BgLOG.net
Споделяне на проблем и търсене на помощ за неговото разрешаване
By shellysun , 2 December 2008

Това е писмо от приятел, изпращам го до приятели, предназначено е, за да не остане дете без радост за Коледа.

"Здравейте,

И тази Коледа ще занесем радост в дома с деца в село Лик.

Ако имате топли дрехи и обувки за деца от 7 до 18 години, ако имате
игри, книги, храна... можете да се включите.

Тази година най-сериозен е проблема с отоплението на децата и храната.
Децата най-много се радват, когато могат да поговорят с хора. Ако
отидете лично в удобно за вас време - това ще е най-големият подарък.



Повече за децата и нуждите им на: http://www.pptl-bg.com/index.php/charity.htm



До 12 декември събираме надписани неща за децата в офиса на фирма РТС
Компютърс, както и всеки петък следобед в офиса на PPTL - www.pptl.bg



Ако се колебаете дали това което искате да дадете е подходящо или
имате въпроси, моля свържете се с директорката на дома Теменужка
Симеонова: 0878 28 40 90 .

Като удобство миналите години някои фирми събираха нещата в офисите си
и наведнъж ги донасяха.

Моля, препратете този мейл и на други хора, които имат желание и
възможност да се включат.
Благодаря,

Човешката библиотека: http://choveshkata.net
Място за бъдеще: http://placeforfuture.org
Защо НЯМА да си купя книги от Пазаира на книгата:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?f=2&t=138


Тиха и свята нощ!
Щастливи Коледни празници!
Препраща:
 
Anna Ananieva
www.elearningeuropa.info/directory/index.php?page=doc&doc_id=11794&doclng=6
www.bglog.net/blog/ananan/site/posts/ www.aniananieva.blogspot.com
www.sviatilichnost.hit.bg "
Legacy hit count
274
Legacy blog alias
24355
Legacy friendly alias
Мили-Дядо-Коледа---
Приятели
Имам проблем

Comments

By marinka , 8 November 2008

Днес подреждайки играчки, книги....в  детската стая попаднах на една малка книжка, която съм купила преди години. Казва се ,,Пожарникар", изд. Златното пате. Хрумна ми, че мога да я използвам като мотивация по темата Пожар при обучението по БАК. И ето какво сътворих: moqt_me4o_.ppt

Дано съм била полезна на някой от Вас! С поздрав: marq

Legacy hit count
2078
Legacy blog alias
23556
Legacy friendly alias
Пожарникар-BB28561935CE4C4997724B816CA754D9
Имам проблем
Подготовка за училище /6-7 години/
Предлагам...
Трета възрастова група /5-6 години/

Comments8

RadaGD
RadaGD преди 17 години и 6 месеца
Много интересно и забавно поднасяне на опасността от пожар! На мен лично много ми хареса и си мисля, че мога да я използвам и за първи клас.

Благодаря ти!


IGLIKA56
IGLIKA56 преди 17 години и 6 месеца

         Тазивечер съм приятно изненадана. Това ми харесва иоще в понеделник ще се го приложа по социален свят - темата е такава. Може , нали?

         Благадаря!

katidju
katidju преди 17 години и 6 месеца

Идеята е наистина чудесна!

Благодаря!!!   Ще я приложа и аз......

Galq_P
Galq_P преди 17 години и 6 месеца
Браво! Ще използвам презентацията и аз. Материалите по БАК са малко така, че всяко нещо, което се публикува тук ще ни е от полза.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 6 месеца
Бива си го!!!
neliiv
neliiv преди 17 години и 5 месеца
Браво и от мен, marq!
MILKATODOROVA
MILKATODOROVA преди 17 години и 5 месеца
БРАВО  МИЛИЧКА !
marinka
marinka преди 17 години и 4 месеца
Още нещо за БАК, и по точно за ПОЖАРА: POGAR_V_GORATA.ppt
By Galq_P , 10 September 2008
       Колеги, имам проблем с качването на материал,

жълтата папка-Upload Document при мен не се активира.

Знае ли някой коя е причината?

Ще Ви бъда безкрайно благодарна, ако ми помогнете! 

В Общност Образование и Начално образование нямам този проблем.
Legacy hit count
409
Legacy blog alias
22003
Legacy friendly alias
Проблем-с-Upload-Document
Имам проблем

Comments14

antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 8 месеца

ГАЛЯ,  при мен също има този проблем. Вероятно е от настройките на общността...????!!!!

 Ако искаш да качиш нещо, влез в блога си, качи го от там и вече ще може да го слагаш където пожелаеш...

УСПЕХ!!!!!!!!!!!

Galq_P
Galq_P преди 17 години и 8 месеца
antoineta , с това което ми каза се справих.  Как да го сложа в Общност Предучилищна педагогика.Ето с това се мъча пък сега!
antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 8 месеца

В document manager,от browse fail, прозореца name маркираш материала и го му даваш insert.

 

Galq_P
Galq_P преди 17 години и 8 месеца
Интересува ме, ако натисна бутона Публикувай в общността  материала            къде отива. В момента презентацията е в Моят блок,както ме посъветва и             от там нещата се получиха с качването . Искам да го публикувам в общност Предучилищна педагогика.Какво да направя?
marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца

Galq_P, първо напиши заглавие на твоята публикация. След това отвори бутончето с кламер, от там в Browse Fails ще откриеш какво точно искаш да ни покажеш, натискаш Insert и всичко ще е ОК.

Благодаря ти, че попита, защото този проблем е може би проблем на мн.потребители и ще помоля администраторите да сложат твоя постиг за избор на деня поне за една седмица. Публикувайте смело, колеги! Ще се справите! Успех! 

marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца
Чакаме ,,Работната Мецана"!!!!!
Galq_P
Galq_P преди 17 години и 8 месеца
Ужас! Днес, явно не ми е ден за публикации.

"Работна Мецана" в скоро време ще я публикувам и тук . Цяла седмица имам проблем с Upload document и то само тук.


shellysun
shellysun преди 17 години и 8 месеца
Олеле, това е нещо ново. Сега ще погледна.
marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца
Толкова ми е познато това, което написа!!!??? Не седмица, а месеци ми трябваха да разгадая как се публикува тук! Но ти не се отказвай, ще успееш!!! Стискам палци!
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 8 месеца
И аз много отдавна имам този проблем. Още от времето, когато Маря публикува Детска градина за малки животни. Исках да й предложа моята адаптация на презентацията, но уви....Но не екъсно. Дано всичко се оправи!
shellysun
shellysun преди 17 години и 8 месеца
Галя, не мога да видя презентацията дори в начално. Ще помторя стъпките, ако пак има проблем - прати ми я на и-мейла, аз ще я кача, ще ти го пратя на личните. Значи, влизаш с потребителското си име тук, отиваш на "Пиши в блога", пишеш заглавието на поста, пишеш после за каквото искаш да пишеш, щтракаш маркера едн-два интервала по-надясно и натискаш бутончето на листа с кламерчето, после ъплоуд и излиза прозорче за браузване, там от твоя компютър отваряш презентацията, натискаш пак ъплоуд и щом се качи, натискаш инсърт и тя се появява в поста. Сега ще пробвам тук аз с нещо.   Основни концепции на Педагогика Френе.doc  Ами, не виждам проблем. Пак опитай, моля. Пращам ти адрес на личните.
Galq_P
Galq_P преди 17 години и 8 месеца
      Много се радвам, че нещата при мен се оправиха. Благодаря на всички Ви.
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Сега влизам и виждам каква дискусия се е разгоряла тук. Трябва да призная, че аз съм се предала, т.е. опитвала съм се да кача различни неща, с кламерчето и без него, но не съм имала добър резултат. Затова съм пасивен наблюдател :) и наблягам на словото. Е, това не е пример за подражание, но не съм имала и нещо кой знае колко ценностно за показване, затова не е стоял този въпрос на дневен ред. Зная, че сега нещата ще се оправят, след като и при други е възникнал същия проблем, аз смятах, че при мен това се дължи на учтивата форма, която при мен е във взаимоотношението ми с компютъра :) Ще следя с интерес развитието на събитията.
marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца

Galq_P, БРАВО!

Успяла си и сега вече ще чакаме само нови и интересни публикации!

Желая ти слънчев и емоционален ден!

By galina_fr , 7 September 2008

Представата на детето, че е нормално да е вкопчено в полата на майка си и да не се отделя от нея, сякаш животът му зависи от това, докато тя се опитва да готви или да излезе за миг от стаята е проблем за много родители. Как да се постъпи? За да свикне детето ви с идеята, че няма да прекарва цялото си време с вас, започнете периодично да го оставяте за кратки периоди от време (няколко часа) с други хора, и то още от ранната му възраст. Тези "междучасия" са изключително здравословни както за него, така и за вас.

Разкажете му какво ще правите и двете/двамата, докато сте разделени. Така ще му дадете добър пример за това, как да разказва за своите ежедневни дейности и в него няма да остава никаква тревожност.

