Има незабравими моменти в живота, които остават в паметта заради това, че са неповторими и вълнуващи :)
С MariaD се познаваме виртуално от много време. Може би вече станаха две години и повече, откакто си бъбрим в интернет, но се запознахме реално едва онзи ден. Мария е член на Управителния съвет на Фондация „Пайдея” и дълго време носеше едноименния ник.
А сега ще ви разкажа, почвайки малко по-отдалече, какво ни събра нас двете на едно място.
Фондация „Пайдея” е натрупала сериозен, десетгодишен опит в разработването и управлението на проекти в образователната сфера, което днес й дава основание да бъде организатор на обучителни курсове за учители.
Не мога да не спомена, че проектите по образователните програми и структурните фондове на ЕС са възможно най-надеждният начин едно българско училище да стане конкурентноспособно и да просперира в съвременните нелеки условия. Сигурна съм, че само онези училища, които са разбрали този безспорен факт и са предприели стъпки в това отношение, могат да разчитат на по-сериозен успех в бъдещото си развитие.
В нашето училище ръководството има същите виждания по въпроса и по този повод аз, заедно с моята приятелка и колежка, в петък следобед се озовахме на обучителния курс, организиран от Фондация „Пайдея” и Столична община. Бяхме много уморени от стресовата първа учебна седмица и ни липсваше конкретна представа за онова, в което предстои да участваме.
Само че животът понякога ни среща с личности, чийто магичен личен чар и ораторски способности са в състояние да провокират интереса дори на хора, буквално изпаднали в полусънно състояние от преумора. Още в самото начало стана ясно, че материята ни е много далечна – с нищо подобно не сме се занимавали никога, а терминологията звучи много различно, специфично, по-европейски някак.
И като съберем двете неща: намалени възприемателни способности плюс непозната, нова материя, логично беше да се изплашим и да почнем да обмисляме как да се измъкнем от неловкото положение.
Само че за моя огромна изненада ангажираният от "Пайдея" наш сладкодумен треньор – Люси Драгоева, така приятно ни увлече, сякаш не ставаше въпрос за някакви сложни, сухи и трудни за разбиране въпроси, а за нещо много лесно и приятно, което сме способни да осъществим и което по-нататък ще ни донесе голямо удовлетворение.
Наистина вълшебница е Люси! Казвам го с огромно възхищение, защото много харесах не само нейния точен и увлекателен изказ, но също така спокойното й, естествено поведение, съчетано с финес и стил, зад които обаче прозира бунтарската природа на един уверен в себе си мислещ човек, с широки разбирания.
Бяхме заедно в продължение на два дни и половина, а през това време се запознах с нашата прекрасна блогерка MariaD - Мария Донкова, и с шефа на фондацията – забележителният Жоро Казаков. Страшно приятно е да видиш и чуеш хора, отличаващи се с високо интелектуално ниво и ерудиция. Такава среща е особено вълнуваща. Но още по-невероятно е, когато същите тези хора ти засвидетелстват специално отношение по най-трогателния възможен начин.
Сигурно ще попитате защо, на какво основание. Ще ви отговоря. Не съм очаквала, че някой външен за мен човек или институция ще оцени като нещо важно онова, което правя тук, в общност „Образование”. А то, казано най-общо, е да информирам колегията и всички посетители за случващото се в нашата сфера, през погледа на един учител. Стремя се, доколкото мога, да бъда обективна и точна. Пиша тук, защото все някъде учителите трябва да имат трибуна и да споделят искрено, без притеснения от някакви зловещи последствия за тях (както е в много училища), какво ги тревожи и радва.
И заради моя скромен принос в публичността на информацията фондация „Пайдея” ми благодари и ми подари една страхотна книга, която исках да имам още преди година – „Новото човекотворчество” на Върджиния Сатир.
Всъщност, с настоящия си пост искам да благодаря на готините хора от „Пайдея” за трогателния жест към мен. Истината е, че страшно ме развълнувахте, Мария и Жоро! Това е един от най-милите комплименти, които съм получавала някога.
Много, много благодаря! :)
Comments