Още е ноември, а "заобикалящата" ни действителност от началото на месеца се опитва да ни "поднесе" коледно настроение. Ето това е нещо, което влиза в пряк разрез с вътрешните ми усещания и нагласи за тези свети празници.
Витрините - коледно украсени, магазините предлагат коледни стоки...А навън е есенен листопад...За мен така изчезва магията около коледните празници. Магията в чакането на нещо, което се случва единствено и само в края на декември.
За мен Коледа я има от години, но в един по-друг смисъл. Родената и живяла на село, и то село много, много на север с едни много люти зими, истински зими с бял пейзаж. На Коледа ...знаете какво се случва с прасето.Запомнила съм суетнята, настроението и последващите дни покрай "оправянето" му.
Като дете обаче с вниманието си ме удостояваше Дядо Мраз. Не ни пропускаше с брат ми. След години разбрах, когато бях по-голяма и Дядо Мраз "ме забрави" една година, че от предприятието на баща ми давали подаръци на децата на работещите в него. Колко голяма съм била не помня, но точно тази година за мен нямаше още един подарък. Тогава май и разбрах, че вече съм пораснала и Дядо Мраз дава подаръци само на малките деца.
Последният подарък, който си спомням, че получих от него беше книга. Аз много обичах книжките. Проблемът се състоеше в това, че бях в предучилищна група в детската градина и все още не можех да чета. Подавайки ми подаръка книжка /"Горската аптека"/, Дядо Мраз ми каза: Зная, че още не можеш да четеш, но нека това бъде първата книжка, която да прочетеш самостоятелно, когато на година научиш буквичките...Изпълних заръката му...От тогава книгите заемат много специално място в живота ми. Преди да приключа с ерата на Дядо Мраз ми се иска да споделя още нещо. По мое време посрещането на Новата година беше истинско събитие. Имаше празничност и вълшебство. Само тогава портокали и банани имаше на трапезата. Знаете, че сега е целогодишно присъствието им. Изчезна моментът на чакането нещо да се случи единствено и само на този празник.
Дядо Коледа днес. В един преходен период се налагаше обяснение на децата като как така миналата година е идвал Дядо Мраз, а тази вече идва Дядо Коледа. И децата започнаха да очакват вече два подаръка. Един от Дядо Коледа на Коледа и още един на Нова година от Дядо Мраз. Може би са необходими да минат много години, докато и последният, който помни Дядо Мраз да спре да го помни. В реалния живот няма магически пръчки, които да изтриват спомените на хората.
Има ли го Дядо Коледа или не? Привърженик съм на идеята - колко повече децата вярват в Дядо Коледа, толкова повече има чудеса за тях. А и не зная възрастен, който да не поглежда тайно под елхата с надеждата да открие нещичко и за себе си...
Подкрепям и писането на писма до Дядо Коледа. Заедно с детето ни. Както и рисуването на желанието до добрия дядо. И изпращането му. И чакането - заедно.
Моето момиче все иска такива подаръци, дето като отиде помощникът на Дядо Коледа /таткото ни/ да ги търси в магазините все го питат: Ама точно това ли търсите? То не беше вълк, на другата година лисица /имаше и бебе лисиче, което Дядо Коледа на своя глава беше сложил в чувала, но ние много му се израдвахме/, не беше кукла Братс. И в един момент установихме в къщи, че детето ни не е привърженик на огромните играчки. Големината не определяше радостта. До сега Дядо Коледа все успяваше да изпълни желанията ни. Лятото обаче, момиченцето ми изяви желание да пишем писмо до Дядо Коледа. Сега? Да, защо, не може ли? Може, защо да не може...И го написахме. Е, все още е чернова, скоро ще пишем оригинала.
Миналата година един наш близък се опита да разясни на детето ми, че Дядо Коледа е измислен, че го няма...Много му бях сърдита. Сега обяснявам на детето ми, че той е в мислите ни, в сърцата ни....Отвориха ми работа с една дума.
Колкото по-бързо децата ни спрат да вярват в Дядо Коледа, толкова по-бързо и безвъзвратно се разделят с детството, с вълшебството и онази особена атмосфера на съпричастност, когато вече знаем, че го няма, но пак отиваме и поглеждаме с надежда дали няма нещо и за нас под елхата...
Не претендирам, че съм била кой знае колко добра певица, но пък Дидо е невероятен китарист и казано от неговата уста за мен значи много.
Не, че нещо, де...Що да се не женят момчетата, доста романтичнички бяха, съдейки по музиката и текстовете им.Та, освен Тейлър, който се оженил през 2002 и вече има две деца, и Зак е предал фенките, хихих. Само моят едновремешен любимец Айзък държи фронта, макар че четох някъде, че бил сгоден. Абе то лошо няма, ама са на по 20 години...Макар че аз съм последният човек, който може да говори за правилна възраст за женене.
Тейлър и съпругата му Натали, сватбата е на 3 юни 2002. Тя е на 18, той на 19. Или нещо такова. 
А това са Зак и съпругата му Кейт на сватбата им на 8 юни 2006 година. Той е на 20, тя на 22.
А това е Айзък . Тюх, и с къса коса е сладур. Но това не значи,че давам на Ицото да реже неговата. Абе винаги съм си падала по китаристи, чак се чудя, че Лорди не свири на нищо, а е от музикален род...
Новороденият Езра :)
Езра с татко си Тейлър.
Comments