"Ада" - фантастична фантасмагорична техничарска програмистка кибернетична философска приключенска пародийна комична трагична любовна фантазия (роман),
(C) Тодор Арнаудов 2004.
"Дзифт" - черен роман, (C) Владислав Тодоров 2006?.
Филмът "Дзифт", (C) Miramar 2008 - http://www.ziftthemovie.com/
Сигурно сте чули за филма - и аз така, но само бегло бях погледнал трейлъра, отбелязах че името на главната героиня е като на моята, но не четох за филма. Сега някой ме подсети за това съвпадение, и след като се зачетох в критиките и сайта на филма,
...открих някои много интересни концептуални съвпадения с моя роман "Ада"...
Може би съвпаденията са заради сходна посока на мисълта...
В мрежата моята "Ада" първо се появи тук, февруари. 2004 г.:
Ада (първо издание) - http://eim.toshuniverse.com/4/28/ada.htmАда (първо издание) - http://geocities.com/eimworld/4/28/ada.htm и в много електронни библиотеки, в някои от които май с малко по-късна редакция.
Второто издание с подобрен текст предстои да бъде публикувано:
Реклама на второто издание:
"Ада" (2004) - второ издание на романа, реклама Може би ще пусна по-скоро, отколкото смятах.
Някои съвпадения, които се набиват на очи, още преди да съм прочел целия роман:
1.
Главната героиня се казва Ада като моята... :) Това съвсем не е обикновено име, знам че Бети Тол (Betty Toole) го е използвала в биографичен роман за Ада Лъвлейс. Не че съм литератор де, но за друго място не се сещам.
2. В "Ада" оригиналното име Ада е използвано и в символичен смисъл. Навярно (вероятно; със сигурност) е използвано така и в "Дзифт".
3. Авторът
Владислав Тодоров на сайта си е цитирал Данте:
"На хаоса из мрачните гърди..."
Но не знам от кога е сложен цитата.
"Ада" и трилогията
Истината-Ада-Рая правят алюзия с "Божествена комедия". Истината в "Истината" е символ. В "Ада", Ада е едновременно истинско име и символ на много неща. За "Рая" се подсказва в "Ада", но още не съм го написал.
АДА
ГЛАВА 1.
Отдясно на самотния черен плосък правоъгълник, който остро изпъкваше върху безкрайната гладка сива еднообразна стена, висеше надпис:
Надежда всяка мигом угасете!
Душата от сега си прежалете!
Във страшни мъки, живи,
всеки ден ще мрете!
Емил се усмихна на хитроумното стихче и след няколко секунди засмукване на подробности от провисналата дървена табела, направена от нещо странно, - като че ли от капак на ковчег за мъртъвци - вяло метна погледа си към далечината на десния край на безкрайно дългата, безкрайно висока преграда. Със зверска скорост от там се задаваше нещо, което за нула време се превърна в гол мъж на метла; кръстът на същия бе опасан от колан, на който бяха окачени още метли.
(...)
4. В критиките за филма говорят за "фатална жена"... Моята Ада е дори нещо повече.. Ада е "фатална богиня"... :)
5. "Ада" е трагедия, кошмар - "Дзифт" е трагедия.
6. Възхваляват "Дзифт" за това, че е смешен - "Ада" е и черна комедия и пародия на един куп неща. (Но не знам дали е "черен роман", главните ми герои не изпадат в низки страсти, макар че поддържащите отрицателни герои - да. Още не съм се запознал подробно с този жанр.).
(...)
- Най-хубавите метли, душа! Първо се опитват! - каза весело голият.
Младежът не изглеждаше впечатлен.
- Първо са опитва бе. Пробвай, душа!
Емил започна да се подхилква.
- Евтино ги давам... –опита отново голият. - Не останаха! Айде, че идва новата партида! Ще свършат!...
Емил пак не се впечатли, но вече с интерес изучаваше разликите между метлите, закачени на кръста на голия, и тази между краката му.
- Какво ме зяпаш бе, глупак! Да не си глух? – процеди през зъби продавачът.
- Моля? – най-накрая отговори Емил и вдигна полед.
- Ахааа, ясно... Педалче си... С педалите сме във война - конкуренция... Приятно прекарване! - неочаквано завърши необлеченият и се стрелна като фъртуна към другия край на безкрайната стена.
(...)
Тя направи още десетина крачки, за да дойде достатъчно близо до масата; приклекна, за да види дали отдолу няма нещо опасно, и пъргаво се изправи, като на лицето й се изписа плаха усмивка.
- Какво ще желаеш, маце!? - изяви висшестоянието си шкембелията и се захили.
- Тук ли е Емил Юнаков?
- Кой? - изкашля се пушещият.
Чернокосата впи погледа си в него, помълча за няколко секунди и попита.
- Имате ли списък на душите?
- Ха-ха, под масата него ли търсеше? - подметна продавачът на метли.
- Който го търси, си го намира! - изкикоти се грозно звярът и се облиза.
- Младеж. Ръст 1.73. Черна коса. Кафяви очи. - уточни чернокосата.
- Колко кафяви? Колкото кафето или колкото газираното? - изхърка пушещият.
- Имате ли списък с душите или не?!
- Маце, каквото си искаш искай - не се знае дали ще ти го дадем. Това и ти да искаш, и на нас да ни се иска обаче, не можем да ти го дадем... - отговори шкембелията, захили се гръмко и допълни. - Защото не ни стиска!
