на 1 свястна снимка понякога ми отиваше по цяла нощ работа и половин до 1 кутия хартия, но това са минали времена. Дано си добила най-обща представа за процеса.

Пропуснала съм да ти благодаря за обяснението. Стана ми ясно в общи линии в какво се е състояла работата по проявяване на снимки. Било е трудно, бавно и скъпо.

А сега само щракаш, вадиш картата памет от фотоапарата, пъхаш я в компютъра и гледаш снимките. Ако си ги запишеш на диск или ги качиш във флашка и ги дадеш във фотографско студио, ще можеш да си ги извадиш за 15-20 стотинки на снимка.

В света най-динамично се развиват високите технологии, според мен.

За скъпо не бих казал. Скъпо беше по-скоро оборудването, 1 обектив за апарата ми беше по-скъп от самия апарат, а химикалите бяха достъпни. Особено българските с едно шишенце български проявител за ленти можеха да се обработят приблизително 10-15 ленти, а струваше около лев. Вносните бяха малко по-скъпи, но и по-хубави. Трудното си е трудно, но в това имаше и нещо интересно, творческо. Докато свикнеш и лентата не ти е проявена, не знаеш какво е станало и първите ти проявявания са ти,  като на спорт-тото или риболов. Не знаеш какъв е резултата, а след това имаш огромно количество от продължаване на процеса за да получиш нужнияти резултат, че понякога съм се забравял ношем покрай ваните и не усещах кога се е съмнало. Сега това го постигам донякъде с фотошопа, но я няма миризмата на химикалите. А за стотинките, аз съм се оборудвал със сравнително добър принтер и когато е за мен сам си разпечатвам снимките и сега.

Чудесни снимки! Ето за тези малки неща човек си струва да живее...

Ех, моренцето!!!! И в планината бях, но морето е нещо специално и ....такива снимки наричам уловени мигове от вечността....И на следващия ден има звездички в морето, но те не са вече същите...Пак звездички, но други...Вчерашните са си отишли, за да направят място на днешните, а днешните ще направят място на утрешните и така докато свят светува....

Чаровна сладуранке, супер снимки си направила!!!

Пек, къде се губиш, слънчице? Драго ми е да те видя :)

Компа ми беше на ремонт, та затова ме нямаше в блога. Иначе от у-щето "хвърлях по едно око", за да видя какво се случва тук, но нямаше как да пиша коментари... кой ще ме търпи... И знаеш ли, установих, че съм яко пристрастена към компютъра, ходех като болна.

Така е... Ако чрез интернет се свързваш с добри приятели и любими хора, е нормално да чувстваш липсата им :)

Не се тревожи за пристрастеността - всички сме болни :)

Прекрасни снимки! Купонът наистина е бил голям, поздравления!

Много пъстър парад! Има от всичко - дори и камила :)

4-юли за мен е друг празник - вчера племеницата ми навърши цяла годинка.

Хубави снимки, по-весело и спокойно сякаш си живеят хората там.

Ела, благодаря ти за интересните снимки, които си направила!
При вас явно е в сила космополитността на американската нация.
 Щом има и камила...
Ние с дъщерята също направихме снимки, но сега,
трябва да почакам да стигнат до интернет и разбира се до блога!
и като знам, че тя все няма време, след около месец, може и да ги видите!
Нашето празнуване представлява една голяма поляна,
 на която народът от рано си носи столчета, одеала и
най-различни неща за сядане, зарежда се с пуканки и бира и чака фойерверките!
Около поляната има сергии
за хот-дог и хамбургери, има стрелбище като на нашите събори,
и ластици за скачане, където децата пощуряват!
 Изобщо един малък панаир, но по американски!
И всичко това на фона на оглушителен бенд,
който свири нещо много силно и грохотно!
В 9 започна зарята и трая около половин час!
Това беше наистина красиво!
При всяка по-голяма експлозия хората викат, свиркат и се радват!
Това е тук в нашия регион, като има такива фойерверки
 на няколко места из града!
Е, това е, поне ви го разказах,
 а ако се класирате и за снимките, тогава ще го видите!

Извинявайте за този формат, но иначе ме изхвърля
извън карето за коментар!:-)

Благодаря, Ела ,за репортажното представяне на празника.По човешко е някак.Едно време при нас си беше фалш.Аз и не ходих по манифестации  ,но си беше простотия от всякъде.Застанат велможите на трибуната и махат на преминаващия от долу народ.И всички, ако си спомняш, имитираха Т.Ж..Само за жените  празника беше очакван ,че винаги си шиеха нови тоалети.

Ако се сравнява  с България от преди 20 години си е направо аматьорска манифестация в САЩ.Разбира се, че ми харесаха снимките и е приятно да се разгледат.Гледам на едната и ти се виждаш как наблюдаваш с внимание празника.Сега Професора от Флорида чакаме да ни покаже  репортаж.

Ех, на мен пък ми се иска и у нас да имаше паради. Толкова весело изглежда. А то само военни паради (които силно казано са весели) и гей паради (които са особено весели, но пък ако се включиш заради купона, рискуваш да те набият или да те види някой колега гей и после да обяснява на всички как ти си обратен, а той изобщо не е :Р). 