Играйте на криеница. Тази простичка игра кара детето ви да свикне с идеята, че хората (и вие самите) си тръгват и, което е по-важното, се връщат. Прохождащите и децата в предучилищна възраст играят на криеница по различни начини - като крият лице зад дланите си, като се скриват целите зад определени предмети, като гледат как другите се крият зад дланите си или други предмети и (особено децата между 2 и 5 години) на същинска игра на криеница с отброяване със затворени очи и търсене.

Дайте на детето да разбере, че със сигурност ще се върнете. Не забравяйте да му кажете, че ще се върнете скоро и задължително се върнете преди то да заспи, за да му покажете, че държите на думата си.

Подгответе детето за тази раздяла. Обяснете му, че излизате и поставете открито въпроса за това дали би се справило без вас. Кажете например:"Предстои ти да станеш голям мъж. Знам, че ще се справиш добре в мое отсъствие". Ако го изненадате, като излезете без да го предупредите, той ще започне да се чуди кога внезапно ще изчезнете отново.

Подгответе се за голяма врява, когато детето разбере, че ще го оставите само. Помнете, че врявата е почти неизбежна, особено когато ви се налага да се отделите за първи път от него. Кажете си: "То плаче, защото ме обича, но рано или късно трябва да се научи, че въпреки че не мога да играя постоянно с него и от време на време ми се налага да изляза, аз винаги ще се връщам".

Оценявайте го, когато се справя добре във ваше отсъствие. Карайте детето да се чувства гордо от способността си да играе само. Например му кажете: "Толкова се гордея с теб, задето си поигра само, докато почиствах фурната". Това ще подсили неговото самочувствие и чувството му за независимост, от което всички ще имат полза.

Използвайте т.нар. стол на плача. Дайте възможност на детето да разбере, че е безсмислено да не одобрява вашата заетост или моментите, в които ви се налага да излезете, макар и за кратко. Нека му стане пределно ясно, че неговият вой и хленченето му разстройват околните. Кажете му например: "Съжалявам, че не ти е приятно да ме изчакаш да приготвя вечерята. Иди на стола на плача да си поплачеш, докато си в състояние да си играеш без да хленчиш".

Започнете бавен процес на отделяне. Ако детето ви изисква голям процент от личното ви време, поиграйте на "Победи часовника". Дайте му пет минути от времето си с уговорката, че после ще си поиграе пет минути само. Увеличавайте периодите на неговата самостоятелна игра постепенно, докато се научи да се заиграва само в рамките на час.

Не изпращайте на детето смесени послания. Не му казвайте да се махне, докато го държите в скута си или го галите. Това ще го обърка и то ще се разколебае дали да излезе, или да остане.

/откъс от книгата "Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина"/

Legacy hit count
597
Legacy blog alias
21936
Legacy friendly alias
Първата-раздяла-винаги-е-болезнена---
Приятели
Семейство
Имам проблем
Новото образование

Comments11

OlyaMiran
OlyaMiran преди 17 години и 8 месеца

 

Чудесно представяне! Веднага грабва вниманието.Заинтригувах се от тази книга и си я купих. Вярвам, че ще ми бъде полезна.

shellysun
shellysun преди 17 години и 8 месеца
Ей, Галя, с тази книга ще ни накараш май да си преосмислим педагогиката! Дано твоите откъси ги прочетат повече родители - толкова полза и практическа истина има втях, че със сигурност ще намерят общ език с децата си, без крясъци и шамари.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца
Изключително полезно! Един от най-травматичните ми спомени като дете е неправилното ми отделяне "от полата на мама", когато трябваше да тръгна на детска ясла. Старала съм се да не допусна децата ми да са прекалено зависими от мен; и наистина те нямаха проблеми при тръгване на ясла, детска градина и училище.
Най-важното от моя опит - от малки ги оставях за кратко и с други хора, за да свикнат...
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Книгата ме плени с това, че уж известни ни истини, които хем сме преживели в практиката си, хем сме учили и учим все още - пък в един момент си казваш, ето, това също било правилно, така можело също да се реагира, значи съм постъпвала правилно/неправилно...Не съм срещала отдавна толкова вътрешнопрофесионална литература. Това ме накара да споделям с вас отново и отново. Радвам се, че ви харесва.
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Шели, много интересно е това интервю, обогатяващо. Винаги има нужда да си сверим часовниците. Силно впечатление ми направи следното изречение: "Прекалено голямата родителска нежност е вредна, обяснява Фройд, защото разглезва детето и го прави неспособно да се отказва временно от любов в по-късния си живот или пък да се задоволява с по-малко любов."
Благодаря, Шели! А за пръв път откривам една идея, осъществяването на която наистина би ме довело до състояние на почти :) пълно щастие - посещаването на школа по балет, в която да има часове и за хора в напреднала възраст, за които това изкуство е върховен източник на наслада...Ех, минало незабравимо...:)
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца

Шели, много ми помогна това интервю! Щатите са най-консуматорската страна и за мен е цяло мъчение да вляза с децата си в магазин - единствените думи, която се чуват от устата ми, са "не, не може". Сега, като имам и мнението на специалистите, ще ми е много по-лесно да им отказвам незабавното удовлетворяване на желанията - защото ще съм 100% убедена, че е за тяхно добро.
На мен също ми направи впечатление твърдението, че прекалената нежност е по-скоро вредна за децата. Да, очевидно колкото повече време минава, толкова повече ще оценявам колко правилни са били възпитателните методи на родителите ми.

Галя, що се отнася до "напредналата възраст" - след 3-годишно молене най-сетне отстъпих и записах дъщеря ми на школа по балет (правилно съм постъпила, както се оказва - дала съм и` достатъчно време да желае много силно нещо, за да оцени получаването му :). Та там се оказа, че има 4-седмични курсове по танци за възрастни. Отдавна мечтая да се науча да танцувам, особено сега, когато живея на място, където никой не ме познава и не съм "госпожа Георгиева".  Дали да не опитам?

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Ела, разбира се, опитай, ако искаш мнение на един пристрастен човек, какъвто съм аз към балета, то - ДА, опитай обезателно! Казвам, пристрастен човек, тъй като в младостта си съм играла балет и, повярвай, все още си спомням страхотното чувство на лекота, на фееричност, на наслада, на нежност, на грация...Обещавам ти, че аз също ще проверя как стои въпросът с балетна школа тук в района, макар че съм познатата "госпожа Ангелова", но...това май са излишни скрупули. Така че - да действаме, Ела! :)
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца
Много хубаво описваш усещането при танцуване...
Що се отнася до моето желание - не бях уточнила в горния си коментар, че става въпрос за танци за възрастни от типа на салса, валс, танго и т.н., а не за балет. Макар че учителката на дъщеря ми каза, че балетът е в основата на всеки танц, който искаш да научиш.
Така че смело напред - ти към балета, а аз - към тангото :).
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Съгласна съм с учителката по балет, Ела! Защото благодарение на балета, досега съм се справяла много лесно с всякакъв вид танци, а грацията в движенията на балета е нещо, което остава завинаги. Няма начин да се забрави постановката на ръцете, кой пръст как стои така, че отстрани това да изглежда най-естественото нещо на света...Нали правиш снимки, както тези на облаците (гледах ги и са прекрасни!), така и в залата по балет? Като се замисля, си представям огромното помещение с огледала по стените, лъскав под и станки, пианото в ъгъла и неповторимата атмосфера...:)Безкрайно съм благодарна за това пътуване във времето, Ела!
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца

Да, спомените са нещо прекрасно! За всеки случай няма да забравя да направя снимки :). Ето една от сайта на танцовата школа, надявам се накрая на годината нашата балерина да изглежда също толкова грациозно.

Pre-Ballet

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
:) Виж само колко устрем, колко желание за полет има в погледа на това дете! Усещането от танца не знам с какво може да се сравни, Ела! Благодаря за частицата съпричастност, която сподели сега! :) и не забравяй за още!
By galina_fr , 23 August 2008

Изнесете детето от ситуацията за определен времеви период, особено когато се държи зле. Типичното изнасяне ще рече да го отведете в съседно помещение или да го сложите да седне на стол, да нагласите таймер (приблизително на една минута за всяка от годините му - максимум 5) и да му кажете, че трябва да остане там, докато часовникът звънне. Ако то излезе от стаята или стане от стола преди уреченото време. пренавийте таймера и му кажете спокойно, че трябва да остане там, докато часовникът звънне. Повтаряйте процеса, докато детето се справи със задачата. Една от най-големите ползи от тази техника е, че тя ви отделя от детето в момент на бушуващи страсти, като дава възможност и на двама ви да възвърнете самоконтрола си.

/Без да съм знаела за тази техника, интуитивно съм прибягвала до поставянето на детето на стол в момент, когато то е било свръхемоционално. Определено има ефект. Разбира се, времето, знаем, че трябва да е минимално./

Legacy hit count
643
Legacy blog alias
21467
Legacy friendly alias
Идея---4--Методът--изнасяне-
Семейство
Имам проблем
Новото образование

Comments9

marinka
marinka преди 17 години и 8 месеца

Благодаря! Допада ми!

Днес си неуморна - БРАВО!

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца

:) БЛАГОДАРЯ!

