В миналата част на публикацията разказах за подготовката преди пътуване с автомобил към Кушадасъ или Мармарис. Разбира се, донякъде тези съвети могат да бъдат полезни и ако пътувате до Айвалък, Дидим, а също и до Анталия. Последната дестинация обаче е доста по-далеч и не съм сигурен, дали няма да е необходимо да предвидите още един престой по пътя.
Първа част може да прочетете тук.

На границата

На границата се подгответе за чакане, особено, ако сте решили да пътувате в периода юни-август, когато много гастербайтери се прибират в Турция от Германия, Испания, Италия, Австрия, а понякога и други държави. Ще ги познаете не само по чуждестранните автомобили, но и по големите ванове в които се вози цялото голямо домочадие, а задния прозорец е пълен с бохчи багаж. Ако шофирате след такъв автомобил бъдете нащрек - често шофьорите им правят доста дълъг преход без почивка и не може да сте сигурни, че реакциите им ще бъдат адекватни на пътя. Затова ги задминавайте внимателно.

Минавате първо българската граница, а след това и Турската. На българската на Капитан Андреево може да ви питат къде отивате, ще вземат паспорта или личната карта и това е. На турската обаче имайте предвид, че след последното гише, на което подавате само документите на автомобила ще ви чакат за да видят багажа. Често това се изразява единствено в нуждата да излезе шофьора от автомобила и да отвори багажника. Униформен служител поглежда в него, може да зададе въпрос къде отивате, да размести някои неща оглеждайки и да ви махне да вървите. За да нямате проблеми, прочетете на сайта на Външно министерство какви стоки и количества може да пренасяте. Имате възможност да пренесете една бутилка от 700 мл. твърд алкохол или 2 двулитрови бири на човек. Не превишавайте тези количества! Чувал съм и, че не може да носите ракия в съд без бандерол. Месо също не може да внасяте.

Първа спирка след границата

 Малко след като минете границата ще видите една бензиностанция на Shell на която може да заредите гориво и да ползвате тоалетна. Тоалетната е отвън и има вход с турникети като на метрото, трябва да имате турски лири за да платите, но ако нямате, човекът при тоалетната ще ви приеме и евро, левове и долари. Разбира се, не се знае по какъв курс, но ще ви върне в турски лири.
Както споменах в първата част, ако смятате да платите за горивото с банкноти, плащате директно на момчето, което ще ви обслужи. Ако плащате с карта, тогава влизате вътре и казвате номер на колонка.

HGS - такси за магистрали и пътища
 

В Турция има много добре развита пътна мрежа с чудесно поддържани улици, шосета и магистрали. Но за някои магистрали, а също и за мостове и тунели се заплаща такса за преминаване. Най-удобно е да закупите стикер за HGS, който можете да купите около 2-3 километра след първата бензиностанция. Ще видите табела HGS и отбивате в дясно и паркирате. От автомобила взимате шофьорската книжка, талона на автомобила, зелената карта и разбира се - задграничния паспорт. С лична карта още не съм пътувал и не знам, дали има някакви особености при покупката на HGS стикер с лична карта.  Също вземете една химикалка. Вътре в сградата най-вероятно ще видите опашка от българи, но може да я изпреварите и да си вземете формуляр. Кажете на чакащите, че отивате да попълните формуляра само. Вътре има образец по който го попълвате. Образецът е много важен, защото в Турция както ще забележите, някак недолюбват английския език. Дори знакът Stop при тях е DUR. Ако си свалите приложение за телефона - за HGS, приложение на някой местен мобилен оператор или дори сайт за пазаруване и с радост видите, че има и бутон за превключване на английски език ще установите, че не целия интерфейс е преведен. Примерно съобщения за грешка или друга насочваща информация, което успешно ще ви попречи да направите каквото и да е. Такова е положението и с доста от техните сайтовете, където се предполага, че би трябвало да си заредите карта, да следите за наличност и др. Уж преведен, но донякъде. Съответно в тези случаи инструкции къде да кликнете в интерфейса са много важни, иначе без тях няма как да се справите, освен ако не знаете турски, разбира се!