- А как се излиза от тук? Къде е изходът? - продължи чернокосата.
- Ха-ха-ха. Че ние още не сме влезли, че да излизаме?! - изцепи се пушещият и смукна от бездимната цигара.
(...)
7. На сайта на филма се подчертава, че се случва за една нощ - и моят роман се случва за една своеобразна нощ, макар че в ада в "Ада" ден и нощ не са като на тоя свят.
8. Ада в "Ада" е на възрастта на Емил, която е 19 години (моята възраст тогава) - "застаряващ юноша", тъкмо започвах Университета. В трейлъра на "Дзифт" се споменава, че главният герой се влюбва в Ада, когато е на 18 години, и предполагам че са завършващи ученици.
9. Романът "Ада" беше публикван през февруари 2004-та, макар и в неизвестното за широката публика електронно списание "Свещеният сметач". От време на време чувам, че за "просветената публика" не е било чак толкова подземно.
Ада (първо издание) - http://geocities.com/eimworld/4/28/28.htmАда (първо издание) - http://eim.hit.bg4/28/28.htm Освен това своевременно отиде в sf.ludost.net и в наследниците му.
Романът "Дзифт" изглежда е публикуван през 2006-та?
10. В "Ада" се пародира със
стилана текстове от табели, чудати ръководства, реклами. В "Дзифт" се пародира със
соц-стила на табели, лозунги. ...
- Довери ми се, Емиле! Ада е ад за реклами, а не за такива като на...; като теб. - "На английски." – помогна отново шефът.
- "Ад" значи "реклама" на английски.
- А, д-а-а-а-а.... - въздъхна Емил.- Съкратено от "адвъртайзинг"? - попита той.
- Точно така. Сега нека побързаме, защото дръжката почти се е появила и трябва да я дръпнем, преди да е изчезнала отново.
(...)
11. И още няколко неща, които ще запазя за по-късно...
(Добавено 1/10/2008)
12. Сега прочетох в едно интервю на Владислав Тодоров:
Капитал, брой 39, 25 септември, 2008
Интервю на Янко Терзиев
http://www.capital.bg/show.php?storyid=555169
Как гледахте на сценария на "Дзифт" - като на екранизация на романа, или като на самостоятелен текст, писан по законите на едно друго, визуално изкуство? Първоначалната идея беше да напиша сценарий, а не роман. Така беше замислен "Дзифт" като основа за филм. Започнах да пиша и в хода на работата реших първо да направя роман, за да не ми отиде трудът нахалост, защото се съмнявах, че проектът ще мине в НФЦ. Още в замисъла си това беше визуален проект. В този смисъл би било по-правилно да се говори за романизация на идея за филм.
.....
"Ада" също беше написана визуално, с много подробности за действията на героите, като сценарий (макар че има и много философия) . Редуват се сцени от различни сюжетни нишки, често преходите между главите са като преходи между сцени във филм, в които паралелно се случват неща на сходна вълна.
Например едните герои говорят за нещо, и когато действието се премести на другото място, другите герои също нищят същата тема.
...
Между другото, изглежда, че авторът разбира от трагедии, защото една от двете му докторантури е:
http://vladislavtodorov.com/aboutme.aspx
Ph.D. 1987
Bulgarian Academy of Sciences, Institute of Art Studies, Sofia
Thesis: "The Concept of Tragedy in Western Thought"
Трагедията в Западната мисъл...
...
Може от там да са тръгнали приликите, защото и аз обичам да пиша трагедии, тогава се имах за млад "декдадент". Първата част на трилогията - "Истината" си беше "анти-повест", със странна символична история.
Може би общите наклонности към трагедиите, в съчетание с играта с българския език, с Дантевия Ад и пр. са довели до сходни концепции.
Но може би не е било само това!
(Редакция: Не - навярно е само това. Забавно...:) )
Трябва да се запозная с този човек и да разбера. :-) Виждам следните варианти:
1.
Случайно съвпадение... Откъде накъде д-р по литература и пр. ще попадне на романчето на някакъв тийнейджър графоман? Просто и той се кефи на Данте, Ад, трагедии - цяла дисертация е писал човека, преди 20 години. А и ако някой плагиатства, дали би запазил точно име? Ще е прекалено очевидно. (Но аз точно от там започнах разследването си, от името Ада, и стигнах до другите открития).
Но идейните съвпадения са яки.
<>
2. Нарочно съвпадение - роман в Интернет от някакъв пикльо. Какъв е проблемът, ако си с много по-високо социално положение, да използваш идеи от него безплатно? - едва ли.
"Дзифт" използва уникално име на моя героиня, подобен сюжет и още много подобни неща, както може да прочетете по-горе, което не ме кефи...
<>Освен това аз писах "Ада" също за да я снимам на филм някой ден, а сега ще трябва да обяснявам преди филма, че моята Ада и моята история между Емил и Ада в моята трилогия не е създадена по подобие на "Дзифт".
Трябва да го гледам филма и да видя за още съвпадения.
Следва продължение...
ПРИЛОЖЕНИЕ
Скици за илюстрации на "Ада"
http://artificial-mind.blogspot.com/2008/10/2004-2006-ada-2004-and-zift-2006.html
Comments