Маря, тази книга ме е завладяла с начина по който е написана и с истините, които откривам в нея. Много е хубаво това, че постингите се четат, понеже съм убедена, че всеки ще намери по едно-две неща и за себе си.

galjatodorova
galjatodorova преди 17 години и 8 месеца
Галя, аз също не съм знаела за тази техника, но с бившия ми клас имахме правила на класа и стол за размисъл. Когато някой си е позволявал да прекрачи всякакви граници с поведението си, съм го "изнасяла" на столчето да размишлява защо е там. Ефект наистина има. Особено ако се наложи да седи на стола през междучасието.
galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца
Да, аз затова съм впечатлена от изследванията и написаното в книгата, galja todorova. Виждаш ли, вече сме две, които на практика сме се уверили в ползата от този метод. А две от три коментирали постинга е 33%, засега. Много бих искала да прочета още мнения за това, действа ли или не толкова този метод. А може да е нещо по-различно?
taniagalabova
taniagalabova преди 17 години и 8 месеца
http://www.supernanny.com//

Момичета като разглеждах и намерих този  адрес ,но не мога да ви го пратя по друг начин..!! Та тук има такива ""модели "за работа..

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца

 taniamim, браво на теб! Изумително точно - това е описаното в този метод и конкретно го виждаме на практика в това клипче! То е от едно предаване, засичала съм го, но искам само да обърна внимание на това, че самото "изнасяне" бе направено за 2 минути, както е посочено в книгата. Сами знаем, че иначе ефектът би бил по-скоро дефект...

Замислям се относно приложението на метода при нас, в детските градини, където в една група има средно по около 25 деца...

 

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца

Taniamim, това е любимото ми шоу - гледам го всяка сряда и винаги откривам по нещо ново. Много ми харесват методите на Супернани.
Галя, и аз ползвам метода с time-out  - убедила съм се, че при децата ми действа. Понеже са крайно общителни, а аз имам принцип да не ги наказвам дори с най-лек шамар, единственото, което действа, е да ги поставя на определеното място.  

За всяко дете - по минута за година от възрастта му.
Иначе американският вариант на това шоу е пълен с родители, които не могат да се справят с децата си, да не говорим какво би било, ако бяха учители и трябваше да се справят с 20-25 деца...

galina_fr
galina_fr преди 17 години и 8 месеца

Ела, това е един от любимите ми въпроси - за справянето с 25-те деца. Предлагам един микс, а оставям място и на колегите за допълнения:

С 25-30 деца в групата сме:   слънчице за всички +  образоващи...+   клоуни + любвеобилни + ....понякога и това + /sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/angry-smiley-004.gif на места + като те викне шефа...+ /sites/default/files/legacy-clientfiles/ClientFiles/d8b83c57-8627-4488-8f2f-4718347d8dbf/sm_upset.gif в края на работния ден...

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 8 месеца
Аз съм учителка, но често съм си признавала без бой, че нямам търпението и силите да работя с малки деца. Затова уважавам толкова много детските учителки, много добре знам какво предизвикателство е да работиш с деца, които са във възрастта да те приемат безрезервно; знам колко нечовешко търпение трябва да има човек понякога; и най-вече - огромна любов към децата. Не само любов, а и подходящ начин да я изразиш. Защото всички обичаме децата, но не всички сме подходящи за техни първи учители. 
By marinka , 29 July 2008

Добро утро, колеги!

Групата с която работя се казва ,,УСМИВКА", затова сега търся всякакви материали за усмивката - стихове, песни......всичко! Моля Ви, помогнете!

Това е логото на групата ALIM0433.JPG

Предварително Ви благодаря! 

С пожелание за мн.усмивки: marq_4

Legacy hit count
5887
Legacy blog alias
20937
Legacy friendly alias
Адрес--Усмивка
Имам проблем
Предлагам...

Comments5

antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 9 месеца
ulibka.mp3 Тази руска песничка преди време беше преведена и адаптирана към музиката от колеги в нашия блог. Мисля, че се изпълнява от queen_blunder. Аз тогава си я изтеглих, защото страшно много ми хареса. Надявам се, че ще ти хареса и на теб. Би могла да бъде нещо като химн на тази усмихната група.
ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 17 години и 9 месеца

Не зная автора на това стихотворение, но ми е харесало и съм го запазила из тетрадките си. Дано да ти хареса и на теб.

РЕЦЕПТА ЗА УСМИВКА

Как се прави усмивка чудесна-

ето ви рецепта съвсем лесна.

Най-напред вземете супена лъжица мед,

разреждате го с кафяна лъжичка изворна вода,

нарязвате два слънчеви лъча

и слагате три капки за аромат от ябълков цвят'

Бъркате минута без да спрете.

С тази смес устните си намажете.

Който ви види няма да се намуси.

И дори без да я вкуси ще възкликне:

"Ех че усмивка сладка!"

Как е разбрал това е загадка.

marinka
marinka преди 17 години и 9 месеца

Благодаря Ви, момичета!

 песен + рецепта=мн. повече усмивки

Трябва май да благодарим и на К. Блъндар - страхотно изпълнение!

 

 

antoinetamilanova
antoinetamilanova преди 17 години и 9 месеца

Петя Дубарова

Аз слънце на ресниците си нося
и вятър – на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета бели и огряни.

Дърветата коси зелени свеждат
и облаци – платна издути, бели –
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.

Аз тичам като пролет волнокрила,
по- бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.

 

Когато децата празнуват…
Лъчезар Станчев

Когато децата празнуват
Когато се смеят децата,
в градината цъфват цветята
и слънцето в китната круша
се спира да гледа и слуша.

Когато децата заплачат,
над къщите спуска се зрачът,
задухва студеният вятър
и брули без жалост листата.

Когато децата мечтаят,
на сълзите вижда се краят,

дъги разцъфтяват обилно
и злото навред е безсилно!

Когато децата са дружни,
отстъпват войните ненужни,
че малките детски ръчички
за поздрав се вдигат към всички!

marinka
marinka преди 17 години и 9 месеца

Малко усмихнати снимчици:

Doc2.doc - фонче за документация и още нещо

2ff673e2691e.gif                75a64c66c619.png

interesno.png                     usmihni se.png

usmivka.png                     usmiw.png    

By shellysun , 12 June 2008
Колеги, има ли някой с действащо, регистрирано и натрупало опит настоятелство? Имаме нужда от обмяна на опит - относно задължителните регистрации след съдебното решение, посоките на взаимодействие и оформяне на дарителските документи.
Legacy hit count
431
Legacy blog alias
19842
Legacy friendly alias
Настоятелството-и-детската-градина
Имам проблем

Comments

By ElaGeorgieva1 , 30 May 2008

 

По мое скромно мнение ученето трябва да е забавно.

Особено в детската градина и началното училище.


А мнението на всички детски психолози за детското развитие е единодушно - децата са различни; и се различават особено много във възрастта, когато почват училище - 5-7 години. Не е ли меко казано неразумно да искаме да пратим шестгодишните под строй в първи клас, да ги принудим да седят 30-40 минути на чинове и да учат от учебници, във възраст, когато те трайно и с удоволствие могат да учат само чрез игра?

В американския  филм "Родителство" образован баща измъчва малката си дъщеря, подготвяйки я за успешен старт в живота. Той я кара да наизустява цитати от Кафка и формули по химия. Филмът е пародия на свръхамбициозния родител, но никак не е смешно, че в някои американски детски градини реалността се доближава до пародията. От децата се иска да започнат да четат още преди първи клас. Стресът върху тях се засилва с всяка изминала година.

Мотивите за това са разбираеми. Отдавна е доказано, че качественото обучение в детската градина повишава коефициента на интелигентност и предопределя по-нататъшния успех в училище, особено при деца от семейства с ниски доходи.
Но усложняването на учебните планове - както всяко добро намерение, може да бъде осакатено от лошо изпълнение. Такъв е случаят в някои предучилищни групи, където куклите, строителите и топките са конфискувани; заменени с учебници и тестове.

В статия във в-к "The Tribune" Карън Брандън пише за тестовете, проведени в една подготвителна група във Флорида. "Някои деца плачеха или лягаха на чиновете от изтощение и стрес след провеждането на тестовете за изходно ниво", съобщава журналистката.
Учителка от общинско училище в Чикаго напуска работа в знак на протест срещу това, което тя нарича "нереалистични изисквания на пишещите програмите, които очакват децата в подготвителна група да седят цял ден на чинове, да нямат междучасия и всички да знаят да четат в края на годината." 

Преди детската градина представляваше спокоен преход, мост между ранното детство и "истинското училище". Сега в САЩ има места, в които предучилищната група става академична "тенджера под високо налягане" - за завършек на тежкия ден децата имат по половин час домашно всяка вечер. Някои родители дотолкова се безпокоят от този стресов подход, че оставят вкъщи децата си още една година, преди да ги дадат в предучилищна група, за да имат малчуганите повече време да пораснат и станат психически готови.

