BgLOG.net
By Teri , 23 October 2022
Последните години почти всеки почивен ден семейството отиваме някъде. Излизаме от големия, прашен, мръсен и шумен град (благодаря ти, Фандъкова за усилията!) и отиваме в някое китно градче, най-често без преспиване или минаваме някоя красива екопътека. Това ни зарежда с приятни емоции, тонус и добро настроение. А също така е сравнително бюджетен начин човек да си изкара добре. За съжаление София няма много места, които да послужат за релакс, за разлика от един Бургас, Варна или Пловдив, но само на няколко минути извън София могат да се видят невероятни места - на Витоша, на Люлин планина, Бистрица, Железница и др. Вече писах в блога за няколко интересни места за пикник, а днес ще ви разкажа за една чудесна екопътека, носеща името "Есперанто". Това име стана чудесен повод по път да разкажа каквото знам за този език на Ени, както и прочетем няколко думички и изречения на него. За съжаление, този изкуствен език не успя да се наложи, но пък идеята за него е особено романтична.

Началната точка на маршрута е последната спирка на автобус 42 в квартал "Михайлово", Банкя. Спирката носи името "Края на кв. Михайлово", като думата дори не е членувана. Дори само факта, че спирката се казва така също те кара да се позамислиш. Добре, че не е спирка "Безименна" все пак :)
Ако сте с кола, маршрутът е следния - влизате в Банкя откъм околовръстния път и като стигнете до кръговото кръстовище в центъра на Банкя с фонтана излизате през втория изход. Ако сте влезли в Банкя откъм Джъмбо, тогава на същото кръстовище взимате първия изход. Продължавате по пътя и ще стигнете до обръщалото на автобуса на спирка "Края на кв. Михайлово", където обикновено има места на които да оставите колата.

На спирката има и чешмичка, до която се стига по едни стълбички надолу. Стените около чешмичката са изографисани с икони и е много симпатична. 

Продължавате пеш по посока на движението, като река Михайловска ви се пада първоначално отляво, а след това ще бъде отдясно. Има и табела, която да ви ориентира.


Маршрутът е лек и приятен, с няколко по-стръмни участъци, които биха се минавали лесно, ако не бяха множеството сухи листа и камъчета, които на моменти ни подхлъзваха и това правеше вървенето по тях по-бавно. За щастие, тези участъци са малко, а почти през целия път денивелацията беше удобна за неуморителен преход. Целият маршрут се преминава за около 2 часа - поне на нас толкова ни отне с няколко спирания, които се наложиха поради умора на най-малкия член на семейството, който реши да помрънка и да се поинати.


На моменти се налагаше да бъде бутана. Толкова преходи вече са зад гърба ни, този малко и се опря. Но според мен просто не беше в настроение. Навръщане обаче, нямаше по-ухилена от нея.

В началото на маршрута, докато сте около река Михайловска ще усетите гъмжило от насекоми, които надушили присъствието ви започват да жужат около вас. Много са досадни, а не си бяхме взели репеленти. Все пак беше края на октомври, не очаквахме да има толкова насекоми. 
По пътя трябваше да има чешмичка, но такава не видяхме. Затова вземете си повече вода за изпът. Нашето шише от литър и половина свърши по средата на прехода.

Пътят е маркиран и е нужно да следвате маркировката:


По пътя се сблъскахме с група от 5-6 мотоциклетисти, които отиваха до едно дере, където се изкачваха и спускаха. Цялата местност гърмеше от техните мотори. Чудя се, дали това е позволено? Някак не ми се струва редно. Доста груба намеса в природата.
След около час и двадесет минути стигате до следната табела. 


Ние тръгнахме надясно към "Скала Панорама". От тази табела пътят до скалата е около 10-15 минути, а самата скала представлява това:


Очаквахме гледка, но за съжаление от короните на дърветата не се виждаше много. Може би когато са я нарекли, гледката е била много красива, но сега единствено беше една слънчева и топла скала, на която ние извадихме и изядохме приготвените сандвичи.

След това продължихме по пътя и стигнахме до билова поляна от която пред нас се разкри красива гледка - магистрала Люлин, Перник и Драгоман, както и Малобучинският проход.




