By veselin , 28 February 2007

Предложение за стих по картина

"Ентруги"

"Entwives of Valinor" by kaiorton

Legacy hit count

585

Legacy blog alias

11545

Legacy friendly alias

Предложение-за-стих-по-картина-08056454D62D432580B37497B5B017FC

ентруги
ент
властелинът на пръстените
deviantart.com

Поезия

Предложения

За "Общност Поезия"

Comments

By veselin , 7 February 2007

Предложение за стих по картина :)

Ами, много ми хареса последната картина, която Alisbalis предложи, а струва ми се, не само и на мен. :)
Та, рекох да подновим традицията като "хвърлената ръкавица" пак бъде с нейна картина ;)
Не знам дали би имала нещо против, ама тя сега май е в Индия, така че и да има, ще е трудно да се възпротиви :)
Та, ето я и картината, която предоставям най-любезно на вашето внимание :

dragon1

Legacy hit count

829

Legacy blog alias

11110

Legacy friendly alias

Предложение-за-стих-по-картина---

поезия
усмивки
красота
стих по картина
алиса
alisbalis
картина
предизвикателство

Поезия

Предложения

За "Общност Поезия"

Comments11

pestizid преди 19 години и 3 месеца

Много хубава тая картина, ей. Какви неща могат да се импровизират само по нея - за влака, за сезоните, за пътя...

veselin преди 19 години и 3 месеца

Ааа, Дона, не така! :)
Аз досега не бях погледнал този детайл като релси :)
Ами айде де! Мен ме сърбят ръцете, ама ще изчакам малко, че имам и да уча и сега сядам за трети етап днес. :)

ladyfrost преди 19 години и 3 месеца

ъъъъ... Веско, на теб ли да ти пращам "вдъхновенията" (на мейла де) или направо да ги пущам? Че тая вечер намерих няколко великолепия...

veselin преди 19 години и 3 месеца

Ами, или ги прати, или ги пущай (даже по-добре), ама нека изчакаме малко да видим какво ще се получи по тази картина, че като станат много наведнъж и ще е обърквация. :)

ladyfrost преди 19 години и 3 месеца

Естествено, че ще изчакам! ;)

pestizid преди 19 години и 3 месеца

Ами според мен са релси.
Включвам се с едно стихотворение, не съм го писала сега, но ми хармонира на идеята за пътя.

***
Бях забравила, колко е синьо небето,
как те мами просторът да тръгнеш на път.
Без да спираш. Да стигнеш дотам, докъдето
се прегръщат и сливат в едно дух и плът.

Бях забравила... Ала твоят подарък
ми помогна отново да полетя.
Бях забравила... Но най-неочаквано
аз получих крилете на любовта.

alisbalis преди 19 години и 2 месеца

Ей, колко изненадващо!! Сега го виждам това :))
Тази картина ми е измежду най-новите и се чудих дали някой ще я хареса въобще, щото бях в странно настроение, като я рисувах, но изглежда няма значение
Ама няма стихотворения, хихихи :)

alisbalis преди 19 години и 2 месеца

Пардон, извини ме Пестицидче, искам да кажа:
Ама няма много стихотворения, хихихи :)

И това наистина са релси :)

pestizid преди 19 години и 2 месеца

Веско, видя ли, че това са релси?!
Алис, то не е до картината, тя е толкова хубава, че какво да напишеш. То и мойто стихотворение е старо, пуснах го заради пътя, а иначе си е лирика отвсякъде.
А и по предишната ти картина не можах нищо да напиша. И вярвай ми, не защото на картината нещо не й е наред. Напротив!
:)) <3

veselin преди 19 години и 2 месеца

Няма вече лилави дървета,

сухи клони, шубраци и съчки.

Пламват хвощове, лумват полета,

посред зима – сурово намръщена.

Мокри релсите дъжд тюркоазен,

вплита тръни в бодливи прегръдки.

Гали скрежни гнезда и циклами,

блъсва капките в глинени пръски...

alisbalis преди 19 години

А това (ако може да се нарече стихче) си го намерих също днес на компютъра и си спомних, че го писах по тази картина, като я видях тук; а и картината е нарисувана с тези мисли в главата всъщност.