След като се наредите на опашка и дойде вашия ред ще дадете на човека на гишето попълнения формуляр, както и талона на автомобила. Той ще ви каже цена на стикер, ако не се лъжа около 20 лири и ще попита с колко пари да го зареди. До Истанбул и обратно, ако не се качвате на мостове или не минавате през платени тунели около 200 лири биха били достатъчни. Но за Мармарис или Кушадасъ заредете поне 500 лири. Най-вероятно ще ви останат и за друго пътуване, но е далеч по-добре да ви останат, отколкото да се окаже, че дължите! Освен това дозареждането е сложно - ще опиша процеса в отделна публикация за зареждане чрез приложението HGS, но иначе може да го правите и пощенски станции в делничен ден! Което ако се връщате може да не ви е удобно. 
Като ви дадат стикера трябва да го лепнете по средата на предния прозорец, някъде където се лепят и нашите нови  стикери с еко категория.

Когато стигнете заграждения за плащане търсете бариерите с надпис HGS. Там минавате с бавна скорост, при което системата сканира чипа в стикера и отнема стойността на таксата, като на някои бариери се изписва и оставащата стойност, но не на всички. Следете колко пари ви остават. Разбира се, като бъдете таксувани ще се изпише на екрана и Gule Gule!, светофарът ще стане зелен, а бариерата ще се вдигне и може да минете. Възможно е на гишето да има човек и да протегне ръка. Ако ви се случи, посочете стикера. Възможно е таксува с него или ако поради някаква причина това не е възможно да поискат да платите в брой.

Имайте предвид, че в Турция по време на празници - Рамазан Байрам, национални празници, дори денят на детето пътищата са безплатни. Тогава системата HGS работи, но не ви таксува реално. Аз имах възможност да се възползвам без да знам :) Дори градския транспорт е безплатен и на същия принцип - уж таксува карта, но не отнема пари.

Но да се върнем на стикера HGS. Когато се върнете в България, запазете го, не го махайте от стъклото на колата, ако престоят ви е харесал и планирате да се върнете. После издаването на нов стикер е сложно, както разбрах, попълват се някакви бланки, правят се някакви декларации.. Така, че запазете го! Стикерът е обвързан към номера на автомобила ви. Пазете и документа, който ви дадат - там има номер, който може да ползвате след това за да зареждате пари или за да следите оставащата сума.

SIM карта за интернет

Докато чакате за стикера на HGS ще видите, че има щанд за покупка на SIM карта на местен мобилен оператор. Цените на роуминг в Турция са доста високи, дори и след като наскоро нашите мобилни оператори обявиха, че са постигнали значително поевтиняване. 1 MB данни може да ви струва 3 лв, така че не е добра идея да ползвате данни на български оператор. Можете да си активирате пакет с данни, но количеството включени мегабайти е малко и би ви стигнало само ако ходите за един ден. Затова добра идея е да си купите местна SIM карта.
Аз си взимам карта на Turk Cell, като за такава давам 80 турски лири и мога да ползвам около 8 GB данни, което е напълно достатъчно за няколко дни, стрийминг на музика и дори споделяне на интернет от телефона с другите членове на семейството. Имайте предвид, че ще ви искат задграничния паспорт, тъй като всяка продадена SIM карта се регистрира с данни на собственика. Впрочем, ще установите, че и публични Wi-Fi точки за достъп също искат регистрация с въвеждане на ваши данни за държава, имена и номер на паспорт. В Турция властите трябва да знаят кой ползва интернет.
Отскоро операторите продават туристически SIM карти, които важат 1 месец, ако не бъдат презаредени, така че следващия път когато ходите ще е нужно да си купите нова. Можете да купите карта от пункта за HGS стикери или ако предпочитате да го сторите в първия по-голям град по маршрута, което обаче е чак Чанакале. Ползването на интернет докато пътувате е важно, особено ако разчитате на навигация, която няма предварително свалени карти, така че не пестете точно от това!

Продължава

Признавам си, че обичам да шофирам! Освен, че ме зарежда с енергия, пътуването с автомобил ми дава възможност да се докосна по-добре до дестинацията до която отивам. Някак не ми харесва "стерилното" пътешествие със самолет, при което виждаш само мястото на което си отишъл, както и летищата през които си минал. С автомобил имаш възможност да усетиш мястото, да спреш и да поговориш с хора по пътя си, което да ти помогне допълнително да събереш впечатления. Да се докоснеш до кътчета, до които рядко други туристи посещават.

