Така, сега на по-трезво да довършим степените:

Тотално Абсолютна: Таксиджията те занася до вас и буди вашите, за да му платят таксито, докато ти се правиш на топчето от флипера, докато минаваш през коридора до стаята

Мега-Пън: Приятел ти води не една, а две мадами като подарък за рождения ден, а жизненият ти статус е N/A (Not available) и спомен си нямаш, че е идвал.

Ултра-Риба: Плуваш из надшосейното пространството на бул. Сливница, в стил една на пред, две в страни, три в другото встрани, две назад, завъртане, заклащане, стабилизиране, две напред...

Хипер-Риба: Докато си мислиш, че говориш, от устата ти излизат разни бълбукания

Риба-Шампион: Изгубил си усещане за всичко и времето и пространството не съществуват за теб. Имаш хриле и не се нуждаеш от въздух. Не можеш да виждаш, но не се нуждаеш от зрение. Всъщност не се нуждаеш от нищо, защото просто си с един крак отвъд и е въпрос на избор в кой свят да останеш.

Източник: "Реалния живот на рибите Ейскоукохоли"

А после друг дух започва да излиза, излиза...

Еееееееее, бълбук бълбук

Ако трябва да цитирам бат' Мейки:

Заглавие: Алка залцер - подходяща храна за рибите 

Подзаглавие: Тони препива и заспива на средата на Туин Пийкс

Да върнем спомените на Тони за Туин Пийкс!

Не можем да говорим за пиене и да не споменем рекордьорите:

Аз лично съм виждала в градския транспорт в Москва дама в нетрезво състояние с отпечатък от обувка на гръба.

Също съм виждала човек, който лежи и спи по средата на платното (говорим за Улица Космонавтов). Приближава се кола, която започва да надува клаксона, за да мине по уличката. Човекът, без да си отваря очите, маха с ръка пренебрежително: абе я ми се махайте от главата!

Извинявайте, че не превеждам - ама е непреводимо:

Пьяницы бывают трех видов: выносливые, застенчивые и малопьющие.

Выносливые - пьют и их потом выносят.

Застенчивые - идут и за стенку цепляются.

Малопьющие - когда пьют, им все мало. 

Ха, а пък аз съм виждала един мъж, който се намираше по средата на едно кръстовище в "Надежда" и буквално "плуваше" на едно място, както казва Ейс, но насред платното. Само че не вървеше, а седеше, опитваше се да се изправи и всеки път безуспешно. Наблюдавах го около десетина минути, колите предпазливо го заобикаляха и постепенно стигнах до всеизвестния извод, че (както казва народа) пияния и лудия Господ  ги пази. След като не можах да му помогна с нищо, си тръгнах от мястото на  събитието.

А имам и още един случай. Пътувахме една година към морето през нощта. Карахме бавно и внимателно. Внезапно шофоьорът удари спирачки и слезе. И ние след него. Оказа се, че някакъв кьоркютук пиян току-що се изтърколил от пейката, на която е бил седнал (или легнал) и  по силата на някои физични закони се беше спрял по средата на шосето. Това обаче не бе смутило спокойния му сън и той продължаваше блажено да спи. Ние го извлякохме обратно на пейката, закрепихме го там и се качихме отново в колата.

В момента, в който запалихме колата, той отново се свлече до същото място. Пак слязохме и го сложихме този път да лежи на тротоара, за да не пада повече. Какво е станало по-нататък с него, нямам представа, но такива хора наистина винаги оцеляват... :)))