Спотайва се и дебне,
зад огньовете на дърветата
пълзи отчаянието.
Аз гледах на листата
танца бесен
И посажденото небе.
И не разтоварих багажа
като се върнах.
А чак след три дена.

By veselin , 3 February 2007

"Първи радио-пленер на поетичната миниатюра"

Приятели (прескачам "скъпи", защото какви други да са приятелите), каня ви на едно странно и невиждано събитие: "Първи радио-пленер на поетичната миниатюра" (нали се досещате, че в този наслов има и усмивка... но пък си е напълно сериозен). Какво? Кога? Къде? Как? Кой?
Ето:
Утре (събота), малко преди и малко след 17:00 часа, ще драсна в ефира на Радио Благоевград (можете да го слушате и он-лайн на адрес www.radioblg.com) няколко щрихи от пейзажа, който се надявам да ни вдъхнови. След това всичко е ясно - ако някой се почувства предизвикан - може да предложи своят отговор чрез ефирните телефони (073/88 95 140 или 073/88 95 130) или в тази тема тук, в този форум. Слушането на радиото не е задължително условие - просто така ще чуете всичко...
Всъщност това вече се е случвало в коментари под произведения. Сега предлагам да го пренесем в ефир. Аз ще тичам между студиото и компютъра и ще предлагам на слушателите всичко, което се появи във форума (както и ще бързам да въвеждам в него това, което пристига чрез телефоните).
Регламент? Всъщност няма. И ограничения няма. Защото е трудно да се определи какво е "миниатюра" (кратките текстове понякога имат дълга опашка, дългите - понякога примигват за кратко). Може да бъде кратка импресия; нещо в традицията "хайку"; кратък размисъл - чрез ритъм и препращане към отвъдността на казаното в текста, поел пътя към поетичното; шарколак с неясен произход... каквото и както го почувствате (чувате, разбирате). Ограничение на броя на включванията също не се предвижда (освен във времето - но пък ако успеем, ще го правим всеки месец).

Малко преди 16:00 часа ще обявя "закачалките" тук - за да загреете.

Валентин Дишев

Legacy hit count

653

Legacy blog alias

10999

Legacy friendly alias

-Първи-радио-пленер-на-поетичната-миниатюра-

поезия
стихове
валентин дишев
"първи радио-пленер на поетичната миниатюра"
хайку
миниатюра

Събития и Конкурси

Поезия

Коментари на произведения

Хайку

Предложения

За "Общност Поезия"

Comments5

veselin преди 19 години и 3 месеца

Вчера получих на лично съобщение тази "покана за усмивки" на Вальо и реших да я споделя и с вас, защото изживяването със сигурност ще е запомнящо се :)
Тъй като е пуснал темата в Бунтарите (а нямаше достъп до блога тез дни.), иде реч за форума там.
Ако някой реши да слуша Радио Благоевград днес около 17:00ч, както и да вземе участие в първия "радио пленер на поетичната миниатюра", нека се чувства поканен :)

пп. Нещо не можах да намеря форума на Бунтарите, където е темата, та не съм сложил линк още. Ако се справя, ще го сторя.

Поздрави!

veselin преди 19 години и 3 месеца

Благодаря! :)

veselin преди 19 години и 3 месеца

Началото е дадено и след малко ще слушаме в ефир :)
Предчувствам, че ще е много интересно и вълнуващо.

veselin преди 19 години и 3 месеца

А, като завършек на днешната тема ще цитирам и Kallushar :

Искам в края да поздравя всички, които участваха. Да благодаря лично на Валентин за проявената съпричастност към българската поезия и българската култура!

Вальо, Веско, Елена, Еми, Станимире, Нели, Денице, Роси..., за мен този съвместен акт на духовност, беше едно голямо удоволствие, една голяма човешка радост... Щастлив съм че се получи.

Бъдете здрави!
Бог да ви благослови!
_________________
Самуил Русев

veselin преди 19 години и 2 месеца

Днес от 17:00 часа ще се проведе и втора част на събитието :)

Ако имате възможност, пуснете си радио Благоевград, заредете форума на Бунтарите и се забавлявайте!

