sleigh.giftree.gif

sleigh.giftree.gif

Русофил съм, но руският „юмор” ми идва в повече, особено предновогодишно. Общо погледнато, руските анекдоти по случай празника са свързани най-вече с безпаметно напиване, като например: 

- Как изкара Новата година?

- Не зная. Още не са ми разказвали.

Или друг отговор:

- Не зная, още не сме проявили филма със снимките.

И още един вариант в отговор на същия въпрос.

- Е, как посрещна Новата година?
- Като подарък.
- Какво означава това?
- Ами цяла нощ се търкалях под елхата.

И като логическо продължение идва следният виц:

- Дядо Мраз, пиша ти писмо. Донеси ми, моля те, под елхата чашка студен айрян!

Пак в този дух:

Телефонно допитване, проведено сутринта на 1-ви януари, дало следните резултати:

- 2 процента отговорили с „да”;

- 3 процента с „ало”;

- останалите 95 процента се затруднили да отговорят.

Или още по-хард вариант:

Върви пияният по леда. В задния му джоб стърчи бутилка. Подхлъзва се и пада. Чувства, че отзад му е мокро. Лежи и си мисли: „Една последна надежда ми остана... Че това е кръв...”

И ние, българите, пием. И ние имаме вицове като тези:

Най-културно си излизам от кръчмата и някой ме настъпва по ръката

или

асфалтът ме удря по челото.

Но все пак ми се струва, че като степен на напиване не можем да стигнем руснаците, които загубват ориентация къде са и какво се намира около тях.

На Нова година:

- Трябва да позвъня на мама и да й кажа къде съм.

- Ало, мамо, къде съм?

*   *    *

Сутринта на 1-ви януари.

На масата стои бележка:

ЧНГ!

P.S. Бульонът е в хладилника.

P.P.S. Хладилникът е в кухнята.

А на въпроса с какво главно се напиват, ще се съгласите, че правилният отговор е водка. Това пък ми напомня един друг виц.

Въпрос: Какво е руска мафия?

Отговор: Да откраднеш кашон с водка, да го продадеш, а парите да изпиеш.

Обикновено пиян-залян във вицовете е техният Дед Мороз. В този дух четем:

Неистинският Дядо Мраз... Трезвеник някакъв...

И още едно откровение:

- По какво се различава Санта Клаус от Дядо Мраз?

 - Санта Клаус е винаги трезвен и с подаръци, а Дядо Мраз - винаги пиян и с мадама.

Дед Мороз често пъти е рисуван с чашка или цигара в ръка, със страховити черти на лицето, изкривени в страшна гримаса, малко в стил „отварачка за консерви” или „орел с ориз”. Само напишете името му в  Google, превключете на „изображения” и ще се убедите сами. А това тук е една подходяща колекция в подкрепа на моите думи, мило озаглавена „Весели новогодишни картинки с Дядо Мраз”.

От анекдотите разбираме също, че на добрия старец му се приписва известна похотливост. Пример:

Малкото момченце написало на Дядо Мраз:

„Моля те, изпрати ми братче!”

 Дядо Мраз отвърнал:

„Няма проблем. А ти ми изпрати своята майка.”

Образът на клетия Дядо Мраз се използва и като мерило за мъжественост:

Три стадия на възмъжаването:

1) Той вярва в Дядо Мраз;
2) Той не вярва в Дядо мраз;
3) Той е Дядо Мраз.

Снежанка, или на руски – Снегурочка, идеално допълва образа му, като самата тя почти винаги се явява в ролята на сексуален обект. Или както прочетох в един български блог: Детството завършва тогава, когато започваш да искаш подаръци не от Дядо Мраз, а от Снежанка... Около Нова година руските порно звезди много често се превъплъщават в ролята на Снегурочка.

Всъщност мнението ми за руснаците, че пият като за световно, до пълна загуба на съзнание, не се дължи само на вицовете им. Пазя незабравим спомен от контакта ми с една рускиня, която ми дойде на гости по обяд и аз запретнах ръкави да сложа масата. Голямата ми грешка беше, че първо поставих бутилката с водка. В десетте минути, в които сервирах, не забелязах, че жената е обърнала половината шише, без да ползва за целта чаша. Първото нещо, което ме озадачи, бяха странните шумове, които дойдоха от тоалетната, след като тя влезе там. Приближих се, за да чуя какво става и се досетих, че тя повръща. Едва тогава видях съдържанието на бутилката и цялата картинка ми се изясни.

