Слънце грее, дъжд вали –
                                            дяволът се жени.
                           Дяволе, ти искаш ли
                           за невеста мен да вземеш?

                           Нощем с белите коне
                           в чужди сънища ще бягам.
                          Сутрин с пламнали нозе
                          пак добра до теб ще лягам.

                           Зиме като пушек бял
                           ще се вия непозната.
                          Лете с поглед натежал
                          теб ще чакам под дъгата.

                          Слънце грее, дъжд вали –
                                     дяволът се жени.
                         Дяволе, ти искаш ли
                        ангелска жена да вземеш
-----------------------------------------------------
*Отдавна стои в компа ми и не помня мое ли или не,така,че ако някой си го познае,веднага му го давам :-))

  Разочарован,стоя пред олющената сграда.

Замислен,как Шекспир е вдъхновила да напише

                         за най-известните влюбени

великата си драма,така че векове след него

          да идват хора  тук любовта изгубили

           да я търсят при бронзовата Жулиета

А Ромео,забравен гледа  нежно –тъжно от портрета.

към своята любима ,сякаш знаел е че  никога

     няма да се срещнат пак на същата планета.

Вчера бях на премиерата на една хубава стихосбирка и бързам да споделя удоволствието /естетическо естествено!/ с вас! Отначало ето официалното представяне:

Романьола Мирославова

Въздишки от вулкан

Любовна поезия

 http://www.book.store.bg/c/p-p/m-125/id-20944/vyzdishki-ot-vulkan-romaniola-miroslavova.html

Ще прибавя, че вчера зала на "Надежда" в Столичната библиотека преливаше от гости, приятели и почитатели. По стихове на г-жа Мирославова пяха свои песни Венета Рангелова и Бони Милчева. Получи се атмосфера, наистина задушевна и поетична. От мое име мога да кажа, че поетесата наистина е доста талантлива, умее да изказва чувства в поетичен слог. Има доста сполучливи поетически попадения, оригинален стил, много истински и красиви стихове.
А пък как се живее в семейство с двама поети? Дали красотата на словото е съчетана с практицизъм?
Даже няма да разсъждавам нашироко, но помислете си..... Талант, дарование, публичност, награди - всичко си е на мястото. Ала цял живот талантът е в сянката на колоса - защото Евтим Евтимов си е точно такъв.  Но погледнете и някои от стиховете на съпругата му - наистина си заслужава!

                              На П.

Снегът бавно пада над смълчаните

                                                 вълни.

Морето  протяга студени длани

към плажа пуст сякаш иска да му

каже,че скоро ще се върне народа

                                      весел   тук

 Тъжно  морето е през зимата,

вълните му само  с нежен шепот

       целуват притихналият бряг.

Пусто е,дори и чайките със

игрите си красиви,шумно

пляскайки с крила,не могат

да разсеят неговата самота.

А гларусите няма да са тъжни

     и самотни сред безкрайната

                                 морска шир,

защото на брега ще ги очакват

спомени от лятото за веселият

                            човешки панаир.

Научи ме да бъда различен.
Да се вслушвам в съня на щурците
и на вятър когато приличам
да не гоня смеха на звездите.

Научи ме да бъда прекрасен.
Бяла приказка в детски представи.
Да съм твоя любовна украса
дето вечно за теб ще остане...

Научи ме да бъда начало.
Безкрая след мен да повеждам,
все едно, че е времето спряло
щом във твойте очи се оглеждам.

Научи ме да мога да дишам
със копнежа на твоите мисли...
Като свила, смеха да се свлича
и да пада по моите листи...

Научи ме за теб да остана
неподправен, какъвто ме знаеш.
И макар да съм някога рана
просто искам за мен да мечтаеш...