Муха. Информация за муха, черти.

През последните дни прочетох какви ли не статии, коментари, трактовки, изявления, в които се съдържаха и противоречия, и неистини за проектите за учебни програми по БЕЛ (8. - 12. клас), вследствие на което ми се прииска да сложа в ред цялата информация, да отсея вярното от невярното, и сега я споделям с вас.

Ще коментирам първо законния начин, по който учебните програми се одобряват, приемат и влизат в сила, защото ми се струва, че огромна част от сънародниците ни не са наясно с процедурата и лесно се хващат за изказвания от рода „махат Ботев от учебните програми”. Наблюдавайки емоционалните им реакции, съм сигурна, че те възприемат новината в буквалния смисъл – днес махат Ботев и от утре той вече няма да се изучава. Това на практика не е възможно и в подкрепа на думите си ще цитирам чл. 13, ал. 2 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план:

Чл. 13. (2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2002 г.) Условията и редът за включване на нови елементи в учебните планове и програми и за обучението по тях, както и актуализацията им се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.

Преди обаче образователният министър да се разпореди с подзаконов нормативен акт, какъвто е наредбата, учебните програми трябва:

1. Да бъдат изготвени, като в написването им участват учители и университетски преподаватели, които подават заявка и са одобрени да участват в работните групи след конкурс по документи. Министърът и зам.-министрите носят отговорност за организацията и провеждането на проекта, но не и за съдържателната част на учебните програми. Там отговорността е на участниците в работните групи.

2. Да бъдат оповестени като проекти на сайта на МОН и предложени за публичен дебат на кръгли маси в присъствието на медии и журналисти.

3. В зависимост от изказаните учителски мнения, ако те са преобладаващо положителни, да се утвърдят.  

4. Да влязат в сила след приемането на Закона за училищното образование, който обосновава промяната им. Новият закон въвежда две степени на обучение в гимназията – първата е до 10. клас, а втората – до 12. клас, което налага написването на изцяло нови програми за 8. – 12. клас.

Да проследим какво на практика се случи до този момент.

1. Работата по учебните програми започна преди около две години и все още не е завършена. Тя се осъществява по проекта "За по-качествено образование", финансиран чрез Европейските структурни фондове, и се изразява във:

• усъвършенстване на учебните програми за 1. – 7. клас и
• изготвяне на нови учебни програми за 8. – 12. клас.

2. Проектите на учебните програми бяха качени на сайта на МОН ето тук: http://www.mon.bg/left_menu/projects/OP-HR/index.html#better_education, но след бурните страсти в публичното пространство вече ги няма. Според мен, не биваше да бъдат сваляни, защото липсата на информираност дава възможност да се спекулира с общественото мнение.

3. Вече е под въпрос дали проектът „За по-качествено образование” е успешен, или не. Ако той се провали, не само че в следващите години актуални, модернизирани учебни програми няма да има и сегашните ще стават все по-морално остарели и все по-непригодни за обучение на съвременните ученици, но също така ще трябва да бъдат върнати парите, които вече са усвоени. Финансовият проблем не е никак маловажен, защото тези пари ще бъдат взети от други фондове и ще бъдат за сметка на квалификацията на учителите. 

Преди да се върна на темата, ще направя малко отклонение и ще ви разкажа една дребна наглед случка, отпреди може би 6-7 години, която още помня, защото тогава за пръв път се сблъсках с проблем, свързан с обучението по БЕЛ при по-големите ученици.

… Бях квестор на изпит по български език след 7. клас. Беше се паднал епизод от „Под игото” и седмокласниците трябваше да го преразкажат. В стаята имаше 14 деца от различни училища. Преди да започнат да пишат, ги попитах кои от тях са чели романа „Под игото”. Само един ученик вдигна ръка. Не коментирах, но резултатът ме потисна.

След изпита бяха останали две девойки, които помолиха да им разреша спор, състояш се в следното: дали думата „домашните”, употребена в текста, означава „домашни животни”, или „хора от семейството”. Обясних какво е имал предвид Вазов, но у мен остана съмнение, че те изобщо са разбрали текста, в който се срещат непознати за тях имена като „Краличът” и „Диарбекир” и някои по-архаични думи, а какво остава да го предадат със свои думи, т.е. да го преразкажат.

Дадох си сметка защо едно емблематично за българската литература произведение като "Под игото" не е никак привлекателно за четене от 13-годишните деца. Отговорът е прост - те не го разбират...

А сега да се върна на темата за учебните програми по български език и литература за гимназията.

Вчера изразих мнение в групата „Учители” във Фейсбук и в отговор на молбата ми за повече яснота във връзка с учебните програми по български език и литература, получих няколко писма от колеги, които са участвали в работните групи по този предмет. Позволявам си да обобщя мненията им и да ги споделя тук.

Защо се налага да се правят нови стандарти и учебни програми по всички учебни предмети за 1. – 12. клас?

• Резултатите от международни изследвания показват, че България е на последните места в PISAи губи позиции в PIRLS, защото се търсят по-различни компетентности: например функционална грамотност – умение за четене, извличане, разбиране, тълкуване, използване на информация от различни източници (текстове, диаграми, таблици; текстовете са от различен характер, като литературните текстове са само малка част).  
  
  
• Резултатите от НВО и ДЗИ показват, че учениците не умеят да създават текстове в писмена и устна форма; затрудняват се да формулират теза, да се аргументират. В момента образованието не провокира мисленето, мотивацията, интереса на децата.
  
  
• Препоръката на ЕК по Националната програма за реформи свежда проблемите в образованието до три момента – да се приеме нов закон за средното образование, да се модернизират програмите и преподаването и да се квалифицират учителите.
  
  
• Националната програма за предучилищно и училищно образование (2006-2015), която е основен стратегически документ в областта на средното образование, приет от Народното събрание, предвижда нова структура с нови етапи и степени; в изпълнение се създават два проекта на Закони, но не успяват да се дочетат в две поредни НС. Необходимостта от нов закон е много спешна и наложителна.
  
  
• Учебните програми са необходимата основа и съдържание за влизане в сила на нов закон за училищното образование.

  Какви са основните критики към обучението по БЕЛ?

• Ниска функционална грамотност на учениците
• Претоварени учебни програми с много автори и произведения, което налага в един учебен час да се коментират по 2-3 творби, което определено пречи на изграждането на умение за аналитично четене на текст
• Възпроизвеждане на готови литературни постановки
• Липса на умения за мислене и за общуване с литературата
• Демотивация, отблъскване от четенето на книги
• Отказ и неумение да се чете, разбира и анализира текст
• Липса на съвременни автори и творби
• Липса на ярки представители на други автори от световната литература
• Липса на съвременни проблеми и на такива, които са близки до учениците

  Какви проблеми се преодоляват с проектите на нови учебни програми?

• Некоректното разбиране, че обучението по литература е равносилно на четенето на много литературни творби.
  
  
• Превесът на знанията над уменията, характерен за сегашните учебни програми.
  
  
• Липсата на определен точен брой часове за всеки от компонентите на предмета.
  
  
• Пренебрегването на уменията за възприемане и създаване на текст.
  
  
• В действащите учебни програми на много места срещу името на автора стоят думите поезия (напр. Багряна, Далчев), стихосбирка (Да бъде ден!) разкази (военна проза). и др., без да се посочват конкретни творби. Това води до претовареност в часовете и до липсата на единство в учебниците по литература, защото авторските екипи избират различни текстове. В резултат е невъзможно изпитването и оценяването на учениците върху единно учебно съдържание и се стига до ситуация, в която на национални външни оценявания и на държавни зрелостни изпити изборът на автори и творби се стеснява до онези, които са избрани от авторските колективи и коментирани във всички учебници. Така постепенно се стига до преподаване само и единствено на авторите и творбите, които се дават на изпити.

  Кои са основните посоки на промяната?

• Редуцира се учебното съдържание и се увеличават часовете за упражнения, като се намаляват часовете за нови знания.
  
  
• За всеки от компонентите на предмета са определени точен седмичен брой часове, като по този начин се гарантира успешното усвояване на заложените в учебните програми очаквани резултати за двата компонента.
  
  
• Въвеждат се комуникативни компетентности със седмичен брой часове за двата компонента на предмета и очаквани резултати, насочени към възприемането (слушане, четене) и създаването (говорене, писане) на текст.
  