Това е решение. Но по-доброто решение би било родителите да се обединят и да протестират, да кажат на висок глас:" Каквито и да са намеренията ви, от тях има повече вреда, отколкото полза!"
Това е проблем, свързан с много емоции. Някой може да запита: какво му е лошото на ранното обучение и високите очаквания? Няма нищо лошо.
Всеки е съгласен, че добрият ранен старт има много предимства; добра идея е да се научат децата да четат и да се окуражава интересът им към различните науки, ако са готови. 

Но да принуждаваме ВСИЧКИ деца да покриват едни и същи академични изисквания на една и съща възраст, без да се съобразяваме с индивидуалните им различия, може да доведе до провал в обучението на много деца - преди изобщо да са започнали истинското си обучение.
Между 5-7 годишна възраст съществува ДРАМАТИЧНО РАЗЛИЧИЕ в степента на развитие на децата, те се различават не само по академични способности, но и по зрелост, социално развитие, дори моторни умения. Някои петгодишни са готови да започнат да четат и да "попиват" научни знания, но много други не са.

Има граница между това да окуражавате детето си да учи и да го принуждавате да покрива нечии изисквания!

Стресът да покрие нереалистични очаквания може отрано да прикрепи на детето позорния етикет "не е добър ученик" - етикет, който вероятно ще предопределя  отношението на бъдещите му учители към него, но по-важното е, че самото дете може да повярва в това. Можем ли да си представим какви чувства ще изпитва то през десетте или дванадесет останали години в училище?

 Десетилетия проучвания на много психолози доказват, че децата учат по много различни начини - чрез игрите, песните, приказките, разходките сред природата, опита и експериментирането (колко пъти е способно малкото дете да хвърли предмет от кошарката си, за да наблюдава как пада, а ние си мислим, че просто иска да ни дразни...)
Много експерти изтъкват, че за детето почти няма разлика между играта и ученето - децата учат чрез игра, и винаги е било така.

Има време и място за всичко. И детската градина не е мястото да се стовари върху децата огромното очакване да преуспяват на всяка цена в ученето.
Този стрес може да ги научи на един много страшен урок: ученето не е забавно...

Legacy hit count
5277
Legacy blog alias
19504
Legacy friendly alias
Стресът-в-детската-градина--конкурс-общност--Предучилищна-педагогика--
Коментари
Имам проблем
Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Предлагам...
Конкурс

Comments22

shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
""нереалистични изисквания на пишещите програмите, които очакват децата в подготвителна група да седят цял ден на чинове, да нямат междучасия и всички да знаят да четат в края на годината."  - Ела, за съжаление американският кошмар у нас е реалност. В предучилищната група децата имат средно по около 5 организирани занимания на ден. Както и да си чупим устите да ги наричаме, това са си концентрирани ситуации, които изискват от децата максимум внимание и активност. Време за игра или дори експериментиране на нещо, почти не остава. Физическата активност е силно пренебрегната, възможностите за забавление чисто по детски - също. И то, за да научат децата неща, които ще ги учат и в пръви клас, да не говорим, че в разширен обем същите неща се дъвчат до четвърти клас.  Абе, с две думи - стрес. И сега ако свалят летвата за първолаците на 6 години, целият този стрес ще се изсипе върху петгодишните. Кому е нужно всичко това? Възпитаваме невротици и обучаваме папагали. А просто трябва да се мисли, когато се прави учебното съдържание и въобще се структурира учебния процес. Но...
Anjela
Anjela преди 17 години и 11 месеца
...
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца

Shelly,

В коментара ви прочетох най-синтезираното определение на българското образование в момента:

"Възпитаваме невротици и обучаваме папагали."

Много пъти съм спорила с мои приятели и колеги, че по света (и в частност САЩ, разбира се), учениците били тъпи, защото не знаели коя е столицата на Румъния, а в колежите си учели това, което нашите деца учат в 8 клас. 
За мен основният въпрос е не кой е "по-остър", а каква е ефективността от това, което се учи в БГ училището - доколко учениците са способни да разсъждават сами, а не да папагалстват; защото не виждам ползата от наизустяването на информация по начин, който е толкова далеч от творческото самостоятелно мислене.

Приятели ми пратиха помагалата за първи клас, защото лятото започвам да уча голямото си дете (на 7 г.) да чете и пише на кирилица. Хванах се за главата (не са последното издание). С целия си опит на учител не знаех как да  подхвана нещата.
Добре, че от сантименталност съм си запазила трите (да, само три!) учебника от времето, когато бях в първи клас - буквар, читанка и учебник по математика. Вярно, че вътрешната корица почва със снимка на Георги Димитров, но българският и математиката са си същите оттогава!

Ако някой представител на Министерство на Образованието някога прочете това, отправям официално запитване: Можете ли да ми кажете с какво по-умни, начетени и владеещи материала стават днешните българчета в първи клас, като ги карате да учат от сегашните "учебници"? 

 

shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца

След толкова практика и учебни помагала, които са ми минали през главата, оставам с впечатлението, че в БГ за да напишеш нов учебник /помагало/, което да спечели конкурса и да ти осигури пари, трябва да "размажеш" съдържанието на опонентите с академизъм, "новости" и по-сложно учебно съдържание. Само това. Това и се прави - кое от кое учебните помагала са по-претенциозни, натруфени и все по-малко полезни по отношение креативността, мисленето и изграждането на комуникативни умения. Бизнес, дами и господа, бизнес. Само жалкото е, че образованието преди всичко би трябвало да е мисия и неговото качество да е национален приоритет.

  Сега видях, че Нинаричи в Образование е публикувала отворените програми по структурните реформи - там има заложени пари за нови ДОИ и нови програми. Чудесно. Стига само да не се окаже пак, че едни и същи хора ще се конкурират да вкарат своите си едни и същи програми, написани само малко по-различно.Може мнението ми да е ограничено и даскалско, но ми се струва, че повече полза би имало, ако част от парите по разни фондове се дадат за дидактични материали, игри, оборудване /не с килими и фотьойли/ в детските градини, играчки и дейности за физическо развитие, за оборудване във всяка детска градина на стая за психолог и работа с родителите и осигуряване на такъв психолог, за повишаване квалификацията на учителите /не просто отчитане изразходването на парите за квалификация/, за обмяна на добри практики и залагане на интерактивно обучение.

  А, и още нещо. Стресът в детската градина идва не само от съдържанието на това, което се учи там, но и от стреса сред учителките. Което вече не виждам как е поправимо. Защото, ако някой твърди, че е възможно индивидуално отношение при това учебно съдържание и пълняемост на групата 25-27 деца, значи просто говори глупости. Или никога не е влизал в детска градина. Или пък е влизал само на тържества, които се подготвят средно по месец и са свръх това, което се прави ежедневно, оставят силна емоция, а често и немалка доза стрес. А ако разчоплим темата и си кажем по колко деца има в яслите, на каква възраст според новите директиви ще трябва да се приемат, и дали това не е предпоставка за стрес, значи по-добре да спрем да си говорим изобщо.  Защото "модернизация" и "оптимизация" са термини, които си корелират само в научната литература, ако погледнем нашата си действителност.

/А, кажете ми да млъкна, де, че току виж ми оптимизирали работното място! /

shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
Ела, сърце не трае! Ще си го кажа - за мен разковничето на всички програми, ДОИ-та, методики и т.н., за да са ефективни, е следното - целта на ученето трябва да бъде да предизвиква още по-голямо желание за учене.   Ей това, ако успеем да направим, мисля че за българското образование ще има надежда.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца

Това е основното, което се опитвам да кажа, откакто пиша в Бглог. Всяко дете обича да научава нови неща. Но заради особеностите на детската психика тези знания трябва да се поднасят повече във вид на игра. Т.е. да са забавно поднесени. Така не само се усвояват без насилие и огромно усилие, но се и запомнят.
Учебниците ни са патетично-ужасни, не искам повече да ги коментирам.
Но с риск да стана досадна с "чужбински" примери, не мога да си затворя очите пред това, което тукашното училище постигна с детето ми. То не знаеше и дума английски и не искаше да ходи в детска градина тук. За половин година не само научи езика (за което и` помогна възрастта и`), но се научи да харесва училището. Наложи се веднъж да отсъства по болест и сама беше написала на учителката си бележка, в която обясняваше, че много обича да ходи на училище и съжалява, че и` се е наложило да пропусне няколко дни. Тази наивна бележка ми отвори очите. И взех да си задавам въпроси. Написах и пост по темата, цитирам един от коментарите по-долу:

avatar

 