Миналият път беше прекрасно! :)

By veselin , 26 January 2007

Стихове по Картина / Снимка (5) - По предложение на Светлина :)

Здравейте, приятели. :)
Отдавна не сме подновявали традицията за написване на стих по снимка или картина, но Светлина дава много свежо предложение.
Ето го и него :

50279237_shore_DSC4746beach3

В малко по-голям размер, може да видите снимката -тук

Legacy hit count

1364

Legacy blog alias

10816

Legacy friendly alias

Стихове-по-Картина---Снимка--5----По-предложение-на-Светлина---

Поезия

Предложения

За "Общност Поезия"

Comments21

veselin преди 19 години и 3 месеца

* * *

Вълните сресват с пръстите си

пясъка,

на онзи Юли, позабравен

между дюните.

Дочувам чайки и ревниви крясъци,

а вечер ми ухае на смокини...

Небето в този юли е самотно.

Флиртува с облаците

и със вятъра.

И сякаш господ с пръст го е докоснал,

за да надникнеш

през ключалката в остатъка -

На резените синьо, понашарени от слънце.

и на светулките,

които ще засветят.

Да вкусиш от узрелите смокини,

а после...

Нека да е вечер!

Със песен на щурци

и нощни пеперуди...

Вълните сресват с пръстите си
пясъка
на онзи позабравен Юли...

Пп: определено го написах доста набърже и ще има редакция, но не знам кога :)

Teri преди 19 години и 3 месеца

Забрави да кажеш на кой беше първото предложение :)
Не ти се сърдя:)
Днес съм в едно странно настроение... Сетих се за моето предложение и ми стана тъжно. Сори.

veselin преди 19 години и 3 месеца

Тери...
Днес си представих как си взел журналистическото оборудване специално, и си го помъкнал на рамо за поетическата среща, за да ни направите приятна изненада тук...
Много мило ми стана...
Та - благодаря ти и за тази тема (Стихове по снимка / картина), на която основоположник си ти, както и за прекрасните емоции днес...

:)

Цветен уийкенд ти желая!

skyman преди 19 години и 3 месеца

доколкото знам Щъркел са първите, тъй като вече втора (или трета, нз) година правят конкурс с тази идея

veselin преди 19 години и 3 месеца

Така е, Иво.
Само че това не е за конкурс, и не е твърдо по картина. И всеки, който реши може да пусне нещо, по което другите да помислят.

Штъркел имат невероятен конкурс "Думи в цвят" с пазарджишките художници, който го няма никъде в цяла България, като идея.
За което - поздравления!

Teri преди 19 години и 3 месеца

не знам дали са штъркел, аз просто преди година пуснах една картинка, а дали са те или не няма значение :)

efina преди 19 години и 3 месеца

Моето не е май по картината, а по - скоро по стиха на Веско, ама, карай...
Нали трябва да имаме повод да пишеме изненадалите ни хрумки?!

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ - хахаха(не ми стигна поетичен устрем, явно)

Пясъкът е рохкав и оставя,
пламъци на огнени отблясъци.
Залезът намръщено (ще ми се да е "усмихнато") догаря,
във пенливите му отпечатъци.

И божествено е сякаш всичко -
стъпките остават по безкрая,
тишината тропа неритмично,
притаена някъде в прибоя...

Дюните са като малки шапки,
във измислени от мен картини.
Спомени, макар и кратки -
прошумяват, като раковини.

pestizid преди 19 години и 3 месеца

Ефина, много е хубаво. Не знам дали ще се включа, но картината си запазих в PC-то, грабна ме просто! Чудесно предложение, Светлина.

pestizid преди 19 години и 3 месеца

Драматично

Разгневено облачно небе
и вълни от страст разпенени...
В пясъка рисувам твоето лице.
Искам да прехвърля мост над времето.

Драматично е това море.
Залезът допълва синьото.
А сърцето ми е търсещо дете
на нещата вън от обозримото.

alisbalis преди 19 години и 3 месеца

Ех, много хубави стихотворения са се получили, и снимката си заслужава :)))
Ето го и моя опит

*****

Рядко, много рядко ще го видиш.
От вълните излиза понякога
безизвестно, смутено
морското слънце.

