Даааа, това се случи преди няколко години. Прибрах се у дома и племенникът ми ме осведоми, че по телевизията са казали, че Дядо Коледа го няма, защото е легенда и като всички легенди се е родил някъде из северните страни и после след като си сменял няколко пъти имената за различните народи се превърнал в гориво за търговията и изчезнал зад магазинските щандове. Аз бих допълнила, че само Дядо Коледа е достатъчен да издържа целия китайски народ, но това няма нужда да го натяквам на хората, както няма нужда да обяснявам, че във фабриките му не работят джуджета, а китайчета – единственото, по което си приличат е ниският ръст.
Обаче в дните преди Коледа малкият човек се беше замислил и един ден многозначително ме попита:
- Ми, като е умрял Дядо Коледа толкова отдавна на мен кой ще ми донесе подарък?
Аз разбира се без много да се замислям му отговорих:
- Щом твоя Дядо Коледа е умрял, аз ще звънна на моя да му кажа да ти донесе един подарък и на теб.
Детето си отдъхна и се успокой, че ще получи подарък, дори беше написал писмо до „Добрия старец”, че иска писта с електрически колички и да ви кажа честно моя Дядо Коледа бая се озори да обикаля магазините за китайски играчки докато изпълни желанието. Разбира се „Метро”-то реши проблема. Племенникът ми си игра с пистата точно 3 пъти, после я прибрахме в кутията и до сега, почти 4 години, стой зад гардероба му.
Когато му я донесохме беше много щастлив, а аз много уморена. Детето ми каза:
- Лельо, твоя Дядо Коледа е страхотен! Изпълнява всички желания, нали!
- Даааа, обаче има един гадничък момент. Трябва да идеш пеш до Северния полюс, за да си вземеш играчката, защото моя Дядка е модерен и не ползва елени, а шейната му е с бензин и като свърши не ходи до бензиностанцията всеки ден да я зарежда, защото в тая криза му излиза много скъпо, а пък си е вложил всички пари в китайски играчки и не може да си купи газова уредба – казах мъдро аз.
Малкия обаче не се предаде лесно и каза още по-мъдро:
- Кажи му да си купи дизелова, бе лельо!
Е, онази Коледа мина някак и дойде следващата.
И тъкмо пред Коледа малкият пак се присламчи около мен и почна из далеч:
- Лельо, нали знаеш, че моя Дядо Коледа умря миналата година?
Потвърдих с усмивка, че знам.
- Лельо, мама каза, че и нейния е умрял.
Ето това вече беше проблем, защото трябваше да обяснявам, че моя Дядо Коледа си е начнал кръста и не може да носи повече от два подаръка, така че майка му ще има да чака подарък от него, но например може да се обърне към Дядото Коледа на баща му и да се уреди някак. И идеята се роди. Малкият се досети да си поръча подаръци от Дядовците Коледи на всеки в родата.
А тази година смени тактиката тотално, дойде и ми каза:
- Кажи на твоя Дядо Коледа, че вече съм голям и не искам подаръци, вече искам пари!:)))
Не се усмихнах, направо се смях 2-3 дни, но веднага му обясних, че моя Дядо Коледа не е банкер, пък и понеже е разбрал, че детето е пораснало, тази година ще му подари каквото той е решил, а не каквото сме му поръчали.
Племенникът ми се позамисли и после ми отговори:
- Тоя твоя Дядо Коледа е време да го пенсионираш и да си хванеш банкер за Коледа!:)
И такаааа. Понеже тази година моя Дядо Коледа не донесе желания подарък, а се ограничи до топла пижама, чорапи и лакомства, за скиорските приключения на племенника ми, аз реших да пенсионирам Дядката и си купих ново портмоне, обаче сега си търся банкер за следващата Коледа.:)))
Честит Рожден Ден! Иринче, желая ти много здраве, слънчево настроение, много любов и вдъхновение!
Comments26
Великолепни са! Поздравления!