Вече три пъти пътувам от София до Мармарис и Кушадасъ и ще споделя с вас моите впечатления, както и маршрута, който съм избрал. Кушадасъ е по-близката дестинация, а след нея се намира и Мармарис. Реално до Измир пътя е един и същ, затова групирам двете дестинации в една.

Подготовка

Пътуването не е кратко, затова е добре да се планира предварително поне една вечер да се преспи по път към дестинацията и една вечер на връщане. За избраните дестинации това е Чанакале, мястото, където се пресичат Дарданелите и преминавате в Азия. Чаканакале е студентски град и е пълен с живот, има много хотели и чрез Booking или друга система за резервации резервирам хотел за отиване и за връщане. Резервация за една нощувка може да намерите на цена от около 30 евро, за семейство от двама възрастни и дете на около 8-10 години с включена закуска. Разбира се, цените вече може да са се променили, така че си е въпрос на късмет.
Резервирайте хотел за отиване и връщане. Общо взето, ако тръгнете сутринта от София, към 15 часа ще пристигнете в Чанакале, като времето зависи донякъде и от положението на границата, както и дали ще чакате дълго за ферибот до Чаканакале. От около година и нещо в Турция беше открит и мост между Гелиболу и Лапсеки.


Мостът е най-дългия висящ мост в света! Направен е от стомана и последния път, когато минахме по маршрута видяхме само част от подготвените стъпки за изграждането му.
Минаването по него обаче оскъпява пътуването, а и е много по-приятно да се качите на ферибота. Но за това по-късно!


Като част от подготовката е да резервирате и хотел в Кушадасъ или Мармарис. Аз го правя през Booking, но вече се замислям, дали да ползвам Booking само за справки, а след това да се свържа с хотела и да си уговоря резервацията директно с тях. Ако не ми откажат, ще постигна много по-добра цена от тази, която Booking предлага. Но все пак, Booking ще ви предложи и защита, както и връщане на парите в случай, че нещо се случи. Такова нещо се случи с нас с резервацията ни през 2020 г., която бяхме предплатили изцяло през декември 2019 г., а месец преди пътуването ни към края на месец май вече беше ясно, че заради пандемията няма как да посетим дестинацията.
Много важно е автомобилът с който ще пътувате да е ваш. Ако не е на ваше име е необходимо да имате пълномощно, което да е преведено на английски или турски език. На границата се гледат и документите на автомобила. Също така, трябва да имате застраховка "Зелена карта". За пътници над 18 години е достатъчно от тази година да покажат лична карта, вече не се иска задграничен паспорт, но за пътници до 18 години задграничния паспорт е задължителен! Сигурно знаете, но да кажа - ако с дете пътува само единия родител, трябва да имате нотариално заверено съгласие на другия родител детето да пътува с вас. Ако сте двамата родители, такава не е необходима.
Аз лично сключвам допълнително и здравни застраховки за всички пътуващи чрез SDI (Generali) и също така застраховка асистанс за автомобила, отново към Generali (там ми предлагат по-добри условия, защото ползвам и гражданска отговорност към тях) за времето на пътуването. Общо цената за трима души около 9 дни пътешествия е към 50-60 лв или поне беше последния път през 2019 г., когато пътувахме към Кушадасъ.

Обмен на пари

Добре е преди да тръгнете към Турция да обмените пари. Аз лично правя това в Тавекс, тъй като курса е добър. Тъй като турската лира е доста волативна, може да се окаже по-изгодно за вас, особено ако планирате да сте в Турция повече от 5 дни, да обмените по-малка сума, колкото да имате кеш за първите дни, а по-голяма сума да обмените в долари, евро или да заредите в карта Револют. Последното има предимство да обменяте всеки път по изгоден курс пари към турски лири към момента на всяка покупка. Също така, ако имате и карта Револют ще може да теглите от банкомати. Вариант е да имате пари и по карта издадена от българска банка. Винаги когато теглите пари от банкомат следете какви съобщения се визуализират на банкомата, особено ако ви попита дали желаете да превалутирате или ако ви предупреждава, че ще бъде начислена такса. Такъв банкомат избягвайте - прекъснете трансакцията и потърсете друг.

