Излезе Радина на бащини двори,
Слънце се сви завистливо, 
косите и- струи златни снопици,
заслепиха силно лъчите. 
Лазурът смрачи се от срама, 
че не синее, като на Радина очите,
затъмниха се облаци бели, 
не белеят пред млечната кожа.

Асмите спуснаха се да я галят, 
засмя се Радина звънливо.
Славей разпя се и млъкна, 
звучеше край смеха и фалшиво. 
Цветята се приклониха подир
стъпките на ногите боси, 
затоплили нежно земята, 
с животворна моминска магия... 
Трендафиълт, горделиво наперен, 
набързо посърна, докачен от
Радинините румени страници,
се загърна, и гръб, и обърна. 
Разлюля се градината, 
взела живот от на Радина ръцете, 
и зашумя сякаш вятър се носи,
зарад кахърните вироноси...

Комшийка надничаща иззад 
дувара, наумила да хока Радина, 
загуби и ума, и дума. 
Само слисано остана да зяпа, 
кога разцъфтя, тая лудетина буйна, 
да сащисва всичко, що може да гледа.

Ха̀йку
•
Ха̀йку (на японски: 俳句) или хо̀кку (発句) е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл през 60-те години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии.

Отличава се с изключително кратко изложение - в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици).
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички; стихчето трябва да съдържа 17 срички, подредени на три реда в последователност пет-седем-пет срички;

- в стиха не се съдържат рими

Това най-общо са изискванията на класическото хайку , то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, сняг, муха - хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо

© Ванко Николов ©_ бльгарїнь ° ®˜Ⓥ 

Градусите сюблимират
с ескалиращ темперамент.
Ветровете носят пепел,
изгорени синева.
Сол лепи по жадна кожа,
препотила струи жар,
къс гореща ламарина
е сърдечният юлар.
Пиковете се задъхват
ненормирани израстват,
гневовете темперират 
и вибрират в мараня.
Талази жупел
търсят сянка
под изсъхнали дърва,
мързеливо се разтягат
в русло на пресъхнала река...
Воден пост мори тревите,
чупят снаги и пращят,
молитви мокри
пеят щурците,
а Слънцето е единствен
и надменен господар.

В центъра на лятото
•
В центъра на лятото 
някъде в ъгълчето между 
сърцето, пулса и душата, 
в едно друго измерение, 
където думите остават без дъх, 
стихът е грях и страст. И изгрев. 
Узрял. Чувствен. С аромат на жена. 
И с вкус на праскова. И смокиня. 

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜Ⓥ  

Смисълът
•
Когато по облото на думите 
тишините спънат се онемели
до рани от болка и любов, 
тогава смисълът да те има
боде и пише по сълзата време, 
като неизречена молитва 
за дъжд и стряха...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜Ⓥ 

Ноктюрно
•
Когато усещанията натежават
в болките, прошките и лудостите,
тогава белезите и ръбчетата
в мен не болят, пазят ме . . .
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜Ⓥ