Мила Мамо,

Аз те обичам. Обичам сърцето ти – то е весело и в него за мен има цветя с розови листенца.Обичам и ръцете ти, защото са хубави и умеят да вършат много неща.

Искам да приличам на теб в лицето и косата.

         Целувам те:Маги

Мила мамо,

Когато мисля за теб, става слънчево и горещо, цъфтят цветя и птички пеят. Много съм щастлива, когато ти помагам да готвиш. Щастлива съм и когато си играем с Яна. Щастлива съм и когато аз съм легнала на моето легло, а ти седиш на леглото на Яна и ни четеш приказка.

Искам да приличам на теб, когато си облечена в хубава рокля. Искам да правя като твоите банички със сирене. Искам да ходим двете на разходка.

        Целувамте: Пресияна

Мила мамо,

Аз те обичам. Защото си ми майка. Ти си ме родила, гушкаш ме, играеш с мен на куклен театър, четеш ми понякога приказки, купуваш ми дрехи, готвиш ми. Обичам да ми правиш краставици със сол.

Обичам те, мамо. Обичам и тати. Еднакво и двамата. Мечтая си да отидем четиримата с кака Илона на море: аз да плувам, кака и мама да се пекат, татко да плува пак с лодката. Искам пак да отидем в Кипър със самолет.

            Целувам те: Денис

Мила мамо,

Обичкам те много: от детската градина до Сторгозия. Обичам те, защото си ме родила и си ме пазила от болести.

Мамо, ти си много добра. Когато правя беля: 5Х5 по дупето, когато направя нещо хубаво, ме галиш по главата.

Щастлив съм, когато и ти си щастлива. Когато бях  малък  и ти беше тъжна и аз ставах тъжен и плачех, а когато ти беше весела и аз бях весел и се усмихвах. Сега когато си тъжна искам пак да направя твоята буква, да я сложа на земята пред теб и ти да се усмихнеш.

         Целувам те: Георги

Мила моя мамо,

Сладко те обичам. Защото ти си най-добрата майка на света. Много по-добре се грижиш за мен – правиш каквото аз искам, храниш ме добре.

Обичам те, мамо. Ти си моето сърчице. Когато си мисля за теб си представям слънце с облаци и море – спокойно, синьо. Аз се нося по леките топли води, ти ме викаш да ме намажеш с крем, да не стана на гореща филийка, а тати се маже със своя крем.

Най-много обичам да ходя с вас в зоопарковете. Обичам да гледам животните, а вие да ми разказвате за тях.

Обичам и да слушам приказки от голямата книжка. Обичам и да рисуваме: аз рисувам мама, тя рисува мен, а тати рисува нашата къща и целия блок.

Целувам те: Георги

Мила моя мамо,

Много те обичам: както обичам пате. Патето е жълто и пухкаво и искам да го гушкам. Ти си сладка, хубава и прекрасна и искам и теб да гушкам силно.

Обичам вечер да лягам на ръката ти, да си сложа ръчичките под бузката и двете да гледаме телевизия, докато заспя.

Искам да приличам на теб в усмивката. Искам и да готвя като теб твоите манджички, супички и таратор. Много харесвам твоята блуза с усмивката. Като порасна, искам и аз да я нося. Моля те, носи я по-малко, за да остане за мен.

Обичам заедно да четем приказки, да ми купуваш хубави играчки и дрешки. Обичам и да си играем двамата с тати, докато ти се къпеш.

Целувам те: Сибел 

Мила мамо,

Ти си добричка, даваш ми да ти помагам, да святкам лампата сама. Обещавам да те слушам много.

Обичам да те  милвам и да ти правя прически. Обичам те чаааак до България. Защото ти си сладичка и пухкава. Като мече. Обичам да си играем с теб на кукли.

Обичам да ми сипваш сокчета, да ми правиш лимонада. Най-много обичам да излизаме навън и ти да ме люлееш на люлката пред нашия блок.

      Целувам те: Кристина

Мила моя мамо,

Много те обичам. Обичам те повече от пъпеш. Защото ти си ме родила. И когато правя беля ми се караш, но не ме наказваш.

Когато те видя – изгрява слънце. Става ми топло и ми се иска да тичам, да тичам и да си играя.

