BgLOG.net
By Rajcho , 23 December 2013

ОБРЪЩЕНИЕ-ПРИЗИВ:

ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ,

НЕОБХОДИМ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

 

Обръщам се към МОН и персонално към министъра на образованието и науката, към НПО–та, свързани с образованието и персонално към техните председатели, към Омбудсмана на Република България, към гражданите и медиите в страната ни и ги призовавам:

1. Предприемете действия за спасяването на учителя, човека, професионалиста, новатора, твореца Ангел Грънчаров от Пловдив;

2. Направете нужното, според пълномощията и влиянието си, да бъде преустановена кампанията на директора на ПГЕЕ-Пловдив за дискредитирането и уволнението на Ангел Грънчаров, да спре недостойния административен тормоз спрямо него, провеждан в последните две години;

3. Узаконете творческата и иновативна работа на Ангел Грънчаров под формата на преподавателски експеримент.

Защо трябва да защитим Ангел Грънчаров и да го съхраним за образованието в България?

1. Предан е до себеотрицание на работата си като преподавател по философия;

2. Подчинява работата си като учител и живота си на безкористни мотиви в полза на прогресивното, отговарящото на нуждите на съвременността образование и възпитание, на духовния и личностния напредък на българската младеж - бъдещето на България;

3. Той е непреклонен борец за утвърждаването на нова философия и стратегия на образованието в България и на нова нормативна база на неговото функциониране, с оглед разгръщане на личностния потенциал на младежта;

4. Педагогическото му взаимодействие не е формализирано единствено в рамките на училищното образование, а се мотивира и осмисля от по-дълбоки ценностни, идейни и духовни предпоставки, с оглед да предизвиква у учениците мотивация и осмисляне на живота и на процесите също така и извън училището;

5. Не само теоретично и идейно разработва и заявява необходимостта от нова философия на образованието, от нова стратегия и от нова организация и методика, както го правят много НПО-та и техни активисти, но подчинява конкретната си работа на действителното, на практическото налагане на основните и съществени принципи на тази философия, стратегия и методика; прилагайки на практика тези нови методи, той обаче влиза в неизбежно противоречие със старата, ретроградна и несъвременна нормативна база на МОН, поради което е уязвим за тесногръдото и късогледо управленско-административно и бюрократично войнство в България;

6. Изработва, прилага и теоретично обосновава нови, иновативни и перспективни методи на обучение, отговарящи на коренните образователни и личностно-духовни нужди на съвременните млади хора;

7. Изработва и творчески прилага свои учебни помагала по преподаваните в гимназиалната степен философски дисциплини, съобразени с ДОИ, създадени на основата на прекия му и дългогодишен преподавателски опит, някои от тях одобрени, други неодобрени от МОН, но винаги влизащи в дълбоко противоречие с официално налаганите стереотипи и с господстващия анахроничен манталитет в рамките на бюрократично-административната, командна образователна система, което именно и поражда конфликти;

8. Неговата борба съвпада с формално декларираните идеи и цели на образователните чиновници (вж. министерската Концепция за нов закон за образованието), но за разлика от тях той ги е приел и ги реализира като свое вътрешно верую, като своя практическа и действена кауза;

9. Осмисля социалните, политическите, икономическите, педагогическите, образователните и други подобни проблеми на България и опредметява своето мислене в поредица от книги за проблемите на образованието, които остават неоценим източник за бъдещите изследователи на нашето съвремие, а именно книгите:

http://humaig.blogspot.com/2010/07/blog-post_09.html Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България (пълен вариант), съществува и съкратен, издаден на хартия вариант в две издания вече;

http://humanus-fen.blogspot.com/2012/08/blog-post.html Ние не сме тухли в стената! Есета за освобождаващото образование)

http://aig-humanus.blogspot.com/2013/03/blog-post_3346.html Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

http://aig-humanus.blogspot.com/2013/03/blog-post_3327.html Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

http://humanus-fen.blogspot.com/2012/05/blog-post.html ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (виж и http://aig-humanus.blogspot.com/2012/05/blog-post_2225.html  ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-(Приложения), издадена и в две хартиени издания

Автор е и на много други учебни, методични, теоретични, практическо-приложни и прочие материали, книги, лекционни курсове, семинари, учебни помагала по философските предмети, монографии и т.н., съвсем свободно достъпни в интернет, в неговите образователни блогове, за ползване от ученици, студенти, млади хора и от всички интересуващи се. Всичкото това богатство може да се намери ето ТУК http://humaig.blogspot.com/2009/08/blog-post_30.html.