Тогава облаците са щастливи.

В ония моменти,
като търсиш утеха,
тогава изгрява... не винаги.
И знаеш, че има още чудеса.

Ледът стопява се, остава пясък.

efina преди 19 години и 3 месеца

Хей, ама голяма работа сте!Много хубави неща сте написали!Щом на Алиска облаците са щастиви и моя залез ще е усмихнат!:)))

aragorn преди 19 години и 3 месеца

Без теб...

Без теб Морето е солено,
а Облаците са отровни гъби.
Пастеленото Слънце е така студено,
а стиховете нямат рими.

Без теб не бих видял Безкрая,
а Хоризонтите са роби в плен.
Без теб и времето умира, зная...
Обичам те и искам те
завинаги до мен!

svetlina преди 19 години и 3 месеца

Покана

Розово облаче - дете,
към мене полетяло,
моля разпери криле
и прегърни ме цяла.
Аз не плача.
Само чакам...

Мерси че написахте такива прелести - особено Ефина. Хей Веско - да ен си посмял да си редактираш нещото - мн ми харесва така!

kekla преди 19 години и 3 месеца

Послушай вълните..
Донасят дните ни обратно...
Послушай вятъра.. и той къб теб ни носи.
Послушай пясъка.. песъчинки тихо впива -
в краката ни боси...

Мълчалив викът ми те достига..
Приеми го без да се страхуваш,
самотна и застанала пред мен..

Не струвам нищо..
Сам съм прах и пепел..
Но с теб - море от спомени, живени неживени дни..
С теб съм аз... такъв какъвто то ни сътвори...

Плод на твоята фантазия съм!
Нарисувай ме!
Изтрий ме!
Претвори ме - вече го направи..

Виж ни.. минало било е..
стари сме.. ужасно стари.
Старостта е бледа.
Ярката си ти..
Звездице моя.. светилото на мойте дни...

veselin преди 19 години и 3 месеца

:) Супер!!!
Всички стихове са прекрасни, а тоз на Алис ме грабна много, много :)

svetlina преди 19 години и 3 месеца

А сега де - кое е по-хубаво - на Кекла или на Ефина...?

efina преди 19 години и 3 месеца

Разбира се, че на Кекла, защото тя е вложила толкова много чувства в него,

а моето се роди някак спонтанно и на шега...

Ако обаче, аз трябваше да избирам...Не знам.Във всичките стихове има нещо,

което ме грабва.Гледната точка на Арагорн е много разтърсваща и разчувстваща,

но като цяло, ми направи впечатление, че повечето са свързали морето с любовта.

А моята провокация от снимката всъщност беше, любовта ми към морето.

Може би някога ще го публикувам...когато усетя любовта на живота си по - близо.

Katherine преди 19 години и 3 месеца

Толкова хубави стихотоворения сте написали всичките... Даже, ако щеш вярвай Ефина, тъкмо щях да пиша, че във всеки стих има по нещо уникално и специално за самия автор, макар да са на обща тематика :)
Аз, срам не срам, нещо нямам муза, макар да ми се искаше да се включа. Снимката страшно много ми напомня на подобна снимка, която самата аз съм правила.

efina преди 19 години и 3 месеца

Кате, това с музата много не го вярвам, защото всичките ти стихове, свързани с морето, са чудни, но ще продължа с моето прословуто "любопитство",защото
ми се иска да качиш въпросната снимка.Тя пак си е един вид вдъхновение...

Katherine преди 19 години и 3 месеца

Снимка

Ето я :)

**Все още не мога да я кача**

veselin преди 19 години и 3 месеца

Ай. :) ама не се вижда. Ако имаш галерия, пробвай да я качиш първо там и после да я завлачиш в прозореца тук. Или я прати на bgpoetry(@)gmail.com и аз ще я кача :)

By veselin , 15 January 2007

Конкурс за млади автори на поетическа академия "Добромир Тонев"

Поетическа академия "Добромир Тонев" и
сдружение "шТъркел" обявяват поредното издание на конкурса за млади автори на тема

"Моите 5 нови стихотворения".