Горе денивелацията беше 990 метра над морското равнище. За справка, София е между 630 и 660 м. над морското равнище.

От тук решихме да се връщаме. По пътя наобратно намерихме една найлонова торба до пътя, която взехме и почнахме да пълним с всевъзможни боклуци, които някой е успял да качи горе и без да усети и капка срам от себе си просто да хвърли сред природата. Имаше найлончета, кенчета, бутилка двулитрова от бира, от сок, няколко непотребни кутии от цигари и какво ли не. С Мая поговорихме на темата - тези хора, за да минат по този маршрут, явно обичат да се разхождат извън града. Как такъв човек все пак може да хвърли боклука си там? Трудно ни е да схванем. Но явно човешката душа е неподозиращо богата.



След нас е малко по-чисто. Надяваме се, да се запази така. А вие, ако се чудите къде да отидете за да изкарате няколко приятни часа сред природата, препоръчвам екопътека "Есперанто" :)
Legacy hit count
932
Legacy blog alias
81473
Legacy friendly alias
Екопътека--Есперанто----за-бързо-бягство-от-София-9D3C83847F2F413DB3E6E361EEC5519D
София
България

Comments

By Teri , 23 October 2022
Последните години почти всеки почивен ден семейството отиваме някъде. Излизаме от големия, прашен, мръсен и шумен град (благодаря ти, Фандъкова за усилията!) и отиваме в някое китно градче, най-често без преспиване или минаваме някоя красива екопътека. Това ни зарежда с приятни емоции, тонус и добро настроение. А също така е сравнително бюджетен начин човек да си изкара добре. За съжаление София няма много места, които да послужат за релакс, за разлика от един Бургас, Варна или Пловдив, но само на няколко минути извън София могат да се видят невероятни места - на Витоша, на Люлин планина, Бистрица, Железница и др. Вече писах в блога за няколко интересни места за пикник, а днес ще ви разкажа за една чудесна екопътека, носеща името "Есперанто". Това име стана чудесен повод по път да разкажа каквото знам за този език на Ени, както и прочетем няколко думички и изречения на него. За съжаление, този изкуствен език не успя да се наложи, но пък идеята за него е особено романтична.
Началната точка на маршрута е последната спирка на автобус 42 в квартал "Михайлово", Банкя. Спирката носи името "Края на кв. Михайлово", като думата дори не е членувана. Дори само факта, че спирката се казва така също те кара да се позамислиш. Добре, че не е спирка "Безименна" все пак :)
Ако сте с кола, маршрутът е следния - влизате в Банкя откъм околовръстния път и като стигнете до кръговото кръстовище в центъра на Банкя с фонтана излизате през втория изход. Ако сте влезли в Банкя откъм Джъмбо, тогава на същото кръстовище взимате първия изход. Продължавате по пътя и ще стигнете до обръщалото на автобуса на спирка "Края на кв. Михайлово", където обикновено има места на които да оставите колата.

На спирката има и чешмичка, до която се стига по едни стълбички надолу. Стените около чешмичката са изографисани с икони и е много симпатична. 

Продължавате пеш по посока на движението, като река Михайловска ви се пада първоначално отляво, а след това ще бъде отдясно. Има и табела, която да ви ориентира.


Маршрутът е лек и приятен, с няколко по-стръмни участъци, които биха се минавали лесно, ако не бяха множеството сухи листа и камъчета, които на моменти ни подхлъзваха и това правеше вървенето по тях по-бавно. За щастие, тези участъци са малко, а почти през целия път денивелацията беше удобна за неуморителен преход. Целият маршрут се преминава за около 2 часа - поне на нас толкова ни отне с няколко спирания, които се наложиха поради умора на най-малкия член на семейството, който реши да помрънка и да се поинати.


На моменти се налагаше да бъде бутана. Толкова преходи вече са зад гърба ни, този малко и се опря. Но според мен просто не беше в настроение. Навръщане обаче, нямаше по-ухилена от нея.