  
• Посочват се конкретни творби от всеки автор.
  
  
• Изборът на текстове от работните групи се подчинява и на една нова и съвременна гледна точка, според която водещи са уменията, които ученикът следва да овладее, а текстът е само средство за постигане на очакваните резултати.
  
  
• Всички класически автори от действащите учебни програми остават, но са представени с по-малко творби, с част от изучаваните в момента творби или с други представителни за тяхното творчество произведения.
  
  
• Редуцирането на изучаваните творби е съизмерно при всички автори и литератури – класическите български автори са представени с творби и жанрове с характерните за тях теми, мотиви и стилистика.
  
  
• Въвеждат се съвременни автори и се разнообразява световната литература.
  
  
• Търси се баланс между направления, литературни родове, жанрове.
  
  
• Разглеждат се проблеми –национални и общочовешки,  но и близки до учениците.
  
  
• Българската литература в началния, в прогимназиалния, в първи и във втори гимназиален етап е представена на различен принцип. Ако в първия гимназиален етап логиката на учебните програми изисква запознаване с литературата на хронологичен принцип, където на фона на най-добрите образци на световната литература се представят и образци на българската литературна класика, за да се гарантира и необходимата широка обща култура на всички млади хора в края на задължителното им образование, то във втория етап водещ е тематичният принцип, като акцентът е главно върху българската литература. Във втория гимназиален етап, учениците, придобили вече основни знания и умения, следва да бъдат насочени към овладяване на умения за четене, за подбор на текстове, за сравнения и анализ, като всичко това е свързано и с изграждането на социални и граждански компетентности.
  
  
• Разширяването на изучаваните автори, творби и теми може да се осъществява, от една страна, на училищно равнище, като учителите имат свободата заедно със своите ученици и в зависимост от техните интереси и възможности да избират за допълнителна работа още други автори или още други творби от изучавани автори, и от друга – чрез възможностите на профилираната подготовка за учениците със специфична хуманитарна насоченост.

Природата е единствената сила, действаща в цялата реалност. Спрямо нас тя действа като един закон – законът на съединението, сътрудничеството и любовта, законът на отдаването. Пример за това е привеждането в действие на всичките и части на неживо, растително и човешко ниво. Затова съществува понятието живот, развитие, което би било невъзможно без постоянно доставяне на топлина, храна и всичко необходимо за този процес.

Ако ние сами нищо не създаваме, как тогава можем да намерим сила в природата, която да обуздае нашия егоизъм и да ни даде възможност да го използваме положително? Това не значи, че искаме да понижим нивото на егоизма си, защото се развиваме благодарение на егоистичните си желания.

Например, техническият прогрес може да освободи за човек 8-10 часа на ден. Това ще ни позволи да се занимаваме с различни неща, като изключим грижата за храната, облеклото, жилището и здравето. Ще  се чувстваме свободни в живота и ще можем да посветим една трета от денонощието – своето така наречено свободно време – на занимания, които ще носят полза на всички.

Ако егоизмът ни е довел до високи достижения в техниката, можем да го използваме и за други добри дела. Как да го обуздаем, т.е. да го насочим от ненавист към любов към ближния?

Всъщност ние оставяме нашия живот такъв, какъвто е и продължаваме да се развиваме във всички сфери на нашата дейност – възпитание на децата, култура, изкуство, наука, усвояване на космоса. Това развитие ще бъде положително само ако се научим да управляваме природния си егоизъм, използвайки го за благото на обществото, ако възпитаме в човека способност да не взима под внимание личната си изгода, както сега, а да се съобразява с обкръжението си.

Човек трябва да се почувства така, както са се чувствали хората преди хиляда години, живеейки като едно голямо семейство. Всички били като братя и всеки мислел за другите. Тогава това се е получавало естествено, защото егоизмът не е бил развит.

А как днес да научим човека, чийто егоизъм се е разраснал максимално, да мисли за всички като за свое семейство? Възможно ли е това? Откъде ще се появят такива разум и чувство, за да можем да действаме инстинктивно? Защото такова отношение не може да бъде достигнато, независимо от това, какви огромни усилия полагаме!

