След като слязоха на станция Люблино и излязоха от метрото, Зулфакар и спътничката му за няколко минути изминаха стотината метра, които ги деляха от входа на комплекса, в който трябваше да отседнат.

Стрелковия комплекс се състоеше от пет ниски тухлени вили с плоски покриви. Страничната стена до входната врата на вилите беше украсена със скулптурно пано, изобразяващо диво животно или птица. Всяка от тях имаше по седем стаи, обзаведени добре и оборудвани  с всички съвременни удобства.

Никой не ги провери на входа и те безпрепятствено се отправиха по една от алеите към вилата.

Зарема Сеюнова, младата жена от Северен Кавказ, чийто съпруг излежаваше присъда за участие в Ногайския батальон, беше се справила перфектно със задачата си. Два дни преди да пристигнат, тя беше наела най- отдалечената вила в клуба, разположена на една алея встрани от останалите, почти изцяло скрита от дървета и храсти.

Разположена далеч от любопитните погледи на случайни минувачи и при липсата на видео – охрана, вилата щеше да  изпълни предназначението си на база, в която през следващите няколко дни на спокойствие да подготвят изпълнението на самоубийствената си мисия.

                                             *******

Когато приближиха входа на вилата, Зулфакар не се изкачи по малките стълби към него, а свърна встрани. Мъжът огледа внимателно околността, после клекна срещу стената, където на около метър височина имаше отвор на водосточна тръба. Запретна ръкава си, внимателно бръкна в нея и след секунда измъкна два найлонови пакета, в които имаше нещо опаковано във вестници. Прибра единия в джоба на шубата си. Бръкна във втория, от където извади ключа за вилата, а после пъхна и него в другия си джоб.

След като влязоха в сградата, попаднаха в малко антре, от което тръгваше дълъг коридор, по протежението на който се виждаха вратите на стаите.

Зулфакар се настани в първата стая по коридора, която беше най-близо до входа. С влизането им във вилата, той дръпна плътно тежките завеси на прозореца и извади от джобовете на шубата си двата плика. Започна да разопакова съдържанието им и от там един след друг се показаха два пистолета „Макаров” с по два пълнителя. Мъжът, явно доволен зареди пистолетите и ги постави на масата.

Когато се обърна, видя, че спътницата му все още стои нерешително в коридора пред вратата му с бохчата си.

- Избери си някоя от стаите и легни да си починеш. Ще те извикам, като стане време за ядене - каза той, докато се приближаваше към нея.

После затвори вратата на стаята си, а Гулкиз се отправи нататък по коридора.

Тя се настани в стаята в дъното, близо до банята. Хвърли бохчата си на едно от леглата в стаята, свали връхната си дреха и влезе в банята отсреща за да се измие и освежи след изтощителното пътуване.

После се прибра в стаята си, сви се на кравай върху леглото, придърпа завивката върху себе си и след няколко секунди потъна в дълбок и тревожен сън. Част 4

27 декември 2010г.

Движеха се на три групи. След като слязоха на железопътната гара, Гулкиз вървеше на няколко крачки зад Зулфакар. Точно както я бяха инструктирали.

За първи път в живота си предприемаше толкова дълго пътуване. Беше на 23, а единственият свят, който познаваше беше родното й село в Северно-кавказкия федерален окръг, а после - и селото на мъжа й, след като я бяха омъжили преди няколко години.

Сега, няколко дни след почти непрекъснатите слизания и качвания в коли, влакове и автобуси, тези две познати места й се струваха някъде накрай света.

Непознатите звуци наоколо я плашеха.

Тълпите от хора, бързащи и блъскащи се непрекъснато с куфари и чанти в други като тях, бягащи по перона пътници я ужасяваха. Ужасяваше се и че в тази блъсканица може да се изгуби на едно толкова враждебно и непонятно за нея място, каквото беше Москва.

За това вървеше бързо напред след Зулфакар с разтуптяно сърце и не го изпускаше от поглед. От време на време се налагаше и да подтичва след него за да не изостане в тълпата. Черната й бурка действаше стряскащо за някои от оказалите се на пътя й граждани и те инстинктивно се дръпваха по-встрани, когато се озоваваха лице в лице с нея.