И на мен ми харесваше гимназията, но първите три години бяха кошмара на майка ми, на учителката ми и на съучениците ми / аз съм от лошите / /и от профилирана гимназия/.
Но племенникът ми сега е ученик и е ммммммммммъкаааа, мъкаааааааааааа......
maya123
maya123 преди 17 години и 11 месеца
И не само това. Позволявам си да се намеся.И аз съм съгласна с мнението ви. В учебните програми и в учебниците има и много излишна информация. Пркалено много се теоретизира и децата се затрупват с неясни правила, които изискват висока степен на абстрактно мислене. Това унищожава интереса към ученето. И колкото и да се стараем да измисляме дидактични игри, сме сложени в рамката на задължителния учебник и трудно можем да се измъкнем от там.
danieladjavolska
danieladjavolska преди 17 години и 11 месеца
Днес се наиграх!Това трябва да чуваме от децата си ,когато ги прибираме от детска градина.Как ви звучи от устата на едно дете от втора група:Не искам повече занятия,мразя занятията!На това малко момченце,което може с часове да ми говори за животните с подробности му казвам:Не,няма да имаме занятие/мразя тази дума,не я използвам в речника си/,ще си играем.Детето се усмихва,голям чаровник е:Добре тогава,какво ще правим сега,госпожо?За целта обаче си разработвам дидактични игри,сама,това,което искам да разкажа го рисувам,тетрадките никога не са на първо място в работата ми.Постоянно си повтарям,че те са за самостоятелна работа,след като си дал нещо на децата,да се занимават сами.Представете си от първа група тетрадки,тетрадки,тетрадки...Ако от всички до сега измислени програми се вземе най-доброто може и да се получи нещо добро.Ние сами сме си виновни,каквото и да ни предложат,не само го приемаме,но и го доусложняваме.Да си му мислят децата.
maya123
maya123 преди 17 години и 11 месеца
Разбира се в детската градина е много по-лесно да кажаш на детето "ще си играем". В първи клас, за каквито и игри да си говорим, детето знае, че това е урок. То има учебник и трябва да пише в тетрадката. Няма друг начин. Играта ни служи само за да разнообразим урока и не може да го замести. А детето се чувства по същия начин, като вашия малчуган - мрази уроците.
shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
daleto, Добре дошла! Поздравявам Ви за това, което правите! Наистина, доброто обучение чрез игра минава през специално създадени за всяка ситуация дидактични игри. Обаче, колко време отнема това на учителката? И защо трябва да е така, след като има купища спечелила конкурси литература и създадена уж специално за тая цел? Иначе, съгласна съм, девизът на детската градина трябва да е: "Наиграх се!"
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца
Едно интервю на Екатерина Митева ( в-к "Новинар", 29-05-08) с психолога Иван Игов. Направи ми силно впечатление.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца

Maya,

Благодаря ви за мнението! Абстрактното мислене на децата е тема, която живо ме интересува. Смятам, че в България учебниците се пишат, без да се има предвид степента на развитие на абстрактното мислене на децата в дадена възраст.
Миналата седмица посетих лабораторията по лингвистика към Northwestern University.

Изследването беше посветено на абстрактното мислене на децата между 4 и 5 години, и по-точно умеят ли да различават понятието "в средата".
Показват им се картинки, на които има 3 човека/предмета, като на първата фигурата вдясно/ляво извършва действие (например налива вода в чаша на човек, стоящ в средата). На втората картинка действието се извършва от стоящия в средата. Поинтересувах се дали петгодишните разпознават и отговарят правилно на въпроса, или посочват и втория път същото лице като извършител, а то вече всъщност не извършва действието.

Оказа се, че доста деца на тази възраст не могат да направят разлика и реално "не виждат" средата - за тях това понятие все още не съществува абстрактно.

Мисля, че тези изводи важат за голяма част от всички петгодишни деца по света. Както не искаме от едно дете да проходи на 3 месеца, защото още не е готово за това, не можем да искаме от 6-7 годишните да мислят и учат по начина, по който го правят гимназистите.

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 11 месеца

Една интересна статия във в-к "Новинар", 10-06-2008, автор Атанас Ждребев.

Предполагам всеки действащ учител (стига да не е автор на критикуван учебник) ще се съгласи с това мнение:

"Но зрелостните изпити сами по себе си не означават нищо, те не са акт на трансформация в системата. Учебното съдържание си остава същото. Учебниците са написани на тежък и неразбираем академичен език, учебните часове са недостатъчни за покриването на толкова сложен и обемен материал, върху учениците продължава да се упражнява натиск да преодоляват безсмислени трудности."

Цялата система трябва да се реформира - от детската градина до последния клас в училище.

 

Знам, че това звучи твърде радикално, но както се казваше в една поговорка :"Не можеш да прескочиш пропастта с два малки скока".

shellysun
shellysun преди 17 години и 11 месеца
Още по-сигурно е, че няма да я прескочиш като изкопаеш още две-три дупки пред нея. Матурите са гавра с парите, изсипани от фондовете за подобряване качеството на образованието. Подобна гавра са и квалификационните курсове за учители, в които ежегодно се включваме - оправдаване на взети пари и изразходени не по начина, за който са предвидени. В статията се споменава и стачката - тя, за съжаление, се използва от синдикатите, за да изтъргуват връщането на имотите си, а от правителството, за да въведе преждевременно "реформите", които му бяха нужни за оправдаване на парите. "Хроника на една предизвестена смърт", за която естественият виновник са учителите. Никой не мисли за бъдещето на България - какво ще стане след десет години, когато в системата няма да ги има и поостаналите сега качествени, но застаряващи учители; когато много малки селища ще са без държавни училища, защото сградния фонд /в това, мисля, никой не се съмнява/ моментално ще бъде разпродаден след закриването на училищата; след десет години, когато няма да има кой да вдига стачки /законовите разпоредби за това качествено и скоростно бяха променени/ и да вика на всеослушание: "Хора, събудете се! България загива!"
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 10 месеца

Shelly,

Казаното от Вас е много вярно. Няма полза за никого да се самозалъгваме и да смятаме, че нещата ще се оправят от само себе си.
Много сме българите в чужбина, малко са тия, които не милеят за България.
Ужасна болка изпитваме всички, когато става въпрос за образованието - първо защото в училище са минали най-хубавите ни години и с това, което сме научили там, сме конкурентноспособни по цял свят.

И второ, защото много от нас ще се върнат в родината си. И нашите деца заслужават доброто образование, което са имали българите още от 1934 г.
Възхищавам се на Вас, на всички, пишещи тук, които поемат риска да кажат неудобни истини и да не ги замитат под килима за пореден път! 

shellysun
shellysun преди 17 години и 10 месеца
"защото в училище са минали най-хубавите ни години и с това, което сме научили там, сме конкурентноспособни по цял свят" - ето това загуби българското образование. И докато ние не се преборим отново да го възстановим, не трябва да мирясваме! Кой както иска, така да го приема - аз мисля, че това трябва да е общонационална мисия - не само на управляващите, не само на МОН, не само на учителите, не само на родителите! Докато не осъзнаем, че от всички нас, поотделно и заедно, зависи това да се случи, няма надежда да станем за в бъдеще проспериращ и достоен сред останалите народ.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 10 месеца

Разбира се, че трябва да е общонационална мисия - този, който казва :"Мен не ме засяга, децата ми вече са изучили; учителите сами да се оправят!"  - забравя, че след години ще чака пенсия. И ще трябва да му я изработват нископлатени и неквалифицирани кадри, същите, които сега са ученици и казват :"Мен ученето не ме интересува, мама и тати ми дават достатъчно пари."


Ако изобщо има мисия, за която си струва човек да се бори, тя е бъдещето му и бъдещето на децата му. А в днешния свят тази мисия е възможна само чрез умното образование...

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 10 месеца

Тази статия прочетох днес; познавам лично чудесно дете от поколението на родените през 1989-та, но явно не всички зрелостници са ходили на училище, за да се учат...
Резултатите от матурите казват доста неща.
Видно е, че промяна в образованието ни е нужна!

 

 

Цитат:

Матурите по литература: нацията се профанизира

Автор Елизабет Вълкова-Хубанчева

Родените през 1989 г. завършиха средното си образование. Поколението на демокрацията е зряло по документи. Резултатите вече са известни, изненади няма. Общото заключение, че нацията се профанизира, е обществена тайна. При световен доцимологичен стандарт 51% за издържан изпит, при матурите по български език и литература се наложи долният праг да е 23% за “Среден (3)”. Това не е беда за държавата, тъй като българският език по закон вече не е обвързан с нейните структури – функциите му засега са неясни от юридическа гледна точка. Явно бъдещето на българския език се мисли само в битов план, силно редуциран само в сферата на личните отношения и благопожелания...


Изпитът трябваше да провери дали учениците в края на гимназиалния курс могат да четат и да пишат. Нивата основно са четири: на речниково и на синтактично ниво, способност за тълкуване на прочетеното (четене с разбиране) и евентуално дискутиране с противопоставяне на различно мнение, придружено с аргументация. Тези умения са необходими на всеки един пълноправен гражданин, който има избирателни права; необходими са на всеки възрастен човек, който работи, общува и възпитава децата си. Проверката на писмените работи регистрира, че абитуриентите са допуснали твърде много фактологични грешки при задачите, които изискват “четене с разбиране”. Това говори за липса на каквато и да е практика от страна на младите хора.

