„Клик, кликвам” за мен до вчера бяха спорни термини, за които се колебаех дали е разрешено да се използват в работата ни с децата, тъй като са чуждици. Съответно - имах намерение да пусна тук тема за дискусия, но с днешна дата вече знам отговора.
Преди да ви го кажа ще се обоснова защо производните на думата "клик" се оказаха спорни. Защото незнайно как, но някой беше пуснал указание, в което категорично беше заявено, че използването на „клик, кликвам” е недопустимо. Слухът се тиражираше и беше придобил статута на правило, но правило, което изглежда никъде не е записано, както се оказа.
Моето собствено колебание дали това указание трябва да приемам за вярно произтичаше от факта, че:
1. В
помагалото по ИТ за 1. клас на Ивайло Иванов се обяснява на децата ясно и точно какво значи думата „кликвам” и откъде се е появила в нашия език.
2. Покрай картофения конкурс също протече една дискусия, в която Ани Ананиева заяви, че щом електронната библиотека е позволено да се нарече „Европа на клик”, следователно не е нужно да се придържаме към българския аналог „щрак, щраквам” при разработка на образователни електронни продукти.
Тук ще отворя една скоба. Зная, че ние, учителите, всички сме радетели за чистотата на езика ни, но не можем да не се съгласим, че част от чуждиците, които се запазват в словесния ни фонд, трайно остават в него поради простата причина, че носят нов смислов нюанс, различен от най-близкия синонимен аналог на български език.
В тази връзка „щрак, щраквам” е доста по-общо понятие от „клик, кликвам”, защото можем да го свържем с всяко нещо, което издава щракащ звук или наподобява щракане:
щраквам слушалката на телефона, щраквам щипката на простора, щраквам с пръсти, щраквам ключа на вратата, щраквам снимка с фотоапарата, щракам на пишещата машина, щраквам със запалката, щрака ме зъбчето и т. н. Докато „кликвам” можем да го свържем само и единствено с действието на компютърната мишка.
Предполагам, че това е било основанието още през 2002 година екипът на БАН да добави в своето издание на Нов правописен речник и чуждиците, за които става дума. За себе си считам, че е голям пропуск и губивремство, че не проверих първо там, където веднага щях да се информирам каква е нормата.
Ето и сканирана част от страница на речника.
Comments