След няколко минути шеметно промъкване през тълпите, Гулкиз установи, че са излезли от огромната сграда на гарата.

Видя, че Зулфакар беше застанал до едно такси, паркирано на рампата пред входа на гарата и говореше с шофьора му, явно кавказец. Тя спря запъхтяна на няколко метра от тях и зачака. Шофьорът кимаше утвърдително и канеше с жестове мъжа в таксито си. Зулфакар се огледа скришом наоколо и като кимна една видимо на Гулкиз,  отвори вратата на таксито, докато тя се настани с малката си бохча на задната седалка. След това той затвори вратата и седна отпред при шофьора на таксито.

Можеха да влязат веднага в близката метро- станция, но правилата на конспирацията изискваха да се придвижат по- далеч от мястото на пристигането си и да се огледат за евентуални преследвачи. Пътуваха около 25 минути, преди таксито да ги остави на една от линиите на Московското метро.

Зулфакар се разплати с шофьора, докато жената излезе и го изчака на тротоара на почетно разстояние от таксито.

Отправиха се към метро-станцията по същия начин – той вървеше напред, а тя – на няколко крачки назад и малко встрани от него.

Тази история е продукт на въображението на автора. Всяка прилика с реални лица и събития е случайна.

Москва. Декември 2010 г.

           Това е една, за мен - невероятна история, която преди време ми разказа един мой стар приятел от тайните служби на Русия. Името и длъжността му ще запазя в тайна.
По разбираеми причини смених имената и на други герои от моя разказ, за да не бъдат направени асоциации с реални лица от близкото минало и настоящето.

Тази история е още едно доказателство, че понякога тя – Съдбата, си играе с нас – хората, по един неразбираем, а понякога и особено жесток начин.

………………………………………………………………………..

В навечерието на Новата година в Московския мегаполис всичко ни напомня за предстоящите празници. Навсякъде виждаме усмихнати лица на хора, нарамили шарени пакети с подаръци. Всички бързат да довършат последните приготовления за приятното прекарване на този така чакан от малки и големи празник.

За хората от ФСБ*, както и за редовите милиционери обаче, приближаването на Нова година означава само едно – извънредни, а понякога и инфарктни дежурства в името на опазването на обществения ред и на живота и здравето на празнуващите граждани. В тази последна седмица от старата година се засилва бдителността по отношение на криминалния контингент, активизират се срещите със секретни сътрудници, внедрени в престъпни групи. Работи се денонощно и по линия на тероризма.

Преди няколко дни от нашите агентурни източници получихме сведения, че мюсюлмански екстремисти от групите на „ногайците” се подготвят да извършат няколко терористични акта на оживени обществени места в Москва. Тези обезпокоителни новини допълнително опънаха и без това опънатите ни до скъсване нерви. И ни наложиха още по-трескаво да работим за установяване и залавяне на предполагаемите извършители.

Получихме заповед да извършваме проверки на документите на съмнителни лица. И особено на такива, които носят пакети, раници и големи чанти. И всичко това - при тълпите пазаруващи по улиците и в обществения транспорт. Особено внимание трябваше да се обръща при проверки на лица от Северно-кавказкия федерален окръг.

                                               *************

Той е казал:
"Кой започна Първата Световна война ? Мюсюлманите ли? Кой уби около 20 млн. аборигени в Австралия? Мюсюлманите  ли? Кой пусна адрените бомби над Нагасаки и Хирошима? Мюсюлманите ли? Кой уби около 100 млн. индианци в Северна Америка ? Мюсюлманите ли? Кой уби повече от 50 млн. индианци в Южна Америка ? ...Мюсюлманите ли? Кой взе около 180 млн. африканци като роби, от които 88 % (!!!) умряха и бяха хвърлени в Атлантическия Океан ? Мюсюлманите ли? Не, не бяха мюсюлманите !!! Първо трябва да дефинираш правилно тероризма ... Ако немусулманин направи нещо лошо, това е престъпление, а ако мусулманин направи същото - той е терорист ... Първо премахнете двойния стандарт и след това елате ... "