Когато те няма – мисля за теб и ми се иска по-бързо да си дойдеш. Последния път ми донесе страхотна блуза с акули и китове, която свети, когато я нагрееш със светещи неща. Толкова я харесвам, че спя с нея.

С теб, мамо, си играем с коли; четеш ми приказки, ходим заедно на Корфу. Най-много обичам да си играем заедно и заедно да пътуваме. Още помня вафлата, която ми купи на кораба за Корфу.

               Целувам те: Крум

Мила мамо Гери,

Да си здрава, мила мамо, да не кашляш. Когато ти си болна, аз се смея като маймунка, за да оздравееш по-бързо.

Аз те обичам. Обичам те много – 5. Теб обичам повече от супата, таратора, ориза и мусаката, които ми правиш. Обичам и тати. Искам да отидем с теб и тати в Мола и да ядем макдоналдс.

         Целувам те: Марианка

Мила мамо,

Аз много те обичам. От тук до края на света. Защото ти си ме родила. Защото ми наливаш вода, когато ми се пие през нощта. Защото ми даваш да карам колелото от Гецата. Защото ми даваш да карам тротинетка. Даваш ми и филия със свинска мас.

Обичам те, защото се грижиш за мен. И тати се грижи за мен. Даваш ми да ходя на паркинга и там да карам колело. Да се качвам на един много висок баир. Направи ми и стая с хубави тапети.

Най-много обичам с теб да гледаме за Мега ум.

Мечока Джо и той те обича. Защото го переш с пералнята, а на мен ми режеш ноктите.

Много се радвам, че ще ставам батко.

Обещавам да ти помагам и да те слушам.

         Целувам те: Владимир

Мила мамо,

Ти си хубава, най-хубава от всички хора. Когато те видя да идваш в градината, ми се иска да те гушкам и цункам. И тати е най-хубав.

Ти си добра. И тати е добър. Когато направя беля, аз се извинявам, ти ме гушкаш и ме цункаш. Само ми се карате и не ме наказвате.

Обичам те, мамо. Обичам те до 100. Обичам мама, и баба, и зеленчуците, и плодовете. Когато съм в къщи, аз си играя с Марти, мама чисти, а тати чисти колата или помпа гумите.Хубаво ми е в къщи.

         Целувам те: Павел

Мила мамо,

Ти си много хубава. Ти си моето слънце. Като те видя, ми става топло и тичам да те гушна.

Харесва ми, когато си в почивка. Тогава идваш да ме вземеш от градината и ходим на разходка в Кайлъка, в зоопарка или при колите, които се състезават.

Аз те обичам. Обичам те колкото книгата за Кумчо Вълчо и седемте козлета. Обичам те, защото ми купуваш разни неща, защото се разхождаме заедно, защото ми готвиш картофки със сос.

Поздравявам те за празника. Обичам да ти подарявам букет с цветя.

Обещавам да те слушам и да те обичам до когато искаш.

         Целувам те: Крис 

Мила мамо,

На твоя празник ти подарявам гривничка с името ми. Защото те обичам. Обичам те колкото агнетата, колкото къщата, колкото динозаврите. Агнетата и динозаврите са родени от стомаха на майка си, като мен.

Обичам те, защото искаш да ходя на градина. Тогава ми купуваш всичко. Купуваш ми тетрадки, играчки, пластилини. Водиш ме в Макдоналдс. Водиш ме и в детския кът с батута и играчките.

Обещавам ти да те слушам и да ходя на градина без да плача. Вече започна да ми харесва в градината. Само малко ми е мъчно за теб, за тати и за бати.

         Целувам те: Антоан

Мила мамо,

Много те обичам. От Земята до небето. Защото ме галиш. Тогава ми е добре – ръцете ти са нежни. Когато ме галиш с тях  ми се иска да ти помагам и да ти набера букет от жълти минзухари. Много ми беше хубаво на Боровец. С нас беше и тати и се пързаляхме много.

Обещавам ти да те гушкам и обичам чак докато свърши света. И ще те слушам и няма да казвам лоши неща.

         Целувам те: Алекс

Мила моя мамо,

Благодаря ти за всичко, което ми подари. Благодаря ти и за супата, която обичам най-много. Благодаря ти за всички грижи за мен.