Условия:

- възраст на участниците- до 35 навършени години включително.
- стихотворенията са 5 на брой, непубликувани на хартиен носител.
- изпращат се в срок до 15.02. 2007 г включително на

е-mail: moite5@abv.bg

като прикачени файлове с разширение .doc или .rtf

Журито тази година е в състав :

Иво Георгиев, Красимир Йорданов и Димитър Гачев.

Награди:

Първа- екскурзия до Охридското езеро
Втора- нов принтер
Трета- уикенд за двама в приятен хотел
Три поощрения.

Връчване- на 03. Март 2007 г. Мястото ще се уточни допълнително.

Legacy hit count

417

Legacy blog alias

10531

Legacy friendly alias

Конкурс-за-млади-автори-на-поетическа-академия--Добромир-Тонев-

поезия
моите пет нови стихотворения
поетическа академия "добромир тонев"
конкурс за млади автори

Събития и Конкурси

Поезия

Предложения

За "Общност Поезия"

Comments

By veselin , 15 January 2007

"Кръстопът на думите" - ПОКАНА

Четвъртата поетична среща "Кръстопът на думите" ще се състои на 25 януари (четвъртък) в книжарницата на София Прес, на ул. "Славянска", 29, от 18.30 часа.

На кръстопътя се очаква да пристигнат от четири различни края

Камелия Кондова, Атанас Капралов, Ивайло Диманов и Иво Георгиев,

с надеждата, че заедно могат да направят нещо приятно.

"Кръстопът на думите" е ежемесечна инициатива на Съюза на българските писатели ( макар че срещите напоследък са по-скоро ежегодни), с цел доколкото е възможно, да съкрати разстоянията от непознаване, както между творците и читателите, така и между самите автори.

Legacy hit count

2288

Legacy blog alias

10528

Legacy friendly alias

-Кръстопът-на-думите----ПОКАНА

кръстопът на думите
поетична сбирка
камелия кондова
атанас капралов
ивайло диманов и иво георгиев

Събития и Конкурси

Поезия

Любими автори

Предложения

Comments9

veselin преди 19 години и 3 месеца

Камелия Кондова

БОГОМИЛСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

Още стихове на поетесата - тук

veselin преди 19 години и 3 месеца

Иво Георгиев

УСМИВКАТА НА ДЯВОЛСКИЯ МОСТ

Разкрачена
усмивката му над реката,
привлича дяволи и дядовци.
Дяволите правят дяволии,
а дядовците са се хванали за въдиците
и додяват на реката.

Понякога
небето слиза много ниско,
стъпва върху гърбавата му усмивка
и казва на реката : „Тръгвай”!
Тогава в каменните къщи, вечер,
децата се притискат в майките си
от страх,
да не си замине и усмивката на моста със реката.

А когато сънищата им се осветят
от утринта облети,
децата проумяват –
дядо Бог е пъдил дяволите
с водните си пистолети.

Още стихове на автора -тук

veselin преди 19 години и 3 месеца

На Атанас Капралов за жалост не можах да открия нищо в интернет. Ще имате щастието да го видите наживо :)

А аз съжалявам искрено, че не съм в България и няма да присъствам.
Ако някой се възползва от поканата, нека разкаже после впечатления, за да мога поне да погледна през неговите очи... :)

Приятно изкарване!!!

efina преди 19 години и 3 месеца

Хахаха...Веско, коментарът ти по повод Атанас Капралов ме развесели искрено.
Аз също порових из нета, но освен, че е текстописец на популярни поп фолк
изпълнители, друга поезия не изрових...Мистерия.
Нищо.На срещата можем да чуем повече:)))

veselin преди 19 години и 3 месеца

Еха!!! Ще чакам отзиви, като от представянето на онази книга на Димитър Кабаков :)

efina преди 19 години и 3 месеца

Надявам се да отида...но ще има отзиви.

veselin преди 19 години и 3 месеца

Иво... Благодарности!!! :)
Първият линк не се отваря обаче. (или поне при мен)

Eowyn преди 19 години и 3 месеца

Хаха, колко кючеци сме въртели на тва...Ужас :)

efina преди 19 години и 3 месеца

Камелия Кондова

Приятелско

Приятел си. Ще поиграем карти.