Кого защитава Румен(опит за едно полунаучно изследване) – част 2,

Първа подчаст на втора част: Хартата на “Хамас”

Първа част - тук

Истината за Хамас, или защо Израел е в правото си да застреля всеки терорист. Дори и да е дете (за децата подготвяни за терористи в следващите части)1

Румен в своите постове непрекъснато плаче за невининте палестински жертви, резултат от завоевателната политика на Израел. Както видяхме в първата част, всички войни са започнати от палестинците и (или) арабските държави и поради това агресорите са те, а не Израел. Нека обаче да погледнем кои са тези мирни в кавички палестинци. Но първо да уточним – Израел не воюва с нормалната палестинска власт, а с терористите от Хамас и техните паравоенни ислямистки формации.

1. Харта на “Хамас” - 18 август 1988г.

Част от въведението:
“Борбата ни срещу евреите е много велика и сериозна и се нуждае от всички възможни средства. Тази стъпка трябва непременно да бъде последвана от други стъпки. Това Движение е ескадрон, който трябва да получи подкрепата на други движения от арабския и ислямския свят, докато врагът е победен и Аллах възтържествува.”

Чл. 7
“Движението за ислямска съпротива е звено от веригата, което се бори срещу Ционисткия окупатор.”

“Движението за ислямска съпротива има за цел да реализира обещанието на Аллах, колкото и време да отнеме това. Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ‘Съдният ден няма да настъпи докато мюсюлманите не се преборят с евреите, докато евреите не се скрият под дърво и камък, които ще извикат: ‘о, правоверни, о, рабе Божи, има евреин зад мен, ела и го убий’.”

Чл. 13
“Всякакви инициативи и т.нар. мирни разрешения и международни конференции са в противоречие с принципите на Движението за ислямска съпротива”

“Палестинският въпрос може да бъде решен единствено чрез Джихад. Инициативите, търсенето на мирни решения и международните конференции са загуба на време и усилия, хвърлени на вятъра.”

Чл. 15
“В деня, когато враговете окупират част от ислямската земя, Джихадът се превръща в личен дълг на всеки мюсюлманин. Знамето на Джихада трябва да се издигне, когато сме изправени пред окупацията на Палестинските земи.”

Чл. 20
“Нацисткото отношение на евреите не подминава жените и децата. То всява страх у всички хора. Евреите застрашават прехраната, ограбват парите и заплашват честта на хората. Отнасят се към хората така, както се отнасят с военнопрестъпници.”

Чл. 22
“За дълго време враговете умело и прецизно са планирали това, което са постигнали... Чрез парите си те завладяха световните медии, пресата, издателските къщи, радиото и телевизията и други... Те стоят зад френската и комунистическата революции и повечето революции, за които сме чували и чуваме по света. Те използват парите си и за да създават тайни организации като Масонската ложа, Ротари клуб, Лайънс клуб и други в различни части на света, с цел да саботират обществата и да постигнат ционистките си намерения.”

Чл. 28
“Ционистката инвазия е злонамерена. Не се въздържа да използва всякакви методи, долни и вредни средства, за да изпълни исканията си... тайните организации, които е създала... действат под ръководството и в интерес на Ционизма. Тяхната цел е да разклатят основите на обществата, да разрушат моралните устои, да покварят съвестта, да корумпират характера и да унищожат Исляма. Те стоят зад разпространението на търговията с наркотици и алкохол, за да спомогнат за нейното влияние и разширяване.”

Чл. 32
“Движението за ислямска съпротива счита себе си за авангарда на борбата срещу световния Ционизъм... Арабските и ислямските народи трябва да увеличат усилията си, както и ислямските организации в арабския свят, тъй като те са най-добре екипирани за борбата с търгуващите с войни евреи.”