10. Внася съществена дан като обем и като съдържание в критичното осмисляне в книгите си и най-вече в блога си и така стимулира активността на много граждани и млади хора както в страната, така и по света;

11. Готов е да приема аргументирана и неголословна критика и да коригира грешките си, стига да е убеден че греши; особено в случаите на прибързана и импулсивна емоционална реакция;

12. Той е един от малкото хора, които са готови да следват примера на Сократ, именно да изпива ежедневно по горчива глътка от чашата с антидуховна отрова на болния обществен организъм;

13. Вярва в Бога, в Неговата справедливост, Истина и Свобода и то с една дълбоко осмислена, проникновена до основанията, философска, човечна и разумна вяра; не са много духовните учители в посттоталитарна България, не са много и хората с такава искрена и чиста вяра, не бива да допускаме точно те да бъдат мачкани, гонени, дори убивани;

14. Готов е да пожертва приятелството, любимата си работа, здравето си, а дори и живота си в името на истината, което определя крайната му неотстъпчивост - когато е убеден в правотата си, в потребността от защита на ония свещени принципи, за разпространението на които в съзнанията на съвременниците философът е длъжен да работи неуморно;

15. Участва активно в осмислянето на социалните събития и процеси в страната ни, в осмислянето на националните, европейските и световните цивилизационни процеси, с което допринася за гражданското образование и пробуждане - и то не само на младите хора, на учещите, но и на всички останали;

16. Доказано е личностното му присъствие в духовното пространство на образованието, политическия анализ и коментар, културата; той е един от най-активно пишещите блогъри на страната - неговият блог HUMANUS” е един от най-посещаваните в страната;

17. С присъствието си стимулира гражданската активност на своите ученици и колеги, на блогърите, на граждански ангажираните българи, на критично мислещите българи в страната и по света;

Нека да подкрепим един човек, който милее, влага ум и сърце и работи всеотдайно за образованието и доброто бъдеще на страната ни - чрез активиране на нейния човешки, духовен и личностен потенциал!

Призовавам да подкрепят това мое обръщение за солидарност и подкрепа всички ония, които искрено вярват във възможностите за утвърждаване на ново образование и перспективно бъдеще на младите в България! Моля, който споделя моята позиция и  иска да се присъедини към моя призив, нека да подкрепи апела ми към институциите да се намесят и да спрат административното преследване и психически тормоз спрямо този учител! 

Нека всеки, ако желае и ако съвестта му го налага, да се подпише под този текст,  под формата на коментар или по друг  начин,  като разпространи това обръщение сред своите съмишленици, приятели, познати и колеги.

Да съхраним творческото начало в българското образование!

 

 

22 декември 2013 г.

 

РАЙЧО РАДЕВ

учител по философия,

пенсиониран директор

на Спортно училище

 

„Олимпиец“ Перник

Legacy hit count
355
Legacy blog alias
75586
Legacy friendly alias
ДА-СПАСИМ-УЧИТЕЛЯ-ПО-ФИЛОСОФИЯ-АНГЕЛ-ГРЪНЧАРОВ-ОТ-ПЛОВДИВ

Comments

By GerganaBudinova , 15 November 2011
Има мигове в живота ни когато знаем какво искаме, за какво мечтаем и за какво се борим.В други сме толкова объркани, че дори си задаваме въпроса: ,,Защо живеем?'' или въпроса:,,Какъв е смисъла да се бориш, да страдаш, да падаш и да ставаш за да успееш?''. Все пак някой ден няма да ни има на този свят и защо трябва да се борим с нокти и зъби за нещо.Много пъти съм си задавала тези въпроси и често са ми ги задавали. Но истината е че всеки трябва да се бори, да се стреми да осъществи всяка една своя мечта,колкото и банално или смешно или глупово да звучи.Трябва да живеем пълноценно, да падаме и да ставаме за да си кажем, че наистина сме живеели, че наистина сме били някога от този свят, макар че ще бъдем забравени и погребени под земята. Да животът е кратък и въпреки че понякога незнаем по кой път да поемем, скоро трябва да решим, за да не губим време. Може би всичко това звучи малко объркващо и дори да няма смисъл, и може би е така. Попринцип и животът е объркващ, следователно и разсъжденията върху него също са такива.През последните две години и половина аз разбрах какво наистина означава да се бориш с нокти и зъби и то не да осъществиш един каприз, а да се бориш да оцелееш.Наистина в моменти когато виждаш как светът който познаваш и светът който би опознал ти се изплъзва и се отдаличава от теб, разбираш, че си заслужава да се сремиш към нещо, към някого, за да знаеш, че когато настъпи момента спокойно да кажеш: ,, Да наистина живях добре и пълноценно, гонейки мечтите ми!''
Legacy hit count
664
Legacy blog alias
46953
Legacy friendly alias
Животът-66023797C9CD4181AEAB54A2F738FF9A

Comments

By Kasimirtenev , 4 July 2009
Сонетен диптих

“Борбата е безмилостно –жестока…”
                                         Н. Вапцаров



I

Вековен бор – всевластен цар
изисквал всеки стрък в гората
да му се кланя до земята.