Щеше да е добре, ако можехме да измислим такива хапчета, които да ни позволят да видим света през интегралните очила – всички като един! Ще усетя, че не съм знаел и не съм осъзнавал, че заобикалящите ме хора – всичките 7 милиарда – са части от мен! Не съм знаел, че те буквално са ми роднини, които чувствам не като сегашните си роднини – не ги пренебрегвам, не се гордея с превъзходството си, а се грижа за тях като за себе си или за малките си деца, т.е поставям ги над себе си.

Къде да намерим лекарство, с помощта на което ще се поправят отношенията помежду ни и отношението на всеки към обществото и към цялото човечество? Тогава ще можем да продължим да се развиваме и да процъфтяваме, въпреки кризата, която ни е вкарала в задънена улица и спира развитието ни във всички посоки. Чувстваме се загубени в пустинята и не виждаме как да напредваме по-нататък.

Трябва да помислим откъде да вземем сила, способна да обуздае нашата природа и да я използваме изцяло, променяйки само посоката. Сега аз действам единствено заради себе си, с желанието да подчиня целия свят. Мисля, че това е в моя полза, но в крайна сметка нищо не се получава – само страдам, но инстинктивно продължавам да се занимавам със себе си.

А ако променя отношението си и започна да мисля за ползата на ближния и цялото общество, ако всички станат за мен като мои деца – нима това е лошо? И такива ще станат всички! Ще дадем на всички това лекарство и светът ще се напълни с любов! Може би, тогава ще можем да разберем, че ние сами разваляме света и никой друг.

Може би, ако изградим помежду си отношения на добрина, съчувствие и внимание един към друг, в природата също ще се установят такива взаимовръзки. Защото съгласно съвременните научни изследвания всичките части на природата са свързани помежду си. Природата е единна, интегрална, а ние влияем на неживото, растителното и животинското ниво отрицателно.

Добрите отношения помежду ни биха променили не само обкръжаващата ни среда, която сега разрушаваме. Отношенията помежду ни всъщност са основните сили на природата – силата на мисълта, силата на желанието. Казват, че това са най-мощните енергии в реалността и се намират в онова силово поле, което пронизва целия ни свят от край до край, управлявайки всичките му системи – от междузвездните до междучовешките.

Може би равновесието във нашите отношения ще предизвика равновесие в природата! Тоест не само ние, но и целият ни свят, включително и неопознатите от нас сили, ще придобият спокойствие и равновесие.

Това е невероятно! Устройство позволява да се пипат предмети, които, всъщност не съществуват. С помощта на вибрации, зрителят може да бъде накаран да почувства, че бута обекта или го дърпа към себе си.

Всичко започнало оттам, че специалисти по квантова физика отначало теоретично, а след това и експериментално подложили на съмнение основния постулат на материализма – съществуването на обективна реалност.

По определение, обективната реалност  това е целият материален свят, във всичките му форми на проява, съществуващ независимо от човешкото съзнание и първичен по отношение на него.

Обаче, както остроумно отбелязал сър Уинстън Чърчил: ”Обективната реалност е бълнуване, предизвикано от недостиг на алкохол в кръвта”.
Всъщност в света сме заобиколени само от сили и от нищо друго. Множеството разнообразни сили, запълващи мирозданието, се свежда, всъщност, до комбинация само на две разнопосочни сили: силата на въздействието върху обекта и силата на реакция на обекта на това въздействие.

Даже обичайната физика вече признава, че частиците на материала не съществуват като такива – това са само сили, някакви си вълни. Ние ги откриваме само чрез реакцията си на тяхното въздействие.

Каква е причината да чувствам някакъв предмет – неговия цвят, обем, тегло, температура? – всъщност, аз усещам силите, които въздействат на сетивата ми и си рисувам предмета, съгласно усещанията си. При това не се замислям, какво всъщност е нарисувал мозъкът ми.

Учените са доказали, че мозъкът всяка секунда обработва повече от четиристотин милиарда бита информация. От това астрономическо количество ние осъзнаваме само около две хиляди бита! Какво си рисуваме, в такъв случай? Нима това може да се счита за реалност?

Можем да направим сравнение с  изображението на екрана на компютъра, което се рисува от електромагнитни сили. Разликата е, единствено в това, че ние имаме много по-качествена картина- триизмерна, жива, осезаема, но също така далеч от реалността.

По подобен начин ние възприемаме цялата ни заобикаляща действителност. Ние така сме свикнали с този филм, че той ни се струва истински. Днес учените вече плътно са се доближили към решаването на тази изключително трудна задача – изобразяване на заобикалящата ни действителност със средствата на компютърната техника. Съществуващата засега граница между компютърното изображение и заобикалящия ни свят, започва бързо да се изтрива.

В тази посока -немски учени от института на Фраунхофер преди известно време създадоха 3D дисплей, който с помощта на две камери, следи положението на очите на зрителя и по съответен начин манипулира изображението.

А японските физици от Националния институт на иновационните приложни науки и технологии /AIST/  са отишли още по-далече, създавайки възможност, зрителят да пипне обемното изображение, да изпита чувството за осезаемост. Ефектът се постига с помощта на миниатюрни приборчета, закрепени за пръстите. Те са снабдени с рисунки-маркери, разпознавани от набор от камери.

В дадената иновация, компютърът изчислява положението на пръстите и може да предвижи виртуалния обект. Но илюзията нямаше да е пълна без обратна тактилна връзка. За ефекта „допир” също отговарят „напръстници”, в работата на които са задействани слаби вибрации.

Главното при създаването на илюзията е синхронизацията на взаимодействията на всички страни на процеса. С тази цел, при преместване на пръстите на ползващия, компютърът изчислява силата, приложена към наблюдавания обект и принуждава този обект да се деформира с тази степен и в тази посока, която е в съответствие с положението на пръстите. Системата едновременно създава тактилен и кинетичен, свързан с движение в пространството, отклик на нужната сила. При това може да се изпита усещане за абсолютно реален физически контакт.

Учените предполагат, че на базата на тази технология, дори могат да бъдат създавани виртуални музеи. Компютърът ще позволи статуите не само да бъдат видяни, но и пипнати.

Това безспорно е ярко откритие в областта на тактилните усещания. Днес вече е възможно да бъдат създадени илюзии, по своите закони, удивително сходни със зрителните илюзии. Какъв е механизмът на тези фокуси? Учените  само леко повдигат завесата на тази тайна.

Така, най-новите технологии позволяват да се виждат, чуват и даже пипат компютърни изображения. Още повече, американските учени са предприели опит за създаването на илюзията за миризми и вкусове при компютърните ползватели. Те снабдили компютъра със сменяем картридж, съдържащ повече от 100 различни ароматни вещества, които по зададена от компютъра програма, образуват необходимия мирис.

В основата на технологията /както при мастиленоструйния принтер/ е фактът, че „сложният” мирис може да бъде създаден чрез смесване на ограничено число „елементарни” компоненти.

По свидетелствата на изобретателите, устройството вече дава възможност повече от 50% да бъде решена задачата за осигуряване на пълния спектър от различимите от човека миризми.

Принципната схема на технологията се състои от три етапа: цифрова обработка на миризмите, предаване на информацията и синтезиране на миризми, като интензивността се определя от специален регулатор.

Френските учени, от своя страна, успели да създадат робот, който моделира основните процеси, извършващи се при приемане на храна от човека. Остава само да се даде цифрова стойност на процесите, да се предаде информацията и да се възпроизведат вкусовите усещания, посредством разработена матрица от датчици, които да се поставят на езика на компютърния ползвател.

Засега обаче, дори в най-скъпите устройства не са правени опити да се въздейства на способността на човека да възприема и мирис, и вкус едновременно. При това трябва да се отбележи, че обонятелните и вкусовите рецептори на човека са неразривно свързани помежду си. Данните сочат, че около 70% от „вкусовите” свойства на храната се определят от нейния мирис.

И, макар че, главните източници на възприемане на околната среда за човека са зрението и слуха / около 95% от възприеманата информация се определя от зрението и слуха/, осезанието, миризмите и вкусът достатъчно силно влияят на нашето състояние. Затова, за пълнота на картината на създаваната илюзия, е важно да се моделират всичките пет сетива.

Базирайки се на факта, че всеки обект в заобикалящата ни среда едновременно е и приемник и излъчвател на физически колебателни процеси, функционирайки строго в настройката на своя диапазон – получаваме възможност да отделим от своя спектър нужните честоти за едно от нашите сетива.

