Спомен за стомната

Точно теб ли трябваше да срещна,
дето дяволски добре ме любиш,
че ръцете ми са още в белези,
а пък думите ми се изгубиха?

Как да се превърна в морска пяна
след като душата си продадох?
Свикнах, че по-скоро ще те няма,
но защо ми взеха твойте дарове?

Кой се спъна в пеещата стомна
и водата в нея кой разсипа?
На грънчаря пръстите са спомен,
а гласът на стомната – пресипнал.