Жесток бил тоя господар –
разперен властно над тревата,
заграбвал алчно светлината.

Веднъж се буря разразила
и притъмняло посред ден,
пробляснал сводът озарен
от мълния със страшна сила.

Тя гнет вековен отмъстила:
изгнивал царят повален,
на мъховете жалки в плен.
Тревата скоро го покрила…

II

От семената му посети
сред горската  богата пръст
фиданки млади с прираст бърз
 израсли снажни и напети.

Под плътен склоп от клони слети
чернеел само  мракът гъст.
Една от тях издига ръст
над тревки, храсти и дървета…

Всевечно царство на земята
не е създадено до днес
и цар безсмъртен непознат е.

Но вечна е за власт борбата!
Безскрупулност и интерес -           
това са в нея правилата.

Legacy hit count
364
Legacy blog alias
30802
Legacy friendly alias
-Сонетен-диптих-
Поезия
Сонети
За "Общност Поезия"

Comments7

pestizid
pestizid преди 16 години и 10 месеца
Благодаря, много интересно ми беше. Дори и като форма, :)
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 10 месеца
Наистина не знам как постигате тая форма. Много приятно и чисто, поздрави :)
Kasimirtenev
Kasimirtenev преди 16 години и 10 месеца

Ако някой ми каже как моя enter да отминавам само по един ред"формата"

ще изглежда още по-добре (емотикон усмивка).

ValentinPetrov
ValentinPetrov преди 16 години и 10 месеца
Привет, krasimir tenev! Унесен в глупави дразги не успях да обърна достатъчно внимание на това, което си ни изпратил. Много интересна форма. Сюжетът също си го бива. Това ли представлява сонетният диптих?
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 10 месеца
Не може с "enter". Напишете каквото трябва в Notepad, копирайте и пействайте тук. После натискате "Разширени настройки" и оправяте резюмето. После публикувате и готово. Нали така е най- добре, Пестицид?
Kasimirtenev
Kasimirtenev преди 16 години и 10 месеца

Значи в резюмето ставало... Сега  първо ще гласувам и после ще опитам.Благодаря.

Не е задължително горния сонет да е обърнат.Но така изглежда някак симетрично.Ако всички спазват утвърдените форми как ще възникнат нови?няма да има развитие в това отношение.Така ,че "правилата" понякога не е лошо и да се поразчупват.

Kasimirtenev
Kasimirtenev преди 16 години и 10 месеца

Сега е друго нещо. Благодаря на Пестицид за форматирането!

Преди изглеждаше толкова зле, че ми идеше да го изтрия. Само това ми се отдаваше по време на редактирането.

By katiamitrinowa , 30 October 2008

5 НОЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

 

Legacy hit count
2
Legacy blog alias
23309
Legacy friendly alias
30-10-2008-г--06-17-24

Comments

By MagiNazer , 10 September 2008

Себе си

Да бъда себе си,не се срамувам,

за пръв път истинска се чувствам аз,

не искам пак на друг да се преструвам,

да бъда себе си съм горда в този час.

 

Достатъчно бях тъжна и унила

как иска ми се да разперя пак крила.

Напук на хорската омраза да съм мила

и своя птичи полет да осъществя.

 

Дори да плача,да крещя,да страдам,

омраза във сърцето си не ще допусна.

С подпухнали очи ще се оглеждам,

ще търся любовта,за да не я пропусна.

 

От обич даже да умирам,

напразна смърт не ще е тя.

Доброто в себе си да преоткривам-

това е моята мечта.

 

Аз вярвам,искам,боря се и ще успея.

Не ще удавя се в сълзи.

До сетен дъх на глас пак ще се смея,

ще бъда себе си,напук на упреците зли.

 

Да плача-не,не се срамувам,

да плачеш е велико,може би.

Страхът в очите да погледнеш,

да търсиш изход,колкото и да боли.

Legacy hit count
607
Legacy blog alias
21999
Legacy friendly alias
Себе-си
Ежедневие
Купон
Любов
Интересни линкове
Забавление
Култура и изкуство
Невчесани мисли
Литература
Музика
Нещата от живота
42
Коментари
България
Клуб Графоман
Български език

Comments2

Selenka
Selenka преди 17 години и 8 месеца
   Страхотно е да бъдеш себе  си.  И в същото време с дарбата си, да изричаш всички чувства в рима, да плетеш красота от думи, прави възможно и ние да бъдем  себе си и най вече добри

    Благодаря Ви!


shtrudel4e
shtrudel4e преди 17 години и 8 месеца
Много хубаво и смислено стихотворение :) Браво!
By alexi_damianov , 12 April 2008

Сарк не е галеното на Никола Саркози, нито детето му от Карла Бруни. Сарк е една точица земя в Ла Манша. Тя има много овце, каруци, гръмки титли на дребни благородници, един-единствен полицай и нито един автомобил. Последното местенце в Европа, където до онзи ден на непоклатими гранитни крака официално и гордо стоеше феодализма.