При това основната трудност, безусловно, се състои в синхронизацията на приеманите сигнали. Във връзка с това и моделирането на всичките пет сетива, и още повече изграждането на виртуална действителност, се явява архисложна, но много почетна задача.

Несъмнено, учените се намират още в началото на този път. Но ако си спомним първите радио- и телевизионни приемници, а също – компютрите, и ги сравним със съвременните устройства, няма основания да се съмняваме, че тези трудности ще бъдат преодоляни.

Но даже първите крачки, направени от учените в посока към компютърно моделиране на заобикалящата ни действителност, ни дават сериозни основания да смятаме, че взаимодействието на същностите, отразяващи свойствата на физическия обект и съгласуването помежду им – ражда илюзията за физическата реалност.

По този начин, обективната реалност се разтваря, превръщайки се във виртуална, а границата между реалната и виртуалната действителност изчезва.

ПРОЕКТ

WiiN

WORDWIDE INTERNATIONAL INFORMATION NETWORK

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TOHOL.ORG

СВЕТОВНА МЕЖДУНАРОДНА ИНФОРМАЦИОННА МРЕЖА

Авторите на проекта WiiN са Иванина Карамфилова Димитрова и Бойко Димитров Генов те са възпитаници на Университета по библиотекознание и информационни технологии УНИБИТ в София. През 2011г. придобиват образователно-квалификационна степен бакалавър, специалност  Информационна сигурност с професионална квалификация „Мениджър на информационната сигурност”. Професионалните им интереси са в областта на мрежовите информациони технологии, изучаването и изследването  на информационните масиви, начините и подходите за предоставяне на достъп до мрежовия информационен поток и насищане на потребността за висока информираност на потребителите. Тези интереси са задвижващата сила за създаването и реализирането на проекта WiiN, чиито мащаби и амбиции са за в бъдеще да се мери с имена от ранга на Google, Yahoo, Bing, Baidu и много други.

ВЪВЕДЕНИЕ

Преди да навлезем в същинското представяне на проекта е хубаво да разясним какво е това информация, тъй като информацията е основният обект на проекта. Тя представлява структурирани данни по вид, произход и същност. Тези структурирани данни може да са финансови данни, медицински, търговски, социологически, административни, партийни и много други. Когато тези данни се структурират, те се материализират в информационни масиви, готови за обработка и допълнителен анализ. Използвайки тези информационни масиви, ние придобиваме информираност и знания за това кога и къде какво се е случило и в следствие на какви процеси. А след допълнителен анализ на тази информация ние бихме могли да бъдем информирани кога и къде какво ще се случи.

Поради тези причини, боравенето с информация е от изключителна  важност за нас, защото тя определя насоките, в които ще развиваме нашите социални политики, икономически политики, здравни политики, политическите си действия, включително разузнавателните и контраразузнавателните ни мероприятия. От предходното ни изречение можем да заключим, че част от информацията в информационните масиви не е предназначена за всички, а за определен кръг хора и институции, които целенасочено я подлагат на допълнителен анализ и обработка, целящи консумирането ѝ от определени среди, както и допълнително манипулиране на изходящия ѝ вид и подготовката ѝ за крайна консумация от всички останали хора.

Както се подразбира от горния параграф информацията и информационните ресурси се явяват основен обект на настоящия проект. Важно е да обобщим, че информацията не бива да се разглежда в локален мащаб, а в глобален мащаб, за да не се загуби нейната точност, адекватност и  навременност на получаване. Говорейки за глабален мащаб, трябва да споменем, че в света съществуват 197 официално признати държави, от което следва, че съществуват 197 основни информационни ресурса (потока). Всеки един от тези информационни ресурси е изграден от множество локални информационни източника.

От всичко казано дотук, ясно се вижда необходимостта и нуждата от създаването на централизирана система, боравеща с глобалните информационни ресурси и изграждащите ги локални източника.

Локалните информационни източника в най-общ план представляват:

Ø      Държавни информационни агенции;

Ø      Частни информационни агенции;

Ø      Информационни интернет портали;

Ø      Вестници;

Ø      Списания;

Ø      Телевизионни и Радио емисии;

Виждаме, че глобалните и локални информационни ресурси са изключително фрагментирани, тогава как би изглеждала такава информационна система, която да ги обхваща изцяло и в същото време да се работи с нея интуитивно и лесно?