Навигация

Без навигация аз лично не бих тръгнал към по-далечна дестинация. Тъй като роумингът на данни в Турция е много скъп, дори и след гръмко обявените напоследък намаления на цените от родните оператори, препоръчвам да си свалите приложение, което ползва офлайн карти. За пътувания в Турция ползвам Sygic, като предварително изтеглям актуални карти за Турция. Възможно е също и в Google Maps да свалите регион за ползване офлайн.

Тръгване от София

За да успеете да стигнете към 15-16 в Чанакале, да се настаните и да имате време да се разходите наоколо е добре да тръгнете към 3 часа сутринта. Така ще сте рано на ГПП Капитан Андреево и има вероятност да не заседнете в дълга опашка. Разбира се, ако пътувате по времето, когато и гастарбайтерите пътуват към Турция, което е между юни и август, вероятността да почакате на границата няколко часа не е за подценяване.

Относно горивото, моят съвет е да сипете толкова гориво, колкото ще ви е нужно за да стигнете до границата с Турция, заедно с разхода, който бихте направили с постоянното тръгни-спри на границата, когато се придвижвате по малко напред към заветното гише. Веднага след преминаване на границата можете да заредите догоре с гориво на по-добра цена от тази, която ще платите в България (последния път беше с около 50 ст разлика в цената на дизела), но имайте предвид, че плащате в самата бензиностанция ако желаете да платите с карта, но на човека на колонката директно в кеш, ако сте решили да платите с пари в брой. На първата бензиностанция можете и малко да починете след уморителното чакане на границата, както и да ползвате тоалетна.

Продължава в блога на пътешественика - Към втора част

Признавам си, че обичам да шофирам! Освен, че ме зарежда с енергия, пътуването с автомобил ми дава възможност да се докосна по-добре до дестинацията до която отивам. Някак не ми харесва "стерилното" пътешествие със самолет, при което виждаш само мястото на което си отишъл, както и летищата през които си минал. С автомобил имаш възможност да усетиш мястото, да спреш и да поговориш с хора по пътя си, което да ти помогне допълнително да събереш впечатления. Да се докоснеш до кътчета, до които рядко други туристи посещават.

Вече три пъти пътувам от София до Мармарис и Кушадасъ и ще споделя с вас моите впечатления, както и маршрута, който съм избрал. Кушадасъ е по-близката дестинация, а след нея се намира и Мармарис. Реално до Измир пътя е един и същ, затова групирам двете дестинации в една.

Подготовка

Пътуването не е кратко, затова е добре да се планира предварително поне една вечер да се преспи по път към дестинацията и една вечер на връщане. За избраните дестинации това е Чанакале, мястото, където се пресичат Дарданелите и преминавате в Азия. Чаканакале е студентски град и е пълен с живот, има много хотели и чрез Booking или друга система за резервации резервирам хотел за отиване и за връщане. Резервация за една нощувка може да намерите на цена от около 30 евро, за семейство от двама възрастни и дете на около 8-10 години с включена закуска. Разбира се, цените вече може да са се променили, така че си е въпрос на късмет.
Резервирайте хотел за отиване и връщане. Общо взето, ако тръгнете сутринта от София, към 15 часа ще пристигнете в Чанакале, като времето зависи донякъде и от положението на границата, както и дали ще чакате дълго за ферибот до Чаканакале. От около година и нещо в Турция беше открит и мост между Гелиболу и Лапсеки.


Мостът е най-дългия висящ мост в света! Направен е от стомана и последния път, когато минахме по маршрута видяхме само част от подготвените стъпки за изграждането му.
Минаването по него обаче оскъпява пътуването, а и е много по-приятно да се качите на ферибота. Но за това по-късно!