Е, това беше. От 10 април 2008 офицално и гордо точицата земя и изпълващите я овце, бретонски пейзани и единствен полицай ще бъдат управлявани от народната воля чрез демократични избори. Феодализмът свърши. Точицата земя му сложи точка. Вече който иска да управлява, ще трябва да се хили по плакати, да обещава готини благинки и да печели народното доверие. А пък ако му се управлява по-дълго - ще трябва и да ги изпълнява благинките, за да държи по-дълго народното доверие.

Феодализмът свърши. Поне в Сарк. Макар и населението им да е колкото вход "А" на български панелен блок, а територията - колкото градинката на същия, нямаме основание да се съмняваме в саркци и в успеха им. Пичове са. И при тиранията, и при демокрацията са живели мирно, съвместно и продуктивно и ще продължват да живеят така. Бяха прекалено готини, за да продължава феодалното им тегло. Феодализмът се предаде пред готините хора. 

А не може ли така и в България? Вече чувам групово изкрещено-измрънкания отговор. Не звучи като "да". Тук никой не вярва, че може хората, които са на власт, да мислят за властта като за крехък дар от избирателя, а не като за бащино наследство. Тук никой не вярва, че може хората да притежават държавата, а не държавата - хората. Тук никой не вярва, че може хората да са заедно, вместо да се делят с малки гранички и бодливи телчета. И този никой, дето не вярва, са всъщност всички.

Само че с провлачени мрънкави песнопения и цъкане с език опитно доказано рая на земята не се построява. Въпреки това, сред нас, българите, вече се виждат малки точици земя и малки групички хора върху тях, които се опитват да го правят. Даже успешно. Да, бе, те правят Сарк. Огледайте се за тях! Направете избора си - да мрънкате, че "нищо не става" или да бъдете саркци.

Viva Sark!

Legacy hit count
736
Legacy blog alias
18722
Legacy friendly alias
Сарк-се-предаде--не-е-ли-ред-и-на-България--

Comments1

alexi_damianov
alexi_damianov преди 18 години
Проф., а снимките, които си сложил, не ти ли напомнят на нещо друго? Морския пейзаж - на някой черноморски нос, а гората - на гледка от зеленото сърце на Балкана?

Не е до красотата, за съжаление, нито до овцете. А до стопанисващите ги пейзани. До момента саркските водят на българските.
By alexi_damianov , 20 January 2008
Дразнещият блясък на множество неонови лампи се отразява в безвкусно боядисания в светлозелено паркет. Стига толкова. Много месеци на много часове тренировки, на пролята пот и понякога кръв свършиха. Двамата стоим в очертания с червено квадрат и сякаш умишлено не се гледаме.

Ръката на рефера пада. „Бокс!” Гадно усещане. Готвеше се за този миг толкова дълго и пак... Сякаш зад теб се изправя стена, сякаш някой те оковава на ринга и изкрещява в ухото ти: „Няма връщане!”. Това и толкова други неща, за които нямаш време да си помислиш, докато политаш във вихъра на първата атака.

В каската ти отеква гръмотевицата на кроше. Вече не мислиш. Ударите ти, като закачени на верижка, се нижат един след друг в главата на противника... тоест партньора, тоест врага. Приятелят, с който всяка вечер след тренировката обсъждаше с горящи от преумора уста новите техники, новите постижения, новите открития. Същият, чийто юмруци дрънчат в слепоочието ти и чийто череп пращи от твоите юмруци. Още толкова много неща, за които не искаш и не можеш да мислиш.

По-силно! Удряй по-силно, не се уморявай. Дишай! Удряй още! Това е бой, разбираш ли, схватка, или ти, или той. Удряй!

Първата кръв не закъсня. Само секунди след това идва и втората, и третата и вече не ги броиш и не им обръщаш внимание. По пода, тениската ти и ръцете разцъфтяват малки алени петънца.

Каската те притиска като в менгеме, няма въздух, не виждаш, назъбникът се врязва в устните ти като шкурка. И удряш, удряш, удряш. Виждаш как главата му се тресе с мътен поглед, но не спираш, не се уморяваш, не мислиш къде си и какво правиш. Само продължаваш да удряш.