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

ИДЕИ И ЦЕЛИ

В контекста на настоящия проект можем да кажем, че той се цели в постигане на:

Ø      висока степен на организираност на информационните източници;

Ø      структуриране и сортиране на информационните източници по тип на информацията – икономическа, научна, спортна и др;

Ø      улесняване достъпността до информационните ресурси на земята;

Ø      повишаване нивото и качеството на информираност на обществото;

Ø      засилване на чувството, че на заден план нищо не се случва без неговото знание;

Ø      Изграждане на програмни инструменти за по-задълбочено и точно търсене на специфична информация от общия информационен ресурс;

Ø      Създаване на постоянно обновяващ се архив на основните информационни източника – новини, бизнес, наука, спорт и др;

Ø      Създаване на преносимо мрежово устройство позволяващо достъп по всяко време до информационните ресурси на планетата;

Тоест, чрез системата WiiN,хората  получават улеснен и интуитивен достъп до всички най-популярни информационни ресурси във всяка една държава по всяко едно време.

Подобни компоненти насочени и обслужващи изцяло потребителите са широко използван във фирми като Google, Yahoo, Bing на Microsoft, Lycos, Yandex, Baidu и много други. Какво е общото между всички тях? Всички те имат добре изградена търсеща машина (SearchEngine), която индексира множеството сайтове и документи в Интернет и ги предоставя във вид на отговори на търсещите заявки на потребителите. Всички те, имат добре изчистен и структуриран стил на домашната си страница, чрез която се осъществява търсенето.

Но това е отпред, а какво се случва всъщност на заден план? На заден план се осъществява тотално наблюдение на абсолютно всички действия на потребителите и се събират допълнителни технически характеристи и мрежови параметри уникализиращи ги в световната мрежа. Цялата тази онформация се съхранява в съответните информационни масиви на фирмените база данни, до които имат достъп само определен кръг хора. Данните, които може да се извлекат от този информационен масив са примерно: Кой от какво се интересува? Какво конкретно търси? По какви параметри търси? Колко време използва търсачката? Къде се намира физически в момента – държава, град? Какъв е IP адресът му? Каква операционна система използва? Какъв браузер използва? На какъв език е операционната му система? Какъв тип компютър използва? На каква резолюция работи? Какви допълнителни приложения има инсталирани към браузера си? И още много други. Всичките тези данни за потребителите и техните действия изграждат една изключително богата статистика, а статистическите данни за определени корпорации и институции са от огромно значение,  защото много често въз основа на тях се провеждат допълнителни мероприятия, били те от информационен или оперативен характер.

Подобен похват използва и проектът WiiN, но по много по-коректен начин, некасаещ личните данни на потребителите и техните действия, а единствено и само специфичната информация и как да бъде намерена тя, а не потребителите които я използват.

Проектът има една част изцяло насочена към потребителите и една част обслужваща корпоративните и държавните интереси.

Потребителската част е изградена на принципа да се предостави максимално улеснена достъпност до информационните източници от желаната държава - до три кликвания с мишката.

Философията на използвания мултимедиен дизайн на системата е да се ограничи максимално използването на текстови линкове и те да бъдат заменени с визуални елементи разчитайки на визуалната памет на потребителите, която показва много по-висока степен на ефективност и работоспособност в интернет среда.

За удобство, потребителите имат достъп до вградени тематични търсачки, чрез които  могат да търсят конкретна информация в информационните ресурси на избраната от тях държава. Докато се изгражда собствената търсеща и архивираща машина на платформата TOHOLе предоставена възможност на потребителите да използват търсещ алгоритъм предоставен от Google с цел тяхното улеснение при намирането на специфична информация.

Проектът има и още една насоченост по-комерсиална, обслужваща корпоративните и държавни интереси. Това ще рече, че всяка фирма, корпорация, институция или дори разузнавателна агенция могат да подадът своя конкретна заявка за специфична информация от определена държава от определен тип къмтърсещата мащина на TOHOL и системата автоматично  да предоставя резултата в желания вид и час от клиента веднага след появата ѝ в мрежата.