В началото на маршрута, докато сте около река Михайловска ще усетите гъмжило от насекоми, които надушили присъствието ви започват да жужат около вас. Много са досадни, а не си бяхме взели репеленти. Все пак беше края на октомври, не очаквахме да има толкова насекоми. 
По пътя трябваше да има чешмичка, но такава не видяхме. Затова вземете си повече вода за изпът. Нашето шише от литър и половина свърши по средата на прехода.

Пътят е маркиран и е нужно да следвате маркировката:


По пътя се сблъскахме с група от 5-6 мотоциклетисти, които отиваха до едно дере, където се изкачваха и спускаха. Цялата местност гърмеше от техните мотори. Чудя се, дали това е позволено? Някак не ми се струва редно. Доста груба намеса в природата.
След около час и двадесет минути стигате до следната табела. 


Ние тръгнахме надясно към "Скала Панорама". От тази табела пътят до скалата е около 10-15 минути, а самата скала представлява това:


Очаквахме гледка, но за съжаление от короните на дърветата не се виждаше много. Може би когато са я нарекли, гледката е била много красива, но сега единствено беше една слънчева и топла скала, на която ние извадихме и изядохме приготвените сандвичи.

След това продължихме по пътя и стигнахме до билова поляна от която пред нас се разкри красива гледка - магистрала Люлин, Перник и Драгоман, както и Малобучинският проход.




Горе денивелацията беше 990 метра над морското равнище. За справка, София е между 630 и 660 м. над морското равнище.

От тук решихме да се връщаме. По пътя наобратно намерихме една найлонова торба до пътя, която взехме и почнахме да пълним с всевъзможни боклуци, които някой е успял да качи горе и без да усети и капка срам от себе си просто да хвърли сред природата. Имаше найлончета, кенчета, бутилка двулитрова от бира, от сок, няколко непотребни кутии от цигари и какво ли не. С Мая поговорихме на темата - тези хора, за да минат по този маршрут, явно обичат да се разхождат извън града. Как такъв човек все пак може да хвърли боклука си там? Трудно ни е да схванем. Но явно човешката душа е неподозиращо богата.



След нас е малко по-чисто. Надяваме се, да се запази така. А вие, ако се чудите къде да отидете за да изкарате няколко приятни часа сред природата, препоръчвам екопътека "Есперанто" :)
Legacy hit count
1030
Legacy blog alias
81472
Legacy friendly alias
Екопътека--Есперанто----за-бързо-бягство-от-София
София
България

Comments4

BorisKrumov
BorisKrumov преди 3 години и 6 месеца
Thanks for the intel :)
Регионът тоз си остана неособено проучен, главно защото все по по-стръмните Витошки баири бродих, въпреки че съм ходил и там, точно на тая спирка "на Вампирка" ( ама буквално, това крайно нещо на тази линия е супер странно място, после ходихме нагоре покрай манастирчето и още по-натам. Ползвам множествено число, че не бях сам - обичайно пътешествам сам, а със сина на тогавашната ми хазяйка, и една негова гостенка. Гостенка в хостела, който той оперираше, една напориста украинка, която едва ли не започна да си прави жизнени планове с мен докато просто бяхме спътници и отивахме да посетим негова къща, която бе на ----ем ти далечното място: та след манастира, та покрай някакво военно поделение, та още и още натам, та у некакви баири и "лозя". Та съм ходил там малко, но таз пътека не я знаах ).

In my кофен списък :)
BorisKrumov
BorisKrumov преди 3 години и 6 месеца
О, да, радвам се, и се надявам семейството ти да е добре, че от деликатност не питах, пък и тук си говорим публично и открито така, не сме съвсем в частен разговор, макар че сме. Да са живи и здрави !
Teri
Teri преди 3 години и 6 месеца
Благодаря! Добре е семейството, слава богу. Мая си е с мен в лошо и добро, най-вече в лошо последните години, които не бяха леки, най-вече покрай детето и проблеми в началото с него, СОП и др. Но специално тези проблеми вече почти са превъзмогнати! Освен, че малката е малко дяволита и хитруша, започва да се справя с нещата добре, за гордост на мама и тати :)
BorisKrumov
BorisKrumov преди 3 години и 6 месеца
Радвам се да го чуя, помня, че навремето бе болнаво детенцето, да сте живи, здрави и да се обичате и държите заедно !
By OldVlad , 20 March 2019
Предлагам Ви още един видеоклип - тест. За разлика от клипа от предишната ми тема (Културни забележителности), тук добавих малко по-подробна информация за обектите, включени в теста. Не съм сигурен дали това е удачно. От една страна така учениците ще научат нещо повече, от друга клипът става по-дълъг.