От този документ и подчертаното и оцветеното от мен  е видно, че “Хамас” е организация, която не приема мирното разрешаване на палестинския въпрос, целта и е смъртта на всички евреи чрез джихад, а постигането и ще стане с всички възможни средства, т.е. дори и самоубийствени атентати. Останалото в документа е елементарна спекулация с теорията за великата еврейска конспирация. В Хартата се казва, че евреите се отнасят към палестинците като към военнопрестъпници. И това е така, защото НЕ Израел започна тези войни, а палестинците и арабските държави. Следователно те са военнопрестъпници. А любопитното е, че се говори навсякъде за Аллах, но не и за свобода, демокрация и прочие, както би ги нарекъл Белефф либерални педерастии. Така де, защо да издребняват терористите, Румен и Белефф.

Изводи:

1. Хамас е по-заинтересуван да унищожи Израел, отколкото да осигури мирно бъдеще за Палестинския народ.

2. Израел се бори точно срещу тези палестински организации. Следователно Румен защитава точно тези организации. Следователно Румен е привърженик на тероризма, па макар и може би само в локалното му проявление в Обетованата земя.

1. За децата – невинни жертви и ролята на „Хамас” в това – също в следващите части.

1. Кратка история на Хамас. Ама много кратка.

"Хамас" е съкращение от "харакат ал-мукавама ал-исламия", т.е. "ислямско съпротивително движение".

Организацията става известна едва през 1987 г., когато изведнъж открито се появява на обществената сцена като групировка с консервативно-ислямистка ориентация, оспорваща си терен със светски ориентираната Организация за освобождение на Палестина (ООП). Дотогава Ясер Арафат, който по незнайни причини за мен получи Нобеловата награда за мир с право е считан от Израел за терорист, а водената от него ООП за терористична организация.

С появата на „Хамас” Израел допуска една грешка. Търсейки противовес на терориста Арафат, еврейската държава подкрепя в началото новата организация с религиозни елементи в окупираните територии. Още повече, че дотогава „Хамас” развива благотворителна и хуманитарна дейност (какво цели с нея е отделен въпрос).

От 1987г. – годината на първата интифада, обаче „Хамас” се опитва да играе на два фронта – срещу ООП на Арафат с цел да отнеме ръководната и роля в палестинските територии и срещу Израел.

През 1993г. Израел и ООП подписват договора от Осло. С него става формално взаимно признаване на двете страни. В крайна сметка изпълнението на споразуменията от Осло бе блокирано поради неспособността на ООП да контролира действията на палестинските екстремистки организации, основната от които е „Хамас” и поради нежеланието на Израел да се изтегли от спорните територии, без да е получил исканите гаранции за сигурност  (нещо, което е в реда на нещата). "Хамас" осъждат политиката на ООП  като отказ от националните интереси на палестинците и не участват като политическа сила в първите парламентарни избори през 1996 г. Как започва да действа „Хамас”. Да търси нови пътища за преговори, да установи контакти с ООП за изглаждане на различията, да потърси контакти в международните среди благосклонни към палестинските глезотии – не ! Така би постъпила една нормална политическа организация. Но „Хамас” не е обикновена организация. Тя е терористична с религиозен оттенък. "Хамас" организира заедно с още по-радикалната група "Ислямски джихад" най-тежките терористични удари срещу Израел и в самата еврейска държава - които през 1996 г., след убийството на Ицхак Рабин, значително допринасят за това на негово място да бъде избран Бенямин Нетаняху. Но понеже терористите пращят от акъл и бомби докарват на мястото на Рабин един израелски ястреб – противник на преговорния процес с палестинците и споразуменията от Осло. Дали е случайно. Мисля, че не. Целта е била да се минира мирният процес.

