Фея, идеята ще се види много ясно, като съзреш главната героиня и завръзката. То си пише, че това е много ранен тийзър трейлър, не се виждат другите главни герои, нито пък ключовите моменти във филма.

Тош, няма нужда да казвам колко е фантастично това, което правиш,нали? Не, всъщност, има нужда. Мъчи ме грип и съм забравила снощи телевироза включен. Събудам се посред нощ и насреща ми - шото на Азис с невероятен гост в него - Маргарита Михнева. Няма да коментирам защо и как тази жена беше избрала този формат за това,което сподели, вероятно поради горчив медиен опит, вероятно и поради усета на самия Азис за шоу и личности. Но...гледах невероятен репортаж - интервю с един от топ-антимафиотите в България, преживял тежка лична драма и още по-тежка професионална - държавата да го съди за изпълнение на служебния му дълг. И то такова изпълнение, с което малцина българи могат да се похвалят - участник в задържането на оправданите убийци на Луканов. Заедно с неговата скромна полу-изповед видях и уникални кадри, снимани от Михнева в лабораторията в Церн и съпоставка  между това как Европа се грижи за един от брлестящите умове на света, Стивън Хокинг, парализиран от години и съдбата на една блестяща студентка, също учен и също парализирана от години, но в България.

  Няма да ти казвам, че ние не ценим и не уважаваме таланите си, не се грижим за хората, които дават най-ценен принос за цялото общество. Ще ти кажа само - напред и нагоре! - не спирай да мечтаеш. Ти, Дени, Рейлайт - хора, които индиректно имам честта да познавам от този блог, със сигурност сте не по-малко ценни от учените в Церн, просто ние и нашата държава не можем да ви оценим. Затова - търси хоризонти и не преставай да летиш. Защото това, което правиш, ще остане за полза на много хора след теб. Дори и ние да не можем да го осъзнаем.

Шели - благодаря ти :)

Шогун, наистина няма да ти дам, защото още не съм нито толкова известен, нито пък толкова самозабравен. ;-P

Павлина, много интересно!

Дени, списанието в София го има навсякъде, може да се поръча и по Интернет.

Tosh,

Къде беше ти, когато аз бях млада?!  Как на никого не му беше хрумнало това преди 20-ина години?

Тъй като съм от "по-социалните",чакахме с мен-подобните за място в коктейл бара.Наистина чакахме...и в момента в който се освободеше маса на бегом до нея,да не ни изпревари някой.

В същото време заведението,което беше на крачка от коктейл бара също беше пълно...Нищо,че не се пушеше в него.