Автор: REUTERS С безнаказани убийства и дискриминацията при наемане на работа Анкара унищожава малцинството, съставляващо 0.13% от населението й
Андреас Зографос е напуснал Турция през 1974 г. насред икономически и политически вълнения, за да си намери работа в Европа, но винаги е знаел, че ще се завърне у дома. "Връзката с тази земя е силна. Бях привлечен обратно от синьото море, от цвета на небето", казва той.
63-годишният православен християнин Зографос и съпругата му днес се грижат за 19-вековната църква "Свети Никола" на Хейбелиада, на гръцки - Халки, остров в близост до Истанбул. Тук дядо му рисувал някога впечатляващи икони. Остров Хейбелиада е бил дом на няколко хиляди етнически гърци, когато Зографос заминал. Днес там са останали 25 души, малка част от топящата се общност от 2500 гърци в Истанбул -столица на православната Източна Римска империя до турското завоевание през 1453 година.
В Истанбул, където живеят 13 милиона мюсюлмани, все още се намира и седалището на Вселенския патриарх Вартоломей - духовен лидер на 250 милиона православни християни в света. "Ние се гордеем, че нашият патриарх е все още тук - на земята, от която е тръгнала вярата ни. Това е свята земя", казва Зографос. Православната патриаршия обаче е пред закриване под претекст, че няма паство - православните скоро ще изчезнат напълно.
Голям брой християни са напуснали своята родина и сега са едва 0,13 процента от турското население, което е 73 милиона души. Днес в Турция живеят около 60 000 арменци и 15 000 православни сирийци, има и по-малки общности на католически християни, най-вече халдейци и други.
Свободата на вероизповеданието е съхранена в турската светска конституция. Министър-председателят Таийп Ердоган се ангажира да разшири правата на религиозните малцинства, за да отговори на стандартите на Европейския съюз, към който Турция иска да се присъедини. Много християни обаче казват, че са изправени пред дълбоко вкоренената дискриминация. На немюсюлманите мълчаливо им се отказват работни места в държавната администрация и в службите за сигурност.
След като отбил военната си служба на 22 години, Зографос не можел да си намери работа, с която да издържа семейството си.
"На гърците им е трудно да си намерят работа. Знаех, че трябва да замина. Нямаше да мога да живея тук", казва той.
ЕС заяви, че молбите на немюсюлманите в Турция да получат места за богослужение са отхвърляни от властите, а според някои групи силите за сигурност наблюдават богослуженията им. Нападения срещу християните са сензационни. През 2006 г. в Трабзон бе убит католическият свещеник Андреа Санторо. Той бе застрелян в гръб, докато се моли, от разярен юноша, който след това побягнал от църквата с викове "Аллах-ху акбар", разказаха свидетели. Отец Санторо беше работил 10 години сред миниатюрната християнска общност по черноморското крайбрежие на Турция.
На 19 януари 2007 г. редакторът на арменския вестник "Агос", Хрант Динк, застрелян от непълнолетен турчин пред офиса на редакцията в Истанбул.
През април 2007 г. в град Малатия бяха убити 3 души - двама турци, приели християнството и техният германски пастор, след неколкочасови брутални мъчения в офиса на издателската къща "Зирве", издаваща християнска литература. Угур Юксел, Неджати Айдън и Тилман Геске са били с отрязани пръсти и тестиси, със следи от мъчения в областта на ректума и многобройни ножови удари, преди смъртоносното прерязване на гърлата им.
На 20 юли 2009 г. в Истанбул бе убит на улицата 42-годишният Грегор Керкелинг, германски бизнесмен, който от години живее в Турция. Уличните камери показаха как на излизане от църквата "Свети Антоний", в която, по свидетелствата на годеницата му Хатидже, той се молел всяка сутрин преди работа, Керклинг бива спрян от 26-годишния Ибрахим Акьол. Турчинът иска една лира и след като германецът отказва с категоричен жест, Акьол му нанася няколко удара с нож в областта на сърцето. Акьол бе категоризиран като душевно болен.
На 3 юни тази година в Искендерун епископ Луиджи Падовезе, 63-годишният апостолическият викар на Анатолия, бе заклан от своя шофьор Мурат Алтън, дни преди визитата на папа Бенедикт XVI в Република Кипър, на която Падовезе трябваше да присъства. Убиецът, който нападнал епископа в гръб и му нанесъл многобройни удари с нож, преди да го обезглави, заяви, че получил "откровение от Аллах" да убие християнина. Той също бе категоризиран като душевно болен.
Досега за нито един от тези случаите не е имало осъдени.
Повечето от християните в Турция са избягали от страната след Първата световна война и последвалата война за независимост. Стотици хиляди арменци са били избити, а 1.5 милиона гърци са били депортирани при размяната на население. (Избитите арменци са 1.5 милиона - б.р.)
Договорът със Западните сили от 1923 г. е дал възможност на немюсюлманските общности в Истанбул да запазят правото си на специално образование, както и правата си над имотите. Но според данните на държавната статистика десетилетията на икономическа дискриминация и епизодично насилие са намалили броя на християните до по-малко от 200 000 души през 1955 г. Оттогава техният брой намалява с ускорен темп. В момента 60 процента от гърците в Турция са на възраст над 55 години.
Заминаването на Зографос е съвпаднало с кулминацията в напрежението между гърците и турците през 1974 г., когато Турция е нахлула в Кипър в отговор на ималото кратък успех въстание на кипърските гърци.
Повечето сирийци, който говорят вид арамейски, езикът на Христос, са напуснали родната си земя в югоизточна Турция в по-скорошно време, бягайки от насилието между сепаратистите кюрди и турската армия през 90-те години. Турция е конфискувала принадлежащи на арменци и гърци имоти на стойност милиарди долари, когато те вече не са можели да запълват училища и църкви. Европейският съд по правата на човека постанови, че тези конфискации са незаконни.
От 1971 г. досега Анкара държи затворено Богословското училище в Халки, разположено на най-високия хребет в Хейбелиада, наречен Хълмът на надеждата. Без да има семинария, Вартоломей се бори да събере достатъчно духовници, за да реализира служби в църквите, които все още са отворени.
"Скоро ще останем само един или двама на острова. Не виждам нищо друго освен окончателния край", казва Зографос. източник:http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=201632&cat=9
Comments