Аз те обичам много. Хиляди. Ти за мен си слънцето. Когато те видя ми става топло. Веднага искам да те прегърна. Най-много обичам да играем двамата на Енгри  Бърдс. Харесва ми да сме един отбор и заедно да побеждаваме прасетата.

Обичам и да готвим заедно: ти да правиш боба, аз – супата.

Да си ми жива и здрава, мамо, докато те обичам. А аз ще те обичам докато стана голям. И тогава няма да престана да те обичам. Все пак си ми майка. Нямам друга. И не искам друга майка.

Обещавам ти за всички неща, които си ми давала, да бъда 1 ден послушен без караници. Това ще е добре за теб. Може да имаш такива дни колкото искаш.

       Целувам те: Матей

Мила мамо и бабо,

Аз ви обичам. Обичам ви много, безкрайно. Мамо, теб обичам, защото ми позволяваш да играя на компютъра, даваш ми да ям и ме слагаш да спя когато трябва. Бабо, теб те обичам, защото ми показваш буквите на разваления компютър и да броя числата на клавиатурата на големия компютър. Казваш ми да играя с играчките, правиш ми пица и ми готвиш.

Най-много обичам да наричам ръцете на мама „рибки” и те си играят с мен. Обичам и когато мама ми чете за Мравчо. Обичам и когато баба идва в спалнята и ми казва на ушенце, че ме обича.

Обещавам ви да правя това, което ми казвате.

         Целувам ви: Цецко

Мила мамо,

Аз те поздравявам за твоя празник. Искам да ти кажа, че те обичам. Обичам те от нас до стената на детската градина. Защото ми готвиш супа и тараторче, правиш ми сладкиши, кремвиршче и кремчета. Купуваш ми обувки и ми переш дрехите.

Обичам когато на обяд сядаш на моето легло, четеш ми приказка и аз заспивам набързо.

Когато те видя на вратата на групата се скривам, за да те изненадам. Когато ме намериш, тичам да те гушна.

Най-хубавото е аз да те гушна и ти да ме гушнеш.

Обещавам да те слушам.

Целувам те: Стели

         Мила моя мамо,

Много здраве от мен. Защото те обичам. Обичам те повече от мотора. Защото ти си играеш с мен. Рисуваме заедно. Готвиш ми супа и спиш с мен в едно легло.

         Когато идваш да ме вземеш, сякаш чувам гръмотевица и тичам да се гушна в теб. Защото когато съм в теб, не може да ми се случи нищо лошо.

         Ти за мен си нещо специално. Не мога да те загубя завинаги.

         Обещавам да те слушам и да те обичам 5-6 години.

                   Целувам те: Димо

Мила мамо,

Ти си прекрасна. Много ме гушкаш и каквото ти поискам – ми купуваш. Обичаш ме. Когато се усмихнеш – значи искаш да ме гушнеш. Тогава ми идва да се разплача, става ми топло и ми се иска да ти дам 30 цветя – сини, бели и едно розово.

Много обичам с Деа и теб да излизаме на разходка в новия Мол. Обичам да ми купуваш накрая Чипикао с метални чипове. Вече събрах 12.

Обещавам да те слушам много. Когато порасна ще ти подаря дрехи и нови обувки. Ще ти купя и собствен компютър. И ще продължа да те обичам до 1 милион години.

         Целувам те: Митко

Честит празник, мили жени! Вие сте прекрасни не само на този ден, но всеки ден от годината, години наред. Казват го децата ви. А няма по-искрени и по-правдиви хора на света от тях.

http://bglog.net/Literatura/

Някой ще ги допише ли?

Беше на колебливата възраст около 20 години, когато внезапно се озова на онази улица. Посред нощ, веднага след подлеза, той бързаше, зиморничаво пъхнал ръце в джобовете, с щръкнали от студа рамене. Никога не беше минавал оттук. Странно, защото след три пресечки си е почти у дома. Би трябвало да познава всяка педя от квартала. Хм. Тъничка като косъм уличка, с обичаайните неравности, с тъмни двуетажни къщи от двете ѝ страни. Едва доловимо миришеше на дим от комини, на зимен въздух. Някак приглушено се чуваше громолящият иначе градски транспорт, отдалечаваше се сирена на неспиращите линейки или полицейски буркан и после далечна влакова свирка.