Клинч, душене, ключ. Вече сте на земята. Той се бори да се измъкне, драпа, удря и дере като уловено в капан диво животно. Един от ударите разкъсва хватката ти като масло и идва твой ред да се спасяваш. И на свой ред драпаш, биеш, душиш, бориш.

Двамата лежите на земята, вкопчени в мъртва хватка един в друг, все едно сте се разбрали да си починете за малко. Чуваш  дрезгаво, кънтящо в каската дишане. Твоето и неговото. Свирепият дует на двама разярени бойци. Край на паузата – той започна да удря. Няколко секунди не му отвръщаш – иде ти да затвориш очи и да си починеш за малко, да отдъхнеш, да пиеш малко вода, да си поговорите с него за хватката. Глупости! Това е Боят, забрави ли? Схватката, в която нямаш приятели. Всичко, което имаш са ръцете ти и ръкавиците на тях. Не можеш да се предадеш и не можеш да молиш за милост, затова стани и се бий! И пак свиваш юмруци и биеш, докато и най-тънките жилки по ръцете ти започнат да крещят от болка и изтощение.

Гонг. Двете минути свършиха. Никой не е нокаутиран – боят продължава до отказ. Докато единият вдигне ръце и каже: „Стига!”.

Не мислиш за това. Довлачваш се до ъгъла, сядаш и започваш да дишаш колкото можеш по-тежко. Сякаш цял ден си тичал в пустинята и сега подлагаш зажадняла уста под хладна струя вода. Едва сега забелязваш втрещената публика, кръвта по ринга, по него, по себе си, раните си, разбитата си физиономия. Клепачите ти сами се затварят. В мрака бягат мълниите на неговите удари, белите му ръкавици препускат една след друга и гърмът от срещата на юмрук с череп и на ръкавица с каска пръска до болка слепоочията ти. Отваряш рязко очи. Проклети лампи! Гадна дразнеща светлина!

Отново гонг. Стига толкова съм си почивал. Неговата почивка също свърши, спокойно. Той също е уморен. А дали колкото мен? Той също е наранен. А дали колкото мен? Как ми се иска да седна да си почина още малко. Още съвсем малко...

Стани и се бий! Той няма да те чака! Изправяш се. „Бокс!” Вече няма вихър, няма енергия, няма адреналин. Атаката ти е самоубийствения полет на полужив труп. Неговата - също. Сякаш удряте по-слабо, но боли повече.

Дишай, само дишай. И удряй. Не спирай. Отново клинч, отново на земята. Отново горе, отново на земята. Отново пот, отново болка, гръмотевици в главата, кръв. Отново чуваш тежкото му ръмжене. Май пак сте на земята. Очите ти са отворени, но сякаш не виждаш. А всъщност виждаш... но не възприемаш. Само се бориш, удряш, дереш, натискаш, напъваш и лееш собствена и чужда пот. Виждаш само лицето му, потънало във влага и опръскано в кръв. Колко смешни са увисналите му мокри вежди и зачервените очи! Сигурно и твоите са такива...

Изправят ви от земята. „Отказваш ли се?”. Махаш отрицателно с ръка – вече не можеш да поемеш въздух, за да кажеш нещо. „Бокс!”. Удряш, той също. Клинч, въргал, борба.

Пак ви изправят от пода. „Отказваш ли се?”. Събираш последни сили, за да махнеш за „не”. Не си напълно сигурен, дали него го питат същото, но и той маха по същия начин. „Бокс!”

Най-сетне през решетката на каската на хоризонта се появява друго, освен помленият от бой противник. Виждаш втрещената публика. Хората са опулили очи, сякаш гледат филм на ужасите на живо. В техния кротък подреден животец на градски мимози няма такива кървави гладиаторски схватки.

Явно са ви спрели, защото вече не се биете. Не, не си нокаутиран. И не си се предал. Той също. Бихте се до последно. Вадиш назъбника и поемаш с астматичен хрип спарения въздух на залата. Свърши!

Реферът държи две ръце. Само една от тях ще се вдигне.

Влюбваш се в този момент. Не, не в момента, когато обявяват победителя. Влюбваш се в момента, в който публиката ръкопляска, а ти отново срещаш, но в прегръдка, плувналото в топла влага, разтреперано от усилие и разкъртено от бой тяло на своя... приятел. След цяла вечност безмилостна битка, идва още един кратък, безценен миг истинско приятелство.

Кой победи? Кой загуби? На кого му пука! Започват много месеци и много часове на тренировки, на пролята пот и кръв.
Legacy hit count
550
Legacy blog alias
16978
Legacy friendly alias
Схватката-7740DE9467ED4E0A9449F81CC48E937C

Comments4

kelvinator
kelvinator преди 18 години и 3 месеца
Поздравявам те за постинга!

