Почувствах се отново жива,
след твоята слънчева поява.
Учиш ме, подкрепата красива
ме кара дълго да мечтая.
 
Показваш ми по начин непонятен,
че държиш на моята осанка.
С жестове и думи на учител властен
извират тайни чувства от душата.
 
Не говориш много и всеки ден
усещам скритата ти топлина.
Повярвай ми, искам ти да си до мен
да ме даряваш с обич, светлина.
 
Уж си близо, а всъщност си далеч.
Нежен лъч от утринно сияние.
Вечер в съня ми провираш се и веч
рисуваш краски от любовното мечтание.
 
Моля остани до мен, недей си тръгва!
Ти си нежен полъх в моята душа.
Докосваш като слънце , като светлина –
разкрасяваш живота, стопяваш моята тъга.

Автор :Виктория Милчева

Пролетта ме завива с цветна завивка.

Очите ми нежно искат да ме целуваш.

С топлото ухание на една усмивка,

над върховете с мен волно да лудуваш.

Обичам те, с душа жадуваща, невинна.

Обичам те, с изгрева свеж песни да пея.

Мечтая до гърдите ти мъжки да се сгуша

и с ритъма буен на сърцето ти да се слея.

Огън ли гори в сърцата ни млади?

Искри ли припръскват, фойерверки в нас?

Как да напишем съдбовни балади,

как да спрем времето в мечтания час.

Нима ще можем да преминем лавини

без страх да спрем на желания бряг,

докато горят в сърцата ни пламтящи камини,

докато синее небосклона приятелю драг.

Обичам до болка очите ти топли кафеви.

Обичам лудия устрем и стройното ти тяло.

Как да нося в гръдта си ласките скрити,

как без любовта да премине живота ми вяло?

 Автор : Виктория Милчева

 * * *

Момичето не заслужава да е там.
А трябва да съм аз например,
ако имах глас,
или изпявах припева
една октава по-високо.
То никак не умее.
Виновни са родителите му
или рецидивистът чичо,
слушал Бийтълс.
Ах де да бях това момиче!
То пее сякаш
ще срути кулите на мойто детство,
които построих от пясък.
„She’s just a jealous girl!”
ми идва да извикам,
а всъщност аз съм jealous,
jealous guy...

Понякога не чувам щурците –

в дългите летни нощи,

когато гората шепне,

а ти ме целуваш още.

И също когато се губя

в най- тъмното на очите ти,

докато съм още лепкава

докато ровя в косите ти...

Ти чуваш щурците винаги –

дори през моя шепот...

Не дишам – а не съм мъртва :

Чуваш ли моя трепет?

Защо,защо погази моите чувства,

нима не виждаш,колко много ме

боли,

нима не чувстваш тази рана ,

която в гърдите ми запали ти.

Ти-това за мен бе всичко.Отивай си,

за мене не мисли.Да плача аз не мога

но прости,ако обиден си отиваш,направих

го без да мисля но грешката си късно

аз разбрах.

Сега загубила съм всичко чувствата и теб

дори,

но знам,че никога не ще те върна,колкото

и много да боли .

Прости ми,че млад и глупав бях

и любовта ти не разбрах,

но в моето сърце спомена за теб

живей,хубав и красив

като не прочетен стих.

Хубава и красива беше,харесвах

те и аз ,но веднъж разбрах

на приятел си съпруга.

Копнееше моето сърце за

твоята душа и тяло,но

умът ми казва не

на приятел си съпруга.

Минаха години,боли ме

моето сърце,че своята

любов не ти дарих

за да бъдем двамата

щастливи дори за миг.