Той дишаше тежко, на пресекулки, сякаш улицата стръмно се изкачваше, но не беше възможно - кварталът е равен, откакто го помни. Явно алкохолът на купона му е дошъл в повече. Да-а-а-а. Все така става, когато жените, с които можеш да говориш, не достигат, а домакинът се е презаредил с водка. Освен това е тъмно още от пет и половина, а най-късно до осем, всички са пияни. После улицата била стръмна.

А това пред него е бабичка. Гледай ти, пъргава при това. Припка напред посред нощ. Като нищо живее с опиянчен старец, който я е пратил за патронче ракия, та да си допие. И жената ситни в студа, бърза да му угоди, не се страхува, че зад нея някой пъхти, някой, дето не си познава квартала и на пияна глава открива нови улици в географията на среднощните прибирания.

Той присви очи. Не може да бъде, пред дребната бабичка изникна още една. Също забрадена с шал. И тя препуска в неговата посока. Едричка е, ханшът ѝ се тресе, в ръце носи издута чанта. Платнена торба, ръчно шита, за пазаруване.

Мамка му, какво имаше в тая водка? Каква е тази улица, по която след полунощ се развяват забързани старици? По това време би трябвало да спят. Или е толкова рано, че са плъпнали, за да купят насъщен и мляко?

Машинално измъкна мобилния си телефон от джоба, взря се в електронните цифрички на часовника. Дисплеят диаболично присветна в синьо-зелено и оповести един и трийсет. В този момент край него профуча трета бабка. Задмина го безшумно, сякаш идваше от друг свят, в който гравитацията не важи. Е, сигурно не е пила като него, краката я слушат. Но все пак... някак не на място беше всичко. И тая мъкнеше торба и имаше шал на главата. Момент! Всички са облечени почти еднакво, да, ей ги и онези на шест – седем метра пред него. Като извадени от калъп са, препускат по тази внезапно появила се улица в уж неговия квартал.

Така. Какво направи веднага, след като излезе от парка? Мина през подлеза и трябваше да излезе на булеварда. Ама не. Тогава реши, че просто се движи по съседна, успоредна улица. В един и половина през нощта обаче през града не ситнят бабички, при това еднакво облечени. Мисли! Нещо става, нещо... става, нещостава, зацикли той, докато гърлото му се стягаше в атавистично очакване. Забеляза, че стариците са вече четири, не! пет, с онази, дето крачи зад него. Безшумни са като привидения и сякаш не го забелязват. Той ускори ход. Улицата беше дълга като булевард и тъмна като детската стая в апартамента на родителите му.

Защо я уча тая физика, мамка му, като само формули и задачи решавам, а пространството пред очите ми се преподрежда. Сега, ако някак отведнъж всичко си дойде на мястото, спирам да пия по купоните. А ако това е друго време, паралелна вселена, пълна с неми, но бързи бабички? Той спря, стариците продължиха. Движеха се целенасочено по улицата, всички в неговата посока.

- Ей – тихо се пробва той, но сякаш не го чуваха.

Може би халюцинираше? Психически срив в следствие на дълга пост-любовна самота? Не му беше до шеги. Щеше му се да се помоли. На Бог, на оная енергия, дето е навсякъде, на квантите в и около нас... “Помогни ми, Боже”, за пръв път в живота си пробва той, без дори да си представи има ли го Тоя, дето ще му помогне, какъв е и къде е.

И тогава зад себе си чу стъпки и усети светлина, която изведнъж проектира свитата му сянка върху неравния асфалт. Е, поне сме в нашия век, нелепо помисли, докато се извръщаше назад.

- Скрита камера! – звънко проехтя женско гласче и една червенокоса дребосъчка го прегърна, игриво сочейки с пръстче камерата.

Той автоматично закри лице, мигайки под ярката светлина на анонимен прожектор.” Ше ви съдя!”, мина му клиширана реплика през ума, но реши да не издава ужаса си отпреди малко. И тогава възпитано се ухили със смесица от облекчение и неверие. Все пак беше спасен. Асистент-режисьора услужливо открехна края на декора, отвъд който се простираше полуосветения познат булевард.

Мигновено разпозна банката в ляво. Аха, от бързане дори беше подминал собствената си пресечка.