Подобни усещания изпитвам когато се потопя в силна буря. Подобни са и усещанията, когато преследвайки безогледно целта съм увлякъл след себе си много хора, но съм и уплашил много други.

В същност... щастлив съм когато живея със страст.
Donkova
Donkova преди 18 години и 3 месеца
Ужасно добре написано. Не ще да е бокс обаче, спортът позволил на автора тези усещания. Боксът вреди на способността човек да се изразява така комплексно. Нищо лично. Има доста примери за боксьори които са се опитали за покажат и кажат важни неща за значението на спорта, но нито един който да е писал по въпроса убедително.
IstinataPobejdava
IstinataPobejdava преди 18 години и 3 месеца
  Силно, емоцианално наситено, задъхано, завладяващо…Интересен поглед…, да почувстваш света на боксьора, пречупен през мислите и усещанията му по време на един мач…Поздравления и от мен!

alexi_damianov
alexi_damianov преди 18 години и 3 месеца
Не, не е бокс, разбира се :) Нарича се простичко "свободен двубой". Забранени са много малко неща - бъркане в очите, чупене на коляно, удари в слабините, в тила, в гърлото и в гръбнака. Останалото е въпрос на въображение :) Затова и "първата кръв не закъснява".
By alexi_damianov , 20 January 2008
Дразнещият блясък на множество неонови лампи се отразява в безвкусно боядисания в светло зелено паркет. Стига толкова. Много месеци на много часове тренировки, на пролята пот и понякога кръв свършиха. Двамата стоим в очертания с червено квадрат и сякаш умишлено не се гледаме.

Ръката на рефера пада. „Бокс!” Гадно усещане. Готвеше се за този миг толкова дълго и пак... Сякаш зад теб се изправя стена, сякаш някой те оковава на ринга и изкрещява в ухото ти: „Няма връщане!”. Това и толкова други неща, за които нямаш време да си помислиш, докато политаш във вихъра на първата атака.

В каската ти отеква гръмотевицата на кроше. Вече не мислиш. Ударите ти, като закачени на верижка, се нижат един след друг в главата на противника... тоест партньора, тоест врага. Приятелят, с който всяка вечер след тренировката обсъждаше с горящи от преумора уста новите техники, новите постижения, новите открития. Същият, чийто юмруци дрънчат в слепоочието ти и чийто череп пращи от твоите юмруци. Още толкова много неща, за които не искаш и не можеш да мислиш.

По-силно! Удряй по-силно, не се уморявай. Дишай! Удряй още! Това е бой, разбираш ли, схватка, или ти, или той. Удряй!

Първата кръв не закъсня. Само секунди след това идва и втората, и третата и вече не ги броиш и не им обръщаш внимание. По пода, тениската ти и ръцете разцъфтяват малки алени петънца.

Каската те притиска като в менгеме, няма въздух, не виждаш, назъбникът се врязва в устните ти като шкурка. И удряш, удряш, удряш. Виждаш как главата му се тресе с мътен поглед, но не спираш, не се уморяваш, не мислиш къде си и какво правиш. Само продължаваш да удряш.

Клинч, душене, ключ. Вече сте на земята. Той се бори да се измъкне, драпа, удря и дере като уловено в капан диво животно. Един от ударите разкъсва хватката ти като масло и идва твой ред да се спасяваш. И на свой ред драпаш, биеш, душиш, бориш.

Двамата лежите на земята, вкопчени в мъртва хватка един в друг, все едно сте се разбрали да си починете за малко. Чуваш  дрезгаво, кънтящо в каската дишане. Твоето и неговото. Свирепият дует на двама разярени бойци. Край на паузата – той започна да удря. Няколко секунди не му отвръщаш – иде ти да затвориш очи и да си починеш за малко, да отдъхнеш, да пиеш малко вода, да си поговорите с него за хватката. Глупости! Това е Боят, забрави ли? Схватката, в която нямаш приятели. Всичко, което имаш са ръцете ти и ръкавиците на тях. Не можеш да се предадеш и не можеш да молиш за милост, затова стани и се бий! И пак свиваш юмруци и биеш, докато и най-тънките жилки по ръцете ти започнат да крещят от болка и изтощение.

Гонг. Двете минути свършиха. Никой не е нокаутиран – боят продължава до отказ. Докато единият вдигне ръце и каже: „Стига!”.

Не мислиш за това. Довлачваш се до ъгъла, сядаш и започваш да дишаш колкото можеш по-тежко. Сякаш цял ден си тичал в пустинята и сега подлагаш зажадняла уста под хладна струя вода. Едва сега забелязваш втрещената публика, кръвта по ринга, по него, по себе си, раните си, разбитата си физиономия. Клепачите ти сами се затварят. В мрака бягат мълниите на неговите удари, белите му ръкавици препускат една след друга и гърмът от срещата на юмрук с череп и на ръкавица с каска пръска до болка слепоочията ти. Отваряш рязко очи. Проклети лампи! Гадна дразнеща светлина!