Благодаря ви за коментарите!

Случайна, да ви е живо и здраво момиченцето!

Сега, като гледам снимките, съжалявам, че снимах с този фотоапарат.
Така се сливат предният и задният план и изобщо не може да се открои на фокус това, което е най-важното в снимката.

 

 

Добре, че не си в някой фотографски сайт - там споровете коя марка и модел фотоапарати са най-добри се вихри с пълна сила - между Никон и Канон. Просто във форумите им споровете са Омирови.

О, естествено, че съм предвидила репликата ти :).
Потапяла съм се в атмосферата на битките между почитатели на двете марки (почетох малко и отидох да снимам :).
Дадох съвета не защото Канон не правят добри камери, а защото има голяма вероятност скоро любимият ми Никон Д40 да бъде спрян от производство. Не знам да  има друг фотоапарат с такова добро съотношение между цена/качество/диапазон на възможности.
А това, в което вярвам, е, че ако някой може да снима, той може да снима с какъвто и да било апарат.

Много обичам да снимам, просто умирам. И мечтата ми е да имам подобен фотоапарат. Въпроса е обаче в обективите, защото ако искаш да снимаш наистина както трябва - трябва да имаш обектив за портретна фотография, обектив друг и т.н. А не мислиш ли, че това е полупрофесионален апарат.

Ама ти ме убиваш, бе, човек! Мислите ли ми четеш?
Колебах се дали да напиша полупрофесионален и понеже имах около 1% съмнение, че някой може да ме изобличи, написах (професионален) в скоби :)))...

За обектива - ако имаш този Nikon 18-200 mm  , не ти трябва никакъв друг :).
За съжaление струва повече от камерата...

Аз затова обърнах внимание на обективите, защото много хора си мислят, че като купят тялото с един обикновен евтин обектив (разбирай за около 200 лв обектива) както обикновено им ги продават обективите и имат фотоапарат. Да един хубав обектив излиза минимум 1000 лева.

А иначе не ти чета мислите:-), просто се интересувам от тези неща. Както казах, мечтая си за подобно нещо. Обичам да снимам. Ако имам такъв фотоапарат и повечко свободно време, това ще ми е хобито със сигурност.

Цената за мен е много важна освен защото първо трябва да я одобри семейният съвет и Вождът на племето, но и защото разрешавам на децата си да ползват фотоапаратa ми. Затова купувам възможно най-евтиния от най-добрите.
Така и да го поизпуснат, няма опасност да получа инфаркт.

Все още не съм успяла да ги убедя за обектива обаче. Вече 2 години му се любувам отдалече :)...

Убеди ги, ще усетиш разликата. А иначе за мен това е максима за всяка техника -най-евтиното на най-добрите, което ще рече горната граница на средната класа и долното на високата. Е, аз и не смея да убеждавам дори за тялото, така, че ти си по-напред с материала :-)

О, за този  Nikon чаках повече от 20 години :))). Ама аз съм страшно търпелив човек...

Знам, че в Тайланд го продават доста по-евтино от тук. Ама ще чакам и аз. Ти ме успокои :-)) Тъкмо като се пенсионирам ще имам и свободно време :-)

 

 

:))))

:-)))

Маря, разбрах за инициативата на Мая от блога на началните. Ако на пътя ми се изпречи това лято часовник, непременно ще влезе във фотоапарата ми..

Ха, дано ти се изпречи някой часовник:) clock-ticking-2.mp3

 

Единственото, което на този етап можех да направя е да гласувам за презентацията на Мая и го направих с удоволствие. Ако през остатъка от лятото ми се появи възможност да пътувам, всеки зърнат часовник ще е на мушката ми!

Ммм, утре и аз изчезвам към морето и балкана. С фотоапарата естествено:)

И аз, и аз!!!! Към голямата /българска/ вода!!!!

Днес Майчето има рожден ден:))

Приятелко,

Пожелавам ти най-честит и даровит рожден ден,
с много приятели да бъдеш заобиколена,
от здраве, щастие, усмивки окрилена!
И да знаеш, че от мен си най-сърдечно поздравена!

Пожелавам на Мая успех в издирването на снимки и информация за часовниците в България. Вярвам, че всеки който има възможност ще се отзове на молбата и.

Чак ми се прииска да съм там

Сигурно ще е невероятно да си на изложба в галерия с тези фотографии.... Колко мощ и сила има във водата и колко малък изглежда човек пред тази сила. Прекрасно се почувствах съзерцавайки ги.

Забавни наслагвания :). Последната снимка е най-красивото попадение за мен.

късчета красота.мерси, Ела.

Част съм ги виждала, но и тях, и сотаналите изгледах с голямо удоволствие! И аз харесвам най-много последната. :)

Аз много харесвам тази с хеликоптера, мравката и чашата - харесва ми закачката :). Освен това много добре показва какво означава "перспектива" :).
Най-поетична е последната, няма съмнение...

А на мен ми харесва щъркелът-много е добър в ускорението, дано да донесе повече щастие за всички българи.

Честита Първа пролет, Еличке!