Ще пием за мира и за жените.

(Завиждам на родените във Спарта-

как трудно било да сдържиш сълзите.)

Приятел си. Така ми е спокойно.

Е, разкажи за твоето момиче.

Отдавна сме погребали виновните.

Мъжът ми е добър. И го обичам.

Да ти налея още? Уморен си...

И аз съм уморена, но е празник.

Отдавна, както казваш "влязох в релси".

Отдавна, както казваш "няма празно".

Хлапашкият ми сал е здраво вързан.

Научих се да имам и да губя.

Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим...

Как се обича художник

Камелия Кондова

И който се представя, че е лесно -

простете ми, обаче е глупак!

Разделя ни един прочетен вестник

и ни сближава съмналия мрак.

И стискам зъби, да не се търкулне

сълзата ми - един излишен плод,

когато псува българския футбол

(и покрай него целия живот).

Когато всяка вечер се сбогува

с последната картина - след това

безпаметно-пияно ме целува.

(Така се люби само след Смъртта).

И аз разбирам, вече я е срещал.

В една подобна нощ е била тук.

След нея аз съм спомена за нещо.

което се е случило със друг.

Аз просто дилетантски я замествам.

И чакам да потропа някой ден.

Дано й стигнат нежност, смях и песни -

да го обича повече от мен.

На мъжа ми

Камелия Кондова

Не надничай в съня ми — няма твои познати.

Мойте нощни злодеи имат ангелски облик.

И ме грабват от теб на конете крилати

и за стотен път виждам, че земята е обла.

Знам, че викам насън — запуши си ушите.

Все едно — невъзможно е да прогониш кошмара.

От далече се връщам и от страх съм пропита.

И съвсем са излишни твойте мъжки шамари.

Отдалече се връщам, ала още се връщам.

Затова не разпитвай колко дяволи срещнах.

Остани в тази наша, земна, истинска къща.

Нека аз изкупувам часовете ни грешни.

Нека теб не закачат! Нека теб и децата

да оставят на мира — да сънувате тихи.

Аз подпалих небето, аз продъних земята —

неразумно изтръгвах от сърцето й стихове.

Не, не е безпричинно. Ти недей да се стряскаш.

И не ме съжалявай — не съм толкова млада.

Мойте нощни злодеи със апостолски маски,

са мъжете, които

съм изпратила в ада.

Приятели

Камелия Кондова

Не си признавам, че нагазвам в шума.

Все още няма видими причини,

за да не вярвам във добрата дума

и в тъмното, което ще отмине.

Навярно недостатъчно ме лъжат.

Или пък аз невинаги разбирам...

Осъмвала съм ничия и чужда.

И знам, че не е болка за умиране.

Не смея да ви преброя, защото -

разбирам, и на вас не ви е лесно.

И пак отложих с няколко живота

онази смърт -

пред пилците наесен.

By veselin , 23 November 2006

...Стихчета за деца...

Както обещах, отварям тема, в която всеки желаещ да може да се включи със стихче, което ще зарадва едно дете по време на Коледните празници.
Стиховете ще са част от представлението, което BGLog.net ще изпълни в някой от домовете за сираци и ще бъдат изтеглени като късметчета, или надписани върху картички.
Участващите в написването на стихчетата могат да се включат с повече от един стих.. т.е. - колкото повече стихчета, толкова по-добре.
Надявам се Elfina да се съгласи да подбере тези, които ще са най-подходящи за участие... От днес нататък имаме не повече от 2-3 седмици.

Благодаря най-сърдечно на всички, които ще вземат участие!

Legacy hit count

40494

Legacy blog alias

9732

Legacy friendly alias

---Стихчета-за-деца---

стихове за деца
bglog.net - коледна инициатива

Събития и Конкурси

Поезия

Произведения за деца

Предложения

За "Общност Поезия"

Comments6

veselin преди 19 години и 5 месеца

За тези стихчета, които съм писал си мисля, че може и да са подходящи, но...
Като че ли трябва да са по-лично насочени, за да зарадват децата... Пускам ги все пак, пък ще се включвам с нови неща тез дни....