Клиповете ще намерите на: Природни забележителности на България и Културни забележителности на България.

Моля за мнение, кой вариант е по-добър.
Legacy hit count
2643
Legacy blog alias
80140
Legacy friendly alias
Природни-забележителности-на-България--Тест-по-човекът-и-обществото-за-3--клас--995B72780D4B42F9A81213071704DFF0
Роден край
Интернет
България
Човекът и обществото
3-ти клас
Тестове

Comments

By OldVlad , 20 March 2019
Предлагам на Вашето внимание нов видеоклип - тест по човекът и обществото. Добавил съм малко повече информация за обектите включени в теста. От една страна това прави видеоклипа по-информативен и по-полезен, от друга увеличава се, може би неоправдано, времето за гледане.

Можете да видите теста тук: Природни забележителности на България.

Моля за коментари, кой вариант според вас е за предпочитане - с повече информация, или по-кратък, какъвто беше предишния - Културни забележителности на България
Legacy hit count
5
Legacy blog alias
80137
Legacy friendly alias
Природни-забележителности-на-България--Тест-по-човекът-и-обществото-за-3--клас-
3-ти клас

Comments

By MarielaGerenska , 11 April 2013
СЪЮЗ НА МЛАДИТЕ ПСИХОЛОЗИ В БЪЛГАРИЯ
 



http://www.youtube.com/watch?v=DyRKjPfq4L8

ИГРИ за ФВС с  елементи от  спортното ориентиране

Игра „Пътни знаци”

(оригинален вариант)

    Децата са разделени на 2 отбора. Докато единият отбор играе на  „Дама”, „Сляпа баба” или на нещо друго, другият отбор подготвя „терена”.

    Подготовка на терена: Децата от първият отбор правят маршрут –  поставят стрелки с тебешир (ако не е възможно – оформят ги с клечки); до някои от стрелките написват да речем 5метра и рисуват писмо – това означава, че на 5м има скрито писмо под някой камък, листа или нещо друго; текста на писмото е до някое от децата – да изпее нещо, да подскочи 6 пъти, да каже стихче, може и цялата група да кляка няколко пъти и каквото ти хрумне (писмата са няколко, разположени по целия маршрут).

   След като теренът е подготвен, първият отбор играе на нещо, а вторият отбор тръгва по маршрута, като се ориентира по знаците и изпълнява зададените указания.

   На следващия ден или когато им се играе пак на тази игра, ролите на отборите се сменят.

Игра „Пътни знаци”

(с елементи от спортно ориентиране)

   Играе се както в първия вариант, но заедно с учителя. Децата предварително са запознати с по-основните топографски знаци. Необходими са топографски карти на района и бусоли (компаси). Бройката е ½ от   броя   на   децата.   Вземат  се  от  туристическото дружество.  Втори  учител  е  необходим,  за да  е  с децата от другия отбор.

   Разликата е тази, че при този вариант на играта учителят пита децата кои от срещаните обекти по маршрута намират отразени в топографските си картите (и обратно – посочва в картата изобразен обект, а те търсят действителния). Също така се работи и върху намирането на посоките: север, а след това юг и останалите изток и запад (последователността при запознаването с посоките е задължителна). Това става с помощтта на бусолата (компаса). При по-големите може да се работи и за „вземане на азимут” (с помощтта на бусолата се определя посоката на движение – в писмата може да пише: Тръгнете на 30 градуса на север; може да няма стрелка на земята, а да пише същото изречение и да се добави да речем: 10 м. и знака за писмо.

УСПЕХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Мариела Геренска

Legacy hit count
502
Legacy blog alias
73717
Legacy friendly alias
ПРОЕКТ-0C4D573072EE44F28BA40E1BEE867CC6

Comments1

DanielaAvramova
DanielaAvramova преди 13 години и 1 месец
УСПЕХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! и за теб!!
By Aspekti.info , 3 April 2013
Ловът с хищни птици у нас е забранен, въпреки че от хилядолетия българите са сред пионерите в тази практика, коментира председателят на БСА

Павел Якимов (39 г.) е председател на Българската соколарска асоциация.

Софиянецът се занимава с хищни птици от 14-годишен. По професия е лесоинженер. Той е делегат на България в Международната соколарска асоциация, участва в 2 работни групи.

От 2009-а е неизменен участник в изложението "Природа, лов, риболов" в Пловдивския панаир. На последното издание през март 2013 г. пред щанда с хищните птици постоянно бе пълно с любопитни хора на всякаква възраст, които се интересуваха и искаха да се снимат с великолепните екземпляри - кафяв мишелов на Харис и хибрид между северен сокол и сокол скитник.

За Aspekti.info експертът очерта проблемите пред асоциацията, но и разказа малко известни за неспециалистите факти.


- Г-н Якимов, защо соколарската гилдия е на ръба на оцеляването?

- Предизвикателството започна още преди 13 години. Тогава поставихме началото, създадохме Българската соколарска асоциация и съществуваме законово. От 11 години, тоест 2 г. след основаването ни, станахме членове и на Международната соколарска асоциация (МСА). Но въпреки контактите, които не спираме да създаваме, в България, за съжаление, не срещаме разбиране основно от страна на екообществото. Еколозите са твърдо против соколарството. Защото те ползват почина на английските и германските си колеги, които са изключително крайни във вижданията си.

Има, разбира се, светлина в тунела - сериозна организация като "Зелени Балкани" използва от 3 години соколарски методи при мой колега от МСА в Англия, който е професионален развъдчик и соколар. "Зелени Балкани" се учат при него на занаят и благодарение на тези познания могат да работят наистина качествено и количествено по програмите за биоразнообразието. Тоест когато трябва да се размножават хищни птици и да се пускат в природата, така че да оцелеят. Соколарските методи работят в световен мащаб.

- В България какъв е статутът на соколарството?

- Член 65, точка 12 от Закона за лова и опазване на дивеча забранява лова с хищни птици, независимо от вида и произхода им. Въпреки че в България, на Северния и на Южния полюс лов с хищни птици не се практикува, ние сме един от първоизточниците на това изкуство. С участията си на "Природа, лов, риболов" от 2009-а насам ние от асоциацията се опитваме да ограмотяваме обществото, дори и противниците си. Защото бидейки един от първоизточниците на това изкуство, по неправилен и недалновиден начин то се възпира. Задължително, а и много по-добре е, когато ограмотяваш един човек, птицата да е на една ръка разстояние, отколкото да го затрупваш с данни и птицата да е на един бинокъл разстояние.
...

Legacy hit count
1004
Legacy blog alias
73677
Legacy friendly alias
Соколарят-Павел-Якимов---На-ръба-на-закона-сме-
Птици
Екзотични домашни любимци

Comments

By Aspekti.info , 3 April 2013
Ловът с хищни птици у нас е забранен, въпреки че от хилядолетия българите са сред пионерите в тази практика, коментира председателят на БСА

Павел Якимов (39 г.) е председател на Българската соколарска асоциация.

Софиянецът се занимава с хищни птици от 14-годишен. По професия е лесоинженер. Той е делегат на България в Международната соколарска асоциация, участва в 2 работни групи.

От 2009-а е неизменен участник в изложението "Природа, лов, риболов" в Пловдивския панаир. На последното издание през март 2013 г. пред щанда с хищните птици постоянно бе пълно с любопитни хора на всякаква възраст, които се интересуваха и искаха да се снимат с великолепните екземпляри - кафяв мишелов на Харис и хибрид между северен сокол и сокол скитник.

За Aspekti.info експертът очерта проблемите пред асоциацията, но и разказа малко известни за неспециалистите факти.