Отново гонг. Стига толкова съм си почивал. Неговата почивка също свърши, спокойно. Той също е уморен. А дали колкото мен? Той също е наранен. А дали колкото мен? Как ми се иска да седна да си почина още малко. Още съвсем малко...

Стани и се бий! Той няма да те чака! Изправяш се. „Бокс!” Вече няма вихър, няма енергия, няма адреналин. Атаката ти е самоубийствения полет на полужив труп. Неговата - също. Сякаш удряте по-слабо, но боли повече.

Дишай, само дишай. И удряй. Не спирай. Отново клинч, отново на земята. Отново горе, отново на земята. Отново пот, отново болка, гръмотевици в главата, кръв. Отново чуваш тежкото му ръмжене. Май пак сте на земята. Очите ти са отворени, но сякаш не виждаш. А всъщност виждаш... но не възприемаш. Само се бориш, удряш, дереш, натискаш, напъваш и лееш собствена и чужда пот. Виждаш само лицето му, потънало във влага и опръскано в кръв. Колко смешни са увисналите му мокри вежди и зачервените очи! Сигурно и твоите са такива...

Изправят ви от земята. „Отказваш ли се?”. Махаш отрицателно с ръка – вече не можеш да поемеш въздух, за да кажеш нещо. „Бокс!”. Удряш, той също. Клинч, въргал, борба.

Пак ви изправят от пода. „Отказваш ли се?”. Събираш последни сили, за да махнеш за „не”. Не си напълно сигурен, дали него го питат същото, но и той маха по същия начин. „Бокс!”

Най-сетне през решетката на каската на хоризонта се появява друго, освен помленият от бой противник. Виждаш втрещената публика. Хората са опулили очи, сякаш гледат филм на ужасите на живо. В техния кротък подреден животец на градски мимози няма такива кървави гладиаторски схватки.

Явно са ви спрели, защото вече не се биете. Не, не си нокаутиран. И не си се предал. Той също. Бихте се до последно.          Вадиш назъбника и поемаш с астматичен хрип спарения въздух на залата. Свърши!

Реферът държи две ръце. Само една от тях ще се вдигне.

Влюбваш се в този момент. Не, не в момента, когато обявяват победителя. Влюбваш се в момента, в който публиката ръкопляска, а ти отново срещаш, но в прегръдка, плувналото в топла влага, разтреперано от усилие и разкъртено от бой тяло на своя... приятел. След цяла вечност безмилостна битка, идва още един кратък, безценен миг истинско приятелство.

Кой победи? Кой загуби? На кого му пука! Започват много месеци и много часове на тренировки, на пролята пот и кръв.
Legacy hit count
645
Legacy blog alias
16974
Legacy friendly alias
Схватката-A94B466F8918454B818C859CA70B47B4

Comments

By alexi_damianov , 17 January 2008
Америка унижава България както се унижава васал.

Това заяви генералният секретар на Българска комунистическа партия ( БКП ) Владимир Спасов в предаването на Нова телевизия Коритаров лайв.

Той изложи причините, поради които БКП протестира срещу визитата на американския президент Джордж Буш.

Изключителното неравнопоставеното икономическо отношение между България и САЩ, изтъкна Владимир Спасов като първа причина.

По думите му това неравнопоставено положение съществува отдавна - още от 90-те години. САЩ не са третирали България като високоразвита държава, защото това увеличава митническия внос, уточни Спасов.

Като втори аргумент за протестите на БКП Владимир Спасов изтъкна политическата зависимост.

По думите му България е изпаднала в едностранна зависимост от САЩ, като даде пример с договора  за базите от 2007 година, който бил неизгодно сключен под американски натиск.

България се превръща в американски сателит по отношение на военните бази и войната в Ирак, заяви Спасов.

С подписването на споразумението за американските бази, според лидерът на БКП, това ще създаде „гръбнакът на американския империализъм на Балканите".

Владимир Спасов припомни, че американските бази среща съпротива в общата европейка отбранителна стратегия.

САЩ все още имат дълг към България от 70 млн. лв., каза лидерът на БКП, като е категоричен, че това е унизително отношение, защото това е търговски дълг, върху който не се начисляват данъци. Така той се стопява и България губи.

На въпроса дали според него България ще отстоява европейската си самоличност пред САЩ по отношение на Косово и други въпроси Владимир Спасов заяви, че ако ОНД и Русия окажат достатъчно силен натиск независимостта на Косово няма да бъде призната, но ако Вашингтон вкара свое мощно въздействие, то „ ще имаме действия в друга посока".