Снежна пързалка

Тихи стъпки

в белия сняг.

Премръзнали пръсти.

усмихнат хлапак...

Снежна пързалка

и небрежни мечти...

Кучешки лай,

а навън си вали...

Крепости бели

изпъкват в сумрака.

Защитни стени.

Измислен дворец.

Снежинки танцуват.

Снаряди прехвръкват.

Картина неистинска.

Снежен творец.

Детски мечти

Мечтая за зимата –
пухкав снежец.
И скреж по прозорците.
Улици. Лед.
Мечтая за замъци,

груби шейни.
За снежни човеци -

детски мечти.

Контрасти

Снежно е наоколо.
Потръпва утрото

по скрежната мъгла.
Снежинки се разтапят
и целуват в мислите ми
слънчогледови поля.

Ритъм

Размазва се грима

на капки по прозорците.

Листа рисуват със червило

есента.

Оглежадат се във локви

уличните котки

и тананикат си във ритъм

със дъжда...

Shogun преди 19 години и 5 месеца

Иска ми се да участвам с едно стихотворение, което писах като дете. Малко е тромавко и дълго, обаче е от дете за деца.

Дядо Мраз

Приготви Дядо Мраз шейната,
за да отиде при децата.
Изведе той елени витороги
и каза на джуджетата тез думи строги:

-Хей, джуджета,
чувала пригответе
и елените впрегнете.

Джуджетата добри са и послушни.
Отидоха те в залите задушни,
донесоха подаръците за децата
и ги натрупаха в шейната.

Деца, Дядо Мраз
ще дойде ей във този час
и на всекиго ще донесе
кой каквото ще.

efina преди 19 години и 5 месеца

Веско, благодаря ти за оказаното доверие, но мисля, че за подбора ти си най - подходящия човек.Все пак общност ПОЕЗИЯ се свързва с твоето име, пък и
смятам, че би се справил по - добре от мен.:)

ЧЕРВЕНА КОЛЕДА

Мислех си, че Коледа е бяла -
като зима, като пухкав сняг,
като бялата луна, огряла
тиха нощ и непрогледен мрак.

Не било така.Била червена -
Дядо Коледа бил целият червен,
цветето по Коледа на мама
и звездата на върха зелен...

Да, така ми каза вчера,
с ококорени очи едно дете.
Искам, във чорапчето червено,
под елхата да намеря -
детското си сърчице.

efina преди 19 години и 5 месеца

СНЕЖИНКО

Направих си човек от сняг,
със всичките му там такъми -
очи от въглен, морков вместо нос
избрах,
дори обух го с кожени налъми.

Със пръчка нарисувах му уста -
надявайки се някога да проговори,
от малко слама сътворих коса,
а баба старата метла изрови.

Загърнах го със шапка и със шал,
за да не би случайно да изстине,
а той, горкият, даже не разбрал,
че вече има и човешко име!

Нарекох го Снежинко, като сняг,
защото тя, душата му е снежна,
но явно оживя, все пак,
щом си отиде и изчезна.

Оставил беше моите неща
(не искаше по тях да се познае?!),
захвърлени във локвичка вода -
след слънцето бе хукнал да играе...

Shogun преди 19 години и 5 месеца

Ето двустишия - тип "късметчета":

Годината започва вече -
ще стигнеш в нея надалече.
***

Не се шегувам - ти печелиш:
късмета скоро ще намериш.
***

Ще бъде Коледа красива,
годината за теб - щастлива.
***

С успех във спорта ще сполучиш.
Тренирай - и ще ти се случи.

Още: тук.

Terkoto преди 18 години и 6 месеца

Азбука

Слава вам творци любими
Слава вам отци любими.
Вий живота ни разкрихте
И съдбите ни открихте.
Азбуката най-свещена,
Винаги ще бъде ценна.
Тя очите ни разкри
И сърцата ни плени.
Братята ни скромни
Винаги ще бъдат горди,
Че с ум ни надариха
И радост подариха.

Предложения