Зрелостниците в голямата си част не четат

Доживяхме да видим “черно на бяло” написано името на прекрасния български разказвач Йовков с “ь”, но с главна буква: “Ьовков” (!). Тази грешка се дължи на факта, че името не е срещано в писмен вид въпреки основното му място в конспекта за 12. клас. Бисерите бяха в изобилие. Откъсът от разказа “Шибил” на Й. Йовков бе разчетен от мнозинството зрелостници в светлината и стилистиката на “сапунен” сериал. Тъй като явно не бяха запознати с целия текст, дванадесетокласниците тълкуваха проблема в любовния триъгълник между Рада, Шибил и Мустафа; Рада, Шибил и Велико кехая, имаше дори отношение между Шибил и бея, който се бил захласнал по красивия юнак. С други думи: “виждат каквото знаят”. Налага се въпросът: като не четат, не слушат ли поне в час? Да, когато извадят слушалката на МР3 от ухото си.

Зрелостниците не ходят често на училище

Едни от тях вече работят, други не обичат да стават рано, трети прекарват времето си в околните кафета, защото училището за тях е само място за срещи с връстници. Отсъствията не са проблем, законът е такъв, че практически ученик в 12. клас не може да бъде наказан заради отсъствия. Освен това училището не е престижно място; престижни са курортите, дискотеките, близките и далечни екскурзии. Уважават тези, които дойдат с отпочинал вид и бронзов тен седмица след класните и предадат медицинска бележка за прекаран грип. Една такава ученичка благодушно ми се присмя: “Абе, госпожо, не се ли встрастявате с тези матури”?

Училището не е авторитет

Човек слуша своите авторитети и следва съответната линия на поведение. Знанието, което преподаваме в училище, дава модели на поведение, което може да съхрани народа, вярата и човешкото достойнство, но при ценностни катастрофи училището изглежда безнадеждно остаряло на фона на успешния бизнес.

Като антоним на думата “добродетел” над 85% от проверените работи съдържаха всичко друго, но не и “порок, недостатък”. Деветнадесетгодишните български граждани с пълни избирателни права не познават значението на българската дума “добродетел”.

Дълги години вече наблюдавам това пълно отсъствие на думи, отразяващи нравствени качества, в активния речник на младежите. Думи като “нравствено, добродетелно, свян, скромност” рядко се употребяват в повечето днешни непълни или формално съществуващи семейства, а също и в медиите, които гонят преки печалби, затова и споменаването им в училище минава под “прага на чуваемост” за учениците, които са свикнали да се движат по линията на най-слабото съпротивление. Ако се заслушате в разговор на младежи, ще срещнете основно две-три теми – нови коли, нови телефони, нови флиртове, нови дрехи.

Причините

Историците отдавна са забелязали, че част от асимилационната политика на великите сили е развращаването и отслабването по този начин на младото активно поколение с помощта на наркотици, разврат и необразованост. Още Атила е пращал пред ордите си емисари, които разпространявали евтин опиум, същото е правила Китайската империя в желаните от нея Манджурски земи.

Естествено, глупаво е да размахваме пръст пред “тези лошите” и до безкрай да спрягаме полумитичната тема за световен заговор. Просто трябва да върнем уважението на институциите, които могат да създават достойни граждани: семейството, църквата, училището. Просто трябва като общество ясно и категорично да изхвърлим порнографията от телевизии, сайтове, радиостанции, списания и билбордове. Развратът убива нашите деца, краде детството и мечтите им, отнема бъдещето. Просто е: имаме си СЕМ, имаме правителство, Народно събрание, евродепутати. Знаем техните имена. Имат стотиците ни хиляди подписи. Те са на ход.

Край на цитата
shellysun
shellysun преди 17 години и 10 месеца
Ела, страшното е, че май във всичките тези комисии и органи има лица, заинтересовани от подобна асимилация. Иначе няма как да си обясня толкова престъпно бездействие. Днес съм в лошо настроение. През рамото на една пътуваща до мен в градския транспорт прочетох вестникарска статия, че масово учениците използват отвара от канабис в пресно мляко с подсладител. Пък ние /имам предвид овластените за борба с подобни явления/ само си го констатираме.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 17 години и 9 месеца
Шели, думите в така красивия ни език се изпразниха от смисъл и съдържание, за съжаление. "Престъпно бездействие" е много точно казано, но е вярно и това, че ние го казваме, констатираме, и като че ли дотук се спира. От учителите всеки търси отговорност. Лесно е. Но ние като общество не сме свикнали да търсим отговорност на управниците си. А от тях зависи да се въведе ред и дисциплина в училище, като се дадат права на тази институция, а не като се отнемат.
NadejdaTrushkova
NadejdaTrushkova преди 13 години и 6 месеца
Здравейте, 
Много благодаря на  Ela Georgieva за прекрасния размисъл, който е написала. Всичко е абсолютно вярно.
Понеже аз имам проблем в това отношение с детската градина, днес принтирах написаното от Ели Георгиева, което покрива изцяло моето мнение по въпроса и ще го предам на учителката, с която днес следобед ни предстои да разговаряме по въпроса, по повод стреса, на който подлага детето ми, за да може на всяка цена той да научи буквите, защото това било изискването за 5-6 годишните в предучилищната в момента. Няма такъв абсурд!! 
Надявам, се че авторът на статията няма да има нищо напротив.

Благодаря за истините написани тук.
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 13 години и 6 месеца
Разбира се, че може да го използвате!
"Изисквания" - колко я обичам тази дума...
Много съжалявам, че трябва да разчитате на моя интернет-"авторитет", за да доказвате очевидни истини на системата....
Все се надявах, че системата за ранно обучение малко се е променила от 2008-ма...


(само между другото - от личен опит - едната ми дъщеря е левачка и чак в 3 клас настигна другите деца АКАДЕМИЧНО. тя е блестящо, интелигентно дете, но не в областите, които системата оценява. слава Богу, че е второ дете, иначе щяхме да я побъркаме. а тя е  супер-креативна, творческа личност, определено е по-интелигентна от повечето си връстници - просто преработва инфорамцията по друг начин. начин, който системата не поощрява, защото леваците не са мнозинство.
откpийте силните страни на детето си, поощрявайте го и все пак гледайте да не критикувате учителите му пред него - момчетата трябва да уважават учителите си, иначе спират да учат изобщо....)
By shellysun , 24 April 2008
 През тази седмица се сблъсках с разочарованието да понеса упрек в лъжа от семейство, с което до сега като екип сме имали прекрасни отношения. И то без основателна причина - просто заради обяснението на детето в къщи по повод на случка в градината. Огорчението ми е искренно, задавам си въпроса доколко познаваме хората, които ни се усмихват всеки ден, доколко познаваме децата и причините, които ги карат да не казват или изопачават истината.
  Детската лъжа   е феномен, който за мен има два основни корена: единият е синкретичното детско мислене, което прави възможни несъществуващи и нереални неща, т.е. лъжата е по-скоро фантазия, в която децата вярват;
и вторият е социалното обкръжение на детето - децата лъжат, когато се страхуват /а се страхуват, когато имат натрупан негативен емоционален опит/, когато искат да постигнат нещо толкова силно, че цената е без значение и, може би, когато личният пример на възрастните около тях ги е убедил, че лъженето е допустим вариант на социално поведение.
  "Някога като малка, когато майка ми му хванеше в някоя смешна детска лъжа, ми казваше, че лъжата, кражбата и убийството вървели ръка за ръка. Направо се разплаквах, толкова страшно ми звучеше, сякаш от убийството ме делят само две крачки" - това са думи, споделени във форум.
  Сериозна ли е детската лъжа? Кога и колко трябва да се притесняваме при среща с нея? Каква трябва да е позицията на педагозите, каква на родителите? Помогнете ми със съвет.
Legacy hit count
732
Legacy blog alias
18942
Legacy friendly alias
Лъжат-ли-децата-и-защо
Семейство
Имам проблем
Възпитание и обучение в детската градина /3-7

Comments3

galina_fr
galina_fr преди 18 години
Мила Шели, всеки от нас се е сблъсквал с този проблем поне веднъж месечно. Говоря за такова интерпретиране като това, което те е накарало да се чувстваш неприятно...Знам колко те е засегнало това, нали най-големите ни усилия са насочени именно към това да научим децата да казват истината. В моята група винаги, когато възникне проблем, с децата го обсъждаме заедно и на първо място е зачитането на истината, на признаването, на смелостта да кажеш, че ти си сгрешил, че си обидил, че си посегнал...За мен максимата, че "признат грях е наполовина грях" е велика най-вече за възрастта на нашите деца. Радвам се, когато виждам, че вече успявам да възпитам у тях точно тази смелост да бъдат искрени. Точно в противовес на страха, за който говориш. А що се отнася до семействата, знаем че нашата работа ни поднася такъв род крайно болезнени изненади, предизвикани дали от криворазбрана семейна методика или по-скоро липса на такава, дали от желанието на детето да привлече внимание на родител, дали дори от преекспониране на желанието на самия родител да бъде център на твоето внимание...причини много. Мога само да ти кажа, че те безкрайно те разбирам и да ти напиша девиза си - "И това ще мине...". Важно е детето да разбере, че тази лъжа е накърнила достойнството на човек, когото уважава...А родителите...нека времето да бъде съдник за тях.
shellysun
shellysun преди 18 години
Благодаря, Галя....  "И това ще мине...." Но, животът ни минава, и в нощите, когато не можеш да заспиш или в дните, когато не е останало време за собственото ти семейство заради важността да свършиш нещо за другите, това натежава. И се питаш - какво правя аз? Ден след ден, час след час образявам себе си в нечие малко продъжение отсреща и когато си мисля, че най-после го виждам хубавия резултат, че го виждам смисъла...че някъде нещо от това ефемерно, но невъобразимо усилие да придадеш видим образ на невидимата ценност се е появило,....прас!.... И нещата почват отначало...
galina_fr
galina_fr преди 18 години
Така е, но силата, истинската сила е точно в последните ти думи - "И нещата почват отначало..." - пак, отново, въпреки лошотията, забравяйки болката отново протягаш ръка и срещаш открития светъл детски поглед, заедно продължавате трудния път напред. Затова си струва труда. Неподправена е емоцията да усетиш, че си давал. Знам, че това е разковничето на професията ни. Както и способността да прощаваме на другите, както прощаваме на самите себе си...
By shellysun , 14 April 2008
  Често и ние, педагозите, сме поставени в ситуация да не знаем как да се справим с дете, което има повишена активност, намалена концентрация на вниманието или проблеми с поведението. Тези проблеми често имат комплексна причина и е истинско предизвикателство за педагога да работи с такова дете. Предлагам на вниманието Ви извадки от ръководство за превантивна и терапевтична дейност с родителите и специалните педагози, публикувана на сайта на хората с увреждания.

"ПРИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ Проблемите, свързани с когнитивното развитие могат да се демонстрират в различни аспекти, и по различно време.

ПРОБЛЕМИ С ВНИМАНИЕТО

Ако се демонстрира разсеяност, забравяне, неорганизираност сякаш децата ” не са в час” са налице симптоми, които могат да се отнесат към проблеми с вниманието .По-често се наблюдават проблеми с концентрацията на вниманието, отколкото с обема или с превключваемостта.В тези случаи е препоръчително:

Ø Да се елиминират възможните случайни стимули, разсейващи детето, когато е важно да се концентрира.Например, при групови дейности да се подбере внимателно мястото и времето, така че детето да не се заглежда през прозореца или да наблюдава какво правят другите деца в групови игри навън.

Ø Да се организира работата на децата в часа почти постоянно.Организацията да бъде на малки “порции”.

Ø Да са налице строги правила и фиксирана програма.Децата да знаят какви са правилата, да преценяват какво постигат, какво знаят и какво могат.Ø Да се намалява натоварването с домакински задължения.Същевременно детето да не се освобождава от всички домашни дейности.

Ø Да се задават често въпроси към децата с обучителни трудности.

Ø При очевидно разсейване на отделното дете да се даде сигнал.Този сигнал би могъл да бъде,например, нежно докосване по рамото или ръката, или изговаряне на името му с нормална сила и тон на гласа.

Ø Да се ползва “системата на прикрепване” – с детето с обучителна трудност да има друго дете, което да напомня за изпълнението на отделните дейности.

Ø Да се поощрява детето, като се ползва активното окуражаване.

ПРОБЛЕМИ С МИСЛЕНЕТО

Децата с обучителни трудности имат затруднения при обобщаването.Представите са преимуществено конкретни.Абстрактното мислене не е достатъчно добре сформирано спрямо възрастовите норми.Проявява се педантично отношение при изпълнение на отделните задачи.

ПРОБЛЕМИ С ПАМЕТ

Същевременно си демонстрира много силно и с много добра представеност механична памет. При аналогични затруднения, свързани с академични затруднения, предикторите за успех изискват :

Ø Учебната програма така да е структурирана за детето, че да осигурява успешно изпълнение.

Ø Всички деца имат предпочитани модели за получаване на информация – слухово, визуално, кинестетично-тактилно.Необходимо е да се знае и използват предпочитанията на децата.

Ø Да се започне с по-елементарни дейности с един основен концепт и да се увеличават учебните концепти.Например от броене до пресмятане.

Ø Инструкциите да са ясни, кратки и прости.Ако е необходимо да се дават на стъпки, последователно във времето.Например инструкцията: “Време е за събличане “ може да е достатъчна, но ако не е, тогава се подава на отделни елементи и/или с включване на игрови модел.Може да се опитайте например с варианта: “Съблечи куклата” и после, когато действието е извършено да се продължи с “Постави куклата в леглото й”, след изпълнение на действието инструкцията да бъде: “Сега и ти се съблечи” и т.н.Когато детето е изпълнило изискванията, да не се пропуска обобщение на изпълнението и подкрепата.

Ø Детето да бъде постоянно мотивирано за изпълнение на отделните дейности в различен модел, за да се избегне ритуалност в поведението.

Ø Ако детето повтори или каже изискуемата информация, това не означава че я е разбрало.Възможно е съвсем машинално да отговори, че знае, че му е ясно, че е разбрало.За да се установи дали е налице действително разбиране е необходимо да се задават допълнителни въпроси по тематиката.

Ø Да се внасят повече допълнителни разяснения за факти и събития.Да се елементаризират абстрактните идеи.

Ø Да се използва изключителната памет на децата.Тя е предимство, което може и трябва да се включва в учебния и комуникативния процес.

Ø Да се обясняват нюансите и емоциите, чувствата, взаимоотношенията на отделни герои в разкази и приказки.

Ø Да се тълкуват различните значения на думите, да се обясняват нюансите в близкозначните думи.

Ø Да се има предвид при оценяването, че децата често ползват думи с неточно значение, повторения, непонятни изрази.

Ø Да е налице съобразяване с особеността, че децата не винаги разбират прочетения текст и той трябва да им се разтълкува.

Ø Да има строги изисквания, строг контрол за качеството на дейността на децата. Те трябва да се научат да поправят лошо извършената работа.

ОГРАНИЧЕН ИЛИ БЪРЗО СМЕНЯЩ СЕ КРЪГ ОТ ИНТЕРЕСИ

Понякога децата с обучителни трудности демонстрират упорита заинтересованост от една, единствена проблематика или често сменят интересите си, но с голяма вглъбеност в поредната тематика.Налице е ограничен или бързо сменящ се кръг от интереси.В някои случаи задълбочеността помага за по-добра организация на изпълнението на учебните задачи, тъй като след тяхното изпълнение остава повече време за локализираната тематика.По-често, обаче детето се ангажира предимно с любимата тема и изоставя училищните си задължения.За да се избегнат тези проблеми:

Ø Да не се позволява на детето упорито и настойчиво да дискутира и обсъжда само изолираните си интереси.За тази проблематика да се определи време – в междучасията, след вечеря и т.н.

Ø Да се използва избирателно положителната подкрепа.Децата реагират много добре на похвали.

Ø Да се поставят строги изисквания към работата в клас.Да се обясни на детето, че то не определя учебната дейност в училище и при подготовката на домашните работи.В този контекст да не се обсъжда количеството на домашните работи, начина на преподаване от страна на учителя и т.н. с детето.Ако има основания за промяна, та разговорите да се реализират с педагозите.Същевременно да се правят компромиси – да се позволява на детето да се занимава и с предпочитани, любими дейности.

Ø В някои случаи е необходимо да има приспособяване към интересите на детето, например животни – кучета, транспорт – състезателни коли, мода – манекени и т.н., за да се внесе съответстващ игрови модел в началото на обучението по даден предмет или в даден учебен час.

Ø Да се подготвят специални упражнения, които са свързани с интересите и с учебния предмет, който се изучава (например история – дрехи, космос – планети и т.н.)

Ø Да се използват “фикс-идеите” на децата като средство за разширяване на техните интереси.Например, ако любимата тема е животни, да се ползва за овладяване на синоними и антоними за движение и бодърстване, хранене и живота им.

ПРИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ПОВЕДЕНИЕТО

Повечето от децата полагат херкулесовски усилия да спазват определени модели на поведение или демонстрират явно безразличие към собственото си поведение.Естествено затруднява се и начина на общуване с другите.Тези усилия са различни за отделните деца.Някои проявяват негативизъм и не желаят да влизат в комуникативни контакти.Други не успяват да поддържат разговор и са затворени в себе си. Трети не могат да овладеят безспирния речеви поток и цялостната си ,понякога странна активност.При повечето деца се наблюдава емоционална уязвимост.При подобни прояви е препоръчително:

Ø Обкръжаващата психологическа среда да е стабилна и да внася сигурност, за да се предотвратят внезапните избухвания, прояви но негативизъм или емоционални афекти.

Ø Възрастните да имат добре овладяна и контролирана прозодика на речта.Да няма напрежение, тревога, стрес, безпокойство и т.н. в гласа на учителя, родителя.Децата реагират свърхсензитивно на силно изразените паралингвистични елементи на речта.

Ø Да се има предвид, че детето както не винаги разбира собствените емоции и чувства, така не може да разбере емоциите и чувствата и на другите.Понякога трябва да се обясняват и анализират изразени чувства и емоции.

Ø Децата да научат и да използват алгоритъм от конкретни стъпки, в ситуации, когато са притеснени и разтревожени.В този алгоритъм могат да се включат например:

ü Преброяване три-четири-пет пъти на пръстите на едната или на двете ръце.