Пример за заявка е, ако искате да знаете кои издания колко често и кога публикуват нещо конкретно за Вас или вашия партньор или конкретна фирма, продукт, услуга и много други. .

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

СТРУКТУРА

Разбира се, много хора ще попитат – Всичко изглежда много добре, но какво Ви различава от Googleили Bing например? И защо мислите, че ще се справите по-добре от тях?

Естественият отговор идва от самата конкуренция. Фирми като Google и Bing на Microsoft и техните търсещи машини се опитват да обхванат и индексират целия планетарен интернет и съдържащите го документи. Което означава, че те хвърлят огромен технически, финансов и човешки ресурс, за да индексират огромно количество документи, които в голямата си част не удовлетворяват нуждите на потребителя и не представляват интерес за него и само го затрудняват при търсенето на желания резултат в ограмното множество от резултати предоставени в отговор от дадената заявка за търсене. Докато при системата TOHOL се индексират и архивират (не кешират)единствено и само информационните ресурси и то само тези, които изрично са посочени на търсещата машина и през какъв интервал от време. Благодарение на търсачките, които всеки може да използва, информация за любопитното и новото в света на технологиите и науката стига до читателите в удобен, подробен и напълно актуален вид, поради факта, че на първите позиции излизат последно публикуваните статии.

Основните тематични информационни ресурси, които се индексират от всяка една държава са:

Ø      Вестници

Ø      Бизнес списания

Ø      Финансови журнали

Ø      Списания от общ характер

Ø      Информационни агенции

Ø      Информационни интернет портали

Ø      Спортни източници

Ø      Hi-Techи Наука

Ø      Държавни структури

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

ЗА ИМЕТО

Изборът като име TOHOL бе избран защото се запомня лесно (както текстово, така и визуално) също така при избора на този домейн се продължава линията спазвана от основните ни конкуренти на странност и лесно запомняне поради уникалността си:

YAHOO            YANDEX

GOOGLE          BAIDU

TOHOL            BING

LYCOS              RAMBLER

За удобство на потребителите всеки локален информационен портал ще има субдомейн на TOHOL например на Германия адреса е www.germany.tohol.orgа на Франция www.france.tohol.orgза  достъп до  България може да използвате адреса www.tribunal.bg

За достъп до основния сайт на системата TOHOL може да използвате адреса www.tohol.orgот където ще получите достъп до всички държави по света.

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Обединявайки на локално ниво всички информационни ресурси в „локален информационен портал” и обединявайки тези портали в единна глобална информационна мрежа или казано по друг начин – Световна международна информационна мрежа (WiiN),  ние де-факто създаваме световна международна база данни, изградена и попълнена от всички информационни ресурси на всяка една държава. Може да се допълни, че така както всяка държава  архивира своите публични издания в националните си библиотеки, така проектът WiiN и Информационната платформа TOHOLще се явяват като естествена електронна световна библиотека, в която са архивирани основните информационни ресурси на планетата. Тези ресурси ще могат да бъдат използвани от нас в настоящето и от бъдещите поколения, при определени исторически или фактологически изследвания/разследвания.

Като завършек на настоящата презентация, бихме желали да допълним, че  проекта WiiN е един от допълващите инструменти, с които борави проекта CYBER HUMANITY - проект занимаващ се основно с  изучаването, направлението, корегирането и самото създаване на основните човешки процеси в обществото.

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

ИЗТОЧНИЦИ

Настоящата презентация на проекта WiiN и информационната платформа TOHOL не включват външни информационни източници и е изцяло авторско дело на Иванина Карамфилова Димитрова и Бойко Димитров Генов.  - Всички права запазени.

Copyright © 2009-2012 Zagata Bio Systems Ltd. All rights reserved. TOHOL™ is a trade mark of Zagata Bio Systems Ltd.

WWW.TOHOL.ORG

WWW.TRIBUNAL.BG

Copyright © 2009-2012 Zagata Bio Systems Ltd. All rights reserved. TOHOL™ is a trade mark of Zagata Bio Systems Ltd

Скъпи приятели,

Предлагам ви да погледнете този ексел и да изберете точните според вас стойности.

Ако имате въпроси, питайте. После, след седмица примерно, ще обсъждаме различните мнения.