В отговор на К.Т.
Благодаря ти, че прояви разбиране и прие изложените от мен аргументи.

Повече от 270 000 български двойки освен с болката по жадуваното дете, се налага да се справят и с неволните и не дотам "неволни" въпроси, намеци и подмятания от страна на роднини, приятелски семейства и колеги: "Хайде, какво чакате още?"
Поклон пред силата на тези жени и мъже, които продължават да се борят и от болката създават надежда.

ЗАКЛИНАНИЕ

В отговор на К. Т.

Никога да не изпиташ тази болка -
да изгубиш нецелунатото си дете,
мислите ти - нараняващи осколки
да се впиват все по-страшно в твоето сърце.

И да си готов на всичко, точно всичко,
за да видиш кръгче с точка и да чуеш пулс,
в недоспалите си нощи да обичаш...
Нека никога не те достига този смут!

Теоретично, хаотично, грешно
събирам се. Все още неуспешно.
Все още вадя стъклени парчета
от раните, останали в сърцето.

А хладният ми разум - в мрак обгърнат,
загубеното няма кой да върне...
И като в пъзел частите подреждам,
от болката да сътворя надежда. 

На Габриела С.

Голяма работа, че днес е Коледа!
Ще си остана в къщи и ще плача.
Защото няма как да ми е пролетно -
преди да дойдеш, ти замина в здрача.

Загубих те преди да те прегърна,
в сърцето ми пулсира адска болка.
Мечта ли е да чакам да се върнеш?
И колко ще те чакам? Колко!

Тъгата като мъгла се стеле в душата,

А дъждът от небето сиво плаче заедно

                                                          с мене

            и браздят лицето капките солени.

Надеждата като сняг в сърцето се топи,

Не знам нещо в мен , за теб и отминалите

                                                                     дни,

                                                   може би тъжи.

    И като къртица ровя спомените прашни

искрица радост да намеря да озари живота

                                                         ми сегашен.

На Габриела Сабин

Тази първа лудост продължи за кратко.
Не успях да се зарадвам, както трябва.
Бях объркана, изнервена и плаха,
бях надяваща се и дори отчаяна.

Следващият път ще стане. Няма начин!
Хич не ме успокояват тези думи.
А съмненията в мислите ми грачат:
Колко малко трябваше, за да се случи!

„Лудите, лудите – те да са живи!”
или Сборникът на BGlog.net на финалната права

    Колко е нужно от узряването на идеята до нейното осъществяване? Ами колкото- толкова. В края на м. март 2007 година Веселин (наричан понякога шеговито Поетичния Админ) споделя идеята си за Антология на Общност “Поезия”. Идеята е разработена в поредица статии, претърпели развитие и промени, разбира се. До ентусиазма и приветствията са съмненията, критиките, възможните проблеми. И направеният подбор, стъпил върху файловете на няколко души, нека съм по-точна – 6-ма души. Няколко месеца се обсъжда идеята, подбора, заглавието, съгласието на авторите и свързаните с това проблеми. В края на месец юни 2007 има окончателен подбор и съгласие на автори. След което идеята за известно време е в застой,  докато не е възродена отново.
    Необходим е онзи “луд” организатор с умения, творчески опит и достатъчно  време, за да изплуват отново ентусиазъм и възможности. „Лудият” организатор е Swetew. И отново обсъждане, добавяне, съгласие от авторите, като идеята се разширява. От Антология на общност вече става дума за Лице на Блога, за Първата книга на общността.  В сборника се включват разкази, хумор и пародии. Необходим е подбор и от други общности. Не е лесно да се намери баланс между съпреживяване и безпристрастност. Всеки един ред в Блога е написан със сърце и как да предпочетеш дадена публикация пред друга и в същото време това да е адекватно и интересно за читателя? Как да не залитнеш по тънкия лед между необходимостта, съдържанието, финансирането, организацията и всички онези технически подробности, а сборникът да бъде творческото огледало на Блога? Не липсват и драми, но нека не говоря сега за тях.
    Имаше. Но се оказа, че може. И сборникът “3 години Bglog.net – поезия и проза” вече е на финалната права. Радвам се, че участвам в това начинание и искам да благодаря на всички за усилията им книгата да стане реалност.
    Всяко усилие си е струвало.
    Надявам се съвсем скоро да имаме възможност да прелистваме книгата, а удоволствието да качи корицата оставям на Swetew .

П.П. Трудно ми е в няколко изречения да обясня за емоцията на участниците, за съпреживяването на Efina, за критиките на The Maker, за образните вълнения на Веселин и Арагорн, за „лудостта” на Swetew, за моите детективски приключения и математически таблички, за земността на Kaliopa_ina, за картините на Alisbalis и за всички, свързани по един или друг начин с начинанието.

П.П.П. Swetew, благодаря за редакцията, :))

Ти се преструваш
    на пясъчен замък,
с кули и бойници -
    да ме опазиш
от всеки хвърлен
    по мен камък,
от урагани,
    от метастази...


Не се разпадай
    така внезапно!
Ти си моето
    причинно следствие,
което знам
    че е необятно
и непредсказуемо -
    като бедствие...