- Г-н Якимов, защо соколарската гилдия е на ръба на оцеляването?

- Предизвикателството започна още преди 13 години. Тогава поставихме началото, създадохме Българската соколарска асоциация и съществуваме законово. От 11 години, тоест 2 г. след основаването ни, станахме членове и на Международната соколарска асоциация (МСА). Но въпреки контактите, които не спираме да създаваме, в България, за съжаление, не срещаме разбиране основно от страна на екообществото. Еколозите са твърдо против соколарството. Защото те ползват почина на английските и германските си колеги, които са изключително крайни във вижданията си.

Има, разбира се, светлина в тунела - сериозна организация като "Зелени Балкани" използва от 3 години соколарски методи при мой колега от МСА в Англия, който е професионален развъдчик и соколар. "Зелени Балкани" се учат при него на занаят и благодарение на тези познания могат да работят наистина качествено и количествено по програмите за биоразнообразието. Тоест когато трябва да се размножават хищни птици и да се пускат в природата, така че да оцелеят. Соколарските методи работят в световен мащаб.

- В България какъв е статутът на соколарството?

- Член 65, точка 12 от Закона за лова и опазване на дивеча забранява лова с хищни птици, независимо от вида и произхода им. Въпреки че в България, на Северния и на Южния полюс лов с хищни птици не се практикува, ние сме един от първоизточниците на това изкуство. С участията си на "Природа, лов, риболов" от 2009-а насам ние от асоциацията се опитваме да ограмотяваме обществото, дори и противниците си. Защото бидейки един от първоизточниците на това изкуство, по неправилен и недалновиден начин то се възпира. Задължително, а и много по-добре е, когато ограмотяваш един човек, птицата да е на една ръка разстояние, отколкото да го затрупваш с данни и птицата да е на един бинокъл разстояние.
...

Legacy hit count
338
Legacy blog alias
73678
Legacy friendly alias
Соколарят-Павел-Якимов---На-ръба-на-закона-сме-
Екзотични домашни любимци
Птици

Comments

By arebemagare , 19 February 2013

Понастоящем на 6 години, Аелита Андре е художничка, световно известна и участва в изложби из цял свят. От руски произход Аелита живее с родителите си в Австралия. Родена е през 2007 г., рисува от 9 месечна възраст и прави първите си изложби 2 годишна в Китай и Австралия.

Нейните картини са изключително вдъхновени. За тяхното осъществяване тя се отдава на свободна хореография: вихри се, върти се около платното, спира се тук, подхваща там,...
Техниката й напомня на дрипинга и поринга на Полок: капки, изливания на цветове, които се надставят, така че да дадат една светна абстракция. Аелита показва добро владэне на пространството. За изкуството й се говори като за абстрактен експресионизъм, обагрен от сюреализъм и от влияния като Пикасо или Дали.
Понякога Аелита вмества естествени елементи в картините си, като кора от дърво, стъркове или също пера. Случва й се също да отклони детски играчки (топчета, звезди, малки кукли), за ги преиначи в своето изкуство.

Нека не се лъжем, творенето й може да е леко и безгрижно, но то е също така могъщо и дълбоко.

Творбите й носят имена като "Asteroid", "The leopard and the luck dragon", "The dog and te alien", "Coral nebula", "Butterfly nebula", "Fairytopia" ("Астероид", "Леопарда и дракона на късмета", "Кучето и извънземното", "Коралова мъглявина", "Мъглявината на пеперудата", "Приказкотопия"),... Картините й следователно говорят за изобразителното, за пространството, за други далечни светове. Специалистите говорят за несъзнаваното. Дали обаче не става дума за друго?

Родителите й, Ника Калашникова и Майкъл Андре, също художници, не са я вдъхновявали директно, въпреки че Аелита редовно ги е виждала как рисуват. Всъщност тяхната роля е била просто да предоставят на тяхното дете пространство, множество багри, платна и най-вече свободата да бъде това, което е, без отсъждане, без ограничения, да твори това, което е имала желание да твори.