Последва много бърза развръзка. Тя отказа да се храни и заяви, че си тръгва. Хвана за ръка четиригодишното си детенце и излезе, без да каже нищо. Мисля, че просто не беше в състояние. Аз се поразтревожих от цялата история, погледнах през балкона и видях, че детето вървеше напред по права линия, а майка му го следваше на зиг-заг в стил „тротоарът тесен за мойта душа е”.

...............................

И така, скъпи приятели! Живи и здрави, довечера ще посрещнем Новата година. Пожелавам на всички да почувстват пълноценно празника. Онези, които пият алкохол, да си пийнат, така че да им стане весело, и нека да запазят най-хубави спомени от новогодишната нощ.

Живял някога,някъде в едно малко градче един много  добър майстор на играчки,заедно със съпругата си.

Макар да му се носела славата,той все не можел да забогатее,а си имал и голяма мъка на сърцето-нямали си деца,може би затова продавал красивите си играчки евтино за да може да зарадва повече деца по празниците.

            Една нощ му се присънил чуден сън-сънувал един прекрасен клоун,който му казал:

 -Ще ти се сбъдне най-голямата мечта, ако ме направиш като играчка и ме подариш за празника на болното детенце,което минава с майка си всеки ден пред магазина,но не трябва да казваш на това за никому,дори на жена си.

             Събудил се на сутринта  весел бай Анто,така се казвал майсторът и веднага се затворил в работилницата си, взел най-хубавото дърво за да направи присънилият му се клоун.

            Работата толкова му споряла,че се виждало как не с часове , а с минути под изкусните му пръсти се оформяла играчката,само че леля Анка този ден си нямала работа  и решила да види какво прави толкова време съпругът й в работилницата. Усещайки опасността да  бъде разкрита тайната му,той я пратил до магазина да купи някои неща.Така успял да завърши играчката си,която станала толкова красива с червения си нос  и панталон,с папийонката, която приличала на жива пеперуда,даже на бай Анто му се струвало,че пеперудката му се усмихва съзаклятнически.Уморен и доволен,той излязъл на двора и казал на жена си:

- Аз излизам,ти ме замести за малко в магазина-седнала леля Анка в магазина и не щеш ли пред него спряла една кола и от нея слезли хубаво облечен  господин с момченцето си.Влезли в магазина и накупили по много бройки от играчките,тъкмо се гласели да се тръгват,когато момченцето забелязало  на най- горния рафт червените панталони на клоуна и красивата му папийонка-попитало колко  струва.Леля Анка  не знаела какво да отговори –тогава господинът извадил от портмонето си една много голяма златна пара  и платил с нея.

             Натоварили всички играчки в колата и заминали, а леля Анка,зачакала щастлива мъжа си,за да му разкаже за станалото.Останала много учудена,че той не се зарадвал на парите,даже не се усмихнал. Преди да настъпи Нова година,той извикал майката на болното момченце и й казал:

             -Бях направил много красива играчка за сина ти,но един господин я купи за тази златна пара,ето вземи я.

Жената му отвърнала: -Благодаря,не ми трябва-детето ми се радва на играчки все още, а не на пари.

Оттогава бай Анто,загубил усмивката си,дори се поразболял и не разбрал кога минала нова година,та и зимата дори.

Когато първите пролетни лъчи огряли магазинчето,той се показал навън да им се порадва. Изведнъж нещо тупнало пред него. Бай Анто не можел да повярва на очите си,това бил неговият най-красив палячо,направен с толкова любов. Вдигнал глава нагоре и отново останал учуден-от горния етаж го гледало болното момченце.

 То му разказало,че му го подарило  богато момченце,защото майка му и баща му се зарекли на всяка нова година да подаряват на бедните деца играчки,защото преди години,на този празник и на тях им се случило чудо.

 Майсторът  много се зарадвал,не усетил как усмивката   отново разцъфнала на лицето му,а в сърцето му се зародила надежда,че в настъпващата нова година най –после ще му се изпълни най-съкровената  мечта.

Най-ранният документ за празнуване на Нова година е отпреди 4000 години. Той е от древна Месопотамия и сочи, че по онова време първият ден на годината - Акиту - е бил отбелязван във Вавилон с новолунието, най-близко до пролетното равноденствие, а в Асирия - съответно до есенното.

Гърците най-напред започват да свързват началото на годината със зимното слънцестоене (21-24 декември) - от V век пр. Хр.