ü Дълбоко вдишване и издишване три- четири-пет пъти.

ü Казване на кратка “магическа” фраза, дори и когато е без смисъл.Например, “опа –опа- опа”.Тази успокояваща фраза може и да е определена лингвистична конструкция с внесен смисъл и значение.Подходящо е тя да има утвърдителен характер.Например фразата:“не е проблем, на е проблем, не е проблем” е по-неподходяща от фразата: “всичко е наред, всичко е наред, всичко е наред” и т.н.

ü Извършване на приятен ритуал.

ü Изразяване на желание и негово самостоятелно реализиране.Например искане да се види и разговаря с определено лице - специалния педагог, масовия или ресурсния учител и ли друго лице и т.н.

Ø Да не се приема винаги на доверие преценката на детето, че се чувства отлично.Възможно е детето да отговаря на въпросите: ”Как си? ,”Как се чувстваш?” съвсем автоматично: “Добре съм.”

Ø Да се внася помощ при подготовка на уроците, тъй като децата болезнено преживяват дори частичните неуспехи.Притесняват се, изпадат в паника и не могат да се организират да продължат с друго решение или друга дейност.

Ø Да се наблюдава детето за симптоми на депресия или еуфория.

ПРИ НАРУШЕНИЯ В СОЦИАЛНИТЕ РЕЛАЦИИ

Нарушенията в социалните релации могат да се демонстрират спрямо трудности или невъзможност да се овладеят отделните видове социални умения като:

· умения за провеждане на разговор – заемане на определени пози на тялото и фациална експресия, представяне на себе си и социална перцепция на другите, активно слушане, задаване и отговаряне на въпроси, умения за поздрав и за сбогуване, за подържане на разговор;

· умения за приятелство – създаване на приятелство, изказване и приемане на благодарност и комплименти, харесване или не на групови дейности, стартиране на дейности с другите, оказване на помощ, подкрепа на приятелски решения и активности, активно поддържане на интеракции – с търсене и приемане на обаждания и предложения, с предлагане и приемане на съвместни дейности;

· умения за трудни ситуации – критикуване и приемане на критика, отказване и приемане на отказ, следване на инструкции, отговорност за учене и работа, устойчивост към натиск от равни и по-високопоставени, противопоставящи се, извиняващи се

· умения за решаване на проблеми – рационалност и ефективност при решаването на проблеми, даване и получаване на помощ, питания за обратна връзка, убеждаване и приемане на убеждаване, договаряне и спазване на договорености. За преодоляване на проблеми в овладяването на социалните умения е препоръчително:

Ø Да се предпазва детето от ролята на мишена или обект за подигравки.

Ø Да се обясни на останалите деца (по-благоприятен вариант е те да са в група), че проблемите на детето са вид заболяване, вид персонално затруднение.Това е различие, а не по-ниско ниво на развитие, или по-ниско ниво на способности.Ако възможностите в овладяването на дадена информация при отделния човек в една област са по-ниски, то в друга са по-високи.Хората имат различни способности в различните области на познание и активности.

Ø Да се изтъкнат положителните страни и постиженията на децата с обучителни трудности и същевременно да се отбележат по-слабите постижения в някоя област на деца в относителна норма.Да се подходи внимателно за да не се създаде комплекс за превъзходство или снизходително отношение у останалите деца.

Ø Да се поощряват съучениците, когато проявяват толерантност или съчувствие и подпомагане.

Ø Да се работи за формиране на емпатийни модели при всички деца, без значение от демонстрираните в определен период възможности..

Ø Да се изтъкват силните страни в академичните умения на децата с обучителни трудности.Така децата ще бъдат по-добре приети сред останалите.

Ø Децата с обучителни трудности да се научат да реагират на различните социални знаци.Да се научат какво, кога и на кого и как да казват.Да се научат да играят различни роли.Подходящи са различните имитационни игри на поведенчески схеми.Те са полезни, защото децата се научават да спазват правила и норми на поведение.Останалите деца извеждат тези правила и норми по интуиция, чрез наблюдаване и осмисляне, подражаване и трансформиране в персонален модел.Докато децата с обучителни трудности понякога се нуждаят от тренинг на различни поведенчески модели на връстници и възрастни.

Ø Да се научи детето с обучителна трудност да отговаря правилно на поставени въпроси.

Ø Детето да се научи да използва интелекта си за придобиване на социални умения.Тъй като детето с този вид обучителни трудности е с ограничени възможности за социална интуиция, то и социалните инстинкти са слабо представени.Детето често се обижда, депресира и задава въпроси от рода на: ”Защо така се отнасят към мен?”, “Защо това се случва на мен?” и т.н. или проявява емоционално безчувствие към оскърбленията.Много често, обаче тази емоционална студенина е привидна, детето изживява тежко обидите и унизителните думи.Необходимо е да се работи за изграждане на себеуважение, значимост и адекватна самооценка.Познаването и анализирането на проблема е от значение, но това не е достатъчно.Резултативен ефект има модификацията на разбирането (чрез интелекта) в дейност, осъществяването на самоактуализация при създадените обстоятелства и ситуации.

Ø Да се използва “системата на прикрепване”.Към ученика с проблеми да се “прикрепва” ученик с устойчиво и равновесно и реално самоуверено поведение.

Ø Да се създават условия за съвместни дейности с останалите деца.Да се поощряват активните дейности и активните разговори.

Ø Ако се появи подходяща възможност да се изведе детето за дадена ситуация в позиция на макар и временен, но лидер за дадена дейност.Ако детето с обучителни трудности пожелае да направи публична изява, да се мотивира допълнително и да се поощри след изпълнението й.

Ø Да се формират умения детето да изразява свои желания, а не да очаква другите да ги отгатват.

Ø Да се използват различни типове интерперсонални интеракции – отговорности, контакти в съвместни дейности, контакти в отделни процедури, поведенчески контакт

Тренингът на социални умения да се осъществява чрез:

- директни инструкции;

- описание на желано поведение;

- моделиране на поведение – демонстрират се социални умения чрез филми, разкази, картинни изображения;

- реализират се ролево-игрови дейности;

- имитационни игри"
 Намирам програмата за изключително добра и всеки педагог би могъл да почерпи идеи от нея за конкретни подходи, които да помогнат в работата му с деца с проблеми в поведението и когнитивното развитие. Надявам се да съм Ви била полезна.

- обратна връзка;

Legacy hit count
1256
Legacy blog alias
18738
Legacy friendly alias
В-продължение-на-темата-за-хиперактивните-деца
Имам проблем
Възпитание и обучение в детската градина /3-7

Comments4

shellysun
shellysun преди 18 години
Тежка материя, а? Ха, кажете нещо, де, споделете опит. Тази тема все по-често ме тормози и си мисля, че е крайно време към детските градини да има прикрепен психолог под някаква форма. Такова предложение беше дадено и на Първата среща по предучилищно възпитание в Ловеч. Интересно ми е дали министерството ще му обърне внимание.
  Но повече ме вълнува колеги, които са имали проблем с хиперактивни деца, да споделят как са го решили или поне как търсят решение. Защото, докато /и ако/ дойде психолога, ще трябва да се оправяме сами.
shellysun
shellysun преди 18 години
Макар че вече ми е неудобно да се самокоментирам, не мога да не споделя и обратната страна на монетата. Напоследък често се говори за т.нар. "индигови" и "кристални" деца. Не е трудно те да бъдат объркани с класическото хиперактивно дете, тъй като като цяло поведението им носи същите основни  характеристики - неустойчиво внимание и повишена възбудимост. Ако представлява интерес за вас, надникнете тук
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 18 години
Shelly,
Благодаря, това не го знаех! Имам чувството, че повечето деца, които познавам, са "индигови". Ужас, как би просъществувало едно такова дете в училище, където всичко почти трябва да се зубри???

И още нещо-в това описание до голяма степен откривам второто си дете...
shellysun
shellysun преди 18 години
"Много креативни са....., защото използват едновременно двете си мозъчни полукълба и при тях мисловните процеси не протичат линейно, а полево, т.е. холограмно. Затова тяхната мисъл е по-ясна, по-всеобхватна и бърза. Тя надскача ограниченията на причинно-следствените алгоритми на логиката, защото работи в по-високо измерение на холографското осъзнаване на действителността. Индиговите деца учат, като разсъждават и участват активно в процеса на преподаване, а не с внимание и запаметяване на даденото от учителите познание. Затова им е скучно в училище. Действащата образователна система не може да отговори на техните постоянно нарастващи интереси и възможности. Те се учат на ниво личен опит и не могат просто да зубрят механично или само да слушат урока. "
   Ела, аз също съм се сблъсвала в практиката си с такива деца. Мисля, че като образователна система сме абсолютно неподготвени за тях. И като педагози сме неподготвени. Аз самата още не знам отговора на въпроса как се усвояват необходимите знания и умения в група от деца, в която един сериозен процент са "индигови". В моята група бих могла да кажа, че има индикации за поне три такива деца.Донякъде налучквам, донякъде залагам на интерактивни техники, но това категорично не е достатъчно. Нужна е промяна и в учебното съдържанието и изцяло в методите и методиката на преподване.