Като част от подготовката е да резервирате и хотел в Кушадасъ или Мармарис. Аз го правя през Booking, но вече се замислям, дали да ползвам Booking само за справки, а след това да се свържа с хотела и да си уговоря резервацията директно с тях. Ако не ми откажат, ще постигна много по-добра цена от тази, която Booking предлага. Но все пак, Booking ще ви предложи и защита, както и връщане на парите в случай, че нещо се случи. Такова нещо се случи с нас с резервацията ни през 2020 г., която бяхме предплатили изцяло през декември 2019 г., а месец преди пътуването ни към края на месец май вече беше ясно, че заради пандемията няма как да посетим дестинацията.
Много важно е автомобилът с който ще пътувате да е ваш. Ако не е на ваше име е необходимо да имате пълномощно, което да е преведено на английски или турски език. На границата се гледат и документите на автомобила. Също така, трябва да имате застраховка "Зелена карта". За пътници над 18 години е достатъчно от тази година да покажат лична карта, вече не се иска задграничен паспорт, но за пътници до 18 години задграничния паспорт е задължителен! Сигурно знаете, но да кажа - ако с дете пътува само единия родител, трябва да имате нотариално заверено съгласие на другия родител детето да пътува с вас. Ако сте двамата родители, такава не е необходима.
Аз лично сключвам допълнително и здравни застраховки за всички пътуващи чрез SDI (Generali) и също така застраховка асистанс за автомобила, отново към Generali (там ми предлагат по-добри условия, защото ползвам и гражданска отговорност към тях) за времето на пътуването. Общо цената за трима души около 9 дни пътешествия е към 50-60 лв или поне беше последния път през 2019 г., когато пътувахме към Кушадасъ.

Обмен на пари

Добре е преди да тръгнете към Турция да обмените пари. Аз лично правя това в Тавекс, тъй като курса е добър. Тъй като турската лира е доста волативна, може да се окаже по-изгодно за вас, особено ако планирате да сте в Турция повече от 5 дни, да обмените по-малка сума, колкото да имате кеш за първите дни, а по-голяма сума да обмените в долари, евро или да заредите в карта Револют. Последното има предимство да обменяте всеки път по изгоден курс пари към турски лири към момента на всяка покупка. Също така, ако имате и карта Револют ще може да теглите от банкомати. Вариант е да имате пари и по карта издадена от българска банка. Винаги когато теглите пари от банкомат следете какви съобщения се визуализират на банкомата, особено ако ви попита дали желаете да превалутирате или ако ви предупреждава, че ще бъде начислена такса. Такъв банкомат избягвайте - прекъснете трансакцията и потърсете друг.

Навигация

Без навигация аз лично не бих тръгнал към по-далечна дестинация. Тъй като роумингът на данни в Турция е много скъп, дори и след гръмко обявените напоследък намаления на цените от родните оператори, препоръчвам да си свалите приложение, което ползва офлайн карти. За пътувания в Турция ползвам Sygic, като предварително изтеглям актуални карти за Турция. Възможно е също и в Google Maps да свалите регион за ползване офлайн.

Тръгване от София

За да успеете да стигнете към 15-16 в Чанакале, да се настаните и да имате време да се разходите наоколо е добре да тръгнете към 3 часа сутринта. Така ще сте рано на ГПП Капитан Андреево и има вероятност да не заседнете в дълга опашка. Разбира се, ако пътувате по времето, когато и гастарбайтерите пътуват към Турция, което е между юни и август, вероятността да почакате на границата няколко часа не е за подценяване.

Относно горивото, моят съвет е да сипете толкова гориво, колкото ще ви е нужно за да стигнете до границата с Турция, заедно с разхода, който бихте направили с постоянното тръгни-спри на границата, когато се придвижвате по малко напред към заветното гише. Веднага след преминаване на границата можете да заредите догоре с гориво на по-добра цена от тази, която ще платите в България (последния път беше с около 50 ст разлика в цената на дизела), но имайте предвид, че плащате в самата бензиностанция ако желаете да платите с карта, но на човека на колонката директно в кеш, ако сте решили да платите с пари в брой. На първата бензиностанция можете и малко да починете след уморителното чакане на границата, както и да ползвате тоалетна.

Към втора част

В Турция тече военен преврат, който е започнал малко преди полунощ. Чудя се дали да се радвам и дали ако превратаджиите успеят ще стане по-добре в нашата съседка. Няколко пъти съм ходил в Турция и съм бил винаги много удивен от любовта на хората към Кемал Ататюрк, чийто лик може да се види в почти всяко дюкянче да виси на стената. Факт е, че Ердоган се опитва да зачеркне всичко, което е направил Ататюрк и най-вече изградената от него светска държава, като в последните години е превърнал тази мисия в мания. Той върна фереджетата, започна да говори за по-дълбока ислямизация, поучи жените, че трябва да раждат и това е тяхна основна мисия в живота, жена му обяви, че харемът е тяхното най-добро училище в живота - все неща, които Ататюрк искаше да премахне.