Задачка - закачка: който разпознае оригиналния автор и статия и ги намери в Интернет, печели бонус! :)

Legacy hit count
1249
Legacy blog alias
16937
Legacy friendly alias
Америка-унижава-България-както-се-унижава-васал

Comments6

Paideia
Paideia преди 18 години и 3 месеца
Ще пробвам чиста спекулация - НОВ (негово олигархическо величие) Путин?
Tanichka
Tanichka преди 18 години и 3 месеца
Комунизма и глупостта май са обречени да вървят винаги ръка за ръка.

Само не разбрах, каква точно "високоразвита страна" визира г-н Спасов?
"....По думите му това неравнопоставено положение съществува отдавна - още от 90-те години. САЩ не са третирали България като високоразвита държава, защото това увеличава митническия внос, уточни Спасов....."

България ли ще да е тази високоразвита страна? Хахахахаха!!!!!
Analysis
Analysis преди 18 години и 3 месеца
Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак.
Ние обаче, продължаваме да сме против!...Или против Буш или против Путин.Само един град от тези страни е колкото цялата наша мила родина....За да усетиш разликите е добре поне една година да си живял в тези държави.(но не като турист а като постоянно живеещ и   данакоплатец).Тогава можеш да доловиш как работи системата и дали трябва да сравняваш.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години и 3 месеца
Уф, това което говори този господин е несериозно. Проблемите със САЩ надминават далеч "унизителното" отношение (което те така или иначе имат към абсолютно всички страни различни от тяхната) или влиянието което прокарват (та ние ли ще се борим с гадовете при положение, че цялата европейска комисия не може да удържи напъните на една американска компания Монсанто и СТО )
Но това което искам да кажа и ще го кажа тук щото много ме мързи да го пиша отделно е, че ми дойде до гуша да слушам тъпи протести срещу визитата на Путин. Абе хора, човекът е докарал цял самолет супер влиятелни хора. На никой ли не му прави впечатление? Става въпрос за нещо голямо. Кога е последното държавно посещение от друга страна включващо половината управление на страната (щото съгласете се в Русия гигантите поне не се крият, че управляват страната).
Общо взето искам да кажа-"стига ревали!". Принципна разлика в изборът Сащ/Русия няма, като изключим митингите по които част от ревящите днес са висяли и фактът, че едната страна е поне малко по-близо до нас от другата и да кажем, че има някакво основание поне да я е грижа маааалко повече. Отворете си очите най-сетне, дали ще те оправляват олигарси или мулти-компании е все едно. Като изключим че олигарсите поне ги знаеш кои са та можеш да ги псуваш по именно.

Пък и в крайна смета всичко е пари, престанете да се преструвате (и да си вярвате), че има нещо друго. А както виждаме президентът Путин вижда пари в България. Ми ако има за него, все ще остане някоя троха и за нас. По-добре от нищо.

Русия не е минало хора, тя е бъдещето, поне докато не измислят и приложат нов енергиен източник, който да осигури милата ни Европа. Харесва ли ви или не, това е положението.
DenitsaDeni
DenitsaDeni преди 18 години и 3 месеца
Добре де, прочетох оригиналът, и коментарите ми са почти същите.
България и Русия не могат да бъдат равнопоставени, най-малкото защото Русия е страна от половин континент, която командва газоподаването на голяма част от Европа, а България и е просто на пътя.
За дълга-ми то и Либия ни дължеше неща, ама вече не ги дължи.

Колкото до Южен Поток, както и аз написах, не мога да разбера защо ЕС се съпротивлява, според мен е по-добре да имаш повече газ от колкото по-малко. Като не го щат, няма да го ползват и няма да го плащат, очевидно. Така само ние ще сме прецакани. Много ми е странна тази история, в която ЕС предпочита Африка пред Русия. Вярно, в Африка те диктуват правилата, но до кога е друг въпрос...С парите идват и лакомията както практиката показва. А видхме Либия колко време се гаври с Европа и нашите сестри. Това определено показва апетити, не знам защо Саркози си мисли, че може да се бори с тях повече от колкото с Путин.
Аз бих предпочела малко по-здравословен енергиен климат в Европа, нещо което може би ще стане ако успеят да приложат в по-голяма степен подновяемите източници. Кой знае...
IstinataPobejdava
IstinataPobejdava преди 18 години и 3 месеца
  При такива продажници-управляващи, само който не е поискал ( и съответно не им е напълнил личния джоб) , само на него не сме станали васали…Лижем з-----и всякакви!
 Не знам как стана, но без да искам натиснах минус, вместо плюс. Съжалявам, Алекси.