Любопитно е кой американски президент за пръв път употребява термина „палестинска държава”- о, чудо – това е най-обвинявания от либерални интелигенти и арабски ислямисти Джордж У. Буш. Това като малко отклонение.  Месец след терористичните удари на 11 септември 2001 г. Джордж У. Буш излага пред Конгреса плана си за създаване на "независима палестинска държава, при условие, че тя не оспорва правото на Израел да съществува". Този план стана част от "Пътната карта към мира", която Буш съгласува с трите останали участници в т.нар. квартет - ООН, ЕС и Русия. Те я приемат и подкрепят. За първи път в историята си израелско правителство гласува "за" създаване на суверенна палестинска държава като единствен път за омиротворяване на региона. Независимо че този план включва разрушаване на израелските селища в окупираните палестински територии. Премиер министърт на палестинската автономия Абас призова своя народ да прекрати интифадата и заклейми насилието на Хамас, "Мъчениците от Ал Акса" и Ислямски джихад като "тероризъм".  В хартата на „Хамас” е записано, че се бори за унищожаването на Израел и създаване на "Палестинска ислямска държава върху територията на ционисткия субект, Газа и Западния бряг". Да обърнем внимание на тази малка разлика – Нормалните организации в Палестина се борят за палестинска автономия и държава, но без да се ликвидира Израел !!! Но да продължим.  Постепенно Ясер Арафат изпуска от контрол  радикалните политически организации. Палестинският народ се радикализира и губи реална представа за конфликта, търсейки девици в рая обещани от ислямистите терористи. Арафат вече няма политическо влияние и през 2004 г. умира в Парижка болница. Имаше страшно хубава жена, ама страшно. Той не търсеше девиците в рая. Беше стъпил по-здраво на земята. Поне на стари години. Не одобрявам връчването му на Нобеловата награда за мир. Все пак беше терорист.  Междувременно Израел успява да ликвидира голяма част от лидерите на „Хамас” - на първо място основателя на организацията шейх Ахмед Ясин, и настоява  Махмуд Абас, наследил Ясер Арафат  да вземе енергични мерки срещу групировката. И тук е другият преломен момент. Вместо да хване здраво нещата в свои ръце, получил доброто благоразположение на т.нар. врагове – САЩ и Израел и да ликвидира октопода „Хамас”, Абас от страх за гражданска война оставя тумора да се разраства. Удобният момент за създаването на Палестинска държава отново е пропуснат заради мекушавостта на палестинският лидер. Въпреки това Шарон започва изтегляне на израелско население от окупираните територии. Без да има гаранциите за сигурност на палестинската автономия. И как реагира „Хамас” на този жест и продължаване на процеса по създаването на палестинска държава. Отново като терористична група -от момента, в който евреите напуснаха ивицата, Хамас започна да обстрелва напосоки израелската територия. Избухнаха и междуособици между някакви неясни палестински групи, които се поизбиха. Веднага започна и отвличането на европейски журналисти и наблюдатели, аташирани в Газа да отразяват напредъка й. Те бяха освобождавани срещу откуп. Даже леко наподобяват и сомалийските пирати с тези откупи. Но да махнем с ръка на този дребен факт – какво значат тук няколко си европейски журналисти и наблюдатели на фона на „справедливата” кауза на Хамас. Все пак движението „Хамас” решава да се легитимира, участва и спечелва парламентарните избори в автономията през 2006г. После настават едни баталии с президента на палестинската автономия Махму дАбас и в резултат на ожесточени боеве палестинците установяват пълен контрол над ивицата Газа. Следват конфликтите с Ливан и нанасянето на израелски удари по терористичните групировки в Газа, включително с навлизането на сухопътни войски, които след изпълнението на хуманитарните си цели – прочистването на земята от отровата на тероризма се изтеглят от нея.

 Борбата продължава. Каква е идеологията и целите на „Хамас” в следващият епизод. Един от методите тази организация да проникне дълбоко в палестинският народ е разгръщането на  локална дейност като благотворителна организация, изградила обхватна социална мрежа, която е от полза за много обеднели семейства. Така най-бедните и озверени палестинци са обхванати в мрежата на отровния паяк. За отровата следващият път.

Първа, втора и трета част.

Стоях на главната улица на столичния град. Мракът и студът на есенната нощ ме обгръщаха с безстрастната си завивка. Зад мен, в ниското,бяха сламените колиби на крепостните селяни. Сред тях като безвкусно украшение се издигаше Храмът на благоденствието. Статуята на златен змей до олтара блестеше със злокобно сияние дори в нощния мрак. Пред мен търговската улица спускаше застланата си с чакъл снага сред черните парцаливи островчета на зеленчукарските сергии и се вливаше в беломраморния простор на площада пред двореца. Откакто Черните бяха на власт, не остана нито една кална улица в столицата на Княжеството. Черната власт винаги обича да се загръща в лицемерна бяла пелерина.