Разбра го, когато убоде сърцето ми и от него потече Лято… Тогава се ядоса и ме превърна в една от своите ледени висулки. Закачи ме на някакъв тъмен покрив и зачака някой да ме счупи или сама да падна и да се строша в крещащия й студ… Но Лятото в мен ме пареше и аз не падах…После стана топло...Зимата не искаше да си отиде без душата ми…Тогава Лятото ме стопи с топлината си и азсе превърнах във вода.Скочих в морето и се разтворих в обятията му. Зимата ме видя и поиска да ме удави…Но не можеше…Аз бях морето…  Пролетта дойде и изгони студа. Цветята разцъфнаха, а животът се раждаше ден след ден… Аз събирах топлината на изгревите и крадях от синьото на морето.Искоро пак станах същата…цветна… Настъпи Лято,а аз излязох на брега и отново се превърнах в момиче. Вмомичето,което бях… Косата ми бе пораснала и бе събрала в себе си много светлина. Само кръпките, които заши Зимата в сърцето ми ме мъчеха. Но аз взех бяла боичка и ги оцветих всичките… Сега бях същата…почти… Отново започнах да се усмихвам след цяла една вечност мълчание.  И тогава го видях… Този,който едва не ме уби с едно: “Не те обичам вече”. Стоеше на плажа и чакаше някого…А щом погледът му улови моя,ми стана студено… Той се приближи… Понечи да ме докосне,целуне…поиска новоначало.Поиска да изтрие всички грешки само с едно фалшиво “обичам те”…  Но този път думите му не успяха да проникнат през закаленото ми от студ и болка тяло…

 Видях я…Зимата-в очите му… Ето къде се бе крила през цялото това време,откакто Пролетта я пропъди… Искаше да ме унищожи,но вече не можеше. Не и пред очите на Лятото.  Чах сега забелязах колко празен и бездушен бе станал той.Зимата го бе изпила до дъно…А мен не можеше,защото аз не го обичах и тя не бе способна да ме нарани. Обичта ми бе заключена в човека,който студът отдавна бе убил…

завинаги. Но Зимата не разбираше, че любовта не се изразява само в материалното и външното. Тя не знаеше, че като отне душата му го промени… Вече не бе истински… Сега той бе Зимата, а аз - Лятото…

Знам около хиляда начина да си кръстосам краката. Точно днес изобретявам хиляда и първия. Не, моля те, няма нужда да забелязваш, че е нов и единствен. Няма нужда дори да пресичаш целия бар, за да се запознаеш с мен. Можеш просто да ми изпратиш питие; и без това вече не им броя поредността. Все едно какво, разбира се, разбира се, разбира се. Тъмно е. Вече не знам защо съм тук, очертанията на бармана са леко мътни. Но поне сервира с усмивка. Не, не, не! Не се занасям, усмихва ми се. Закачливо. Ах, малък негодник, сигурно мисли, че съм леко пийнала и затова – твърде достъпна. Голяма лъжица съм за твоята уста, сладурче.

- Лъжица? От същото? – дъртата кикимора вече на лъжици поръчва. Всеки ден е така. Почивам обикновено в понеделник и вторник, но не вярвам да не си спазва програмата. Пие безобразно. Сама и до амок. Просто не знам как в края на смяната ми успява да се изклатушка на собствените си крака и да си тръгне. Никога не прави проблеми. Веднъж я обсъждахме с Ванката, който за клиентите е Джош. Или направо Джоуууш за лиглите, които седят от неговата страна на бара. А при мен винаги фронтално се залепва кикимората. Кръстих я Мем. С онова широкото, американско „е”. Дето указва, че я си госпожица, я госпожа, но най-вече – с теб са учтиви.