Нещо повече - Ердоган върви по стъпките на диктаторите, създал е култ към личността си, подлага на гонения журналисти и всички, които не са съгласни с него и демокрацията в Турция днес е само понятие, което е лишено от смисъл. Паметник на Ататюрк, Бащицата на турския народ беше премахнат, а на негово място беше положен паметник на чашка за турски чай. Това е подигравка с тази историческа личност, но в Турция все повече това започна да става нормално. Заигравките на Ердоган с Ислямска държава доведоха до съмнения дали той не режисира някои от събитията в Сирия...
Според мен заради всичко това един военен преврат дава надежда, че промяна в Турция ще има и това ще е за добро. Нека си спомним, че доскоро военните бяха гарант за държавността и светската държава в Турция и винаги с преврат пречеха на самозабравили се президенти. Така че нашата съседка е минала през това вече няколко пъти, а военните винаги са били поддръжници на светската държава. Дано всичко това е за добро. Ясно е, че Ердоган е вреден за турската държава.

Update към 13 часа - Турция обяви война на САЩ?

Вече е ясно, че превратът е неуспешен. А от изказванията на Ердоган и премиерът Йълдъръм оставам с впечатление, че този опит за преврат ще стане оправдание за множество лоши промени в нашата съседка, за още по-ежесточената и ислямизация. Премиеърт на Турция обвини живеещия в САЩ Фетхуллах Гюлен, че "стои зад всичко това" и го нарече терорист и лидер на престъпна банда. Той коментира, че вече не може да си представи приятелска или партньорска държава да го приюти.

"Страна, която застане зад Гюлен, няма да бъде приятел на Турция и ще бъде смятано, че е във война с Турция". Какво означава това? Турция обявява война на САЩ? Все още няма коментар от страна на САЩ относно това изявление, но на мен лично никак не ми харесва. Война САЩ - Турция е една безсмислена война и хич нямаме интерес да се случи, особено когато има вероятност да разпали и други войни. Почвам да съжалявам, че превратът е неуспешен. Особено и след думите на Ердоган, който след опита за преврат е казал, че със стара Турция е свършено. Разбирай, Турция, която завеща Ататюрк. Жалко...

Update към 13:40 часа - замесиха и Гърция

Докато пишех горното се появи новина, че турски военен хеликоптер кацнал в Гърция и пасажерите му поискали политическо убежище... Турция отправила искане към Гърция да ги върне. Става лошо. Ердоган започва да действа като "бясно куче", както обичат да се обиждат един друг в Ориента. Ако участници в опита за преврат дойдат в България вероятно Турция ще скочи и срещу нас...

Местността Кападокия се намира в централната част на Анатолия, в източната част на Мала Азия (днешна Турция). Преди около 12 милиона години по тези земи е имало много активна вулканична дейност. Вулканите изхвърляли на повърхността на земята лава, състояща се от вулканичен туф, богат на газ и пепел. В настоящия момент вулканите не са действащи, но заснежените върхове на техните кратери могат да се видят - извисяват се в далечината. За геоложкото развитие роля играят и протичашите през областта реки, под чието влияние ерозира вулканичният туф.

Християнство

Има свидетелства, че около градчето със съвременното име Гьореме е съществувала християнска общност в края на II век. В центъра на Кападокия също се е развивало християнството, под управлението на Византия. Вкопани в скалите около Гьореме са открити множество църкви и манастири, за които обаче няма доказателства кога точно са били построени. Малките църквички са изографисани с изящни фрески, пресъздаващи библейски сцени.

Историята на манастирите в Кападокия е свързана със св. Василий, който е родом от областта. Имало е много монаси, които са живели аскетичен, отшелнически живот, посветен на молитвата, като са разчитали за хляба си на мислостта на местните жители. Св. Василий, образован и пътувал човек, успял да обедини отшелниците с каузата да помагат на обществото, като живеят заедно, наред с молитвите и духовното търсене.

Местността Кападокия се намира в централната част на Анатолия, в източната част на Мала Азия (днешна Турция). Преди около 12 милиона години по тези земи е имало много активна вулканична дейност. Вулканите изхвърляли на повърхността на земята лава, състояща се от вулканичен туф, богат на газ и пепел. В настоящия момент вулканите не са действащи, но заснежените върхове на техните кратери могат да се видят - извисяват се в далечината. За геоложкото развитие роля играят и протичашите през областта реки, под чието влияние ерозира вулканичният туф.