Светът на изкуството се изумлява. Така де, всички деца не създават подобни чудеса, но дадена им ли е била въобще тази възможност? Ами ако отворихме възможните с нашите деца и ако сложихме на разположение, както редителите на Аелита, с какво да творят, с какво да изследват своето същество? Не тетрадки за оцветяване или от този род практики, които ограничават креативността и въображението на децата, а по-скоро средства, които отварят всички възможни перспективи. Още от съвсем малки децата имат вече много раби за разказване и някои биха го направили с радост чрез изобразяването.
 
Радост, Свобода, Могъщество, ето какво ми навяват платната на Аелита.


Официален сайт на Аелита Андре







Aurore (Зора)


Аелита Андре във вихъра си на творчеството си (видео)


Дали ще може някой да помогне за вместване на видеото, моля?


Статия от сайта Education Joyeuse (Радостно Образование), март 2012

Размисли и експериментации около едно радостно, щастливо и свободно образование. Път на пробуждане и на придружаване, по който възрастните растат също толкова, колкото и децата. Тук ще намерите размисли, експериментации, вдъхновения, книги, и идеи... Ключовите думи: Радост, Отговорност, Квантово образование, Живото, Природа, Духовност, Свързаност, Свобода, Креативност.

А от септември същата година съществува и асоциация със същото име и допълнителен сайт.












Legacy hit count
483
Legacy blog alias
73343
Legacy friendly alias
Аелита-Андре--художничка-от-9-месечна-възраст

Comments1

arebemagare
arebemagare преди 13 години и 2 месеца
Просто се чудех дали някой действително не може да помогне за вграждане на видеото, в смисъл да каже как става?

Ето адреса: http://www.youtube.com/watch?v=23hWMvSrZx8

Благодаря предварително.
By VenkaKirova , 24 August 2012

Може дълго да се говори за връзката между нас, която в последно време ни задължава да контактуваме един с друг душевно, на ниво чувства. Ние трябва да започнем да се свързваме помежду си не само съгласно екологичните закони, в процесите на производство, функционирането на банковата система, съвместното възпитание и здравеопазване, а и всеки човек лично и съответно на това цялата държава трябва да се включи в добрите отношения един към друг.

В процеса на еволюция на природата, развитието е преминало неживо, растително, животинско ниво, достигайки до човека, и по същите стъпала се е развивала човешката цивилизация, довеждайки ни до това, че  ние започваме да придобиваме образ на единен човек. Именно това състояние се нарича Адам, Човек.

И тук възниква въпросът как ние ще изпълним това? Защото да съществуваме иначе е невъзможно – доброто взаимно отношение се явява изискване за нашето развитие, и без него ние не можем да поправим законите в икономиката, производството, търговията. Светът се намира в задънена улица, светът е объркан, хората не разбират какво да правят нататък. Те някак въобще изгубиха връзката между себе си, защото сега от тях се изисква сърдечна, душевна връзка, каквато между нас никога до сега не е съществувала.

Ние или сме се презирали един друг, или поради безизходност сме си сътрудничели в производството и търговията. Но нито от човека, нито от държавата се е изисквало добро отношение към партньора. А сега от нас изискват вътрешни психологически усилия по отношение на построеното от човека, и именно в това се състои нашето развитие.

Чувстваме, че без тези отношения ние не можем да съществуваме правилно дори и в къщи. Ако аз живея в квартира с други хора, то ние някак се спогаждаме ако всеки си има своя ъгъл. Но сега ние дотолкова зависим един от друг – всеки от всеки, че без правилни отношения между нас, животът ни става просто ужасен.

Затова за нас е необходимо да достигнем до съгласие, а то се нарича – взаимно поръчителство. С други думи отношенията ни трябва да станат такива, че всеки да усеща, че животът му зависи от другите. Така войниците от един отряд знаят, че животът на всеки зависи от всички, и ако всеки не поддържа и не се грижи за останалите, то всички ще загубят.