Вальо е съвършения барман. Имах късмета той да ме учи. Има феноменална памет за това кой какво пие. Успява да преброи дори питиетата, които раздавам. Когато започвах, той бройкаше какво поръчват  ученичките, които някак изведнъж ми се лепнаха. След второто питие идваше до мен и с хитро закривена усмивка им обясняваше, че техния Джош налива до 200 на вечер. Оттам нататък започват безалкохолните коктейли. Които като надценка са дори по-високи, заради всички заврънкулки по тях. Гърлите свикнаха да правя шоу от приготвянето им, в резултат сега сме барът, който продава най-много фруктови коктейли вечер. Вероятно в цялата Вселена. А Джош е барманът, дето твори: Ягодова фантазия, Оушън лим, Бананова целувка, шейкове безкрайни и други врътни. Веднъж направих на майка ми Пъпешови тайни, изсмука го благоговейно и изстреля „Какви са тия женски питиета, бе Ванка”. Като че ли не е жена. Толкова за моето изкуство. Оная на бара срещу Вальо сигурно е на възрастта й, но как изглежда! Вечер каца самоуверено на щъркела и като ги подкара – мартини, текила, водка. Не знам има ли нещо, което не е пила. Седи си с поизправен гръб, колкото по-късно става, толкова по-неуверено прекръстосва крака, а Вальо налива като луд. Винаги избира него.

Имам си люби-и-имо столче в този бар. Третото отляво. Горе-долу с гръб към вратата. Така виждам и двете момчета. Едва ли знаят, че танцуват за мен всяка вечер. Безплатно. И дори режисирам от време на време движенията на единия – едно малко, малко, голямо, голямо, голямо. Той се усмихва и ми сипва питието. Даааа, сладък е. Но е твърде малък. За мен. И не съм чак толкоз самотна, че да забърша барман.

- Голяма… водка. Не, от същото. Да, текила. – момчето ми, нима има значение, иде ми да му кажа, но вече се е отнесъл в другата част на плота.

Някой ден ще я поканя на бар. Или просто ще й забъркам един от моите безалкохолни коктейли. Има нещо в тази жена. В смелия й маниер на пиене, в дългия маникюр, в замаха, с който поръчва. Защо ли си е избрала Вальо, нито веднъж не е сядала при мен. Само да му подметна, веднага ще ме остави да я обслужа, но не искам. Искам да ме забележи сама. Освен това на светло може да е бръчкосана. Понякога изглежда самотна, тогава ми е най-неприятно да си помисля, че мога да я пожелая. За Бога, сигурно е на годините на майка ми. Но очите й светят лъстиво. Да, към никого конкретно, но все пак. Много пъти си е тръгвала с други клиенти, които й поръчват питие. Добрата стара игра. Гледам ги в огледалото. Овехтели джентълмени с лъснали темета. До един идват тук, за да гледат моите ученички с подпухналите си очета. Пият по едно и се прибират в домошарските си скривалища. Мем обаче пие до последно. Мъжко момиче. Има един мрежест чорапогащник, с който им събира очите. Ще й го сваля някой ден. Може би.

- Вальо, нека да почерпя дамата с едно питие – усмихвам му се внезапно и за себе си. Кога го реших?

- От същото. – усмихва се Мем. И как завалва! Нещо кофеиново би й се отразило добре. Дали да не се чупя, преди да е станало късно. Вальо ме гледа предупредително и с половин уста артикулира „Тя е алкохоличка, братче”.

Моят барман гледа другия сладур на кръв. И това, защото получих сладка усмивка и безплатно питие. Ревнува ли ме? Оффф, колко сте предвидими това, мъжете. Една жена кръстоса ли си краката под носа ви… Мда, ще пия още едно. От същото. Каквото и да беше. Може би ще си сменя любимото столче.

Знам около хиляда начина да си кръстосам краката. Точно днес изобретявам хиляда и първия. Не, моля те, няма нужда да забелязваш, че е нов и единствен. Няма нужда дори да пресичаш целия бар, за да се запознаеш с мен. Можеш просто да ми изпратиш питие; и без това вече не им броя поредността. Все едно какво, разбира се, разбира се, разбира се. Тъмно е. Вече не знам защо съм тук, очертанията на бармана са леко мътни. Но поне сервира с усмивка. Не, не, не! Не се занасям, усмихва ми се. Закачливо. Ах, малък негодник, сигурно мисли, че съм леко пийнала и затова – твърде достъпна. Голяма лъжица съм за твоята уста, сладурче.