Християнство

Има свидетелства, че около градчето със съвременното име Гьореме е съществувала християнска общност в края на II век. В центъра на Кападокия също се е развивало християнството, под управлението на Византия. Вкопани в скалите около Гьореме са открити множество църкви и манастири, за които обаче няма доказателства кога точно са били построени. Малките църквички са изографисани с изящни фрески, пресъздаващи библейски сцени.

Историята на манастирите в Кападокия е свързана със св. Василий, който е родом от областта. Имало е много монаси, които са живели аскетичен, отшелнически живот, посветен на молитвата, като са разчитали за хляба си на мислостта на местните жители. Св. Василий, образован и пътувал човек, успял да обедини отшелниците с каузата да помагат на обществото, като живеят заедно, наред с молитвите и духовното търсене.

Местността Кападокия се намира в централната част на Анатолия, в източната част на Мала Азия (днешна Турция). Преди около 12 милиона години по тези земи е имало много активна вулканична дейност. Вулканите изхвърляли на повърхността на земята лава, състояща се от вулканичен туф, богат на газ и пепел. В настоящия момент вулканите не са действащи, но заснежените върхове на техните кратери могат да се видят - извисяват се в далечината. За геоложкото развитие роля играят и протичашите през областта реки, под чието влияние ерозира вулканичният туф.

Християнство

Има свидетелства, че около градчето със съвременното име Гьореме е съществувала християнска общност в края на II век. В центъра на Кападокия също се е развивало християнството, под управлението на Византия. Вкопани в скалите около Гьореме са открити множество църкви и манастири, за които обаче няма доказателства кога точно са били построени. Малките църквички са изографисани с изящни фрески, пресъздаващи библейски сцени.

Историята на манастирите в Кападокия е свързана със св. Василий, който е родом от областта. Имало е много монаси, които са живели аскетичен, отшелнически живот, посветен на молитвата, като са разчитали за хляба си на мислостта на местните жители. Св. Василий, образован и пътувал човек, успял да обедини отшелниците с каузата да помагат на обществото, като живеят заедно, наред с молитвите и духовното търсене.

Автор:REUTERS                                                                                                                                                                                                        С безнаказани убийства и дискриминацията при наемане на работа Анкара унищожава малцинството, съставляващо 0.13% от населението й 

