Помните ли дъвките "Идеал" и паста "Поморин"? А бригадите, "Москвичите", опашката за портокали и банани около Нова година, политическите вицове, страшното и смешното на онова време…Вероятно мнозина от вас ги помнят – кой с добро, кой с лошо. Най-неприятното обаче е, че липсва нормален дебат за тези години и поради това, тоталитарното минало като личен опит остава като отделни враждуващи разкази, тези на жертвите, носталгията и на насилниците.
Следващият сайт, който ще ви представя има за цел да даде възможност на хората да изкажат своите спомени, независимо с каква полярност са те в една дружеска атмосфера, чрез която обществото да преодолее веднъж за винаги тази минала част от нашата история.
Въпреки че сайта е сравнително нов, той бързо стана популярен сред хората. Той се намира на адрес spomeniteni.org и в него са публикували свои случки от времето на социализма млади и възрастни хора. Правят впечатление дори изказвания на хора, които са на повече от 70 години. Това не са официални исторически данни, нито политически интерпретации. Това са личните съдби на всеки един, пожелал да разкаже за най-яркият си спомен от времената на социализма.
А случките са интересни и лично аз изкарах повече от няколко часа в четене на всякакви истории – тъжни, весели, романтични и най-важното, разказани без злоба и носталгия по миналото, а с погледа на хора, които помъдрели са вперили взор в бъдещето.
Comments10
Времето на нашия живот.... на една част от него.
Можем ли да го зачеркнем? Искаме ли?
Всяка година - летуване на море....
Връзки, за да си купиш плочки за банята....
Пълна липса на безработица....
Делене на хората на "наши" и не толкова.... привилегии на "нашите" навсякъде: за работа, ВУЗ, жилища....
"Внимавай какво приказваш" съчетано с изобилие на политически вицове по всеки повод.... "Георги Трайков, доведи ми кон".....
За мен онова време не буди носталгия, не е тъжно, нито страшно.
Много неща намирам комични.
Детайли, с които бяхме свикнали и изобщо не ги забелязвахме.
Нито само бяло, нито само черно.
Сещам се за руския филм "Диамантената ръка", дето Сеня ходи в чужбината и като се върна, жена му го пита:
- А Кока-Кола пи ли?
О, Винка, ти си излезнала един добър пророк :)))
Ние пък по времето на режима на тока си стояхме пред блока в градинката и щом изгаснеше, започвахме игрите "Подаръци", "Шише" и "Истината или се осмеляваш" :)) Беше много забавно. Май в зората на демокрацията беше режима и дори май беше на два пъти.
А помните ли купонната система? Аз още си пазя някои отрязъци поради невъзможността да се намерят продуктите.
Не си изпуснала, че не си била чавдарче, пионерче и т.н. Няма да се спирам на "срама" да ти вземат връзката :)))
Аз лично съжалявам, че не съм закачил да ходя на бригади, ама така било писано. Хората имат доста приятни спомени от там :) Аз пък имам спомен от пионерските лагери по морето. Яка простотия. Всички под строй до плажа. Цял ден се пържиш и ако са подходящи условията влизаш до три пъти във водата (пак под строй) и то за максимум 3 (Т-Р-И) минутки :)))
Друго... ами сещам се, че ако не отстъпиш място на възрастен човек в транспорта рискуваше публично порицание и някой друг шамар. Учителките също раздаваха шамари без бройка (до ден днешен ми пищат ушите от един превъзпитателен сеанс на покойната другарка Максимова). Въпреки това си я уважавахме и обичахме докато ни преподаваше.
Портаджийството беше често срещано. Най-добрият ми приятел ме изпорти, че съм изкривил вилица в стола, за което пак ядох бой от същата другарка и ме заплаши да ми земе чавдарската връзка.
Оф, спомени много от тогава. Дано да не се връща никога тази простотия и дано един ден да мога да обясня на баба ми, защо парното е скъпо.
Имаше режим на тока и режим на водата - и двете в социализЪма.
А купоните бяха в началото на демокрацията - в т.нар.Луканова зима. Еййй, голям глад беше.
Дето те е изпортил приятелят ти, Ейс, това едва ли има общо с обществения строй...
Моите спомени от бригадите са кофти: то не беше култучене на домати, не беше плевене на моркови на принципа "кое го мотика пожали", къпане с ледена вода на чешмата в двора, сбивания с "местните"....
Ейййй,Шогун,какви спомени събуди в мен само-бригадата за домати,никога няма да забравя мириса на утринното поле-нещо смесено между мокра мръст,от ранната роса и гнилост,от поразвалените домати,години след това неможех да хапна домат.Ако не изпълниш нормата-чистиш тоалетните,но най-хубавите неща си бяха нелегалните сбирки посред нощ в някое бунгало-с китарата и бутилка водка,и......обикновени вафли,с лимонова есенция,красота