- Лъжица? От същото? – дъртата кикимора вече на лъжици поръчва. Всеки ден е така. Почивам обикновено в понеделник и вторник, но не вярвам да не си спазва програмата. Пие безобразно. Сама и до амок. Просто не знам как в края на смяната ми успява да се изклатушка на собствените си крака и да си тръгне. Никога не прави проблеми. Веднъж я обсъждахме с Ванката, който за клиентите е Джош. Или направо Джоуууш за лиглите, които седят от неговата страна на бара. А при мен винаги фронтално се залепва кикимората. Кръстих я Мем. С онова широкото, американско „е”. Дето указва, че я си госпожица, я госпожа, но най-вече – с теб са учтиви.

Вальо е съвършения барман. Имах късмета той да ме учи. Има феноменална памет за това кой какво пие. Успява да преброи дори питиетата, които раздавам. Когато започвах, той бройкаше какво поръчват  ученичките, които някак изведнъж ми се лепнаха. След второто питие идваше до мен и с хитро закривена усмивка им обясняваше, че техния Джош налива до 200 на вечер. Оттам нататък започват безалкохолните коктейли. Които като надценка са дори по-високи, заради всички заврънкулки по тях. Гърлите свикнаха да правя шоу от приготвянето им, в резултат сега сме барът, който продава най-много фруктови коктейли вечер. Вероятно в цялата Вселена. А Джош е барманът, дето твори: Ягодова фантазия, Оушън лим, Бананова целувка, шейкове безкрайни и други врътни. Веднъж направих на майка ми Пъпешови тайни, изсмука го благоговейно и изстреля „Какви са тия женски питиета, бе Ванка”. Като че ли не е жена. Толкова за моето изкуство. Оная на бара срещу Вальо сигурно е на възрастта й, но как изглежда! Вечер каца самоуверено на щъркела и като ги подкара – мартини, текила, водка. Не знам има ли нещо, което не е пила. Седи си с поизправен гръб, колкото по-късно става, толкова по-неуверено прекръстосва крака, а Вальо налива като луд. Винаги избира него.

Имам си люби-и-имо столче в този бар. Третото отляво. Горе-долу с гръб към вратата. Така виждам и двете момчета. Едва ли знаят, че танцуват за мен всяка вечер. Безплатно. И дори режисирам от време на време движенията на единия – едно малко, малко, голямо, голямо, голямо. Той се усмихва и ми сипва питието. Даааа, сладък е. Но е твърде малък. За мен. И не съм чак толкоз самотна, че да забърша барман.

- Голяма… водка. Не, от същото. Да, текила. – момчето ми, нима има значение, иде ми да му кажа, но вече се е отнесъл в другата част на плота.

Някой ден ще я поканя на бар. Или просто ще й забъркам един от моите безалкохолни коктейли. Има нещо в тази жена. В смелия й маниер на пиене, в дългия маникюр, в замаха, с който поръчва. Защо ли си е избрала Вальо, нито веднъж не е сядала при мен. Само да му подметна, веднага ще ме остави да я обслужа, но не искам. Искам да ме забележи сама. Освен това на светло може да е бръчкосана. Понякога изглежда самотна, тогава ми е най-неприятно да си помисля, че мога да я пожелая. За Бога, сигурно е на годините на майка ми. Но очите й светят лъстиво. Да, към никого конкретно, но все пак. Много пъти си е тръгвала с други клиенти, които й поръчват питие. Добрата стара игра. Гледам ги в огледалото. Овехтели джентълмени с лъснали темета. До един идват тук, за да гледат моите ученички с подпухналите си очета. Пият по едно и се прибират в домошарските си скривалища. Мем обаче пие до последно. Мъжко момиче. Има един мрежест чорапогащник, с който им събира очите. Ще й го сваля някой ден. Може би.

- Вальо, нека да почерпя дамата с едно питие – усмихвам му се внезапно и за себе си. Кога го реших?

- От същото. – усмихва се Мем. И как завалва! Нещо кофеиново би й се отразило добре. Дали да не се чупя, преди да е станало късно. Вальо ме гледа предупредително и с половин уста артикулира „Тя е алкохоличка, братче”.

Моят барман гледа другия сладур на кръв. И това, защото получих сладка усмивка и безплатно питие. Ревнува ли ме? Оффф, колко сте предвидими това, мъжете. Една жена кръстоса ли си краката под носа ви… Мда, ще пия още едно. От същото. Каквото и да беше. Може би ще си сменя любимото столче.