Андреас Зографос е напуснал Турция през 1974 г. насред икономически и политически вълнения, за да си намери работа в Европа, но винаги е знаел, че ще се завърне у дома. "Връзката с тази земя е силна. Бях привлечен обратно от синьото море, от цвета на небето", казва той.
63-годишният православен християнин Зографос и съпругата му днес се грижат за 19-вековната църква "Свети Никола" на Хейбелиада, на гръцки - Халки, остров в близост до Истанбул. Тук дядо му рисувал някога впечатляващи икони. Остров Хейбелиада е бил дом на няколко хиляди етнически гърци, когато Зографос заминал. Днес там са останали 25 души, малка част от топящата се общност от 2500 гърци в Истанбул -столица на православната Източна Римска империя до турското завоевание през 1453 година.
В Истанбул, където живеят 13 милиона мюсюлмани, все още се намира и седалището на Вселенския патриарх Вартоломей - духовен лидер на 250 милиона православни християни в света. "Ние се гордеем, че нашият патриарх е все още тук - на земята, от която е тръгнала вярата ни. Това е свята земя", казва Зографос. Православната патриаршия обаче е пред закриване под претекст, че няма паство - православните скоро ще изчезнат напълно. 
Голям брой християни са напуснали своята родина и сега са едва 0,13 процента от турското население, което е 73 милиона души. Днес в Турция живеят около 60 000 арменци и 15 000 православни сирийци, има и по-малки общности на католически християни, най-вече халдейци и други.
Свободата на вероизповеданието е съхранена в турската светска конституция. Министър-председателят Таийп Ердоган се ангажира да разшири правата на религиозните малцинства, за да отговори на стандартите на Европейския съюз, към който Турция иска да се присъедини. Много християни обаче казват, че са изправени пред дълбоко вкоренената дискриминация. На немюсюлманите мълчаливо им се отказват работни места в държавната администрация и в службите за сигурност. 
След като отбил военната си служба на 22 години, Зографос не можел да си намери работа, с която да издържа семейството си.
"На гърците им е трудно да си намерят работа. Знаех, че трябва да замина. Нямаше да мога да живея тук", казва той.
ЕС заяви, че молбите на немюсюлманите в Турция да получат места за богослужение са отхвърляни от властите, а според някои групи силите за сигурност наблюдават богослуженията им. Нападения срещу християните са сензационни. През 2006 г. в Трабзон бе убит католическият свещеник Андреа Санторо. Той бе застрелян в гръб, докато се моли, от разярен юноша, който след това побягнал от църквата с викове "Аллах-ху акбар", разказаха свидетели. Отец Санторо беше работил 10 години сред миниатюрната християнска общност по черноморското крайбрежие на Турция. 
На 19 януари 2007 г. редакторът на арменския вестник "Агос", Хрант Динк, застрелян от непълнолетен турчин пред офиса на редакцията в Истанбул. 
През април 2007 г. в град Малатия бяха убити 3 души - двама турци, приели християнството и техният германски пастор, след неколкочасови брутални мъчения в офиса на издателската къща "Зирве", издаваща християнска литература. Угур Юксел, Неджати Айдън и Тилман Геске са били с отрязани пръсти и тестиси, със следи от мъчения в областта на ректума и многобройни ножови удари, преди смъртоносното прерязване на гърлата им. 
На 20 юли 2009 г. в Истанбул бе убит на улицата 42-годишният Грегор Керкелинг, германски бизнесмен, който от години живее в Турция. Уличните камери показаха как на излизане от църквата "Свети Антоний", в която, по свидетелствата на годеницата му Хатидже, той се молел всяка сутрин преди работа, Керклинг бива спрян от 26-годишния Ибрахим Акьол. Турчинът иска една лира и след като германецът отказва с категоричен жест, Акьол му нанася няколко удара с нож в областта на сърцето. Акьол бе категоризиран като душевно болен. 
На 3 юни тази година в Искендерун епископ Луиджи Падовезе, 63-годишният апостолическият викар на Анатолия, бе заклан от своя шофьор Мурат Алтън, дни преди визитата на папа Бенедикт XVI в Република Кипър, на която Падовезе трябваше да присъства. Убиецът, който нападнал епископа в гръб и му нанесъл многобройни удари с нож, преди да го обезглави, заяви, че получил "откровение от Аллах" да убие християнина. Той също бе категоризиран като душевно болен. 
Досега за нито един от тези случаите не е имало осъдени.
Повечето от християните в Турция са избягали от страната след Първата световна война и последвалата война за независимост. Стотици хиляди арменци са били избити, а 1.5 милиона гърци са били депортирани при размяната на население. (Избитите арменци са 1.5 милиона - б.р.) 
Договорът със Западните сили от 1923 г. е дал възможност на немюсюлманските общности в Истанбул да запазят правото си на специално образование, както и правата си над имотите. Но според данните на държавната статистика десетилетията на икономическа дискриминация и епизодично насилие са намалили броя на християните до по-малко от 200 000 души през 1955 г. Оттогава техният брой намалява с ускорен темп. В момента 60 процента от гърците в Турция са на възраст над 55 години.
Заминаването на Зографос е съвпаднало с кулминацията в напрежението между гърците и турците през 1974 г., когато Турция е нахлула в Кипър в отговор на ималото кратък успех въстание на кипърските гърци. 
Повечето сирийци, който говорят вид арамейски, езикът на Христос, са напуснали родната си земя в югоизточна Турция в по-скорошно време, бягайки от насилието между сепаратистите кюрди и турската армия през 90-те години. Турция е конфискувала принадлежащи на арменци и гърци имоти на стойност милиарди долари, когато те вече не са можели да запълват училища и църкви. Европейският съд по правата на човека постанови, че тези конфискации са незаконни.
От 1971 г. досега Анкара държи затворено Богословското училище в Халки, разположено на най-високия хребет в Хейбелиада, наречен Хълмът на надеждата. Без да има семинария, Вартоломей се бори да събере достатъчно духовници, за да реализира служби в църквите, които все още са отворени. 
"Скоро ще останем само един или двама на острова. Не виждам нищо друго освен окончателния край", казва Зографос.                                                                                                                                                                                        източник:http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=201632&cat=9