Такива системи на взаимно поръчителство съществуват в природата и в техниката  – те се наричат интегрални, или аналогови системи. И в тях всички части са толкова свързани една с друга, че ако някой детайл излезе от строя, то целия механизъм престава да работи. И очевидно в процеса на развитие на човешкото общество, ние толкова сме израснали, че сме достигнали до такова съединение.

http://laitman.bg

Legacy hit count
390
Legacy blog alias
71854
Legacy friendly alias
Човечеството-като-интегрална-система-

Comments

By VenkaKirova , 12 August 2012
Когато говорим за отношенията между мъжа и жената, описваме „огледалния принцип“, съгласно който в партньора виждам собственото си отражение, доколкото излъчвам върху него собствения си егоизъм. Ако ми се струва, че мъжът ми не ме цени – излиза, че аз сама себе си не ценя? Защо искам от него по-голямо признание?

По същество, нашият егоизъм иска такова напълване. Какво печелим, ако се издигнем над егоизма и не предявяваме такива изисквания?

Първо, благодарение на това, няма да страдаме от недооценка от страна на партньора.

Второ, по такъв начин ще придобием ново свойство. Над изискванията за уважение и власт ще се разкрие противоположния аналог: преодолявайки някое егоистично свойство и издигайки се над него, получавам обратното на него свойство. Това ми позволява да придобия ново средство, ново отношение към света.

Например, ако по-рано съм искал от партньора внимание и уважение, то сега ставам по-скромен в своите претенции. Тъй като вече разбирам: ако погледна обективно, той проявява напълно нормални отношения към мен – просто собственият ми егоизъм е повишил нивото на очакванията. Така че, хайде да си отстъпваме, да съкращаваме егоистичните си изисквания.

Аз искам от партньора си внимание, участие, изпълняване на обещанията, искам да пресека неговите безкрайни „престъпления“ в това, което се отнася до домакинството, пренебрегването на интересите ми, отсъствие на знак на любов и грижа. Защото с годините мъжът все по-рядко звъни, за да узнае как съм, как я карам, все по-малко се грижи за жената. Така че, ако намаля своите претенции, ако не си водя сметка на обидите и работя усилено над себе си, доколкото за мен това все пак е много важно – тогава анулирам предишната изкривена връзка между нас.

Издигам се над завишените изисквания и се отнасям към партньора си с любов, като майка към детето си. Дори ако от негова страна има „криминалност“ независимо от моите страдания – аз се държа за принципа: „Любовта ще покрие всички престъпления.“

Как при това помагам на партньора си? Давам му пример, а също предизвиквам в него готовност за такова ответно отношение. Излиза така, че тук вече се крие покана за нов живот. По същество откривам себе си, за да получа от партньора си ново отношение. И проверявам това отношение не егоистично – напротив, тук е важно това, че и двамата взаимно развиваме нашите отношения над егоизма и се поддържаме един друг. Със своя пример помагам на партньора да се издигне над егоизма. Аз прилагам старание, беседвам с него за това, колко хубав ще бъде животът ни, ако се издигнем над своите естествени, неизменни, егоистични пориви. А като резултат, взаимният пример и взаимната поддръжка ще ни водят към подем.

Нещо повече, всеки от нас сега вече гледа правилно и на света, здраво, с готовност за отстъпки. Отново и отново виждам света в сравнение със себе си като нещо съвършено. Новият поглед ми позволява да го разглеждам като съвършена природа. Работата вече не е само в партньора – целият свят става мое огледало.

Това е нещо като психологически тренинг, психологически метод от висш порядък, позволяващ да издигне човека към ново възприятие на реалността, на света, семейството и взаимоотношенията с партньора – възприятие, което не сме имали по-рано.

Разбира се, отначало трябва да се упражняваме в семейството, а като резултат да построим нов свят, нови взаимоотношения.

И тук е необходима взаимност: и двамата трябва да разбираме, че представляваме нещо като малка „лаборатория“, в която двама егоисти се стараят да използват правилно развиващия се в тях егоизъм. В нашето поколение той е нараснал толкова, че разрушава всичко, а ние искаме да го използваме като лост и над него да построим здрави отношения, които да позволят животът да продължи.

http://harmoniata.wordpress.com

Legacy hit count
373
Legacy blog alias
71778
Legacy friendly alias
Огледални-отношения

Comments