За 13-ти пореден път в невероятния град се проведе форум с международно участие.
Преди всичко - благодаря от името на всички предучлищници на Мария Чинкова и целия екип, подготвил и организирал това важно за нас събитие! През годините форумът си извоюва трайния интерес и желание за участие на учители от всички краища на България. Тази година събитието беше посетено от близо 300 участници, като освен гостите от Македония и Сърбия, научните работници, учителите, представящи се с доклади и презентации, имаше и много слушатели. Ще се опитам пак в пост с продължения да ви разкажа моите впечатления оттам, като се надявам да допълвате, тъй като нямаше как да бъда едновременно и в четирите секции, за да обхвана всичко.
Важното, безкрайно ценното за мен, е че все повече учители посещават форумите от желание наистина да се срещнат с колеги и да обменят опит и в повечето случаи това става единствено благодарение на отделените от тях лични средства. Това желание за общуване, за споделяне, за "учене" от колегите, е едно ново за нашата реалност явление. Слава богу, започваме да се отърсваме от инертността някой да ни организира, някой да ни мотивира и това "събуждане" дава първи плодове. Не е без значение и възможността все-повече детски заведения да се включват по работа в проекти с колеги от други държави, по-лесният обмен на информация чрез социалните мрежи и специализираните сайтове и не на последно място - по-високото самочувствие на учителите в България, че има какво да покажат. Наистина се гордея с това, защото мисля че общност "Предучилищна педагогика" е пионерът на този спонтанен и доброволен обмен на добри практики и идеи.
Започвам с малко снимки /за съжаление, този път "щастливата" фотографска ръка ми изневери, а и пропуснах началото на форума, заради транспортни неволи/. Но...не мога да пропусна да ви разкажа, доколкото мога.
Това е част от работната атмосфера в основната секция. Основна по мое определение, защото тази година иновациите в областта на практическите идеи, интериор и тържества като че ли бяха концентрирали интереса на най-много участници.
В нейното послание към аудиторията имаше много премерени, но точни акценти за посоката, в която се движи македонската предучилищна педагогика. Без да претендирам за прецизност на превода: "...програмата, по която работим, е отворена книга за възпитание и образование.....важно е участието и съпричастността на родителите, но не с "училища за родители", а с "училища за родителство", защото това е нещото, на което трябва да се научат съвременните родители....изграждаме стратегиите си за работа с деца на основата на холистичния подход ..и основното е стратегията "глава-сърце-ръка"..." Много топло и близко звучаха думите на македонската професорка и много трогателно е да чуеш названието "градинки" и "воспитовачки". И със сигурност, след нейното презентиране, поне аз имам за какво да мисля. Особено по посока на стратегията "глава-сърце-ръка"...
Колегите, които бяха с мен на форума споделиха, че са впечатлени от презентацията на колегите от детска градина "11 април" от Novi Beograd, много полезно и практически достъпно беше и представянето на колегите от "Наша радост", Суботица, за адаптацията на децата в яслите. Почти като откровение звучи надсловът на тяхната диплянка - "Одрастанье ниjе ни безболно ни лако", но предлаганата от тях стратегия работи и ето, че се е харесала и на българските им колеги.
Засега ще продължа с малко снимки - моля да ме извините за тяхната хаотичност, но, надявам се, някой от присъствалите колеги да продължи репортажа :))
Разбира се, и преди всичко, важно и чудесно е, че на този форум се представиха екипи /екипи! - не само отделни учители/ от цяла България. Едва ли мога да обхвана цялата тематика, но наистина впечатляващото за мен беше участието на много млади колеги и подкрепата, която им оказваха с присъствие и доверие екипите от техните детски заведения.
Разбира се, не всичко видях и чух, разбира се, за всеки един слушател имаше наистина презентации-открития, имаше и неща, които са познати и не толкова иновативни, но общото ми усещане за този форум е като място за споделяне, огромна територия за обмен на добри практики и най-вече - незабравими мигове на споделена емоция и радост от общуването със съмишленици.
)
Учителите от СОУЕЕ - Русе: "Уважаеми колеги, обръщаме се към вас за помощ и съдействие. Този блог на професионализъм и човечност, в който споделяме опита и идеите си, би могъл да даде и лъч надежда за спасяването на живота едно дете. В тези дни на пълно абдикиране на държавата от грижата за човешкия живот, ние, преподавателите и ученици от СОУЕЕ – Русе, се опитваме сами да направим невъзможното – да наберем сами средствата за трансплантация на малката Габи. Остават ни още 95% от необходимото. Молбата ни е да ни помогнете в разпространението на информацията за това начинание, като популяризираме сайта ѝ –
Comments3