Не можах да публикувам списъка си с препоръчителна литература. Но с поклон Ви поздравявам за предстоящия празник.

 http://www.vbox7.com/play:98d1a970

Това са  презентацията и текста към нея,с които аз и Снежа Добрева, учителки в СОУ "Трайко Симеонов" град Шумен представихме достойно себе си, училището и града ни на V Национална конференция "Училището - желана територия за ученика". За съжаление се наложи да махна два филма, които бяха вмъкнати в презентацията и музиката към нея, защото беше много "тежка".

STATIJ_KONKURS_sofij.doc

http://www.slideshare.net/rosica/cfakepathjelana-teritoria-praznik

   Шарени перашки...

   Наричаме ги: великденски яйца, писани яйца, писанки, перашки, шарени перашки....В моят край, в северозападна България ги наричаме шарени перашки.

   Така ги наричам и аз...Така ги нарича и моето момиче - с малко подсказване от моя страна...все още...

    У дома не шарим яйцата, а ги боядисваме. Така както се боядисва прежда, вълнена...Сещам се веднъж, преди години, като отидох до баба ми за Великден и като видях перашките и... всичките еднакво червени...винено червени...

   Попитах я: Бабо, защо всичките са червени и как си ги "догодила" толкова еднакво червени???

   Баба ми: А, чича ти забравил да купи боя за яйца, та с боя за прежда за вълна ги боядисах...

   Аз: Бабо, но не е ли отровна тази боя???

   Баба: Да бе, отровна..грънци...Нищо няма да ви стане...Яжте там, па мълчете.../ Чували ли сте израза: Яж, па мълчи? Аз съм го чувала и то често..../

   Е, баба ми е вече много стара, та майка ми вчера е ходила до тях /баба и чичо/ да им занесе перашки, но споменът за онези шарени /в които нямаше нищо шарено, защото бяха поне петдесет яйца като две капки вода еднакви/ не е избледнял...

   Като се зададеше Великден и дворовете светваха...Там, в равнината всичко се усеща...И полъха на пролетния вятър, и мириса на пролетта...

   А цветята???

   Снощи говорих с майка ми...Зюмбюлите са цъфнали, лалетата. Шарено. Двор голям...От единия до другия край цветя...Шарено...Ухаещо, чисто...А зюмбюлите . розови, сини, лилави, бели, жълти. Майка ми все не ми даваше да късам белите и жълтите. Правели семе и така се размножавали. Ако откъсам стрък, няма да има още много, много бели и жълти зюмбюли.

   Ето, далече съм от бащиния двор, а мирисът на зюмбюли достигна до мен. То май цялото село ухае на зюмбюли в момента...

   Момент...Тръгнах от шарените перашки, но смених посоката. Какво да се правя!?! За мен Лазаре, Цветница и Великден са свързани в мислите ми...

   Винаги съм помагала при боядисването на перашките, затова и не спирам моето момиче да си изцапа ръцете с боите...Боя е...Ще се измие, но емоцията и преживяването остава...

   Тази година такива ги направихме /ще видите на снимките/.

   Но сякаш това не е достатъчно и си правим кътове у дома...Аранжираме, снимаме...Вчера гледам...дъщеря ми започва да ме "имитира". Кътове подрежда, аранжира...Съревнование ми обяви.../ хахаха, а това ме радва, наистина, не мога да си кривя душата.../.

   А като замисля нещо да правя с децата в групата, трябва да го направим и у дома /за да няма ревност/...Нормално май ще дойде да е ?!?!

   На фона на сивото наоколо...една черга, една погача да грейне като слънце...

   Преди години, като тръгвах от село към...големия град да търся нещото, което все търсех и не намирах, знаете ли какво взех със себе си /освен онзи голям куфар, дето от време на време го споменавам/???

   Взех няколко кратуни, дървени лъжици, битови неща...те ме топлят, сгряват...понякога...Така, както само те умеят...

   С шареното, скрито в тях...

   Великденска работилница в група "Камбанка"... и Шарен Великден у дома...

Вече се поздравихме подобаващо. Защо, къде, докога..........Вижте.

  http://dox.bg/files/dw?a=cce97063fe

Честита Цветница на всички!

http://www.youtube.com/watch?v=oeMdq8_PMfU

празници. Малки сме, но - сръчни! Приятно изненадахме и

родителите с нашето творчество!

Обикновено го наричаме празник. Най-често това се случва в рамките на детската градина.

От есента с колежката, с която сме в една група си наумихме да го направим извън детската градина. Има клубове, които предлагат такава услуга. Детски клубове.

С предишни групи, в по-предишно време  с едни други деца ходихме в "Патиланци". Останаха доволни и деца, и родители.

Вчера по идея на майки на деца от групата проведохме родителска среща. Темата за разискване беше: Къде и как да проведем празника?

По предварително проучване и разговор с колеги /за отзиви/ им предложихме Театър "Ариел" /Слатина/. Едната от майките предложи Театър 313 /Красна поляна/.

От разговори с колеги, които са били вече там - имам техните впечатления, но аз не съм била нито на едното, нито на другото място.

Въпросът ми към вас е да споделите как организирате вие този момент - празник, изпращане на децата от детската градина.

Били ли сте в тези клубове или някой друг? Какво предлагат? Всичко, което ви хрумне, че може да ни бъде полезно...като информация.

 На срещата стана дума и за албумите, които обикновено се правят. Миналата година едната от офертите беше 18 лева албум???

Предложих им диск със снимки от последните две години. Везните наклоняват към албум /което не означава, че няма да има и диск, за които желаят...или за всички?!?/

Е, понеже ми е на грижа...чакам вашите коментари...