 Дойде най-тъмната част от нощта, точно преди първото слънчево сияние да се подаде иззад далечните сини планини. Двуколката с димящия казан стоеше до мен, пред портите на колибата ми, готова да се впусне в убийствен полет по нанадолнището към портите на двореца на Черния главатар.

 Черна нощ, закрилница на убийци с кадифени ръкавици и крадци с леки стъпки… Черна нощ, в която клепките и на най-бдителните стражи на Черните се притваряха и спускаха уморена мъгла над строгия им касапски взор.Преди три дни, отново в черна нощ като тази, излях отровно биле в изворите, от които пиеше цялата крепост. Всеки мъж, дете, старец и съсухрена бабичка,богаташ и бедняк, страж и занаятчия се сгърчиха в адски стомашни болки. Над крепостния град се издигна нетърпима воня от препълнените нужници. Черният главатар заповяда да се запечатат всички кладенци в крепостта, докато се намерят нови извори или заразата премине. В стоманените доспехи на Черните стражи зейна страховита дупка, наречена жажда.

 Мечът, секирата, боздуганът са страховити оръжия, но без силната ръка на боеца са само парчета желязо. Никога не бих могъл да се изправя срещу всички мечове, секири или боздугани на Черните стражи. Но едно-единствено гърненце с отрова ми стигна, за да пронижа стомасите на цяла армия.

 Хванах дръжките на двуколката. До казана бях сложил тлеещи въглени, за да лумне катранът, веднага щом се разлее. Засилих се и бутнах с всичка сила двуколката по нанадолнището. Дървените колела подскачаха по белите камъчета, застлали търговската улица. В точно обратната на двореца посока.

 Изтичах с разтуптяно сърце обратно в колибата и облегнах гръб на вратата. Само миг, само миг още ме делеше от началото на най-сладкото отмъщение. Тръпнещо очакване… Тишина… Мощен трясък отекна в уличките на заспалия крепостен град.

 Пламъците вече трябва да са лумнали… Само още малко и тесните улички между сламените колиби ще се изпълнят с изтръгнати от леглата си изплашени бедняци и стреснати Черни стражи с накриво нахлупени шлемове.

 Вече дочух първите ужасени викове. След малко те се вляха в общия уплашен вой на хиляди гърла. Изскочих от колибата и се втурнах в нощта, като се блъсках в тълпа от обхванати от паника хора. Сега! Само сега и никога пак щях да имам златния миг на отмъщението. Сега, когато всички черни змии щяха да изпълзят уплашени от гнездото, за да гасят лумналия в града огън, да разбиват хоросана на запечатаните кладенци, да бягат панически. Всички щяха да са прекалено заети, за да опазят най-важния човек в Княжеството. Най-голямата и най-черната змия.

 Докато тичах към двореца, зад гърба ми грееше заревото на разрастващия се пожар. Бедняшката махала пламна като суха сламка, лишена дори от чаша вода заради запечатаните кладенци. Огнените цветя на запалените къщи разцъфтяваха едно след друго. Сред тях, Храмът на благоденствието се топеше в оранжевите езици на ужасяващия пожар. Статуята на златния змей също не беше пощадена. Златната облицовка се разтопи и все да се разтича. Изпод нея се подаде дървената сърцевина, почерняла и овъглена от пламъците.

Никога не бях тичал толкова бързо. В крачолите и наметалото ми се бяха набили бурени, слама, топки изсъхваща кал. Стигнах до рова около замъка на Княза. Бързо преодолях погнусата си и скочих. Нагазих във водата и започнах да се катеря по отточната кухина в стената. Хората от двореца я ползваха за всичко от място за изхвърляне на боклука до нужник. Смрадта беше отвратителна. По страните ми започнаха да се стичат сълзи от подлютените очи.

 Излязох в един от мрачните, сенчести коридори на замъка.Както и предполагах, стражи нямаше, бяха отишли да гасят огъня.

 С предпазливи и тихи стъпки след кратко лутане до масивната дъбова врата с герба на Княжеството. Златната дръжка беше оформена като глава на змей. Тронната зала на старото Княжество, сега бърлога на Черния главатар.