За римляните пък новата година е започвала от 1 април. Тогава встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия (днешна Испания). Това налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно - на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. Така месецът, посветен на двуликия бог Янус, измества април от първото място в календара.

С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. Налагането на християнството през IV век не променя нещата, доколкото датата на Рождество Христово - 25 декември, е съвсем близка до 1 януари. А на първи април започва да се празнува “лъжливата” нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.

В Египет е създаден най-древният календар - в Хелиополис в 4241 г. пр. н. е. Годината в него е разделена на 12 месеца и наброява 365 дни. В него новата година започва през юли - месеца на разливането на Нил. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.

Китайците съставили свой календар през 2700 г. пр. н. е. Едва 3000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния, според който новогодишните тържества, наричани Празник на пролетта, траят 3 дни и се честват през февруари.

Гръцката Нова година е наричана олимпийска. Месец юли на 776 г. пр. н. е. бил времето не само на първата олимпиада, но и началото на новата система на измерване на времето. Годината започвала през юли, но в объркания гръцки календар това можело да се случи и през друг месец. Днес обаче новогодишните бутилки шампанско в Атина гърмят на 1 януари.

Римляните поставили свое начало на летоброенето още при основаването на Рим. През 46 г. пр. н. е. по нареждане на Юлий Цезар в този календар направили реформа - било прието, че годината се състои от 365 дни и 6 часа. Новата година трябвало да се чества на 1 януари, но самите тържества започвали от 17 декември и траели 2 седмици. През 1582 г. Юлианският календар бил заместен с Григорианския. (Тази реформа била извършена от папа Григорий XIII.) Според него Нова година се празнува на 1 януари.

Японският календар е древен. Според него всяка година преминава под знака на различен зодиакален символ: тигър, кон, заек, плъх, куче и т, н., общо 12 символа. Новогодишният празник в Япония трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.

В индийския календар били определени около 20 различни изходни дати, между които и датата на смъртта на Буда. През 1952 г. специална комисия създала нов календар. Продължителността му съответства на тропическата година и обикновено наброява 365 дни, а през високосните години - 366 дни. Новата година започва на 22 март, а високосната - на 21 март.

Виетнамската Нова година, наричана празник Тет, се празнува според лунния календар. Всеки месец по този календар започва от вечерта, когато отново се покаже лунният сърп. Годината наброява 354 дни, а началото на лунната година в продължение на 33 години преминава поредно през всички годишни времена.

Арабският календар е напълно непонятен за нас. Той започва от 16 юли („преселването” на Мохамед). Затова Нова година трябва да се празнува непременно през юли, но невинаги този празник съвпада с началото на календарната година. Арабският календар е свързан с лунната година, която е с 11 дни по-къса от слънчевата. Затова Нова година започва най-различно.

Григорианският календар, действащ днес в повечето страни, също не е съвършен. Към ООН съществува специална комисия - от години вече, натоварена с неговото усъвършенстване. Един от изработените проекти е годината да бъде съставена от 13 месеца от по 28 дни и да има 2 дни без дата, предназначени за честването на международни празници.

Източноправославни честват раждането на Спасителя

Коледа е празник, който не свършва изведнъж. Поне така е в православния свят. Тази вечер стотици милиони хора в Русия, Украйна, Беларус, Грузия, Сърбия, Черна гора, Македония, също така и техните сънародници, живеещи в различни точки на планетата, отново ще седнат край постната трапеза в очакване на радостната вест за раждането на Спасителя.

Разминаването в датите на отбелязването на църковните празници не е свързано с някакви канонични различия, а е въпрос на астрономия и административни решения. През 1583 г. папа Грегорий ХIII коригира Юлианския календар, който вече е “избързал” с цели 11 дни. Скоро реформата е възприета в целия католически и протестантски свят.

В България Грегорианският вариант е въведен през 1916 г. поради необходимостта от синхрон във времето с немските и австро-унгарските ни съюзници през Първата световна война. Тогава след 31 март веднага следва 14 април, защото междувременно са се събрали още два дни разлика.

Българската, румънската и гръцката православна църква възприемат Грегорианския календар през 1968 г. (изключение e само великденският празничен цикъл). За това “предателство” и до днес се отправят упреци към Българската православна църква от по-консервативните вярващи и духовници. Тогавашният Свети синод, начело с патриарх Кирил обаче е взел далновидно решение - да празнуваме Рождество с по-голямата част от християнския свят. А и наистина не е християнско да се измъчват вярващите, като посрещат Нова година на постна трапеза. Останалите православни църкви продължават да следват Юлианския календар.